Кирил Петков: Дайте да обединим мозъците на България

Визията на Кирил Петков

  • Да създадем повече бизнеси, които да успяват на световните пазари, вместо да усвояват бюджетни средства тук.
  • Да използваме потенциала на нашите млади учени за създаване на иновации, като основен фактор на конкурентоспособност, вместо да разчитаме на ниските заплати.
  • Да осъзнаем, че дългосрочно човешкият ресурс е най-важен за една успешна развиваща се икономика и без сериозни инвестиции в образованието и науката няма как да успяваме на световните пазари.

Колкото и да обичам България, колкото и да се чувствам у дома и хората да ми стават все по-близки, а народопсихологията все по-разбираема, давам си сметка, че много от хората, с които общувам, са по-различни от мен. Друга култура или изцяло друга планета – настроението зависи от това, с кого съм се срещнал през деня.

Може би цялата тази лудост, да обикалям България в търсене на моите Свободни, освен като начинание да намеря съмишленици, личности с примери за развитие на българския потенциал, е също така и опит да намеря приятели и себеподобни хора, в които припознавам част от културата и ценностите, на които ме учиха като дете.

Кирил Петков е един от най-ясните примери напоследък. Той много ми прилича на децата, с които съм общувал като малък. С отворен и честен поглед към света. Истински вярващ, че “the sky is the limit”. Уважава и оценява труда и успеха на другия. Винаги много положително настроен и готов да помага. Не особено заинтересован за външния си облик. Мечтател, вярващ в иновативни идеи, които и самият той измисля постоянно – Кирил има успешен бизнес с нов пробиотик, извлечен от цвят на старопланинско кокиче.

Много мога да пиша за Кирил. Да разкажа, че през свободното си време преподава икономика и бизнес в Софийския Университет на най-талантливите студенти в България. Че започва нов проект в Биологическия факултет  – до 2 години трябва да има модерно-оборудвани лаборатории, за да може да организира “мастер-клас” за най-талантливите млади инженери на България.

За мен, Кирил е изключителен пример за бъдещето на българския бизнес. Трябват ни хора, които не само дърпат каруцата в икономически план, но които разбират, че имат и отговорност към обществото. На всички ни е известно, че  именно това е особено дефицитно качество сред новия български елит.  Имаме още много път да извървим в тази посока…

Но може би гледам прекалено философски към нещата. Когато се прибрах от интервюто с Кирил и съпругата ми взе камерата да види, къде съм бил през деня, тя възкликна: “Ехаа! Джон Траволта си снимал!”

На някои хора просто им е писано да им върви по вода…

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Кирил Петков е роден през 1980г. в гр. Пловдив. Завършил е магистратура в Харвардския университет и е в топ 10 на неговия випуск, работил с проф. Майкъл Портър в изработване на секторни политики за икономически растеж. Той е изпълнителен директор на ПроВиотик АД, българска фирма, която успява да се реализира успешно на американския, европейския и азиатския пазар, чрез създаване на иновативни био продукти в координация с български и световни учени.  Световни издания като The Wall Street Journal пишат за успеха на фирмата, а учените в екипа на разработваните продукти включват и нобелови лауреати по медицина като проф. Бери Маршал.

Кирил е един от тримата основатели на Харвардската програма в Софийския университет, през която минават годишно 60 студента, избрани между 400 кандидата от всички университети на страната. Той и останалите преподаватели обучават доброволци в програмата и лично финансират ежегодните им разходи към Харвард, така че най-добрите български студенти да могат да посещават програмата, без да се изисква допълнително заплащане от тях.  Кирил членува в гражданските движения MoveBG и “Да Запазим Корал”, където заедно с други свои сподвижници помогнаха да се промени Законът за черноморското крайбрежие, с цел запазване на природата на трите плажа – Корал, Иракли и Карадере.

Женен, с три деца.  В свободното си време се занимава с кайтсърф, сноуборд и парапланеризъм.

Семейството на Кирил. Снимка: Личен архив.

Млад, умен, симпатичен, богат… Не познавам съпругата ти, но със сигурност е красавица. Имаш диплома от Харвард, говориш английски по-добре от Бил Гейтс – и той учил в Харвард, само че не е взел диплома. Бизнесът ти е за пример и свръх зелен – правиш пробиотици с един щам на лактобацилус булгарикус, който е български патент. Не може така… Сигурно дипломата ти от Харвард е фалшифицирана, прибираш приборите от ресторанта, когато вечерята не ти е била вкусна, или през уикенда обикаляш столичните клубове в женски дрехи, за предпочитане като Цецка Цачева…  Трябва да има нещо! 

Как ме хвана, че харвардската ми диплома е фалшива (усмихва се). От този университет май най-успешните не са тези, които са го завършили, а тези, които са напуснали преждевременно и са стартирали свои бизнеси.  В този смисъл, за съжаление, аз си завърших пълната програма и както виждаш не мога още да се похваля с резултатите на Бил Гейтс.

Рядко срещам човек, който има такава аура от ентусиазъм и позитивизъм. Къде ти е контактът? Къде зареждаш батерията? Често тръгвам от вкъщи като теб, но вече на втория светофар моята глава вече е празна за деня… Това искам да те питам. Откъде черпиш енергията и вдъхновението си и как обстановката, в която живеем не ти изпива цялата тази енергия?

Интересното е за мен, че като вървя по улиците и виждам всякакви нередности и дупки в асфалта, реално виждам повече потенциал за подобряване, отколкото нерешими проблеми. Колкото и странно да звучи, това ме подбужда да правя нещата, които правя, защото вярвам, че България може да бъде много по-напред. Сегашната ситуация, само ме мотивира, да се опитам да бъда част от реализирането на този потенциал.

От чисто ежедневна гледна точка, мястото от което се зареждам най-много, е Природата и тя ми дава почивка на мисълта.

Откъде ти хрумна да правиш пробиотици и че има нещо ценно в кокичетата? Поне така прочетох на опаковката.

Вярвам, че когато човек търси да развие успешен бизнес, това се случва много по-лесно, ако има реални фактори за конкурентоспособност в местната среда.

Или трябва да има нещо специфично, което се намира само в България, или българските клиенти трябва да изискват повече, отколкото световните клиенти в дадена сфера, или съществуващите бизнеси в дадена индустрия трябва вече да показват успехи на световните пазари.

В индустрията с българските закваски за кисело мляко ги има всичките тези условия, взети заедно. От една страна, в България киселото мляко се прави от 4 000 години и имаме над 2 000 щама лактобацилус булгарикус. От друга страна, всеки българин има силно мнение какво е за него хубавото кисело мляко. И от третата страна, всички български фирми, които са в тази индустрия работят, главно за износ.

Моята задача беше да измисля иновация в тази индустрия, в която има всички предпоставки, за да създам продукт, който да е уникален и да може да бъде конкурентоспособен на световните  пазари. Ето така стигнах до идеята за единствения лактобацилус булгарикус, който  е изолиран от цвят на планинско кокиче и се развива по-добре в морковен сок, отколкото в мляко. Така ние станахме единственият производител на биовегански пробиотик в света.

Всъщност, лактобацилус не е млечна бактерия…

Реално, повечето от тези добри бактерии могат да се изолират от различни цветя. Ако човек се вслуша в традиционните рецепти за правене на кисело мляко в различните региони на България, ще види, че повечето първозакваски включват хвърляне на различни видове цветя в топлото мляко. Например, около Приморско обичайната рецепта за заквасване, когато човека няма достъп до лъжичка кисело мляко, е използването на ябълков цвят. В Софийско има рецепта за ползване на дюлев цвят. А в Годеч дори хвърлят мравки в топлото мляко за първоначална закваска. Като най-вероятно тези мравки, се пренесли бактерията от растенията, по които са лазили. Разбира се, в днешно време, повече от тези рецепти са изгубени и хората са съхранили единствения начин да заквасват своето кисело мляко само с лъжичка от друго кисело мляко.

Но уникалността на лактобацилус булгарикус е в това, че може да се намери в много растения в България.

Вярно ли е, че Опра Уинфри пие твоите хапчета с българската бактерия? Подозирам, че по-голямата част от вашата продукция е за износ, нали?

Абсолютно. 95% от нашите продажби са извън България. А Опра не само пие Провиотик, а даже и го промоцира в своето списание, като един от 20-те най-обичани от нея продукти. Като интересното е, че за тази възхитителна реклама, тя не ни поиска да платим и цент. Тя просто един ден влезе в един от магазините в Манхатън, в който продаваме и сама си го закупи. Може да го наречем и късмет, но същото се случи и с тенисиста Новак Джокович, който е веган и бе впечатлен, че може да си вземе биовегански пробиотик, а като такъв нашият е единственият  в света.

Продуктът ти е био, веган и 100% естествен, това го разбрах. Подозирам, че себестойността на продукта не е малка. Не си като Nikebuy cheap, sell expensivе, но някак си стратегията ти е много успешна. Какъв е бизнес моделът?

Различна е стратегията от тази на Nike, защото себестойността на нашия продукт е доста висока. Ние използваме само биоморкови, които са скъпи и не слагаме никакви изкуствени съставки, които биха понижили цената на продукта. За това сме с едни от най-високите продажбени цени в този сегмент. Така че, използвайки твоите думи ние сме „buy expensivе, sell expensivе“. Но пък мога да предявя претенции, че се нареждаме сред най-качествените продукти в световен мащаб и създаваме продукт, който с кеф си го давам на моите деца да го пият.

Пътят на България е иновативният бизнес. Няма да те питам – знам, че така мислиш. Но засега бизнесът тук се крепи най вече на бетон, тухли, асфалт, фуражно жито и туристи с тесен бюджет. Как да обърнем посоката?

Смятам, че най-добрият начин да се обърне посоката е, като почнем да създаваме бизнеси на базата на иновации които са успешни и те да служат за пример на другите предприемачи. Осъзнах, че този подход води до успешни резултати. Това за мен е много по-добър начин, отколкото само да се теоретизира на думи.

В свободното си време преподаваш в Софийския университет. Всеки вторник водиш лекции на английски език по интересни теми, свързани с бизнеса и икономиката, за най-добрите студенти в страната. Преди месец ходих да видя за какво става въпрос. Падна ми шапката. Имаше и правостоящи… Откъде този невероятен интерес?

Всяка година, ние избираме 60 човека от около 400 кандидата. Тези хора са много мотивирани, талантливи и положително заредени. Те са тези които правят атмосферата в нашата класна стая уникална. И те са тези, които успяват да създадат такъв голям интерес за всеки следващ випуск.

Лекцията на Кирил Петков в Софийския Университет, ноември, 2017г. Снимка: Тихомира Методиева – Тихич.

Колко години вече го правиш? Откога преподаваш в Софийския университет?

Ние започнахме нашата програма преди 10 години.

Значи голяма част от най-умните млади икономисти в страната са минали през твоите класове. Поддържаш ли връзка с тях? Те са много важен контингент.

Да, всеки първи четвъртък на месеца ние се събираме с наши настоящи и бивши студенти, които са в София, на чаша бира или вино след работа. Оказва се, че тази традиция е много стабилна във времето, защото е голямо удоволствие човек да прекара споделено време в такава компания. И по този приятен начин си запазваме връзката с тях, но още по-важно е, че те запазват координацията между тях си.

Имаме страхотни учени в България и призовавам да обединим мозъците на България. Мога да обединявам хора, които имат потенциал. Ако искаме силна България, трябва да се замислим къде са ни силните продукти, които са чисто български, да направим координация и да бием външния пазар.

Онзи ден ми спомена за новия проект в Биологическия факултет на Университета. Можеш ли да разкажеш малко повече?

Много съм щастлив, че тази година ще изградим първия център за приложни изследвания и иновации в природните науки. Ще бъде място, където студентите по биология, физика, химия ще се събират и ще създават мултидисциплинарни иновации. Оказва се, че много от новите технологии, за да бъдат успешни, трябва да включват повече от една научна дисциплина. Надявам се, че този нов център ще бъде точно това средище, което ще позволява тази координация да се случва. Тук е мястото да кажа, че нашата компания ще финансира само 50% от средствата, а фондация „Америка за България“ ще дари останалите средства. Университетът  и студентите ще получат този център, без да се похарчи дори един лев от държавната хазна или от бюджета на учебното заведение.

Лекция на Кирил Петков в Софийския Университет, ноември, 2017г. Снимка: Тихомира Методиева – Тихич.

Често се говори за българите в чужбина. Какво правят и могат да направят за България е тема за дълъг разговор, но първата стъпка е да накараме много от тях да се върнат. Разбрах, че този въпрос е като кокошката и яйцето: Дали ще се върнат, когато нещата тук се оправят или трябва те първо да дойдат и тогава нещата в България ще се оправят… Ти ги знаеш българите в САЩ по-добре от мен. Какво трябва да се случи тук, за да ги накараме да се приберат в България?

Първо, за да помага на родината си, не е наложително човек да се върне в България. Пример за това, е професор Фичорова от Харвард, която е готова във всеки един момент да дари от своята енергия за български каузи, както и да помогне на всеки българин, който я е помолил за нещо в Бостън. Тя, например, и без да се прибира, ще ни помогне да афилираме новия ни център с Harvard Medical School. И така, в България ще бъде единственият център в Европа, свързан с този престижен университет.

Разбира се, ако успеем да върнем част от българите от чужбина отново в България, това би било отлично. Но трябва да сме реалисти, че за да се случи това, трябва да имаме български компании, готови да плащат европейски заплати. Тези бизнеси трябва да имат много висока добавена стойност и стабилен растеж. За мен това е предпоставката за започване на един позитивен цикъл за връщането на нашите мозъци обратно в България.

А за този предприемчив дух? Знам, че това е дарба или ген, ако щеш. Много хора нямат достатъчно доверие или вяра в себе си. Кой знае колко скрити лимонки има. Какво да направим за да стимулираме предприемаческия дух в България? Може ли правителството да играе важна роля в този процес?

Най-добрият стимул за създаване на предприемаческа среда според мен са позитивните примери, които не се основават на използване на бюджетни средства или усвояване на държавни пари, а са реални бизнеси, които успяват със собствени сили. Колкото повече такива примери имаме, толкова повече хора ще повярват, че и те могат да бъдат успешни.

Когато се вижда, че в една среда най-печелившите бизнеси са на база на връзки с управляващите и усвояване на държавни поръчки, тогава това допринася предприемаческият дух да бъде заменен с умение за лобизъм. В този смисъл, първата важна роля за държавата е да изчисти максимално корупцията така, че все по-малко примери да има за бизнеси, които се базират на нечестни и непазарни отношения.

Ако държавата допринесе за създаването на координация на българския бизнес за чужди пазари или помага на българските университети да създават кадърни кадри и развиват науката, то тогава ще може да й се признае и стимулираща роля за предприемаческата среда.

Говорейки с теб, осъзнавам отново, че най ценното ти качество, според мен, е това което най-много липсва в България – ентусиазмът. Казват, че ентусиазмът е заразителен. Как да накараме един цял народ, всяка сутрин, докато се разтяга в банята пред огледалото, да си каже: “Today is going to be an awesome day!”

Мисля си, че реално животът не е чак толкова лош в България. И ако всеки се замисли, въпреки проблемите, колко хубави неща може да му се случат в този ден, може да погледне по-позитивно в огледалото. Ако не беше така, нямаше толкова много българи, които живеят в чужбина, да си мечтаят един ден да се върнат обратно, поне за почивка.

Разбира се, има много потенциал България да стане едно от най-прекрасните места за живеене, но отговорността остава реално на всеки един от нас. И колкото по-малко чакаме някой друг да ни оправи, толкова по-близко сме до възможността да изпълним този потенциал. Аз просто вярвам, че един ден това ще стане. Убеден съм!

Кирил, знам че си запален сноубордист, но си и против новите планове за Банско. Темата Пирин е много гореща. Кажи с две думи – може ли да има щастлива и разумна развръзка?

Най-доброто решение беше предложено тези дни от алпиниста Боян Петров, който категорично е ЗА пускането на втори кабинков лифт, но и за цялото запазване на Пирин и нейните гори във вида, в който са в момента. По начина, който той предлага, няма да има опашки пред лифтовете в Банско, но няма и да се прокрадват задкулисните идеи за голямата сеч и строителството в Националния Парк Пирин. Ако правителството наистина иска само втора кабинка, то би трябвало да подкрепи това предложение, което затваря всички други вратички за нерегламентирани действия от страна на Юлен.

Бел. ред: Редакция на решението на МС  от 29 декември, 2017г., която предлага Боян Петров е в таблицата тук:  

Сравнителна таблица на двете предложения: Решение на МС от 29.12.2017 г. и на Предложението на Боян Петров.

 

 

Вени Марковски: Не бива да се предаваме

Визията на Вени Марковски
  • Всичко започва от съдебната система. Не може да има здраво общество, ако то е създало болна и неработеща съдебна система. Или по-точно: работеща по поръчка прокуратура.

За жалост, моите разговори с българи в чужбина как те биха могли да бъда полезни при един опит да извадим каруцата от калта, в която се намира България, често свършва със следното заключение: Патрик, разбери, ние не сме избягали от България, избягахме от българите.

Вени е полезен кадър. Само му прочетете  CV-то. Сигурен съм, че и той би помогнал и се надявам в един момент да успея да го убедя. Но засега само се мъчих от него да изцедя някой съвет или визия за посока, както му е реда в Свободни. Не успях. Прекалено скромен или мъдър, не знам. Мислих да не публикувам неговото интервю от липса на послание. Но после реших, че Вени може би най-интелигентно ми е обяснил, какво куца в нашите или вашите отношения.

Повечето българи, установили се в чужбина, гледат на Родината с романтично-носталгичния поглед на отминалото безгрижно детство. Други въобще не обръщат взор към България, нямат време, особено онези ангажирани със сериозна работа. Течението на буйната река, из която сърфират, ги носи към непознати и любопитни брегове и не намират и миг за поглед назад. Малцина са тези, като Вени Марковски, които съпреживяват за България, които продължават да упорстват да променят манталитета на „нашенците“ – същият, онзи андрешковски манталитет (на селския хитрец, който не плаща данъци), който толкова ни дразни, когато го виждаме у другите, но и който ни кара съвсем безскрупулно да подаваме банкнота в протегната ръка на катаджията, когато ни хване да говорим по телефона, докато шофираме без колан на червено.  Този манталитет „нашенците“ често се опитват да прилагат и в чужбина,  да “изиграят”, да “прецакат” системата, като си мислят, че чужденците са балъци, а нашенци са хитреци и така се провалят…

Именно към „нашенците“, а не към българите е насочено критичното му отношение, за това че „нашенци“ все очакват някой друг да оправи проблемите ни, а не се заемаме сами да си ги решим, обикновено с оправданието: Ама аз нали им плащам данъци, те трябва да чистят.  Според Вени, в това отношение „аз” – „те” и се състои проблемът, който не можем да решим вече толкова години.

Много интересна съпоставка прави между разклатените плочки на тротоарите и състоянието на обществото: „всичко това започва от разклатените плочки, които издават, че цялата ни обществена система се клатушка.“

Все пак Вени дава едно разумно (според мен) решение: „Да образоваме хората, за да може нашенци да намаляват. Това е спасението: повече българи, по-малко нашенци. Повече хора на XXI век, по-малко байганьовци.“

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Вени Марковски е  един от двамата създатели на първия в София Интернет оператор. Съосновател и председател на УС на „Интернет общество – България“. Бил е член на борда на директорите на международното „Интернет общество“, на Интернет корпорацията за имена и адреси, на международната организация „Компютърни професионалисти за социална отговорност“, на Нов симфоничен оркестър и др. Автор на множество публикации в родните и чуждестранни медии.

Понастоящем живее в Ню Йорк, но често посещава България. Сред хобитата му са играта на тенис и карането на ски.

Първият и най-горещ въпрос: Човек с такова CV, който е създал и продал една от най-известните фирми свързани с “нови” технологии в България, интернет доставчика BOL.bg – по презумпция има страхотни възможности в IT сектора в България – what the … are you doing in America?

Аз заминах за САЩ през 2005 г. по лични причини, които нямат нищо общо с тогавашния ми Интернет-бизнес в България. Не съм се откъснал от страната, но навън има също възможности за реализация; пък и не съм единствен – ето, първият ни служител в БОЛ.БГ, Николай Горчилов, сега е в Индия и развива Интернет бизнес там.
Това, което правя в САЩ е, че пак си работя същите неща, както и в България; просто местожителството ми е в Ню Йорк – градът, който (като мен) не спи.

Вени Марковски говори пред ОС на ООН по случай приключването на преговорите за WSIS+10. Декември, 2015г. Автор: UN Photo/Evan Schneider

Няма да те питам много как живееш в Щатите. Някои хора ще те намразят…

Не съм сигурен, че ще ме намразят точно или пък само заради това. Истината е друга, разбира се – аз пътувам и работя много, а за нашенци тежката работа не е основание за завист. Но в социалните мрежи се вижда, че бай Ганьо мрази на принципа ‘Га не мразим, не мо’ем заспим (“Когато не мразя, не мога да заспя”). Оказва се, че има хора – озлобени, мразещи, изпълнени с негативни емоции, които обаче се преструват успешно; ето, наскоро един такъв нашенец не издържа и избълва порция злостни думи по мой адрес във Фейсбук. Познавам го бегло, нямам спомени да съм имал някакви кой знае какви отношения с него, затова излизащите изпод клавиатурата му змии и гущери бяха неочаквана изненада. Не е неприятна, а просто е изненада. Аз, естествено, не се разсърдих, но се учудих – ненормално е човек да носи в себе си години наред злобата си, а да ме поздравява, да прави мили очи и да си общува с мен… Ненормално и тъжно е. Не мога да си обясня такова поведение – може би защото не са ми познато такива чувства – аз не мразя, не завиждам, не злобея… Напротив –  усмихвам се и ми е винаги интересно и забавно… Ти можеш ли да го обясниш?

Затова да те питам за България. Често идваш насам. Защо? Само да видиш приятели и роднини, или имаш още проекти в България?

Идвам, разбира се заради приятелите и роднините, но и защото изпитвам чувство на дълг към България…

Моля?

