Илина Мутафчиева: Предай нататък!

Визията на Илина Мутафчиева
  • Да се изградят младежки центрове, в които младите хора да прекарват пълноценно свободното си време и да развиват своя потенциал.
  • Да се популяризира доброволчеството като лична кауза, но и като ценен опит.
  • Да се възродят устойчивите младежки организации, които да работят на местно ниво с младите хора.
  • Да се насърчава участието на младежките организации при формирането, изпълнението и мониторинга на политики, касаещи младите хора.

Животът е еднопосочна улица. Нашите родители са се погрижили за нас, ние имаме грижа за децата си. Малко хора са разбрали, че висшата форма на благодарност е да предадеш нататък.

Илина ми отвори очите, че да се отблагодариш по този начин, не върви много в България. Тук, aко някой човек ти е помогнал – ще си му длъжен цял живот. Ако българинът има чувство за дълг, то е към този, който му е помогнал някога за нещо. Има две страни във всяка подобна сделка и ролите са ясни. Схемата е генетично кодирана.

Взех да размишлявам по темата тези дни и осъзнах, че много от проблемите в страната се дължат именно на тези обвързаности, заложеното чувство на дълг към „батко“. Един цял народ в капан, защото всеки се чувства длъжен на един или двама, които са му помогнали с пари, уредили са го на една хубава служба или са му спасили задника, когато е сгазил лука. Тази част от народопсихологията е гарантирана рецепта за беда. Доказано е, и то вече 30 години поред.

Девизът на Илина „Предай нататък“ стана и нейна мисия. Като председател на младежка организация в България, аудиторията й не е малка. Дано повече млади хора я чуят и действително осъзнаят, че няма по-голямо уважение към този, който ти е дал на теб, да види, че когато идва твоят ред, ти помагаш на следващия с каквото можеш.

Предай нататък – мъдри думи на един млад човек. Разбирам, че Илина неслучайно е станала председател на Националния Младежки Форум.

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Илина Мутафчиева е родена в София и вече седем години работи за позитивна промяна сред младите хора в България. Професионалният ѝ път преминава в Дружеството за ООН в България, Националния младежки форум и Българската платформа за международно развитие. Тя е главен виновник за едни от най-значимите събития сред младежките организации като ежегодния Национален дебат във Варна, Националните и локални младежки академии.

В момента е докторант. Работи като младежки работник, обучител и активист относно младежките политики на национално и международно ниво.

Кое е най-красивото на младежкия сектор? С каква цел е създадена организацията Национален младежки форум?

Ентусиазмът на младежите, вдъхновението и вярата, че можеш да промениш средата към по-добро, ама освен вяра в красивото още и че хората в младежкия сектор не ги мързи.

Национален младежки форум е създаден, защото младежките организации са осъзнали и продължават да осъзнават, че има нужда да се обединят и да създадат заедно платформа, която от една страна  да защитава интересите и нуждите на самите младежките организации и младите хора. От друга страна е създаден, за бъде среда за диалог и развитие на капацитет.

Магията на Национален младежки форум е в това, че самите организации са осъзнали смисъла на подобно обединение, а честно казано в България това е рядък феномен. Създаването е било дълъг и труден процес, но въпреки това гордо може да кажем, че НМФ е създадено от самите организации.

„Младите хора и езикът на омраза“ – събитие организирано от Национален младежки форум и Нов български университет, 2018г. Снимка: Личен Архив.

Това е най-краткият отговор на един дълъг процес по създаването на националния младежки съвет на България, който в случая е Национален младежки форум. Целта на НМФ е да изведе на преден план младежките организации и да подпомогне пълноценното участие на младите хора в обществено-политическия живот на страната ни.

Ще се намери някой скептично да каже:  Има ли смисъл от такава организация?

Смисълът е в свободата да си партнираш с различни организации и в името на обща кауза. В Национален младежки форум има местни, национални и международни младежки организации, младежки политически партии, организации, обединяващи студенти в различни специалности като медицина, фармация, психология и други. Също така има организации, които работят с ученици, има спортни организации, младежки медии, организации, обединяващи млади по интереси или работещи в полза на определени групи.

Всъщност в НМФ е събран целият спектър на видовете младежки организации и обединението се разширява постоянно. През последната година имаме 9 нови организации-членове и всички тези организации знаят, че НМФ е мястото за партньорства, за подкрепа, за вдъхновение и в нея винаги може да намериш съмишленици в името на кауза в полза на младите хора.

Ти си била дългогодишен координатор в Дружеството за ООН в България. Разкажи ни повече за организацията и какви са постиженията ти в рамките ѝ.

Програма „Български младежки делегати към ООН“, май 2017г. Снимка: Blindspot Bulgaria

В Дружество за ООН в България съм била доброволец, член, ръководител на проекти, лидер, последовател. За мен Дружеството за ООН в България е родител, семейство и първата любов. С какво се занимава организацията? Имаме клубна мрежа в 16 града и 42 училища в страната, имаме собствена онлайн мнения, имаме програма Български младежки делегат към ООН”, обучения, свързани с правата на човека, глобалното образование, симулативни игри. Цели за устойчиво развитие. Смело мога да заявя, че дружеството показва високо ниво на професионализъм в работата си с институции, преподаватели, учители и младежи, а работата ни е разпознаваема на национално и международно ниво.

Какво смяташ да научим нашите деца?

Трябва да предадем знание, опит и отношение нататък.

Не ни е позволено да губим много време с благодарности към тези, които пък на нас са ни помогнали. Животът е еднопосочна улица. Получаваме и предаваме.

Наблягате много на доброволчеството в своите цели – какво вършат доброволците на Националния младежки форум?

Доброволчеството е една от основните ни области на действие и движи организацията от самото създаване и до днес. Членовете на Управителния съвет, на Контролна комисия, на работните групи и Звената на НМФ са доброволци.

Всеки човек в Национален младежки форум вярва в силата на доброволчеството и в това, че когато си доброволец, ти развиваш и себе си.

От какво се впечатляват младите хора в България? Кои са темите, които ги вълнуват?

Миналата година правихме едно проучване и там освен обичайните теми –като любов, приятелство и пари – присъстваха и теми като семейство, общност, себеразвитие и реализация. Младите хора до голяма степен искаме да можем да изразим себе си и да се докажем пред света, но и пред нас самите.

Всеки човек, без значение дали е в младежка възраст или не, иска да бъде щастлив, а щастието се съдържа в различни неща за различния индивид. Според мен, просто трябва да “посеем” здрави семена и така може да сме сигурни като общество, че ще имаме повече добродетели и повече хора, които да не се впечатляват само от материалното.

Според  теб, като представител на най-голямата младежка организация в  България, кои са основните проблемите на младите?

Отговорите са много – липса на достъп до качествено образование, безработица, липса на надежда, обезвереност – че нищо не зависи от теб.  Може би последното най-вече, младите хора имат нужда да знаят и да виждат, че нещата зависят от тях.

Изгубени ли са в свободното си време младите? Липсват ли младежки пространства в България?

Те не само липсват, те се броят на пръстите на ръцете ми и съществуват благодарение на волята на различни ентусиасти – младежки работници, активисти, организации на местно ниво на някои места и с подкрепата на общината или държавата.

Младежките пространства могат да бъдат инфраструктура като сгради, но могат да бъдат и пространства на открито. Това, което ги обединява, е, че са зони, в които младите хора могат да прекарват своето свободно време,  да инициират различни дейности в полза на общността, а защо не да играят компютърни игри?

Никой почти не се интересува от свободното време на младите хора и как може то да се оползотворява, но всеки е готов да сложи етикета “Младите не правят нищо смислено и само стоят по кафетата”. Това, за което трябва да се замислим е: има ли алтернатива на заведенията, в които младите да прекарват своето време?

„Младият човек е свободен“ – крилата фраза. Свободата не пречи ли?

Свободата има различни измерения. Днешните млади хора пътуват, обменят информация и общуват свободно.

Свободният дух и свободният ум не бих казала, че пречат, но създават главоболия, най-вече на околните и най-вече на тези, които не искат нещата да се променят. Свободният човек например, подкрепя и отстоява ценностите, в които вярва,  върви напред, задава въпроси, търси отговори. Ей, такива неща правим свободните млади хора и най-лошото е, че не ни е страх да се борим срещу на несправедливостите, които са около нас.

Младежкия съвет на Американското посолство. Снимка: Личен архив

Кои са героите на младите хора?

Според мен, в повечето случай героите на младите хора са изградени благодарение на сайтовете за видеосподеляне и на социалните мрежи. Ако трябва да опиша някакъв събирателен образ на герои на младите хора – те са творчески натури, пътуват много, предприемчиви и смели са, не ги е страх да опитват, не ги е страх и да се провалят, иновативни са и са положително настроени.

Какви са младите, с които ти искаш да работиш?

Аз работя с тях всъщност – те са цветни и вдъхновяващи, те са визионери, те знаят да обичат работата си и какво значи всъщност това, знаят, че не винаги е лесно, но има смисъл.

Всеки човек може да е вдъхновение, стига да имаш очи да го видиш и да намериш път за него. А работата в неправителствения сектор има нужда от вдъхновение и от вяра.

Каква искаш да станеш като „пораснеш“, тъй като все още си в младежкия сектор?

Искам да продължавам…  Да се чувствам млада винаги и най-вече да запазя приключенския дух, за да продължа да работя в полза на общото, обществото и общността. Искам да преподавам в университета като естествено продължение на докторантурата ми.  Искам да създам собствен проект, който от известно време се развива само в главата ми.

Ако младите хора вземат думата – какво имат да кажат?

Не ако, а КОГАТО младите вземем думата, вярвам, че ще кажем много неща. Освен взимането на думата е важно да имаш какво да кажеш, а днешните млади хора имаме смислени послания, които искаме да предадем на света. Когато младите хора вземат дума и започнат да бъдат разглеждани не само като бъдещето, но и като настоящето, съм сигурна, че ще бъдат преодолени различните неравенства, които наблюдаваме в момента в България, в Европа и в света.

Различни ли са младите в София и в по-малките градове в страната?

Всеки млад човек е различен от другия. За съжаление в по-малките градове в общия случай има по-малко възможности за добро образование, качествени работни места, дори и възможности за доброволчество, например. Това е и една от водещите причини да децентрализираме работата си през последната година, да излезем извън рамките на големите градове и да провеждаме срещи с младите хора, за да може да ги информираме за различни възможности за тяхно развитие и развитието на местната общност.

Кое ги обединява?

Желанието да живеят добре, а това може би е и основната движеща сила. Всеки млад човек иска да живее добре, да се реализира, да е спокоен и да има възможност да създаде семейство. Някак много простичко звучи, но повярвайте ми, не е никак лесно.

За пръв път чух за теб, когато ми споменаха, че си в идеята на Младежката академия.

Младежката академия на НМФ е едно уникално преживяване. Това е програма за развитие на млади лидери, която се провежда в три последователни нива и събира на едно място млади хора с различни интереси, от различни населени места, които, както казват те, “изживяват преобразяване”.

Национална младежка академия, 2017г. Снимка: Личен архив

В Клас 1 на Академията разглеждаме какво всъщност е демокрацията и какви са нейните ценности, как може да участваш в създаването и изпълнението на младежки политики и видовете младежко участие и младежки организации.

В клас 2 акцентът е да разбереш повече за себе си – за своите силни и слаби страни и да ги приемеш. Вярваме, че ако ти познаваш себе си като човек, то ти може да си пълноценна част от обществото и да си полезен.

Клас 3 е обучение за млади обучители или обучение за застъпници или инак казано това е частта, в която участниците развиват практически умения и компетенции за това да бъдат посланици на социална промяна и да отстояват различни каузи.

Пак, казвам, Академията е едно огромно приключение, до което трябва да се докоснеш, аз самата “завърших” Академията преди пет години и още се връщам към наученото и преживяното и навярно това ще остане един от най-силните ми спомени.

Как виждаш тенденциите в страната – подобряват ли се нещата в България?

Трудно ще е да дам оценка просто чрез „да” или „не”. Нещата в България са такива каквито позволяваме да бъдат и бих се запитала ние подобряваме ли се, по-добри хора ли сме от тези, които бяхме вчера или онзи ден.

Аз вярвам, че ние сме държавата и от нас зависи. Да, наистина, колкото и понякога да не вярваме всичко зависи от МЕН, от ТЕБ, от НАС.

Как определяш себе си: като болен оптимист или като реалист? Прекаленият оптимизъм не е ли пречка, за да се види реалността?

Опитвам се да търся баланса, най-вече в рамките на Национален младежки форум. Вярвам, че това да си реалист помага да можеш да прецениш ситуацията такава, каквато е и така можеш да реагираш по по-адекватен начин. Все още уча на това със сигурност. Оптимизмът е по-силната ми черта към момента. Той също е важен, защото те кара да мечтаеш, позволява ти да бъдеш визионер и рисува пътя пред теб и пред хората, с които си рамо до рамо.

Как младите гледат на политиката?

Според мен не само младите, но и много хора гледат едностранно и негативно на политиката. В английския съществуват различни думи за политика и правенето на политика. Гласуването на избори и референдуми, протестите и членството в политическите партии са част от политиката, но правенето на политика го правим всеки ден като гласуваме доверие на търговски марки, на социални мрежи, на фалшивите новини. Една от основните целите на Национален младежки форум е пълноценното участие на младите хора и младежките организации.

Международна конференция “Младите в Европа – По-добра Европа” организирана от Национален младежки форум, Национална младежка карта и Фондация Фридрих Еберт. Снимка: Личен архив.

В брошурите за НМФ пише „Споделени ценности“. Обясни ми ти, какво означава това?

Ако мога да си позволява метафората на спорта, това са общите правила на играта и затова са много важни. В рамките на НМФ ценностите са това, над което всички организации са се съгласи и припознават като важни за тях.

Ние възрастните, зрелите хора, вярваме ли в младите?

Зависи от младите според мен. Нужно е обаче да си вярваме като хора, като човеци независимо от възрастта ни. Да имаме достатъчната отвореност на ума и съзнанието да видим кои са силните и слабите страни на всяко едно поколение.

Аз работя като проектен мениджър в Дружество за ООН в България, неправителствена организация, която тази година навърши 70 години. За мен тази организация е пример за това как може заедно да функционират училищни клубове, Младежка секция, но и “възрастна секция”, в която членуват дипломати, учители, преподавали на възраст между 30 и 88 години. Знаете ли каква смазана машина сме? Всеки от нас знае в какво е добър  и каква експертиза има и има пълното доверие на човека срещу него независимо от възрастта му. Това за мен е нормалния начин за функциониране на света, защото определено се нуждаем от това да работим всички заедно.

Как пречи в развитието на младите липсата на комуникация между деца и родители?

Отчуждението пречи най-много според мен, някак-си живеем самотни и намираме за все по-ненужно да общуваме истински и на живо.  Семейството е ключова единица на обществото и значение в живота на децата и младите хора неминуемо оказва връзката или липсата на връзка.

Младите хора в България не се разглеждат като ресурс, подценява се човекът, който може нещо да свърши. Разглеждат се, като едни деца, които пушат, напиват се и не ги интересува нищо. Какво реално могат да свършат младите хора, за което никой не се е сетил, никой не ги е потърсил?

Иновациите в световен мащаб се създават от младите хора, които носят бунтарски дух и са смели. Те идентифицират даден проблем и го решават – много е лесно на пръв поглед, но всъщност това е възможно, само ако се създаде среда за развитие на потенциала на младия човек.

Ако разгледаме нещата в световен мащаб ще видим, че над 70 процента от успешните стартиращи и иновативни компании са плод на труда на млади хора. В България също има редица такива примери.

 

Мариана Христова: С огромна бързина да поставим новите фундаменти на една България, която иска да оцелее

ВВИЗИЯТА НА МАРИАНА ХРИСТОВА

  • Изготвяне на дългосрочна програма 2050 – Моята България, базирана на реалните наличности на хора, експертен потенциал, материална база.
  • Създаване на мрежа от граждански организации и структури – надпартийни, експертни, които съзнателно да контролират всички държавни функции.
  • Обучение и възпитание на хората и на децата:  да обичат България, да познават традициите и да ги съхраняват, да се научат да живеят по правилата на природата, да я пазят, да се хранят природосъобразно, да рециклират, а не да ровят, секат и унищожават.

Бойко се обяви за най-зеления премиер в Европа, като заяви, колко са му мили кокичетата. Ненчо Димов пък призна, че е длъжен да изпълнява поръчки от „стопаните си“, а Цеко Минев скоро ще пусне промоционални депозити, за да има откъде да събере пари за финансиране на „пиринските мечти“. Десетки хиляди протестират из цялата страна, но керванът си върви…

На управляващите този спектакъл им е удобен. Както и джендърската суматоха, около това, че скоро първите полово неопределени ще могат да осиновят деца или необходимостта да има 3 тоалетни в заведенията.

Докато ги има такива шумотевици в държавата, другите кервани спокойно си вървят в мрака. Медиите не говорят за тях. Фейсбук и той мълчи. РИОСВ-Варна скоро даде разрешение на MOBIL да дупчат за нефт в Черно море, БЕЗ да има нужда от ОВОС ??!!??! В Добруджа върви жестока битка против шистовия газ, ГМО-то отдавна е на българската трапеза, а Юнкер лично дойде в София да целуне Борисов и да се увери, че България ще бъде една от първите подписала CETA – търговското споразумение между ЕС и Канада.

Но народът се чуди… Нали трябва да има бизнес най-накрая? И трябва да си топлят къщите с нещо. Не могат тези „зелени откачалки“ все да ни връщат в каменната ера. И защо да няма СЕТА? TTIP – споразумението между ЕС и САЩ е лошо и няма да го има така или иначе, нали?

Да, обаче американска компания става канадска за нула време – само с едно преместване на адресната регистрация от Ню Йорк в Монреал. Лаем наляво, керванът минава отдясно.

А за газта. В Добруджа, в подземните пластове се намират едни от най-големите резервоари със свръх-качествена питейна вода в света. Скоро може и да не ни е студено, но ще бъдем жадни. В този материален свят, необходимо е да знаем, че водата в Добруджа е в пъти по-ценна от газта, която поредният чужд концесионер, докато я изпомва, ще отрови водата и остави населението в североизточна България без питейна вода. Трагедията в Хасково ще ни се стори като детска игра…

И така. За радост има хора, които не лаят – направо спират цели кервани. Сами, но ги спират – да не повярваш. Мариана е една от тях. Запознайте се.

Патрик Смитьойс.

В НЯКОЛКО РЕДА

Мариана Христова е родена в София. Завършила специалност „Изчислителна техника” в Техническия университет в София. Като второ висше има магистратура по изменение на климата и управление на водите в Софийския Университет. Понастоящем студент 3-ти курс по Право в НБУ.

Мариана е активен участник и сред основните организатори на каузите срещу ГМО, срещу фракинга за добив на шистов газ, за хранителен суверенитет, срещу TTIP и СЕТА. Председател на Инициативния комитет на Гражданската инициатива „За забрана на проучването и добива на шистов газ в България по метода на хидравлично разбиване“.

Омъжена, с две дъщери.

От април месец започнахме разговора с теб, през август правихме снимки и после ни вест ни кост от теб. Имаш много ангажименти. Кажи, с какво се занимаваш? Аз не мога да му хвана края.

Още първия път, когато се видяхме и ме попита как избирам каузите за които се боря, ти споделих какви са моите приоритети. Пет неща, колкото са пръстите ни на едната ръка – простички и ясни.

1) въздух;

2) вода;

3) земя – в смисъл на територия, природа и това, което ни храни;

4) храна – в смисъла на чиста храна, местни сортове и породи;

5) децата ни.

Всеки път, когато някое от тях е застрашено, ще можеш да ме видиш в редиците на хората, излезли да го защитават.

Мариана Христова, като организатор на протеста с искания да си подаде оставката здравния министър Петър Москов, заради въвеждането на пръстов отпечатък в лечебните заведения и проблемите с вноса на турските ваксини. Юли, 2016г. Снимка: Георги Стоев

Последно се борихме да опазим въздуха, водата и земята на Добруджа от поредната добивна компания. Докато се борихме с нея, цъфна още една. Сега гори Пирин. На главата ни се стовари Истанбулската Конвенция… Каузи да искаш в нашата държава.

Знаеш, че е много трудно да събереш хора от различни каузи в България, даже когато са сходни. Последното, което разбирам е, че Пирин е сороска кауза, пък тези от шистовия газ са някаква руска история. Падна ми шапката от такава идиотщина. Моля, обясни.

Стари ченгесарски похвати за разделяне на хората, с цел превземане – всеки път, когато една кауза набере скорост, се намира: първо, някой готов да я яхне и второ, някой, който да измисли опорките, с които да отблъсне хората.

На нас са ни пращали на протестите добре известни платени муцуни, които просто успяват да се покажат пред медиите точно на протеста, създавайки илюзия, че са част от нас и после: иди доказвай, че нямаш сестра!

Легендите за рублите, които още чакаме за каузата срещу шистовия газ, изгоряха в битката срещу руската компания в Добруджа, но това кой ти го гледа? Когато не можаха да измислят логично обяснение, чух вариант, че замисълът на Путин бил да дойде тук, да омаже природата и така да отврати хората от технологията фракинг, за да прецака американците.

Истината е, че просто добивните компании нямат нито цвят, нито държава – те идват тук с една-едничка цел: да спечелят много пари и да дадат колкото може по-малко за екология, защото тя е скъпото в техните дейности. Българските регулации са базирани на технологии, които са били в употреба през 1956г.

Пирин – по същият начин. Факт е, че някакви политически партии и НПО формирования се опитват да яхнат протеста и да извлекат дивиденти от него, но е факт и че не успяват. Хората наистина се интересуват от опазването на Националния парк Пирин и дано не се стигне до отклоняване на вниманието в друга посока, защото планината ще падне в жертва.

Откъде е тази енергия да водиш постоянни битки за еко каузи срещу държавата. Откъде намираш време да си в час по всички наболели теми в държавата? Или си луда, или си финансово независима.

Хората бъркат понятията свобода и независимост, може би защото ги гледат като клише. Независимостта е относително понятие – може да си независим от някого, от нещо, но не може да си абсолютно независим – най-малкото всеки от нас зависи от въздуха, който диша, от водата, от храната, от природата, от семейството си…

Относително независими са хората, които успяват да накарат зависимостите да работят за тях – ако съдбата ти поднесе лимони, да умееш да си направиш с тях лимонада. Ако правителството ти е корумпирано и обслужва чужди интереси, да го накараш да обслужва нашите или да се маха.

Аз мога да преценя кога нещо е толкова гадно, с дългосрочно въздействие и ме засяга – и мен и моето семейство, кога засяга моята свобода и независимост. Това не е нещо, което можеш да купиш с пари – познавам богати хора, които са всичко друго, но не и свободни.

Хората не са свикнали да гледат нещата в развитие за вбъдеще.

Чувам някой да казва: Абе какво ти пука за Добруджа, нито имаш там имоти, нито живееш там. Ами пука ми, защото ако се допусне да се съсипе водата и земята на Добруджа, това ще удари не само там – едно, че икономически ще съсипе житницата на България, а това ще е пагубно за и без това рухналата ни икономика,  второ, че ще пострада северното ни Черноморие, трето всичкият този народ къде ще отиде? Ами в София. А способна ли е София да изхрани толкова хора? Тя и сега не успява да се справи. Значи, касае ли ме? Ами касае ме и без да имам имот в Добруджа. Ако за нещо знам как може да стане, просто ще отида и ще разкажа на хората там своя опит. Това е.

Никой не може да свърши работата на хората там на място, но може само благодарение на опит да се направи икономия на човешки труд, време и усилия, а те са безценни, защото всеки доброволно е заделил от времето за семейството си, за да защити общото, а и своето, което е част от него.

В Интернет има всякакви, които философстват за предимствата и негативите на шистовия газ, но рядко някой е разбрал цялата истина, според мен. Моля, обясни народно какъв е проблемът с добива на шистов газ именно в Добруджа.

Като цяло говорим за един икономически балон в световен мащаб на един високорисков и мръсен бизнес. При него не е въпрос дали, а кога ще настъпи замърсяването и колко големи ще са пораженията. Няма как нещо, което е 10 пъти по-скъпо като технология от конвенционалната, да вади продукт, който да е 10 пъти по-евтин от добития с по-евтиния метод.

Просто тук цените са спекулативни и са функция на често сменящите се шефове на големи добивни компании и алчните борсови “спецове”, които инвестират точно в тях, докато накрая последният нагълта вода.

