Иван Димитров: Закъсали здрав(н)о, но изход има

Визията на Иван Димитров

  • Демонополизация на НЗОК.
  • Да се вижда пътя на пациента и лечението му, чрез електронно досие.
  • Създаване на регистри за всички хронични заболявания.
  • Действителен контрол на разходите от страна на медицински одит.
  • Реално остойностяване на клиничните пътеки.
  • Премахване на лимитите.
  • Насърчаване на частния сектор в сферата на здравеопазването с по-добра конкурентоспособност и правото на избор на пациента къде да се лекува.
  • Насърчаване към квалификация на медицинските кадри.
  • Достойно заплащане на здравните работници.
  • Наказания за медицински работници, които са причинили увреда или са допуснали такава.
  • Създаване на национална профилактична програма.
  • Санкция за пациенти, които не са извършили профилактичните си прегледи.

На финала на една тежка година за здравеопазването и за пациентите в България, искам да се запознаете с Иван Димитров.

Вчера ГЕРБ все пак реши, че по-добре да бъде премахнат мораториума върху новите лекарства. След като депутатите гласуваха един път за спиране на парите за 32-те нови молекули и президентът Радев наложи вето върху тяхното решение, 126 народни избраници от управляващата коалиция отхвърлиха ветото. Вчера те си промениха решението. Не защото на някого му пука за пациентите, а защото е кофти да има размирици, една седмица преди да поемеш европредседателството.

Нуждаещите се от медицинска помощ в България винаги са били обект на безскрупулна търговия. Или поне от това, което аз си спомням отпреди 25 години, от първите ми лични запознанства с обикновените български граждани.

За проекта Свободни, освен здравеопазването, няма друга област, в която да ми е толкова трудно да намеря хора достойни за уважение. Здравеопазването в България е един истински ад, където въртят полуживи хора на шиш и варят други в казан. Една бюрократична джунгла, в която нарочно се цели да няма ред.

Ако мислите, че европарите или инфраструктурните проекти са най-големите пера за кражба в държавата – грешите. Здравеопазването е един от най-щедрите сектори за корупция в държавата ни. Шокиращата статистика сочи, че българите умират най-млади в Европа. Не знам дали от стрес, безизходица, лоша храна или по-скоро от шишовете и казаните в българските болници, но статистиката не съм я измислил аз.

Иван Димитров е председател на Федерацията “Български пациентски форум” и е посветил живота си на борба за ред и справедливост в българското здравеопазване.

Освен много други неща, разбрах, че любимата му песен е “Soldier of fortune”. Може би от там започва описанието му. Той е войник, който влиза в битка за всеки нуждаещ се, за всеки в беда. Ще раздаде сърцето си – парченце по парченце. Без да се интересува дали ще остане нещо за него си. Може би тук е и иронията, че самият той е кардиологичен пациент, което знаят много малко хора. Страда от рядка генетично заложена болест, при която има дисбаланс между добрия и лошия холестерол. Деца, които не са диагностирани навреме, може да получат инфаркт още преди да навършат 12 години. Мотивацията му за каузата е, че като пациент, той напълно осъзнава какво е да си зависим от животоспасяващи лекарства.

В една държава, в която всеки е свикнал да спасява себе си, Иван мръзне по протестите и се бори за правата и на другите.

Да са живи и здрави и те, както се казва на български.

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Иван Димитров е роден през 1968 г. в град София. Детството и юношеството прекарва отдаден на любимата си игра – футболът. През годините работи различни професии, но сегашната му е в PR Агенция.

Председател на Федерация „Български пациентски форум“. Бори се с политическата некомпетентност, предразсъдъците, тесногръдието. Най-вече се бори за правото на пациентите да имат същото качество на здравните услуги, като в Европа.

Определя се като непримирим срещу несправедливостта.

Сериозно обвързан, с двама тийнейджъри и куче. Обича да бъде със семейството си, да пътува, да слуша музика, да чете книги.

Ще закъсаме ли здрав(н)о през 2018г.?

