Мариана Христова: С огромна бързина да поставим новите фундаменти на една България, която иска да оцелее

ВВИЗИЯТА НА МАРИАНА ХРИСТОВА

  • Изготвяне на дългосрочна програма 2050 – Моята България, базирана на реалните наличности на хора, експертен потенциал, материална база.
  • Създаване на мрежа от граждански организации и структури – надпартийни, експертни, които съзнателно да контролират всички държавни функции.
  • Обучение и възпитание на хората и на децата:  да обичат България, да познават традициите и да ги съхраняват, да се научат да живеят по правилата на природата, да я пазят, да се хранят природосъобразно, да рециклират, а не да ровят, секат и унищожават.

Бойко се обяви за най-зеления премиер в Европа, като заяви, колко са му мили кокичетата. Ненчо Димов пък призна, че е длъжен да изпълнява поръчки от „стопаните си“, а Цеко Минев скоро ще пусне промоционални депозити, за да има откъде да събере пари за финансиране на „пиринските мечти“. Десетки хиляди протестират из цялата страна, но керванът си върви…

На управляващите този спектакъл им е удобен. Както и джендърската суматоха, около това, че скоро първите полово неопределени ще могат да осиновят деца или необходимостта да има 3 тоалетни в заведенията.

Докато ги има такива шумотевици в държавата, другите кервани спокойно си вървят в мрака. Медиите не говорят за тях. Фейсбук и той мълчи. РИОСВ-Варна скоро даде разрешение на MOBIL да дупчат за нефт в Черно море, БЕЗ да има нужда от ОВОС ??!!??! В Добруджа върви жестока битка против шистовия газ, ГМО-то отдавна е на българската трапеза, а Юнкер лично дойде в София да целуне Борисов и да се увери, че България ще бъде една от първите подписала CETA – търговското споразумение между ЕС и Канада.

Но народът се чуди… Нали трябва да има бизнес най-накрая? И трябва да си топлят къщите с нещо. Не могат тези „зелени откачалки“ все да ни връщат в каменната ера. И защо да няма СЕТА? TTIP – споразумението между ЕС и САЩ е лошо и няма да го има така или иначе, нали?

Да, обаче американска компания става канадска за нула време – само с едно преместване на адресната регистрация от Ню Йорк в Монреал. Лаем наляво, керванът минава отдясно.

А за газта. В Добруджа, в подземните пластове се намират едни от най-големите резервоари със свръх-качествена питейна вода в света. Скоро може и да не ни е студено, но ще бъдем жадни. В този материален свят, необходимо е да знаем, че водата в Добруджа е в пъти по-ценна от газта, която поредният чужд концесионер, докато я изпомва, ще отрови водата и остави населението в североизточна България без питейна вода. Трагедията в Хасково ще ни се стори като детска игра…

И така. За радост има хора, които не лаят – направо спират цели кервани. Сами, но ги спират – да не повярваш. Мариана е една от тях. Запознайте се.

Патрик Смитьойс.

В НЯКОЛКО РЕДА

Мариана Христова е родена в София. Завършила специалност „Изчислителна техника” в Техническия университет в София. Като второ висше има магистратура по изменение на климата и управление на водите в Софийския Университет. Понастоящем студент 3-ти курс по Право в НБУ.

Мариана е активен участник и сред основните организатори на каузите срещу ГМО, срещу фракинга за добив на шистов газ, за хранителен суверенитет, срещу TTIP и СЕТА. Председател на Инициативния комитет на Гражданската инициатива „За забрана на проучването и добива на шистов газ в България по метода на хидравлично разбиване“.

Омъжена, с две дъщери.

От април месец започнахме разговора с теб, през август правихме снимки и после ни вест ни кост от теб. Имаш много ангажименти. Кажи, с какво се занимаваш? Аз не мога да му хвана края.