А за да е жив балонът, той се мести в държави, които нямат или имат лоша екологична регулация, защото екологичните мерки са най-скъпото нещо при тези дейности. Европа, понеже не познаваше технологията (защото освен всичко друго и геоложки не разполага с условия да има такива търговски залежи) беше изключително подходяща за такова нашествие – алчни балъци, които не знаят последиците от работата на компаниите зад океана.

Е, ние просто имахме късмета да разберем от хората, които бяха пряко потърпевши от тези дейности за пораженията оттатък и извадихме информацията на светло тук. Това е гражданска кампания още от 2011 година, така че трудно ще успея да събера всички поражения, за които изчетохме в продължение на толкова години – и върху водата, и върху въздуха, земята, човешкото здраве, биологичното разнообразие, инфраструктурата, местната икономика…

В Добруджа всички знаят колко е скъпа водата – това е защото се вади с помпи изпод земята. Там имаме най-големият вододаен хоризонт в Европа – МалмВаланж – който е 13 033 кв.км. вода под земята от българска страна и още около 7000 кв.км. в румънска страна. Там, точно през този хоризонт трябва да минават сондажите и няма никакъв шанс те да ползват конвенционални методи за добив на газ, понеже там такъв газ просто няма и освен всичко друго ще се налага да черпят големи количества вода пак от там. Пак там ще съхраняват и отработената отровна вода. Безумие е да се подлага на толкова висок риск целият регион и хората, които имат бизнес там, само за да дойде поредната добивна компания, да омаже и да си плюе на петите, понеже дори няма какво да ѝ се вземе.

У нас понеже липсват регулации, дори елементарни дейности са високо рискови, а какво остава за другите.

Крачка встрани. Ти си инженер по изчислителна техника, трудна дума за холандец (усмихва се). Мислиш точно и аналитично. При теб няма повърхностни неща. Занимаваш се с въпроси свързани с енергетиката и околната среда. Как мислиш ти, че България трябва да организира своите потребности, свързани с производството на ел. енергия, как да отопляваме къщите си и откъде да черпим водата в бъдеще. В световен план тези въпроси стават все по-актуални. Как да намерим най-оптималния баланс за България с даденостите, които имаме.

Мечтаех си да се занимавам със зелена енергия в началото, но мечтаех за децентрализация, за това всеки да има фотоволтаик на покрива, върху обществените сгради, стотиците блокове, върху публичните спирки, над ЖП линиите, над паркингите … у нас, както винаги се намериха хора, които забиха фотоволтаичните паркове върху плодородната земя, перките в екологичните зони, реките пресъхнаха от наблъсканите един до друг ВЕЦ-ове – всичката ни работа уж започва с чудесни намерения, а после катастрофира с ужасни резултати – в крайна сметка, ето ни черен ПР на зелената енергия, а тя е бъдещето, кой каквото ще да разправя. Но като чуя субсидия и дотация и ми настръхва косата – изкривяването на един пазар никога не води до нищо добро.

Спасението ни е в баланса на системите, но за целта трябва да има цялостна държавна политика, да се инвестира точно в начините за управление и компенсиране на енергията, а не в износ, аутсорсинг и далавери.

Има гореща необходимост да се осветят всички кражби в енергетиката, защото в момента сме като каца без дъно и с дупки по стените – наливат се едни пари, които всички даваме, за да продължават да изтичат в едни и същи джобове, докато обезкръвяваме собствената си енергетика – това е бомба, която скоро ще ни гръмне в лицето. Енергетиката не е инструмент за социални дейности, тя трябва да е балансирана система, която да изпълнява точно специфичните за нея функции.

А Белене? Защо против? Или защо за? Питам, защото и за теб викат, че си руски агент.

“Руският агент” явно не е добре платен (усмихва се). Огромният недостатък на ядрената енергия е, че ниската ѝ цена е пълна илюзия. Защото най-скъпото нещо е съхраняването на отработеното ядрено гориво до края на света, а понеже това е твърде много време и не може да се пресметне и за това фирмите просто не го слагат в цената.

Продават, прибират си в джоба големите пачки, а после оставят на нас да се оправяме с радиоактивните отпадъци. Евтината ядрена енергия е мит, който много скоро ще се наложи да развенчаваме – в момента, в който започнат да ни връщат от Русия отработеното и остъклено високоактивно ядрено гориво и ще започне страшен рев, защото никой няма да иска на своята територия ядрено гробище. Тогава някои хора ще проумеят цената на атомната енергетика.

На Запад има сигнали, че нео-либералистическият модел започва леко да се клати. Енергийни дружества се връщат към държавата, много частни ЖП компании не се справят, за водата да не говорим…

Примери има достатъчно. Тепърва обаче налагаме този модел в България. Защо не се учим от грешките, които колегите по-нагоре в Евросъюза са направили? Според теб, кой е правилният компромис между частния бизнес/интерес и държавното урегулиране.

За мен има едни естествени монополи, без които държавата просто не е държава.

Приватизация до дупка е изключително погрешен модел и държави с дългогодишен опит в развитие на свободния си пазар, каквато е една Германия или Франция например, го осъзнаха и започнаха да връщат под държавната шапка енергетиката, водата, железницата, комуникациите…

Естествено е, че ще има съвместни дейности, че могат да се ползват компании, които да извършват някакви дейности, но смятам, че собствеността категорично трябва да остане държавна.

Държавата не е лош стопанин, политиците, които я представляват са отишли там заради далаверите, заобиколили са се с роднини и превърнаха и държавните предприятия, и държавната администрация в центробежна система за всякакви квалифицирани кадри – просто кой професионалист ще устиска години наред да работи под разпоредбите на поредната властническа калинка?

Имахте голям пробив с наложената забраната на ГМО в България. И ти си била една от водещите в тази битка. До къде сме стигнали? Наистина ли няма ГМО в България? Чух, че отново се опитват да влязат през задната врата.

Ако някой някога ти каже, че на този свят има приключила кауза, да знаеш, че не е вярно. Те никога не се отказват – оттеглят се, прегрупират се, сменят тактиката, сменят името на фирмата, името на продукта…

И с ГМО е същото – някой непрестанно трябва да бди. Напоследък все пак интересът към него намаля, защото няма пазар, а и  България не е подходяща да развива такова производство, напротив – ние имаме чудесни наши сортове,

почти 90% от зърното ни се изнася за САЩ и се правят по 5 проверки на всяка реколта, да не би да е ГМО. Американците все пак искат да хапват и чиста храна.

Дискусионен форум „Рисковете за българската индустрия от ТПТИ“. София, юни 2015г. Снимка: А-спекто

Ние имаме чудесен закон, но както навсякъде и тук контролът е слаб. Не бих се ангажирала с твърдение, че у нас ГМО няма, въпреки глобата от 1 милион лева, ако някой бъде заловен да го сади. Но когато сме имали сигнал за съмнение и сме проверявали, ГМО не е имало. Не мога да кажа същото нито за фуражите, нито за нашата чиния – това са други закони, в които забрана няма, има задължения за етикетиране. Така че, четете внимателно етикета!

Онзи ден говорих с един приятел и той ми показа документ от миналия месец, доказващ как директорът на РИОСВ Варна е решил, че френската фирма ТОТАЛ може да дупчи за нефт и газ в нашата част на Черно море БЕЗ да има нужда от оценка на въздействие на околната среда. Как е възможно това?

У нас  всичко е възможно, а процедурата по ОВОС я направиха компрометирана и смешна. Някакви фирми се занимават с това да пишат поръчкови доклади за ОВОС, едни и същи лица се пишат хидролог, хидро-геолог и геолог и това минава – е няма такъв пенкилер, това са 3 различни специалности!

Нагледала съм се на всякакъв натиск върху местните хора, когато не искат някое инвестиционно намерение – то е изнудване през магазините за хранителни стоки, които им дават вересията, то е заплахи, преследване на роднини, тормоз … Превърнали сме се във феодална държава, за съжаление.

И отново контролът ни е проблем – или го няма, или е неквалифициран, или е купен…

Засега единствено местните референдуми работят срещу самозабравили се инвеститори, но в морето? Кой ще го брани и как ще се контролира – умът ми не го побира! Най-страшното е, че у нас регулации няма, а ако ги има, няма кой да следи дали се спазват и дори не се знае как!

Друга твоя кауза, TTIP и СETA. Защо именно в България ще ядем дървото, ако подпишем тези 2 договора?

Не е само България, но като държава с една от най-слабите икономики в Европа е естествено да го отнесем.

Под прикритието на “свободен пазар” тук ни се пробутват чуждо законодателство и чужди стандарти.

Няма такова чудо като взаимно признаване на стандарти – това не е в една каца да ги сипеш и да ги разбъркаш.

Монсанто – транснационална компания със седалище в САЩ. Световен лидер в производството и продажбите на ГМО семена.

Просто тук ще влязат по-евтини и по-лошокачествени продукти, които са произведени в САЩ или Канада при по-ниски изисквания и на съответните по-ниски цени.

Има ли нужда да казвам какво се случва с българските производители, когато тук влезе стока на по-ниска цена, благодарение на европейските субсидии дори? Да обяснявам ли как съсипахме зеленчукопроизводството и овощарството? А сега тук ще ни удари вторичният внос – след като са докарали големите количества в Германия, например, и после залеят едвам мъждукащия ни български пазар.

Между другото, когато за първи път ми повдигна въпроса за TTIP и СЕТА, цяла нощ съм чел за тях. Най-интересното за мен беше, че реално никой не знае какво пише в тези договори. Била забранена информация, да му се не види.

Под натиск излязоха текстовете, но вече не можеше да се правят промени в тях. А тези договори касаят всичко – цялото ни битие, те бъркат навсякъде и имат приоритет над локалното законодателство. Трябва да се ограничи тази порочна практика на яхане на локалното законодателство, чрез външни договори, споразумения, конвенции, които са с приоритет и после трябва да изменяме нашето законодателство, за да не им противоречи!

Това е един инструмент, върху които ние после не можем да влияем, защото сме твърде малки. Намесите, които се правят, обикновено са водени от чисто политически лозунги и почти никога целта не е рекламираната!

Наша е отговорността да опазваме собствените си интереси – ако има нужда от промяна в законодателството – можем да си я направим и сами, нямаме нужда от външна намеса и от една отворена врата за нея, която често дори не можем да затръшнем, защото удоволствието да го направим е доста скъпо.

Имало една стаичка в Брюксел където ЕВЕНТУАЛНО, ако имаш достатъчно “clearance” можеш за 5 минути да видиш някой друг документ, но преснимането е СТРОГО забранено. После целият европарламент ще гласува за нещо, без да знаят какво е. Това не ли е противоконституционно (отново сложна дума за чужденец)

Те вече го направиха, приеха го с предварително изпълнение, като единствено отложиха арбитражните съдилища. Текстовете вече пълзят по държавите за ратифициране.

Противоконституционно е разбира се, но ние с подписа си им гарантираме, че ако трябва, ще променим и конституцията.

Под натиск излязоха текстовете, но вече не можеше да се правят промени в тях. А тези договори касаят всичко – цялото ни битие, те бъркат навсякъде и имат приоритет над локалното законодателство. Трябва да се ограничи тази порочна практика на яхане на локалното законодателство, чрез външни договори, споразумения, конвенции, които са с приоритет и после трябва да изменяме нашето законодателство, за да не им противоречи!

Това е един инструмент, върху които ние после не можем да влияем, защото сме твърде малки. Намесите, които се правят, обикновено са водени от чисто политически лозунги и почти никога целта не е рекламираната!

Наша е отговорността да опазваме собствените си интереси – ако има нужда от промяна в законодателството – можем да си я направим и сами, нямаме нужда от външна намеса и от една отворена врата за нея, която често дори не можем да затръшнем, защото удоволствието да го направим е доста скъпо.

Имало една стаичка в Брюксел където ЕВЕНТУАЛНО, ако имаш достатъчно “clearance” можеш за 5 минути да видиш някой друг документ, но преснимането е СТРОГО забранено. После целият европарламент ще гласува за нещо, без да знаят какво е. Това не ли е противоконституционно (отново сложна дума за чужденец)

Те вече го направиха, приеха го с предварително изпълнение, като единствено отложиха арбитражните съдилища. Текстовете вече пълзят по държавите за ратифициране.

Противоконституционно е разбира се, но ние с подписа си им гарантираме, че ако трябва, ще променим и конституцията.

Хайде хора, ние законодателство имаме, при това абсолютно недискриминационно, на нас правоприлагането и правосъдието ни куцат, но там и 100 конвенции няма да помогнат.

След като си била свидетел на 30 години демокрация и през последните години си била една от първите по барикадите за честно и справедливо управление, според теб какъв е пътят на България да излезе най-накрая от това блато?

Единственият път за нас е обикновените хора, сами да се хванем и да си оправим държавата. Да не разчитаме на партии и на чуждестранни спасители, без значение дали са от Изток, Запад или от ЕС!

Няма на този свят някой, на когото да му пука за българските интереси, освен на самите българи. Може в даден момент интересите ни да съвпадат с нечии чужди, но това винаги е до време. Политическата ни върхушка пък години наред доказва, че единственото, което умее добре, е слугинаж, клиентелизъм, далавери и кражби. Добрите специалисти, дори да ги е имало там, отдавна са се оттеглили отчаяни и обезверени.

Едни от най-тежките бичове са ниската раждаемост, изтичането на мозъци, лошото образование, липсата на нормално здравеопазване, убитата икономика, липсата на малък и среден бизнес, високата битова престъпност, неработещата държавна машина …

Ако управниците ни можеха, до сега щяха да са ги оправили, очевидно не могат, значи не ни остава друго, освен да си плюем на ръцете и да си оправим нещата сами.

Кирил Кирилов: Белоградчишките скали и Магура са силата за развитие на туризма в Северозападна България

Визията на Кирил Кирилов
  • Районът на Белоградчик да стане признато и действително средище на задълбочено себепознание.
  • Рисунките от Магура да бъдат добре проучени и приети като запис на древни познания и философия, земите на България – като място на възникването им, а българите – като най-преки наследници на разпространителите им.
  • Отново да заработи някогашната Магурска школа и нейните ученици да я прославят с качествата и делата си.

Сдружението Свободни расте всяка седмица с един или двама от различни отрасли на икономиката и обществото. Общата им характеристика е безкрайната вяра, че работят по нещо дълбоко смислено. Някой с очевиден успех, други просто държат фронта и чакат по-нормални времена, често плащайки висока цена за каузата си.

И Кирил държи фронта – Северозападния фронт в случая.  На 50 км от Видин, близо до Белоградчик се намира пещера Магура и вече 10 години Кирил посвещава живота си на разчитането на енигматичните рисунки в нея. Значението на тези рисунки е пренебрегнато. Българските учени от години не са посещавали пещерата, може би няма кой да ги командирова чак до Видин, не знам. Приетата версия е, че рисунките са просто някакви илюстрации на битието на местни племена отпреди 15 до 40 хиляди години… Лов, битови ритуали, секс….  такива работи. Нищо забележително. За съжаление, пореден пример на известния български нихилизъм. Ако тези рисунки бяха намерени в някоя дупка в Италия, отдавна целият свят щеше да разбере, че са от прадядовците на Микеланджело.

За разлика от учените от БАН, Кирил намира други следи в пещерата и съвсем различна логика в рисунките. Той вижда един разказ от много духовни хора, старо племе с много високо самосъзнание и свързаност с Бог Майка. На мен най-силно впечатление ми направи една централна рисунка в пещерата, от която става ясно, че преди десетки хиляди години хората са знаели, че трябват 3-ма а не 2-ма, за да се създаде нов живот. Ако се чудите, кой пък е третият, прочете цялото интервю. Ще ви дам жокер: не е комшията.

Има и хора невярващи на тълкуванията на Кирил. Вярно, няма и доказателство, но факт е, че рисунките ги има и ако наистина са описали само битието на хората през ледниковия период, със сигурност щеше да има много голямо разнообразие от по-разбираеми рисунки.  Мечки, кучета, диви прасета, хора в различни пози и позиции, ритуали, танци и ловни сцени, въпреки че няма рисунка, където човекът да гони животно. А трябваше да има именно подобни рисунки и символи, но факт е, че ги няма. Единствените банални сцени по стените на Магура са имената на туристите, някои от тях даже издълбани с нож върху самите праисторически надписи…

Няколко пъти съм писал във фейсбук за Кирил. Питат ме хората, дали действително вярвам на “тия глупости“. Обяснил съм им, че накрая не е важно дали действително Афродита се е родила на скалата в Кипър, но че има хора, които разказват за нея със страст и стотици хиляди туристи плащат сериозни пари да дойдат в Кипър и да я видят. Никога няма да знаем със сигурност какво се е случило в Магура, но Магура може да стане нашата скала на Афродита или нашият балкон на Ромео и Жулиета, с тази разлика, че нито Афродита я има на скалата, нито Жулиета на балкона, а рисунките в Магура ги има за всеки, който иска да ги види.

А в България освен Магура имаме и Татул, и Бегликташ, и Българския Стоунхендж край Старо Железаре, и Тракийските гробници, и разкопките в Дуранкулак, които са по-стари от Ной, имаме и Седемте Рилски езера… Със сигурност на тези места има хора като Кирил, но явно някой трябва да ги потърси. Ако те се организират, България лесно може да стане новата дестинация в Европа за тези, които търсят духовното и езотеричното. И при една подобна организация може да процъфтят еко туризмът, селският туризъм, фолклорният туризъм и т.н.

Това ме кара отново да обърна поглед към Личностите в Свободни и техните характеристики. Всеки толкова се е закопал в собствената си кауза, че не остава време да видим другите – къде са и с какво се занимават. Ако и това стане, не само туризъмът в България ще се възроди в правилната посока, но и държавата като цяло.

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Кирил Кирилов е роден в гр. Белоградчик през 1984г. През 2002г. завърши Езиковата гимназия в гр. Видин. През 2007г. се дипломира като инженер-мениджър в Технически университет гр. София. Работи за кратко в Община Белоградчик, където осъзнава, че местният туризъм не е развит, защото на гостите не се предлага да изживеят скалните феномени. Участва в строежа на Дунав мост 2 между Видин и Калафат.

В началото на 2008г. посети за пръв път рисунките в пещера Магура и оттогава започна собствено проучване на смисъла им. Паралелно обикаля и непознати места сред Белоградчишките скали. Започна да публикува находките и анализите си и след няколко години с изненада осъзна, че това е интересно на много чужденци.

Към днешна дата промени разбирането на хиляди хора за това място и им даде причини да идват отново. Осъзнава, че е най-продуктивен в това, което му харесва да прави, а с всеки час работа за чужди мечти и идеи, пропуска да изживее себе си.

Два пъти съм посещавал Магурата. И двата пъти освен нас, имаше още двама други туристи. И едно местно куче ни придружи последния път. Защо няма постоянен поток, поне ученици да водят от цяла България?

И двата пъти посетихте Магура през зимата, когато е слабият сезон. През лятото е различно – идват много хора, включително и организирани групи с автобуси. Но като цяло човек няма представа какво да прави в района на Белоградчик за повече от 3-4 часа и затова посещаемостта на дестинацията е сравнително слаба. При всичките 50 квадратни километра скали, форми и останки от древни култови средища посещаемостта би могла да е в пъти по-голяма, защото хората ще знаят, че има какво да разглеждат в продължение на два или три дни.

Белоградчишките скали. Фотоалбум „Из земята на червените скали“ на Тихомира Методиева – Тихич. Януари, 2018г.

Но липсва въображение, визия и заинтересованост на местно равнище – тук само отделни частни лица се опитват да разкажат за местните богатства, а местните власти не изразяват отношение. Същото е и с Магура – беседата се основава на тези и разбирания от началото на миналия век. Ако имаше нагласа да се представят систематично новите находки, след едно десетилетие хората биха виждали Магура като съкровищница на символи и философии и желаещите да я посетят биха се удесеторили.

Отне десетилетие, за да започне подмяната на крушките с нажежаеми жички, които стимулираха растежа на водорасли по стените, с LED лампи. Не съм обнадежден, че съществува цялостно виждане за развитие и съхранение на пещерата, но все пак вече се прави една крачка напред.

Дали Министерството на културата или местната власт имат планове за устойчиво развитие на пещерата?

Институциите реагират изключително мудно. В началото на 2016 година направихме пресконференция пред БТА за новите находки, свързани с Магура, и поставихме въпроса, че досегашният прочит трябва да се преразгледа. След тридневен шум из медиите настъпи затишие. Минаха месеци и от Министерство на културата създадоха комисия, която окончателно да изясни какво е това Магура и какви са тези рисунки. За първи път направиха тяхно пълно заснемане – година след като ние направихме пълна карта и каталог на рисунките, направихме множество сравнения с различни символи, писмени системи, други рисунки и т.н.

Доколкото знам, от години се точи процедура за приемане на Магура в ЮНЕСКО. Понякога се чуват откъслечни идеи за направа на копия на някои рисунки в друга зала, за някакво 3D светлинно шоу при рисунките, но нищо цялостно.

Не всеки вярва в твоите тълкувания за магурските надписи. Много хора смятат, че това са просто рисунки за разни ритуали свързани с плодородие, ловни сцени, или други рисунки от битието на хората, които са живеели тогава по тези земи. Рисунките са били „елементарни и еднообразни“ – знаеш и чуваш тези коментари вече години наред. Можеш ли с две думи да обясниш научната обосновка, че наистина надписите са направени преди между 45 000 и 15 000 години?

Когато започнах собственото си проучване на рисунките в началото на 2008 година, нямах никаква идея за тяхната възраст, доверявах се на поднасяната стандартна информация.

Но с времето някои неща се набиват на очи. Признаците са много. Съществуват изпъкнали и плоски рисунки – явен признак за различна възраст. Сравнението на рисунките на животни в изпъкналите и плоските рисунки ясно показва древни животински видове в изпъкналите и съвременни – в плоските. В плоските и по-нови рисунки заедно с приемствеността на символите от по-старите се появяват и нови символи, неизползвани сред старите рисунки. По множество признаци – очевидно е, че е изминал голям период от време между направата на едните и на другите рисунки. А археологическите разкопки от 2012 година показаха, че пещерата е обитавана през последните 50 000 години почти без периоди на прекъсване.

По света съществуват и много рисунки и артефакти, които са ясно датирани. По тях има същите символи като в Магура. Съпоставката показва, че наистина такъв вид символи и изображения са използвани в периода между 15 000 и 43 000 години назад във времето. А какво казва стандартната теза – максимум 6 000 години възраст на рисунките. Но начинът на изобразяване и използваната символика по това време е напълно различна от тази в Магура. Разбирам притесненията и мотивацията – нашата наука изпитва потребност да изкара рисунките на възраст до 6 000 години, за да са след Шумер, така че да има въобще някаква обосновка за съществуването на толкова много символи и абстракции. Сравнителният анализ обаче показва много по-голяма възраст.

Защо според теб това не са рисунки просто на ловни сцени?

Ако в Магура беше представен примитивният бит на древни хора, то сред всичките 712 рисунки и 319 допълнителни знака трябваше да има голям дял животни, както това е в Африка или пещерите в Испания и Франция. В Магура, обаче, има само 13 рисунки на животни, от които „камилата“ е добавена наскоро, така че оригиналните рисунки на животни са 12 – твърде малък дял, за да говорим за битовизми. От тези 12 рисунки на животни само 7 са реални, а останалите 5 са абстрактни – такива никога не са съществували. С това пропада най-голямото упование на привържениците на примитивизна и буквализма – дори животните в Магура не са буквални, а са метафори и абстракции. Самите рисунки опровергават опитите да бъдат четени като буквализъм.

Магура е праисторическата библиотека, смята Кирил. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич

Но по-интересното е, че в рисунките от Магура съществува особено точен и последователен геометричен ред – всяка една рисунка може да бъде създадена от останалите чрез добавяне или премахване на геометрични елементи. Така става ясно, че именно елементите носят смисъла, а сложните рисунки се образуват от тях, както изреченията от думите. Древните автори са се придържали към геометричния ред изключително стриктно, което говори, че това е вид писменост с нейните правила на изписване и прочит. Това е причината рисунките да изглежда еднотипни. Отворете една книга и ще видите, че съдържащото в нея е силно еднотипно – пак по същите причини.

