Мирослава Петрова: Пълна нетърпимост към корупционните практики, в защита на интересите на българското гражданско общество

Визията на Мирослава Петрова
  • Да се защити интереса на гражданското общество и да се съдейства на правосъдието за възпрепятстване, изобличаване и разследване на корупцията на всички нива в страната и във високите етажи на властта
  • Да се стимулира жаждата за истина и справедливост в обществото
  • Да се създаде среда и да се намерят средства за борба с корупцията

Мирослава се бори за справедливост в съдебната система и срещу корупцията, чрез фондацията, на която тя е една от учредителите и председател. Важна и известна кауза. Много личности и организации се занимават със съдебните реформи. За сега без особен успех, между другото. Една от причините е, че всеки вика нещо поотделно и често виждат в съмишленика по-голям враг отколкото в самия Цацаров. Може би пак прекалено много мъже се занимават с тази тема и именно една щипка женска енергия ще се окаже спасяваща. Надяваме се. Антикорупционният фонд е нов. Ще следя неговото развитие с голям интерес.

Но не корупцията е най-големия проблем в България. Най-големият проблем е, че все повече хора вдигат ръце, защото смятат, че няма смисъл човек да се бори срещу черната сила в държавата. Те смятат, че така или иначе, нищо не зависи от тях.

Пиша този увод за Мирoслава, след като се върнах от Корал, известния плаж между Китен и Лозенец. Там говорих с Атанас Русев, неин партньор в друга битка: “Да спасим Корал”. Да спасят “Корал“, като един от общо трите диви плажа в България, заедно с “Кара Дере” и “Иракли”. Гледайки плажуващите, си зададох въпроса колко реално им пука на хората. За състоянието на морето и за положението изобщо в България. Отговорът беше, че когато морето у нас започва да прилича повече на канализационна шахта от колкото на море за къпане, тогава хората за следващата година просто правят резервации в Гърция… Вместо да пребием кметовете на морските ни общини, защото парите предназначени за пречиствателните станции са откраднати, ние се оттегляме и отиваме в Гърция… Така решаваме проблемите в България.

Но Мирослава е от другите. Тя е от малката група бунтовници, която никога няма да приеме, че са безсилни и че нищо не зависи от тях. И когато питаш тези хора какви са им мотивите, така безотказно да се включат във всякакви каузи, те много много не знаят какво да ти отговарят. По-скоро мълчат. И може би това е единствения правилен отговор. Да мълчиш и да се чудиш защо човекът отсреща те пита за мотивите. Какви мотиви? Аз се боря защото ми идва отвътре. Защото това, което се случва у нас просто не е правилно. Не мога да гледам на другата страна и да претендирам, че не го виждам. Познато ли ви е това усещане? Включете се в групата на Мирослава, Атанас, Патрик и още стотици като тях. България има нужда от вас.

Патрик Смитьойс

Разкажи ни повече за себе си…

За себе си мога да говоря единствено през семейството ми, близките ми..как иначе човек би говорил за себе си, ако не е маниак./смее се/.

За себе си най-убедително говорят “съвършените” хора, а напоследък съвършени има в излишество. Това, за жалост, е ясен белег на масова депресия и липса на съдържание.

А толкова му се иска на човек да има съдържание. Но толкова различно може да бъде то. Съдържание откъм многословие, граничещо с логорея, съдържание на селфи-блудкави сюжети, съдържание на скъпи чанти, съдържание да искаш.

Аз пък съм възпитавана, че съдържанието е в съкровените моменти, в хората които обичаш, в удовлетворението от свършената работа, в наивния порив да променяш света. 

Моите родители бяха специални и достойни хора, като техните родители. Специални, не в това, че са мои, а някак достойни в казаната дума, в прочетената литература /без да заливат с цитати аудиторията в умопомрачение/, в силната традиция, с която вкъщи се празнуваха всички празници, особено забранените от режима, в песните и приятелите, в пълната непримиримост към комунистическия елит.  Вкъщи имена на определени и днес до скоро министри бяха забранени за произнасяне. Баща ми беше художник, мама…за майка ми трябва отделен материал, любимият ми вуйчо беше име в спортния бридж, който никога не разбра, защо обърквам всичко като падне 10 пика на масата…а аз просто толкова исках да покрия високите му критерии, че в ужас обърквах всичко. И така. Възпитавайки това, родителите ми го получиха. За пълно изумление на баща си не кандидатствах в Художествената академия. Пишех от дете и реших, че ще бъде филология. Така и стана. Разбира се, приета държавна поръчка в Софийски университет/имаше такова нещо/ се издържах сама и работех през всички тези години и до скоро единствено и само в сферата на архитектурата, строителството, интериора. Страшно обичам тази работа, да виждаш как промяната се случва пред очите ти и колко скъпи са идеите, но безценни изпълнителите им. Така се получава. За мен самата най-важното е, че разказът за живота ми е напълно мой, с трудните и светлите моменти и с приятелите и съмишлениците ми, без които всеки е за никъде, не само аз.