Да,  това е страната, дала на семейството ми подслон един месец, след като съм се родил. По онова време югославският комунистически диктатор Тито вече е осъдил дядо ми на затвор през 1948 г., а след това и на пет години концентрационен лагер (1956-1961), лишил го е от граждански права, а към сина му – моя баща, както и към майка ми югославската ДС (УДБ) е имала такова отвратително отношение, че те са били принудени да емигрират. България дава подслон на семейството ми; няма как да не съм ѝ благодарен.

С дядо си, Венко Марковски, академик на БАН и народен деятел на културата. Декември, 1987г. Снимки: Личен архив

Но как съчетаваш това чувство с описания случай по-горе?

Няма връзка между двете. Нашенци, които злобеят, не са българите, които са приютили семейството на един зловещо измъчван от комунистическите палачи поет. Това е все едно днес аз да се хваля с това, че българите били “четвърти в света” по футбол през 1994 г., само защото тогава съм правил ИТ-центъра на Българския футболен съюз и съм се познавал с Вальо Михов. Заслуга за постижението си имат футболистите, треньорите, ръководителите на БФС, както и клубовете, в които те играеха. Ние сме само зрители. Да се гордеем с техните постижения или да се срамуваме – и двете са признак на комплексарщина, на комплекс за малоценност. Е, сега вече някои нашенци може да ме намразят още повече – ще си кажат: “Не стига, че го мразя, че му го казах, но той се преструва на много цивилизован и не ми отвръща по същия начин! На какъв се прави тоя, бе?!”

Добре, да се върнем към темата. Много съм се интересувал за развитието на IT сектора и се ядосвам, че твърде малко пари се инвестират в IT образования и всички науки свързани с него. Също се ядосвам, че все още прекалено се набляга на оutsourcing. Няма достатъчно български продукти и софтуерни решения. Как виждаш ти този сектор в България. Дай кратък анализ на сегашното положение, проблеми, предимства за “made in Bulgaria”, нашите предизвикателства и някаква стратегия за бъдещето.

Има много предимства за “произведено в България” – страната е в ЕС, има ниски данъци, разполага с качествени хора, които работят или ръководят прилични компании. Има мои колеги, които продължават да развиват бизнеса си в страната; не всички са като мен, а и чужбина не е за всеки. Проблемът, който нашите сънародници трябва да разберат, е друг: България не е единственото място за подобен бизнес. Тя се конкурира със страни от цял свят и трябва да се стреми да е по-добра от тях. Винаги. Това ще рече ВСЕКИ един от нас да трябва да се стреми да бъде по-добър от другите, по всяко време. В ИТ-бизнеса има голяма конкуренция и България трябва да се бори за всеки клиент.

Възможно ли е ти и други български IT герои да се обедините в едно сдружение и да привлечете големи компании към България. Примерно, кметът на Елин Пелин, енергичен и много деен човек от сектора, ще ви уреди землена площ в Елинпелинско (близо до летището + чист въздух) и Apple, Intel, Oracle и други ще изберат България за R&D или за производствена локация в Европа. Може ли да стане?

Всичко е възможно, но някои неща са малко вероятни. Ето един пример – преди година помолих шефа на сравнително голяма щатска компания (над 7000 програмисти) да промени пътя си и да мине през България. Организирах му срещи с ИТ-бизнеса, както и с държавните институции. От бизнеса остана много доволен, но за беда дойде в България дни, след като Борисов бе подал оставката си и явно обстановката му се е видяла несигурна. Човекът реши да не инвестира у нас, а жалко – искаше да започне с 250 програмисти, които да станат 1000 до няколко години. Сметката е много проста – 1000 програмисти, на работа за щатска компания, носят в страната огромно количество пари.

А за тези компании… Защо да идват у нас, след като дори и да получат това, което ти казваш, ще им се наложи да живеят не в Елин Пелин, а в София. И за да отидат до Елин Пелин, ще губят часове наред всеки ден. Ще ходят по разбитите и мръсни улици. И, може би най-важното: ще ги гледат намръщено едни нашенци, които ще си мислят: “Тия, па! Какво ми се правят на интересни, все едно не сме виждали големи компании!” А някои не само ще го мислят, но и ще го изричат на глас, ще ги плюят и т.н.

Вече си в Щатите 15 години. Какво е най-ценното което си научил там? И какво могат българите като народ или България като държава да научи от американците?

Няма едно ценно нещо, няма и нещо, което да сме показали, че хем искаме, хем можем да научим, хем ще го приложим на наша почва. Пример – в САЩ може независим прокурор да разследва президента, а ФБР редовно вкарва в затвора  конгресмени. Как го виждаш това в България? А можеш ли да си представиш не просто кампания #metoo (англ., и аз също) срещу насилието от страна на мъжете към дамите, че и някой властимащ да си подаде оставката заради нецензурни шеги или груби подмятания по адрес на жените?

В резерват за соколи, щат Вермонт. Снимка: Личен архив

Дали тези неща са приложими тук? Ще дораснем ли дотам?

Не знам дали някога ще “ги стигнем американците”; Тодор Колев, когото имах честта да познавам и продължавам да уважавам, имаше цяла песен, че това няма как да се случи. Те изграждат демокрация 200 години повече от нас и все още имат сериозни проблеми. А у нас хората си мислят, че щом сме членове на ЕС, значи всичко ще се оправи. Ще се оправи, ако има мотивирани хора, които да използват членството в ЕС, за да направят страната по-добра.

Кое намираш като хубаво качество, талант или даденост в България, което ще бъде от ползата на американците?

Много талант има в България, но е факт че можем да го сравним на какво ниво е едва тогава, когато се конкурира с таланта по света. Има и много талант, който у нас не се признава, по същата логика, за която говорих по-горе: “А, бе, кой е тоя, бе?”. Как мислиш, защо хора като Тео Ушев, Герасим Дишлиев, Димо Райков са в чужбина? Не, че у нас няма талант – естествено, че има, но той се съревновава на малкото игрище, на черния терен. Черен, но не от чернозема, а от черната злоба и завист. Когато в продължение на 140 години държавата е била тази, която е “давала” храната, нормално е системата да е изкривена. Да не говорим, че нашенецът по принцип не иска да дава пари за изкуство, защото и той е свикнал, че държавата ще храни писателите, художниците, певците и актьорите… И така не е от социалистическо време, а от самото Освобождение 1878г. На думи много почитаме и уважаваме творците, но като опре въпросът до делото – например да си купим техните книги, веднага бием отбой.

Ти си с богат международен опит: работил си къде ли не по света; какво ще кажеш за пътя на България от тук нататък? Дай 3 или 5 неща които трябва да бъдат променяни. Как виждаш това да стане и кой ще ни помогне?

 Трудно е да се дават рецепти отдалече, а и нямам претенциите да разбирам добре  случващото се в България; ще ти дам пример – аз не се интересувам кой е на власт, искам който и да е на власт, хората да виждат, че страната се развива напред и нагоре, а не назад и надолу. Мнозина се чудят как така продължавам да помагам на България – водя инвеститори, участвам в конференции и т.н. А аз им се чудя на друго – защо някои или дори същите хора непрекъснато се оплакват, че това не било добре, онова било кофти, но самите те не се хващат да го оправят!? Защо искат някой друг да им го оправи? Ето, тази година отидох на почивка на Черно море, докато мнозина предпочитат морето в Гърция!? Излиза, че хора като мен – емигранти, не само покриваме търговския дефицит на страната с парите, които пращаме на близките си, но и като се приберем в България, харчим изкараните с пот на челото пари в чужбина… у нас! А нашите политически патриоти ходя на почивки в чужбина и харчат получените (често те не са изработени!) пари там.
Манталитетът на нашенци няма да се промени, но ако се промени съдебната система и вместо цацаратура има работеща прокуратура, тогава поне ще има усещане за справедливост. Днес вместо подобно усещане, има направо разбиране, че системата е калпава и управляващите никога няма да бъдат наказани за престъпленията, които извършват. Подобна липса на справедливост убива всеки порив за създаване на общност.

Изказване пред среща на министрите на далекосъобщения от Източна Европа. Май, 2010г. Снимка: Личен архив

За мен, може би защото съм юрист по образование, основният проблем на демокрацията в България е липсата на върховенство на закона.

Не мога да ви дам готови рецепти или някаква визия, защото това според мен не е работа на един отделно взет човек, а на политическите партии; ние – гласоподавателите – трябва да прочетем какво ни предлагат, да ги питаме как ще го реализират и да гласуваме според наученото. За съжаление, поради късата памет на народа, партиите не си правят труда нито да пишат кой знае какви програми, нито да ги изпълняват; нашенци все още гласуват първосигнално, като особена роля в този процес играят думи като „комунисти“, „Европа“, „Русия“ и т.н.

Ти беше кандидат за кмет по едно време; какво искаше да промениш тогава?

Това бе през 2003г., тогава казах, че имам само една мечта – да видя плочките по улиците подредени така, че човек да може да ходи по тях в дъжд и сняг, без да се страхува, че като стъпи отгоре им, те ще го опръскат с кал, защото са разклатени и събират вода под тях.

Е, това е майтап, нали?

Не, защо? Има връзка между подредените правилно плочки и асфалтираните улици (без дупки) и… състоянието на обществото, качеството на живот в държавата и щастието на хората. Подредените плочки означават подредено общество. Паркираните по тротоарите коли са признак, че обществото търпи някакви хора, които не се съобразяват с останалите. Липсата на условия за движение по улиците на хора в инвалидни колички, а и на бебешки колички, е достатъчно ясен знак, че обществото предпочита да не се затормозява с мисли за хората в неравнопоставено положение. Помисли си сега за домовете за “изоставени деца” и как обществото се отнася към тях? Да не започвам с другите, по-големи и по-значими теми – за отношението на нашенци към различните – роми, бежанци, евреи и т.н.

И всичко това започва от разклатените плочки, които издават, че цялата ни обществена система се клатушка. Хората поотделно са чудесни, но събрани заедно се оказват без опора. Ние поддържаме ред и чистота в домовете си, но за улицата ни е все едно. И винаги намираме оправдание, което най-често е “Ама аз нали им плащам данъци, те защо не чистят”. Виждаш ли – още в това отношение “аз” – “те” се съдържа проблемът, който не можем да решим вече толкова години.

Липсва връзка между държавата и гражданите ли?

Не само. Липсват много връзки. Например някои (много?) хора продължават да не разбират, че има връзка между труда и заплатата. Ние се шегувахме по време на социализма с приказката “Те ни лъжат, че ни плащат, а ние ги лъжем, че работим”, но се оказва, че и днес е така. Непрекъснато излизат проблеми – бедни шивачки работят месеци наред, а фирмите не им плащат. И т.н., и т.н.

Липсва разбиране кой с какво се занимава в живота. Автори изглежда не разбират, че у нас не можеш да станеш милионер от една песен, колкото и да е популярна. Ако една песен е много слушана или гледана в YouTube, тя няма как да направи автора, изпълнителя или продуцента ѝ богати. Впрочем, знаеш ли кой наш изпълнител има най-гледaните песни в YouTube?

Азис?

Точно така – стотици милиони са видели неговите песни. Ще кажеш: “Ама това е чалга!”, а аз ще те попитам – къде са тогава сериозните изпълнители, защо техните песни не се гледат като “Хабиби” – над 61 милиона пъти? Или като “Сен Тропе” – 49 милиона. Имаме неколцина супер-професионалисти, като Лили Иванова, например, която би трябвало да е пример за всеки музикант и изобщо – за всеки човек на изкуството. Жената е талантлива, но – подчертавам това “но” и се труди къртовски: ежедневно, всяка седмица, всеки месец, година след година. Концерт след концерт, диск след диск. Няма оплакване от лоши условия, няма жалби по адрес на музиканти, продуценти или осветители. Ние дори не се замисляме за труда ѝ, когато тя излезе на сцената и се раздава в продължение на два часа. Гледах я преди две години в Лондон и още не мога да се отърва от чувството, че съм видял човек от друга вселена. Бих искал да мога да пиша стихове, за да ѝ посветя някое стихотворение, от което да направи песен, но уви – не разбирам от поезия. Пробвах се, писах, трих, писах, трих – не става. Но си признавам – в няколкото разговора, които съм имал с нея, съм се чувствал изпълнен с щастие, ведър, засмян. И същевременно, ако отвориш сайтовете или вестниците – непрекъснато се намира някой да каже някаква глупост за нея. Т.е. нашенецът не разбира, че може да черпи от Лили Иванова сили, енергия, да се учи, да я гледа и да казва на децата си: “Бъдете като Лили, ако искате да успеете!”

Нашенецът не иска да се извиси до нейното ниво, а иска да я принизи до своето.

Сещам се за още примери с музиканти, при това най-различни – от Васко Василев до Мишо Шамара. От Александрина Пендачанска до Соня Йончева. Хора, от чиято кариера можем и трябва да се учим (е, някои се учим, разбира се), но вместо това нашенци четат глупостите за тях по нашите медии и си мислят: “Какво толкова, бе, и аз да имах такъв глас, щях да пея още по-добре”. Тази връзка между действителността и самомнението е ужасяваща. Погледни Григор Димитров или Димитър Бербатов. Върховно успели спортисти, но какво им струва това? Нашенецът не се замисля, че зад всяка победа има много пот, че и кръв.

Нашенецът гледа парите, които тези хора са изработили, но не вижда труда, който те полагат.

Никой не ходи на тренировките на Григор Димитров, за да види, че те са ежедневни, че той спазва режим, но не веднъж в годината, а всеки ден. Никой не се интересува от раните по краката им, от синините  и следите от бутоните по глезените на Бербатов. Не, но всеки е познавач и знае много добре как би трябвало да играят. За отношението към Стоичков пък не ми се говори, че нямам думи направо.

Ти ме разби – откъде тръгнахме, докъде стигнахме…

Не, това е нормално – защото нещата са свързани. Хората трябва да разберат, че с омраза нищо хубаво не могат да постигнат. От това, че завиждат, мразят и злобеят, те няма да станат нито по-умни, нито по-богати, нито по-малко дебели или по-малко плешиви. Омразата, завистта, чревоугодието, алчността, гневът, мързелът са сред най-лошите качества на нашенеца. Забележи – не казвам “на българина”, защото не е вярно, че българите са хора с такива качества. Не са! Такива са нашенците – байганьовците на XXI век. Българинът се справя чудесно, когато е в среда, в която съществува справедливост – и затова много българи успяват навън, ако приемат правилата на играта и започнат да ги спазват. И обратното – не успяват онези, които искат да “изиграят”, да “прецакат” системата, които си мислят, че чужденците са балъци, а нашенци са хитреци. Впрочем, това си личи и в народните приказки – положителният герой е Хитър Петър, а не Умен Петър.

И какво правим?

Не се предаваме, продължаваме да се борим и да образоваме хората, за да може нашенци да намаляват. Това е спасението: повече българи, по-малко нашенци. Повече хора на XXI век, по-малко байганьовци. Ще отнеме много време, но не бива да се предаваме или отказваме. Аз съм писал статия по темата, през 1997 г., звучи много актуално: Защо в България нищо няма да се промени в следващите 25 години. Остават още пет години, за да видим дали някои неща ще започнат да се променят. Но, предупреждавам те: аз не съм Ванга и може и да греша в предсказанията.

 

 

Теодосий Теодосиев: Талантлив народ сме и това не е достатъчно

Визията на Теодосий Теодосиев

  • Силна държава се прави от силни личности.
  • Радикални средства против хиперинфлацията на оценките в образователната система.
  • Перманентна сегрегация на учениците по успеваемост, за постигане на максимален коефициент на полезно действие.
  • Обществена и законодателна нетърпимост към лъжата, като стил и начин на живот.
  • Преодоляване на деструктивните идеологии и изродените понятия. Образователна, законодателна и медийна политика, ориентирана към вечните нравствени ценности.
  • Обществена нетърпимост към паразитизма във всичките му форми.
  • Трябва да се даде шанс на всеки да реализира тавана на възможностите си в условията на честна конкуренция.
  • Стимул за напредък имат справедливите общества. Качествените хора ще продължават да бягат от зоните на духовна мизерия и войнстващо невежество. Общество от социално слаби, интелектуално слаби, морално слаби – има нулево бъдеще, не се ли научи да цени по достойнство творческия труд.

Професор Теодосий Теодосиев е от тези личности, за които почти не ми е по силите да напиша увод. Кой не е чувал за забележителния физик, отказал се от кариерата да участва в международни проекти за изработване на совалки или спътници за NASA, да търси нови елементарни частици в CERN или най-малкото да преподава на световния елит в престижни университети?

Теодосий е приел, че трябва да помогне на  момчета и момичета в България, които имат дарбата и таланта,  но нямат възможностите да се развиват подобаващо и да учат в най-доброто училище за физици в света. Но дали това училище не се намира в една класна стая с печка на дърва в едно градче, в полите на Балкана?

Присъствах на един  урок на Тео в Казанлък, седнал зад стар чин до печката, до десетина младежи, които решаваха задачи. Навън валеше сняг. Обстановката беше трогателна, но факт е че тук са „произведени” 9 от общо 13-те златни медалисти на България от международните олимпиади по физика. Част от тези медалисти днес са водещи специалисти и заемат престижни позиции в световните научни и технологични центрове.

След моето гостуване в Казанлък разбрах, че няма да се класирам в школата на Тео, но за радост намерихме много теми за разговор. За Вселената, за ентропията и за най-великата Сила от всички – тази, която събира и сътворява. Като учен, Тео така обяснява Господ – като неизмерима сила във Вселената, създала светлината, морето, земята. Силата, сътворила от пясъка човек.

Създаващата сила, както Тео я нарича, понякога избира хора, на които им дава да изпълняват особено значими дела. На тях им гласува безкрайно доверие и им отнема страха да грешат или да се провалят, като им дава библейската увереност в смисъла и изпълнимостта на тяхното дело.

Теодосий Теодосиев е благословен – той носи в сърцето си най-големия подарък, който един обикновен човек може да получи. И това е Духът, който светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава.

Който разбрал, разбрал. А за тези които не са, уверявам ви, че Тео е чудесен събеседник, в чието лице намерих истински приятел!

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Теодосий Теодосиев е роден в град Казанлък, с корени от двете страни на Балкана – от Казанлък и Габрово.

Формално погледнато, работил е дълги години като учител по физика и астрономия в Природо-математическа гимназия „Никола Обрешков” гр. Казанлък. Неформално е по-скоро духовен водач, създател на новаторска „методика за формиране на силов интелект”.

Ренесансова душевност – художник, поет, философ, биолог, химик, математик, физик…

Кауза: Фабрика за социално силни личности – училище на силовия интелект.

Хоби: Търсене на нравствения Абсолют.

Има две деца: голям син, студент – Съби Т. Теодосиев и от втори брак дъщеря на 7 години, Йоанна Т. Теодосиева, ученичка в първи клас.

Предполагам, че Вашите уроци са невероятен трамплин за децата, които идват в Казанлък да учат. За един човек даже можем да кажем, че сте го „изстреляли в Космоса”. На всяка американска ракета, която полита в Космоса, са монтирани негови камери. Каква беше неговата история накратко? Има ли друг такъв пример на Ваш ученик, учил физика на чина до печката на дърва в кабинета Ви в Казанлък и стигнал до най-горе, където човек може да стигне в света на науката?

Петко Динев е първият ми златен медалист от международни олимпиади по физика. МОФ са най-представителните състезания по физика за средношколци в света, с половинвековна история. Петко беше изключителен експериментатор. Ние, физиците, сме хора приложници. Половината точки на нашите олимпиади се дават за решаване на практическа експериментална задача. Затова и олимпиадите по физика са най-сериозната школовка за бъдещите творци на нови технологии.

Трудно е да се предаде накратко историята на човек, за когото трябва да се напише книга. Сигурен съм, че ще дойде време да се публикуват солидни животоописания за всяко от тези преуспели момчета и момичета.

В спомените ми се сливат години, десетилетия, цял живот без почивни дни и ваканции, години на невъобразим по количество и качество труд. Бил съм и кръжок-ръководител, и преподавател, и класен ръководител не само на Петко Динев, а и на стотици най-преуспели участници в школата. Безкрайни, безпаметни занятия в нерегламентирано време, лагер-школи от 8 сутринта до полунощ, всеки ден…

В основата на всяко свръхпостижение стои едно огромно усилие, лишения на предела на възможното, както за ученика, така и за учителя. След много труд и изстрадани знания, естествено е да създадем най-съвременните телевизионни камери в света, които да работят на всеки космически апарат в близкия и далечен Космос, на Луната и планетите, на ядрените подводници и на най-прецизните промишлени роботи.

Петко Динев беше първият от школата ни, който извървя трудния път от малкото провинциално градче, до най-високите световни стандарти на технологично съвършенство. През следващите години имахме още много възпитаници, които разбраха, че има неща, които само изглеждат непостижими.

Над 70 медалисти от Международната олимпиада по физика /МОФ/ и още повече са тези, които не са имали състезателна натура, но са се трудили търпеливо до достигане на ниво над световното.

От колко години вече преподавате физика по този начин?

Имам повече от половин век преподавателска практика. Още през ученическите ми години баща ми монтира черна дъска вкъщи да преподавам на сестрите и на брат ми. В училище съм правил кръжоци за по-малките ученици.

По време на час при Учителя Тео. Казанлък, ноември, 2017 г. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич

През всичките години на учителстването си съм имал целогодишни школи, включително през почивните дни, както и във всяко възможно извънучебно време, ваканции, аварии, епидемии, национални и интернационални празници, отсъстващи колеги, по всяко време, навсякъде, където е възможно.

Колко деца приблизително са минали през Вашите курсове и лагери по физика?

Участниците за толкова много години са хиляди, не само от нашия регион, но и от цяла България, и от чужбина. И това не е само история. Школата е жива. През лятото правим по 6 лагер-школи с участници от България, през половината свят, до Калифорния и Тексас. През учебната година перманентно вървят школите за старша и младша група в съботите и неделите.

Кога и защо избрахте този път? Да отдадете целия си живот на откриването и насърчаването на българския талант?

Смятах себе си за човек на изкуството – художник, поетично-ренесансова личност…

В крайна сметка станах хуманитар сред хората на точните науки. Оказа се, че това може да бъде много успешна формула. Да градиш творци се оказа изживяване, сродяващо ни с твореца.

По международните олимпиади, често българчета прибират всички награди. Това е забележително, тъй като сме малка държава. Притежание на ген ли е, че българските деца имат особена дарба, поне в сферата на точните науки?

