Искаме промяна и реформа в българското общество, искаме да се наредим в редиците на найразвитите Европейски страни, но ето че тази положителна промяна вече 30 години не идва, въпреки „усилията“ на толкова политически формации. След 11 години в Европейския съюз, България все още е най-бедната държава в ЕС, България е с най-висок отрицателен естествен прираст на населението, България е най-корумпираната страна, България е с най-ниска минимална заплата, българите са най-нещастната нация в Европа, София е най-замърсенaта столица, 40% от българите в работоспособните си години живеят в чужбина и 40% от българските ученици на 15-годишна възраст са функционално неграмотни.

Найфундаменталният проблем е, че хората в България са дълбоко убедени, че нищо в държавата не зависи от тях, а нашите управленци правят всичко възможно да насърчат това унизително усещане.

Как да скъсаме завинаги с порочния политически модел в България? Нима след като управляващият елит на нацията се превърна в една неграмотна, но жадна за власт и привилегии върхушка, това цялостно успя да пречупи българската борбеност, съпричастност и предприемчивост? Нима всички представители на българската интелигенция избягаха зад граница? Къде останаха тези светли хора, които не са забравили да мечтаят за създаването на едно справедливо проспериращо общество и имат визия за това как да го постигнем? Тези будни българи, които имат критично градивно мислене, гражданска отговорност, желаят промяната и допринасят за нея? Тези въпроси ме вдъхновиха да инициирам проекта и да тръгна по този неотъпкан път в издирването им. От месец март миналата година (2017) всяка седмица ви запознавах с поне един представител на този, дали изчезващ, дали останал в неизвестност вид „Homo Sapiens Bulgaricus“, като ви показвах, че тези прогресивно мислещи, загрижени за бъдещето на България хора са все още сред нас. Заедно установихме, че българският политически модел не работи, основно поради две причини – некадърност и корупция.

Ако гражданите са свободни да излъчат предпочитани от тях хора от народа, вместо да избират измежду 3-4 политически отбора на предрешените избори и ако сами създадат екип от личности, които имат доказани дела във всички отрасли важни за страната, икономиката и обществото, тогава Народното събрание ще придобие коренно различен облик.

Предлагам ви решение!

Всички ние заедно може да играем решаваща роля в този процес само с нашия глас и заинтересованост.

Необходимо е всички ние да се обединим при търсене на Личности, достойни за пример в обществото ни и всеки един от нас да е част от тази мисия и да му е ясно защо го прави.

Това звучи като директна или пряка демокрация. Може би. Мислил съм го много. Привърженици на тази форма на управление бяха сред първите Свободни. Осъзнах, че пряката демокрация, както я разбираме на днешния ден – няма да работи. Неосъществима мечта е редови гражданин в България да се занимава всеки ден с политика. Гърците са опитали преди хиляди години. Просто казано: Събрали са няколко пъти на площада всичките хора от даден град. Обсъдили са проблемите и гласували за тяхното решение. Направили са го 5-6 пъти, докато на първите вече взело да им писва и предпочели да свършат някоя работа през това време. Дали са пълномощно на комшиите и така първите народни представители станали факт.

Гражданинът не иска ежедневно да се занимава с политика, но той иска свободен избор на хора, които са достойни да го представляват и също така иска механизъм, за да може да ги спре, ако те вземат решения, които не са в обществен интерес. Толкова ли е трудно да ги реализираме? Напротив.

Вместо да се избира партия с готов нагласен екип, всеки гражданин да избере личностите на които има доверие – Личности, с доказани дела в обществото и икономика ни. Не е задължително всеки “номиниран” тук да бъде готов да поеме ръководен пост в държавата, но може да участва в направата на общ стратегически план в сферата, в която той работи. Или да участва в експертен състав и да излъчи подходящите лица, които да са готови да поемат държавните длъжности, изпълнявайки общата визия.

Логичен е въпросът ще правим ли партия? Да, ако хората масово започнат да препоръчват личности и се установи, че този прочут „Homo Sapiens Bulgaricus“ все още е жив, аз ще имам грижата да говоря с всеки един от тях. Ще ги питам директно – дали с толкова много подкрепа от всички българи, не биха се включили в едно чисто ново политическо начало.

Имам предложение и за контрола. Ако все пак бъдат взети спорни решения – дали от Народното събрание, дали от Министерския съвет, дали от ресорния министър – гражданите трябва да имат инструмент да ги отхвърлят. И за това има лесен и прозрачен начин: гражданите да имат срок от 2 месеца след публикуването на дадено решение да го “обжалват” с разумен брой подписи. Само с 50 000 подписа, например, спорните значими решения да могат да бъдат спрени. Отбелязаните като “спорни решения“ да се събират и 2 пъти годишно да има референдум, на който всички българи с право на глас да могат да се изкажат: приемат ли решението на техните избрани представители или го отхвърлят. Резултатите от референдумите трябва да бъдат задължителни и окончателни.

Единствено  по този начин ще си дадем възможност на нас, българите, чрез демократичен принцип да изберем своите държавници според личните им заслуги и да имаме инструмент да ги отстраним, ако същите вземат решения, които не са в обществен интерес.

Аз искам да се допитам до всички граждани, кои са почтените и знаещите лица в нашето общество, на които бихте гласували доверие?

Вие посочете имената тук!

Патрик Смитьойс.