Освен това, рисунките са под точен брой, основан на числото 27. Всички мъжки и всички женски рисунки са по 27, всички символи Т са 54, всички символи с кръгла горна част и вертикална колона надолу са 54, всички символи, подобни на анкх са 27. Развитието на геометричните форми следва от дясно на ляво по стените. Всичко това показва система, замисъл и завършеност на запис. Да, именно запис.
Наистина съжалявам, че останалите изследователи не са проявили желание да вникнат в рисунките в дълбочина, а предпочитат или са способни само на това да се плъзгат по видимата повърхност, разпознавайки там рокли, цветя и секс танци. Имам щастието да съм дипломиран инженер, изучавал системен подход в анализа на онова, което вижда. В техническото чертане първото, което се учи, е, че всеки образ трябва мислено да се разложи на съставящите го елементи, за да може въобще да се изчертае. След това се учи, че всеки графичен елемент изразява реален обект – повърхнина, ос, ръб на някакъв предмет. Истината е, че всичко е съвсем последователно.

Защо смяташ, че елементарният стил не означава, че хората са били много примитивни?

Объркването идва от това, че ние смятаме рисунките в пещерите (най-вече в  случая на Магура) за изкуство – опит да се пресъздаде наблюдаемия материален свят. И затова ни се струва, че неумели ръце са нарисували телата криво и по детински. Настоятелно отказваме да погледнем нещата по друг начин – че това са метафори и абстракции, които по никакъв начин не се стремят да пресъздадат материалния свят, а да предадат информация.

Магура. Сцената на прераждането и създаването на цар. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич

От една добре развита култура ние очакваме ясни контури на изображенията, еднаква големина, подреденост в редове и колонки. Такива са нашите представи, защото така правим ние сега. Това се дължи на типа изразни средства които използваме – текст. Графичното предаване на информация има различен строеж. В него различните големини носят информация, подредбите отстрани, отгоре и отдолу или по диагонал също имат значение. На нас това ни изглежда хаотично, докато не узнаем правилата за създаване на записа и за неговия прочит. Тогава става очевидно, че по друг начин не би могло и да се запише, защото няма да може да се изкаже идеята.
От контурите на рисунките не можем да очакваме да са идеални. Първо, това са много стари изображения и с времето се получава ерозия на пластовете и дифузия на багрилото в порестата повърхност на скалата. Второ, рисунките са определени поне веднъж през 1956 година. Това е било предвидено още при създаването им. Затова е избрана система, която не разчита на точния контур, а на общата форма на символа.
Представете си някоя филигранна творба, в което всички елементи са съвършено еднакви и подредени, със съвсем ясни контури – тя, обаче, в много от случаите няма смисъл, а просто е красива. При рисунките от Магура целта е друга – да имат смисъл и той да остане разпознаваем във времето.
Ще дам и друг пример. По стените има и множество вандалски прояви – хора са писали имената си. Това е станало в нашето съвремение, в последните 60-70 години – време, което определено се характеризира с високи научни и технически постижения, с грамотно население със значителна обща култура, плод на цивилизация, изпратила хора в космоса. Но погледнете техните надписи – те изглеждат примитивни. Техните контури са също толкова несъвършени, изписаните букви са разкривени и далеч не „под конец“. Ако някой не познава буквите и не умее да чете, той ще види детински драсканици и няма да прочете в тях имена на хора и дати на изписване. Не бива да се оставяме на привидното. Трябва да мислим.
И да имаме предвид, че завършването на записа в Магура е станало в последните дни на предхождащото ни човечество – преди около 14 600 години, когато ледниците започват да се топят, в Европа нахлуват нови хора и се случва тотална смяна на ДНК на континента. Целта е била да се предаде важна информация, преди окончателно да погинат нейните носители.

Разбрах от теб, че думата “Магура” я има в няколко езика. Явно има Магури на много места на този свят.

По света има много Магури – над 2 000, като на 200 от местата се изписва точно Магура, а на останалите са много близки производни – Махура, Масура, Магара и т.н. В някои от местните езици има подобни думи, но липсват корени, т.е. името и думата не могат да са произлезли там. Името и думата следва да са пренесени там и усвоени. Търсенето на произхода на името отиваше все по-назад във времето и на този етап се намериха смислени корени в шумерския език. Но Шумер възниква след Варненската култура и далеч след гибелта на Дунавската цивилизация при Потопа в Черно море. Поради това, че корените на думата и името са се разпространили на запад в латинския език и на изток чак в Индия и, че най-многото имена са на Балканския полуостров смятам, че зараждането на корените е тук, но те са били спасени в Шумер след бягството от потопените брегове на Черно море.

Кирил Кирилов разработи пълна карта на разпространението на названието „магура“ по света.

Намерих корените на няколко смислени прочита: mag-ur – средището на обучените, посветените – училището, университета; mag-ura – голямата, велика, просветена душа; ma-gura – потомството на Богинята-Майка.
Интересно при имената Магура по света е, че, освен на населени места, са дадени само и единствено на хълмове, пещери и извираща вода – ясно указание за единнен произход на името.

От всички Магури по света, само и единствено пещерата в Северозападна България има и трите признака – пещера е, в хълм е и от галериите под нея се пълни намиращото се в близост Рабишко езеро.

В районите в много Магури има богове и митологични същества с подобни имена и качества като на Богинята-Майка, нарисувана в Магура. Там се намират и подобни символи. При наличието на три съвпадения гарантирано става дума за закономерност – за пренос на знания и култура от едно място на друго. В периода от 43 000 до 15 000 години назад във времето много информация е била складирана в графичен вид в пещерата, която е била превърната по този начин в библиотека. Преди около 5 000 – 6 000 години Магура е заработила като школа и тази информация е била занесена на много народи по света. Реално, ние живеем в магурски свят – културата, митологиите, религиите, ученията на много народи по света имат един общ корен и той се разпознава лесно чрез сравнителен анализ. Всичко това са фрагменти от записа в Магура.

Да, разбирам, че такива мисли са трудни и мъчителни за много хора.

Първо, как може гърците да не са първоизточника на цивилизацията, как може днешните велики сили да имат по-малък принос в развитието на света от някакви си древни хора от Балканите и как може всичките ни съвременни достижения да се основават и дори отдавна да са описани от онези, които с пренебрежение наричаме Homo sapiens, когато себе си назоваваме Homo sapiens sapiens.

Това е и добра причина науката вече толкова време да не е направила най-логичното – да провери поне къде по света го има името Магура, има ли корени в местните езици. Мисля, че просто не искат.

В дъното на пещерата, в Магура има 2 големи и основни, според мен, разказа. Единият е за лентата на живота в различните епохи и за него прилагаме видеоразказ от теб:

Във Верона се намира балкона на Ромео и Жулиета, а близо до Пафос, Кипър има скала, до която се е родила Афродита от морето. А ние имаме Магура. Коя? Магурата. Само че в Магурата няма само легенди, а истински рисунки на десетки хиляди години и един млад човек от Белоградчик, които е посветил живота си на разшифрованото им.Ако питаме Kiril Kirilov, Ромео, Жулиета и Афродита включително, пасти да ядат. Пещерата до Белоградчик запазва сведения на най-важните събития на човечество от 45.000 години насам.Вчера пак бяхме при него на гости и отново се чудя дали Homo Sapiens наистина не е получил просветлението в полите на Балкана между Враца и Видин 🙂 Гледайте това страхотно клипче с обяснение на Кирил за най-забележителните рисунки в пещерата.Скоро интервю с Кирил на сайта на www.svobodni.bg

Posted by Patrick Smithuis on Dienstag, 16. Januar 2018

Другият е за слънчевия календар. Можеш ли да обясниш в няколко изпречения, защо той е толкова забележителен?

Слънчевият календар в Магура е с четири сезона, следователно не е привнесен от Месопотамия, а е разразботен в умерените ширини – на Балканите. Ясно става също, че и останалите рисунки не са привнесени. В него са отбелязани четири положения на Земята спрямо Слънцето – лятно и зимно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие. Удивителното е, че те са представени в кръг около Слънцето – това е изобразяване на хелиоцентричен модел много хиледолетия дори преди Древна Гърция. Обаче впечатлява фактът, че едното положение е показано най-близо до Слънцето – това е астрономическа истина – през зимата Земята се намира най-близо до Слънцето.

Върху стените на Магура е нарисуван слънчев годишен календар, който е най-ранният подобен, открит в Европа досега. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич

Какво, тези хора са знаели и разстоянието от Земята до Слънцето през годината ли? Според рисунките – да.
Календарът отчита и лунните месеци, но не както ние, а сидеричните – спрямо преминаването на Луната до конкретна звезда. Тези месеци са с продължителност от 27 дни, което поражда 13 месеца в годината. Тези хора са познавали и синодичния лунен месец – времето между две пълнолуния. Изобщо, имали са много равита календарна система.
Календарът е особено важен с това, че предоставя точна информация. Ако и за останалите интерпретации може да се спори, то в календара са записани числа, фази на Луната, положения на Земята спрямо Слънцето, което не беше отречено дори при посещение от астрономи.

Предполагам, че често имаш гости от БАН или от някой друг университет. Как възприемат изследванията ти от научната общност?

Никога не съм бил търсен от учен. Веднъж изпратих материали за разпространение на името Магура по света, подобия със символи и азбуки, подобия с други рисунки на Министерство на културата, но никога не се получи някакъв отговор.
След пресконференцията от април 2016 година научих, че е имало обаждания в Община Белоградчик да питат какви са тези, които твърдят, че рисунките не са датирани и разчетени вярно. Това беше всичко.

В тази връзка, имало ли някой преди теб, от когото да черпиш информация? Някой да те е упътил?

Научих, че споровете за това дали рисунките са древни или скорошни датират още от 1890 година и се запознах с аргументите на тези, които считат, че са съвременни. Аргументите им не са се променили оттогава и най-общо звучат по следния начин: „не е така, защото на всички е ясно, че не е така“. За аргументите в подкрепа на тезата, че рисунките са древни не се казва нищо.
След първото ми посещение в Магура през 2008 година бях много заинтригуван от наличието на толкова много символи по стените. Човек с нормално развита обща култура знае, че такива символи има в алхимията и астрологията, в някои религии, в древни азбуки и руни. Още повече, че символите по принцип не се отнасят до ежедневието, а са абстракции. Проверих да видя какво е публикувано по темата. От една страна бяха туристическите сайтове, които копират информация един от друг, твърдяща, че в Магура са изобразени ритуали и сцени от бита. От друга страна бяха проучванията и интерпретациите на г-н Тодор Стойчев. Той твърди, че всичките рисунки представляват годишен календар, посочващ на коя дата какво се прави. Но скоро стана ясно, че не се е задълбочил много в предмета на изследване и дори проявява някои своеволия. Ако някоя рисунка не съвпада с тезите му, той заявява, че е дорисувана по-късно. Ако някъде не му достигат рисунки, заявява, че те всъщност са съществували, но са били изтрити с времето.
В крайна сметка видях, че липсва обяснение на символите, на геометрическия ред в записа. Заех се със собствено проучване, в което мога да кажа, че не се основавам на предишни разработки. Изпозлвах съвсем нов подход, както считам – най-логичния от всички.

Ти си инженер, на 34 години. Какво те подтикна да изкараш толкова много време под земята като пещерен човек. Какво те кара да се замислиш и да разшифроваш тези рисунки. Според мен ти ги сънуваш. Какво толкова те заинтригува?

Да, завърших езикова гимназия, а след това и Индустриален мениджмънт в Технически университет София, имам 6.5 години стаж в строежа на огромни транспортни съоръжения по река Дунав.
Винаги съм се учил много старателно – можете да направите справка в гимназията и университета. Даже пишех и продавах курсови работи (усмихва се). Образованието не ме е затруднявало, напротив – оказах се податлив и възприемчив на образоване. Подчертавам това, за да знаят читателите, че имам образователна степен магистър и съм запознат с принципите на научния подход.
Не знам природата на въздействието, което рисунките оказаха върху мен, но от първата ми среща с тях те ме интересуват изключително силно. Главен стремеж на живота ми стана да разбера какво пише в тях. Разберете, не просто да си измисля какво пише в тях, а наистина да го докажа на себе си.
Там са работили с хора с изключителен интелект – всичко е под точен брой, изграждането на всяка рисунка си има точни правила, всичко това може да се представи само по този и по никакъв друг начин. Тези хора са открили съвършения изказ, невероятно информационно наситен, абстрактен, взаимосвързан и изчерпателен. Искам да се науча от тях, да ги разбера, умът ми да стане като техния, да погледна света и да видя принципите му под формата на ясни и последователни символи.
Нали разбирате, те са се постарали много, а ние сега омаловажаваме работата им. А те са го направили заради нас. Но ние дори не желаем да ги разберем, не ги питаме какво ни казват, а отиваме там и заявяваме, стремим се да опаковаме изказа им в нашите представи, какво той трябва да представлява.
Признавам си, че дори изпитах обида сякаш от името на авторите, че гледаме на работата им с такова пренебрежение. Започвах да изпитвам потребност да кажа на хората, че това не са примитивни драсканици, а е съкровищница. И не с цел да идват по милион туриста на година, това може да е всъщност вредно за пещерата и рисунките. За мен стана потребност хората да знаят.

Тогава, каква е твоята визия за Човечеството, не само за българите, защото философията на Магура, според мен, далеч надхвърля пределите на родината.

Научих, че не сме първите и няма да сме последните. И други преди нас са знаели това, което знаем сега, а някои от тях – и много повече. И, че животът се подчинява на цикли, които са неумолими. Че времето на жизнения цикъл е, за да израстваме.
Никакви познания и никакви технологии не са спасили онези преди нас от края на тяхното материално съществуване. И ние няма да го избегнем. Но и, че самата идея на живота не е тялото и материалните блага да пребъдат. Крайната цел е да изявим собствената си воля да даряваме от себе си и да служим – така се постига освобождението от материалния свят. За съжаление, рисунките не казват какво следва после. Подозирам, че някъде съществува още една галерия с рисунки, която разказва за нематериалния свят.
Сега ние сме на етапа „искам“, „стремя се да взема и да получа“, „правя го за пари“, „правя го по навик“, както и на етапа на техническата цивилизация – изминали сме 7/13 от жизнения си цикъл, а сме едва на 1/5 до 1/4 от представеното в рисунките развитие.
Човекът е дух в материално тяло. Тялото не е живо, духът в него е животът. Тялото не е цел, а изразно средство. Животът на духа става вечен, ако постигне съзнание.

Намерил си много символи в пещерата които са 1:1 с буквите от сегашната ни азбука. При положение, че най-новите рисунки в Магура са на около 15 000 години. На 24 май празнуваме ден на българската писменост, която се е появила някъде 14 000 години по-късно. Тук някак си няма логика…

Древни прототипи на 26 букви от кирилицата, изобразени по стените на пещерата няколко хилядолетия преди създаването на славянската писменост.

Дотук сравних финикийската азбука, келтските руни, руните на древните тюрки, „прабългарски“ руни, знаците от културата Винча, Линеар А и Линеар Б и някои други писмени системи с магурските рисунки и получих между 60% и 90% съвпадения. Също така с почти всички символи от алхимията и астрологията – и резултатите са същите.

Интересно беше също да намеря, че 27 от буквите ни имат първообрази в Магура. Затова мисля, че произходът на различни писмености от Магура е закономерност – случило се е на много народи и е нормално, защото в самата Магура тези символи имат значение и се ползват за предаване на информация.

Учил съм, че българската азбука е създадена в края на IX – началото на X век по подобие на гръцката. Вече не вярвам в това. Азбуката ни се състои от символи, използвани в периода от 43 000 до 15 000 години назад във времето.

По принцип съм земен човек, но след всяко посещение в Магура и всеки твой разказ за историята на пещерата, слушайки твоите открития и твоята визия за човечеството, ме вкарваш няколко дена в размисъл. Никога няма да разберем на 100% какво се е случило тук, в Магура, но има голяма вероятност нещата да не са чак толкова прости, както множество хора мислят. Как реагират туристите, след като научат за Магура? Разчупваш ли представите им за историята? Променят ли се след срещата с това познание?

Хората казват, че няма как да сме сигурни и са прави, но споделят, че чутото е напълно логично. Те също прекарват известно време в дълбоки размисли след чутото и видяното. Някои споделят, че повече никога няма да бързат да приемат древните символи и рисунки за глупави. А веднъж дори ми предадоха, че след посещението синът на едно семейство казал, че ще става археолог, за да чете древни символи.

Не мога да оценя мащабите на въздействието върху хората, което оказва тази беседа. Но мисля, че след години ще доведе до цялостно подобрение на светоусещането и взаимоотношенията. Моите се промениха силно, откакто изучавам рисунките.
Искам да допълня нещо. Изпитвам уважение към всеки читател и слушател. Знам, че всеки един може да провери всичко, което казвам – да преброи рисунките, да ги раздели по видове, да погледне колко са изпъкнали, да прочете какво е открито от археологията, да намери имената Магура, да провери има ли я тази дума в местните езици – цялата тази информация е налична и всеки може да я провери. Затова, когато мисля, правя го така, все едно всеки човек пред мен ще направи проверка. Именно това е причината хората да се повлияват толкова силно – карам ги те самите да повторят мисловните процеси, през които съм минал. Тогава те се убеждават, че всъщност самите те мислят така.

Освен в пещерата Магура ти водиш туристи из целия белоградчишки район. С какво ги запознаваш по време на разходките? Има ли из тези величествени скали други култови съоръжения?

Нямах за цел да водя туристи наоколо. Обикалях и гледах къде какво има. След това пишех какво съм намерил и какво мисля за него. С времето много хора започнаха да искат да дойдат и да видят. Освен Магура, видях много неща и по скалите – останки от древни средища.
Пещерата Козарника я познавам като археологически обект от публикации и от мои приятели археолози, които участват в разкопките. Знам какво е намерено там. Освен човешкия зъб и предполагаемия числов запис върху кост на възраст от 1.2 – 1.4 милиона години, там има и по-съвременни находки, които отлично съвпадат с прочита на магурските рисунки, който правя. Числов запис върху ребро на 40 000 години отлично съвпада с тип числа, използвани в Магура. Кост с изображение на риба на 43 000 години пък точно потвърждава пристигането на Homo sapiens в този район и неговата способност да прави рисунки и изображение именно по времето, когато датирам най-ранните рисунки. Амулет и останки от фигура на Богинята-Майка на възраст 25 000 – 26 000 години съвпадат с описания катаклизъм и с възникналата от него потребност на хората да създават идоли на боговете си.
Тук е и светилището Чачин камък с ритуални кладенци и сложни петроглифи. Право на юг от него пък е Звездната карта – множество кръгли дупки върху скална площадка. Заснехме около 2/3 от тези дупки и ги наложихме върху звезден атлас. Получихме много добри съвпадения в околностите на съзвездието Орион. В скалите отдолу пък се намира пещерата Лепеница с нейните два откртити етажа.

Пещера „Лепеница“, Белоградчик. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич. Януари, 2018г.

Претрошаването на камъните в конгломерата показва, че великолепната форма на свода на втория етаж е постигната с обработка. Пещерата е служела и за астрономически наблюдения. Все още са запазени системи от безели на нейното дъно и скални отвори на отсрещния склон, придружени от ритуални ямки при всеки отвор.

Намериха се и други светилищни площадки, системи от скални отвори и олтари, както и скала, оформена като рисунка на Богинята-Майка от Магура. Обектите са наистина много, а някои от тях дотолкова стари, че вече приличат на естествени образувания. Само измерването на взаимното им разположение и вече трудно личащите канали по същите направления показват, че много отдавна това са били изкуствени структури, създадени за недокрай ясни цели.
Откриването на три кръгли каменни плочи, счупени по еднакъв начин и разположени на 1 км една от друга, образувайки две оси с ъгъл между тях 167 градуса, ме наведе на мисълта, че това е един връх на фигура с 27 равни страни. Изчертах фигурата на картата, използвайки размера на страната от 1 км и зададения от трите плочи връх, и шест от върховете на фигурата съвпаднаха с вече известни ми светилища. Направих още три експедиции до още три от върховете и там също се откриха следи от нетипични за битовото ежедневие дейности. Мисля, че в района съществува и комплекс от 27 светилища, освен всичко друго.

Говорил си с много туристи през годините все пак. Как приемат Белоградчик като дестинация и какво ги спира да дойдат с големи групи и да останат няколко дена в района. Да ползват хотелите и ресторантите. Какво трябва да се направи? Аквапарк ли трябва да построим?

Хората, които идват при мен, са специфични. Те са добре образовани, пътували много, четат много, обикновено разполагат и с доста средства. Но не търсят джакузита, кебапчета и дискотеки. Те искат да видят, искат да чуят, искат да знаят и да усетят. Правят походи и преходи, лагеруват в планината. Имат какво да кажат и допълнят. Те остават за много дни подред, а често се връщат още един или два пъти. Много от тях участват в различни групи, публикуват, правят филми, пътеписи, пишат книги, организират и провеждат семинари.
Ефектът от работата ми за местната общност е голям. Десет души, дошли за два дни плащат входни такси, нощуват, ядат в местните ресторанти. Увеличава се престижът и популярността на района, разказват на други, публикуват къде са били и какво са видели. За сравнение, туристите, идващи по представите на местните власти за туризъм, заплащат две входни такси и си тръгват.
Но изобщо не искам да говорим за масово производство, нито да броим успехите в брой посетители. Това ще тласне района във вредна посока. Все пак районът има капацитет, самата природа – пещери и скали – има капацитет, отвъд който ще започнат необратими промени.
Представям си местния туризъм без големи и претупани групи. Без „минаване“ през обектите.
Представям си тук да има местни или придошли, които познават района, били са по интересните места, чудили са се за значението им, които имат какво да разкажат, имат какво да покажат и знаят къде е. А тук да идват предварително запознати посетители – да знаят, че има такива места, да знаят как са проучвани, горе-долу какво се смята за тях. Хора, които знаят точно за какво идват. Задачата на местните ще е да опазват мястото, да го проучват и да го представят. Не виждам нужда от количества. При сегашния брой туристи, ако те са правилните туристи и биват посрещнати от правилните водачи, този район ще стане любимо място за живот.

Белоградчишките скали. Фотоалбум „Из земята на червените скали“ на Тихомира Методиева – Тихич. Януари, 2018г.

Така идва и отговорът на въпроса какво трябва да направим:
1. Да се проучат и премислят местата и обектите;
2. Да се говори за тях и да се създаде предварителна осведоменост;
3. Да има кой да ги разкаже и покаже – не, защото това му е работата, а защото му харесва да го прави;
4. Винаги да помним, че гостите ни идват отдалече, разходват време, пари и сили. Избрали са нас пред другите и за нас това наистина е възможност да им дадем най-хубавото от себе си. Да дадем, не да им вземем нещо.

Прил.: Видеоразказ за  сцената в Магура с прераждането и създаването на божествени владетели.

Относно сцената с прераждането и създаването на божествени владетели – някои нейни елементи се наблюдават чак до Второ Българско царство

Posted by Kiril Kirilov on Sonntag, 28. Januar 2018

 

Кирил Петков: Дайте да обединим мозъците на България

Визията на Кирил Петков

  • Да създадем повече бизнеси, които да успяват на световните пазари, вместо да усвояват бюджетни средства тук.
  • Да използваме потенциала на нашите млади учени за създаване на иновации, като основен фактор на конкурентоспособност, вместо да разчитаме на ниските заплати.
  • Да осъзнаем, че дългосрочно човешкият ресурс е най-важен за една успешна развиваща се икономика и без сериозни инвестиции в образованието и науката няма как да успяваме на световните пазари.

Колкото и да обичам България, колкото и да се чувствам у дома и хората да ми стават все по-близки, а народопсихологията все по-разбираема, давам си сметка, че много от хората, с които общувам, са по-различни от мен. Друга култура или изцяло друга планета – настроението зависи от това, с кого съм се срещнал през деня.

Може би цялата тази лудост, да обикалям България в търсене на моите Свободни, освен като начинание да намеря съмишленици, личности с примери за развитие на българския потенциал, е също така и опит да намеря приятели и себеподобни хора, в които припознавам част от културата и ценностите, на които ме учиха като дете.

Кирил Петков е един от най-ясните примери напоследък. Той много ми прилича на децата, с които съм общувал като малък. С отворен и честен поглед към света. Истински вярващ, че “the sky is the limit”. Уважава и оценява труда и успеха на другия. Винаги много положително настроен и готов да помага. Не особено заинтересован за външния си облик. Мечтател, вярващ в иновативни идеи, които и самият той измисля постоянно – Кирил има успешен бизнес с нов пробиотик, извлечен от цвят на старопланинско кокиче.

Много мога да пиша за Кирил. Да разкажа, че през свободното си време преподава икономика и бизнес в Софийския Университет на най-талантливите студенти в България. Че започва нов проект в Биологическия факултет  – до 2 години трябва да има модерно-оборудвани лаборатории, за да може да организира “мастер-клас” за най-талантливите млади инженери на България.

