Арман Саркисян: Стоп на войната с Природата! Ще спечелим повече ако си партнираме с Нея

ВИЗИЯТА НА АРМАН САРКИСЯН

  • Постигане на хармония и симбиоза между Човек и Природа.
  • Информиран и осъзнат живот с лично участие като част от решението.
  • Обръщане на деструктивния ход на съвременните процеси в посока на оздравяване на Природните екосистеми чрез промяна на житейските и бизнес практики.
  • Минимизиране на бъдещия Хранителен Дефицит, чрез осигуряване на храна от семпло еволюционно ниво по устойчив начин.
  • Развитие на екосистема от устойчиви природосъобразни бизнеси в България.

Плодородни, колкото земите в Добруджа и няма нужда от оране, фрезуване или наторяване. Няма нужда от Раундъп, нито от други препарати, не се влияе  от зимните или летните условията – продукцията вечно расте. Тези дни бях във Варна и научих, къде се намират най-плодородните земи в Европа.

Арман Саркисян, основател на  Sea Harmony  е възприел идеята, че ако искаме да храним нарастващото население на света, само и единствено морето може да ни спаси. Имаме над 34.000 квадратни километра от него: тази част от Черно Море, в която България има ексклузивни икономически права.

И какво се оказва? Нашето Море е едно от най-плодородните морета. То съдържа над 5 пъти повече хранителни вещества, отколкото лазурните гръцки води, например. Черно Море може да бъде най-големият рибарник на света и съответно България един от най-големите производители на морските продукти. Редом до Норвегия, Холандия и пр.

И преди да скочат природозащитниците, веднага пояснявам: идеите на Арман потръгнаха именно от това – как да опазим екосистемата на Черно Море. Ако полагаме съответните усилия да подпомагаме морето, в конкретния случай – да поставим изкуствени рифове в него, биоразнообразието и производителността на морската екосистема ще постигнат за света невиждано ниво.

С две думи: Хиляди учени в цял свят в момента мислят как да произведем протеини за да изхраним населението. Скоро ще станем 10 милиарда. Няма как да стане с прасета и пилета. България има уникалните условия за Sea Farming – земеделие в морето. Можем да затворим целия цикъл за производство на миди, скариди и риба без да добавяме нищо, защото няма друго море на света, където има такъв силен приток от хранителни вещества. Има как да стане, и то срещу минимални инвестиции.

Сега, когато в Черно море се лови масово със забранените траулери и когато треската за калкан е на ръба да убие и последните делфини, философията на Арман не е светлина в тунела, а по-скоро е изгряващо слънце за измъченото ни море.

Кой каза, че няма иноватори в България? И кой каза, че иновациите винаги са свързани с медицината или IT-сектора?

Прочетете за Арман Саркисян и проекта му Sea Harmony. Ще научите много за нашето Черно море, за поредния изключителен шанс за България и за съжаление, за вероятността отново един уникален талант скоро да стегне багажа си и да тръгне към някоя друга чужбина да търси човек, компания или правителство да го чуе.

Тези дни в Кипър вече го наградиха с Европейския вариант на Нобеловата награда за зелените иновации.

Патрик Смитьойс.

В НЯКОЛКО РЕДА

Той е влюбен в Планетата, в Морето, в красотата и гениалността на Живота в тях. Роден е във Варна през 1971 г. Морски еколог, иноватор (изобретател), сърфист, вегетарианец.

Професионалният му път минава през Пристанище Варна, Регионална инспекция по околна среда и водите, продължава като предприемач, създавайки първия във Варна национален  търговски център за здравословни и диетични продукти, за да дойде деня, в който решава да се посвети изцяло на морето и рифовете.

Продава своето 12-годишно търговското дружество и влага всички лични и семейни средства в морското хоби, превърнало се в негова мисия и страст. Повече от 20 години (в началото факултативно) Арман експериментира, създавайки и тествайки сам, с приятели, колеги и съмишленици 12 свои модела разнотипни рифови конструкции, достигайки до уникалното съоръжение и технология Pisa Reef като част от революционната концепция Ocean Reef-Tower Oases (ORTO).