Не е много често, но си струва уважението. Има страст за сензации, има международни състезания с малък брой участници и голям брой медали, има дори състезания, където всички участници получават медали.

България е малка страна. Имаме население една хилядна от населението на света и продължаваме да намаляваме. Ако талантите са равномерно разпределени, пропорционално на населението, на нас ни се полага веднъж на хиляда години да имаме абсолютен първенец по нещо.

Час при Учителя Тео. Казанлък, ноември, 2017 г. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич

МОФ са най-тежките състезания по физика в света, където участващите държави са от порядъка на 100, сред които всички най-развити в технологично отношение страни от „златния милиард”.

За 50 години МОФ, абсолютни първенци /това са участниците, които са имали максимален брой точки сред всички състезатели на всяка една олимпиада/ са имали 16 държави – клуб на интелектуалния свръх елит. И ние сме една от тези 16 страни!

Иван Танев Иванов е единственият българин – абсолютен първенец на МОФ, далеч преди да са изтекли полагащите ни се хиляда години олимпиади. За него съм бил и класен ръководител, и преподавател, и кръжокръководител през целия гимназиален курс. Сега е професор по теоретична физика отвъд океана.

Наскоро Стефан Тодоров Иванов от Бургас стана абсолютен първенец на международната олимпиада по астрономия.

Доколкото си спомням по математика и информатика също сме имали абсолютни първенци.

Носителката на няколко световни и национални награди по физика Катерина Найденова. Снимка: БГНЕС

Моята възпитаничка Катерина Найденова подобри всякакви възможни рекорди с четири години абсолютни първи места на Подборни кръгове за МОФ, двукратна Мис Свят на МОФ и цяло кашонче медали от всевъзможни международни състезания по физика, включително МОФ, където няма по-малко от сребърен медал.

Таланти – да, майките в България продължават да раждат изключителни деца, необходим е обаче и огромен труд. Айнщайн го е казал – 1% талант, 99% труд.

 

Вие сте работили с ученици от цял свят. Има ли разлика в мисленето, логиката, изобретателността и т.н., между децата от различни култури и етноси? Има ли да речем “профил” на българския мозък, на българския талант? Къде сме най-силни?

Имам преки и косвени наблюдения върху ученици от Калифорния, през Франция, Германия и Русия до Китай.

Силата ни е там, където се иска неформално действие. Неволята ни е научила да правим невъзможното. Справяме се там, където идващите от зоната на „златния милиард” се стъписват и тотално блокират. Нямаме задръжките на културите, разглезени от високо технологични патерици.

Мога да посоча примери на изключителна изобретателност на наши възпитаници, чиито имена периодически нашумяват покрай сензационни открития и върхови постижения.

Българският учен проф.Теньо Попминчев е посочен в класацията на жури от нобелови лауреати като един от 10-те най-добри млади учени в света. Той е роден през 1977 г. в Казанлък и е един от учениците в школата по физика на Теодосий Теодосиев.

Теньо Попминчев – рентгенови лазери,

Димитър Ангелов Георгиев – лазери на влакнеста оптика,

Павлин Савов – гравитационни вълни,

Елена Христова – ядрена физика,

Христо Иглев – термодинамика,

Николай Кърджилов – ядрена физика,

Иван Бъчваров – лазерна техника,

Павел Иванов – патентно дело,

Даниел Кавалджиев и Васил Спасов – оптика и полупроводникова техника…

и много други, за които храня надежди да ме извинят, че съм ги пропуснал от списъка, който и дотук не е малък.

Отделен списък заслужават физиците, преуспели в компютърните науки, като златния медалист от МОФ Лъчезар Добрев;

Олимпиеца Андрей Барабонков;

И на първо място участника в няколко МОФ, нееднократен медалист от МОФ, национален първенец по физика, възпитаник на Харвард – Свилен Кънев. Още от студентската скамейка той показа забележителни умения в компютърната архитектура, подобри топлоотделянето на гигантските интегрални схеми, спести колосални средства за електроенергия на фирмата Гугъл и току-що завършил университета, беше назначен във високите етажи на властта на тази фирма.

Знам, че Човек с голяма душа не държи на материалното, но нямаше ли Вашата работа да е по-ефикасна, нямаше ли да имате повече успешни студенти, ако бяхте преподавали в известен университет в чужбина, или в София поне?

Отлично съзнавам истинската цена на труда си. Преди години един мой бивш директор казваше: „Свърши и тази работа. Ти и без това не си цениш труда…”

Физикът Теодосий Теодосиев стана „Мъж на годината“ за 2014 г. в традиционната ежегодна анкета, организира на от радио „Дарик“. Снимка: БГНЕС

Богатите родители от страните на световния икономически елит могат да купят всевъзможни преподавателски услуги за децата си. Предпочитам даром да давам шанс на деца, които в повечето случаи не могат да си го позволят. Самият аз съм бил такова дете. Знанията и уменията ми са изстрадани. Имал съм и чудесни преподаватели. Преумножил съм това, което са ми дали. Благодарен съм. Исус е казал: „Даром получихте, даром давайте!”

Вие сте светъл пример за това, как образованието може да продължи и при бедствено положение. Честно ли е да се оправдаваме, че българското образование като цяло, е на този хал само заради липса на пари?

Парите, разбира се, са важен фактор, но още по-важен е дефицитът на морал при усвояването им.

Според Вас, кои са най-големите проблеми в българското образование и има ли решение за тях?

Много лъжа се е натрупала в системата.

Липсва справедливо и обективно оценяване, липсват сериозни стимули за качествена работа, както на учащите, така и на преподавателите. Липсва свободна и честна конкуренция.

В повечето училища дисциплината е под всяка критика. Световната практика показва, че педагогическите резултати са пряка функция на дисциплината в училище.

Делегираните бюджети, необвързани с педагогическия резултат, водят до плачевни равносметки на изхода на системата.

Според мен радикалните мерки за оздравяване на системата трябва да започнат с пресичане на възможността да се поставят нереални оценки. Бил съм свидетел на такива практики.

В най-силната икономика в Европа – Федерална република Германия – всеки ученик се изпитва по всичко от външни преподаватели, идващи от далечни населени места, всеки път различна команда. Ползват се и технически средства в зоната за изпитване за блокиране на Интернет, телефони и всякакви високотехнологични подсказвачки. В повечето напреднали страни електронното заглушаване по време на изпитни мероприятия е задължително, с цел честно оценяване.

Изключването на възможността за преписване, както и перспективата за честни оценки, радикално ще подобрят мотивацията на учители и ученици за добросъвестна работа, а от там и за по-добра дисциплина.

Час при Учителя Тео. Казанлък, ноември, 2017 г. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич

Видяхме новата Ви база, отново в Казанлък. Доста мащабен проект, но има нужда от много средства, за да се довърши. Разкажете за проекта, каква е идеята, за колко деца ще има място да учат там, ще има ли други преподаватели, колко пари още се нужни?

Не разчитам на чудеса. Правили сме свръхпостижения при условия на невероятна мизерия, на предела на невъзможното.

Идеята е да имаме десетина кабинета с постановки на експериментални задачи, целогодишно достъпни за работа, хранилища, работилница за ремонт и поддръжка, както и няколко лекционни зали.

Ако ни достигнат средствата, може да обзаведем и леглова база, като в американските университети. Там съм виждал на няколко лаборатории по едно спално помещение. Работиш денонощно, спиш няколко часа и после пак работиш.

За такава голяма база в целия си обем, ще са нужни повече преподаватели. Надявам се на гост–лектори от Университета и на сегашните ни стажанти от кръга на студентите, които ще продължат това, което аз няма да съм в състояние да завърша по естествени причини.

Що се касае до необходимите средства – не искам името ми да се свързва със събирането на пари. Има благородни хора, които помагат. Надявам се с минимум разходи да направим максималното възможно.

От общо 13 златни медала, печелени досега от български участници на Международни олимпиади по физика, 9 са на възпитаниците от Вашата школа. Да учат при Вас, специално пристигат деца от цяла България. Има ли място за всички да ги настаните?

Действително до момента имаме двадесет и пет абсолютни първенци на подборните кръгове за МОФ – най-представителното и авторитетно състезание по физика в България. Това е повече от всички останали школи по физика в страната взети заедно, за цялата история на Националните олимпиади. Последният беше Александър Кратинов от Варна, преди него Ангел Шерлетов от Казанлък, преди Ангел за четири поредни години Катерина Найденова от Казанлък и т.н.

На МОФ резултатите са още по-впечатляващи. Две трети от участниците в националните отбори и пропорционално медали, включително най-високите индивидуални и отборни класирания за цялата история на олимпиадите. Като абсолютно количество медалите може да не изглеждат много – малко над сто, от които 13 златни за цялата история на МОФ, но това е точно колкото Франция и Великобритания взети заедно. Явно, струвало си е усилията.

През ваканциите правим по шест лагер-школи годишно – предимно на базата на проф.Минко Балкански в с.Оряховица, където битовите условия са по най-високите европейски и световни стандарти. Базата обаче е претоварена с много голям брой други школи по математика, информатика криптография, езици и др.

Затова най-масовите летни школи, където лагерът наброява над 100 ученици, провеждаме в Казанлъшкия ученически лагер „Паниците” край Калофер. На летните лагери не малка част от участниците са деца на българи от цял свят. Реализираме и мисия да ги приобщим към родната култура и светоусещане. Създават се връзки между младите хора, които в перспектива ще са елитът на света.

През учебната година е по-трудно да се пътува всяка седмица, но най-амбициозните го правят и им намираме място за безплатно спане.

Правителството има ли интерес да инвестира? Има ли други инвеститори? Ако има желаещи, от какво има нужда Школата на Тео? Като пари или доброволчески услуги?

Правителството си има предостатъчно грижи в една страна с неприлично голям брой социално слаби и твърде малко свестни данъкоплатци. Едно добро общество е самоорганизираща се система.

Има благородни хора в България, от едрия бизнес, до най-бедните ентусиасти. Помагат ни, когато имат възможност. Благодарни сме им.

Предполагам, че много от тези хиляди деца, които са минали през Вашата школа осъзнават, че сте допринесли значително за успехите им, тук и в чужбина. Можем ли да се надяваме, че те в един момент ще подпомагат с техния талант и опит, новото поколение младежи-физици? Примерно да Ви помогнат като гост-лектори в новата база?

Преуспелите хора също имат проблеми. Големият мащаб на успеха означава и голям мащаб на проблемите им. Не бива да очакваме от тях да сме първата им грижа.

И все пак периодично се завръщат към изворчетата от младежките години и тези срещи на поколенията са изключително вълнуващи и полезни за всички.

Скоро имахте юбилей.  Двамата с Вас знаем, че ще живеем за вечни времена, само че, не на този свят. Продължавате да катерите върховете на Стара Планина заедно с учениците – физическата форма и отличие във физиката вървят ръка в ръка. Така ме уверихте.

Но все пак, има ли кой да продължи Вашето дело след 20 години?

Дълги години си правех планове до плюс безкрайност. Сега съм по-предпазлив. Планирам само за няколко десетилетия напред. Имам млади колеги – Георги Бяндов, Никола Каравасилев, които работят безплатно на лагер-школите, част от екипа са и имат персонални качества да ме наследят. Имаме и стажанти–студенти от кръга на бившите ни възпитаници, на които разчитаме за по-далечното бъдеще.

Иван Димитров: Закъсали здрав(н)о, но изход има

Визията на Иван Димитров

  • Демонополизация на НЗОК.
  • Да се вижда пътя на пациента и лечението му, чрез електронно досие.
  • Създаване на регистри за всички хронични заболявания.
  • Действителен контрол на разходите от страна на медицински одит.
  • Реално остойностяване на клиничните пътеки.
  • Премахване на лимитите.
  • Насърчаване на частния сектор в сферата на здравеопазването с по-добра конкурентоспособност и правото на избор на пациента къде да се лекува.
  • Насърчаване към квалификация на медицинските кадри.
  • Достойно заплащане на здравните работници.
  • Наказания за медицински работници, които са причинили увреда или са допуснали такава.
  • Създаване на национална профилактична програма.
  • Санкция за пациенти, които не са извършили профилактичните си прегледи.

На финала на една тежка година за здравеопазването и за пациентите в България, искам да се запознаете с Иван Димитров.

Вчера ГЕРБ все пак реши, че по-добре да бъде премахнат мораториума върху новите лекарства. След като депутатите гласуваха един път за спиране на парите за 32-те нови молекули и президентът Радев наложи вето върху тяхното решение, 126 народни избраници от управляващата коалиция отхвърлиха ветото. Вчера те си промениха решението. Не защото на някого му пука за пациентите, а защото е кофти да има размирици, една седмица преди да поемеш европредседателството.

Нуждаещите се от медицинска помощ в България винаги са били обект на безскрупулна търговия. Или поне от това, което аз си спомням отпреди 25 години, от първите ми лични запознанства с обикновените български граждани.

За проекта Свободни, освен здравеопазването, няма друга област, в която да ми е толкова трудно да намеря хора достойни за уважение. Здравеопазването в България е един истински ад, където въртят полуживи хора на шиш и варят други в казан. Една бюрократична джунгла, в която нарочно се цели да няма ред.

Ако мислите, че европарите или инфраструктурните проекти са най-големите пера за кражба в държавата – грешите. Здравеопазването е един от най-щедрите сектори за корупция в държавата ни. Шокиращата статистика сочи, че българите умират най-млади в Европа. Не знам дали от стрес, безизходица, лоша храна или по-скоро от шишовете и казаните в българските болници, но статистиката не съм я измислил аз.

Иван Димитров е председател на Федерацията “Български пациентски форум” и е посветил живота си на борба за ред и справедливост в българското здравеопазване.

Освен много други неща, разбрах, че любимата му песен е “Soldier of fortune”. Може би от там започва описанието му. Той е войник, който влиза в битка за всеки нуждаещ се, за всеки в беда. Ще раздаде сърцето си – парченце по парченце. Без да се интересува дали ще остане нещо за него си. Може би тук е и иронията, че самият той е кардиологичен пациент, което знаят много малко хора. Страда от рядка генетично заложена болест, при която има дисбаланс между добрия и лошия холестерол. Деца, които не са диагностирани навреме, може да получат инфаркт още преди да навършат 12 години. Мотивацията му за каузата е, че като пациент, той напълно осъзнава какво е да си зависим от животоспасяващи лекарства.

В една държава, в която всеки е свикнал да спасява себе си, Иван мръзне по протестите и се бори за правата и на другите.

Да са живи и здрави и те, както се казва на български.

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Иван Димитров е роден през 1968 г. в град София. Детството и юношеството прекарва отдаден на любимата си игра – футболът. През годините работи различни професии, но сегашната му е в PR Агенция.

Председател на Федерация „Български пациентски форум“. Бори се с политическата некомпетентност, предразсъдъците, тесногръдието. Най-вече се бори за правото на пациентите да имат същото качество на здравните услуги, като в Европа.

Определя се като непримирим срещу несправедливостта.

Сериозно обвързан, с двама тийнейджъри и куче. Обича да бъде със семейството си, да пътува, да слуша музика, да чете книги.

Ще закъсаме ли здрав(н)о през 2018г.?

Прогнозирам изключително тежка 2018-та слушайки здравният министър, който гордо се хвали как ще увеличи цената на някои клинични пътеки. Какво означава обаче това за пациентите? Обикновено се случва така: увеличават някоя клинична пътека, но намаляват драстично обема на останали клинични пътеки – създават се лимити за лечение на български граждани! При така съществуващите и сега лимити това означава, че болниците ще приемат още по-малко болни. И докъде водят всички изводи?! До тежка 2018-та.

За мен лично най-основният въпрос е следният: Все се оправдаваме с парите. Все не стигат за нищо. Но например, приемаме, че бюджетът е такъв, какъвто си е в момента. И да речем, че от утре системата се ръководи по интелигентен начин и само в интерес на хората. И най-важно, че няма да се краде. Ще стигнат ли парите за хуманно здравеопазване в България?

Истината е, че докато няма политическа воля за промяна – нищо няма да се случи!

Не е проблемът в недостига на средства, а в нежеланието за качествен контрол, а също и в сега съществуващото одържавяване на НЗОК.

Мораториумът за новите лекарства падна вчера. Удобен обрат ли е това за управляващите?

Мораториумът е една огромна грешка на властимащите, колкото и да не искат да си я признаят! Отпадането е само и единствено в полза на българските граждани – новостите в медицината спасяват човешки съдби и дават шанс за качествено лечение.

Общественият натиск доведе до логичната развръзка и отпадането на безумната безотговорност на мнозинството.

Връчване на наградите „Даниела Сеизова – в името на живота“, 11 декември 2017г. Фотограф Мария Съботинова.

Участвате ли в преговорите с правителството относно съдбата на тези пациенти?

В България има една основна черта в характера ни – когато трябва да се водят битки, хората, които участват в тях са много малко. Когато обаче каузата, за която се бориш започне да става значима – тогава от всякъде се появяват знайни и незнайни „герои“, опитвайки се да яхнат събитията и да се възползват от това.

Така се случи и сега – т.нар. национално представени пациентски организации ги нямаше на протестите срещу мораториума и на пресконференциите, но бяха поканени да участват в PR преговорите след премахването на мораториума. За съжаление тези организации през последните 4 години обслужват предимно политически интереси, но не и на пациентите, които би трябвало да представляват.

Организации като нашата не са удобни на властимащите – независимо от коя партия са.

Кому беше нужен този мораториум по принцип? Едва ли е само заради прекаленото много разходи на бюджета. Подозирам, че имаше пак някаква игра на високо ниво, или?

Разбира се, че не е въпросът само в липсата на пари!

Смешно е дори да смятаме, че за европейска държава в 21-ви век 25 милиона лв. са проблем за здравето на нацията! Всичко това, което се случва е чисто и просто лоби за определени фирми във фарма бизнеса и става въпрос за едни пари, които ще влязат в нечий джоб, но не и за народното здравеопазване. Лобизмът в Европа е регламентирана дейност, а у нас е свързан с корупция, с лични интереси и с мачкане на всичко и всички по пътя си.

Кои са причините за кризата в здравеопазването? 

1. Абдикирането на властта от години насам и нежеланието на властимащите да се случва истинска здравна реформа;

2. Одържавяването на обществената институция НЗОК и превръщането на Надзорния съвет на НЗОК в оръдие на Министерство на финансите;

3. Тоталното администриране над цялото здравеопазване и задушаването на възможността за реална конкуренция, която би била изцяло в полза на българските граждани;

4. Нежеланието за демонополизацията на НЗОК.

5. Липсата на качествена квалификация на медицинските кадри и тоталната демотивация на лекари, сестри, санитари и медицински персонал.

6. Възпирането на частния сектор в здравеопазването води до невъзможността да се разкрият дейности там, където съществуващата медицинска структура не лекува адекватно пациентите си.

Давам пример: има 64 хемодиализни структури в България, 90 % от тях не предлагат качествено лечение, защото директорите на болниците купуват най-евтините консумативи и медикаменти, които не означават по-добро и ефективно лечение. Голяма част от тези пари, които се спестяват от диализното лечение болничните мениджъри пренасочват някъде другаде – за сметка на здравето на хората, които през ден са закачени за хемодиализната машина. Разкриването на нови диализни центрове ще доведат само до повишаването на качеството и правото на избор на българските пациенти да изберат къде да бъдат лекувани. В Световен мащаб 80 % от диализните структури са частни, а у нас е точно обратното.

Това е само един малък пример, но е показателен как пациента остава без право на избор!

Годишен конгрес на Федерация „Български пациентски форум“ . Фотограф Елена Дикова

Дай съответно решенията за тях. Конкретни мерки. Какво можем да направим?

1. Незабавното спиране на това да се прави политика в здравеопазването и да се започне истинска, адекватна, и прозрачна дългосрочна здравна политика.

2. Стратегията за здравето на нацията, трябва да се прави от научните дружества, специалистите и съсловните организации – не от чиновници, които обслужват предимно политически интереси.

3. Пациентските организации  (но тези, които наистина са приели това за кауза, а не онези, които са се компрометирали с ангажиментите си към този или онзи) също да заемат мястото си (какъвто е статута им в Европа) в здравната политика в името на всеки един български пациент!

4. Българският пациент наистина да бъде в центъра на здравеопазването и парите му да вървят след него. Да избира сам къде, кой и как да бъде лекуван, а не да бъде крепостен пациент и да заплаща за почти всичко в своето лечение.

5. Национална профилактична скрининг програма. Такава в България почти липсва. Отдавна отмина времето, когато децата бяха скринирани за редица животозастрашаващи заболявания. А и не само децата – цялото население. Това пести пари.

6. Профилактиката спестява средства на системата и предотвратява увреди за самия човек.

Като каза профилактика,  вие като пациентска организация какво правите за това?

В това отношение можем да се похвалим с редица успешни кампании – с реални резултати. Направихме кампания за Фамилна хиперхолестеролемия – това е заболяване с високи стойности на лош холестерол (LDL), което води до инфаркти и инсулти. Направихме скринингов тест на близо 4 000 човека в цялата страна, а рисковите насочихме към кардиолог.

Скрининг кампания за Фамилна хиперхолестеролемия, 2015г. Снимка: facebook/Български Пациентски Форум.

Другата ни мащабна кампания е за рак на простата. В началото на кампанията само за един месец 1000 мъже си направиха PSA (специализиран кръвен тест) за диагностика на рак на простатата

Картичка за кампанията за скрининг на рак на простата – „Моят баща е моят герой“, 2016г. Снимка: facebook/Български Пациентски Форум.

Освен това имаме кампании за рак на дебелото черво, остеопороза, трансплантациите, лупус, репродуктивното здраве и още доста. Българинът има огромна нужда от информация.

В моя опит, обикаляйки заради мисията Свободни, виждам, че всичко започва от хората. В добрия и в лошия смисъл. Разбрах, че няма друг сектор в държавата, където толкова много да се краде, отколкото в здравеопазването. Много хора имат интерес тази джунгла да не се оправи. Има ли въобще един базов състав от лекари и експерти, с които може да бъде реорганизирана цялата здравна система?

Далече съм от мисълта, че само в здравеопазването се краде.

Истина е, че през последните 28 години се вижда много ясно, че хаоса в здравеопазването у нас е по-апетитен, отколкото създаването на ясни правила, критерии и прозрачност в системата. Всичко това води до загубата на доверие в системата от страна на българските граждани – което според мен е целта.