За мен, Кирил е изключителен пример за бъдещето на българския бизнес. Трябват ни хора, които не само дърпат каруцата в икономически план, но които разбират, че имат и отговорност към обществото. На всички ни е известно, че  именно това е особено дефицитно качество сред новия български елит.  Имаме още много път да извървим в тази посока…

Но може би гледам прекалено философски към нещата. Когато се прибрах от интервюто с Кирил и съпругата ми взе камерата да види, къде съм бил през деня, тя възкликна: “Ехаа! Джон Траволта си снимал!”

На някои хора просто им е писано да им върви по вода…

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Кирил Петков е роден през 1980г. в гр. Пловдив. Завършил е магистратура в Харвардския университет и е в топ 10 на неговия випуск, работил с проф. Майкъл Портър в изработване на секторни политики за икономически растеж. Той е изпълнителен директор на ПроВиотик АД, българска фирма, която успява да се реализира успешно на американския, европейския и азиатския пазар, чрез създаване на иновативни био продукти в координация с български и световни учени.  Световни издания като The Wall Street Journal пишат за успеха на фирмата, а учените в екипа на разработваните продукти включват и нобелови лауреати по медицина като проф. Бери Маршал.

Кирил е един от тримата основатели на Харвардската програма в Софийския университет, през която минават годишно 60 студента, избрани между 400 кандидата от всички университети на страната. Той и останалите преподаватели обучават доброволци в програмата и лично финансират ежегодните им разходи към Харвард, така че най-добрите български студенти да могат да посещават програмата, без да се изисква допълнително заплащане от тях.  Кирил членува в гражданските движения MoveBG и “Да Запазим Корал”, където заедно с други свои сподвижници помогнаха да се промени Законът за черноморското крайбрежие, с цел запазване на природата на трите плажа – Корал, Иракли и Карадере.

Женен, с три деца.  В свободното си време се занимава с кайтсърф, сноуборд и парапланеризъм.

Семейството на Кирил. Снимка: Личен архив.

Млад, умен, симпатичен, богат… Не познавам съпругата ти, но със сигурност е красавица. Имаш диплома от Харвард, говориш английски по-добре от Бил Гейтс – и той учил в Харвард, само че не е взел диплома. Бизнесът ти е за пример и свръх зелен – правиш пробиотици с един щам на лактобацилус булгарикус, който е български патент. Не може така… Сигурно дипломата ти от Харвард е фалшифицирана, прибираш приборите от ресторанта, когато вечерята не ти е била вкусна, или през уикенда обикаляш столичните клубове в женски дрехи, за предпочитане като Цецка Цачева…  Трябва да има нещо! 

Как ме хвана, че харвардската ми диплома е фалшива (усмихва се). От този университет май най-успешните не са тези, които са го завършили, а тези, които са напуснали преждевременно и са стартирали свои бизнеси.  В този смисъл, за съжаление, аз си завърших пълната програма и както виждаш не мога още да се похваля с резултатите на Бил Гейтс.

Рядко срещам човек, който има такава аура от ентусиазъм и позитивизъм. Къде ти е контактът? Къде зареждаш батерията? Често тръгвам от вкъщи като теб, но вече на втория светофар моята глава вече е празна за деня… Това искам да те питам. Откъде черпиш енергията и вдъхновението си и как обстановката, в която живеем не ти изпива цялата тази енергия?

Интересното е за мен, че като вървя по улиците и виждам всякакви нередности и дупки в асфалта, реално виждам повече потенциал за подобряване, отколкото нерешими проблеми. Колкото и странно да звучи, това ме подбужда да правя нещата, които правя, защото вярвам, че България може да бъде много по-напред. Сегашната ситуация, само ме мотивира, да се опитам да бъда част от реализирането на този потенциал.

От чисто ежедневна гледна точка, мястото от което се зареждам най-много, е Природата и тя ми дава почивка на мисълта.

Откъде ти хрумна да правиш пробиотици и че има нещо ценно в кокичетата? Поне така прочетох на опаковката.

Вярвам, че когато човек търси да развие успешен бизнес, това се случва много по-лесно, ако има реални фактори за конкурентоспособност в местната среда.

Или трябва да има нещо специфично, което се намира само в България, или българските клиенти трябва да изискват повече, отколкото световните клиенти в дадена сфера, или съществуващите бизнеси в дадена индустрия трябва вече да показват успехи на световните пазари.

В индустрията с българските закваски за кисело мляко ги има всичките тези условия, взети заедно. От една страна, в България киселото мляко се прави от 4 000 години и имаме над 2 000 щама лактобацилус булгарикус. От друга страна, всеки българин има силно мнение какво е за него хубавото кисело мляко. И от третата страна, всички български фирми, които са в тази индустрия работят, главно за износ.

Моята задача беше да измисля иновация в тази индустрия, в която има всички предпоставки, за да създам продукт, който да е уникален и да може да бъде конкурентоспособен на световните  пазари. Ето така стигнах до идеята за единствения лактобацилус булгарикус, който  е изолиран от цвят на планинско кокиче и се развива по-добре в морковен сок, отколкото в мляко. Така ние станахме единственият производител на биовегански пробиотик в света.

Всъщност, лактобацилус не е млечна бактерия…

Реално, повечето от тези добри бактерии могат да се изолират от различни цветя. Ако човек се вслуша в традиционните рецепти за правене на кисело мляко в различните региони на България, ще види, че повечето първозакваски включват хвърляне на различни видове цветя в топлото мляко. Например, около Приморско обичайната рецепта за заквасване, когато човека няма достъп до лъжичка кисело мляко, е използването на ябълков цвят. В Софийско има рецепта за ползване на дюлев цвят. А в Годеч дори хвърлят мравки в топлото мляко за първоначална закваска. Като най-вероятно тези мравки, се пренесли бактерията от растенията, по които са лазили. Разбира се, в днешно време, повече от тези рецепти са изгубени и хората са съхранили единствения начин да заквасват своето кисело мляко само с лъжичка от друго кисело мляко.

Но уникалността на лактобацилус булгарикус е в това, че може да се намери в много растения в България.

Вярно ли е, че Опра Уинфри пие твоите хапчета с българската бактерия? Подозирам, че по-голямата част от вашата продукция е за износ, нали?

Абсолютно. 95% от нашите продажби са извън България. А Опра не само пие Провиотик, а даже и го промоцира в своето списание, като един от 20-те най-обичани от нея продукти. Като интересното е, че за тази възхитителна реклама, тя не ни поиска да платим и цент. Тя просто един ден влезе в един от магазините в Манхатън, в който продаваме и сама си го закупи. Може да го наречем и късмет, но същото се случи и с тенисиста Новак Джокович, който е веган и бе впечатлен, че може да си вземе биовегански пробиотик, а като такъв нашият е единственият  в света.

Продуктът ти е био, веган и 100% естествен, това го разбрах. Подозирам, че себестойността на продукта не е малка. Не си като Nikebuy cheap, sell expensivе, но някак си стратегията ти е много успешна. Какъв е бизнес моделът?

Различна е стратегията от тази на Nike, защото себестойността на нашия продукт е доста висока. Ние използваме само биоморкови, които са скъпи и не слагаме никакви изкуствени съставки, които биха понижили цената на продукта. За това сме с едни от най-високите продажбени цени в този сегмент. Така че, използвайки твоите думи ние сме „buy expensivе, sell expensivе“. Но пък мога да предявя претенции, че се нареждаме сред най-качествените продукти в световен мащаб и създаваме продукт, който с кеф си го давам на моите деца да го пият.

Пътят на България е иновативният бизнес. Няма да те питам – знам, че така мислиш. Но засега бизнесът тук се крепи най вече на бетон, тухли, асфалт, фуражно жито и туристи с тесен бюджет. Как да обърнем посоката?

Смятам, че най-добрият начин да се обърне посоката е, като почнем да създаваме бизнеси на базата на иновации които са успешни и те да служат за пример на другите предприемачи. Осъзнах, че този подход води до успешни резултати. Това за мен е много по-добър начин, отколкото само да се теоретизира на думи.

В свободното си време преподаваш в Софийския университет. Всеки вторник водиш лекции на английски език по интересни теми, свързани с бизнеса и икономиката, за най-добрите студенти в страната. Преди месец ходих да видя за какво става въпрос. Падна ми шапката. Имаше и правостоящи… Откъде този невероятен интерес?

Всяка година, ние избираме 60 човека от около 400 кандидата. Тези хора са много мотивирани, талантливи и положително заредени. Те са тези които правят атмосферата в нашата класна стая уникална. И те са тези, които успяват да създадат такъв голям интерес за всеки следващ випуск.

Лекцията на Кирил Петков в Софийския Университет, ноември, 2017г. Снимка: Тихомира Методиева – Тихич.

Колко години вече го правиш? Откога преподаваш в Софийския университет?

Ние започнахме нашата програма преди 10 години.

Значи голяма част от най-умните млади икономисти в страната са минали през твоите класове. Поддържаш ли връзка с тях? Те са много важен контингент.

Да, всеки първи четвъртък на месеца ние се събираме с наши настоящи и бивши студенти, които са в София, на чаша бира или вино след работа. Оказва се, че тази традиция е много стабилна във времето, защото е голямо удоволствие човек да прекара споделено време в такава компания. И по този приятен начин си запазваме връзката с тях, но още по-важно е, че те запазват координацията между тях си.

Имаме страхотни учени в България и призовавам да обединим мозъците на България. Мога да обединявам хора, които имат потенциал. Ако искаме силна България, трябва да се замислим къде са ни силните продукти, които са чисто български, да направим координация и да бием външния пазар.

Онзи ден ми спомена за новия проект в Биологическия факултет на Университета. Можеш ли да разкажеш малко повече?

Много съм щастлив, че тази година ще изградим първия център за приложни изследвания и иновации в природните науки. Ще бъде място, където студентите по биология, физика, химия ще се събират и ще създават мултидисциплинарни иновации. Оказва се, че много от новите технологии, за да бъдат успешни, трябва да включват повече от една научна дисциплина. Надявам се, че този нов център ще бъде точно това средище, което ще позволява тази координация да се случва. Тук е мястото да кажа, че нашата компания ще финансира само 50% от средствата, а фондация „Америка за България“ ще дари останалите средства. Университетът  и студентите ще получат този център, без да се похарчи дори един лев от държавната хазна или от бюджета на учебното заведение.

Лекция на Кирил Петков в Софийския Университет, ноември, 2017г. Снимка: Тихомира Методиева – Тихич.

Често се говори за българите в чужбина. Какво правят и могат да направят за България е тема за дълъг разговор, но първата стъпка е да накараме много от тях да се върнат. Разбрах, че този въпрос е като кокошката и яйцето: Дали ще се върнат, когато нещата тук се оправят или трябва те първо да дойдат и тогава нещата в България ще се оправят… Ти ги знаеш българите в САЩ по-добре от мен. Какво трябва да се случи тук, за да ги накараме да се приберат в България?

Първо, за да помага на родината си, не е наложително човек да се върне в България. Пример за това, е професор Фичорова от Харвард, която е готова във всеки един момент да дари от своята енергия за български каузи, както и да помогне на всеки българин, който я е помолил за нещо в Бостън. Тя, например, и без да се прибира, ще ни помогне да афилираме новия ни център с Harvard Medical School. И така, в България ще бъде единственият център в Европа, свързан с този престижен университет.

Разбира се, ако успеем да върнем част от българите от чужбина отново в България, това би било отлично. Но трябва да сме реалисти, че за да се случи това, трябва да имаме български компании, готови да плащат европейски заплати. Тези бизнеси трябва да имат много висока добавена стойност и стабилен растеж. За мен това е предпоставката за започване на един позитивен цикъл за връщането на нашите мозъци обратно в България.

А за този предприемчив дух? Знам, че това е дарба или ген, ако щеш. Много хора нямат достатъчно доверие или вяра в себе си. Кой знае колко скрити лимонки има. Какво да направим за да стимулираме предприемаческия дух в България? Може ли правителството да играе важна роля в този процес?

Най-добрият стимул за създаване на предприемаческа среда според мен са позитивните примери, които не се основават на използване на бюджетни средства или усвояване на държавни пари, а са реални бизнеси, които успяват със собствени сили. Колкото повече такива примери имаме, толкова повече хора ще повярват, че и те могат да бъдат успешни.

Когато се вижда, че в една среда най-печелившите бизнеси са на база на връзки с управляващите и усвояване на държавни поръчки, тогава това допринася предприемаческият дух да бъде заменен с умение за лобизъм. В този смисъл, първата важна роля за държавата е да изчисти максимално корупцията така, че все по-малко примери да има за бизнеси, които се базират на нечестни и непазарни отношения.

Ако държавата допринесе за създаването на координация на българския бизнес за чужди пазари или помага на българските университети да създават кадърни кадри и развиват науката, то тогава ще може да й се признае и стимулираща роля за предприемаческата среда.

Говорейки с теб, осъзнавам отново, че най ценното ти качество, според мен, е това което най-много липсва в България – ентусиазмът. Казват, че ентусиазмът е заразителен. Как да накараме един цял народ, всяка сутрин, докато се разтяга в банята пред огледалото, да си каже: “Today is going to be an awesome day!”

Мисля си, че реално животът не е чак толкова лош в България. И ако всеки се замисли, въпреки проблемите, колко хубави неща може да му се случат в този ден, може да погледне по-позитивно в огледалото. Ако не беше така, нямаше толкова много българи, които живеят в чужбина, да си мечтаят един ден да се върнат обратно, поне за почивка.

Разбира се, има много потенциал България да стане едно от най-прекрасните места за живеене, но отговорността остава реално на всеки един от нас. И колкото по-малко чакаме някой друг да ни оправи, толкова по-близко сме до възможността да изпълним този потенциал. Аз просто вярвам, че един ден това ще стане. Убеден съм!

Кирил, знам че си запален сноубордист, но си и против новите планове за Банско. Темата Пирин е много гореща. Кажи с две думи – може ли да има щастлива и разумна развръзка?

Най-доброто решение беше предложено тези дни от алпиниста Боян Петров, който категорично е ЗА пускането на втори кабинков лифт, но и за цялото запазване на Пирин и нейните гори във вида, в който са в момента. По начина, който той предлага, няма да има опашки пред лифтовете в Банско, но няма и да се прокрадват задкулисните идеи за голямата сеч и строителството в Националния Парк Пирин. Ако правителството наистина иска само втора кабинка, то би трябвало да подкрепи това предложение, което затваря всички други вратички за нерегламентирани действия от страна на Юлен.

Бел. ред: Редакция на решението на МС  от 29 декември, 2017г., която предлага Боян Петров е в таблицата тук:  

Сравнителна таблица на двете предложения: Решение на МС от 29.12.2017 г. и на Предложението на Боян Петров.

 

 

Вени Марковски: Не бива да се предаваме

Визията на Вени Марковски
  • Всичко започва от съдебната система. Не може да има здраво общество, ако то е създало болна и неработеща съдебна система. Или по-точно: работеща по поръчка прокуратура.

За жалост, моите разговори с българи в чужбина как те биха могли да бъда полезни при един опит да извадим каруцата от калта, в която се намира България, често свършва със следното заключение: Патрик, разбери, ние не сме избягали от България, избягахме от българите.

Вени е полезен кадър. Само му прочетете  CV-то. Сигурен съм, че и той би помогнал и се надявам в един момент да успея да го убедя. Но засега само се мъчих от него да изцедя някой съвет или визия за посока, както му е реда в Свободни. Не успях. Прекалено скромен или мъдър, не знам. Мислих да не публикувам неговото интервю от липса на послание. Но после реших, че Вени може би най-интелигентно ми е обяснил, какво куца в нашите или вашите отношения.

Повечето българи, установили се в чужбина, гледат на Родината с романтично-носталгичния поглед на отминалото безгрижно детство. Други въобще не обръщат взор към България, нямат време, особено онези ангажирани със сериозна работа. Течението на буйната река, из която сърфират, ги носи към непознати и любопитни брегове и не намират и миг за поглед назад. Малцина са тези, като Вени Марковски, които съпреживяват за България, които продължават да упорстват да променят манталитета на „нашенците“ – същият, онзи андрешковски манталитет (на селския хитрец, който не плаща данъци), който толкова ни дразни, когато го виждаме у другите, но и който ни кара съвсем безскрупулно да подаваме банкнота в протегната ръка на катаджията, когато ни хване да говорим по телефона, докато шофираме без колан на червено.  Този манталитет „нашенците“ често се опитват да прилагат и в чужбина,  да “изиграят”, да “прецакат” системата, като си мислят, че чужденците са балъци, а нашенци са хитреци и така се провалят…

Именно към „нашенците“, а не към българите е насочено критичното му отношение, за това че „нашенци“ все очакват някой друг да оправи проблемите ни, а не се заемаме сами да си ги решим, обикновено с оправданието: Ама аз нали им плащам данъци, те трябва да чистят.  Според Вени, в това отношение „аз” – „те” и се състои проблемът, който не можем да решим вече толкова години.

Много интересна съпоставка прави между разклатените плочки на тротоарите и състоянието на обществото: „всичко това започва от разклатените плочки, които издават, че цялата ни обществена система се клатушка.“

Все пак Вени дава едно разумно (според мен) решение: „Да образоваме хората, за да може нашенци да намаляват. Това е спасението: повече българи, по-малко нашенци. Повече хора на XXI век, по-малко байганьовци.“

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Вени Марковски е  един от двамата създатели на първия в София Интернет оператор. Съосновател и председател на УС на „Интернет общество – България“. Бил е член на борда на директорите на международното „Интернет общество“, на Интернет корпорацията за имена и адреси, на международната организация „Компютърни професионалисти за социална отговорност“, на Нов симфоничен оркестър и др. Автор на множество публикации в родните и чуждестранни медии.

Понастоящем живее в Ню Йорк, но често посещава България. Сред хобитата му са играта на тенис и карането на ски.

Първият и най-горещ въпрос: Човек с такова CV, който е създал и продал една от най-известните фирми свързани с “нови” технологии в България, интернет доставчика BOL.bg – по презумпция има страхотни възможности в IT сектора в България – what the … are you doing in America?

Аз заминах за САЩ през 2005 г. по лични причини, които нямат нищо общо с тогавашния ми Интернет-бизнес в България. Не съм се откъснал от страната, но навън има също възможности за реализация; пък и не съм единствен – ето, първият ни служител в БОЛ.БГ, Николай Горчилов, сега е в Индия и развива Интернет бизнес там.
Това, което правя в САЩ е, че пак си работя същите неща, както и в България; просто местожителството ми е в Ню Йорк – градът, който (като мен) не спи.

Вени Марковски говори пред ОС на ООН по случай приключването на преговорите за WSIS+10. Декември, 2015г. Автор: UN Photo/Evan Schneider

Няма да те питам много как живееш в Щатите. Някои хора ще те намразят…

Не съм сигурен, че ще ме намразят точно или пък само заради това. Истината е друга, разбира се – аз пътувам и работя много, а за нашенци тежката работа не е основание за завист. Но в социалните мрежи се вижда, че бай Ганьо мрази на принципа ‘Га не мразим, не мо’ем заспим (“Когато не мразя, не мога да заспя”). Оказва се, че има хора – озлобени, мразещи, изпълнени с негативни емоции, които обаче се преструват успешно; ето, наскоро един такъв нашенец не издържа и избълва порция злостни думи по мой адрес във Фейсбук. Познавам го бегло, нямам спомени да съм имал някакви кой знае какви отношения с него, затова излизащите изпод клавиатурата му змии и гущери бяха неочаквана изненада. Не е неприятна, а просто е изненада. Аз, естествено, не се разсърдих, но се учудих – ненормално е човек да носи в себе си години наред злобата си, а да ме поздравява, да прави мили очи и да си общува с мен… Ненормално и тъжно е. Не мога да си обясня такова поведение – може би защото не са ми познато такива чувства – аз не мразя, не завиждам, не злобея… Напротив –  усмихвам се и ми е винаги интересно и забавно… Ти можеш ли да го обясниш?

Затова да те питам за България. Често идваш насам. Защо? Само да видиш приятели и роднини, или имаш още проекти в България?

Идвам, разбира се заради приятелите и роднините, но и защото изпитвам чувство на дълг към България…

Моля?

Да,  това е страната, дала на семейството ми подслон един месец, след като съм се родил. По онова време югославският комунистически диктатор Тито вече е осъдил дядо ми на затвор през 1948 г., а след това и на пет години концентрационен лагер (1956-1961), лишил го е от граждански права, а към сина му – моя баща, както и към майка ми югославската ДС (УДБ) е имала такова отвратително отношение, че те са били принудени да емигрират. България дава подслон на семейството ми; няма как да не съм ѝ благодарен.

С дядо си, Венко Марковски, академик на БАН и народен деятел на културата. Декември, 1987г. Снимки: Личен архив

Но как съчетаваш това чувство с описания случай по-горе?

Няма връзка между двете. Нашенци, които злобеят, не са българите, които са приютили семейството на един зловещо измъчван от комунистическите палачи поет. Това е все едно днес аз да се хваля с това, че българите били “четвърти в света” по футбол през 1994 г., само защото тогава съм правил ИТ-центъра на Българския футболен съюз и съм се познавал с Вальо Михов. Заслуга за постижението си имат футболистите, треньорите, ръководителите на БФС, както и клубовете, в които те играеха. Ние сме само зрители. Да се гордеем с техните постижения или да се срамуваме – и двете са признак на комплексарщина, на комплекс за малоценност. Е, сега вече някои нашенци може да ме намразят още повече – ще си кажат: “Не стига, че го мразя, че му го казах, но той се преструва на много цивилизован и не ми отвръща по същия начин! На какъв се прави тоя, бе?!”

Добре, да се върнем към темата. Много съм се интересувал за развитието на IT сектора и се ядосвам, че твърде малко пари се инвестират в IT образования и всички науки свързани с него. Също се ядосвам, че все още прекалено се набляга на оutsourcing. Няма достатъчно български продукти и софтуерни решения. Как виждаш ти този сектор в България. Дай кратък анализ на сегашното положение, проблеми, предимства за “made in Bulgaria”, нашите предизвикателства и някаква стратегия за бъдещето.

Има много предимства за “произведено в България” – страната е в ЕС, има ниски данъци, разполага с качествени хора, които работят или ръководят прилични компании. Има мои колеги, които продължават да развиват бизнеса си в страната; не всички са като мен, а и чужбина не е за всеки. Проблемът, който нашите сънародници трябва да разберат, е друг: България не е единственото място за подобен бизнес. Тя се конкурира със страни от цял свят и трябва да се стреми да е по-добра от тях. Винаги. Това ще рече ВСЕКИ един от нас да трябва да се стреми да бъде по-добър от другите, по всяко време. В ИТ-бизнеса има голяма конкуренция и България трябва да се бори за всеки клиент.

Възможно ли е ти и други български IT герои да се обедините в едно сдружение и да привлечете големи компании към България. Примерно, кметът на Елин Пелин, енергичен и много деен човек от сектора, ще ви уреди землена площ в Елинпелинско (близо до летището + чист въздух) и Apple, Intel, Oracle и други ще изберат България за R&D или за производствена локация в Европа. Може ли да стане?

Всичко е възможно, но някои неща са малко вероятни. Ето един пример – преди година помолих шефа на сравнително голяма щатска компания (над 7000 програмисти) да промени пътя си и да мине през България. Организирах му срещи с ИТ-бизнеса, както и с държавните институции. От бизнеса остана много доволен, но за беда дойде в България дни, след като Борисов бе подал оставката си и явно обстановката му се е видяла несигурна. Човекът реши да не инвестира у нас, а жалко – искаше да започне с 250 програмисти, които да станат 1000 до няколко години. Сметката е много проста – 1000 програмисти, на работа за щатска компания, носят в страната огромно количество пари.

А за тези компании… Защо да идват у нас, след като дори и да получат това, което ти казваш, ще им се наложи да живеят не в Елин Пелин, а в София. И за да отидат до Елин Пелин, ще губят часове наред всеки ден. Ще ходят по разбитите и мръсни улици. И, може би най-важното: ще ги гледат намръщено едни нашенци, които ще си мислят: “Тия, па! Какво ми се правят на интересни, все едно не сме виждали големи компании!” А някои не само ще го мислят, но и ще го изричат на глас, ще ги плюят и т.н.

Вече си в Щатите 15 години. Какво е най-ценното което си научил там? И какво могат българите като народ или България като държава да научи от американците?

