Борис Бонев: Да спасим София

Визията на Борис Бонев
  • За да стане София модерен, подреден, зелен и безопасен град, в който ще има достатъчно място както за пешеходците, така и за градския транспорт, велосипедистите и шофьорите, необходимо е жителите на столицата да изградят далеч по-голяма чувствителност и критичност по отношение на качеството на градската среда, предоставяните услуги и към управляващите града.

Пиша този увод за Борис в деня, в който разбрах, че Холандия отменя Закона за референдумите. Тези, които са на власт в момента, изпитват нетърпимост към обикновения човек и с лека ръка решиха да отхвърлят референдумите в една от най-демократичните държави в света. За властимащите сме баламурници и не сме в състояние да определяме собствения си живот, да мислим за собственото си бъдеще, особено когато се решават въпроси по глобални теми, където интересите са огромни. В Холандия все още успяват да отсервират гражданите от политическата арена с усмивка: Абе хора, има много по-забавни неща от политиката! Водете децата в лунапарк, вземете 3 дни отпуска за спа-уикенд или поканете приятелите си да гледате мач с една каса бира. Но не се напивайте, утре пак сте на работа, нали… Трябва да изкарате парички, за да ни преведете данъците до края на месеца.

Хем не могат да ни понасят, хем ни вземат парите, хем трябва да гласуваме за тях, защото други няма. Ако в Холандия тенденциите не са обнадеждаващи, то в България нещата са ужасяващи.

Именно за това ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО  се радвам, че има такива хора, като Борис и неговите съюзници от Спаси София. Едни борбени момчета, които нямат намерение да се примирят с очевидно крадливо, безотговорно и мърляво столично управление. Макар Боби да е живял безгрижно в един от най-хубавите градове във Франция, с добре платена работа, той решава да се прибере в родния си град и да отдаде цялото си лично време на каузата „Спаси София“ – известна гражданска организация, която се бори за една по-красива, по-подредена, по-иновативна и някак си по-мила София. За една европейска столица без корупция.

Зная срещу какво е застанал Борис. Много добре осъзнавам. Сънувам ги и аз всички тези муцуни, тяхната омраза и презрение към гражданина X. До такава степен системата е изгнила, че даже и духовете в столичните институции говорят: „Кои сте вие да искате чисти паркове, тротоари без дупки и нормални училища за децата ви? Я бегай от тука бе!“

Пожелавам си, някой ден Борис да стане кмет на този град и в общинския съвет да има само подобни на него. Тогава София ще стане столицата на културата, спорта и човешките права наведнъж.

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Борис Бонев е роден през 1988г. в гр. София. Завършва Френската гимназия, а след това двойна бакалавърска програма по бизнес администрация и икономика от Софийския университет и университета Лил 2. Продължава следването си във Франция, завършвайки две магистратури – Икономика и управление и Иновации и управление на технологиите в университета Париж 1 – Пантеон Сорбона. В момента Борис работи за най-големия български производител и дистрибутор на био продукти, като е отговорен за продажбите на фирмата в 11 държави в Европа и в Близкия Изток.

От 2009г. Борис е модератор на българската секция на най-големия международен форум за строителство и архитектура, като именно там се заражда инициативата Спаси Метрото. Целта е промяна на тогавашните планове на Столичната община за строителство на третия метродиаметър като трамвай, вместо като истинско метро. През 2014г. Спаси метрото прераства в Спаси София и екипът се заема с решаването на по-всеобхватни проблеми за града. Фокусът на Борис са развитието на трамвайната мрежа, устойчивата градска среда и опазването на архитектурното наследство. Той смята, че София не е толкова богат град, за да си позволява евтини и некачествени проекти.

Извинявай, че започвам с този въпрос, но работейки и живеейки в София вече над 10 години много ме вълнува следното: Има ли изобщо някакъв план за София? Не питам за нещо визионерско, а просто за някакъв план. За новите болници, училища, къде ще играят децата в разрастващата се столица и какво да правим с излишните ведомствени сгради?  Накъде да расте градът…

Планове бол, Патрик – и стратегии, и доклади, и становища, и каквото още се сетиш. Проблемът е, че когато тези планове се изпълняват от хора без желание нещата да се променят, резултатът винаги е крайно незадоволителен. Процесите, протичащи в Общината не са структурирани, често отговорността е изцяло размита, а натоварените със задача да свършат нещо са или некомпетентни, или незаинтересовани, или и двете. Няма дори да коментирам сроковете и дали се изпълняват – само ще дам пример с добилата митични измерения вече нова тикет-система в градския транспорт – чакаме я от повече от 10 години и отново няма изгледи скоро да се случи. Но, иначе е всяка година сред приоритетите (усмихва се).