Имаме много свестни български лекари и професионалисти, които все още донкихотовски се опитват да се борят в името на своите пациенти. Ако обаче не се върне доверието в здравната система, същите тези лекари ще се откажат и ще търсят признание в европейските държави, а заедно с тях ще тръгнат и пациентите им.

Каква е твоята мисия? Или по-скоро да те попитам, кое смяташ за реалната цел на вашата организация? Виждам, че Борисов отстъпи няколко крачки назад, след като показахте зъби и той усети, че мораториумът може да стане „гранде-проблем“. Това би трябвало да ви дава голяма сила. Но докъде можете вие, като пациентски организации да наложите натиск и докъде ще бъдат съгласни да променят системата заради него?

Аз го наричам КАУЗА. Това, което правя аз и колегите ми – не е бизнес, няма облага и е в интерес на всички!

Целта ни е да защитаваме правата на пациентите, да обикаляме из България и да провеждаме образователни кампании, за да бъде по-знаещ, по-взискателен и отговорен всеки един от нас към здравето си и към начина на неговото лечение.

Ние имаме какво да губим – живота си!

Затова искаме да бъде направена реална дългосрочна промяна в сферата, както и да се престане експериментирането с нас и българското здравеопазване!

Отбелязване на Световен ден на хората с Фамилна хиперхолестеролемия. „Голямото готвене“ с Иван Димитров и Албена Пенева, 24 септември 2016г. Снимка: facebook/Български Пациентски Форум.

Кой е най-големият ти успех в сферата на здравеопазването, с който се гордееш, че ти си отвоювал?

Имам честта да бъда рамо до рамо с личности, които милеят наистина за благото на нас, обикновените хора и не спират да воюват за всяка една съдба и за всеки един живот!

Големият успех бе извоюван (наистина извоюван – в буквалния смисъл) с една от големите защитници на правата на пациентите – Теодора Захариева. С нея и колегите през 2009г. успяхме да убедим властимащите, че преминаването на медикаментите от Министерство на здравеопазването в НЗОК ще бъде изцяло в полза на българските граждани. Тази победа позволи на българските лекари да ни лекуват така, както е записано в добрата медицинска практика и премахна монопола на МЗ. Тази промяна позволи онкологично болните да не бъдат обречени и превърна онкологичните заболявания в хронични, а не смъртоносни!

Смятам, че този наш успех позволи на българската медицина да направи скок, който да даде шанс за по-качествено лечение и по-качествен живот на всички пациенти у нас.

Ако питаш мен, цялата работа може да се оправи, стига да има политическа воля (и достатъчно чисти хора да застанат зад каузата – говоря за медицински персонал). Ти би бил страхотен актив в това отношение. Като директор на здравната каса, министър или поне директор на голяма болница. Вече си над 10 години в “бранша”. Не са ли ти предложили?

Прав си, от над 10 години съм в т.нар. ни здравеопазване, и да, имал съм предложения през годините да стана депутат и да се включа в политическия живот. Ухажвали са ме с това да бъда втори в партийните листи. Ухажвали са ме с възможността да бъда на позиции, на които да се използва капацитетът ми в полза на пациентите. Съблазън и величие – това е политиката.

Защо не си приел досега?

Не съм се съгласявал, защото наблюдавайки политическия ни „елит“ през последните 28 години виждах как никой не желае да има реални промени, как си сменят само цвета на ризите, как политическият номад обикаля от партия в партия – в името на собствения си интерес и как инакомислещите биват смазвани от политическия валяк. Аз не съм човек, който би търпял подобно поведение. Не бих могъл да търпя да ми казват какво да мисля. Обичам да мисля самостоятелно.

Бих воювал и с тези, с които би трябвало да сме един екип. Не вярвам на политиците ни и не бих престъпил съвестта и достойнството си заради нито един от досегашните ни „народни“ представители.

Мислил ли си да смениш държавата? Ей така, един ден да си хванеш багажа и да избягаш? Чух те по телевизията да казваш, че много българи стават здравни туристи в държава от Евросъюза.

Аз винаги съм бил патриот и все още смятам, че мога да дам нещо на държавата си!

Лошото е, че от година на година виждам политическото безхаберие да демотивира все повече стойностни българи. Никога не съм вярвал, че ще поискам децата ми да напуснат България, но все по-често им казвам, че нямат бъдеще тук.

Иска ми се да не бягам от МОЯТА БЪЛГАРИЯ, но политиците ни съсипаха образованието, сигурността и здравето ни – прогониха интелигентните, можещите и знаещи деца на България и май нямат намерение да се променят!

В този ред на мисли, в коя държава би емигрирал, ако става въпрос за здравето? Коя държава си е най-добре организирана от гледна точка на здравеопазването? Защо? Какво те впечатли?

Всяка една държава в Европа е по-добра от нашата и предоставя по-добро здравеопазване. Холандия е с най-доброто здравеопазване през последните 3-4 години според Световната здравна организация (СЗО), а и нагледно съм видял как се грижат там за своите пациенти. Италия и  Испания също са показали на мен и семейството ми, какво означава да си пациент и какво означава силата на държавата в решаването на здравословните проблеми на всеки един.

За съжаление прогнозата ми е, че все повече българи ще стават здравни мигранти в търсенето на собственото си спасение. По този повод през 2013г. заснехме документален филм „Трансплантацията – начин на мислене“ за работата на здравната система в Холандия.

И? Каква беше съдбата на този филм?

Направихме премиера в едно от столичните кина, където бяха много специалисти, пациенти, МЗ, Изпълнителна Агенция по Трансплантации, Български Лекарски Съюз и др. След края на филма получихме много похвали и адмирации от присъстващите.

Обаче едно от нещата, които запомних бяха думите на човек от висшата администрация, който ми каза:

Този филм, Иване не трябва да вижда бял свят!

За съжаление така и стана – филмът не бе пуснат. Нищо, че бяхме го предоставели безвъзмездно на БНТ. И други наши филми не бяха показани на българския народ.

Преди време говорих с един индиец за здравеопазването в Индия. И там проблеми колкото искаш. Те решили в един момент, че няма за какво да плащат високите цени за западни (патентовани) лекарства. И ако съответния доставчик/производител не иска да им даде необходимата отстъпка, просто сами започват да произвеждат дадено лекарство само за вътрешна консумация. Тази идея приложима ли е тук? (за малко да забравим, че сме в Европейския Съюз)

За щастие ние сме Европа, макар че напоследък започвам да си мисля, че някой има сериозен интерес България да стане Индия в Европейския съюз.

Иновативните лекарства са по-скъпи, защото са направени така, че да имат колкото се може по-малко странични ефекти в хода на лечението. За много от хроничните заболявания подмяната на иновативните с по-евтини лекарства (генерични или биоподобни) ще доведе до сериозни проблеми за здравето и живота на пациента.

Мога да дам един малък пример: Трансплантираните пациенти в България са около 500 човека и тяхната терапия е докато са живи. Промяната на медикаментите за тези хора ще спести на здравната ни система 1 500 000 (един милион и половина) лева за една година, а в същото време специалистите (не само българските, но и европейските) прогнозират, че ще има между 60 и 70 % вероятност от реакция на отхвърляне от 3 до 4 месец след смяната на лекарствата. Това означава че терапията не помага организма да предотврати създаването на антитела към трансплантирания орган. Овладяването на тази реакция на отхвърляне ще струва на здравната система в първите три месеца 110 000 (сто и десет хиляди) лева на човек или около 30 000 000 (тридесет милиона) лева – без да коментираме човешкия фактор! Това е само едно от хроничните заболявания и последствията от „спестяването“ на средства.

Аз лично съм пациент – кардиологичен и не можах да си намеря това лекарство, което пиех до момента (оригиналното) и се наложи да приемам по-евтиното (генеричното)  уж същото, след което ме приеха по спешност в болница, защото се задушавах.

Не винаги и не на всяка цена трябва да се търси най-евтиното! Има заболявания, за които трябва много внимателно да се прецизира икономията.

Българинът, средно статистически получава 6 пъти по-ниска заплата/пенсия от един немец, примерно. При това положение, получаваме ли лекарствата на достатъчно приемливи цени от чуждестранните производители?

НЗОК има възможност да договаря цени с фарма бизнеса, така че българската здравна система да не бъде натоварена изкуствено финансово – съобразено с платежоспособността на България. Ако всичко това се прави ясно и прозрачно, цялото общество ще знае, че държавата мисли както за финансите си, така и за качественото лечение на гражданите си.

От този процес на намаляването на цени според стандарта ни, се възползват фирми, които правят паралелен износ на скъпоструващи лекарства за сметка на недостига на нашия пазар и лечението на пациентите у нас. През годините сме искали многократно да бъдат направени нормативни промени, които да не позволяват българските пациенти да остават без животоспасяващи медикаменти.

След поредните разкрития за паралелния износ се заговори от парламента за бързи промени, които трябва да дадат правомощия на Изпълнителната агенция по лекарства (както е в Европа) да контролират и санкционират паралелния износ. Надяваме се, че през 2018г. това ще стане факт и повече няма да се застрашава нечий живот, заради липсата на лекарства за хронично болните пациенти.

 

 

 

 

Пейо Майорски: Липсата на Закон за колекторските фирми ни връща във времената на мутрите

Визията на Пейо Майорски
  • Колекторските фирми да се подложат на лицензионен режим.
  • Да се приеме балансиран закон, който еднакво да защитава интереса, както на кредиторите така и на длъжниците.
  • Да се даде възможност първо на длъжника да си изкупи дълга и едва след това да бъде предложен на колекторските фирми.
  • Да се спре с постоянните лобистки поправки на ГПК, които никога не защитават потребителите, а целят да разбият и обезсмислят съдебното изпълнение като институт на правото.
  • Да се подобрят заповедното производство и изпълнителният процес, където са същинските проблеми.
  • Да се намери работещо решение за междуфирмената задлъжнялост.

Когато миналата седмица се видяхме с Пейо, забелязах бинтованата му ръка. Усмихнах се и го попитах дали е заради това, че е пребил някой нагъл инкасатор. Но, за съжаление не било от това. Наранил се е, докато приготвял закуска на детето.

Пейо защитава правата на потребителите и води борба срещу безскрупулните методи на колекторските фирми. Това е важна кауза, защото всяко второ семейство в България е жертва на тормоз от подобни фирми. Те купуват на сконтирани цени пакети с хиляди необслужвани кредити от банки и мобилни оператори. Фирмите, които раздават бързи кредити, често си имат собствен инкасаторски отдел. За тях един “нередовен” клиент е доста по-доходен от този, който редовно си плаща лихвите и главницата. Бизнесът с наказателните лихви и други безумни разходи, които инкасаторските фирми таксуват на техните “клиенти”, ощетява българския народ всяка година с няколко милиарда. А тези милиарди се плащат от най-неплатежноспособните хора в страната. Вкараха стотици хиляди българи в омагьосан кръг на безпаричие, безизходица и инерция. Няма по-парализиращо нещо за финансовото, менталното и физическото състояние на един човек от това, да е вечен длъжник.

Темата е много дълга. Нека Пейо разкаже. Но факт е, че правителството спешно ТРЯБВА да направи няколко неща по този въпрос:  а) Да сложи таван на лихвите по кредитите, особено за частните лица; б) Да регулира набъбващите такси и глоби при просрочие и при изпълнение;  в) Да сложи край на наглите практики и поведения на инкасаторските фирми и ЧСИ-та.

Не би трябвало да е много трудно, но най-вероятно и този бизнес процъфтява под закрила на някои влиятелни лица в Народното събрание.

Патрик Смитьойс.

В НЯКОЛКО РЕДА

Пейо Майорски е роден през 1981г.  в гр. София. Завършил е туризъм във Варненския свободен университет. Работи в туристическия сектор и в сферата на организиране на събития. Обича природата, както и да пътува из България. Бори се с незаконната сеч на горите в страната. Определя се като буден гражданин и постоянно си търси правата. Последната му кауза е борбата с колекторските фирми, които рекетират народа. Председател на Инициативния комитет за защита на потребителите. Женен, с едно дете.

С наближаването на коледните празниците все по-често попадаме на примамливи реклами по телевизията за лесни кредити. Какви са капаните на бързите коледни кредити?

Призовавам хората да внимават какво подписват, за да не се окажат след това в ръцете на рекетьорските колекторски фирми. Заемодатели гарантират бързо одобрение, дори и при лоша кредитна история за малки суми от 300 до 1000 лева.

В някои случаи офертата стига до 5000 лева. Небанковите институции, които прибягват до този тип кредитиране, обещават бързо одобрение само срещу лична карта. Те примамват и с томболи, от които могат да се спечелят мобилни апарати, лаптопи и телевизори.

Коледа на бърз кредит обаче не е добър вариант и гарантира връщане на много по-високи суми и тормоз от колекторските фирми.

Апелираме към гражданите да се запознаят подробно с условията и лихвите при тегленето на бързи кредити и не ги съветваме да вземат заеми от нефинансови институции.

Учредихте Инициативен комитет за защита на потребителите, какво искаш да постигнете?

Основната причина за сформиране на комитета е настояването ни да бъде направен закон, регулиращ дейността на колекторските фирми, чийто годишен оборот надхвърля милиарди левове.

За миналата година те са изкупили около 1 милион вземания, а само за първата половина на тази година са изкупили близо два милиона вземания.

Проблемът започва да се изостря и от факта, че кредитни институции като банките и доставчиците на комунални услуги също започнаха да се обръщат към тези фирми вместо към съда.

Какъв вид дългове най-често водят до сблъсък с колекторска фирма?

Това са основно малки потребителски кредити за 1000-2000 лева, чиито лихви нарастват твърде бързо, както и сметки към мобилни оператори.

Тази година обаче, и това са данни на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ), 48% от изкупените дългове са към банки. Най-вероятната причина за този „бум“ са стрес тестовете за банковия сектор, които бяха извършени тази година. За банковия сектор това е най-лесният начин бързо да си изчисти кредитния портфейл от т.н. лоши или токсични кредити. На пръв поглед ще решите, че това не е тенденция, а е свързано с конкретна причина. Само, че данните показват обратното. И след стрес тестовете някои банки продължават да се обръщат към услугите на колекторските фирми.

По официални данни за тази година една от водещите банки в България е продала на колекторски фирми необслужвани кредити за над 130 млн. евро.

От Асоциацията на колекторските агенции в България също така обявиха, че 22% от дълговете, които събират, са на дружества доставящи ток, парно и ВиК. Те се похвалиха, че вече им прехвърлят задължения просрочени с едва 2-3 месеца. Очевидно все повече институции и компании предпочитат да се обърнат към тях, защото вероятно е по-лесно и това е наистина притеснително при положение, че в България голяма част от населението живее под прага на бедността.

Това, което ни провокира да създадем комитета, бяха опитите, покрай приетите наскоро промени в ГПК да бъдат вкарани предложения уж защитаващи т.нар. „малки длъжници“, но всъщност щяха да обслужат бизнеса на колекторските фирми.

В комитета участват хора от различни прослойки на нашето общество, които под една или друга форма са били обект на тормоз от колекторски фирми. Стартирахме кампания за събиране на сигнали срещу некоректни колекторски фирми, която ще е основно в социалните медии.

Призовавам всеки, който е пострадал от тях, да се свърже с нас на мейл: komitetpotrebiteli@gmail.com.
В София хората не се сблъскват толкова видимо с лошите практики на някои фирми, но в провинцията картината е съвсем различна. Стига се до заплахи и физически тормоз. Там заплатите се въртят около минималната. За да си покрият нуждите, хората често прибягват към бързи кредити. Рекламата им е заблуждаваща, тъй като единственото, което се подчертава е краткият срок, в който се отпускат парите – в рамките на час, а кредитната институция иска само лична карта. Тоест не е нужно да работиш някъде и тук възниква въпросът как кредитната институция си гарантира възстановяването на отпуснатия заем? От рекламните съобщения не става ясно каква е месечната или годишната лихва и най-вече каква е наказателната лихва при забавяне на месечната вноска. Наказателната лихва, често се изчислявана на седмична база, превръща кредита в огромна яма, която за обикновения човек с 400-500 лева заплата става невъзможна за запълване.

Но публично, популистки, всички са „загрижени“ за малките длъжници.

Преди известно време изпратихте от името на Комитета отворено писмо до омбудсмана, Мая Манолова, в което изразявате своите притеснения. Какво ви накара да се обърнете към нея и какво последва?

В периода след като БСП вкара в парламента предложенията на г-жа Манолова – между първо и второ четене – бяха извършени съществени изменения, които не отговаряха на многократно заявените от Омбудсмана намерения.

Това, което беше поставено на масата, щеше има обратен ефект, при това в рамките на година.

Лобизъм за кредитните милионери, големите компании и монополните дружества беше, например, предложението за премахване на таксата в срока за доброволно изпълнение. Кой обикновен човек може да плати целия дълг или дори половината от него в 14-дневен срок? Та нали ако можеше щеше да си плати за да си спести допълнителни разноски.

На практика единствено корпорациите, които разполагат с огромен финансов ресурс и нарочно са бавили плащания или са отказали да преговарят с недоволните си клиенти, поради което се е стигнало до съд, ще бъдат облекчени. При част от предложенията прозираха сериозни корпоративни интереси.

Изрази несъгласие и с предложението да има таван на таксите за „малките длъжници“, нещо което много хора очакват. Защо си против? Нима е справедливо за дълг от 100 лв. да плащаме 1000 лв.?

Ако дължите 100 лв. то разходите са следните:

1. Държавната такса за съда е от 25 до 55 лв.,

2. Юрисконсултското възнаграждение е около 300 лв.,

3. Адвокатският хонорар е 650 лв.,

4. Пропорционалната такса на ЧСИ е 10 лв.

Идеята на БСП и Мая Манолова, която беше доразвита в Правна комисия, е да се премахнат 10 лв. за ЧСИ и нищо повече!

За да има наистина облекчение за хората трябва да се мисли за намаляването на таксите на всички по веригата и тогава наистина потребителите ще усетят промяна.

Сега на практика някой яхва популистка вълна, защото както става ясно при малките дългове до 1000 лв. възнагражденията на адвокатите на ищците и юрисконсултите са най-голямото перо по увеличаване на дълга.
Простата сметка сочи, че при дълг от 100 лв. няма как разходите за неговото събиране по съдебен ред да са равни също на 100 лв. И тук е разковничето, защото се използва гневът на хората за прокарването на тази поправка, която ще доведе до няколко ефекта – ищците ще се откажат да си търсят парите по съдебен път, защото разходите ще надвишат дълга, който искат да си върнат, а участниците в съдебната процедура няма да имат мотивацията. Тогава ищецът ще отиде при колекторската фирма, която ще му плати на момента между 10 и 30% от дълга. И така „малките длъжници“ ще се озоват в ръцете на колекторските фирми.
На този фон, докато ние сме се хванали за гушите кой какви такси да взема при съдебна процедура и заповедно изпълнение, колекторските фирми работят без никой да ги безпокои. Те по собствено усмотрение си изчисляват юристконсултски и адвокатски хонорари, без да дават обяснение никому. Дори и на длъжника.

Никоя колекторска фирма не е готова в името на прозрачността и коректността да даде разчет на това, как се формира сумата, за която претендира от даден длъжник. Пита се в задачата: Защо нито Омбудсманът, нито народните представители не полагат усилия за урегулиране на този бизнес?

В момента действащи институции, като Комисия за защита на потребителите, например, не могат да предприемат действия срещу некоректни колекторски фирми. Те най-често са регистрирани като фирми извършващи финансово посредничество и не оперират при специален режим на дейност.

Можете да се оплачете само на полицията да се образува жалба и да стартира някакъв процес. Само че в малкия град, където всички се познават, колко души ще посмеят да се оплачат и да понесат последствията, както и тромавите разследваща и съдебна процедури? Тук е моментът да добавим и вероятността жалбоподателят да бъде подложен на натиск, за да оттегли жалбата си, защото както вече споменах, в малкия град всички се познават.

Може ли бъдещият кредитополучател да се обърне към вашия Комитет и да получи юридически или финасов съвет, преди да подаде документи за кредит.

След Нова година предстои експертите на Комитета за защита на потребителите да подготвят за гражданите малка книжка с финансови съвети, права и задължения при сключването на договори за услуги.

Само за два месеца от старта на кампанията за събиране на „Сигнали срещу колекторските фирми“ са събрани вече над 40 сигнала на граждани.

Има редица сигнали за физически заплахи. Също така за многократно увеличени суми над главницата, за които колекторските фирми не дават разчет как са натрупани.

Какво могат  да направят потърпевшите гражданите?

Всеки гражданин може да се обърне към Комитета за защита на потребителите за съвет или да подаде сигнал на имейл komitetpotrebiteli@gmail.com или във Фейсбук-страницата ни Комитет за защита на потребителите.

Кампанията за сигнали и нарушения на колекторските фирми на Инициативния комитет за защита на потребителите ще продължи до средата на януари 2018 г.

Изображение: facebook/Комитет за защита на потребителите

Какви са ти впечатления от хората, които се обърнаха към Комитета?

В голямата част става въпрос за погасени по давност сметки към мобилни оператори и малки потребителски кредити. Сериозните нарушения на правата на потребителите са свързани с претенции за неплатени задължения, които обаче те не дължат.

Има редица сигнали и за физически заплахи. Също така за многократно увеличени суми над главницата, за които колекторските фирми не дават разчет как са натрупани.

Така, например, за неплатена сметка от 92 лева към мобилен оператор, потребителят бива заплашван, че сумата вече е 500 лева. Като основен инструмент на действие на колекторските фирми е подвеждането на гражданите, че 3-годишната давност е подновена след като дългът е изкупен от тях.

Често потребителите биват подмамени от колекторите да погасят дългове, с изтекла давност, на разсрочено плащане при това с „отстъпки“. И тук е заложеният капан, защото когато се извърши дори и минимално плащане като първа вноска, това автоматично подновява давността и се приема като признаване на дълга. При тази ситуация колекторските фирми вече могат да предприемат всякакви съдебни действия за събирането на въпросния дълг.

От сигналите също така прави впечатление, че често колекторските фирми претендират за дългове от преди 7, 8 дори и 10 години като разчитат на това, че хората не пазят касовите си бележки или фактури. Имаме случай на гражданин, от когото колектор иска пари за непогасени, според тях, сметки от 1998г.