Няма едно ценно нещо, няма и нещо, което да сме показали, че хем искаме, хем можем да научим, хем ще го приложим на наша почва. Пример – в САЩ може независим прокурор да разследва президента, а ФБР редовно вкарва в затвора  конгресмени. Как го виждаш това в България? А можеш ли да си представиш не просто кампания #metoo (англ., и аз също) срещу насилието от страна на мъжете към дамите, че и някой властимащ да си подаде оставката заради нецензурни шеги или груби подмятания по адрес на жените?

В резерват за соколи, щат Вермонт. Снимка: Личен архив

Дали тези неща са приложими тук? Ще дораснем ли дотам?

Не знам дали някога ще “ги стигнем американците”; Тодор Колев, когото имах честта да познавам и продължавам да уважавам, имаше цяла песен, че това няма как да се случи. Те изграждат демокрация 200 години повече от нас и все още имат сериозни проблеми. А у нас хората си мислят, че щом сме членове на ЕС, значи всичко ще се оправи. Ще се оправи, ако има мотивирани хора, които да използват членството в ЕС, за да направят страната по-добра.

Кое намираш като хубаво качество, талант или даденост в България, което ще бъде от ползата на американците?

Много талант има в България, но е факт че можем да го сравним на какво ниво е едва тогава, когато се конкурира с таланта по света. Има и много талант, който у нас не се признава, по същата логика, за която говорих по-горе: “А, бе, кой е тоя, бе?”. Как мислиш, защо хора като Тео Ушев, Герасим Дишлиев, Димо Райков са в чужбина? Не, че у нас няма талант – естествено, че има, но той се съревновава на малкото игрище, на черния терен. Черен, но не от чернозема, а от черната злоба и завист. Когато в продължение на 140 години държавата е била тази, която е “давала” храната, нормално е системата да е изкривена. Да не говорим, че нашенецът по принцип не иска да дава пари за изкуство, защото и той е свикнал, че държавата ще храни писателите, художниците, певците и актьорите… И така не е от социалистическо време, а от самото Освобождение 1878г. На думи много почитаме и уважаваме творците, но като опре въпросът до делото – например да си купим техните книги, веднага бием отбой.

Ти си с богат международен опит: работил си къде ли не по света; какво ще кажеш за пътя на България от тук нататък? Дай 3 или 5 неща които трябва да бъдат променяни. Как виждаш това да стане и кой ще ни помогне?

 Трудно е да се дават рецепти отдалече, а и нямам претенциите да разбирам добре  случващото се в България; ще ти дам пример – аз не се интересувам кой е на власт, искам който и да е на власт, хората да виждат, че страната се развива напред и нагоре, а не назад и надолу. Мнозина се чудят как така продължавам да помагам на България – водя инвеститори, участвам в конференции и т.н. А аз им се чудя на друго – защо някои или дори същите хора непрекъснато се оплакват, че това не било добре, онова било кофти, но самите те не се хващат да го оправят!? Защо искат някой друг да им го оправи? Ето, тази година отидох на почивка на Черно море, докато мнозина предпочитат морето в Гърция!? Излиза, че хора като мен – емигранти, не само покриваме търговския дефицит на страната с парите, които пращаме на близките си, но и като се приберем в България, харчим изкараните с пот на челото пари в чужбина… у нас! А нашите политически патриоти ходя на почивки в чужбина и харчат получените (често те не са изработени!) пари там.
Манталитетът на нашенци няма да се промени, но ако се промени съдебната система и вместо цацаратура има работеща прокуратура, тогава поне ще има усещане за справедливост. Днес вместо подобно усещане, има направо разбиране, че системата е калпава и управляващите никога няма да бъдат наказани за престъпленията, които извършват. Подобна липса на справедливост убива всеки порив за създаване на общност.

Изказване пред среща на министрите на далекосъобщения от Източна Европа. Май, 2010г. Снимка: Личен архив

За мен, може би защото съм юрист по образование, основният проблем на демокрацията в България е липсата на върховенство на закона.

Не мога да ви дам готови рецепти или някаква визия, защото това според мен не е работа на един отделно взет човек, а на политическите партии; ние – гласоподавателите – трябва да прочетем какво ни предлагат, да ги питаме как ще го реализират и да гласуваме според наученото. За съжаление, поради късата памет на народа, партиите не си правят труда нито да пишат кой знае какви програми, нито да ги изпълняват; нашенци все още гласуват първосигнално, като особена роля в този процес играят думи като „комунисти“, „Европа“, „Русия“ и т.н.

Ти беше кандидат за кмет по едно време; какво искаше да промениш тогава?

Това бе през 2003г., тогава казах, че имам само една мечта – да видя плочките по улиците подредени така, че човек да може да ходи по тях в дъжд и сняг, без да се страхува, че като стъпи отгоре им, те ще го опръскат с кал, защото са разклатени и събират вода под тях.

Е, това е майтап, нали?

Не, защо? Има връзка между подредените правилно плочки и асфалтираните улици (без дупки) и… състоянието на обществото, качеството на живот в държавата и щастието на хората. Подредените плочки означават подредено общество. Паркираните по тротоарите коли са признак, че обществото търпи някакви хора, които не се съобразяват с останалите. Липсата на условия за движение по улиците на хора в инвалидни колички, а и на бебешки колички, е достатъчно ясен знак, че обществото предпочита да не се затормозява с мисли за хората в неравнопоставено положение. Помисли си сега за домовете за “изоставени деца” и как обществото се отнася към тях? Да не започвам с другите, по-големи и по-значими теми – за отношението на нашенци към различните – роми, бежанци, евреи и т.н.

И всичко това започва от разклатените плочки, които издават, че цялата ни обществена система се клатушка. Хората поотделно са чудесни, но събрани заедно се оказват без опора. Ние поддържаме ред и чистота в домовете си, но за улицата ни е все едно. И винаги намираме оправдание, което най-често е “Ама аз нали им плащам данъци, те защо не чистят”. Виждаш ли – още в това отношение “аз” – “те” се съдържа проблемът, който не можем да решим вече толкова години.

Липсва връзка между държавата и гражданите ли?

Не само. Липсват много връзки. Например някои (много?) хора продължават да не разбират, че има връзка между труда и заплатата. Ние се шегувахме по време на социализма с приказката “Те ни лъжат, че ни плащат, а ние ги лъжем, че работим”, но се оказва, че и днес е така. Непрекъснато излизат проблеми – бедни шивачки работят месеци наред, а фирмите не им плащат. И т.н., и т.н.

Липсва разбиране кой с какво се занимава в живота. Автори изглежда не разбират, че у нас не можеш да станеш милионер от една песен, колкото и да е популярна. Ако една песен е много слушана или гледана в YouTube, тя няма как да направи автора, изпълнителя или продуцента ѝ богати. Впрочем, знаеш ли кой наш изпълнител има най-гледaните песни в YouTube?

Азис?

Точно така – стотици милиони са видели неговите песни. Ще кажеш: “Ама това е чалга!”, а аз ще те попитам – къде са тогава сериозните изпълнители, защо техните песни не се гледат като “Хабиби” – над 61 милиона пъти? Или като “Сен Тропе” – 49 милиона. Имаме неколцина супер-професионалисти, като Лили Иванова, например, която би трябвало да е пример за всеки музикант и изобщо – за всеки човек на изкуството. Жената е талантлива, но – подчертавам това “но” и се труди къртовски: ежедневно, всяка седмица, всеки месец, година след година. Концерт след концерт, диск след диск. Няма оплакване от лоши условия, няма жалби по адрес на музиканти, продуценти или осветители. Ние дори не се замисляме за труда ѝ, когато тя излезе на сцената и се раздава в продължение на два часа. Гледах я преди две години в Лондон и още не мога да се отърва от чувството, че съм видял човек от друга вселена. Бих искал да мога да пиша стихове, за да ѝ посветя някое стихотворение, от което да направи песен, но уви – не разбирам от поезия. Пробвах се, писах, трих, писах, трих – не става. Но си признавам – в няколкото разговора, които съм имал с нея, съм се чувствал изпълнен с щастие, ведър, засмян. И същевременно, ако отвориш сайтовете или вестниците – непрекъснато се намира някой да каже някаква глупост за нея. Т.е. нашенецът не разбира, че може да черпи от Лили Иванова сили, енергия, да се учи, да я гледа и да казва на децата си: “Бъдете като Лили, ако искате да успеете!”

Нашенецът не иска да се извиси до нейното ниво, а иска да я принизи до своето.

Сещам се за още примери с музиканти, при това най-различни – от Васко Василев до Мишо Шамара. От Александрина Пендачанска до Соня Йончева. Хора, от чиято кариера можем и трябва да се учим (е, някои се учим, разбира се), но вместо това нашенци четат глупостите за тях по нашите медии и си мислят: “Какво толкова, бе, и аз да имах такъв глас, щях да пея още по-добре”. Тази връзка между действителността и самомнението е ужасяваща. Погледни Григор Димитров или Димитър Бербатов. Върховно успели спортисти, но какво им струва това? Нашенецът не се замисля, че зад всяка победа има много пот, че и кръв.

Нашенецът гледа парите, които тези хора са изработили, но не вижда труда, който те полагат.

Никой не ходи на тренировките на Григор Димитров, за да види, че те са ежедневни, че той спазва режим, но не веднъж в годината, а всеки ден. Никой не се интересува от раните по краката им, от синините  и следите от бутоните по глезените на Бербатов. Не, но всеки е познавач и знае много добре как би трябвало да играят. За отношението към Стоичков пък не ми се говори, че нямам думи направо.

Ти ме разби – откъде тръгнахме, докъде стигнахме…

Не, това е нормално – защото нещата са свързани. Хората трябва да разберат, че с омраза нищо хубаво не могат да постигнат. От това, че завиждат, мразят и злобеят, те няма да станат нито по-умни, нито по-богати, нито по-малко дебели или по-малко плешиви. Омразата, завистта, чревоугодието, алчността, гневът, мързелът са сред най-лошите качества на нашенеца. Забележи – не казвам “на българина”, защото не е вярно, че българите са хора с такива качества. Не са! Такива са нашенците – байганьовците на XXI век. Българинът се справя чудесно, когато е в среда, в която съществува справедливост – и затова много българи успяват навън, ако приемат правилата на играта и започнат да ги спазват. И обратното – не успяват онези, които искат да “изиграят”, да “прецакат” системата, които си мислят, че чужденците са балъци, а нашенци са хитреци. Впрочем, това си личи и в народните приказки – положителният герой е Хитър Петър, а не Умен Петър.

И какво правим?

Не се предаваме, продължаваме да се борим и да образоваме хората, за да може нашенци да намаляват. Това е спасението: повече българи, по-малко нашенци. Повече хора на XXI век, по-малко байганьовци. Ще отнеме много време, но не бива да се предаваме или отказваме. Аз съм писал статия по темата, през 1997 г., звучи много актуално: Защо в България нищо няма да се промени в следващите 25 години. Остават още пет години, за да видим дали някои неща ще започнат да се променят. Но, предупреждавам те: аз не съм Ванга и може и да греша в предсказанията.

 

 

Теодосий Теодосиев: Талантлив народ сме, но това не е достатъчно

Визията на Теодосий Теодосиев

  • Силна държава се прави от силни личности.
  • Радикални средства против хиперинфлацията на оценките в образователната система.
  • Перманентна сегрегация на учениците по успеваемост, за постигане на максимален коефициент на полезно действие.
  • Обществена и законодателна нетърпимост към лъжата, като стил и начин на живот.
  • Преодоляване на деструктивните идеологии и изродените понятия. Образователна, законодателна и медийна политика, ориентирана към вечните нравствени ценности.
  • Обществена нетърпимост към паразитизма във всичките му форми.
  • Трябва да се даде шанс на всеки да реализира тавана на възможностите си в условията на честна конкуренция.
  • Стимул за напредък имат справедливите общества. Качествените хора ще продължават да бягат от зоните на духовна мизерия и войнстващо невежество. Общество от социално слаби, интелектуално слаби, морално слаби – има нулево бъдеще, не се ли научи да цени по достойнство творческия труд.

Професор Теодосий Теодосиев е от тези личности, за които почти не ми е по силите да напиша увод. Кой не е чувал за забележителния физик, отказал се от кариерата да участва в международни проекти за изработване на совалки или спътници за NASA, да търси нови елементарни частици в CERN или най-малкото да преподава на световния елит в престижни университети?

Теодосий е приел, че трябва да помогне на  момчета и момичета в България, които имат дарбата и таланта,  но нямат възможностите да се развиват подобаващо и да учат в най-доброто училище за физици в света. Но дали това училище не се намира в една класна стая с печка на дърва в едно градче, в полите на Балкана?

Присъствах на един  урок на Тео в Казанлък, седнал зад стар чин до печката, до десетина младежи, които решаваха задачи. Навън валеше сняг. Обстановката беше трогателна, но факт е че тук са „произведени” 9 от общо 13-те златни медалисти на България от международните олимпиади по физика. Част от тези медалисти днес са водещи специалисти и заемат престижни позиции в световните научни и технологични центрове.

След моето гостуване в Казанлък разбрах, че няма да се класирам в школата на Тео, но за радост намерихме много теми за разговор. За Вселената, за ентропията и за най-великата Сила от всички – тази, която събира и сътворява. Като учен, Тео така обяснява Господ – като неизмерима сила във Вселената, създала светлината, морето, земята. Силата, сътворила от пясъка човек.

Създаващата сила, както Тео я нарича, понякога избира хора, на които им дава да изпълняват особено значими дела. На тях им гласува безкрайно доверие и им отнема страха да грешат или да се провалят, като им дава библейската увереност в смисъла и изпълнимостта на тяхното дело.

Теодосий Теодосиев е благословен – той носи в сърцето си най-големия подарък, който един обикновен човек може да получи. И това е Духът, който светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава.

Който разбрал, разбрал. А за тези които не са, уверявам ви, че Тео е чудесен събеседник, в чието лице намерих истински приятел!

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Теодосий Теодосиев е роден в град Казанлък, с корени от двете страни на Балкана – от Казанлък и Габрово.

Формално погледнато, работил е дълги години като учител по физика и астрономия в Природо-математическа гимназия „Никола Обрешков” гр. Казанлък. Неформално е по-скоро духовен водач, създател на новаторска „методика за формиране на силов интелект”.

Ренесансова душевност – художник, поет, философ, биолог, химик, математик, физик…

Кауза: Фабрика за социално силни личности – училище на силовия интелект.

Хоби: Търсене на нравствения Абсолют.

Има две деца: голям син, студент – Съби Т. Теодосиев и от втори брак дъщеря на 7 години, Йоанна Т. Теодосиева, ученичка в първи клас.

Предполагам, че Вашите уроци са невероятен трамплин за децата, които идват в Казанлък да учат. За един човек даже можем да кажем, че сте го „изстреляли в Космоса”. На всяка американска ракета, която полита в Космоса, са монтирани негови камери. Каква беше неговата история накратко? Има ли друг такъв пример на Ваш ученик, учил физика на чина до печката на дърва в кабинета Ви в Казанлък и стигнал до най-горе, където човек може да стигне в света на науката?

Петко Динев е първият ми златен медалист от международни олимпиади по физика. МОФ са най-представителните състезания по физика за средношколци в света, с половинвековна история. Петко беше изключителен експериментатор. Ние, физиците, сме хора приложници. Половината точки на нашите олимпиади се дават за решаване на практическа експериментална задача. Затова и олимпиадите по физика са най-сериозната школовка за бъдещите творци на нови технологии.

Трудно е да се предаде накратко историята на човек, за когото трябва да се напише книга. Сигурен съм, че ще дойде време да се публикуват солидни животоописания за всяко от тези преуспели момчета и момичета.

В спомените ми се сливат години, десетилетия, цял живот без почивни дни и ваканции, години на невъобразим по количество и качество труд. Бил съм и кръжок-ръководител, и преподавател, и класен ръководител не само на Петко Динев, а и на стотици най-преуспели участници в школата. Безкрайни, безпаметни занятия в нерегламентирано време, лагер-школи от 8 сутринта до полунощ, всеки ден…

В основата на всяко свръхпостижение стои едно огромно усилие, лишения на предела на възможното, както за ученика, така и за учителя. След много труд и изстрадани знания, естествено е да създадем най-съвременните телевизионни камери в света, които да работят на всеки космически апарат в близкия и далечен Космос, на Луната и планетите, на ядрените подводници и на най-прецизните промишлени роботи.

Петко Динев беше първият от школата ни, който извървя трудния път от малкото провинциално градче, до най-високите световни стандарти на технологично съвършенство. През следващите години имахме още много възпитаници, които разбраха, че има неща, които само изглеждат непостижими.

Над 70 медалисти от Международната олимпиада по физика /МОФ/ и още повече са тези, които не са имали състезателна натура, но са се трудили търпеливо до достигане на ниво над световното.

От колко години вече преподавате физика по този начин?

Имам повече от половин век преподавателска практика. Още през ученическите ми години баща ми монтира черна дъска вкъщи да преподавам на сестрите и на брат ми. В училище съм правил кръжоци за по-малките ученици.

По време на час при Учителя Тео. Казанлък, ноември, 2017 г. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич

През всичките години на учителстването си съм имал целогодишни школи, включително през почивните дни, както и във всяко възможно извънучебно време, ваканции, аварии, епидемии, национални и интернационални празници, отсъстващи колеги, по всяко време, навсякъде, където е възможно.

Колко деца приблизително са минали през Вашите курсове и лагери по физика?

Участниците за толкова много години са хиляди, не само от нашия регион, но и от цяла България, и от чужбина. И това не е само история. Школата е жива. През лятото правим по 6 лагер-школи с участници от България, през половината свят, до Калифорния и Тексас. През учебната година перманентно вървят школите за старша и младша група в съботите и неделите.

Кога и защо избрахте този път? Да отдадете целия си живот на откриването и насърчаването на българския талант?

Смятах себе си за човек на изкуството – художник, поетично-ренесансова личност…

В крайна сметка станах хуманитар сред хората на точните науки. Оказа се, че това може да бъде много успешна формула. Да градиш творци се оказа изживяване, сродяващо ни с твореца.

По международните олимпиади, често българчета прибират всички награди. Това е забележително, тъй като сме малка държава. Притежание на ген ли е, че българските деца имат особена дарба, поне в сферата на точните науки?

Не е много често, но си струва уважението. Има страст за сензации, има международни състезания с малък брой участници и голям брой медали, има дори състезания, където всички участници получават медали.

България е малка страна. Имаме население една хилядна от населението на света и продължаваме да намаляваме. Ако талантите са равномерно разпределени, пропорционално на населението, на нас ни се полага веднъж на хиляда години да имаме абсолютен първенец по нещо.

Час при Учителя Тео. Казанлък, ноември, 2017 г. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич

МОФ са най-тежките състезания по физика в света, където участващите държави са от порядъка на 100, сред които всички най-развити в технологично отношение страни от „златния милиард”.

За 50 години МОФ, абсолютни първенци /това са участниците, които са имали максимален брой точки сред всички състезатели на всяка една олимпиада/ са имали 16 държави – клуб на интелектуалния свръх елит. И ние сме една от тези 16 страни!

Иван Танев Иванов е единственият българин – абсолютен първенец на МОФ, далеч преди да са изтекли полагащите ни се хиляда години олимпиади. За него съм бил и класен ръководител, и преподавател, и кръжокръководител през целия гимназиален курс. Сега е професор по теоретична физика отвъд океана.

Наскоро Стефан Тодоров Иванов от Бургас стана абсолютен първенец на международната олимпиада по астрономия.

Доколкото си спомням по математика и информатика също сме имали абсолютни първенци.

Носителката на няколко световни и национални награди по физика Катерина Найденова. Снимка: БГНЕС

Моята възпитаничка Катерина Найденова подобри всякакви възможни рекорди с четири години абсолютни първи места на Подборни кръгове за МОФ, двукратна Мис Свят на МОФ и цяло кашонче медали от всевъзможни международни състезания по физика, включително МОФ, където няма по-малко от сребърен медал.

Таланти – да, майките в България продължават да раждат изключителни деца, необходим е обаче и огромен труд. Айнщайн го е казал – 1% талант, 99% труд.

 

Вие сте работили с ученици от цял свят. Има ли разлика в мисленето, логиката, изобретателността и т.н., между децата от различни култури и етноси? Има ли да речем “профил” на българския мозък, на българския талант? Къде сме най-силни?

Имам преки и косвени наблюдения върху ученици от Калифорния, през Франция, Германия и Русия до Китай.

Силата ни е там, където се иска неформално действие. Неволята ни е научила да правим невъзможното. Справяме се там, където идващите от зоната на „златния милиард” се стъписват и тотално блокират. Нямаме задръжките на културите, разглезени от високо технологични патерици.

Мога да посоча примери на изключителна изобретателност на наши възпитаници, чиито имена периодически нашумяват покрай сензационни открития и върхови постижения.

Българският учен проф.Теньо Попминчев е посочен в класацията на жури от нобелови лауреати като един от 10-те най-добри млади учени в света. Той е роден през 1977 г. в Казанлък и е един от учениците в школата по физика на Теодосий Теодосиев.

Теньо Попминчев – рентгенови лазери,

Димитър Ангелов Георгиев – лазери на влакнеста оптика,

Павлин Савов – гравитационни вълни,

Елена Христова – ядрена физика,

Христо Иглев – термодинамика,

Николай Кърджилов – ядрена физика,

Иван Бъчваров – лазерна техника,

Павел Иванов – патентно дело,

Даниел Кавалджиев и Васил Спасов – оптика и полупроводникова техника…

и много други, за които храня надежди да ме извинят, че съм ги пропуснал от списъка, който и дотук не е малък.

Отделен списък заслужават физиците, преуспели в компютърните науки, като златния медалист от МОФ Лъчезар Добрев;

Олимпиеца Андрей Барабонков;

И на първо място участника в няколко МОФ, нееднократен медалист от МОФ, национален първенец по физика, възпитаник на Харвард – Свилен Кънев. Още от студентската скамейка той показа забележителни умения в компютърната архитектура, подобри топлоотделянето на гигантските интегрални схеми, спести колосални средства за електроенергия на фирмата Гугъл и току-що завършил университета, беше назначен във високите етажи на властта на тази фирма.

Знам, че Човек с голяма душа не държи на материалното, но нямаше ли Вашата работа да е по-ефикасна, нямаше ли да имате повече успешни студенти, ако бяхте преподавали в известен университет в чужбина, или в София поне?

Отлично съзнавам истинската цена на труда си. Преди години един мой бивш директор казваше: „Свърши и тази работа. Ти и без това не си цениш труда…”

Физикът Теодосий Теодосиев стана „Мъж на годината“ за 2014 г. в традиционната ежегодна анкета, организира на от радио „Дарик“. Снимка: БГНЕС

Богатите родители от страните на световния икономически елит могат да купят всевъзможни преподавателски услуги за децата си. Предпочитам даром да давам шанс на деца, които в повечето случаи не могат да си го позволят. Самият аз съм бил такова дете. Знанията и уменията ми са изстрадани. Имал съм и чудесни преподаватели. Преумножил съм това, което са ми дали. Благодарен съм. Исус е казал: „Даром получихте, даром давайте!”

Вие сте светъл пример за това, как образованието може да продължи и при бедствено положение. Честно ли е да се оправдаваме, че българското образование като цяло, е на този хал само заради липса на пари?

Парите, разбира се, са важен фактор, но още по-важен е дефицитът на морал при усвояването им.

Според Вас, кои са най-големите проблеми в българското образование и има ли решение за тях?

Много лъжа се е натрупала в системата.

Липсва справедливо и обективно оценяване, липсват сериозни стимули за качествена работа, както на учащите, така и на преподавателите. Липсва свободна и честна конкуренция.

В повечето училища дисциплината е под всяка критика. Световната практика показва, че педагогическите резултати са пряка функция на дисциплината в училище.

Делегираните бюджети, необвързани с педагогическия резултат, водят до плачевни равносметки на изхода на системата.

Според мен радикалните мерки за оздравяване на системата трябва да започнат с пресичане на възможността да се поставят нереални оценки. Бил съм свидетел на такива практики.

В най-силната икономика в Европа – Федерална република Германия – всеки ученик се изпитва по всичко от външни преподаватели, идващи от далечни населени места, всеки път различна команда. Ползват се и технически средства в зоната за изпитване за блокиране на Интернет, телефони и всякакви високотехнологични подсказвачки. В повечето напреднали страни електронното заглушаване по време на изпитни мероприятия е задължително, с цел честно оценяване.

Изключването на възможността за преписване, както и перспективата за честни оценки, радикално ще подобрят мотивацията на учители и ученици за добросъвестна работа, а от там и за по-добра дисциплина.