Твърдиш, че Черно Море е морето с най-високо съдържание на хранителни вещества. На какво се дължи това явление?

Така е. Черно море е вътрешно море, в което се вливат три големи европейски реки – Дунав, Днепър и Днестър и редица по-малки реки, всяка от които „захранва” морето ни със значително количество изкуствени и естествени торове и множество органични материали от интензивната почвена ерозия в резултат на системната обработка на земеделските земи. Малцина от нас знаят, че едва 20 % от използваните торове се усвояват директно от земеделските култури /от растенията/, а останалите 70-80 % се оттичат в реките, а от там – в морето. Ако погледнем глобално, всяка година в моретата и океаните се „изливат” торове за около 100 000 000 000 долара.

Има различна информация за нашето море. Говори се, че е мръсно и че само горния слой е жив. От друга страна съм чувал, че Черното море има изключително силен самопочистващ капацитет.

Черно море е затворен тип море, единствената връзка по вода със Световния океан е през Средиземно море и тесния пролив на Босфора, който ги свързва. На това се дължи и неговата специфика, това, което го отличава от всички други континентални морета.

Големият вток на трите големи европейски реки, заедно със соления вток на морска вода от Средиземно море създават специфично разслояване в дълбочина и водят до два пъти по-ниската соленост на черноморската вода спрямо тази на Средиземноморската, както и до невъзможност за смесване на повърхностните и придънни водни слоеве. Това обуславя специфичната липса на жизнено необходимия кислород в Черно Море на дълбочини под 150 – 200 м.

От друга страна, при навлизането на индустриалното  земеделие, на морското дъно се отлагат многократно завишени  количества органична материя /фитопланктон/, получен вследствие системното „прехранване” /еутрофикация/ на вътрешното ни Море с торове и стимулиращи вещества.

В този 5 пъти по-интензивен  процес в сравнение дори със съседното Средиземно море екосистемата се очиства от всички  индустриални замърсители с петкратно по-мощен самоочистителен процес еднопосочно насочен към дълбоката чаша на Черно Море.

Твоята идея е, освен да подпомагаме екосистемата на морето и да произвеждаме храна в него: миди, скариди, риба.

Въпрос номер едно за всички нас, бъдещите консуматори. Дали при дадените условия в Черно Море, продукцията ще бъде чиста? Как ще се сравни “нашето” производство с това на държавите, като Испания, Англия или Норвегия, които са на по-чистия океан?

Мощния самоочистителен процес и еднопосочното движение към дълбоководието е причината за значително по-ниското съдържание на тежки метали в черноморските обитатели в сравнение дори с тези от Океана. Тази разлика е изследвана от множество научни институти, а и съвсем наскоро от Варненския Медицински Институт.

Така се оказва, че пренаторявайки го с агроторове ние му помагаме да се самоочиства от една страна, чрез създаване на свръх количества микроводорасли. Но ако поне част от тази биомаса не бъде консумирана от мидите и други организми, филтриращи фитопланктона тя просто се утаява на ключовото за морската екосистема шелфово дъно. Гнилостните процеси на разлагащата се органична материя, обаче изчерпват кислорода в придънните водни слоеве. В резултат всички дишащи животни, които не могат да избягат, загиват масово, често без да са достигнали размножителната си възраст.

И тук е ключовото място на нашите Вертикални Мидени Рифове, които извеждат мидите от зоната на несигурното равно дъно в добре наситените с кислород водни слоеве от 3-тия до 12-тия метър над  дъното.

С новата ни концепция на изцяло потопени мидени рифови ферми, разположени в междинната зона между повърхността и дъното, създаваме възможност глобалният проблем –  еутрофикацията, да се превърне в неограничен ресурс за производство на аквакултури, възстановявайки и оздравявайки в същото време морските шелфови екосистеми в същото време.

Приложена в мащаб, дори само ако възвърнем числеността на мидите пред българския бряг, с тази технология може да се произвеждат годишно около 150 000 тона миди. Към тях се добавят и няколко хиляди тона скариди, рапани, попчета, сафриди, калкани и есетри – всички свързани в хранителите вериги тръгващи от мидите и техните ларви.   За да си представим това количество бихме могли да го сравним приблизително с животновъдната продукция на цялата българска плодородна Добруджа.