В поредното издание на индекса за качество на живот в градовете на компанията Mercer, София е на дъното от градовете в ЕС и на 116 позиция от 231 изследвани града. Показателно е, че за последните 10 години, откакто реки от пари се изливат в подобряване на столицата ни, София на практика не е мръднала в тази класация. Графика: facebook.com/spasisofia

Във всеки голям западен град има пряка връзка между общината и хората, за да уточнят заедно по какъв начин да се развива техния град. Има ли такава организация в София?

Моят отговор на този въпрос би бил твърде субективен. Ние, като организация имаме пряк достъп до вземащите решения. Да, рядко те се вслушват в нашите аргументи и предложения, но поне достъп не ни се отказва. Осъзнавам обаче, че единствената причина за това е страхът им, че група с над 47 000 последователи ще ги насоли във Фейсбук.

Показателно е, че получаваме стотици съобщения на месец от хора, които са отчаяни от липсата на комуникация между тях и администрацията. В резултат, те припознават нас като последна надежда средата им на живот да се подобри.

Тъжно е и че обикновено нуждата от комуникация е за ежедневни, предимно инфраструктурни проблеми, вместо да говорим за бъдещето на града, как искаме той да се развива и какви са целите ни като общество. Този разговор се случва твърде рядко, така между другото, а причината е, че все още не можем да получим дори елементарни условия за живот и съществуване. Получава се градска версия на пирамидата на Маслоу за потребностите – докато не задоволим базовите ни потребности – устойчива и безопасна градска среда, трудно ще можем да мислим за визионерски цели и проекти.

В “Спаси София” сте петима, но освен вас, има ли други организации, които се борят за комфорта, ако щеш, на 2-та милиона софиянци – официални и неофициални? Не говоря за тези, които се обединяват около локалните проблеми, касаещи преките им съседи. Въпросът ми е за по общите теми в столицата.

За съжаление няма много организации, които да работят упорито по темите свързани с инфраструктура, градска мобилност, нормална градска среда. Предполагам, че причините се коренят предимно в спецификата на тази област, необходимостта от продължителна работа, която често не дава бързи резултати и разбира се много четене и събиране на знания и информация.

Не ми е приятно да го казвам, но в тази област обикновено липсва и грантово финансиране, което допълнително намалява нейната привлекателност за хора, които биха се занимавали, но мотивацията им не е голяма.

Нашият екип, обаче, се състои от ентусиасти, на които от години София и нейното развитие са им страст, така че не се оплакваме.

Екипа на „Спаси София“ внесоха официално предложението за въвеждане на нощен градски транспорт заедно с 31 475 подписа. Февруари, 2018.

Разбира се няма как да не спомена сродни нам организации като Велоеволюция или Сдружение Градски транспорт и инфраструктура, които имат също сериозни успехи и проекти. Знам, че въпросът ти не е за тях, но няма как да подмина кварталните инициативни комитети и активните граждани там.

Примерът на кв. Манастирски ливади и кв. Витоша е заразителен, толкова радващ и вдъхващ оптимизъм, че най-сетне престанахме да се интересуваме само от собствения ни интерес, но вече и интересът на общността ни е важен.

Какви са всъщност 3-те най-големите проблема на София, според теб? Или кои са темите, които трябва да бъдат решавани най-спешно. А вие самите, имате ли някакъв план или стратегия за тези 3 проблема?

Според мен 3-те най-големи проблема на София са предимно човешки:

– неактивна администрация, която обикновено търси оправдания, вместо решения;

– липса на какъвто и да е стремеж градът ни и средата ни да бъдат изграждани с мисъл, качествено, устойчиво и естетически издържано;

– и политическа класа, която изцяло е забравила каква е нейната функция и за чие добруване следва да се грижи.