Час при Учителя Тео. Казанлък, ноември, 2017 г. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич

Видяхме новата Ви база, отново в Казанлък. Доста мащабен проект, но има нужда от много средства, за да се довърши. Разкажете за проекта, каква е идеята, за колко деца ще има място да учат там, ще има ли други преподаватели, колко пари още се нужни?

Не разчитам на чудеса. Правили сме свръхпостижения при условия на невероятна мизерия, на предела на невъзможното.

Идеята е да имаме десетина кабинета с постановки на експериментални задачи, целогодишно достъпни за работа, хранилища, работилница за ремонт и поддръжка, както и няколко лекционни зали.

Ако ни достигнат средствата, може да обзаведем и леглова база, като в американските университети. Там съм виждал на няколко лаборатории по едно спално помещение. Работиш денонощно, спиш няколко часа и после пак работиш.

За такава голяма база в целия си обем, ще са нужни повече преподаватели. Надявам се на гост–лектори от Университета и на сегашните ни стажанти от кръга на студентите, които ще продължат това, което аз няма да съм в състояние да завърша по естествени причини.

Що се касае до необходимите средства – не искам името ми да се свързва със събирането на пари. Има благородни хора, които помагат. Надявам се с минимум разходи да направим максималното възможно.

От общо 13 златни медала, печелени досега от български участници на Международни олимпиади по физика, 9 са на възпитаниците от Вашата школа. Да учат при Вас, специално пристигат деца от цяла България. Има ли място за всички да ги настаните?

Действително до момента имаме двадесет и пет абсолютни първенци на подборните кръгове за МОФ – най-представителното и авторитетно състезание по физика в България. Това е повече от всички останали школи по физика в страната взети заедно, за цялата история на Националните олимпиади. Последният беше Александър Кратинов от Варна, преди него Ангел Шерлетов от Казанлък, преди Ангел за четири поредни години Катерина Найденова от Казанлък и т.н.

На МОФ резултатите са още по-впечатляващи. Две трети от участниците в националните отбори и пропорционално медали, включително най-високите индивидуални и отборни класирания за цялата история на олимпиадите. Като абсолютно количество медалите може да не изглеждат много – малко над сто, от които 13 златни за цялата история на МОФ, но това е точно колкото Франция и Великобритания взети заедно. Явно, струвало си е усилията.

През ваканциите правим по шест лагер-школи годишно – предимно на базата на проф.Минко Балкански в с.Оряховица, където битовите условия са по най-високите европейски и световни стандарти. Базата обаче е претоварена с много голям брой други школи по математика, информатика криптография, езици и др.

Затова най-масовите летни школи, където лагерът наброява над 100 ученици, провеждаме в Казанлъшкия ученически лагер „Паниците” край Калофер. На летните лагери не малка част от участниците са деца на българи от цял свят. Реализираме и мисия да ги приобщим към родната култура и светоусещане. Създават се връзки между младите хора, които в перспектива ще са елитът на света.

През учебната година е по-трудно да се пътува всяка седмица, но най-амбициозните го правят и им намираме място за безплатно спане.

Правителството има ли интерес да инвестира? Има ли други инвеститори? Ако има желаещи, от какво има нужда Школата на Тео? Като пари или доброволчески услуги?

Правителството си има предостатъчно грижи в една страна с неприлично голям брой социално слаби и твърде малко свестни данъкоплатци. Едно добро общество е самоорганизираща се система.

Има благородни хора в България, от едрия бизнес, до най-бедните ентусиасти. Помагат ни, когато имат възможност. Благодарни сме им.

Предполагам, че много от тези хиляди деца, които са минали през Вашата школа осъзнават, че сте допринесли значително за успехите им, тук и в чужбина. Можем ли да се надяваме, че те в един момент ще подпомагат с техния талант и опит, новото поколение младежи-физици? Примерно да Ви помогнат като гост-лектори в новата база?

Преуспелите хора също имат проблеми. Големият мащаб на успеха означава и голям мащаб на проблемите им. Не бива да очакваме от тях да сме първата им грижа.

И все пак периодично се завръщат към изворчетата от младежките години и тези срещи на поколенията са изключително вълнуващи и полезни за всички.

Скоро имахте юбилей.  Двамата с Вас знаем, че ще живеем за вечни времена, само че, не на този свят. Продължавате да катерите върховете на Стара Планина заедно с учениците – физическата форма и отличие във физиката вървят ръка в ръка. Така ме уверихте.

Но все пак, има ли кой да продължи Вашето дело след 20 години?

Дълги години си правех планове до плюс безкрайност. Сега съм по-предпазлив. Планирам само за няколко десетилетия напред. Имам млади колеги – Георги Бяндов, Никола Каравасилев, които работят безплатно на лагер-школите, част от екипа са и имат персонални качества да ме наследят. Имаме и стажанти–студенти от кръга на бившите ни възпитаници, на които разчитаме за по-далечното бъдеще.

Иван Димитров: Закъсали здрав(н)о, но изход има

Визията на Иван Димитров

  • Демонополизация на НЗОК.
  • Да се вижда пътя на пациента и лечението му, чрез електронно досие.
  • Създаване на регистри за всички хронични заболявания.
  • Действителен контрол на разходите от страна на медицински одит.
  • Реално остойностяване на клиничните пътеки.
  • Премахване на лимитите.
  • Насърчаване на частния сектор в сферата на здравеопазването с по-добра конкурентоспособност и правото на избор на пациента къде да се лекува.
  • Насърчаване към квалификация на медицинските кадри.
  • Достойно заплащане на здравните работници.
  • Наказания за медицински работници, които са причинили увреда или са допуснали такава.
  • Създаване на национална профилактична програма.
  • Санкция за пациенти, които не са извършили профилактичните си прегледи.

На финала на една тежка година за здравеопазването и за пациентите в България, искам да се запознаете с Иван Димитров.

Вчера ГЕРБ все пак реши, че по-добре да бъде премахнат мораториума върху новите лекарства. След като депутатите гласуваха един път за спиране на парите за 32-те нови молекули и президентът Радев наложи вето върху тяхното решение, 126 народни избраници от управляващата коалиция отхвърлиха ветото. Вчера те си промениха решението. Не защото на някого му пука за пациентите, а защото е кофти да има размирици, една седмица преди да поемеш европредседателството.

Нуждаещите се от медицинска помощ в България винаги са били обект на безскрупулна търговия. Или поне от това, което аз си спомням отпреди 25 години, от първите ми лични запознанства с обикновените български граждани.

За проекта Свободни, освен здравеопазването, няма друга област, в която да ми е толкова трудно да намеря хора достойни за уважение. Здравеопазването в България е един истински ад, където въртят полуживи хора на шиш и варят други в казан. Една бюрократична джунгла, в която нарочно се цели да няма ред.

Ако мислите, че европарите или инфраструктурните проекти са най-големите пера за кражба в държавата – грешите. Здравеопазването е един от най-щедрите сектори за корупция в държавата ни. Шокиращата статистика сочи, че българите умират най-млади в Европа. Не знам дали от стрес, безизходица, лоша храна или по-скоро от шишовете и казаните в българските болници, но статистиката не съм я измислил аз.

Иван Димитров е председател на Федерацията “Български пациентски форум” и е посветил живота си на борба за ред и справедливост в българското здравеопазване.

Освен много други неща, разбрах, че любимата му песен е “Soldier of fortune”. Може би от там започва описанието му. Той е войник, който влиза в битка за всеки нуждаещ се, за всеки в беда. Ще раздаде сърцето си – парченце по парченце. Без да се интересува дали ще остане нещо за него си. Може би тук е и иронията, че самият той е кардиологичен пациент, което знаят много малко хора. Страда от рядка генетично заложена болест, при която има дисбаланс между добрия и лошия холестерол. Деца, които не са диагностирани навреме, може да получат инфаркт още преди да навършат 12 години. Мотивацията му за каузата е, че като пациент, той напълно осъзнава какво е да си зависим от животоспасяващи лекарства.

В една държава, в която всеки е свикнал да спасява себе си, Иван мръзне по протестите и се бори за правата и на другите.

Да са живи и здрави и те, както се казва на български.

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Иван Димитров е роден през 1968 г. в град София. Детството и юношеството прекарва отдаден на любимата си игра – футболът. През годините работи различни професии, но сегашната му е в PR Агенция.

Председател на Федерация „Български пациентски форум“. Бори се с политическата некомпетентност, предразсъдъците, тесногръдието. Най-вече се бори за правото на пациентите да имат същото качество на здравните услуги, като в Европа.

Определя се като непримирим срещу несправедливостта.

Сериозно обвързан, с двама тийнейджъри и куче. Обича да бъде със семейството си, да пътува, да слуша музика, да чете книги.

Ще закъсаме ли здрав(н)о през 2018г.?

Прогнозирам изключително тежка 2018-та слушайки здравният министър, който гордо се хвали как ще увеличи цената на някои клинични пътеки. Какво означава обаче това за пациентите? Обикновено се случва така: увеличават някоя клинична пътека, но намаляват драстично обема на останали клинични пътеки – създават се лимити за лечение на български граждани! При така съществуващите и сега лимити това означава, че болниците ще приемат още по-малко болни. И докъде водят всички изводи?! До тежка 2018-та.

За мен лично най-основният въпрос е следният: Все се оправдаваме с парите. Все не стигат за нищо. Но например, приемаме, че бюджетът е такъв, какъвто си е в момента. И да речем, че от утре системата се ръководи по интелигентен начин и само в интерес на хората. И най-важно, че няма да се краде. Ще стигнат ли парите за хуманно здравеопазване в България?

Истината е, че докато няма политическа воля за промяна – нищо няма да се случи!

Не е проблемът в недостига на средства, а в нежеланието за качествен контрол, а също и в сега съществуващото одържавяване на НЗОК.

Мораториумът за новите лекарства падна вчера. Удобен обрат ли е това за управляващите?

Мораториумът е една огромна грешка на властимащите, колкото и да не искат да си я признаят! Отпадането е само и единствено в полза на българските граждани – новостите в медицината спасяват човешки съдби и дават шанс за качествено лечение.

Общественият натиск доведе до логичната развръзка и отпадането на безумната безотговорност на мнозинството.

Връчване на наградите „Даниела Сеизова – в името на живота“, 11 декември 2017г. Фотограф Мария Съботинова.

Участвате ли в преговорите с правителството относно съдбата на тези пациенти?

В България има една основна черта в характера ни – когато трябва да се водят битки, хората, които участват в тях са много малко. Когато обаче каузата, за която се бориш започне да става значима – тогава от всякъде се появяват знайни и незнайни „герои“, опитвайки се да яхнат събитията и да се възползват от това.

Така се случи и сега – т.нар. национално представени пациентски организации ги нямаше на протестите срещу мораториума и на пресконференциите, но бяха поканени да участват в PR преговорите след премахването на мораториума. За съжаление тези организации през последните 4 години обслужват предимно политически интереси, но не и на пациентите, които би трябвало да представляват.

Организации като нашата не са удобни на властимащите – независимо от коя партия са.

Кому беше нужен този мораториум по принцип? Едва ли е само заради прекаленото много разходи на бюджета. Подозирам, че имаше пак някаква игра на високо ниво, или?

Разбира се, че не е въпросът само в липсата на пари!

Смешно е дори да смятаме, че за европейска държава в 21-ви век 25 милиона лв. са проблем за здравето на нацията! Всичко това, което се случва е чисто и просто лоби за определени фирми във фарма бизнеса и става въпрос за едни пари, които ще влязат в нечий джоб, но не и за народното здравеопазване. Лобизмът в Европа е регламентирана дейност, а у нас е свързан с корупция, с лични интереси и с мачкане на всичко и всички по пътя си.

Кои са причините за кризата в здравеопазването? 

1. Абдикирането на властта от години насам и нежеланието на властимащите да се случва истинска здравна реформа;

2. Одържавяването на обществената институция НЗОК и превръщането на Надзорния съвет на НЗОК в оръдие на Министерство на финансите;

3. Тоталното администриране над цялото здравеопазване и задушаването на възможността за реална конкуренция, която би била изцяло в полза на българските граждани;

4. Нежеланието за демонополизацията на НЗОК.

5. Липсата на качествена квалификация на медицинските кадри и тоталната демотивация на лекари, сестри, санитари и медицински персонал.

6. Възпирането на частния сектор в здравеопазването води до невъзможността да се разкрият дейности там, където съществуващата медицинска структура не лекува адекватно пациентите си.

Давам пример: има 64 хемодиализни структури в България, 90 % от тях не предлагат качествено лечение, защото директорите на болниците купуват най-евтините консумативи и медикаменти, които не означават по-добро и ефективно лечение. Голяма част от тези пари, които се спестяват от диализното лечение болничните мениджъри пренасочват някъде другаде – за сметка на здравето на хората, които през ден са закачени за хемодиализната машина. Разкриването на нови диализни центрове ще доведат само до повишаването на качеството и правото на избор на българските пациенти да изберат къде да бъдат лекувани. В Световен мащаб 80 % от диализните структури са частни, а у нас е точно обратното.

Това е само един малък пример, но е показателен как пациента остава без право на избор!

Годишен конгрес на Федерация „Български пациентски форум“ . Фотограф Елена Дикова

Дай съответно решенията за тях. Конкретни мерки. Какво можем да направим?

1. Незабавното спиране на това да се прави политика в здравеопазването и да се започне истинска, адекватна, и прозрачна дългосрочна здравна политика.

2. Стратегията за здравето на нацията, трябва да се прави от научните дружества, специалистите и съсловните организации – не от чиновници, които обслужват предимно политически интереси.

3. Пациентските организации  (но тези, които наистина са приели това за кауза, а не онези, които са се компрометирали с ангажиментите си към този или онзи) също да заемат мястото си (какъвто е статута им в Европа) в здравната политика в името на всеки един български пациент!

4. Българският пациент наистина да бъде в центъра на здравеопазването и парите му да вървят след него. Да избира сам къде, кой и как да бъде лекуван, а не да бъде крепостен пациент и да заплаща за почти всичко в своето лечение.

5. Национална профилактична скрининг програма. Такава в България почти липсва. Отдавна отмина времето, когато децата бяха скринирани за редица животозастрашаващи заболявания. А и не само децата – цялото население. Това пести пари.

6. Профилактиката спестява средства на системата и предотвратява увреди за самия човек.

Като каза профилактика,  вие като пациентска организация какво правите за това?

В това отношение можем да се похвалим с редица успешни кампании – с реални резултати. Направихме кампания за Фамилна хиперхолестеролемия – това е заболяване с високи стойности на лош холестерол (LDL), което води до инфаркти и инсулти. Направихме скринингов тест на близо 4 000 човека в цялата страна, а рисковите насочихме към кардиолог.

Скрининг кампания за Фамилна хиперхолестеролемия, 2015г. Снимка: facebook/Български Пациентски Форум.

Другата ни мащабна кампания е за рак на простата. В началото на кампанията само за един месец 1000 мъже си направиха PSA (специализиран кръвен тест) за диагностика на рак на простатата

Картичка за кампанията за скрининг на рак на простата – „Моят баща е моят герой“, 2016г. Снимка: facebook/Български Пациентски Форум.

Освен това имаме кампании за рак на дебелото черво, остеопороза, трансплантациите, лупус, репродуктивното здраве и още доста. Българинът има огромна нужда от информация.

В моя опит, обикаляйки заради мисията Свободни, виждам, че всичко започва от хората. В добрия и в лошия смисъл. Разбрах, че няма друг сектор в държавата, където толкова много да се краде, отколкото в здравеопазването. Много хора имат интерес тази джунгла да не се оправи. Има ли въобще един базов състав от лекари и експерти, с които може да бъде реорганизирана цялата здравна система?

Далече съм от мисълта, че само в здравеопазването се краде.

Истина е, че през последните 28 години се вижда много ясно, че хаоса в здравеопазването у нас е по-апетитен, отколкото създаването на ясни правила, критерии и прозрачност в системата. Всичко това води до загубата на доверие в системата от страна на българските граждани – което според мен е целта.

Имаме много свестни български лекари и професионалисти, които все още донкихотовски се опитват да се борят в името на своите пациенти. Ако обаче не се върне доверието в здравната система, същите тези лекари ще се откажат и ще търсят признание в европейските държави, а заедно с тях ще тръгнат и пациентите им.

Каква е твоята мисия? Или по-скоро да те попитам, кое смяташ за реалната цел на вашата организация? Виждам, че Борисов отстъпи няколко крачки назад, след като показахте зъби и той усети, че мораториумът може да стане „гранде-проблем“. Това би трябвало да ви дава голяма сила. Но докъде можете вие, като пациентски организации да наложите натиск и докъде ще бъдат съгласни да променят системата заради него?

Аз го наричам КАУЗА. Това, което правя аз и колегите ми – не е бизнес, няма облага и е в интерес на всички!

Целта ни е да защитаваме правата на пациентите, да обикаляме из България и да провеждаме образователни кампании, за да бъде по-знаещ, по-взискателен и отговорен всеки един от нас към здравето си и към начина на неговото лечение.

Ние имаме какво да губим – живота си!

Затова искаме да бъде направена реална дългосрочна промяна в сферата, както и да се престане експериментирането с нас и българското здравеопазване!

Отбелязване на Световен ден на хората с Фамилна хиперхолестеролемия. „Голямото готвене“ с Иван Димитров и Албена Пенева, 24 септември 2016г. Снимка: facebook/Български Пациентски Форум.

Кой е най-големият ти успех в сферата на здравеопазването, с който се гордееш, че ти си отвоювал?

Имам честта да бъда рамо до рамо с личности, които милеят наистина за благото на нас, обикновените хора и не спират да воюват за всяка една съдба и за всеки един живот!

Големият успех бе извоюван (наистина извоюван – в буквалния смисъл) с една от големите защитници на правата на пациентите – Теодора Захариева. С нея и колегите през 2009г. успяхме да убедим властимащите, че преминаването на медикаментите от Министерство на здравеопазването в НЗОК ще бъде изцяло в полза на българските граждани. Тази победа позволи на българските лекари да ни лекуват така, както е записано в добрата медицинска практика и премахна монопола на МЗ. Тази промяна позволи онкологично болните да не бъдат обречени и превърна онкологичните заболявания в хронични, а не смъртоносни!

Смятам, че този наш успех позволи на българската медицина да направи скок, който да даде шанс за по-качествено лечение и по-качествен живот на всички пациенти у нас.

Ако питаш мен, цялата работа може да се оправи, стига да има политическа воля (и достатъчно чисти хора да застанат зад каузата – говоря за медицински персонал). Ти би бил страхотен актив в това отношение. Като директор на здравната каса, министър или поне директор на голяма болница. Вече си над 10 години в “бранша”. Не са ли ти предложили?

Прав си, от над 10 години съм в т.нар. ни здравеопазване, и да, имал съм предложения през годините да стана депутат и да се включа в политическия живот. Ухажвали са ме с това да бъда втори в партийните листи. Ухажвали са ме с възможността да бъда на позиции, на които да се използва капацитетът ми в полза на пациентите. Съблазън и величие – това е политиката.

Защо не си приел досега?

Не съм се съгласявал, защото наблюдавайки политическия ни „елит“ през последните 28 години виждах как никой не желае да има реални промени, как си сменят само цвета на ризите, как политическият номад обикаля от партия в партия – в името на собствения си интерес и как инакомислещите биват смазвани от политическия валяк. Аз не съм човек, който би търпял подобно поведение. Не бих могъл да търпя да ми казват какво да мисля. Обичам да мисля самостоятелно.

Бих воювал и с тези, с които би трябвало да сме един екип. Не вярвам на политиците ни и не бих престъпил съвестта и достойнството си заради нито един от досегашните ни „народни“ представители.

Мислил ли си да смениш държавата? Ей така, един ден да си хванеш багажа и да избягаш? Чух те по телевизията да казваш, че много българи стават здравни туристи в държава от Евросъюза.

Аз винаги съм бил патриот и все още смятам, че мога да дам нещо на държавата си!

Лошото е, че от година на година виждам политическото безхаберие да демотивира все повече стойностни българи. Никога не съм вярвал, че ще поискам децата ми да напуснат България, но все по-често им казвам, че нямат бъдеще тук.

Иска ми се да не бягам от МОЯТА БЪЛГАРИЯ, но политиците ни съсипаха образованието, сигурността и здравето ни – прогониха интелигентните, можещите и знаещи деца на България и май нямат намерение да се променят!

В този ред на мисли, в коя държава би емигрирал, ако става въпрос за здравето? Коя държава си е най-добре организирана от гледна точка на здравеопазването? Защо? Какво те впечатли?

Всяка една държава в Европа е по-добра от нашата и предоставя по-добро здравеопазване. Холандия е с най-доброто здравеопазване през последните 3-4 години според Световната здравна организация (СЗО), а и нагледно съм видял как се грижат там за своите пациенти. Италия и  Испания също са показали на мен и семейството ми, какво означава да си пациент и какво означава силата на държавата в решаването на здравословните проблеми на всеки един.

За съжаление прогнозата ми е, че все повече българи ще стават здравни мигранти в търсенето на собственото си спасение. По този повод през 2013г. заснехме документален филм „Трансплантацията – начин на мислене“ за работата на здравната система в Холандия.

И? Каква беше съдбата на този филм?

Направихме премиера в едно от столичните кина, където бяха много специалисти, пациенти, МЗ, Изпълнителна Агенция по Трансплантации, Български Лекарски Съюз и др. След края на филма получихме много похвали и адмирации от присъстващите.

Обаче едно от нещата, които запомних бяха думите на човек от висшата администрация, който ми каза:

Този филм, Иване не трябва да вижда бял свят!

За съжаление така и стана – филмът не бе пуснат. Нищо, че бяхме го предоставели безвъзмездно на БНТ. И други наши филми не бяха показани на българския народ.

Преди време говорих с един индиец за здравеопазването в Индия. И там проблеми колкото искаш. Те решили в един момент, че няма за какво да плащат високите цени за западни (патентовани) лекарства. И ако съответния доставчик/производител не иска да им даде необходимата отстъпка, просто сами започват да произвеждат дадено лекарство само за вътрешна консумация. Тази идея приложима ли е тук? (за малко да забравим, че сме в Европейския Съюз)

За щастие ние сме Европа, макар че напоследък започвам да си мисля, че някой има сериозен интерес България да стане Индия в Европейския съюз.

Иновативните лекарства са по-скъпи, защото са направени така, че да имат колкото се може по-малко странични ефекти в хода на лечението. За много от хроничните заболявания подмяната на иновативните с по-евтини лекарства (генерични или биоподобни) ще доведе до сериозни проблеми за здравето и живота на пациента.

Мога да дам един малък пример: Трансплантираните пациенти в България са около 500 човека и тяхната терапия е докато са живи. Промяната на медикаментите за тези хора ще спести на здравната ни система 1 500 000 (един милион и половина) лева за една година, а в същото време специалистите (не само българските, но и европейските) прогнозират, че ще има между 60 и 70 % вероятност от реакция на отхвърляне от 3 до 4 месец след смяната на лекарствата. Това означава че терапията не помага организма да предотврати създаването на антитела към трансплантирания орган. Овладяването на тази реакция на отхвърляне ще струва на здравната система в първите три месеца 110 000 (сто и десет хиляди) лева на човек или около 30 000 000 (тридесет милиона) лева – без да коментираме човешкия фактор! Това е само едно от хроничните заболявания и последствията от „спестяването“ на средства.

Аз лично съм пациент – кардиологичен и не можах да си намеря това лекарство, което пиех до момента (оригиналното) и се наложи да приемам по-евтиното (генеричното)  уж същото, след което ме приеха по спешност в болница, защото се задушавах.

Не винаги и не на всяка цена трябва да се търси най-евтиното! Има заболявания, за които трябва много внимателно да се прецизира икономията.

Българинът, средно статистически получава 6 пъти по-ниска заплата/пенсия от един немец, примерно. При това положение, получаваме ли лекарствата на достатъчно приемливи цени от чуждестранните производители?

НЗОК има възможност да договаря цени с фарма бизнеса, така че българската здравна система да не бъде натоварена изкуствено финансово – съобразено с платежоспособността на България. Ако всичко това се прави ясно и прозрачно, цялото общество ще знае, че държавата мисли както за финансите си, така и за качественото лечение на гражданите си.

От този процес на намаляването на цени според стандарта ни, се възползват фирми, които правят паралелен износ на скъпоструващи лекарства за сметка на недостига на нашия пазар и лечението на пациентите у нас. През годините сме искали многократно да бъдат направени нормативни промени, които да не позволяват българските пациенти да остават без животоспасяващи медикаменти.