Прогнозирам изключително тежка 2018-та слушайки здравният министър, който гордо се хвали как ще увеличи цената на някои клинични пътеки. Какво означава обаче това за пациентите? Обикновено се случва така: увеличават някоя клинична пътека, но намаляват драстично обема на останали клинични пътеки – създават се лимити за лечение на български граждани! При така съществуващите и сега лимити това означава, че болниците ще приемат още по-малко болни. И докъде водят всички изводи?! До тежка 2018-та.

За мен лично най-основният въпрос е следният: Все се оправдаваме с парите. Все не стигат за нищо. Но например, приемаме, че бюджетът е такъв, какъвто си е в момента. И да речем, че от утре системата се ръководи по интелигентен начин и само в интерес на хората. И най-важно, че няма да се краде. Ще стигнат ли парите за хуманно здравеопазване в България?

Истината е, че докато няма политическа воля за промяна – нищо няма да се случи!

Не е проблемът в недостига на средства, а в нежеланието за качествен контрол, а също и в сега съществуващото одържавяване на НЗОК.

Мораториумът за новите лекарства падна вчера. Удобен обрат ли е това за управляващите?

Мораториумът е една огромна грешка на властимащите, колкото и да не искат да си я признаят! Отпадането е само и единствено в полза на българските граждани – новостите в медицината спасяват човешки съдби и дават шанс за качествено лечение.

Общественият натиск доведе до логичната развръзка и отпадането на безумната безотговорност на мнозинството.

Връчване на наградите „Даниела Сеизова – в името на живота“, 11 декември 2017г. Фотограф Мария Съботинова.

Участвате ли в преговорите с правителството относно съдбата на тези пациенти?

В България има една основна черта в характера ни – когато трябва да се водят битки, хората, които участват в тях са много малко. Когато обаче каузата, за която се бориш започне да става значима – тогава от всякъде се появяват знайни и незнайни „герои“, опитвайки се да яхнат събитията и да се възползват от това.

Така се случи и сега – т.нар. национално представени пациентски организации ги нямаше на протестите срещу мораториума и на пресконференциите, но бяха поканени да участват в PR преговорите след премахването на мораториума. За съжаление тези организации през последните 4 години обслужват предимно политически интереси, но не и на пациентите, които би трябвало да представляват.

Организации като нашата не са удобни на властимащите – независимо от коя партия са.

Кому беше нужен този мораториум по принцип? Едва ли е само заради прекаленото много разходи на бюджета. Подозирам, че имаше пак някаква игра на високо ниво, или?

Разбира се, че не е въпросът само в липсата на пари!

Смешно е дори да смятаме, че за европейска държава в 21-ви век 25 милиона лв. са проблем за здравето на нацията! Всичко това, което се случва е чисто и просто лоби за определени фирми във фарма бизнеса и става въпрос за едни пари, които ще влязат в нечий джоб, но не и за народното здравеопазване. Лобизмът в Европа е регламентирана дейност, а у нас е свързан с корупция, с лични интереси и с мачкане на всичко и всички по пътя си.

Кои са причините за кризата в здравеопазването? 

1. Абдикирането на властта от години насам и нежеланието на властимащите да се случва истинска здравна реформа;

2. Одържавяването на обществената институция НЗОК и превръщането на Надзорния съвет на НЗОК в оръдие на Министерство на финансите;

3. Тоталното администриране над цялото здравеопазване и задушаването на възможността за реална конкуренция, която би била изцяло в полза на българските граждани;

4. Нежеланието за демонополизацията на НЗОК.

5. Липсата на качествена квалификация на медицинските кадри и тоталната демотивация на лекари, сестри, санитари и медицински персонал.

6. Възпирането на частния сектор в здравеопазването води до невъзможността да се разкрият дейности там, където съществуващата медицинска структура не лекува адекватно пациентите си.

Давам пример: има 64 хемодиализни структури в България, 90 % от тях не предлагат качествено лечение, защото директорите на болниците купуват най-евтините консумативи и медикаменти, които не означават по-добро и ефективно лечение. Голяма част от тези пари, които се спестяват от диализното лечение болничните мениджъри пренасочват някъде другаде – за сметка на здравето на хората, които през ден са закачени за хемодиализната машина. Разкриването на нови диализни центрове ще доведат само до повишаването на качеството и правото на избор на българските пациенти да изберат къде да бъдат лекувани. В Световен мащаб 80 % от диализните структури са частни, а у нас е точно обратното.