Още първия път, когато се видяхме и ме попита как избирам каузите за които се боря, ти споделих какви са моите приоритети. Пет неща, колкото са пръстите ни на едната ръка – простички и ясни.

1) въздух;

2) вода;

3) земя – в смисъл на територия, природа и това, което ни храни;

4) храна – в смисъла на чиста храна, местни сортове и породи;

5) децата ни.

Всеки път, когато някое от тях е застрашено, ще можеш да ме видиш в редиците на хората, излезли да го защитават.

Мариана Христова, като организатор на протеста с искания да си подаде оставката здравния министър Петър Москов, заради въвеждането на пръстов отпечатък в лечебните заведения и проблемите с вноса на турските ваксини. Юли, 2016г. Снимка: Георги Стоев

Последно се борихме да опазим въздуха, водата и земята на Добруджа от поредната добивна компания. Докато се борихме с нея, цъфна още една. Сега гори Пирин. На главата ни се стовари Истанбулската Конвенция… Каузи да искаш в нашата държава.

Знаеш, че е много трудно да събереш хора от различни каузи в България, даже когато са сходни. Последното, което разбирам е, че Пирин е сороска кауза, пък тези от шистовия газ са някаква руска история. Падна ми шапката от такава идиотщина. Моля, обясни.

Стари ченгесарски похвати за разделяне на хората, с цел превземане – всеки път, когато една кауза набере скорост, се намира: първо, някой готов да я яхне и второ, някой, който да измисли опорките, с които да отблъсне хората.

На нас са ни пращали на протестите добре известни платени муцуни, които просто успяват да се покажат пред медиите точно на протеста, създавайки илюзия, че са част от нас и после: иди доказвай, че нямаш сестра!

Легендите за рублите, които още чакаме за каузата срещу шистовия газ, изгоряха в битката срещу руската компания в Добруджа, но това кой ти го гледа? Когато не можаха да измислят логично обяснение, чух вариант, че замисълът на Путин бил да дойде тук, да омаже природата и така да отврати хората от технологията фракинг, за да прецака американците.

Истината е, че просто добивните компании нямат нито цвят, нито държава – те идват тук с една-едничка цел: да спечелят много пари и да дадат колкото може по-малко за екология, защото тя е скъпото в техните дейности. Българските регулации са базирани на технологии, които са били в употреба през 1956г.

Пирин – по същият начин. Факт е, че някакви политически партии и НПО формирования се опитват да яхнат протеста и да извлекат дивиденти от него, но е факт и че не успяват. Хората наистина се интересуват от опазването на Националния парк Пирин и дано не се стигне до отклоняване на вниманието в друга посока, защото планината ще падне в жертва.

Откъде е тази енергия да водиш постоянни битки за еко каузи срещу държавата. Откъде намираш време да си в час по всички наболели теми в държавата? Или си луда, или си финансово независима.

Хората бъркат понятията свобода и независимост, може би защото ги гледат като клише. Независимостта е относително понятие – може да си независим от някого, от нещо, но не може да си абсолютно независим – най-малкото всеки от нас зависи от въздуха, който диша, от водата, от храната, от природата, от семейството си…

Относително независими са хората, които успяват да накарат зависимостите да работят за тях – ако съдбата ти поднесе лимони, да умееш да си направиш с тях лимонада. Ако правителството ти е корумпирано и обслужва чужди интереси, да го накараш да обслужва нашите или да се маха.

Аз мога да преценя кога нещо е толкова гадно, с дългосрочно въздействие и ме засяга – и мен и моето семейство, кога засяга моята свобода и независимост. Това не е нещо, което можеш да купиш с пари – познавам богати хора, които са всичко друго, но не и свободни.

Хората не са свикнали да гледат нещата в развитие за вбъдеще.