След поредните разкрития за паралелния износ се заговори от парламента за бързи промени, които трябва да дадат правомощия на Изпълнителната агенция по лекарства (както е в Европа) да контролират и санкционират паралелния износ. Надяваме се, че през 2018г. това ще стане факт и повече няма да се застрашава нечий живот, заради липсата на лекарства за хронично болните пациенти.

 

 

 

 

Пейо Майорски: Липсата на Закон за колекторските фирми ни връща във времената на мутрите

Визията на Пейо Майорски
  • Колекторските фирми да се подложат на лицензионен режим.
  • Да се приеме балансиран закон, който еднакво да защитава интереса, както на кредиторите така и на длъжниците.
  • Да се даде възможност първо на длъжника да си изкупи дълга и едва след това да бъде предложен на колекторските фирми.
  • Да се спре с постоянните лобистки поправки на ГПК, които никога не защитават потребителите, а целят да разбият и обезсмислят съдебното изпълнение като институт на правото.
  • Да се подобрят заповедното производство и изпълнителният процес, където са същинските проблеми.
  • Да се намери работещо решение за междуфирмената задлъжнялост.

Когато миналата седмица се видяхме с Пейо, забелязах бинтованата му ръка. Усмихнах се и го попитах дали е заради това, че е пребил някой нагъл инкасатор. Но, за съжаление не било от това. Наранил се е, докато приготвял закуска на детето.

Пейо защитава правата на потребителите и води борба срещу безскрупулните методи на колекторските фирми. Това е важна кауза, защото всяко второ семейство в България е жертва на тормоз от подобни фирми. Те купуват на сконтирани цени пакети с хиляди необслужвани кредити от банки и мобилни оператори. Фирмите, които раздават бързи кредити, често си имат собствен инкасаторски отдел. За тях един “нередовен” клиент е доста по-доходен от този, който редовно си плаща лихвите и главницата. Бизнесът с наказателните лихви и други безумни разходи, които инкасаторските фирми таксуват на техните “клиенти”, ощетява българския народ всяка година с няколко милиарда. А тези милиарди се плащат от най-неплатежноспособните хора в страната. Вкараха стотици хиляди българи в омагьосан кръг на безпаричие, безизходица и инерция. Няма по-парализиращо нещо за финансовото, менталното и физическото състояние на един човек от това, да е вечен длъжник.

Темата е много дълга. Нека Пейо разкаже. Но факт е, че правителството спешно ТРЯБВА да направи няколко неща по този въпрос:  а) Да сложи таван на лихвите по кредитите, особено за частните лица; б) Да регулира набъбващите такси и глоби при просрочие и при изпълнение;  в) Да сложи край на наглите практики и поведения на инкасаторските фирми и ЧСИ-та.

Не би трябвало да е много трудно, но най-вероятно и този бизнес процъфтява под закрила на някои влиятелни лица в Народното събрание.

Патрик Смитьойс.

В НЯКОЛКО РЕДА

Пейо Майорски е роден през 1981г.  в гр. София. Завършил е туризъм във Варненския свободен университет. Работи в туристическия сектор и в сферата на организиране на събития. Обича природата, както и да пътува из България. Бори се с незаконната сеч на горите в страната. Определя се като буден гражданин и постоянно си търси правата. Последната му кауза е борбата с колекторските фирми, които рекетират народа. Председател на Инициативния комитет за защита на потребителите. Женен, с едно дете.

С наближаването на коледните празниците все по-често попадаме на примамливи реклами по телевизията за лесни кредити. Какви са капаните на бързите коледни кредити?

Призовавам хората да внимават какво подписват, за да не се окажат след това в ръцете на рекетьорските колекторски фирми. Заемодатели гарантират бързо одобрение, дори и при лоша кредитна история за малки суми от 300 до 1000 лева.

В някои случаи офертата стига до 5000 лева. Небанковите институции, които прибягват до този тип кредитиране, обещават бързо одобрение само срещу лична карта. Те примамват и с томболи, от които могат да се спечелят мобилни апарати, лаптопи и телевизори.

Коледа на бърз кредит обаче не е добър вариант и гарантира връщане на много по-високи суми и тормоз от колекторските фирми.

Апелираме към гражданите да се запознаят подробно с условията и лихвите при тегленето на бързи кредити и не ги съветваме да вземат заеми от нефинансови институции.

Учредихте Инициативен комитет за защита на потребителите, какво искаш да постигнете?

Основната причина за сформиране на комитета е настояването ни да бъде направен закон, регулиращ дейността на колекторските фирми, чийто годишен оборот надхвърля милиарди левове.

За миналата година те са изкупили около 1 милион вземания, а само за първата половина на тази година са изкупили близо два милиона вземания.

Проблемът започва да се изостря и от факта, че кредитни институции като банките и доставчиците на комунални услуги също започнаха да се обръщат към тези фирми вместо към съда.

Какъв вид дългове най-често водят до сблъсък с колекторска фирма?

Това са основно малки потребителски кредити за 1000-2000 лева, чиито лихви нарастват твърде бързо, както и сметки към мобилни оператори.

Тази година обаче, и това са данни на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ), 48% от изкупените дългове са към банки. Най-вероятната причина за този „бум“ са стрес тестовете за банковия сектор, които бяха извършени тази година. За банковия сектор това е най-лесният начин бързо да си изчисти кредитния портфейл от т.н. лоши или токсични кредити. На пръв поглед ще решите, че това не е тенденция, а е свързано с конкретна причина. Само, че данните показват обратното. И след стрес тестовете някои банки продължават да се обръщат към услугите на колекторските фирми.

По официални данни за тази година една от водещите банки в България е продала на колекторски фирми необслужвани кредити за над 130 млн. евро.

От Асоциацията на колекторските агенции в България също така обявиха, че 22% от дълговете, които събират, са на дружества доставящи ток, парно и ВиК. Те се похвалиха, че вече им прехвърлят задължения просрочени с едва 2-3 месеца. Очевидно все повече институции и компании предпочитат да се обърнат към тях, защото вероятно е по-лесно и това е наистина притеснително при положение, че в България голяма част от населението живее под прага на бедността.

Това, което ни провокира да създадем комитета, бяха опитите, покрай приетите наскоро промени в ГПК да бъдат вкарани предложения уж защитаващи т.нар. „малки длъжници“, но всъщност щяха да обслужат бизнеса на колекторските фирми.

В комитета участват хора от различни прослойки на нашето общество, които под една или друга форма са били обект на тормоз от колекторски фирми. Стартирахме кампания за събиране на сигнали срещу некоректни колекторски фирми, която ще е основно в социалните медии.

Призовавам всеки, който е пострадал от тях, да се свърже с нас на мейл: komitetpotrebiteli@gmail.com.
В София хората не се сблъскват толкова видимо с лошите практики на някои фирми, но в провинцията картината е съвсем различна. Стига се до заплахи и физически тормоз. Там заплатите се въртят около минималната. За да си покрият нуждите, хората често прибягват към бързи кредити. Рекламата им е заблуждаваща, тъй като единственото, което се подчертава е краткият срок, в който се отпускат парите – в рамките на час, а кредитната институция иска само лична карта. Тоест не е нужно да работиш някъде и тук възниква въпросът как кредитната институция си гарантира възстановяването на отпуснатия заем? От рекламните съобщения не става ясно каква е месечната или годишната лихва и най-вече каква е наказателната лихва при забавяне на месечната вноска. Наказателната лихва, често се изчислявана на седмична база, превръща кредита в огромна яма, която за обикновения човек с 400-500 лева заплата става невъзможна за запълване.

Но публично, популистки, всички са „загрижени“ за малките длъжници.

Преди известно време изпратихте от името на Комитета отворено писмо до омбудсмана, Мая Манолова, в което изразявате своите притеснения. Какво ви накара да се обърнете към нея и какво последва?

В периода след като БСП вкара в парламента предложенията на г-жа Манолова – между първо и второ четене – бяха извършени съществени изменения, които не отговаряха на многократно заявените от Омбудсмана намерения.

Това, което беше поставено на масата, щеше има обратен ефект, при това в рамките на година.

Лобизъм за кредитните милионери, големите компании и монополните дружества беше, например, предложението за премахване на таксата в срока за доброволно изпълнение. Кой обикновен човек може да плати целия дълг или дори половината от него в 14-дневен срок? Та нали ако можеше щеше да си плати за да си спести допълнителни разноски.

На практика единствено корпорациите, които разполагат с огромен финансов ресурс и нарочно са бавили плащания или са отказали да преговарят с недоволните си клиенти, поради което се е стигнало до съд, ще бъдат облекчени. При част от предложенията прозираха сериозни корпоративни интереси.

Изрази несъгласие и с предложението да има таван на таксите за „малките длъжници“, нещо което много хора очакват. Защо си против? Нима е справедливо за дълг от 100 лв. да плащаме 1000 лв.?

Ако дължите 100 лв. то разходите са следните:

1. Държавната такса за съда е от 25 до 55 лв.,

2. Юрисконсултското възнаграждение е около 300 лв.,

3. Адвокатският хонорар е 650 лв.,

4. Пропорционалната такса на ЧСИ е 10 лв.

Идеята на БСП и Мая Манолова, която беше доразвита в Правна комисия, е да се премахнат 10 лв. за ЧСИ и нищо повече!

За да има наистина облекчение за хората трябва да се мисли за намаляването на таксите на всички по веригата и тогава наистина потребителите ще усетят промяна.

Сега на практика някой яхва популистка вълна, защото както става ясно при малките дългове до 1000 лв. възнагражденията на адвокатите на ищците и юрисконсултите са най-голямото перо по увеличаване на дълга.
Простата сметка сочи, че при дълг от 100 лв. няма как разходите за неговото събиране по съдебен ред да са равни също на 100 лв. И тук е разковничето, защото се използва гневът на хората за прокарването на тази поправка, която ще доведе до няколко ефекта – ищците ще се откажат да си търсят парите по съдебен път, защото разходите ще надвишат дълга, който искат да си върнат, а участниците в съдебната процедура няма да имат мотивацията. Тогава ищецът ще отиде при колекторската фирма, която ще му плати на момента между 10 и 30% от дълга. И така „малките длъжници“ ще се озоват в ръцете на колекторските фирми.
На този фон, докато ние сме се хванали за гушите кой какви такси да взема при съдебна процедура и заповедно изпълнение, колекторските фирми работят без никой да ги безпокои. Те по собствено усмотрение си изчисляват юристконсултски и адвокатски хонорари, без да дават обяснение никому. Дори и на длъжника.

Никоя колекторска фирма не е готова в името на прозрачността и коректността да даде разчет на това, как се формира сумата, за която претендира от даден длъжник. Пита се в задачата: Защо нито Омбудсманът, нито народните представители не полагат усилия за урегулиране на този бизнес?

В момента действащи институции, като Комисия за защита на потребителите, например, не могат да предприемат действия срещу некоректни колекторски фирми. Те най-често са регистрирани като фирми извършващи финансово посредничество и не оперират при специален режим на дейност.

Можете да се оплачете само на полицията да се образува жалба и да стартира някакъв процес. Само че в малкия град, където всички се познават, колко души ще посмеят да се оплачат и да понесат последствията, както и тромавите разследваща и съдебна процедури? Тук е моментът да добавим и вероятността жалбоподателят да бъде подложен на натиск, за да оттегли жалбата си, защото както вече споменах, в малкия град всички се познават.

Може ли бъдещият кредитополучател да се обърне към вашия Комитет и да получи юридически или финасов съвет, преди да подаде документи за кредит.

След Нова година предстои експертите на Комитета за защита на потребителите да подготвят за гражданите малка книжка с финансови съвети, права и задължения при сключването на договори за услуги.

Само за два месеца от старта на кампанията за събиране на „Сигнали срещу колекторските фирми“ са събрани вече над 40 сигнала на граждани.

Има редица сигнали за физически заплахи. Също така за многократно увеличени суми над главницата, за които колекторските фирми не дават разчет как са натрупани.

Какво могат  да направят потърпевшите гражданите?

Всеки гражданин може да се обърне към Комитета за защита на потребителите за съвет или да подаде сигнал на имейл komitetpotrebiteli@gmail.com или във Фейсбук-страницата ни Комитет за защита на потребителите.

Кампанията за сигнали и нарушения на колекторските фирми на Инициативния комитет за защита на потребителите ще продължи до средата на януари 2018 г.

Изображение: facebook/Комитет за защита на потребителите

Какви са ти впечатления от хората, които се обърнаха към Комитета?

В голямата част става въпрос за погасени по давност сметки към мобилни оператори и малки потребителски кредити. Сериозните нарушения на правата на потребителите са свързани с претенции за неплатени задължения, които обаче те не дължат.

Има редица сигнали и за физически заплахи. Също така за многократно увеличени суми над главницата, за които колекторските фирми не дават разчет как са натрупани.

Така, например, за неплатена сметка от 92 лева към мобилен оператор, потребителят бива заплашван, че сумата вече е 500 лева. Като основен инструмент на действие на колекторските фирми е подвеждането на гражданите, че 3-годишната давност е подновена след като дългът е изкупен от тях.

Често потребителите биват подмамени от колекторите да погасят дългове, с изтекла давност, на разсрочено плащане при това с „отстъпки“. И тук е заложеният капан, защото когато се извърши дори и минимално плащане като първа вноска, това автоматично подновява давността и се приема като признаване на дълга. При тази ситуация колекторските фирми вече могат да предприемат всякакви съдебни действия за събирането на въпросния дълг.

От сигналите също така прави впечатление, че често колекторските фирми претендират за дългове от преди 7, 8 дори и 10 години като разчитат на това, че хората не пазят касовите си бележки или фактури. Имаме случай на гражданин, от когото колектор иска пари за непогасени, според тях, сметки от 1998г.

Колко е мащабен проблемът? Колко български семейства са потърпевши от арогантното поведение на тези фирми – „събирачи на дългове?“

Ще ти цитирам отново официални данни. За 2016г. колекторските фирми са изкупили 1.006 млн. дълга. А само за първата половина на тази година, броят им е близо двойно повече – 1.944 млн. задължения. Вероятно до края 2017г. цифрата ще надхвърли 3 милиона изкупени кредити от колекторски фирми.

Само този показател е достатъчен да се вземат мерки и час по-скоро да се приеме закон, който да регулира този бизнес. Още повече, че в редица европейски държави има такива закони. Има достатъчно богата база, на която специалистите могат да стъпят, като заимстват и използват опита на останалите. Тоест всички условия са налични за да имаме най-добрия закон в тази сфера.

Кои инкасаторски фирми са най-агресивни?

Не може да се посочи конкретно една или няколко фирми. Всички подобни фирми са много агресивни. Те тормозят гражданите по един и същи начин. Телефонният терор и този чрез изпращането на писма са с огромни мащаби.

Издава ли се лиценз на инкасаторските фирми за извършване на дейност по събирания на вземания от фирми и от физически лица?

Няма специален лицензионен режим, по който да работят колекторските фирми. Те са по правилата, описани в Търговския закон и нищо повече.

Често се регистрират като фирми, извършващи посредническа финансова дейност. Тоест, няма орган, който да следи какви практики прилагат. Те си имат свой етичен кодекс на Асоциацията на колекторските агенции в България, в която не членуват всички фирми извършващи услугата събиране на заеми. Този кодекс е изработен от членовете на Асоциацията и те на практика се „самоконтролират“. Те могат да ти звънят денонощно и никъде не можеш да се оплачеш.

В страните, в които има закони, начините на общуване с длъжника са ясно регламентирани.

Каква е тенденцията? Дали събиранията на вземания ще стане по-урегулирано?

Има обществен натиск, който се засилва и темата периодично се повдига в обществото, затова от същата тази асоциация започнаха от известно време да говорят с половин уста, че и те искат закон. Та дори твърдят, че техни експерти работят по изготвянето на предложение за такъв закон. Нали разбирате колко е нелепо това, някой сам да напише правилата, по които да бъде контролиран?!

Комитетът за защита на потребителите излиза ли с конкретни предложения, които могат еднакво да защитят интереса на всички потребители – кредитори и длъжници.

Ние ще настояваме да се включим в работната група, която ще изготви предложението за проектозакон, ако такава бъде инициирана от Омбудсмана. Също така ще внесем нашите предложения в парламента, когато започне работата по този проектозакон.

Искаме да се гарантират правата на всички – И НА КРЕДИТОРИ И НА ДЛЪЖНИЦИ. Всякакво залитане в едната или в другата посока цели единствено да раздели обществото ни, което със сигурност няма да донесе нищо добро за никого от нас. Всеки гражданин може да бъде кредитор или длъжник. Междуфирменото задлъжняване е воденичният камък на шията на бизнеса в България, а той създава работни места. Балансът, е основната философия, върху която трябва да стъпи един закон, касаещ защита интереса на кредитора и длъжника.

Развиваш бизнес като стопанисваш и животновъдна ферма. Защо се занимаваш с тази кауза?

Защото твърде много хора пострадаха и страдат от подходите на тези фирми, които често злоупотребяват, манипулират, лъжат и заплашват.

Това е доказателството, че мутренският бизнес се завърна 10 години след като станахме страна членка на ЕС.

Утре ще председателстваме Европейският съвет, а продължават да се погазват основните граждански и потребителски права.

Всеки от нас има отговорността да изрази на глас несъгласие и да се опита да промени България към по-добро. Мълчанието е най-големият бич за българите и парадоксът е в това, че сами си го налагаме – самобичуваме се. Аз не съм такъв и няма да бъда.

 

 

 

 

Диляна Маркосян: За справедливост – докрай!

Визията на Диляна Маркосян

  • По пример на Европейското право, задължително от всяка община да има легитимен представител, избран от Общественият съвет по правосъдие. Представителя трябва да упражнява правото си в съответния съд по подсъдност, като му бъде предоставен достъп и информация за дела, които са свързани с имотни измами на граждани от региона.
  • Да се възстановят публичните срещи в общинските центрове за среща на граждани с Директорите на Областните дирекции на полицията и  представителите на прокуратурата, когато служителите от съответните Районни управления са ангажирани с разследване на действия, които се  касаят за кражби и измами.
  • След  поредност от жалби подадени до прокуратурата на най-високо ниво, които са останали без резултат или не комуникират с истината, да се предостави възможността на потърпевшите за среща с Главния прокурор.
  • Активно гражданско общество и израз на недоволство, относно несправедливостта, която е резултат от работата на Правосъдната система в държавата.

Напоследък се срещам все с успели хора. Като че ли всеки втори носи диплома от Харвард, Принстън или Кеймбридж. Успешни българи, които са построили бизнес или каузи за уважение. Талантливи лица, упорити, които не са се замислили дори и за миг, когато се е появил техният шанс. Истински Свободни. Или?

Скоро пътувах до Роман, малко градче в началото на полето, което се нарича Северозападна България – най бедния регион в Европа. Там се срещнах с Диляна Маркосян.  При нея няма нито бизнес, нито пари, нито Харвард и пред нея не е имало нито един прозорец със златните възможности. Можем спокойно да кажем, че Диляна живее на ръба на съществуването, потънала в дългове. Проблемите й са толкова големи, че всеки един друг на нейно място, отдавна щеше да се гръмне.

Всичко започва, когато тя се опитва да отвоюва открадната наследствена земя в землището на село Синьо Бърдо. Открадва я фирма фантом, с Пълномощни и Декларации с фалшиви подписи, заверени от кмета на това село. Диляна  нарече вече бившия кмет на селото „диктатор“, а той я даде под съд. Сега семейство й ще остане на улицата, загубвайки делото за обида.

Твърдо мога да заявя, че през последните три години, през които все съм на път заради моите каузи, не бях срещал такава силна, непокорна личност. Една невероятна жена, вярваща в справедливостта и готова да се бори до край.

Етикетът “Свободни” с появата на Диляна получи изцяло нов облик. Поклон пред една Българка, която прави повечето „герои“ на днешния ден за смях.

Запознайте се с Диляна и мислете по време на коледните празници. Какви най искаме да бъдем, какъв е правилният път за нас/вас българите и най-вече, кои ще застанем зад тази забележителна жена и ще кажем Стоп – Стига толкова!

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Диляна Маркосян е родена през 1964 г.  в  гр. Мездра. Завършила основното си образование в с. Синьо бърдо, където израства и изживява детството си. След гимназиалното образование в гр. Роман завършва икономически техникум в гр. Червен бряг със специалност счетоводство, професия, която  упражнява и в момента. Съпругът е бивш офицер от БНА, имат син и дъщеря, както и двама внуци.

През 2010г. случайно разбираш, че нивите на майка ти в село Синьо бърдо, на  17 км от гр. Роман са прехвърлени на друг човек. Осъзнавате, че сте жертва на имотна измама. От там нататък какво се случва?

През 2006г. с изготвени фалшиви пълномощни и декларации в кметството на селото Синьо Бърдо са продадени 18 дка земеделска земя, собственост на майка ми и леля ми.

В разговор с кмета на селото Цветан Василев, той нагло ни лъжеше, че неговите действия са били напълно законни и лично ни насърчи да отидем в прокуратурата в Мездра да подадем жалба. След многократни откази за разследване от прокуратурата, накрая успяхме да заведем  дело срещу имотна измама. Полицаи и др. разследващи скалъпваха доказателства, за да прикрият действията на кмета, който допълнително беше закрилян и от много високопоставено лице в управлението на държавата. По този начин нямаше как да излезе истината наяве. Бях се амбицирала вече от цялото безобразие и започнах с медийни изяви и протести – дано бъда чута.

През 2013г. към делото за имотната измама се прибавя и дело за клевета, заведено срещу мен от тогавашния кмет на селото. Аз го нарекох „диктатор“, за което и сега мога да се обоснова. Вижте протокола от автентичния запис на медията, пред която дадох интервюто. Интервю с Медия +

Заслужена ли е присъдата ми за обидата спрямо кмета, която към момента е близо 17 000 лева? Безумието по решението на Врачанския съд е, че са добавили допълнителна глоба 1200 лева за въздействие сред обществото, като наказателна мярка.

Същият съд не прие факта, че по гражданското дело по продажба на земите, беше доказано, че кметът е заверил фалшифицирани подписи на моите близки. Същия, Цветан Василев, ме съди за отправената обида към него. Съда обаче отсече – това е друг казус…

Похарчените над 13 000 лева през изминалите 7-8 години само за адвокатски услуги, ме доведоха до невъзможност да платя исканите от наследниците на кмета обезщетения + допълнителните разходи, които общо възлизат над 17000 лева и така се пристъпи към опис на единственото ни жилището за обезпечение на искането им.

Понеже повечето от читателите на Свободни.бг, живеят в голям град или в чужбина, доста от тях реално нямат представа какво се случва по малките села в България. Има всякакви легенди за местните феодали. Моля, опиши няколко конкретни случая, как местната власт управлява малките населени места в България.

Не случайно в интервюто нарекох кмета диктатор. Например, при всяка собствена кандидатура по време на кметската кампания, той предупреждаваше жителите на селото, особено по-възрастните, че техният вот ще бъде установен още при пускането на бюлетината им в прозрачната кутия. Онзи, който не е гласувал за него, няма да има разрешително от кметството да си отсече дърва от собствената си гора, няма да му работи радиоточката, няма да почисти снегоринът пред дома му в тежката зима, няма да му свети уличната лампа и т.н. На един възрастен човек, в едно село в дълбоката провинция, колко му трябва?

Цветан Василев, кмет на Синьо бърдо през 2006 г. Възрастната жена пред репортерът на bTV Стоян Георгиев отрича в действителност да е подписвала документа, заверен от кмета. Кадри от репортаж на bTV, излъчван на 09.04.2013 г.

Има два потресаващи факта от неговото дългогодишно кметуване:

Единият е, че след пореден спечелен от него местен вот, беше изпратена селската духова музика  да свири погребален марш на портите на неговия опонент, загубил кметското място…

И друг един случай ще остане в спомените на съселяните. Кметът Цветан Василев беше свален от кметския пост на село Синьо Бърдо от Върховен Административен Съд по Закона за конфликт на интереси. На другата сутрин временно изпълняващия длъжността отивайки в кметството, на входа на сградата намира дървен погребален кръст и китка чемшир…

Съжалявам, че „вечният“ кмет на Синьо Бърдо вече не е на тази земя, за да застанем очи в очи и да си кажем грозната истината.

Ти си водила дела, много дела, първо за възстановяване на имотите и после се защитаваш в делото за клевета. Какво ти е направило най-силно впечатление? Говоря за съдебната система в Мездра или Враца, където сте водили дела.

Институциите в област Враца работят ръка за ръка – полицията, кметството, прокуратурата и вместо да осъдят реалността, те оневиняват престъпността.