Каква е концепцията на Sea Harmony? В брошурата пише, че правите изкуствени рифове. Но вашите рифове са леки и плуват в открито море, над дъното, под повърхността. Не е много традиционно.

Изкуствените рифове са структури, наподобяващи кораловите рифове и представляват многокамерни постройки, подходящи за различни самоприкрепващи се водни обитатели  както и за укритие, за̀вет и размножаване на малките нежни същества като скариди, малки или млади рибки и пр., представляващи основа на множество хранителни вериги.  Колкото по-високи и ефирни са структурите, в толкова повече водни слоеве ще са разположени прикрепените естествени филтратори и по-многобройни и разнообразни ще са обитателите.

Нашите Вертикални  Pisa Reef са 3 м в диаметър и 12.5 м височина т.е. те са 5-6 пъти по-високи от обичайните рифове, правени серийно по света. Съоръжението се състои от няколко решетъчни цилиндъра, разположени един в друг, като след напълно естественото обрастване с разнообразни същества, във всяка конструкция се оформят около 1400 малки ниши във всяка конструкция, предпочитани от различни малки плуващи обитатели: скариди, скални и мигриращи рибки.

Бетонната 5-тонна котва държи подводната „къща” в безопасност поне на 4-5 м под повърхността на водата.

Чрез вертикалното положение на конструкцията 3 м. над дъното избягваме участта на полаганите  на дъното досегашни модели изкуствени рифове, които най-често се покриват с пясък или тиня или просто потъват в меките придънни наноси..

От друга страна нашите Вертикалните еко мидени ферми Pisa Reef  за първи път съчетават печеливша икономическа дейност с мощен възстановяващ   морската екосистема ефект, което е и потенциално решение на проблема с нарастващата еутрофикацията и така наречените „Мъртвите зони” в крайбрежните райони почти навсякъде около континентите.

Постигнатата щормоустойчивост на конструкция Pisa Reef дава потенциала да се разшири прилагането й в обширни нови акватории надхвърляйки многократно съществуващите ограничения на традиционните технологии за мидопроизводство. Естественият процес на самообрастване решава проблема с изземването на диви млади миди от естествени находища за семенен материал. Така новата ни концепция Ocean Reef-Tower Oases (ORTO) дава  възможност многократно да се увеличи производството на аквакултури в Европа – миди, рапани, скариди и риби в уникална интегрирана и симбиотична система.

Прилагана в мащаб новата технология предлага алтернативно подпомагащо решение на проблема с хранителната сигурност на човечеството, като от една страна произвежда висококачествен хранителен ресурс и от друга подпомага възстановяването, многообразието и естествения размер на популациите на много рибни и нерибни видове в ключовата и обширна крайбрежна шелфова зона до 100 м дълбочина.

Поставяйки такива рифове в морето, какво очакваме след това? Опиши ми целия процес на населването на морски организми във времето?

Първо към ефирната вертикална рифова структура  се заселват многобройни микро и макро водорасли, актинии, асцидии и хидрозои. След тях се самоприкрепват мидените ларви, носени от морските течения, като пораствайки надделяват в общата картина, но със своите нарастващи черупки многократно увеличават площта за прикрепяне на малките си коралоподобни събратя, които пък служат за храна на разнообразни червейчета, скариди и ракообразни.

Снимка: Sea Harmony

Процесът е ключов за възстановяването на многостранната роля на мидите в основата на морската хранителна верига. Ние им предоставяме многоетажна, решетъчна, многопластова „къща“ с множество комфортни и добре проветриви кухини. Общото количеството миди и други морски обитатели – скариди, риби, ракообразни, рапани, които се събират на един риф за около една година е 3,5 тона.

Защо ефектът на поставянето на тези рифове именно в Черно море е толкова важен? И защо тези рифове именно в нашето море вдигат толкова много концентрацията на морските организми?