Участвала си активно в създаването на Правосъдие за всеки, както и в протестите в защита на плажа Корал… Kакъв беше твоя принос за успешният край на тази инициатива „Да запазим Корал“?

Корал е родина за много хора. Родината е нещо малко, казват, и ето. Често говорим на шега: “ Корал – люлка на цивилизацията!” И много се смеем. Но знаете ли колко хора на духа, писатели, музиканти, художници, поети, фигури от съвремието ни, не бих искала да изброявам, защото наистина ще изпусна някой, са прекарвали летата си там.

Корал беше най-големият къмпинг в онези години, струва ми се в тази част на Европа, и не случайно се превръщаше в магнит за свободните умове.

И днес е така. На Корал се къмпира. Къпмингът е неподражаема култура. Близо си до природата, както всеки мислещ човек би искал да бъде, когато мечтае да разпилее съзнанието си и да го събере отново за добро, сам създаваш уюта си и всичките си удобства в уж импровизирана, но работеща като часовник среда, и когато излезе буря имаш първата работа да скочиш смело, да затегнеш въжетата си и веднага след това да помогнеш на другите. Там израснах от съвсем малко прохождащо дете, като много други от моето поколение, които днес го спасихме, спасяваме и ще спасим отново и всеки път, когато се наложи.

Уникалното е в това е, че за около 8-9 години успяхме като китайско мъчение да осветлим 38 незаконни строителни разрешения, издадени от местната власт.

Бяха издадени на една испанска фирма, Ибердлора Инмобилиария, инвестирала мощна сума в парцела, с цел застрояване на нещо като катасрофирала летяща чиния във великолепния див залив – последният незастроен на юг от Бургас. Няма да ви отегчавам с цифри, освен с 1500-те подземни паркоместа в блатото. Смешно, ако не беше тъжно. Гавра с природата, гавра с правото и законността, гавра с клетия инвеститор, гавра с архитектурата и иначе високите и нравствени задачи. Лудост, присъща за корумпирани системи, населени с деградирали хора. Всички вече го знаем, дори и децата. И понеже е безвкусно от друга страна да се морализаторства, ние, се хванахме и свършихме работата. Корал е пълен с тежки професионалисти в най-разнообразни браншове, които се обединиха от кауза. За такива общности именно е веселата приказка, не се заяждай с човек по бански, не знаеш с какво се занимава като е облечен :-).

Какво би споделила с нашите читатели за „Правосъдие за всеки“?

“Правосъдие за всеки” е родено от няколко съмишленика, между които имах честта да бъда. Заедно писахме Манифеста за правосъдие  и така помня ясно момента, в който се спогледахме, установили, че се обръщаме към хората с “Достойни хора на България!” Препъвайки се в редакциите, текстът се пишеше от журналист, юрист, филолог и психолог, само си представете каква участ:-), това обръщение звънна само и никой и за миг не се поколеба. Вярвахме го. И сега го вярваме. От всички джобове и с цената на всичко разковничето за мен е във върнатото достойнство на хората, дори на най-неуверените, а хората на духа, не бива да спират да говорят за него. Защото те са истинският елит. И колкото в по-голяма наивност ги обвиняват, толкова по силен да е гласът им. Само като помисля колко сами бяхме всички доскоро, преди един премиер с име, което напомня плод на широколистно дърво, което няма физическо отваряне, да ни “обедини”.

Така с общи усилия поканихме Моника Маковей. Личността променила Румъния в нейния знаков антикорупционен ресор.

На среща с Моника Маковей

Моят уважаван съмишленик Николай Стайков предложи да отправим покана и тъй като аз харесвам не съвсем възможните и лесни за гражданска организация задачи, се нагърбих да координирам осъществяването и. Домакин на последвалото събитие бе инициативата “Софийски дискусионен форум” – също съмишленици с ясна кауза – истината за посттоталитарните общества. Помагаха доброволно толкова много хора, че съм сигурна, че ако някой чете сега си знае, че именно за него става въпрос и ще е прав. Ще ги видите на снимките. Силата на автентичните инициативи за мен е именно тая отвореност, всяко капсулиране ги заплашва и ги прави уязвими. Днес инициативата няма как да не иска да бъде именно такава, защото знае цената на достойнството и доверието и защо толкова много хора я подкрепят.

Какво те кара всъщност да бъдеш толкова ангажирана с граждански инициативи и да не се отказваш?