Чувам някой да казва: Абе какво ти пука за Добруджа, нито имаш там имоти, нито живееш там. Ами пука ми, защото ако се допусне да се съсипе водата и земята на Добруджа, това ще удари не само там – едно, че икономически ще съсипе житницата на България, а това ще е пагубно за и без това рухналата ни икономика,  второ, че ще пострада северното ни Черноморие, трето всичкият този народ къде ще отиде? Ами в София. А способна ли е София да изхрани толкова хора? Тя и сега не успява да се справи. Значи, касае ли ме? Ами касае ме и без да имам имот в Добруджа. Ако за нещо знам как може да стане, просто ще отида и ще разкажа на хората там своя опит. Това е.

Никой не може да свърши работата на хората там на място, но може само благодарение на опит да се направи икономия на човешки труд, време и усилия, а те са безценни, защото всеки доброволно е заделил от времето за семейството си, за да защити общото, а и своето, което е част от него.

В Интернет има всякакви, които философстват за предимствата и негативите на шистовия газ, но рядко някой е разбрал цялата истина, според мен. Моля, обясни народно какъв е проблемът с добива на шистов газ именно в Добруджа.

Като цяло говорим за един икономически балон в световен мащаб на един високорисков и мръсен бизнес. При него не е въпрос дали, а кога ще настъпи замърсяването и колко големи ще са пораженията. Няма как нещо, което е 10 пъти по-скъпо като технология от конвенционалната, да вади продукт, който да е 10 пъти по-евтин от добития с по-евтиния метод.

Просто тук цените са спекулативни и са функция на често сменящите се шефове на големи добивни компании и алчните борсови “спецове”, които инвестират точно в тях, докато накрая последният нагълта вода.

А за да е жив балонът, той се мести в държави, които нямат или имат лоша екологична регулация, защото екологичните мерки са най-скъпото нещо при тези дейности. Европа, понеже не познаваше технологията (защото освен всичко друго и геоложки не разполага с условия да има такива търговски залежи) беше изключително подходяща за такова нашествие – алчни балъци, които не знаят последиците от работата на компаниите зад океана.

Е, ние просто имахме късмета да разберем от хората, които бяха пряко потърпевши от тези дейности за пораженията оттатък и извадихме информацията на светло тук. Това е гражданска кампания още от 2011 година, така че трудно ще успея да събера всички поражения, за които изчетохме в продължение на толкова години – и върху водата, и върху въздуха, земята, човешкото здраве, биологичното разнообразие, инфраструктурата, местната икономика…

В Добруджа всички знаят колко е скъпа водата – това е защото се вади с помпи изпод земята. Там имаме най-големият вододаен хоризонт в Европа – МалмВаланж – който е 13 033 кв.км. вода под земята от българска страна и още около 7000 кв.км. в румънска страна. Там, точно през този хоризонт трябва да минават сондажите и няма никакъв шанс те да ползват конвенционални методи за добив на газ, понеже там такъв газ просто няма и освен всичко друго ще се налага да черпят големи количества вода пак от там. Пак там ще съхраняват и отработената отровна вода. Безумие е да се подлага на толкова висок риск целият регион и хората, които имат бизнес там, само за да дойде поредната добивна компания, да омаже и да си плюе на петите, понеже дори няма какво да ѝ се вземе.

У нас понеже липсват регулации, дори елементарни дейности са високо рискови, а какво остава за другите.

Крачка встрани. Ти си инженер по изчислителна техника, трудна дума за холандец (усмихва се). Мислиш точно и аналитично. При теб няма повърхностни неща. Занимаваш се с въпроси свързани с енергетиката и околната среда. Как мислиш ти, че България трябва да организира своите потребности, свързани с производството на ел. енергия, как да отопляваме къщите си и откъде да черпим водата в бъдеще. В световен план тези въпроси стават все по-актуални. Как да намерим най-оптималния баланс за България с даденостите, които имаме.