Това е само един малък пример, но е показателен как пациента остава без право на избор!

Годишен конгрес на Федерация „Български пациентски форум“ . Фотограф Елена Дикова

Дай съответно решенията за тях. Конкретни мерки. Какво можем да направим?

1. Незабавното спиране на това да се прави политика в здравеопазването и да се започне истинска, адекватна, и прозрачна дългосрочна здравна политика.

2. Стратегията за здравето на нацията, трябва да се прави от научните дружества, специалистите и съсловните организации – не от чиновници, които обслужват предимно политически интереси.

3. Пациентските организации  (но тези, които наистина са приели това за кауза, а не онези, които са се компрометирали с ангажиментите си към този или онзи) също да заемат мястото си (какъвто е статута им в Европа) в здравната политика в името на всеки един български пациент!

4. Българският пациент наистина да бъде в центъра на здравеопазването и парите му да вървят след него. Да избира сам къде, кой и как да бъде лекуван, а не да бъде крепостен пациент и да заплаща за почти всичко в своето лечение.

5. Национална профилактична скрининг програма. Такава в България почти липсва. Отдавна отмина времето, когато децата бяха скринирани за редица животозастрашаващи заболявания. А и не само децата – цялото население. Това пести пари.

6. Профилактиката спестява средства на системата и предотвратява увреди за самия човек.

Като каза профилактика,  вие като пациентска организация какво правите за това?

В това отношение можем да се похвалим с редица успешни кампании – с реални резултати. Направихме кампания за Фамилна хиперхолестеролемия – това е заболяване с високи стойности на лош холестерол (LDL), което води до инфаркти и инсулти. Направихме скринингов тест на близо 4 000 човека в цялата страна, а рисковите насочихме към кардиолог.

Скрининг кампания за Фамилна хиперхолестеролемия, 2015г. Снимка: facebook/Български Пациентски Форум.

Другата ни мащабна кампания е за рак на простата. В началото на кампанията само за един месец 1000 мъже си направиха PSA (специализиран кръвен тест) за диагностика на рак на простатата

Картичка за кампанията за скрининг на рак на простата – „Моят баща е моят герой“, 2016г. Снимка: facebook/Български Пациентски Форум.

Освен това имаме кампании за рак на дебелото черво, остеопороза, трансплантациите, лупус, репродуктивното здраве и още доста. Българинът има огромна нужда от информация.

В моя опит, обикаляйки заради мисията Свободни, виждам, че всичко започва от хората. В добрия и в лошия смисъл. Разбрах, че няма друг сектор в държавата, където толкова много да се краде, отколкото в здравеопазването. Много хора имат интерес тази джунгла да не се оправи. Има ли въобще един базов състав от лекари и експерти, с които може да бъде реорганизирана цялата здравна система?

Далече съм от мисълта, че само в здравеопазването се краде.

Истина е, че през последните 28 години се вижда много ясно, че хаоса в здравеопазването у нас е по-апетитен, отколкото създаването на ясни правила, критерии и прозрачност в системата. Всичко това води до загубата на доверие в системата от страна на българските граждани – което според мен е целта.

Имаме много свестни български лекари и професионалисти, които все още донкихотовски се опитват да се борят в името на своите пациенти. Ако обаче не се върне доверието в здравната система, същите тези лекари ще се откажат и ще търсят признание в европейските държави, а заедно с тях ще тръгнат и пациентите им.

Каква е твоята мисия? Или по-скоро да те попитам, кое смяташ за реалната цел на вашата организация? Виждам, че Борисов отстъпи няколко крачки назад, след като показахте зъби и той усети, че мораториумът може да стане „гранде-проблем“. Това би трябвало да ви дава голяма сила. Но докъде можете вие, като пациентски организации да наложите натиск и докъде ще бъдат съгласни да променят системата заради него?

Аз го наричам КАУЗА. Това, което правя аз и колегите ми – не е бизнес, няма облага и е в интерес на всички!

Целта ни е да защитаваме правата на пациентите, да обикаляме из България и да провеждаме образователни кампании, за да бъде по-знаещ, по-взискателен и отговорен всеки един от нас към здравето си и към начина на неговото лечение.