Колко е мащабен проблемът? Колко български семейства са потърпевши от арогантното поведение на тези фирми – „събирачи на дългове?“

Ще ти цитирам отново официални данни. За 2016г. колекторските фирми са изкупили 1.006 млн. дълга. А само за първата половина на тази година, броят им е близо двойно повече – 1.944 млн. задължения. Вероятно до края 2017г. цифрата ще надхвърли 3 милиона изкупени кредити от колекторски фирми.

Само този показател е достатъчен да се вземат мерки и час по-скоро да се приеме закон, който да регулира този бизнес. Още повече, че в редица европейски държави има такива закони. Има достатъчно богата база, на която специалистите могат да стъпят, като заимстват и използват опита на останалите. Тоест всички условия са налични за да имаме най-добрия закон в тази сфера.

Кои инкасаторски фирми са най-агресивни?

Не може да се посочи конкретно една или няколко фирми. Всички подобни фирми са много агресивни. Те тормозят гражданите по един и същи начин. Телефонният терор и този чрез изпращането на писма са с огромни мащаби.

Издава ли се лиценз на инкасаторските фирми за извършване на дейност по събирания на вземания от фирми и от физически лица?

Няма специален лицензионен режим, по който да работят колекторските фирми. Те са по правилата, описани в Търговския закон и нищо повече.

Често се регистрират като фирми, извършващи посредническа финансова дейност. Тоест, няма орган, който да следи какви практики прилагат. Те си имат свой етичен кодекс на Асоциацията на колекторските агенции в България, в която не членуват всички фирми извършващи услугата събиране на заеми. Този кодекс е изработен от членовете на Асоциацията и те на практика се „самоконтролират“. Те могат да ти звънят денонощно и никъде не можеш да се оплачеш.

В страните, в които има закони, начините на общуване с длъжника са ясно регламентирани.

Каква е тенденцията? Дали събиранията на вземания ще стане по-урегулирано?

Има обществен натиск, който се засилва и темата периодично се повдига в обществото, затова от същата тази асоциация започнаха от известно време да говорят с половин уста, че и те искат закон. Та дори твърдят, че техни експерти работят по изготвянето на предложение за такъв закон. Нали разбирате колко е нелепо това, някой сам да напише правилата, по които да бъде контролиран?!

Комитетът за защита на потребителите излиза ли с конкретни предложения, които могат еднакво да защитят интереса на всички потребители – кредитори и длъжници.

Ние ще настояваме да се включим в работната група, която ще изготви предложението за проектозакон, ако такава бъде инициирана от Омбудсмана. Също така ще внесем нашите предложения в парламента, когато започне работата по този проектозакон.

Искаме да се гарантират правата на всички – И НА КРЕДИТОРИ И НА ДЛЪЖНИЦИ. Всякакво залитане в едната или в другата посока цели единствено да раздели обществото ни, което със сигурност няма да донесе нищо добро за никого от нас. Всеки гражданин може да бъде кредитор или длъжник. Междуфирменото задлъжняване е воденичният камък на шията на бизнеса в България, а той създава работни места. Балансът, е основната философия, върху която трябва да стъпи един закон, касаещ защита интереса на кредитора и длъжника.

Развиваш бизнес като стопанисваш и животновъдна ферма. Защо се занимаваш с тази кауза?

Защото твърде много хора пострадаха и страдат от подходите на тези фирми, които често злоупотребяват, манипулират, лъжат и заплашват.

Това е доказателството, че мутренският бизнес се завърна 10 години след като станахме страна членка на ЕС.

Утре ще председателстваме Европейският съвет, а продължават да се погазват основните граждански и потребителски права.

Всеки от нас има отговорността да изрази на глас несъгласие и да се опита да промени България към по-добро. Мълчанието е най-големият бич за българите и парадоксът е в това, че сами си го налагаме – самобичуваме се. Аз не съм такъв и няма да бъда.

 

 

 

 

Диляна Маркосян: За справедливост – докрай!

Визията на Диляна Маркосян

  • По пример на Европейското право, задължително от всяка община да има легитимен представител, избран от Общественият съвет по правосъдие. Представителя трябва да упражнява правото си в съответния съд по подсъдност, като му бъде предоставен достъп и информация за дела, които са свързани с имотни измами на граждани от региона.
  • Да се възстановят публичните срещи в общинските центрове за среща на граждани с Директорите на Областните дирекции на полицията и  представителите на прокуратурата, когато служителите от съответните Районни управления са ангажирани с разследване на действия, които се  касаят за кражби и измами.
  • След  поредност от жалби подадени до прокуратурата на най-високо ниво, които са останали без резултат или не комуникират с истината, да се предостави възможността на потърпевшите за среща с Главния прокурор.
  • Активно гражданско общество и израз на недоволство, относно несправедливостта, която е резултат от работата на Правосъдната система в държавата.

Напоследък се срещам все с успели хора. Като че ли всеки втори носи диплома от Харвард, Принстън или Кеймбридж. Успешни българи, които са построили бизнес или каузи за уважение. Талантливи лица, упорити, които не са се замислили дори и за миг, когато се е появил техният шанс. Истински Свободни. Или?

Скоро пътувах до Роман, малко градче в началото на полето, което се нарича Северозападна България – най бедния регион в Европа. Там се срещнах с Диляна Маркосян.  При нея няма нито бизнес, нито пари, нито Харвард и пред нея не е имало нито един прозорец със златните възможности. Можем спокойно да кажем, че Диляна живее на ръба на съществуването, потънала в дългове. Проблемите й са толкова големи, че всеки един друг на нейно място, отдавна щеше да се гръмне.

Всичко започва, когато тя се опитва да отвоюва открадната наследствена земя в землището на село Синьо Бърдо. Открадва я фирма фантом, с Пълномощни и Декларации с фалшиви подписи, заверени от кмета на това село. Диляна  нарече вече бившия кмет на селото „диктатор“, а той я даде под съд. Сега семейство й ще остане на улицата, загубвайки делото за обида.

Твърдо мога да заявя, че през последните три години, през които все съм на път заради моите каузи, не бях срещал такава силна, непокорна личност. Една невероятна жена, вярваща в справедливостта и готова да се бори до край.

Етикетът “Свободни” с появата на Диляна получи изцяло нов облик. Поклон пред една Българка, която прави повечето „герои“ на днешния ден за смях.

Запознайте се с Диляна и мислете по време на коледните празници. Какви най искаме да бъдем, какъв е правилният път за нас/вас българите и най-вече, кои ще застанем зад тази забележителна жена и ще кажем Стоп – Стига толкова!

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Диляна Маркосян е родена през 1964 г.  в  гр. Мездра. Завършила основното си образование в с. Синьо бърдо, където израства и изживява детството си. След гимназиалното образование в гр. Роман завършва икономически техникум в гр. Червен бряг със специалност счетоводство, професия, която  упражнява и в момента. Съпругът е бивш офицер от БНА, имат син и дъщеря, както и двама внуци.

През 2010г. случайно разбираш, че нивите на майка ти в село Синьо бърдо, на  17 км от гр. Роман са прехвърлени на друг човек. Осъзнавате, че сте жертва на имотна измама. От там нататък какво се случва?

През 2006г. с изготвени фалшиви пълномощни и декларации в кметството на селото Синьо Бърдо са продадени 18 дка земеделска земя, собственост на майка ми и леля ми.

В разговор с кмета на селото Цветан Василев, той нагло ни лъжеше, че неговите действия са били напълно законни и лично ни насърчи да отидем в прокуратурата в Мездра да подадем жалба. След многократни откази за разследване от прокуратурата, накрая успяхме да заведем  дело срещу имотна измама. Полицаи и др. разследващи скалъпваха доказателства, за да прикрият действията на кмета, който допълнително беше закрилян и от много високопоставено лице в управлението на държавата. По този начин нямаше как да излезе истината наяве. Бях се амбицирала вече от цялото безобразие и започнах с медийни изяви и протести – дано бъда чута.

През 2013г. към делото за имотната измама се прибавя и дело за клевета, заведено срещу мен от тогавашния кмет на селото. Аз го нарекох „диктатор“, за което и сега мога да се обоснова. Вижте протокола от автентичния запис на медията, пред която дадох интервюто. Интервю с Медия +

Заслужена ли е присъдата ми за обидата спрямо кмета, която към момента е близо 17 000 лева? Безумието по решението на Врачанския съд е, че са добавили допълнителна глоба 1200 лева за въздействие сред обществото, като наказателна мярка.

Същият съд не прие факта, че по гражданското дело по продажба на земите, беше доказано, че кметът е заверил фалшифицирани подписи на моите близки. Същия, Цветан Василев, ме съди за отправената обида към него. Съда обаче отсече – това е друг казус…

Похарчените над 13 000 лева през изминалите 7-8 години само за адвокатски услуги, ме доведоха до невъзможност да платя исканите от наследниците на кмета обезщетения + допълнителните разходи, които общо възлизат над 17000 лева и така се пристъпи към опис на единственото ни жилището за обезпечение на искането им.

Понеже повечето от читателите на Свободни.бг, живеят в голям град или в чужбина, доста от тях реално нямат представа какво се случва по малките села в България. Има всякакви легенди за местните феодали. Моля, опиши няколко конкретни случая, как местната власт управлява малките населени места в България.

Не случайно в интервюто нарекох кмета диктатор. Например, при всяка собствена кандидатура по време на кметската кампания, той предупреждаваше жителите на селото, особено по-възрастните, че техният вот ще бъде установен още при пускането на бюлетината им в прозрачната кутия. Онзи, който не е гласувал за него, няма да има разрешително от кметството да си отсече дърва от собствената си гора, няма да му работи радиоточката, няма да почисти снегоринът пред дома му в тежката зима, няма да му свети уличната лампа и т.н. На един възрастен човек, в едно село в дълбоката провинция, колко му трябва?

Цветан Василев, кмет на Синьо бърдо през 2006 г. Възрастната жена пред репортерът на bTV Стоян Георгиев отрича в действителност да е подписвала документа, заверен от кмета. Кадри от репортаж на bTV, излъчван на 09.04.2013 г.

Има два потресаващи факта от неговото дългогодишно кметуване:

Единият е, че след пореден спечелен от него местен вот, беше изпратена селската духова музика  да свири погребален марш на портите на неговия опонент, загубил кметското място…

И друг един случай ще остане в спомените на съселяните. Кметът Цветан Василев беше свален от кметския пост на село Синьо Бърдо от Върховен Административен Съд по Закона за конфликт на интереси. На другата сутрин временно изпълняващия длъжността отивайки в кметството, на входа на сградата намира дървен погребален кръст и китка чемшир…

Съжалявам, че „вечният“ кмет на Синьо Бърдо вече не е на тази земя, за да застанем очи в очи и да си кажем грозната истината.

Ти си водила дела, много дела, първо за възстановяване на имотите и после се защитаваш в делото за клевета. Какво ти е направило най-силно впечатление? Говоря за съдебната система в Мездра или Враца, където сте водили дела.

Институциите в област Враца работят ръка за ръка – полицията, кметството, прокуратурата и вместо да осъдят реалността, те оневиняват престъпността.

На едно от съдебните заседания, когато влезе  съдията, аз с възрастната ми майка и леля ми станахме на крака да отдадем нужното уважение и почит към съдията.  Съдията минавайки покрай кмета, потупа го приятелски по рамото и му отправи поздрав с усмивка. Беше толкова унизително за нас.

На друго заседание защитничката на кмета, която е бивша ръководителка на Окръжна Прокуратура Враца, изнесе в защитата си някакви „факти и данни“ за мои изявления, относно действията на кмета, които аз никога и никъде не бях казвала. Това беше откровена лъжа за да се подсили клеветата. Естествено аз остро се противопоставих и поисках пълно разследване на думите на адвокатката му. Съдът не се съобрази с моите искания. Впоследствие, тези измислени „факти“ оставиха сериозен отпечатък в обвиненията по присъдата ми.

Твоят случай е един от най-фрапантните в България, имаше репортажи по националните телевизии, писаха за теб в няколко вестника, омбудсманът Манолова се изказа, че ще ти помогне, известни политици по време на кампании също те подкрепяха, кой ли не още друг. И..? Някой да ти е помогнал?

Не, за съжаление съпричастността и разгласата чрез медиите, не донесоха резултат, естествено не по тяхна вина. Аз изказвам моята сърдечна благодарност на всички журналисти, отразили нашият случай!

Екип на bTV заедно с репортера Стоян Георгиев идваха до Синьо Бърдо, направиха няколко репортажа.

Омбудсманът Мая Манолова беше поканена в студиото на bTV  да говори по темата, касаеща и моя казус. Предишния ден тя ми се обади по телефона, разпита ме за делото и ми отправи предложение за съдействие и подкрепа за съд в Страсбург. На другия ден в предаването на Антон Хекимян тя открито заяви абсурдността на моята присъда и ме оправдаваше един вид. Многократно след предаването я търсих, но останах с убеждението, че тя се крие. Остави поредното дълбоко разочарование у мен и голо обещание от нейна страна.

„Този случай е много показателен за това как за обида на властта можеш да си загубиш двете жилища“, коментира омбудсманът Мая Манолова в студиото на „Тази сутрин.” Кадри от репортаж на bTV, излъчван на 11.07. 2017г.

Моят извод е, че Мая Манолова си направи пиар на гърба на моята трагедия.

Има ли колеги, хора от селото или комшиите от твоя град, които да са съпричастни към болката ти? Би трябвало да не си единствената потърпевша на имотни измами в района. Защо другите не се присъединяват към теб? Заедно сте по-силни.

Има много потърпевши от подобни измами – и в селото, и тук в гр. Роман. Но всички казват, че не биха могли да упорстват като мен по много причини, че изглежда налудничаво да се борят със системата, която вече е прогнила.

Има и хора, които ми се радват, поне така го представят, пожелават ми късмет и успех, но дотолкова…

Двама-трима са тези, които и финансово и морално ни оказват истинска помощ и подкрепа. Дано не се обидят онези, които ще се припознаят в лицата, определяни за глупави и страхливи, че не излизат с имената си открито, за да защитят достойнството на българският гражданин.

Всички знаем, че преклонена глава сабя не я сече, но трябва да има някаква граница на търпимост. Защо хората са толкова инертни, защо толкова не искат да се организират срещу тези, които ежедневно ги тормозят? А децата на тези хора от малките села и градчета като Роман, когато виждат как страдат техни близки? Ако съдебната система не работи или ако работи само в полза на въпросните феодали, логично е хората в един момент да се саморазправят. Защо, ама хептен нищо не се случва в тази насока?

На мен ми е трудно да отговоря. Често започнах да си повтарям, че това не е моят свят. Искам да живея в държава, към която съм лоялна гражданка, с наистина защитени права, собственост и сигурност. Всички разбираме, какво е Европейска правова държава.

Младите хора бягат от България, защото са обезверени и разочаровани от цялата картина. Не казвам нищо ново.

И нашите деца пострадаха от моята борба. Изправени бяха на съдебната скамейка редом с мен.

През годините на водене на съдебни битки, се случи една трагедия в семейството ми – брат ми почина при злополука. Той нямаше наследници и майка ми, за която вече трябваше да се грижим, настоя да закупим малко жилище с парите, които Допълнителен пенсионен фонд изплати обезщетение за брат ми. Волята й беше, това да остане в наследство за децата ни, със спомен от вуйчо им. Децата ни нямаха възможност да дойдат за сделката, тъй като не живеят в Роман и аз го закупих на мое име. Но се оказа, че щом тази сделка е станала през времето, когато съм била подсъдима, се приема, че прехвърлянето на имота в полза на децата ни е престъпление от моя страна, въпреки че аз не бях осъдена по това време. И така децата се озоваха в друга съдебна сага.

Сега те също повтарят – Терминал 2 на летище София и нищо друго.

А ти? Защо ти реши, въпреки всички трудности, да се бориш? Жена на 53 години сама срещу цялата система? Не ти ли мина през ума да се откажеш в един момент?

Покойната ни майка така ни възпитаваше трите деца, останали сирачета още от малки. „Не правете лоши неща, защото няма как да се прикрие случилото се, истината когато е истина – тя си е истина“, учеше ни тя. И сега вярвам в думите й, но за съжаление в милата ни родина, но в ужасната държава, няма такова определение, като доказан факт.

Провокирали са ме много моменти през тези години на търсене на истината и няма сила, която да ме спре.

Спомням си, как се предадоха едни карирани листа с подписи върху тях, уж изпълнени от майка ми и леля ми, за да послужат пред съдебно-почеркова експертиза, а те категорично не бяха изпълнени от тях, но попаднаха в преписката на РП Мездра. Когато аз заведох майка ми и леля ми в РУП Роман да попитат разследващия полицай, откъде са тези подписи, той се държа изключително грубо с възрастните жени. Размахваше заканително пръст и ни подканяше да напуснем сградата, че всичко било свършено и нямало, какво да ни се обяснява, че нямаме работа там и пр. Отговорих, че ще легнем с бабите на тротоара пред управлението и няма да мръднем. Той се смееше нагло и недвусмислено показваше, колко го засяга това.

Журналист от БНР разговаря с двете измамени жени – Вела и Венета на площада пред кметството в с. Синьо бърдо. Снимка: Валери Леков © БНР

На молбата на леля ми, която е с диабет, да й разрешат да посети тоалетната, че нуждата и е неотложна, те отговориха, че това е само за служители на РУП Роман. След това не само срамно, а унизително за леля ми отношение, тя започна да плаче и си тръгнахме…

При последвалата среща при Директора на Областната дирекция полиция – Враца, който беше запознат добре с нашия  случай, но е трябвало да прикрива служителите си, защото самият той им е разпоредил как да действат, за да заличат следите на кмета, се повтори подобно поведение. И той грубо ме навика и ме изгони от дирекцията.

И още, и още много случаи, които подсказваха, колко сме жалки и нищожни ние, простосмъртните…

Сега дължиш общо 17 000 лева към наследниците на починалият кмет със допълнителните разходи. Затова съдебният изпълнител разпродава жилището ви в Роман, апартамента, който е на сина ти и едно лозе с малка виличка извън града. Приключи ли битката за теб? Какви варианти имаш още?

Процедурата е в ход от страна на съда. Каквото и да става, моя съпруг няма да напусне жилището ни. Това е всичко, което сме придобили по честен начин през 35-годишния ни брак. Съпругът ми, който е бил в командния състав на Българската армията, без провинения е бранил честа на пагона, сега вече инсулинозависим, няма да излезе на улицата. Ще се борим докрай, защото всичко е ужасно и брутално, а истината е на наша страна.

Диляна Маркосян в студиото на „Тази сутрин“, разказва как може да остане на улицата заради обиден кмет. Кадри от предаването на bTV, излъчван през септември, 2017г.

Що се касае мен, в момента съм със 100% запор върху заплатата, което също е недопустимо по Закон.

Диляна, какво трябва да се случи, за да престанат хората масово да се крият зад дувара и да наблюдават мълчаливо и да се спасяват поединично?

Държавата сме ние хората, с нашия избор, с нашето търпение и с нашето непримирение. Тук ще направя една въздишка дълбока. Не че на мене ми е лесно, но не ми е трудно, като смятам, че съм права.

Не ми се иска да поддържам тезата, че ни е робско мисленето, защото съм сигурна, че като моя случай, дори под турско робство, като сме били, едва ли е имало подобно нещо.

Истината е, че когато човек върши редното и законното, няма от какво да се страхува.

В моите мисли имам една житейска сентенция: „Щом човек е на тази земя и за него трябва да има място под това небе!“ Нека всички си намерим мястото в нашата Родина и да отстояваме достойно позициите си!

 

Дарин Маджаров: Образованието е най-добрата инвестиция, чрез която България може да ускори развитието си

Визията на Дарин Маджаров

  • Уроците по всички учебни предмети от 1-ви до 12-ти клас в училищата на България трябва да бъдат на разбираем и интересен език.
  • Чрез примера, който дава образователният сайт Уча.се, да се помогне на стотици хиляди учители и ученици да повишат успеха и ангажираността в българското образование.
  • Образованието да е ценност, която се залага вкъщи при възпитанието.

Когато реших, че искам да направя “каталог” на стойностните хора в България, имах един списък от критерии, на които трябваше да отговарят. Хора с кауза, със силна воля и усещане за общественото благо. Хора с визия, как да станат нещата в областта, в която работят. Успешни и по възможност финансово независими. Сърце на правилното място.

Много изисквания. Да. Така е, и впоследствие разбрах, че успехът и финансовата независимост са относителни неща. Някак си успехът, ако го мерим в пари, често изключва най-ценното качество, което търся в хората – стремежа към развитие напред за цялото общество, а не само за самите си тях.

Понякога срещам “people who tick all the boxes” – хора, които действително отговарят на всичките критерии. Дарин Маджаров е един от тях. Той предлага съвременно решение за качествено образование, чрез Интернет платформата Уча.се.

Дали е цялостно решение или лепенка върху болното ни образование, е въпрос на гледна точка. Вече половината училища в България имат абонамент за този образователен сайт и учителите ефективно използват видео уроците му ежедневно, за да поднесат темите по всички предмети, дори математиката, на по-разбираем и увлекателен език.

Според мен, “Уча.се” е една от най-големите и най-важните каузи в България и понеже има успешен бизнес модел, можем да сме сигурни, че ще продължава да се развива и да се подобрява.

Идеята на Дарин се ражда, докато сестричката му, в дома им, в Дряново, имала нужда някой да й помогне с домашните. По това време Дарин е студент и учи в Белгия. Дългите упражнения по skype го изморяват и той започва да прави първите видео уроци за по-малката си сестра и после за нейните съученици. От там нататък историята на ”Уча.се” е класика. Пример, как трябва да се развива една силна, съвременна бизнес идея. Дано да има още много такива. Като Дарин и други като него – енергични, изобретателни и иновативни. Надявам се. Именно те са необходими, за да направим от България независима, просперираща и уважавана държава.

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Дарин Маджаров е на 30 години от град Дряново. Той завършва с медал за отличен успех (6.00) Априловската гимназия през 2006 г. През периода 2006 – 2011 г. получава бакалавърска и магистърска степен по електроника и компютърни науки в Jacobs University в Бремен, Германия. От 2011 г. е докторант в областта на възобновяеми източници на енергия и електрически коли в KU Leuven, Белгия.