Мечтаех си да се занимавам със зелена енергия в началото, но мечтаех за децентрализация, за това всеки да има фотоволтаик на покрива, върху обществените сгради, стотиците блокове, върху публичните спирки, над ЖП линиите, над паркингите … у нас, както винаги се намериха хора, които забиха фотоволтаичните паркове върху плодородната земя, перките в екологичните зони, реките пресъхнаха от наблъсканите един до друг ВЕЦ-ове – всичката ни работа уж започва с чудесни намерения, а после катастрофира с ужасни резултати – в крайна сметка, ето ни черен ПР на зелената енергия, а тя е бъдещето, кой каквото ще да разправя. Но като чуя субсидия и дотация и ми настръхва косата – изкривяването на един пазар никога не води до нищо добро.

Спасението ни е в баланса на системите, но за целта трябва да има цялостна държавна политика, да се инвестира точно в начините за управление и компенсиране на енергията, а не в износ, аутсорсинг и далавери.

Има гореща необходимост да се осветят всички кражби в енергетиката, защото в момента сме като каца без дъно и с дупки по стените – наливат се едни пари, които всички даваме, за да продължават да изтичат в едни и същи джобове, докато обезкръвяваме собствената си енергетика – това е бомба, която скоро ще ни гръмне в лицето. Енергетиката не е инструмент за социални дейности, тя трябва да е балансирана система, която да изпълнява точно специфичните за нея функции.

А Белене? Защо против? Или защо за? Питам, защото и за теб викат, че си руски агент.

“Руският агент” явно не е добре платен (усмихва се). Огромният недостатък на ядрената енергия е, че ниската ѝ цена е пълна илюзия. Защото най-скъпото нещо е съхраняването на отработеното ядрено гориво до края на света, а понеже това е твърде много време и не може да се пресметне и за това фирмите просто не го слагат в цената.

Продават, прибират си в джоба големите пачки, а после оставят на нас да се оправяме с радиоактивните отпадъци. Евтината ядрена енергия е мит, който много скоро ще се наложи да развенчаваме – в момента, в който започнат да ни връщат от Русия отработеното и остъклено високоактивно ядрено гориво и ще започне страшен рев, защото никой няма да иска на своята територия ядрено гробище. Тогава някои хора ще проумеят цената на атомната енергетика.

На Запад има сигнали, че нео-либералистическият модел започва леко да се клати. Енергийни дружества се връщат към държавата, много частни ЖП компании не се справят, за водата да не говорим…

Примери има достатъчно. Тепърва обаче налагаме този модел в България. Защо не се учим от грешките, които колегите по-нагоре в Евросъюза са направили? Според теб, кой е правилният компромис между частния бизнес/интерес и държавното урегулиране.

За мен има едни естествени монополи, без които държавата просто не е държава.

Приватизация до дупка е изключително погрешен модел и държави с дългогодишен опит в развитие на свободния си пазар, каквато е една Германия или Франция например, го осъзнаха и започнаха да връщат под държавната шапка енергетиката, водата, железницата, комуникациите…

Естествено е, че ще има съвместни дейности, че могат да се ползват компании, които да извършват някакви дейности, но смятам, че собствеността категорично трябва да остане държавна.

Държавата не е лош стопанин, политиците, които я представляват са отишли там заради далаверите, заобиколили са се с роднини и превърнаха и държавните предприятия, и държавната администрация в центробежна система за всякакви квалифицирани кадри – просто кой професионалист ще устиска години наред да работи под разпоредбите на поредната властническа калинка?

Имахте голям пробив с наложената забраната на ГМО в България. И ти си била една от водещите в тази битка. До къде сме стигнали? Наистина ли няма ГМО в България? Чух, че отново се опитват да влязат през задната врата.

Ако някой някога ти каже, че на този свят има приключила кауза, да знаеш, че не е вярно. Те никога не се отказват – оттеглят се, прегрупират се, сменят тактиката, сменят името на фирмата, името на продукта…

И с ГМО е същото – някой непрестанно трябва да бди. Напоследък все пак интересът към него намаля, защото няма пазар, а и  България не е подходяща да развива такова производство, напротив – ние имаме чудесни наши сортове,

почти 90% от зърното ни се изнася за САЩ и се правят по 5 проверки на всяка реколта, да не би да е ГМО. Американците все пак искат да хапват и чиста храна.