Черно море е с огромен водосборен басейн и  във водите му се концентрират огромно количество торове, които без технология като нашата причиняват мащабни поражения на морската екосистема. Необходимостта от рифовете се потвърждава от многократното намаление на черноморския риболов. Най-големият консуматор на мидите – рапанът, е основен експортен продукт.

Има други, които правят рифове – стоварят някакви конструкции на дъното на морето, дори използват бракувани кораби за тази цел. От другата страна има много aquaculture по света. Примерно мидени ферми, където гледат миди на едни въжета които висят в морето от плуващи структури. Кое е предимството на плаващи конструкции на Sea Harmony?

Рифовете,  които се правят по света имат пет главни НЕДОСТАТЪКА :

1. Те са доста разхитителни като ресурси сравнени с ефекта, който предоставят на морските обитатели.

2. Положени на дъното те затискат жива част от него като предоставят евентуално едва 5-6 пъти повече повърхност за ново населяване. При Pisa Reef това съотношение е 1:80.

3. Малката им височина, обикновено 1-2 метра, предоставя и същата дебелина на слоя вода който им предоставя жизненоважните кислород и храна. Височината на Pisa Reef е 12,5 м.

4. Струпани на дъното те са препятствие за придънните течения така нужни на околните жизнени пространства, където кислородът, както казах и без това е оскъден и несигурен.

5. И най-важното – ограничените ресурси, които обществото заделя се потапят еднопосочно в Океана за скромна екологична полза.

А към основните ограничения и недостатъци на конкурентните въжените технологии за мидопроизводство се открояват следните:

Те са основно разположени на повърхността, което ги излага на множеството рискове – вълни, сблъсък с кораби и др. плавателни средства или плаващи предмети, заледени  или прегрети от слънцето води. Важен риск за тях е и това, че почти всички замърсители са в повърхностния слой като по-леки, например нефтопродукти или други, идващи разтворени с леките води от брега. Pisa Reef са изцяло потопени от опасните повърхностни слоеве.

Главната механична уязвимост на синтетичните въжета, на които са базирани  традиционните технологии, е че те могат нишка по нишка да бъдат срязвани от всякакви твърди предмети, включително и от самите миди. Тази бърза амортизация причинява три неща:

  • фините нишки се разпадат във времето и причиняват постоянно замърсяване с микропластмаси, влизащи в храносмилателната система на морските обитатели.
  • принудителната честа смяна (през максимум 4-5 г.) на конструктивните и субстратни въжета, което струва доста усилия, а самите въжета представляват нерециклируем отпадък.
  • рискът от скъсване на съоръженията е основно ограничение за районите на прилагане на въжените технологии.

За разлика от всички тях Pisa Reef е изградена от плътни материали и не може да се разпада на микропластмаси, а животът й е около 5 пъти по дълъг. След това някои от елементите могат да бъдат използвани повторно, останалите са лесни за рециклиране.

Четерите ползи на вертикалните рифове:

1. Възможност за многократно разширение на аквакултурите извън заливите. 

2. Интегрирани ферми – правиш една, получаваш четири.

3. Устойчиво рибарство чрез морски рифови оазиси за възстановяване на рибните ресурси.

4. Стъпка за възстановяване здравето на обеднените почви чрез обогатяване с микроелементи и органични съединения, съдържащи се в мидените черупки.

Миденото поле „Мидея“ с Pisa Reef се намира на над 2000 м отдалеченост от брега на с. Кранево

Нашите рифове имат и множество други предимства:

  • Това е първата технология за отглеждане на миди в Открито Море.
  • Важно различие на нашата ORTO концепция за вертикални рифове е и, че те са естествено пригодени за отглеждане на интегрирани аквакултури с многобройни ползи и продукти – миди, скариди, рапани, риба, без нужда от допълнително отхранване. Интегрираните ферми са заложени в множество стратегии за развитие на Норвегия, ЕС…, но Pisa Reef най-после ги осъществява на практика.
  • Спъват големите вълни и абсорбират част от силата им, когато те преминават над тях, което защитава бреговата ивица от абразия.
  • Черупковият материал от мидите също се натрупва като плажообразуващ след време.
  • Също така имаме разработка, с която, чрез малки подобрения на рифовете, те да могат да се използват за успоредно производство на възобновяема енергия от морските течения или за обезсоляване на морска вода.
  • Самите съоръжения се изработват от плътни, практически неизносващи се и некорозиращи материали.
  • Заедно с изключването на всякакви замърсяващи консумативи – мрежести, памучни и пластмасови ръкави и синтетични въжета – това прави технологията значително по-екологична от съществуващите към момента
  • Използваните плътни материали и елементи увеличават неколкократно живота на съоръжението до 20 години, което е от 4 до 7 пъти повече от живота на съоръженията при традиционните технологии.

Друго направление, по което работим сега, е оползотворяването на мидените черупки за калциева добавка към фуражи и за връщане на минерални вещества за обогатяване  на все по-обедняващите почви.

Революцията, която искаме да направим е в съчетаването на най-ефективния като биологичен ефект Риф правен до сега, избягващ всички тези недостатъци, но този път със стопанско предназначение. Тази двойна функция е с възможност за привличане на многократно по-големи финансови ресурси, защото в този случай инвестициите са с пряка- бизнес и с косвена – екологична възвръщаемост.

Разкажи за идеята? От къде води началото си? Колко години вече работиш по нея?

Когато разбрах от една научнопопулярна статия през 1990-та, че помагайки на мидите може да помогнем и на Морето да се възстанови, потърсих къде да уча морска екология и едновременно започнах да работя по проектирането на екологична система, която да даде възможност на бизнеса хем да печели, хем да има кауза.

Sea Harmony е създадена с идеята за развитие на „зелен“ морски бизнес, който по пътя на екологията да допринася за възраждането на черноморската флора и фауна. Арман и екипа.

Процесът беше дълъг, ресурсоемък, свързан с  технологично осигуряване, морски операции, специализирана екипировка.  Първите експериментални инсталации направихме през 1996 г., които поставиха началото на поредица от 12-13 иновативни модела, тествани в морски условия. Това е един дълъг еволюционен процес, за да стигнем до технология, която от една страна е стопанска и самоиздържаща се, а от друга представлява и най-ефективният риф, познат до момента, който дава живот и добри условия на голям брой морски същества.

Всичко започва с мидите. Част от тях ще бъдат продадени в ресторантите в България и може би и навън. Има ли пазар за толкова много миди?

Поради ограниченията на досегашните технологии, Европа, в това число и България, внасят значителни количества, около 25% от мидите, които консумираме от другия край на света – Чили и Нова Зеландия.

Наблюдава се ясна зависимост: там където има достатъчно предлагане се развива и значително търсене. Поради това, Източна Европа е със значително половин вековно изоставане в производството и съответно в консумацията на миди.

Макар и българският пазар тепърва да се развива с бурни темпове от 10 години насам (след създаване на административните предпоставки за създаване на мидени ферми), предлагането предостави стремглаво покачване на консумацията, но тя все още едва е надхвърлила 1/10 от средната консумация в Испания – основен производител на миди в Европа.

Другите страни в региона са в още по-начален етап на развитие. Така че пазарните предпоставки са за бурно развитие, съчетано с нарастващото търсене.

С повърхностните въжени технологии обаче, е невъзможно да бъде задоволено.

Освен мидите, покрай твоите рифове има и риби, скариди и какво ли още не. Възможно ли е тези миди да бъдат обработени и да станат храна за риби. Да храним рибите с тях и да произвеждаме лаврак и ципура? Вместо да купуваме гранули за тях, продукт на чисто бракониерство на океана, да ги храним с нашите миди. Да създадем един затворен кръг и да произвеждаме качествена риба без да “бракониерстваме” или да купим храна отвън? По този начин Черно Море може да стане най-големият рибарник на света наистина.

Да разбира се. Като висококачествена добавка мидите присъстват дори в състава на храните за домашни любимци, а като фураж за риби, бозайници и птици се използват от десетки години. За хората са незаменим източник на толкова липсващият ни витамин В12, Омега 3 и имат ефект на афродизиак.