Какво ли ще е това? Дали не е същото, което кара вас да търсите свободните, смелите, лудите, “които да са живи”…вероятно е някаква дълбока вяра. Може и онази Вяра да я наречете, или пък онази другата от стиха, която като теглим чертата ще е същата като първата. Каквото и да е, като помислиш за него застава на гърлото ти.

Не съм си помисляла какво е точно, само знам, че можем и трябва да е Заедно. Има страшно много работа. Щастливци сме ние.

Колко е важно според теб хората да се ангажират в такива каузи? Ти си съосновател на “Обещай, че ще гласуваш!” – първата платформа, facebook – група в страната, която призовава за ангажираност към обществото и увеличаване на изборната активност…

“Обещай, че ще гласуваш!”, създадохме с моят съмишленик Мария Кавлакова, а автор на “логото с мозъка” е художникът Калина Сертева. Няма да има никога да и се отблагодарим на Калина, за всички лога, предпечат и какво ли какво ли не доброволно и толкова стойностно направено…

Аз бях силно възмутена от някакво безобразие и заедно се организирахме за ден. “Обещай” се превърна в първата независима спонтанна група за агитация за покачване на вота без партиен контекст. В групата никога не се допусна грозен език или нарушаване на правилата. Беше забавно и ползотворно.

Спечелихме много съмишленици и в страната, които лепяха плакати с манифестни послания, значки. Поредна консолидация на енергия, доброволна, прозрачна. Силно съмишлие излезе от тук. Групата си чака следващите избори 🙂

До колко е развито гражданското общество в България и до колко то би могло да помогне за положителната промяна?

Експертният отговор е дълъг и напоителен. Струва ми се, че нашият разговор върви по пулса на случващото се и ми се иска така да остане. В една позната детска книжка за големи едно вечно мрънкащо симпатично магаре все повтаря: “ Защо, докога, доколко от кое…” Вероятно, отговорът на въпроса ви е “ доникъде не е развито” , а пък аз знам, че докато не минем дефинициите, периода, в които сме, няма да се захванем със задачите, и си признавам, че не ме притеснява дали е развито.

Важното е да не мълчат поетите на гражданското общество, да са будни лидерите му и да не се страхуваме и някак стесняваме да вършим работата за промяната му. Стъпка по стъпка. Бавно, но ексклузивно пътешествие.

Разкажи ни повече за новата ви инициатива Анти Корупционен Фонд, на която ти си председател? От кого и кога се инициира?

“Антикорупционен фонд” е първата независима гражданска инициатива в България с действие антикорупция “случай – по случай”. Подкрепяме свободните граждани и независимото правосъдие. Първите, за да станат все по – свободни, вторите, за да станат все по – независими.

Инициира се от колегите ми и силен екип, безспорно познатият ви журналист и икономист, Николай Стайков, Йордан Карабинов, фигура от  високия международен одит и мен.

Фондация “Америка за България”

За аудиторията ви ще напомня, защото фактите са изключително интересни, дори по – интересни от неистините, че фондацията е наследник на дейността на Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ) с възвръщаемост от над 800% след продажбата на Българо-американска кредитна банка/, известен като най-успешният измежду всички 10 инвестиционни фонда, създадени за подпомагане на бизнес-средата в Централна и Източна Европа и бившите съветски републики през 90-те години с пари на американските данъкоплатци, но с управление, поверено на независим борд на директорите, съставен от американски предприемачи и инвеститори, които работят на изцяло доброволни начала, без директна намеса на правителството. Постъпленията от $400 милиона долара са генерирани в България, благодарение на доброто управление на инвестициите и работата на българския екип. Затова и напълно естествено е взето решението на Борда този капитал да продължи да помага на България, за да подобрява както средата за бизнес, така и качеството на образованието и просперитета на обществото във всички негови измерения. Днес средства от минимум $20 милиона на година се инвестират от фондацията в различни области именно в България.

Започнахме работа в началото на 2016 по концепцията. Искахме бистра и убедителна идея и ясни параметри. Разработихме я така, че да имаме самочувстието да потърсим финансиране. След дълга работа с настоящия ни дарител, фондация “Америка за България” успяхме. Получихме одобрение на 15 декември 2016 г. Радваме се, че наш първи основен дарител е този, а всяка следваща прозрачна финансова подкрепа – респектираща и безценна.

Корупцията убива рязко инвестиционния климат и всяко прозрачно финансиране от подобен ранг е истински живот за развитието на страната ни. Но да не се отклоняваме премного в икономическата тема. Твърде дълга е за този материал и много може да бъде казано. Трудно, но се намират предприемачи с възрожденски дух и сега и съм сигурна, че ще ги намерите за такъв полезен разговор.

Как ви хрумна тази идея?