Дискусионен форум „Рисковете за българската индустрия от ТПТИ“. София, юни 2015г. Снимка: А-спекто

Ние имаме чудесен закон, но както навсякъде и тук контролът е слаб. Не бих се ангажирала с твърдение, че у нас ГМО няма, въпреки глобата от 1 милион лева, ако някой бъде заловен да го сади. Но когато сме имали сигнал за съмнение и сме проверявали, ГМО не е имало. Не мога да кажа същото нито за фуражите, нито за нашата чиния – това са други закони, в които забрана няма, има задължения за етикетиране. Така че, четете внимателно етикета!

Онзи ден говорих с един приятел и той ми показа документ от миналия месец, доказващ как директорът на РИОСВ Варна е решил, че френската фирма ТОТАЛ може да дупчи за нефт и газ в нашата част на Черно море БЕЗ да има нужда от оценка на въздействие на околната среда. Как е възможно това?

У нас  всичко е възможно, а процедурата по ОВОС я направиха компрометирана и смешна. Някакви фирми се занимават с това да пишат поръчкови доклади за ОВОС, едни и същи лица се пишат хидролог, хидро-геолог и геолог и това минава – е няма такъв пенкилер, това са 3 различни специалности!

Нагледала съм се на всякакъв натиск върху местните хора, когато не искат някое инвестиционно намерение – то е изнудване през магазините за хранителни стоки, които им дават вересията, то е заплахи, преследване на роднини, тормоз … Превърнали сме се във феодална държава, за съжаление.

И отново контролът ни е проблем – или го няма, или е неквалифициран, или е купен…

Засега единствено местните референдуми работят срещу самозабравили се инвеститори, но в морето? Кой ще го брани и как ще се контролира – умът ми не го побира! Най-страшното е, че у нас регулации няма, а ако ги има, няма кой да следи дали се спазват и дори не се знае как!

Друга твоя кауза, TTIP и СETA. Защо именно в България ще ядем дървото, ако подпишем тези 2 договора?

Не е само България, но като държава с една от най-слабите икономики в Европа е естествено да го отнесем.

Под прикритието на “свободен пазар” тук ни се пробутват чуждо законодателство и чужди стандарти.

Няма такова чудо като взаимно признаване на стандарти – това не е в една каца да ги сипеш и да ги разбъркаш.

Монсанто – транснационална компания със седалище в САЩ. Световен лидер в производството и продажбите на ГМО семена.

Просто тук ще влязат по-евтини и по-лошокачествени продукти, които са произведени в САЩ или Канада при по-ниски изисквания и на съответните по-ниски цени.

Има ли нужда да казвам какво се случва с българските производители, когато тук влезе стока на по-ниска цена, благодарение на европейските субсидии дори? Да обяснявам ли как съсипахме зеленчукопроизводството и овощарството? А сега тук ще ни удари вторичният внос – след като са докарали големите количества в Германия, например, и после залеят едвам мъждукащия ни български пазар.

Между другото, когато за първи път ми повдигна въпроса за TTIP и СЕТА, цяла нощ съм чел за тях. Най-интересното за мен беше, че реално никой не знае какво пише в тези договори. Била забранена информация, да му се не види.

Под натиск излязоха текстовете, но вече не можеше да се правят промени в тях. А тези договори касаят всичко – цялото ни битие, те бъркат навсякъде и имат приоритет над локалното законодателство. Трябва да се ограничи тази порочна практика на яхане на локалното законодателство, чрез външни договори, споразумения, конвенции, които са с приоритет и после трябва да изменяме нашето законодателство, за да не им противоречи!