Снимка: Sea Harmony

Биологичният капацитет на северозападната част на Черно Море, изчислен дори само до нивото на възстановяване популацията до естествените нива от преди половин век е няколко милиона тона.

Възстановяването на тяхната функция в хранителните взаимовръзки в морската екосистема би възвърнало до голяма степен здравето и плодородието на нашето Море във всичките му разнообразни форми на живот.

Едновременно с това добиването на висококачествени животински белтъчини без за тях да се произвеждат каквито и да е фуражи би намалило засилващия се натиск върху сухоземните екосистеми и ограничени аграрни площи.

Разбирам, че условията в България за гледане на риба и други морски продукти са изключително благоприятни. Моля, разкажи в кое пространство в нашето море са приложими и ако има достатъчно инвеститори и твоята кауза стане държавна политика, какво може да се случи?

Би било прекрасно, ако държавата ни осъзнае, че чрез тази нова технология, стои пред неразработена „златна мина”, но в този случай, за разлика от златото, тя разработва един възобновяем ресурс с многостранни ползи за много сектори на икономиката:

1. Само преките инвестиции могат да достигнат 250 млн евро.

2. Увеличеното рибарство, рапанолов и видово разнообразие ще увеличи експортния ни капацитет още повече по един доста по-устойчив начин.

3. Ползите за туристическата ни индустрия ще бъдат в изобилието на пресни чисти черноморски продукти в ресторантите ни, вместо замразените риби, внос от северния Атлантик или скариди, произведени чрез екологично бедствие в Индокитай.

4. Летният ни туризъм се основава на Морето, а една повишена жизненост и бистрота на крайбрежните ни води ще доведе до съвсем друго качество и имидж за нашите и чужди туристи.

Може ли износът на риба и морските продукти да стане по-голям като стойност, от зърното?

Е, може би не чак толкова, но числата могат да бъдат съизмерими като съвкупен ефект. Важното е, че не са за сметка на нещо друго, а са в добавка на съществуващия аграрен сектор и животновъдство.

Сега предполагам, че не можете да се отървете от инвеститори? Със сигурност чакат на опашка пред вашия офис?

До сега се въздържахме да разпространяваме широко тази възможност за инвеститорите, за да направим някои технически допълнения на производствената ни линия, но вече можем да отворим врати за хора с подходящо отношение към Морето.

Българската фирма Sea Harmony взе Първа награда в тема „Храни“ на най-голямото международно състезание за зелени бизнес идеи и иновации, насочени към по-зелено и чисто бъдеще. Снимка: БНР

А държавата къде е? Надявам се поне да премахне административните препятствия пред немалките инвестиции в една такава екологична технология.

Би било прекрасно, ако ни даде възможност за работна площадка за сглобяване на едрогабаритните съоръжения близо до брега.

Разбрах, че най-голямата непотърсена сума за субсидии в България именно беше за аква-култури? Защо не сте кандидатствали?

Новата програма за субсидии цели да модернизира съществуващи предприятия, докато ние изграждаме тепърва предприятие по съвсем нова технология, която разработваме.

Очакваме отварянето на по-подходящи за иновации мерки на програмата.

Колко пари ще ви трябват да направите първата ферма? Говоря на нещо конкурентно на световния пазар, нещо мащабно. Колко ще струва тя и какво ще произвежда?

Предварителните планове за оптимално натоварване на специализираната техника и производствените звена показват, че минималната Мидена ферма по технологията Pisa Reef би имала капацитет между 1000 и 2000 т. За целта са необходими около 7 милиона Евро.

Да направим един краудфандинг? Аз обещавам да ви помогна с един безплатен промофилм.

Благодаря, Патрик! Това е СУПЕР предложение! Би било много ценно за нас да направим филм на твоето професионално ниво.

Краудфъндингът е също добра възможност. Ние предоставяме на тези които наистина се интересуват и по-пряк начин да станат част от решението. Такива хора имат шанс, като едновременно с помощта за Морето си осигурят и своето бъдеще разбира се. Така че предложението ти е съвсем на място.