Ние имаме какво да губим – живота си!

Затова искаме да бъде направена реална дългосрочна промяна в сферата, както и да се престане експериментирането с нас и българското здравеопазване!

Отбелязване на Световен ден на хората с Фамилна хиперхолестеролемия. „Голямото готвене“ с Иван Димитров и Албена Пенева, 24 септември 2016г. Снимка: facebook/Български Пациентски Форум.

Кой е най-големият ти успех в сферата на здравеопазването, с който се гордееш, че ти си отвоювал?

Имам честта да бъда рамо до рамо с личности, които милеят наистина за благото на нас, обикновените хора и не спират да воюват за всяка една съдба и за всеки един живот!

Големият успех бе извоюван (наистина извоюван – в буквалния смисъл) с една от големите защитници на правата на пациентите – Теодора Захариева. С нея и колегите през 2009г. успяхме да убедим властимащите, че преминаването на медикаментите от Министерство на здравеопазването в НЗОК ще бъде изцяло в полза на българските граждани. Тази победа позволи на българските лекари да ни лекуват така, както е записано в добрата медицинска практика и премахна монопола на МЗ. Тази промяна позволи онкологично болните да не бъдат обречени и превърна онкологичните заболявания в хронични, а не смъртоносни!

Смятам, че този наш успех позволи на българската медицина да направи скок, който да даде шанс за по-качествено лечение и по-качествен живот на всички пациенти у нас.

Ако питаш мен, цялата работа може да се оправи, стига да има политическа воля (и достатъчно чисти хора да застанат зад каузата – говоря за медицински персонал). Ти би бил страхотен актив в това отношение. Като директор на здравната каса, министър или поне директор на голяма болница. Вече си над 10 години в “бранша”. Не са ли ти предложили?

Прав си, от над 10 години съм в т.нар. ни здравеопазване, и да, имал съм предложения през годините да стана депутат и да се включа в политическия живот. Ухажвали са ме с това да бъда втори в партийните листи. Ухажвали са ме с възможността да бъда на позиции, на които да се използва капацитетът ми в полза на пациентите. Съблазън и величие – това е политиката.

Защо не си приел досега?

Не съм се съгласявал, защото наблюдавайки политическия ни „елит“ през последните 28 години виждах как никой не желае да има реални промени, как си сменят само цвета на ризите, как политическият номад обикаля от партия в партия – в името на собствения си интерес и как инакомислещите биват смазвани от политическия валяк. Аз не съм човек, който би търпял подобно поведение. Не бих могъл да търпя да ми казват какво да мисля. Обичам да мисля самостоятелно.

Бих воювал и с тези, с които би трябвало да сме един екип. Не вярвам на политиците ни и не бих престъпил съвестта и достойнството си заради нито един от досегашните ни „народни“ представители.

Мислил ли си да смениш държавата? Ей така, един ден да си хванеш багажа и да избягаш? Чух те по телевизията да казваш, че много българи стават здравни туристи в държава от Евросъюза.

Аз винаги съм бил патриот и все още смятам, че мога да дам нещо на държавата си!

Лошото е, че от година на година виждам политическото безхаберие да демотивира все повече стойностни българи. Никога не съм вярвал, че ще поискам децата ми да напуснат България, но все по-често им казвам, че нямат бъдеще тук.

Иска ми се да не бягам от МОЯТА БЪЛГАРИЯ, но политиците ни съсипаха образованието, сигурността и здравето ни – прогониха интелигентните, можещите и знаещи деца на България и май нямат намерение да се променят!

В този ред на мисли, в коя държава би емигрирал, ако става въпрос за здравето? Коя държава си е най-добре организирана от гледна точка на здравеопазването? Защо? Какво те впечатли?

Всяка една държава в Европа е по-добра от нашата и предоставя по-добро здравеопазване. Холандия е с най-доброто здравеопазване през последните 3-4 години според Световната здравна организация (СЗО), а и нагледно съм видял как се грижат там за своите пациенти. Италия и  Испания също са показали на мен и семейството ми, какво означава да си пациент и какво означава силата на държавата в решаването на здравословните проблеми на всеки един.