Това е един инструмент, върху които ние после не можем да влияем, защото сме твърде малки. Намесите, които се правят, обикновено са водени от чисто политически лозунги и почти никога целта не е рекламираната!

Наша е отговорността да опазваме собствените си интереси – ако има нужда от промяна в законодателството – можем да си я направим и сами, нямаме нужда от външна намеса и от една отворена врата за нея, която често дори не можем да затръшнем, защото удоволствието да го направим е доста скъпо.

Имало една стаичка в Брюксел където ЕВЕНТУАЛНО, ако имаш достатъчно “clearance” можеш за 5 минути да видиш някой друг документ, но преснимането е СТРОГО забранено. После целият европарламент ще гласува за нещо, без да знаят какво е. Това не ли е противоконституционно (отново сложна дума за чужденец)

Те вече го направиха, приеха го с предварително изпълнение, като единствено отложиха арбитражните съдилища. Текстовете вече пълзят по държавите за ратифициране.

Противоконституционно е разбира се, но ние с подписа си им гарантираме, че ако трябва, ще променим и конституцията.

Под натиск излязоха текстовете, но вече не можеше да се правят промени в тях. А тези договори касаят всичко – цялото ни битие, те бъркат навсякъде и имат приоритет над локалното законодателство. Трябва да се ограничи тази порочна практика на яхане на локалното законодателство, чрез външни договори, споразумения, конвенции, които са с приоритет и после трябва да изменяме нашето законодателство, за да не им противоречи!

Това е един инструмент, върху които ние после не можем да влияем, защото сме твърде малки. Намесите, които се правят, обикновено са водени от чисто политически лозунги и почти никога целта не е рекламираната!

Наша е отговорността да опазваме собствените си интереси – ако има нужда от промяна в законодателството – можем да си я направим и сами, нямаме нужда от външна намеса и от една отворена врата за нея, която често дори не можем да затръшнем, защото удоволствието да го направим е доста скъпо.

Имало една стаичка в Брюксел където ЕВЕНТУАЛНО, ако имаш достатъчно “clearance” можеш за 5 минути да видиш някой друг документ, но преснимането е СТРОГО забранено. После целият европарламент ще гласува за нещо, без да знаят какво е. Това не ли е противоконституционно (отново сложна дума за чужденец)

Те вече го направиха, приеха го с предварително изпълнение, като единствено отложиха арбитражните съдилища. Текстовете вече пълзят по държавите за ратифициране.

Противоконституционно е разбира се, но ние с подписа си им гарантираме, че ако трябва, ще променим и конституцията.

Хайде хора, ние законодателство имаме, при това абсолютно недискриминационно, на нас правоприлагането и правосъдието ни куцат, но там и 100 конвенции няма да помогнат.

След като си била свидетел на 30 години демокрация и през последните години си била една от първите по барикадите за честно и справедливо управление, според теб какъв е пътят на България да излезе най-накрая от това блато?

Единственият път за нас е обикновените хора, сами да се хванем и да си оправим държавата. Да не разчитаме на партии и на чуждестранни спасители, без значение дали са от Изток, Запад или от ЕС!

Няма на този свят някой, на когото да му пука за българските интереси, освен на самите българи. Може в даден момент интересите ни да съвпадат с нечии чужди, но това винаги е до време. Политическата ни върхушка пък години наред доказва, че единственото, което умее добре, е слугинаж, клиентелизъм, далавери и кражби. Добрите специалисти, дори да ги е имало там, отдавна са се оттеглили отчаяни и обезверени.

Едни от най-тежките бичове са ниската раждаемост, изтичането на мозъци, лошото образование, липсата на нормално здравеопазване, убитата икономика, липсата на малък и среден бизнес, високата битова престъпност, неработещата държавна машина …

Ако управниците ни можеха, до сега щяха да са ги оправили, очевидно не могат, значи не ни остава друго, освен да си плюем на ръцете и да си оправим нещата сами.