На едно от съдебните заседания, когато влезе  съдията, аз с възрастната ми майка и леля ми станахме на крака да отдадем нужното уважение и почит към съдията.  Съдията минавайки покрай кмета, потупа го приятелски по рамото и му отправи поздрав с усмивка. Беше толкова унизително за нас.

На друго заседание защитничката на кмета, която е бивша ръководителка на Окръжна Прокуратура Враца, изнесе в защитата си някакви „факти и данни“ за мои изявления, относно действията на кмета, които аз никога и никъде не бях казвала. Това беше откровена лъжа за да се подсили клеветата. Естествено аз остро се противопоставих и поисках пълно разследване на думите на адвокатката му. Съдът не се съобрази с моите искания. Впоследствие, тези измислени „факти“ оставиха сериозен отпечатък в обвиненията по присъдата ми.

Твоят случай е един от най-фрапантните в България, имаше репортажи по националните телевизии, писаха за теб в няколко вестника, омбудсманът Манолова се изказа, че ще ти помогне, известни политици по време на кампании също те подкрепяха, кой ли не още друг. И..? Някой да ти е помогнал?

Не, за съжаление съпричастността и разгласата чрез медиите, не донесоха резултат, естествено не по тяхна вина. Аз изказвам моята сърдечна благодарност на всички журналисти, отразили нашият случай!

Екип на bTV заедно с репортера Стоян Георгиев идваха до Синьо Бърдо, направиха няколко репортажа.

Омбудсманът Мая Манолова беше поканена в студиото на bTV  да говори по темата, касаеща и моя казус. Предишния ден тя ми се обади по телефона, разпита ме за делото и ми отправи предложение за съдействие и подкрепа за съд в Страсбург. На другия ден в предаването на Антон Хекимян тя открито заяви абсурдността на моята присъда и ме оправдаваше един вид. Многократно след предаването я търсих, но останах с убеждението, че тя се крие. Остави поредното дълбоко разочарование у мен и голо обещание от нейна страна.

„Този случай е много показателен за това как за обида на властта можеш да си загубиш двете жилища“, коментира омбудсманът Мая Манолова в студиото на „Тази сутрин.” Кадри от репортаж на bTV, излъчван на 11.07. 2017г.

Моят извод е, че Мая Манолова си направи пиар на гърба на моята трагедия.

Има ли колеги, хора от селото или комшиите от твоя град, които да са съпричастни към болката ти? Би трябвало да не си единствената потърпевша на имотни измами в района. Защо другите не се присъединяват към теб? Заедно сте по-силни.

Има много потърпевши от подобни измами – и в селото, и тук в гр. Роман. Но всички казват, че не биха могли да упорстват като мен по много причини, че изглежда налудничаво да се борят със системата, която вече е прогнила.

Има и хора, които ми се радват, поне така го представят, пожелават ми късмет и успех, но дотолкова…

Двама-трима са тези, които и финансово и морално ни оказват истинска помощ и подкрепа. Дано не се обидят онези, които ще се припознаят в лицата, определяни за глупави и страхливи, че не излизат с имената си открито, за да защитят достойнството на българският гражданин.

Всички знаем, че преклонена глава сабя не я сече, но трябва да има някаква граница на търпимост. Защо хората са толкова инертни, защо толкова не искат да се организират срещу тези, които ежедневно ги тормозят? А децата на тези хора от малките села и градчета като Роман, когато виждат как страдат техни близки? Ако съдебната система не работи или ако работи само в полза на въпросните феодали, логично е хората в един момент да се саморазправят. Защо, ама хептен нищо не се случва в тази насока?

На мен ми е трудно да отговоря. Често започнах да си повтарям, че това не е моят свят. Искам да живея в държава, към която съм лоялна гражданка, с наистина защитени права, собственост и сигурност. Всички разбираме, какво е Европейска правова държава.

Младите хора бягат от България, защото са обезверени и разочаровани от цялата картина. Не казвам нищо ново.

И нашите деца пострадаха от моята борба. Изправени бяха на съдебната скамейка редом с мен.

През годините на водене на съдебни битки, се случи една трагедия в семейството ми – брат ми почина при злополука. Той нямаше наследници и майка ми, за която вече трябваше да се грижим, настоя да закупим малко жилище с парите, които Допълнителен пенсионен фонд изплати обезщетение за брат ми. Волята й беше, това да остане в наследство за децата ни, със спомен от вуйчо им. Децата ни нямаха възможност да дойдат за сделката, тъй като не живеят в Роман и аз го закупих на мое име. Но се оказа, че щом тази сделка е станала през времето, когато съм била подсъдима, се приема, че прехвърлянето на имота в полза на децата ни е престъпление от моя страна, въпреки че аз не бях осъдена по това време. И така децата се озоваха в друга съдебна сага.

Сега те също повтарят – Терминал 2 на летище София и нищо друго.

А ти? Защо ти реши, въпреки всички трудности, да се бориш? Жена на 53 години сама срещу цялата система? Не ти ли мина през ума да се откажеш в един момент?

Покойната ни майка така ни възпитаваше трите деца, останали сирачета още от малки. „Не правете лоши неща, защото няма как да се прикрие случилото се, истината когато е истина – тя си е истина“, учеше ни тя. И сега вярвам в думите й, но за съжаление в милата ни родина, но в ужасната държава, няма такова определение, като доказан факт.

Провокирали са ме много моменти през тези години на търсене на истината и няма сила, която да ме спре.

Спомням си, как се предадоха едни карирани листа с подписи върху тях, уж изпълнени от майка ми и леля ми, за да послужат пред съдебно-почеркова експертиза, а те категорично не бяха изпълнени от тях, но попаднаха в преписката на РП Мездра. Когато аз заведох майка ми и леля ми в РУП Роман да попитат разследващия полицай, откъде са тези подписи, той се държа изключително грубо с възрастните жени. Размахваше заканително пръст и ни подканяше да напуснем сградата, че всичко било свършено и нямало, какво да ни се обяснява, че нямаме работа там и пр. Отговорих, че ще легнем с бабите на тротоара пред управлението и няма да мръднем. Той се смееше нагло и недвусмислено показваше, колко го засяга това.

Журналист от БНР разговаря с двете измамени жени – Вела и Венета на площада пред кметството в с. Синьо бърдо. Снимка: Валери Леков © БНР

На молбата на леля ми, която е с диабет, да й разрешат да посети тоалетната, че нуждата и е неотложна, те отговориха, че това е само за служители на РУП Роман. След това не само срамно, а унизително за леля ми отношение, тя започна да плаче и си тръгнахме…

При последвалата среща при Директора на Областната дирекция полиция – Враца, който беше запознат добре с нашия  случай, но е трябвало да прикрива служителите си, защото самият той им е разпоредил как да действат, за да заличат следите на кмета, се повтори подобно поведение. И той грубо ме навика и ме изгони от дирекцията.

И още, и още много случаи, които подсказваха, колко сме жалки и нищожни ние, простосмъртните…

Сега дължиш общо 17 000 лева към наследниците на починалият кмет със допълнителните разходи. Затова съдебният изпълнител разпродава жилището ви в Роман, апартамента, който е на сина ти и едно лозе с малка виличка извън града. Приключи ли битката за теб? Какви варианти имаш още?

Процедурата е в ход от страна на съда. Каквото и да става, моя съпруг няма да напусне жилището ни. Това е всичко, което сме придобили по честен начин през 35-годишния ни брак. Съпругът ми, който е бил в командния състав на Българската армията, без провинения е бранил честа на пагона, сега вече инсулинозависим, няма да излезе на улицата. Ще се борим докрай, защото всичко е ужасно и брутално, а истината е на наша страна.

Диляна Маркосян в студиото на „Тази сутрин“, разказва как може да остане на улицата заради обиден кмет. Кадри от предаването на bTV, излъчван през септември, 2017г.

Що се касае мен, в момента съм със 100% запор върху заплатата, което също е недопустимо по Закон.

Диляна, какво трябва да се случи, за да престанат хората масово да се крият зад дувара и да наблюдават мълчаливо и да се спасяват поединично?

Държавата сме ние хората, с нашия избор, с нашето търпение и с нашето непримирение. Тук ще направя една въздишка дълбока. Не че на мене ми е лесно, но не ми е трудно, като смятам, че съм права.

Не ми се иска да поддържам тезата, че ни е робско мисленето, защото съм сигурна, че като моя случай, дори под турско робство, като сме били, едва ли е имало подобно нещо.

Истината е, че когато човек върши редното и законното, няма от какво да се страхува.

В моите мисли имам една житейска сентенция: „Щом човек е на тази земя и за него трябва да има място под това небе!“ Нека всички си намерим мястото в нашата Родина и да отстояваме достойно позициите си!

 

Дарин Маджаров: Образованието е най-добрата инвестиция, чрез която България може да ускори развитието си

Визията на Дарин Маджаров

  • Уроците по всички учебни предмети от 1-ви до 12-ти клас в училищата на България трябва да бъдат на разбираем и интересен език.
  • Чрез примера, който дава образователният сайт Уча.се, да се помогне на стотици хиляди учители и ученици да повишат успеха и ангажираността в българското образование.
  • Образованието да е ценност, която се залага вкъщи при възпитанието.

Когато реших, че искам да направя “каталог” на стойностните хора в България, имах един списък от критерии, на които трябваше да отговарят. Хора с кауза, със силна воля и усещане за общественото благо. Хора с визия, как да станат нещата в областта, в която работят. Успешни и по възможност финансово независими. Сърце на правилното място.

Много изисквания. Да. Така е, и впоследствие разбрах, че успехът и финансовата независимост са относителни неща. Някак си успехът, ако го мерим в пари, често изключва най-ценното качество, което търся в хората – стремежа към развитие напред за цялото общество, а не само за самите си тях.

Понякога срещам “people who tick all the boxes” – хора, които действително отговарят на всичките критерии. Дарин Маджаров е един от тях. Той предлага съвременно решение за качествено образование, чрез Интернет платформата Уча.се.

Дали е цялостно решение или лепенка върху болното ни образование, е въпрос на гледна точка. Вече половината училища в България имат абонамент за този образователен сайт и учителите ефективно използват видео уроците му ежедневно, за да поднесат темите по всички предмети, дори математиката, на по-разбираем и увлекателен език.

Според мен, “Уча.се” е една от най-големите и най-важните каузи в България и понеже има успешен бизнес модел, можем да сме сигурни, че ще продължава да се развива и да се подобрява.

Идеята на Дарин се ражда, докато сестричката му, в дома им, в Дряново, имала нужда някой да й помогне с домашните. По това време Дарин е студент и учи в Белгия. Дългите упражнения по skype го изморяват и той започва да прави първите видео уроци за по-малката си сестра и после за нейните съученици. От там нататък историята на ”Уча.се” е класика. Пример, как трябва да се развива една силна, съвременна бизнес идея. Дано да има още много такива. Като Дарин и други като него – енергични, изобретателни и иновативни. Надявам се. Именно те са необходими, за да направим от България независима, просперираща и уважавана държава.

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Дарин Маджаров е на 30 години от град Дряново. Той завършва с медал за отличен успех (6.00) Априловската гимназия през 2006 г. През периода 2006 – 2011 г. получава бакалавърска и магистърска степен по електроника и компютърни науки в Jacobs University в Бремен, Германия. От 2011 г. е докторант в областта на възобновяеми източници на енергия и електрически коли в KU Leuven, Белгия.

Създава Уча.се през 2012 г., като до сега записва над 1000 видео урока по математика, физика, химия, биология, английски език и др, а целта е „Уча.се“ да бъде мястото, на което всеки получава уроците за училище на разбираем и интересен език. След като интересът към образователния сайт нараства, Дарин прекъсва докторантурата си и се завръща в България, за да се отдаде изцяло на „Уча.се“ и да изгради силен екип, с който да подобрят образованието в България.

Дарин Маджаров е отличен в класацията на Форбс за 30 лидери под 30 годишна възраст, както и в класацията на Дарик за 40 вдъхновяващи, иновативни и смели хора под 40-годишна възраст.

На сайта „Уча.се“ вече има над 11000 видео урока и упражнения и до сега имате близо 25 милиона гледания. Колко човека вече работят при вас? Или по скоро, можеш ли да опишеш организацията и екипа?

Един известен предприемач нали така го попитали: „Колко човека работят при Вас?“ И той казал: „Надявам се, поне половината“ / Усмихва се /.

Ние сме много интересен и силен отбор вече от 85 човека и всички сме водени от мисията да подобрим живота в България, като издигнем образованието на топ ниво. Екип сме от опитни учители, видео аниматори, монтажисти, озвучители, програмисти, маркетинг специалисти, дизайнери, хора, които се грижат за партньорствата ни с училищата…

С част от екипа на Уча.се. Снимка: facebook/Уча.се

Имаме 2 офиса – в София и във Варна. Работим и с учители от цялата страна, защото навсякъде има много силни личности и за да имаме реални впечатления за обстановката навсякъде.

Можеш ли накратко да опишеш как се прави видео-урок? Не ми се струва много лесно. Съдържанието трябва да е в крак с учебниците в училището, трябва да бъде разказано по интересен начин, трябва да впечатли детето, за да го помни. Как го правите?

През годините подобрявахме постоянно качеството на видео уроците. В началото бяха доста аматьорски, сега са на много, много високо ниво, което означава и че влагаме в пъти повече усилия и пари за направата на един видео урок. Повечето видеа се правят така… Първо, опитен учител прави план на урока с всичко важно, което трябва да се включи. След това сценарист доразвива текста, като го прави на разбираем и интересен език за учениците. След като учителят одобри финалния текст, озвучител записва аудио файла, като го разказва много ентусиазирано. Монтажист монтира аудиото и му слага ефекти. От там видео аниматорът и учителят работят над визуалното представяне и анимацията. В последната фаза аудиото и анимациите се напасват. Учителят одобрява видео урока и той се качва на сайта.

Дълъг процес, но за да стават нещата на много високо ниво, трябва да се работи здраво!

И самите видеа? Струва ми се ужасно много работа да го нарисуваш, да направиш анимациите, да го озвучаваш…

Ами както виждаме от процеса, много работа си е… Все едно правим мини филм.

Екипа на Уча.се по време на работа над визуалното представяне и анимацията. Снимка: Ивелина Чолакова

И така вече няколко хиляди видео урока. За нас е удоволствие, защото това ни е мисията. Ако не беше така, няма абсолютно никакъв шанс, човек да издържи 6 години на това темпо на работа. Хората в света постигат огромни успехи, само когато „работата“ им е мисия. Толкова много трудности и безсънни нощи има, че ако на човек не му е мисия, ще се откаже 1000 пъти. Всеки ден.

Имал ли си личен мотив за да  създадеш образователен  сайт?

Преди 6 години бях в Белгия и работех над моята докторантура. Сестра ми тогава беше в 11. клас и въпреки, че беше отличничка, понякога ми се обаждаше, за да й помагам с някой друг урок по физика или математика. Понякога се случваше през няколко седмици да ме пита същото нещо, все когато бързах за някъде. Тогава се разбрахме да записваме обясненията на видео и тя да си ги гледа по колкото пъти прецени. Показа ги и на нейните съученици и те също изкараха една камара шестици. Тогава направих набързо един простичък сайт и започнах да ги качвам там. Учениците си разказваха, че има един сайт, където един пич много разбираемо обяснява нещата. Започнаха да идват все повече и да ми пишат: „Хайде прави и по история, по биология, по химия, по всичко… Много разбираемо обясняваш.“ Тогава поканих да се включат учители, за да може заедно да правим нещата по-качествено. И така… Бях като в казарма. Сутрин ставах в 06:00, записвах видео урок, отивах на работа да си карам докторантурата, след работа записвах видео, спорт, вечеря и в леглото. Няколко месеца така.

Понякога се забавях с няколко часа или с ден и се стигна до момента, в който едно момче ми писа: “Ти си пълен смотаняк. Имам двойка заради теб. Защо не качи видео???“ Тогава си казах: Еха… Тези тези хора разчитат единствено на видео уроците и дали ще имат двойка или петица-шестица, зависи от това дали ще успея да създам навреме видео урока… Това ясно ми показа, че има огромна нужда от „Уча.се“, затова прекъснах докторантурата и зарязах всичко, което правех там. Дойдох си, за да направим този голям и силен екип и да развием „Уча.се“ професионално и на много високо ниво.

Не ли е срам, по принцип, че трябва да ви има в България? Аз безкрайно се нервирам от факта, че моето момиче е на училище от 8 сутринта до 5 следобед и всеки уикенд има домашни. Тя е на 8 (осем!) години. Това вече за мен е абсурд. Аз си спомням, че чак в гимназията имах “homework”. А от приятели знам, че деца на 11 и 12 години са на уроци по математика. Побеснявам, когато чуя за тези неща. Какво е причината училищата в сегашно време да не успяват да поднесат на децата необходимия материал в училището – и то от 8:00 до 16:00ч.?

В следващите години просто задължително ще има подобни платформи като „Уча.се“ във всяка една страна в световен мащаб. На много места това вече е факт и навсякъде виждат колко полезно е това.

София Илиева (начален учител с над 34 години стаж) разказва как видео уроците и упражненията на Уча.се й помагат в часовете в училище.

Учениците имат съвсем различно възприятие за света от повечето възрастни. Навсякъде, не само тук. Учениците учат много лесно и бързо онлайн. Целта трябва да е учениците да се подготвят сравнително бързо за училище и да им остава свободно време, за да бъдат просто деца… Да се виждат с приятели, да играят, да се забавляват, да развиват другите важни социални умения. Така те ще откриват и нещата, които ги палят в живота. Когато ги притискаме прекалено много да учат по цял ден, обикновено губят интерес. Ние, възрастните, реагираме по същия начин.

Една вечер се “рових” във вашия сайт и наистина съм много впечатлен от цялата концепция и професионализма. С вашата платформа, вече няма нужда човек да ходи физически на училище. Наблюдава ли се такава тенденция? Нали homeschooling било много модерно?

Целта на „Уча.се“ не е да замести училището или учителите, а да им помогне. През този сайт учениците могат да научат основните факти и знания, които им трябват за живота. Вече в училище трябва да се развиват другите безценни умения за успех в живота – комуникационни умения, презентационни умения, умения за работа в екип, лидерство и т.н. Онлайн платформите ще пестят време, за да може в училище да се фокусират върху това.

При положение, че в малките градове и села затвориха много училища, поради намалелия брой деца,  други изнемогват с разходите, с учителите и какви ли не подобни проблеми. Не ли е по-лесно да качат една плазма с тон колони във всяка класна стая? Тогава учителите могат да работят много по-ефикасно, давайки само някакво въведение към материала и да отговарят на въпросите на учениците. Докато образователната система не е оправена в България, мисля че платформата ви е идеалното временно решение. Как го виждаш ти?

Вече над 900 училища в България използват „Уча.се“ много редовно в класните стаи! Учителите прожектират видео уроците по време на часа и споделят, че резултатите са впечатляващи! Учениците внимават, повишава се успехът, уважението към учителите става по-голямо. Всеки месец се включват и още и още училища. Просто навсякъде по света платформи като „Уча.се“ ще стават напълно стандартни в учебния процес.

Ако има някой в държавата, който е направил чудеса за образованието в България, това си ти. Министъра на образованието склонен ли е да черпи опит от теб?

Миналата седмица се запознахме с министъра на образованието по негова покана и си поговорихме. Разбрах, че целта му е да дадат възможност на още повече ученици и учители да ползват онлайн ресурси за образование; да разширят достъпа на учениците до всякакви онлайн материали. Това е хубава посока и се надявам да успеят, защото вече е доказано, че това ще улесни много обучителния процес. Та, това са ми впечатленията от кратката ни среща. Според мен най-важното в случая е министърът да има силен екип, който да движи оперативните теми в темпо.

Според теб, какви са основните проблеми на образованието в България?

Всички виждаме доста неща, които могат да се подобряват. Въпросът е от кои да започнем…

Споделям две основни неща, които ми правят голямо впечатление:

1. Образованието да е ценност в семейството;

2. В училище да се преподава разбираемо и ангажиращо.

Уча.се с награда „Спасител на детството“, ноември 2017 г.

Ако образованието не е ценност в семейството и родителите не насърчават детето с ценни съвети за образованието и бъдещето, то и най-гениалният учител много трудно ще се справи. Ценностите се залагат вкъщи при възпитанието. В училище се доразвиват. Тук сигурно някои хора ще кажат: ето, пак родителите виновни… Нали имаме училища?

Ами, ако някой родител си кара колата и си хвърли фаса през прозореца, колкото и учителката да преподава урока за опазване на природата, ефект – нулев. Ако бащата казва на сина си „в училище като те закачи някой, набий го, за да знае кой си“, учителите трудно могат да повлияят.

Човек трябва да е възпитан добре и насърчаван в началните години с мисълта, че като учи и се развива, ще има щастлив живот.

След като сме постигнали точка 1, приемаме, че учениците идват в училище с нагласата, че те ще се развиват и училището ще им помогне за техния успех. Там ролята на учителите е да ги запалят по предметите, за да може учениците да открият кое им е интересно и с какво искат да се занимават. Това става като се преподава разбираемо и ангажиращо. С практика, с проекти, с игри, с преживявания – неща, които могат да запомнят за цял живот.

Кратко решение за тях от млад човек-прагматик?

За точка 1 нямам решение; не съм мислил, но трябва. В „Уча.се“ сме се фокусирали върху точка 2, защото там обществото ни ще получи най-добър и най-бърз резултат. Видео уроците и упражненията в Уча.се правят ученето на разбираем и интересен език. „Уча.се“ се ползва в над 50% от българските училища, където учителите се стараят много и преподават в класните стаи, като прожектират видео уроците и правят всички заедно упражнения. След училище учениците имат отново възможност вкъщи да преговорят с „Уча.се“ всичко важно и да се подготвят за училище по най-добрия начин. Това дава прекрасни резултати.

Сайта www.ucha.se е платен. Няма как, ако няма държавно или грантово финансиране. Но от другата страна това е вдъхновяващо, че имате работещ бизнес модел. Щом успяхте в България, където вашия таргет са 500 000 ученици, даже и по-малко, представи се какъв бизнес можете да развиете в Русия например, където има население от 250 милиона и разстоянието между някои села е повече отколкото от София до Пловдив. Предполагам, че там има homeschooling колкото искаш. Или Щатите, или Германия. Можеш да станеш Марк Зукербърг на модерното образование. Whatsnext за теб?

За момента нямам интерес да развиваме „Уча.се“ в други страни. Да, финансово звучи много добре и има голям потенциал. Просто седнах и си поговорих със себе си. Много ясно виждам, че моята мисия е тук в България. Искам да се раздам за хората тук и това ме прави щастлив. Едно от най-важните неща за успех в спорт, наука, бизнес е фокусът. Моят фокус е изцяло върху подобряване на живота на хората тук в България и не си го разсейвам с нищо друго. Не го казвам, за да се правя на големия герой, а просто това искам да правя и когато виждам резултатите тук, това ми носи удовлетворение.

Онзи ден говорих с едно момиче, председател на младежка организация в България. Попитах я: Кой е съвременният герой за младежите в България? Отговори ми, че за днешните младежи, кумири са Криско, Левски и Ботев. В тази последователност… Освен, че образованието е проблем в България, възпитанието също е голям проблем. Много разбити семейства, битови проблеми колкото щеш, финансови проблеми, по телевизията BigBrother и „София ден и нощ“ – положението не е розово. Разбра какво искам да те питам… Ако някой има очи да говори с младите в България, май това си ти. Какво може да се направи? 

На много хора няма да им хареса мнението ми, но аз вярвам, че е така. Учениците имат тези уж „странни“ идоли, защото пък хората с много велики ценности почти не успяват да докоснат учениците и да им предадат посланията си. „Странните“ идоли много по-добре са изучили живота на учениците и им дават своя образ на техния собствен, разбираем език. И обратното… Когато човек с много силни ценности не успее да постигне връзка с учениците, те няма как да го чуят и да учат от него. Ние не учим от хора, които не са ни интересни и които не харесваме. Учим от хора, които ни впечатляват. Сетете се кои учители точно помните… Помислете кои са вашите идоли…

Учениците не са виновни, че имат тези „странни“ идоли. Самата среда им предоставя това. Когато средата започне да им предлага и други опции, които успяват да ги докоснат, те ще започнат да ги избират. Аз лично го виждам от моите участия пред ученици. Когато се справя добре и им хвана вниманието, те стават фенове на ценностите, за които им разказвам.

Решението е само едно: активност и действие. Аз и колегите ми сме започнали.