За съжаление прогнозата ми е, че все повече българи ще стават здравни мигранти в търсенето на собственото си спасение. По този повод през 2013г. заснехме документален филм „Трансплантацията – начин на мислене“ за работата на здравната система в Холандия.

И? Каква беше съдбата на този филм?

Направихме премиера в едно от столичните кина, където бяха много специалисти, пациенти, МЗ, Изпълнителна Агенция по Трансплантации, Български Лекарски Съюз и др. След края на филма получихме много похвали и адмирации от присъстващите.

Обаче едно от нещата, които запомних бяха думите на човек от висшата администрация, който ми каза:

Този филм, Иване не трябва да вижда бял свят!

За съжаление така и стана – филмът не бе пуснат. Нищо, че бяхме го предоставели безвъзмездно на БНТ. И други наши филми не бяха показани на българския народ.

Преди време говорих с един индиец за здравеопазването в Индия. И там проблеми колкото искаш. Те решили в един момент, че няма за какво да плащат високите цени за западни (патентовани) лекарства. И ако съответния доставчик/производител не иска да им даде необходимата отстъпка, просто сами започват да произвеждат дадено лекарство само за вътрешна консумация. Тази идея приложима ли е тук? (за малко да забравим, че сме в Европейския Съюз)

За щастие ние сме Европа, макар че напоследък започвам да си мисля, че някой има сериозен интерес България да стане Индия в Европейския съюз.

Иновативните лекарства са по-скъпи, защото са направени така, че да имат колкото се може по-малко странични ефекти в хода на лечението. За много от хроничните заболявания подмяната на иновативните с по-евтини лекарства (генерични или биоподобни) ще доведе до сериозни проблеми за здравето и живота на пациента.

Мога да дам един малък пример: Трансплантираните пациенти в България са около 500 човека и тяхната терапия е докато са живи. Промяната на медикаментите за тези хора ще спести на здравната ни система 1 500 000 (един милион и половина) лева за една година, а в същото време специалистите (не само българските, но и европейските) прогнозират, че ще има между 60 и 70 % вероятност от реакция на отхвърляне от 3 до 4 месец след смяната на лекарствата. Това означава че терапията не помага организма да предотврати създаването на антитела към трансплантирания орган. Овладяването на тази реакция на отхвърляне ще струва на здравната система в първите три месеца 110 000 (сто и десет хиляди) лева на човек или около 30 000 000 (тридесет милиона) лева – без да коментираме човешкия фактор! Това е само едно от хроничните заболявания и последствията от „спестяването“ на средства.

Аз лично съм пациент – кардиологичен и не можах да си намеря това лекарство, което пиех до момента (оригиналното) и се наложи да приемам по-евтиното (генеричното)  уж същото, след което ме приеха по спешност в болница, защото се задушавах.

Не винаги и не на всяка цена трябва да се търси най-евтиното! Има заболявания, за които трябва много внимателно да се прецизира икономията.

Българинът, средно статистически получава 6 пъти по-ниска заплата/пенсия от един немец, примерно. При това положение, получаваме ли лекарствата на достатъчно приемливи цени от чуждестранните производители?

НЗОК има възможност да договаря цени с фарма бизнеса, така че българската здравна система да не бъде натоварена изкуствено финансово – съобразено с платежоспособността на България. Ако всичко това се прави ясно и прозрачно, цялото общество ще знае, че държавата мисли както за финансите си, така и за качественото лечение на гражданите си.

От този процес на намаляването на цени според стандарта ни, се възползват фирми, които правят паралелен износ на скъпоструващи лекарства за сметка на недостига на нашия пазар и лечението на пациентите у нас. През годините сме искали многократно да бъдат направени нормативни промени, които да не позволяват българските пациенти да остават без животоспасяващи медикаменти.

След поредните разкрития за паралелния износ се заговори от парламента за бързи промени, които трябва да дадат правомощия на Изпълнителната агенция по лекарства (както е в Европа) да контролират и санкционират паралелния износ. Надяваме се, че през 2018г. това ще стане факт и повече няма да се застрашава нечий живот, заради липсата на лекарства за хронично болните пациенти.