Създава Уча.се през 2012 г., като до сега записва над 1000 видео урока по математика, физика, химия, биология, английски език и др, а целта е „Уча.се“ да бъде мястото, на което всеки получава уроците за училище на разбираем и интересен език. След като интересът към образователния сайт нараства, Дарин прекъсва докторантурата си и се завръща в България, за да се отдаде изцяло на „Уча.се“ и да изгради силен екип, с който да подобрят образованието в България.

Дарин Маджаров е отличен в класацията на Форбс за 30 лидери под 30 годишна възраст, както и в класацията на Дарик за 40 вдъхновяващи, иновативни и смели хора под 40-годишна възраст.

На сайта „Уча.се“ вече има над 11000 видео урока и упражнения и до сега имате близо 25 милиона гледания. Колко човека вече работят при вас? Или по скоро, можеш ли да опишеш организацията и екипа?

Един известен предприемач нали така го попитали: „Колко човека работят при Вас?“ И той казал: „Надявам се, поне половината“ / Усмихва се /.

Ние сме много интересен и силен отбор вече от 85 човека и всички сме водени от мисията да подобрим живота в България, като издигнем образованието на топ ниво. Екип сме от опитни учители, видео аниматори, монтажисти, озвучители, програмисти, маркетинг специалисти, дизайнери, хора, които се грижат за партньорствата ни с училищата…

С част от екипа на Уча.се. Снимка: facebook/Уча.се

Имаме 2 офиса – в София и във Варна. Работим и с учители от цялата страна, защото навсякъде има много силни личности и за да имаме реални впечатления за обстановката навсякъде.

Можеш ли накратко да опишеш как се прави видео-урок? Не ми се струва много лесно. Съдържанието трябва да е в крак с учебниците в училището, трябва да бъде разказано по интересен начин, трябва да впечатли детето, за да го помни. Как го правите?

През годините подобрявахме постоянно качеството на видео уроците. В началото бяха доста аматьорски, сега са на много, много високо ниво, което означава и че влагаме в пъти повече усилия и пари за направата на един видео урок. Повечето видеа се правят така… Първо, опитен учител прави план на урока с всичко важно, което трябва да се включи. След това сценарист доразвива текста, като го прави на разбираем и интересен език за учениците. След като учителят одобри финалния текст, озвучител записва аудио файла, като го разказва много ентусиазирано. Монтажист монтира аудиото и му слага ефекти. От там видео аниматорът и учителят работят над визуалното представяне и анимацията. В последната фаза аудиото и анимациите се напасват. Учителят одобрява видео урока и той се качва на сайта.

Дълъг процес, но за да стават нещата на много високо ниво, трябва да се работи здраво!

И самите видеа? Струва ми се ужасно много работа да го нарисуваш, да направиш анимациите, да го озвучаваш…

Ами както виждаме от процеса, много работа си е… Все едно правим мини филм.

Екипа на Уча.се по време на работа над визуалното представяне и анимацията. Снимка: Ивелина Чолакова

И така вече няколко хиляди видео урока. За нас е удоволствие, защото това ни е мисията. Ако не беше така, няма абсолютно никакъв шанс, човек да издържи 6 години на това темпо на работа. Хората в света постигат огромни успехи, само когато „работата“ им е мисия. Толкова много трудности и безсънни нощи има, че ако на човек не му е мисия, ще се откаже 1000 пъти. Всеки ден.

Имал ли си личен мотив за да  създадеш образователен  сайт?

Преди 6 години бях в Белгия и работех над моята докторантура. Сестра ми тогава беше в 11. клас и въпреки, че беше отличничка, понякога ми се обаждаше, за да й помагам с някой друг урок по физика или математика. Понякога се случваше през няколко седмици да ме пита същото нещо, все когато бързах за някъде. Тогава се разбрахме да записваме обясненията на видео и тя да си ги гледа по колкото пъти прецени. Показа ги и на нейните съученици и те също изкараха една камара шестици. Тогава направих набързо един простичък сайт и започнах да ги качвам там. Учениците си разказваха, че има един сайт, където един пич много разбираемо обяснява нещата. Започнаха да идват все повече и да ми пишат: „Хайде прави и по история, по биология, по химия, по всичко… Много разбираемо обясняваш.“ Тогава поканих да се включат учители, за да може заедно да правим нещата по-качествено. И така… Бях като в казарма. Сутрин ставах в 06:00, записвах видео урок, отивах на работа да си карам докторантурата, след работа записвах видео, спорт, вечеря и в леглото. Няколко месеца така.

Понякога се забавях с няколко часа или с ден и се стигна до момента, в който едно момче ми писа: “Ти си пълен смотаняк. Имам двойка заради теб. Защо не качи видео???“ Тогава си казах: Еха… Тези тези хора разчитат единствено на видео уроците и дали ще имат двойка или петица-шестица, зависи от това дали ще успея да създам навреме видео урока… Това ясно ми показа, че има огромна нужда от „Уча.се“, затова прекъснах докторантурата и зарязах всичко, което правех там. Дойдох си, за да направим този голям и силен екип и да развием „Уча.се“ професионално и на много високо ниво.

Не ли е срам, по принцип, че трябва да ви има в България? Аз безкрайно се нервирам от факта, че моето момиче е на училище от 8 сутринта до 5 следобед и всеки уикенд има домашни. Тя е на 8 (осем!) години. Това вече за мен е абсурд. Аз си спомням, че чак в гимназията имах “homework”. А от приятели знам, че деца на 11 и 12 години са на уроци по математика. Побеснявам, когато чуя за тези неща. Какво е причината училищата в сегашно време да не успяват да поднесат на децата необходимия материал в училището – и то от 8:00 до 16:00ч.?

В следващите години просто задължително ще има подобни платформи като „Уча.се“ във всяка една страна в световен мащаб. На много места това вече е факт и навсякъде виждат колко полезно е това.

София Илиева (начален учител с над 34 години стаж) разказва как видео уроците и упражненията на Уча.се й помагат в часовете в училище.

Учениците имат съвсем различно възприятие за света от повечето възрастни. Навсякъде, не само тук. Учениците учат много лесно и бързо онлайн. Целта трябва да е учениците да се подготвят сравнително бързо за училище и да им остава свободно време, за да бъдат просто деца… Да се виждат с приятели, да играят, да се забавляват, да развиват другите важни социални умения. Така те ще откриват и нещата, които ги палят в живота. Когато ги притискаме прекалено много да учат по цял ден, обикновено губят интерес. Ние, възрастните, реагираме по същия начин.

Една вечер се “рових” във вашия сайт и наистина съм много впечатлен от цялата концепция и професионализма. С вашата платформа, вече няма нужда човек да ходи физически на училище. Наблюдава ли се такава тенденция? Нали homeschooling било много модерно?

Целта на „Уча.се“ не е да замести училището или учителите, а да им помогне. През този сайт учениците могат да научат основните факти и знания, които им трябват за живота. Вече в училище трябва да се развиват другите безценни умения за успех в живота – комуникационни умения, презентационни умения, умения за работа в екип, лидерство и т.н. Онлайн платформите ще пестят време, за да може в училище да се фокусират върху това.

При положение, че в малките градове и села затвориха много училища, поради намалелия брой деца,  други изнемогват с разходите, с учителите и какви ли не подобни проблеми. Не ли е по-лесно да качат една плазма с тон колони във всяка класна стая? Тогава учителите могат да работят много по-ефикасно, давайки само някакво въведение към материала и да отговарят на въпросите на учениците. Докато образователната система не е оправена в България, мисля че платформата ви е идеалното временно решение. Как го виждаш ти?

Вече над 900 училища в България използват „Уча.се“ много редовно в класните стаи! Учителите прожектират видео уроците по време на часа и споделят, че резултатите са впечатляващи! Учениците внимават, повишава се успехът, уважението към учителите става по-голямо. Всеки месец се включват и още и още училища. Просто навсякъде по света платформи като „Уча.се“ ще стават напълно стандартни в учебния процес.

Ако има някой в държавата, който е направил чудеса за образованието в България, това си ти. Министъра на образованието склонен ли е да черпи опит от теб?

Миналата седмица се запознахме с министъра на образованието по негова покана и си поговорихме. Разбрах, че целта му е да дадат възможност на още повече ученици и учители да ползват онлайн ресурси за образование; да разширят достъпа на учениците до всякакви онлайн материали. Това е хубава посока и се надявам да успеят, защото вече е доказано, че това ще улесни много обучителния процес. Та, това са ми впечатленията от кратката ни среща. Според мен най-важното в случая е министърът да има силен екип, който да движи оперативните теми в темпо.

Според теб, какви са основните проблеми на образованието в България?

Всички виждаме доста неща, които могат да се подобряват. Въпросът е от кои да започнем…

Споделям две основни неща, които ми правят голямо впечатление:

1. Образованието да е ценност в семейството;

2. В училище да се преподава разбираемо и ангажиращо.

Уча.се с награда „Спасител на детството“, ноември 2017 г.

Ако образованието не е ценност в семейството и родителите не насърчават детето с ценни съвети за образованието и бъдещето, то и най-гениалният учител много трудно ще се справи. Ценностите се залагат вкъщи при възпитанието. В училище се доразвиват. Тук сигурно някои хора ще кажат: ето, пак родителите виновни… Нали имаме училища?

Ами, ако някой родител си кара колата и си хвърли фаса през прозореца, колкото и учителката да преподава урока за опазване на природата, ефект – нулев. Ако бащата казва на сина си „в училище като те закачи някой, набий го, за да знае кой си“, учителите трудно могат да повлияят.

Човек трябва да е възпитан добре и насърчаван в началните години с мисълта, че като учи и се развива, ще има щастлив живот.

След като сме постигнали точка 1, приемаме, че учениците идват в училище с нагласата, че те ще се развиват и училището ще им помогне за техния успех. Там ролята на учителите е да ги запалят по предметите, за да може учениците да открият кое им е интересно и с какво искат да се занимават. Това става като се преподава разбираемо и ангажиращо. С практика, с проекти, с игри, с преживявания – неща, които могат да запомнят за цял живот.

Кратко решение за тях от млад човек-прагматик?

За точка 1 нямам решение; не съм мислил, но трябва. В „Уча.се“ сме се фокусирали върху точка 2, защото там обществото ни ще получи най-добър и най-бърз резултат. Видео уроците и упражненията в Уча.се правят ученето на разбираем и интересен език. „Уча.се“ се ползва в над 50% от българските училища, където учителите се стараят много и преподават в класните стаи, като прожектират видео уроците и правят всички заедно упражнения. След училище учениците имат отново възможност вкъщи да преговорят с „Уча.се“ всичко важно и да се подготвят за училище по най-добрия начин. Това дава прекрасни резултати.

Сайта www.ucha.se е платен. Няма как, ако няма държавно или грантово финансиране. Но от другата страна това е вдъхновяващо, че имате работещ бизнес модел. Щом успяхте в България, където вашия таргет са 500 000 ученици, даже и по-малко, представи се какъв бизнес можете да развиете в Русия например, където има население от 250 милиона и разстоянието между някои села е повече отколкото от София до Пловдив. Предполагам, че там има homeschooling колкото искаш. Или Щатите, или Германия. Можеш да станеш Марк Зукербърг на модерното образование. Whatsnext за теб?

За момента нямам интерес да развиваме „Уча.се“ в други страни. Да, финансово звучи много добре и има голям потенциал. Просто седнах и си поговорих със себе си. Много ясно виждам, че моята мисия е тук в България. Искам да се раздам за хората тук и това ме прави щастлив. Едно от най-важните неща за успех в спорт, наука, бизнес е фокусът. Моят фокус е изцяло върху подобряване на живота на хората тук в България и не си го разсейвам с нищо друго. Не го казвам, за да се правя на големия герой, а просто това искам да правя и когато виждам резултатите тук, това ми носи удовлетворение.

Онзи ден говорих с едно момиче, председател на младежка организация в България. Попитах я: Кой е съвременният герой за младежите в България? Отговори ми, че за днешните младежи, кумири са Криско, Левски и Ботев. В тази последователност… Освен, че образованието е проблем в България, възпитанието също е голям проблем. Много разбити семейства, битови проблеми колкото щеш, финансови проблеми, по телевизията BigBrother и „София ден и нощ“ – положението не е розово. Разбра какво искам да те питам… Ако някой има очи да говори с младите в България, май това си ти. Какво може да се направи? 

На много хора няма да им хареса мнението ми, но аз вярвам, че е така. Учениците имат тези уж „странни“ идоли, защото пък хората с много велики ценности почти не успяват да докоснат учениците и да им предадат посланията си. „Странните“ идоли много по-добре са изучили живота на учениците и им дават своя образ на техния собствен, разбираем език. И обратното… Когато човек с много силни ценности не успее да постигне връзка с учениците, те няма как да го чуят и да учат от него. Ние не учим от хора, които не са ни интересни и които не харесваме. Учим от хора, които ни впечатляват. Сетете се кои учители точно помните… Помислете кои са вашите идоли…

Учениците не са виновни, че имат тези „странни“ идоли. Самата среда им предоставя това. Когато средата започне да им предлага и други опции, които успяват да ги докоснат, те ще започнат да ги избират. Аз лично го виждам от моите участия пред ученици. Когато се справя добре и им хвана вниманието, те стават фенове на ценностите, за които им разказвам.

Решението е само едно: активност и действие. Аз и колегите ми сме започнали.

Аз избрах кариера в България: Мариела Вачева

Визията на Мариела Вачева

  • Българите с опит зад граница имат потенциала много по-бързо да внесат промяна от там тук, затова едно от най-ценните неща е да свързваме „тук-тамовците“ с различни активни хора, за да могат да работят заедно.
  • Всеки родител прави за своето дете най-доброто, което може и затова, колкото повече помагаме на родителите с малки деца да са още по-добри родители, толкова повече подсигуряваме едно по-добро следващо поколение.
  • Вярвам, че нещо иновативно трябва да бъде направено и за възрастните хора, тъй като в цяла Европа населението е застаряващо, а тези хора имат много неоползотворен потенциал.

Заминава на 18 години с пълна стипендия да учи в Принстън, университета, където са учили Джеф Безос (шефа на Амазон), Мишел Обама и Джон Ф. Кенеди. През четвъртата година в Ню Джърси създава Тук-Там, платформа за младите българи в чужбина – явно Принстън не успява да й уплътни времето. След като се дипломира с пълно отличие, работи в инвестиционна банка по-известна от самия университет.

И какво следва? Вместо кариера на Уолстрийт, нашето момиче се връща в България за да се отдаде на каузата си:  да съдейства за връщането на възможно най-много българи в България. Pro bono, за без пари, за народа, също така и за себе си. Познато ми е. Познато им и на много от Свободните. Правим това, което правим, защото един глас вътре в нас ни е казал, че сме тук да свършим дадена задача. Това ни прави силни. Тотална липса на колебание за избрания от нас път.

Осъзнавам, че не всеки има възможността да се отдаде на каузата си. Не всеки има акъл за Принстън, и не всеки има работеща и търпелива половинка, но това не е причина да не се радваме и да се възхищаваме на хора, като Мариела. Млади хора, които се възползват от таланта си по най-благородния начин.

Така, Мариела се прибира в България на 22 години и се отдава на каузата си Тук-Там, чрез която насърчава студенти и ученици, когато придобият опит в чужбина, да се приберат и да се реализират в България. Например, Фондът за стипендии “Иди, учи и се върни” е една от инициативите.

Но, както му е редът в Щатите, нещата трябва да бъдат мащабни. Затова, вече 10-та година, всеки септември, сдружението Тук-Там и Back2BG наемат голяма част от Експо-центъра в София за да организират събитието “Кариера в България” – форум, по време на който работодателите от България се срещат предимно, но не само, с млади хора, избрали да се върнат или да си останат тук за да създадат живот, кариера и семейство.

Компаниите са предимно от София, но силно се надявам, че скоро големите фирми ще се сетят, че има други градове в България, които са перспективни. И не само за шиене на тениски, сглобяване на фризери и разни химически обработки, които в Европа вече не стават, защото там са длъжни да се съобразяват с околната среда…

Преди няколко години й се роди син Мартин, повод да се замисли, че нито един човек не е готов за най-сложната задача на света, а именно – да бъдеш родител. И така се появи още една кауза Академия за родители.  Безплатно – да, безплатно за млади родители, бременни жени и всеки, който се интересува от това, как се гледат деца.

Търсим визионери за България, за да намерим новата посока. Не искаме да сме държава синоним на корупция и мутри. Не искаме да сме страна, известна с евтината работна ръка и почивките на море за 3 стотинки. Затова са нужни визионери с практично мислене и хора с каузи. Хора, които вярват в обществеността и в принципа на имането не само за себе си, но и за другите. Отгоре на всичко, тези хора трябва да бъдат с чисти мисли и да имат желязна воля. Това са много изисквания, ще кажете. Откривам ги обаче, и то все по-често.

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Мариела Вачева учи в СМГ между 5 и 7 клас, след което завършва Американски Колеж в София. През 2004г. заминава да учи икономика в Princeton University, а през 2006-2007 прави едногодишен обмен в London School of Economics. През 2008г. се завръща в България и започва работа като анализатор в Ernst & Young. Едновременно с това, става един от основателите на сдружение Тук-Там и се занимава доброволно и активно с част от проектите му. През 2010г. решава да запише магистратура по предприемачество, благодарение на която учи и живее на три континента – Европа, Азия и Америка. През 2011г.отново се завръща в България и започва да работи като инвестиционен банкер. През 2014г. се ражда синът й и по време на майчинството си стартира „Академия за родители“ с цел да свърже родителите с организациите и специалистите, които могат да им бъдат от помощ, за да бъдат по-добри родители. От тогава взима и решение да се отдаде на двете си каузи – „Тук-Там“ и „Академия за родители“, заедно с отглеждането на детето си.

Забелязах, че по време на нашите срещи, след половин час на теб вече ти е трудно да се съсредоточаваш върху нашия разговор, защото важното вече е уточнено. Не обичаш приказки от общ характер, защото те чакат задачи. Сложила си летвата за себе си високо. Откъде ти идва този “drive” – този хъс? В името на какво правиш всичко това, което правиш?

Когато бях на 17 години, един мой съученик почина по изключително нелеп начин – скочи от едни скали, но не уцели морето. За пръв път се сблъсках със смъртта и осъзнах, че никога няма да знам кога ще е моят последен ден, а едновременно с това определено не исках да съм от хората, които са пропилели живота си за безсмислени неща. Докато учих в Щатите, се срещнах с много хора, които се раздаваха за различни каузи, и тогава осъзнах, че това е моето нещо – да се боря за хора и неща, в които вярвам всеки ден, така че дори и утре да ме бутне кола, да съм щастлива с това, което съм постигнала до този момент.

Затова и от десетина година ми е трудно да отговоря на въпроса какви хобита имам или какво правя в свободното си време – винаги има какво още да се направи за някоя кауза.

 

Снимка: #KeepAsking

Много от фирмите, които участват във форума „Кариера в България“, са от типа на големите корпорации. Те са големи структури, идеални за кариера по класическия модел. Но като те слушам и гледам, ти самата ставаш ли за такава среда? Свръх-талантлива и подозирам, че си много взискателна спрямо другите. Не ли е трудно на хората да работят с теб?

 Моята кариера започна в няколко международни компании и съм много благодарна за това. Научих много, срещнах се със страхотни хора и определено не съжалявам. В големите компании има много повече възможност за развитие и учене, което вярвам че е много важно, когато човек все още няма много опит зад гърба си. А това, че бяха международни, много ми помогна за адаптацията обратно в България. Прекарах 5 години в корпоративния сектор, като паралелно с това във всяка свободна минута/обяд/вечеря се занимавах с Тук-Там, което ме зареждаше изключително много.

Когато се роди Марти, взех решение да не се връщам към това, което вече познавам, а да рискувам и да се опитам изцяло да се фокусирам в света на каузите.

Не знам дали според другите е трудно да се работи с мен , но сега сме се събрали 8 човека вдъхновени от каузите, което прави работата ни като цяло много по-смислена, приятна и сплотена.

Кариера в България е голямо събитие през септември месец, където работодателите и търсещите работа, се намират. Дала си много интервюта. Няма да те питам какво представлява събитието, всеки може да го намери в интернет. Много съм любопитен, как се развиха нещата от първия форум, отпреди  10 години до сега. Говоря за посещаемост, брой хора, които наистина намират работа през събитието, дали се намалява или се увеличава броят на хората, които искат да се приберат в България. Дай един кратък анализ, а може би и прогноза за близките години.

Когато стартирахме кариерния форум през 2008г., компаниите бяха скептични – първо, това беше по средата на финансовата криза, второ, работодателите смятаха българите с опит в чужбина за хора с нереалистични претенции, които ще напуснат България в рамките на 6 месеца. С времето двете страни се опознаваха все по-добре и сега мисля, че очакванията и разбиранията от двете страни са доста по-реалистични. Започнахме с 32 компании през 2008 година, а тази участваха над 100 – фирмите все повече оценяват опита на българите зад граница и все по-често търсят такива хора. Посетителите ни също се увеличават – все повече хора са отворени да разберат повече за възможностите тук, все повече успешни истории има на завърнали се българи, което помага на много други да вземат това решение и да се реализират тук. И понеже по-рано ме пита за международните фирми – разбира се, че има много такива, но на форума се включват все повече малки български фирми, както и стартъпи, и неправителствени организации, където работят много завърнали се и виждаме все повече хора, които са готови да се върнат заради такива вдъхновяващи примери.

Имат ли твоите дейности бизнес модел? Или под черта си всеки месец на нулата?

Все пак съм финансист, би било срамно да няма бизнес модел. И двете организации, които управлявам, се развиват положително, имат стабилни парични потоци, независими от еврофондове и друго външно проектно финансиране (опитвали сме много пъти, но образованите хора рядко са таргет група за финансиране и към момента не сме печелили финансиране по такъв начин). В Тук-Там имаме пет човека на заплата, а във Фондация Три – двама.

На мен ми отне близо десет години работа в Тук-Там, за да се реша да си плащам заплата – не защото не можехме да си го позволим, а защото винаги ми беше гузно, че ще отнема финансов ресурс и че ще се намери някой, който да каже, че съм го създала заради парите. Надявам се с Фондация Три да не ми отнеме толкова време, защото въпреки че организациите са финансово стабилни, аз съм с доста ниски доходи и мъжът ми издържа семейството ни.