Отгледахме идеята, бих казала. В процесите на събуждане на гражданското общество и събирането му в различни каузи, инициативи, събития, организации и прочее и прочее, ние като че ли скицирахме домът,  в който искаме да живеем. И като във всеки такъв процес, спорихме, мълчахме, но не дотам убедително все пак полека изградихме критерии. Страхотно интересно е да познаваш процеса на буквалното създаване на една сграда. Работата с архитектите, лидерите на един проект, с всичките им включително налудничави идеи, често тесни коридори и малки прозорци. Та нали всички ние ще живеем в този дом, независимо от етажа и изложението.

Така за колегите ми и мен, а и за много наши съмишленици, стана ясно, че ако искаме красива и функционална сграда, тя се казва Антикорупция.

Стана ни ясно, съвсем практически, че това е това, което сме чертали и което сме искали да имаме. И като с всяка сграда, минала своята идейна фаза, започнахме работа със “специалностите” – изградихме екип от експерти и съмишленици, създадохме инфраструктурата на принципите, по които ще работим – етичен код, методология, критерии, комуникация. Строителството на нашата неголяма, но първа по рода си къща, напредва. И вие участвате. Отговорността е наистина голяма. Не сме си я представяли друга.

Каква е целта?

Целта е защита на интереса на гражданското общество и съдействие на правосъдието за възпрепятстване, изобличаване и разследване на корупцията на всички нива в страната и във високите етажи на властта.

Целта е чрез примери на работата ни “случай – по случай” да спомогнем за създаването на среда на нетърпимост към корупционните практики, цел е да се подпомогне средата на независимите медии, без значение колко малко са те у нас, защото без тях битката е обречена, цел е и съмишлието със сродни организации в локален и международен план, пак защото антикорупцията без това не може. Разбира се, че цел е и упорството ни спрямо законодателната рамка. Рамка, вероятно би казал достойният Кристиан Таков, не примка.

Имате ли достатъчно сигнали и какво правите след като получите сигнал и съберете достатъчно доказателства за неговата валидност?

Ние си поставихме за цел да изградим екип и принципи на работа, да натрупаме база “случаи” и да представим дейността  си. Постъпихме именно така на 14 юни 2017 г. Започнахме с база от над 20 случая, като 5 от тях насочихме по компетентност към институциите. Случаите са от различен характер и показват доста цветен спектър данни и факти, със съответните индикатори за корупция. Веднага на глас: Корупцията чудесно вирее в законосъобразна среда. Тя е нейния втори дом.

Ще се радваме да проследите сайта ни www.acf.bg, където ще направим първа поредица в четири части за методологията, с която работим и общоприетите международни стандарти, които ползваме. Там ще можете да се запознаете и с всички публикувани случаи до днес и бъдеще.

Не те ли притеснява, че поради корумпираността на съдиите и прокурорите, нарушителите отново ще останат безнаказани?

Би ме притеснил единствено факта, ако в съдебната система, няма нито един пример на светла личност, готова да застане с името си, достойнството си и високата си компетентност, за да промени нещо, което не се е променяло в най-суровите му аспекти от Рождения ден на Сталин. А такива личности вече има. Вярвам, че реката мие и променя бреговете и няма какво да я спре.

В корупционната практика има случаи, когато някой злодей мести река, защото му пречи и тя един ден излиза от нищото и помита простичкото му човешко благоденствие. Вярвам също така, че злодеят също не се търпи и иска хората да го харесват. Просто обществото трябва да го показва и в най-малките неща и това ще спаси всички.

Смятате ли да предприемете нещо в случай, че установите, че прокуратурата оправдава нарушителите или не предприема нищо по случаите, които вие сте разследвали?

Нашата работа се състои именно в безотказния законов институционален натиск. В “Антикорупционен фонд” ние се доверяваме на силно разследване и правен център, които води адвокат Грета Ганева, достойно и висококомпетентно име в гилдията, и това ни отличава ето как: всеки достоверен граждански сигнал, който забележете, може да бъде изпратен и анонимно, се проверява за достоверност, разследва се при наличие на корупционни данни и факти и след система от правни становища се насочва към институциите.

Ако прокуратурата мълчи, ние отново ще питаме по съответния ред. Движението по всеки случай се публикува на сайта ни. Сътрудничим си активно и с независимата журналистика. Засега, ще ви открия, че прокуратурата не мълчи.

Кои според теб са трите най-важни неща, които трябва да се случат в българското общество, за да успеем да се преборим с корупцията?

Както винаги са три. Може би и ние затова избрахме да сме трима учредители:-) Съзнание, среда и средства, като че ли, дали са в правилен ред? Все пак ми се иска да вярвам, че съзнанието, мисленето, манталитета, културата, жаждата за истина и справедливост са първи. Така и средата и средствата имат повече почтен шанс.