Много от големите фирми са чуждестранни компании. Има ли друга причина да дойдат насам, освен просто присъствие на пазара и по-ниските заплати?

Повечето международни компании, с които съм си говорила, идват заради по-ниски разходи (тук, разбира се, влизат заплатите, но също така и данъци, комунални услуги, логистика и т.н.), но много идват и заради наличието на опит и специалисти в дадена сфера (например ИТ, производство, инженерство и т.н.). Локацията на България също не е за пренебрегване като фактор, а и това, че сме в ЕС също помага.

Сигурно 90% от фирмите, които участват във форума, са базирани в София. Не разбраха ли по-големите фирми, че бъдещето за тях е другаде в България? Хората имат там, подчертавам, изплатени жилища и разходите да поддържат нормален стандарт са по-ниски. Без това са по-щастливи (и производителни),  когато са у дома. Защо още няма “модерни” големи фирми в Русе, Стара Загора, Монтана, Видин, Дупница и т.н.?

Факт е, че голяма част от бизнеса е базирана в София, но все повече се забелязва изнасяне в посока Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора. Предполагам, че важни фактори при избора на локация са наличието на квалифицирани хора и инфраструктурата, като и за двете неща има още много какво да се направи. За съжаление, движението от малки населени места към по-големи заради работни възможности не е български феномен и се случва навсякъде по света. За този проблем според мен решението не е в големите компании, а по-скоро в малки местни инициативи, които да възродят даден район, за да може след време да има налична бизнес логика и голям бизнес да се премести натам.

Твоята формула е входът за събитията на посетителите да бъде безплатен или възможно на най-ниската цена. Разходите за организацията се плащат от участващите фирми и от спонсорите. Готови ли са фирмите в България да даряват и да инвестират в събития, в които нямат пряк финансов интерес. Работила си и в Америка, различни ли са нещата?

Все повече фирми са готови да подкрепят различни каузи в България, като каузата „образование“ със сигурност е една от най-популярните в момента. Но е важно, каквото и да се прави да е смислено за всички страни, затова винаги търсим добавена стойност за фирмите, които ни подкрепят, и вярвам, че го оценяват. Бизнесът в Америка има много повече опит с даряването и подкрепянето на различни каузи (но има и данъчни облекчения за целта), докато към момента в България това го осъзнават само по-големите фирми.

Тук-Там ти беше първият благотворителен проект. Една от по-големите цели на организацията е да накараш хората да се върнат в България. Всички осъзнаваме, че това е от най-големите предизвикателства за страната в момента. Аз самият все по-често се замислям, че цялата ни  политика целенасочено се опитва да разкара хората от България. Ти се занимаваш вече 10 години с този въпрос. Имам 2 питания. Първо: Какъв е, според теб, най-големият “мотиватор” хората да се върнат. Нали не всичко е до парите, или?

Проучвали сме и сме говорили с много хора по този въпрос. При всеки връщането е супер индивидуална смесица от причини. Най-честите причини са лични (желанието да си близко до семейство и приятели или да има кой да ти помага да отгледаш детето си), кариерни (тук можеш много по-бързо да израснеш и учиш или да стартираш собствен бизнес), културни (в България имаме всичко от природа до култура и то много по-достъпно, отколкото навън, освен това социалният живот е много по-балансиран).

Най-големият кариерен форум за българи с опит в чужбина – „Кариера в България. Защо не?” . Септември, 2017 г. Снимка: БНР

Често подценяван фактор, но все по-силно застъпен напоследък ми се струва, че е това, че сме неразвити. Да, точно така – България е рай за хора, които искат да виждат динамика и да са част от промяна, точно защото има много какво да се подобрява, а има все повече хора, които подкрепят и оценяват работата на идеалистите.

Ти също си такъв идеалист, а със сайта си подкрепяш и много други, благодаря ти за което!

Второто ми питане е, дали през годините има някаква промяна на този баланс на човешките ресурси, с идващите и заминаващите. Можеш ли да направиш съпоставка между ситуацията преди 10 години и сега? Говоря за броя на хората, които заминават или се връщат, кои са хората, млади, стари, високо или ниско-квалифицирани, кои държави са били по-желани, причините да се местят… Със сигурност можеш да напишеш цяла книга по тази тема, но пробвай да ни дадеш анализ в 10-20 реда.

За съжаление, извън непълната статистика на НСИ всичко останало са импровизации по темата. Заминаващите е по-лесно да бъдат проследени, отколкото връщащите се, но дори и тогава данните са неточни. Според НСИ аз никога не съм живяла в чужбина, защото никога не съм си сменяла адресната регистрация, но също така и никога не съм се върнала поради същата причина. Въпреки това данните на НСИ са най-доброто, което имаме, и то показва, че на годишна основа намалява броят на хората, които заминават, и се увеличава броят на завръщащите се. Последната статистика показва средно 25 хиляди заминаващи на година, докато завръщащите се са средно 10 хиляди, което е много по-добра тенденция от това, което се е случвало преди 2000 година. Заминават всякакви хора основно към Западна Европа и САЩ – и ниско, и високо квалифицирани, и млади, и стари, защото търсят по-добро заплащане. Заминават и много студенти, за които образованието в чужбина е по-добро от това тук. Мнозинството от тези, които се връщат, са млади 25-35годишни, но все по-често се запознавам с хора, които след 10+ години навън решават да се върнат с цялото си семейство.

Последното ти “activity” е организацията Академия за родители. Подозирам, че Мартин е в основата на цялата тази работа. Защо създаде тази Академия и какво представлява тя?

Мартин е виновен. ( Усмихва се ). Когато се роди, осъзнах, че това, че имам магистърска степен и съм обиколила света въобще не е достатъчно за това да съм добър родител и да отгледам добър човек. За да караш кола, минаваш подготовка и изпит, но за гледането на дете се очаква че интуицията и интернет са достатъчни.

Когато разбрах, че много родители се чувстват неподготвени и имат нужда от подкрепа, реших да приложа опита, който имах към момента. Така взех идеята от форум „Кариера в България. Защо не?“ и я трансформирах във форум „Академия за родители“ – събираме на едно място над 70 специалисти за различни полезни лекции, детски работилници и възможности за консултация. И най-важното (но и финансово най-трудно решение) – решихме, че не искаме 5 или 10 лв вход да са пречка пред някой родител да стане по-добър, затова събитията ни са безплатни.

И аз имам 2 дечица. Съгласен съм, че има голяма нужда от “подготовка” на млади родители. Не е твоя работа ти с твоята пътуваща организация да стигнеш до всеки аспирант родител в държавата. Няма ли тук една прекрасна задача за държавата?  Какъв ще е най-добрият начин държавата да насърчава такива курсове или обучения и къде трябва да бъдат проведени според теб?

Всъщност никога не съм се замисляла, че това трябва да е задача на държавата. Даже напротив – твърде често ми се струва, че е по-добре държавата да не се меси в дадени теми и да остави по-гъвкави и инициативни организации и хора да свършат работата, а държавата да се фокусира върху контрол на качеството. В случая най-доброто, което държавата може да свърши, е да подсигури хората в по-малките населени места да имат достъп до специалисти – и лекари, и психолози, тъй като в момента има много родители откъснати от света, за които непълната и понякога подвеждаща информация в интернет е единственото, до което имат достъп във връзка със здраве, възпитание и образование на децата.

Учила си в Америка, избрала си да живееш тук. Изброй няколко неща, които можем да научим от американците. Няма значение дали са от личен план или в сферата на бизнеса или организацията. Просто няколко неща, които ти направиха силно впечатление.

Това, което най-много ми хареса, е че имах усещането, че всеки се занимава с някаква кауза – независимо какво работи или учи, всеки помагаше на някой спортен клуб, неправителствена организация или кауза. Никой не се подпираше, мрънкаше или не очакваше, че това е работа на някой друг или на държавата. Хората просто се обединяваха и решаваха проблемите си заедно – дали за дупка на пътя, агресивен съсед или завод, който замърсява.

В другата крайност са ми впечатленията от здравната им система, която е безумна и която често оставя болни хора да умрат, ако нямат допълнителна застраховка, а много  хора не могат да си позволят елементарни прегледи. Още помня един съученик, за когото беше по-евтино да си купи самолетен билет и да се върне в България за уикенда, за да си оправи зъбите, отколкото да плати 700 долара за една пломба.

Щом толкова усилено се занимаваш с твоите каузи, Америка е съумяла да ти наложи основното им мислене, че по-принцип всеки е равен и free, но най-вече всеки има грижа за себе си. Какво мислиш, че може да предприеме нашето правителство, за да стимулира хората да се прибират в България?

Единственото, което всички в България, а и извън нея искат от правителството, е да си върши работата. Това според мен означава да се преборим с корупцията и неработещата съдебна система и да намалим още бюрокрацията. Тези три фактора ще доведат до реализиране на перспективата още повече международни компании да изберат България, но и още повече предприемачи да се чувстват спокойни да стартират различни инициативи тук. И когато държавата не пречи на бизнеса и на хората, а напротив, помага, това е напълно достатъчно да помогне на колебаещите се да се върнат.

 

Георги Георгиев: С достоен главен прокурор решаваме 90% от проблемите в България

Визията на Георги Георгиев
  • Отстраняване на Цацаров чрез граждански натиск с добре организирани протести от хора, готови да отстояват целта до край.
  • Промяна на Конституцията и пряк избор на главен прокурор,  непозволяващ на управляващата мафия да си избере следващия слуга.
  • Обсъждане и приемане на Закон за лустрацията.
  • Промяна на изборния кодекс и въвеждане на граждански контрол върху изборния процес, осигуряващи честни и прозрачни избори.
  • Избори за Велико Народно събрание и старт на необходимите реформи, първата от които е съдебната реформа.
  • Работеща съдебна система със справедлив съд, затвор и конфискация на имуществото на управляващите ни през последните десетилетия – престъпници, мутри и мафиоти.

Георги е от Видин, на около 200 км от розовия балон, който се казва София. Няма друг човек в държавата, който да знае по-добре, че пицата на Дянков не беше само малка. За много хора, извън София няма никаква пица. За тях има само празна кутия.

Няма смисъл да изброявам проблемите в малкия град, особено в Северна България. Знаем си ги. Също така знаем, че най-големия проблем на тази “terra incognita” за Европа, са местните феодали и безнаказаността. Преди няколко месеца, докато снимах нов мой филм около гр. Тервел, мога да се „похваля”, че някакви образи взеха да стрелят по нас. Без предупреждение. Просто ей така. Защото снимахме нещо, което не беше удобно.

Кой не е чел споделеното от Георги в социалната мрежа преди няколко седмици? Съпругата му се нуждае от нов бъбрек, приета е и одобрена за трансплантация. Понеже Георги е твърде неудобен за някои, същите манипулират компютърната система на НОИ, след което името на съпругата му светва в червено, въпреки че Георги винаги е плащал осигуровките на семейството си като поп. Според системата обаче излиза, че здравните вноски не са платени и съответно правата й бяха прекъснати… Животоспасяващото лечение бе отказано и оказва се, че в 21-ви век, е твърде възможно човек да бъде убит, или евтаназиран, ако той или неговите близки представляват проблем.

Според Георги 90% от проблемите в съдебната система, реално са в прокуратурата. Както каза един друг съмишленик: Все още има много съдии, които с удоволствие ще обръснат клиента, но първо някой трябва да гo доведе… И ако приемаме, че 90% процента от проблемите в съдебна система са “прокурорски”, от тях пък 90% са в самия главен прокурор, защото всички останали са пряко подчинени на него… Независим прокурор в България няма – такава ни е системата.

Убеден съм, че неработеща прокуратура накрая води до саморазправа. Ако на един цял народ му отнемеш всичките инструменти да защитава правата си, той няма друг изход. Това трябва да се знае. В случай, че в един момент се лее кръв, да знаем кой носи отговорност. В момента най-важната цел на “БОЕЦ”, сдружението на Георги, е свалянето на Сотир Цацаров.

Чудя се… Ако живеех в малко село и кметът с неговите приятели-феодали-мошеници ми откраднат нивите… Ако затворят училището на моите деца… Ако местната колекторска фирма ме изнудва, защото не мога да върна 200% лихви върху 1000 лева, които съм изтеглил, за да се справя в джунглата на здравеопазването, въпреки че цял живот съм се лишавал от най-елементарни нужди, за да си плащам вноските… Ако бавят заплатата на съпругата ми с месеци наред и накрая заплашват децата ми (облечени в дрехи втора ръка), защото татко им посмял да пусне жалба срещу кмета или защото поканил телевизията да снима мизерията в селото…  Да не говоря за проблемите с дрогата в малкия град… Какви варианти ми оставят?

Не знам. Явно революция в България няма да има, но както на местно ниво феодалите живеят в техните си малки царства, така и трима души съмишленици са достатъчни да възстановят местната демокрация само за една нощ.

До там ли ще го докараме, Г-н Цацаров? Око за око, зъб за зъб?

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Георги Георгиев е роден във Видин през 1973г. Икономист  по образование, управлява малка шивашка фабрика. Председател на гражданско сдружение БОЕЦ.

Казва, че земята го зарежда, затова не трябва да губим корените си, от които черпим сили и енергия. Семеен, с 4 деца

.

За първи път разбрах за вас, когато попаднах на едно видео, как търсихте Делян Пеевски в хотел „Берлин“. Нямаше го тогава. Какво искахте от него?

Tази акция бе във връзка с предишна инициатива на БОЕЦ, с която номинирахме Делян Пеевски за „Лице на България“ по време на българското европредседателство. Идеята ни е, като сме най-корумпираната държава, то е редно и лице на България да бъде човека, който стана символ на модела „КОЙ“, символ на корупцията и мафиотизирането на властта. Пеевски се скри от БОЕЦ, но скоро ще има продължение на акцията ни, винаги водим битките си докрай. Ще го открием, този човек е депутат, ние му плащаме заплатата и осигуровките, в качеството си на граждани и данъкоплатци, а той се крие от нас. Не ходи на работа, не дава обяснения защо.

Намерихте ли го по-късно?

Ще го намерим, това е сигурно.

Стигнахте до извода, че с леки мерки няма да стане работата. Искате да изметете цялата банда, която държи България в плен. Кои сa ключовите фигури, които трябва да бъдат махнати и защо?

Трима души са на върха на мафиотската структура на властта в момента – Борисов, Пеевски и Цацаров. С цял антураж, класическа мафиотска банда слуги и съучастници. Контролират всички власти и служби, съдебна система, ДАНС, МВР и т.н. Под техен контрол са и всички финансови потоци в страната – национален бюджет, общински бюджети, европейски средства. Единствената им цел чрез властта е – източване на тези средства, осигуряване на безнаказаност за престъпленията им и репресиране на непримиримите и неприемащи властта на мафията, използвайки държавните институции като бухалки.

Имате ли някаква идея как трябва да стане това?

ОСТАНА САМО ЕДИН ВЪЗМОЖЕН СПОСОБ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТОВА ЗЛО – ГРАЖДАНСКА РЕВОЛЮЦИЯ! И го казвам от личния ни опит. БОЕЦ опитахме всичко – протести, сигнали, демонстрации, акции… Доказано и с избори, референдуми, оставки и други политически инструменти не става. Изборите са превърнати в едно огромно престъпление, което само легитимира властта на мафията. Народът отдавна никого и нищо не избира. Управляват ни криминални престъпници и битката срещу тази мафия ще се води от гражданите на площадите.

Не им искаме просто оставките, за да се върнат след няколко месеца пак във властта, искаме тези престъпници да бъдат разобличени и отстранени от властта по такъв начин, че никога повече да не се връщат, а и да получат възмездие за престъпленията си. Нужна ни е стратегия, план за действие, консолидиране на гражданската енергия, ясни цели и готовност да ги отстояваме до край. БОЕЦ действаме именно по този начин – ясни цели, ясни аргументи и последователност в действията. Бой до дупка. Вървим по този път, още много работа е нужна, но сме обречени да победим. Мафията има власт и пари, но ние имаме чиста кауза и в това ни е силата.

Ти лично си преживял много. Публикацията за съпругата ти в социалните мрежи имаше над 4000 споделяния. Моля, обясни още веднъж с 5 изречения какво ти се е случило.

Когато се бориш срещу мафията и корупцията трябва да си готов да платиш цената за това. А тя е жестока, защото често близките ни плащат цената за нашата дейност. Минали сме през всичко – физически атаки, задържания, арести, регистрации, призовки, разпити, заплахи, запори на сметки, ревизии. Кофи с помия са изливани върху мен и колегите ми от БОЕЦ в свинските медии. Посегнаха на детето ми, на съпругата ми… Разбиваха дома ни, фирмата ни. Колегите ми също са подложени на всевъзможни удари. Всичко това показва едно – мафията се страхува от нас, това е най-точният лакмус и най-силното доказателство, че сме на прав път. И всички удари срещу нас само ни амбицират още повече. С право се страхуват.

Днес управляващата ни мафия посегна на съпругата ми. По най-бруталният, подъл и гнусен начин. Посегнаха на живота и.Тов…

Публикувахте от Georgi Borisov Georgiev в 29 септември 2017 г.

 

Имаш малка текстилна фирма във Видин. Бил съм в този бизнес и знам, че трудно се оцелява. Парите не са много. Хем парите са кът, хем има невероятен натиск върху семейство ти. Защо не „вдигнеш чукалата“ и да заминеш за Германия или Холандия. Със сигурност ще намериш работа и спокойствие.

Тази година фирмата ми навърши 20 години. Със съпругата ми от дълги години работим в семейната фабрика и осигуряваме работни места в най-бедния регион на Европа. Преди две години бе мината границата, бяхме подложени на зверски атаки от НАП, ИТ и всички държавни институции заради нашата дейност и гражданската ни позиция. Реших, че нито работниците ни, нито ние ще бъдем жертви и освободих всички заети във фирмата. Останахме само аз и жена ми. След като тя заболя останах сам, но продължаваме да се борим. Никога не сме мислили да напуснем България. Не мърдам от тук.  Личен избор.

Винаги, когато говориш за Видин и Северна България виждам, че ти е трудно. Говориш с голяма болка. Какво му е толкова специално на този край?

Ами, моят си е. Моята земя, живот, мъка, щастие, минало. Само дето гробищата станаха по големи от селата. Хората са смачкани, обезверени. Загубиха всичко. Загубиха земята си, парите си, работата си, децата си. Десетилетия наред корупция и грабеж доведоха този край до разруха. Има населени места, където процесът на обезлюдяване е вече необратим и те бавно се превръщат в паметници на престъпленията на политиците ни. И заради това също водим битките си. И прошка няма да има за боклуците разсипали народа и държавата ни.

Ти ли създаде БОЕЦ? Каква е идеята? Какво искате да постигнете и по какъв начин?

Създадох БОЕЦ през 2013г. по време на протестите срещу правителството на Орешарски. БОЕЦ излязохме на първият протест тогава още на 27.05.2013г. От тогава не сме спирали битките си срещу управляващата ни мафия и корупцията. Десетки протести, десетки сигнали, акции и инициативи. През годините натрупахме опит и се учим от грешките си. Анализираме действията си и търсим начините за постигане на резултати. БОЕЦ останахме почти единствената организация, която е активна на терен, сред хората и на площадите. Имаме ясен фокус в действията си – отстраняване на Цацаров, като първа стъпка в борбата с корупцията, реални реформи и работеща съдебна система, отстраняване на мафията от властта, лустрация и декомунизация.  Посланията ни са разбираеми, аргументирани, действията прозрачни и публични. Не се страхуваме и се надяваме, че чрез личният ни пример, излизайки открито в пряк сблъсък с мафията да покажем на хората, че страха може да бъде преодолян.

Търсиш подкрепа къде ли не. Виждаш, че е трудно да се оформи широк и силен фронт. На какво се дължи трудното обединение според теб?

БОЕЦ означава България Обединена с Една Цел. Целта е – гражданите да си върнем държавата. Нужно е консолидиране на силите на будните и непримиримите. БОЕЦ работим в тази посока. Бидейки сами, сме лесни мишени и ни смачкват един по един. Обединим ли силите си, няма какво да ни спре. Преди две години по инициатива на БОЕЦ бе създаден Граждански Конвент – съюз на гражданските организации. Събрахме се с други колеги и сложихме началото. Трудно е, нужна е мъдрост и визия. И безкомпромисност. Чрез нашата активност провокираме и другите да се включват в нашите акции, вкарваме напрежение в системата. Ние също подкрепяме инициативи на други сдружения и организации. Нужни са реални действия и то ежедневно.

Фотограф: Ваня Филипова

На 10 ноември БОЕЦ бяхме пред сградата на европейската комисия в София с искане за командироване на европейски прокурори в България, към които гражданите да подават своите сигнали за корупция, при които нашите институции не са реагирали. Подготвяме и още няколко акции, ще бъде гореща зима.

Как биха се решили тези проблеми?

Много от проблемите сами си ги създаваме. Сами слагаме бариери помежду си, сами се вкарваме в капаните на дебелите, сами пилеем силите и времето си в безсмислени действия. Затова казвам, че ни е нужна стратегия и ясен план. Това ще ни събере и води. Да поставим каузата отпред и всички да се редим зад нея. Често чрез нашите действия тестваме готовността на хората и става ясно, че мнозина са недоволните, а малцина са готовите да излязат открито и да защитават свободата си в битка за справедливост и възмездие. Събираме готовите човек по човек. Един е начинът да преборим мафията – гражданите да осъзнаем силата си и да повярваме, че можем да победим. Да не правим компромиси и да не отстъпваме докато не си подредим държавата. Без ченгета, комунисти и корумпирани боклуци. В България винаги е имало и има честни и кадърни хора, които да поемат управлението, но днес това не са ценни качества, на почит са корумпираните и послушните.

Всеки път, когато те питам дали вашите намерения са политически, все ми отговоряш, че това не е вашата работа. Не ли е това най-естествения път за вас. Да се опитате да отстраните това или тези, които пречат и после вие, примерно с БОЕЦ като политическа сила, да сложите нещата в ред?

Разбира се, че целите ни са политически. Няма по политическо искане от разграждането на една прогнила политико-мафиотска система. БОЕЦ водим своите битки на гражданския фронт и вярваме, че това е начина. Не сме обвързани с нито една политическа партия.  Партии има достатъчно, дори предостатъчно. Няма нужда от поредната партия, а от истинско гражданско общество, организирано и реагиращо на всяка неправда. Имаме своите инструменти да принудим политиците да изпълняват нашите искания, без да участваме пряко във властта. БОЕЦ не се борим за властта, а да отстраним мафията от властта. И дори след това постигнатото ще трябва да бъде отстоявано всеки ден, защото злото само чака народът да заспи…

Вие търсите справедливост и не ви е страх от протести и конфронтация. Не го криете, което е интересното. Може би и затова името ви е БОЕЦ.

Бойци срещу мафията, точно това сме. И не сме сами. Готови сме да водим битките си докрай и никога да не се отказваме. Обявяваме своите акции публично, реализираме ги и показваме какво сме направили. Прозрачно и открито. Сега стягаме Голямото. Редим стъпките си, организация и стратегия. Събираме съмишленици и съратници. Всеки ден бездействие ни струва скъпо, освен милиони откраднати, бездействието ни коства и хиляди прокудени българи всяка седмица. Младите бягат, а оставащите тук губят вярата си, мечтите си, надеждата си. Не можем повече да търпим мафията да убива народа и държавата ни. Ще излезем в пряк сблъсък, защото се борим за живота си, за страната си, за свободата си. Дебелите знаят, че края им наближава и затова стават все по нагли и агресивни. Страхът им няма да ги спаси. Ще плащат за всяко престъпление, за всеки откраднат лев, за всеки съсипан човешки живот, за всеки прокуден българин, за десетките години грабеж и разсипия, за обезлюдените ни села и осиротялата ни земя. Няма вечни диктатури, само стремежът на човек към свобода и справедливост е вечен!

Посочваш открито и смело имената на управленците, заради които сме още най-бедната и най-корумпирана страна в ЕС. Не те ли е страх?

Знам, че тях ги е страх и страхът им прозира през действията им. След всяка наша акция стават все по-агресивни и все по-нагли. Знам, че осъзнават, че краят им е близо и са готови на всичко за да запазят властта си.

 

Борисов и Пеевски са минали границата и за тях изборът е – или да държат властта на всяка цена, или тотален срив на цялата им прогнила мафиотска система на управление. Цацаров е само инструмент за тях за да пазят властта си. Между тях самите също има напрежение, защото ресурсът намалява, външният и вътрешният натиск се увеличават.

Борисов ще се опита да се освободи от Пеевски и това ще е края му, това ще е началото на жестока политическа и икономическа криза. Ще хвърлят държавата в хаос, за да се опитат да спасят кожите си и да унищожат противниците си. Но хаосът и анархията не са решения, те не дават отговори, те са хранителната среда на мафията.

Гражданското общество трябва да вземе инициативата и ние от БОЕЦ вярваме, че имаме силата да редим събитията и да не позволим отново да бъдем излъгани. Блатото трябва да бъде изринато до дъно и всеки да плати за престъпленията си. И тогава ще почнем да си редим държавата на чисто и здраво, без ченгета, комунисти и мутри.

Страхът може да бъде преодолян, важното е да не се отказваме и да водим битките си до край. Обречени сме да победим!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Лилия Костова: Вярвам в силата на „Кубратовия сноп“

Визията на Лилия Костова

  • Достъпно здравеопазване с акцент върху превенцията.
  • Образование, съчетано с възпитанието за здравословно хранене и здравословен начин на живот.
  • Градско и архитектурно развитие, при което обликът от миналото се уважава и поддържа. Внимание върху запазване на зелените площи.
  • Монтиране на слънчеви панели на покривите и изграждане на малки централи за биогаз от отпадъци. Намаляване на отпадъците чрез максимално повторно използване.
  • Развитие на велосипедната мрежа в страната, като насърчаване на велосипедния туризъм и възможност за алтернативно придвижване в градски условия.
  • Развитие  на селските райони (и връщане на младите хора в тях), с акцент върху производството на плодове и зеленчуци.
  • Развитие на националните ни медии в посока защита на обществения интерес.

Гледайки телевизия днес, човек трудно може да повярва, че през последните 30 години имало и читави хора, които са влезли в политиката. Все хора, които са искали да променят България – за тях и техните близки. Почти всички са се отказали обаче, отчаяни и огорчени от машината, която не позволява чист човек да оцелее в политиката.

Често се чудя, дали тези, които са показали, че са готови да инвестират личното време, опита си и енергията на обществото, биха са ангажирали още един път? Примерно, когато усетят, че вече не са сами срещу вълците. Биха ли се включили пак, когато съмишлениците са много и имат доверие един на друг?

Лилия е един от тези хора – от читавите. Тя е човек на консенсуса и разума. Понякога спорим с нея, защото вярва, че Доброто ще дойде, когато сме готови за него. Аз пък смятам, че няма лошо в това, малко да му помогнем и да изкореним плевелите по-сериозно, иначе няма къде да пусне корените си.

Личностите, имащи капацитета да променят страната, често са хора, търсещи хармония. Логично е, защото само едно общество, където хората  се съобразяват един с друг и със средата в която живеят, има шанса да процъфтява за дълго време. Може би този стремеж за хармония е само за похвалване, но проблемът е, че при нас има твърде много играчи от другия отбор. Тези, които не бягат от конфликти и агресия, за да постигнат своите лични цели.

Другия момент, да не кажа проблем на тези хора, имащи потенциала да променят България, е да не се вслушват в позициите на другите, камо ли да работят заедно. Казват ми, че е особен дефект на българите. От времето на траките още било. Не знам… Години наред съм се чудил и ядосвал, но май човека е оправдан да е подозрителен, след като в историята на неговия род има 5 века турско робство, 45 години комунизъм и 30 години лъжи, натиск и манипулация. Но оправдан или неоправдан, проблемът си го има.

Затова държа на опита на Лилия. Тя е била вътре в кухнята на ПП “Зелените”, партия с прогресивни идеи и ценни личности, но също така партия жертва на различни хорски недостатъци: част от тях причинени от самите членове, друга част от външни лица, които не позволиха Зелените да станат силна партия.

Да чуем от Лилия, къде закучиха нещата, какво можем да научим от техните грешки и дали има начин да накараме хората да видят в другия – съмишленик.

Лилия Костова, близък приятел и лакмус за моралното дело.

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Родена в Благоевград през 1977 г., но живее в София. Лилия Костова е журналист по образование и един от основателите на ПП „Зелените“. Работила е в политическа фондация, в сферата на шоубизнеса и компютърните технологии, както и за една от най-големите световни корпорации. Понастоящем е учител с немски език в частна детска градина и се чувства щастлива от досега с човешките същества във фазата, когато са най-непосредствени и сензитивни.

Все още вярва твърдо в огромното значение на честната журналистика като коректив на обществото и продължава да пише като хоби.

Двамата с теб сме идеалисти. Представихме си един друг свят и съответно много дърпахме и бутахме да променим нещата, но кой знае колко не се е променило. Явно промяната в България става бавно. Разочарована ли си?

Най-разочарована бях през лятото на 2013 г. Тогава бях направо смазана. През месец май същата година бях кандидат за народен представител на „Зелените“ в Кюстендилска област.

Беше ми много трудно, защото за първи път правех такова нещо; всичко беше ново за мен, включително и да шофирам, да ръководя доброволци, да се представям като някакъв важен човек. Да не говорим, че ако имах някакъв опит с избиратели, те бяха сред хората в София, а в провинцията мисленето е коренно различно. Там хората не вярват на никого, който се занимава с политика, и главно ме питаха за някакви сувенири, ако имам да им дам; за някой и друг лев дори.

Ако случех на някой интелигентен човек, който да разбира нещо от зелена политика, той беше толкова аргументирано обезверен, че успяваше да обезвери и мен, вместо аз да успея да му вдъхна надежда.

Спомням си, че след тази предизборна кампания и след тъжните резултати от нея спах като пребито куче три дни. Но след като се наспах, се събудих с надежда. Защото в „Зелените“ все пак, въпреки жалките резултати се беше събрал един силен отбор.

После Орешарски предложи Пеевски за шеф на ДАНС, започнаха протестите и аз отново имах надежда. Имах надежда дори, когато започнаха преговорите на „Зелените“ с Реформаторския блок. Толкова надежда имах, че дори се включих в преговорната група на „Зелените“ с останалите партии от блока. И точно тогава дойде големият шок.

Защо?

Защото видях онова, което Обама закле американските граждани да не проявяват след избирането на Доналд Тръмп за президент. Видях онова, което ме отчайва повече от всичко: политическия цинизъм.

Цинизмът може да е чудесна защитна реакция срещу политическата арогантност, простотия и нагла шуробаджанащина. Но цинизмът не е двигател на промяна. Той е двигател на оцеляване в статуквото. И случилото се с Реформаторския блок го доказа. Само дето той дори не оцеля в статуквото. Защото политическата наглост и простащина в България са толкова големи, че нивото на цинизъм за оцеляване скача отвъд границите на всяко нормално човешко съзнание.

Видях и други неща, ама за тях дори не ми се говори. Само ще ти кажа, че след втория рунд преговори се прибрах вкъщи и си измих всички прозорци. На трети рунд така и не ме поканиха.

Преди да говорим какво не е станало и защо не е станало, кажи според теб какви са били най-големите успехи на тези, които наричам “будните”, или “прогресивните” или “мислещите”… Всъщност, как ги наричаш ти?

Най-големият успех е, че такива хора все още има. На фона на огромния натиск самото им съществуване вече е достойно за възхищение. Защото течението на упадъка е толкова силно, калта е толкова дълбока, че всеки, който успява да се опази от нея, да опази ума и сърцето си чисти, да опази действията си чисти, вече е герой.

Може да ти се стори безумен компромис, но за мен дори и хората, които са чисти на повече от 50% в деянията си, вече са приемливи и достойни за уважение хора. Предвид общото ниво на падение. И да, бих ги нарекла „чистите хора“. Като се замисля, аз затова съм и отишла без колебание при „Зелените“.

Много ми е мръсно на мен в България. Искам да я изчистим тази държава – от боклука във всеки смисъл на тази дума. Но не чрез кръв – пролятата от хора човешка кръв не създава чистота. Напротив.

А за техните неуспехи през последните 25-30 години, какви са?

Най-големият ни неуспех – не успяхме да се обединим.

Оказа се, че най-организирана в България е организираната престъпност. Всички останали не сме в състояние да застанем заедно зад нещо наистина голямо и значимо, което да ни помогне да се отървем от тази същата организирана престъпност, която ни мачка вече толкова години.

Била си на всеки един протест и си опитала да организираш „Зелените“ по някакъв начин. Била си именно сред тези хора, които имаха най-голямо желание да променят ако не света, поне България. Защо не са успели да яхнат вълната и да прокарват тази промяна, която всички чакаме? Липса на визия?

Надценяваш ме, Патрик. В България има твърде много протести, за да бъда на всеки един от тях. Освен това за мен протестите са крайно средство, когато всичко друго е изчерпано. Това е другата причина да отида при „Зелените“ – вместо просто да критикувам чуждите некадърни решения, аз бих предпочела да съм в позиция, решенията да зависят от мен.

Снимка: Личен архив.

Именно затова съществува политиката, затова на гражданите е дадена възможност да се организират в партия – за да участват във вземането на решения.

Не ми харесва тази българска, или по-скоро Байганьовска нагласа: „И едните, и другите са маскари“. Тази нагласа обслужва най-вече статуквото, което чрез страх, изнудване и дребни суми може да си пазарува гласоподаватели сред това изгладняло, измъчено, отчаяно, живеещо ден за ден население.

Колкото до „Зелените“ и техните желания, сещам се за поговорката: „Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш“. За времето, през което аз бях там, бях свидетел как много от желаещите промяна не са в състояние да изоставят егото си в името на общото. Егото е пагубно, когато става дума за смислена обществена дейност.

За съжаление виждаме на сцената все по-егоцентрични лидери, и не само в България. Погледни държави като Турция и САЩ: в момента лидерите там слагат в джоба си нашия премиер по егоцентризъм.

Но да се върнем на „Зелените“. Това неизоставяне на егото доведе дотам да не може да изградим обща визия по повечето въпроси. Това, заедно с липсата на опит и на знания за много неща, се оказа решаващо тази партия да не може да порасне.

Но има и още нещо. „Зелените“ се опитват да изправят гръбнак в едно общество, където определени хора имат точно тази задача – да пречупят гръбнака на всяка зараждаща се солидарна демократичност. Солидарността в изграждането на демократични принципи е пагубно за властващата в момента посредственост, която обаче е достатъчно хитра, за да може да се пребори за политическото си оцеляване. С цената на всякакви нечестни средства.

Тя не мисли, че някой ден ще трябва да плати тази наистина висока цена. Та… като се сетя колко яростно съдих зелените хора в тази обстановка, сега малко се срамувам. Толкова могат – толкова правят.

Ако искаш нещо да промениш в политически план, ми се струва че трябва поне 10-15% участие в Народното събрание. Кои теми са ти присърце и могат в същото време да мобилизират достатъчно гласоподаватели, защото са достатъчно актуални или болезнени за достатъчно хора?

Икономиката, глупако!* България е държава със затихващи функции, където в момента се оцелява с дребни (или едри) далавери.

Аз не се сещам за дори един смислен голям бизнес с наистина много работни места, с който България да се гордее. Ако има някакви интелигентни млади хора, те работят най-вече в аутсорсинг колцентрове, защото знаят езици. И аз съм работила на такова място – каквото и да си говорим, не е нещо, с което може да се гордееш.

Сферата на ИТ технологиите е единственото, с което България реално може да се похвали, но нали сме наясно, че няма как всички да станат програмисти и тестери? Ако погледнем назад в историята на България, тя е страна най-вече земеделска и на леката промишленост.

Моята майка живее в печално станалото известно наскоро Кочериново. То се намира в Кюстендилска област и си спомням как преди 1989 г. по хълмовете му навсякъде имаше черешови дървета. Спомням си и ябълковите градини в съседна Рила. Сега тези хълмове са голи, обсипани с боклуци от разрастващата се циганска махала и се продават.

Сърцето ме боли да гледам тези табели. Сърцето ме боли да гледам как се пълни с боклуци водонапоителната система на селото. Там, където преди е имало градини със златни зеленчуци, сега вадите се пълнят с отпадъци.

И един любопитен факт – тази напоителна система е строена от германците по време на Втората световна война. Комунистите са я запазили и използвали. Антикомунистите обаче в омразата си съсипаха дори и това…

Та… според мен темата, която може да накара избирателите да повярват на някоя партия, е тази партия да се погрижи в България да има възможност за труд и този труд да бъде достойно заплатен. Не може да говорим за минимална работна заплата от порядъка на 200 евро в държава от ЕС, или за минимална пенсия от 100 евро. Това е подигравка със собствения ти народ – грях, за който политиците ще си платят скъпо и прескъпо.

Фотограф: Ваня Костова

Защото аз вярвам абсолютно, че нещата не приключват в този живот и че ако отплатата се отложи за следващия, лихвите са непоносимо високи.

Защо навсякъде по света голяма част от прогресивните хора, тези, които търсят справедливост, разумно икономическо развитие, добро образование, респект към природата – с две думи най-интелигентния път за напред – често изглеждат като аутсайдери? Най малко при тях модата е на доста заден план, но често изглеждат като хипстери или ходят със саморъчни плетени пуловери и миришат на чубрица. Не ли е време за малко повече сексапил или пиар в тези сфери? Ако искаш повече хора да ти симпатизират, колкото и да е кофти, външният вид е важен.

Абсолютно си прав, външният вид е много важен. Ако искаш доверие, трябва да изглеждаш като внушаващ доверие. От друга страна, толкова измамници изглеждат като внушаващи доверие хора.

Трябваше избирателите да са научили вече този урок, че добре облечените бизнесмени, пардон, политици,  често са с мръсно бельо, в преносния смисъл на тази дума.

Някои качествени вестници в държавата пишат за мен, че кльопам България заедно със зелените. Други се чудят от къде са ми парите – дали от Сорос или от някой или друг еврофонд. Затова ми е криво, когато чета за зелената мафия или зеления октопод – протестни мрежи от “зелени престъпници” с цел само да рекетират правителството или инвеститорите в нашата крехка икономика. Теб смея да питам, защото знам, че ще ми кажеш истината – има ли такова нещо? Толкова упорито се пише в тази насока, че на моменти и аз започвам да се чудя…

Виж, Патрик, и на мен никой не ми казва такива неща, защото знае, че веднага ще го изклепам в публичното пространство.

Но това, на което винаги съм се чудела при „Зелените“ е, защо никой не пита кой как се издържа при нас. Идва един Владислав Панев, който е финансов брокер. Или един Иван Велков – имотен брокер. Тези хора въртят нечии пари. И не е много ясно чии пари въртят. Но единият става председател на партията, а другият – първия общински съветник на „Зелените“ в София.

Спомням си как на едно национално събрание попитах вечния председател на предизборния ни щаб Христо Генев от какво се издържа. Той спомена някаква фирма, за която се оказа, че няма никаква дейност в търговския регистър. Когато повторих въпроса с този нов факт, се надигна едно всеобщо негодувание, че едва ли не се меся в личните работи на хората… Въпрос на разбиране е.

И да, тези хора са добре облечени, определено. Разбира се, когато медиите на Прас-Прас пишат за зеления октопод Тома Белев, ми става наистина смешно. Томата е от породата на зелените с ръчно плетените пуловери и като си представя как къта милиони от еврофондовете под някой прокъсан дюшек, се чудя как може разумен човек над 12-годишна възраст да вярва на подобни истории…

Предвид всичко, което се случва в държавата, как виждаш бъдещето на България, погледнато от твоята гледна точка? С хиляди идеали, с твоя опит, с твоя мироглед? Знам, че е много общ и труден въпрос, но дай едни прогнози за след 10-15 години примерно и една за след 50 години.

Аз виждам два сценария за България: един песимистичен и един оптимистичен. Песимистичният е да не успеем да се отървем от срастването между мафия-политика-съдебна власт и това раково образувание да ни убие като нация.

Другото е да стане чудо и да успеем да се отърсим от мафията.

Снимка: Личен архив.

Или не чудо, а по-скоро усилна работа върху себе си и малките неща около нас. Да се погледнем ясно и да си видим недостатъците. Но да не се вглеждаме в тях твърде много, а да се съсредоточим върху силните си страни и от тях да дойде чудото.

Всъщност, когато прочетох този въпрос, една песен зазвуча в съзнанието ми: „Една вера имаме, един живот живееме: България цела да е, секой да я знае.“ И като се замислиш колко много българи са пръснати по света, и на колко от тях им е мъчно и се чувстват прогонени от родината си, и колко рядко се чуват новини от България по света, това е актуална песен дори и днес. И е песен, която може да хване много хора за сърцето.

Дори и сред тези, дето строят сгради монстъри из широкия център на София, на които все пак в огромен размер се вее българското знаме. Ако успеем да намерим общ език с тези хора, да седнем и да се опитаме да се чуем и разберем едни други – ето за такова чудо говоря. И вярвам, че то може да се случи…

Всички знаем за Кубрат и неговия сноп пръчки, с които е демонстрирал на синовете си нагледно своята мъдра поука. Една простичка заръка. Колко много мъдрост и сила е съчетана в нея, а на нас е оставено само да я следваме. Няма нужда човек да се замисля кой знае колко, за да осъзнае, че по единично всеки един от нас е слаб. Ако ще да вложи всичките си сили в дадено нещо – то пак няма да се получи без помощ от приятел, роднина, познат, случаен човек на улицата. Честичко да се сещаме за дълбокия смисъл на снопа пръчки на Кубрат, тогава ще направим живота на другите, а и нашия собствен по-лесен.

Може някой ден прогресивните и по-съпричастните хора в държавата все пак да решат, че искат заедно да работят в една и съща посока и са готови да се слушат един друг, да оставят егото на заден план и т.н.  Изброй 3 или ако имаш вдъхновение – 5  неща, които те трябва да направят, за да накарат останалите да им обърнат внимание, да слушат и – евентуално да им се доверят?

Истинност, Доброта, Търпение.

Това трябва да носят в сърцата си тези хора и да се ръководят в постъпките си от тези принципи. След разочарованието си от „Зелените“ реших да спра да гледам как да оправя света около себе си, а да подредя вътрешния си свят.

И намерих най-подходящото, бих казала вълшебно средство за това – една китайска практика за усъвършенстване на духа и тялото, нарича се Фалун Дафа или Фалун Гонг. Практика, която комунистическата партия в Китай преследва вече 18 години. Когато през юли 1999 г. преследването започва, заповедта на лидера на ККП Дзян Дзъмин гласи: „Съсипете репутацията им, разорете ги финансово, унищожете ги физически.“ Впрегнати са огромни човешки и финансови ресурси, за да се случи това. Дадените срокове са три до шест месеца. Но ето че 18 години по-късно тези хора не само не са изтребени и пречупени, а все повече от тях подават жалби в китайската прокуратура с искане Дзян да отговаря за извършените срещу Фалун Гонг престъпления. Преследването официално не е спряло, но все повече съдии в Китай отказват да съдят Фалун Гонг практикуващи, защото няма за какво. На сайта clearharmony.net четох как една китайка е била освободена от затвора, само и само да не превърне всички затворници във Фалун Дафа практикуващи.

На пресконференция в БТА след незаконното задържане в Сърбия през декември 2014 г. на седем български граждани, последователи на Фалун Гонг, заради проведения в Белград икономически форум между държавите от Източна Европа и Китай. Снимка: NTD TV

Ако силата на Истинност-Доброта-Търпение може да надделее над един брутален комунистически режим с мощна икономика, нима не е в състояние да направи чудеса и в малка България?

Сещаш ли за нещо по-силно от тези три човешки качества, за да се създаде доверие? Разбира се, изглежда лесно и красиво, а на практика понякога е изключително болезнено. Но пък изтърпяването на тази болка е пречистващо, така че… да, Истинност, Доброта и Търпение са трите неща, които един стремящ се към промяна човек е добре да носи в сърцето и ума си.

Между другото, на китайски думата за ум и сърце е една, там не правят разлика между двете. Още нещо, което може да научим от тази древна цивилизация…

 

*Мотото, с което Бил Клинтън печели президентските избори на САЩ през 1992 г.