От тези три проблема всъщност произтичат всички останали – некачествената инфраструктура, неадекватната градска мобилност, замърсяването, презастрояването и т.н.

Чрез нашата дейност като организация, ние се опитваме както да се борим за подобряване на малките неща, така и да помогнем на обществото да узрее, че няма как животът ни да се подобри ако не бъдем все по-активни, непримирими и изискващи граждани. Считам, че тази избрана от нас стратегия ще доведе до качествена и трайна промяна, дори да трябва да почакаме малко за нея.

Поредният скандал, според мен, е абсурдната идея да се изгарят боклуците, събирани от София в ТЕЦ-а до гробищния парк. Общо взето в центъра. Т.к. в София почти няма въздушно течение – градът ни се намира в котловина, за която е характерна температурната инверсия, не можем да се преборим с мръсния въздух.  Как им дойде на акъла да изгарят боклуците на София в средата на този балон?

Според учените от Института по метеорология, основна причина за завишените нива на фини прахови частици през зимните месеци в София е т.н. температурна инверсия. Това означава, че в Софийското поле, което е котловина, студеният въздух се задържа ниско в атмосферата и това не позволява естествената вентилация. Снимка: btvnovinite.bg

Признавам, че нямайки компетенции относно различните технологии за третиране и изгаряне на боклуци, ми е доста трудно да се изказвам точно за тази част от проекта. Като икономист, обаче, имам друг поглед и всички сигнали, които получих бяха, че се прави нещо необмислено, скрито, без ясно дефинирана полза за обществото.

Липсата на прозрачност в даден процес винаги е ясен сигнал, че нещо не е наред. Достъп до документи беше отказан дори на общински съветници, а инатът на управляващата партия и нейните сателити в общинския съвет да се борят за това решение, за мен показва просто, че има порция за разпределяне.

Аз не видях бизнес план, информация дали строежът на тази инсталация ще доведе до повишение на цените за отопление и т.н.

Не стана ясно, защо всички софиянци ще се задължаваме с кредити, вместо това да направи търговското дружество Топлофикация София ЕАД. Не стана ясно и защо преди да инвестираме стотици милиони в горене, не опитаме първо да подобрим рециклирането или да си поставим цел за нулеви отпадъци, например. Отново по-трудните, но далеч по-устойчиви мерки се пренебрегват, защото е по-лесно просто да се усвоят едни пари.

И разбира се, намирам за цинично, във време, в което темата за замърсяването на въздуха е така щекотлива, да строим инсталация, за която в доклада за околната среда се казва, че ще доведе до допълнително замърсяване на въздуха. Наистина ли имаме нужда от всичко това?

А как върви борбата на софиянци срещу вече почти наложеното предложение за изгаряне на боклуците? Разбрах, че наскоро имаше доста “продуктивно” обществено обсъждане… Моля, опиши накратко какво се случва на такова събитие.

Хората са недоволни, действията на общината, както казах, показват само и единствено желание за криене на информация, а това е сигнал за нередност. Общественото обсъждане за взимането на заем беше, както обикновено, проформа, без реален резултат и промяна в намеренията.

Така преминават почти всички обсъждания, на които съм присъствал, а те са много. Обикновено информацията е оскъдна, не се спазват процедурите, а и самата общинска администрация разбира този процес не като диалог на равностойни, а просто като представяне на вече взето решение. Това им е демократичният капацитет…

Винаги ли така протичат разговорите с тези, които управляват града? Има ли от време на време смислени разговори, в които разменяте идеи с експерти от общината и стигате до някакъв общ план, консенсус или компромис?

Имали сме всякакви разговори – и много разгорещени и на висок тон, и такива, след които си казваме „Може би има надежда“. Проблемът, обаче, не са разговорите, а резултатите от тях.

След повече от 3 години работа на Спаси София, ние сме крайно недоволни от постигнатото с общината. На думи са много ангажирани, но когато дойде време за реализация, никакви ги няма. Ще дам пример със среща в началото на януари 2016г., на която цяла плеяда от важни общински и партийни функционери ни обещаваха 10 нови БУС-ленти след няколко месеца. От тогава минаха 2 години и нищо. За съжаление, подобен е начинът на работа по всички теми.

Друг сериозен проблем е, че управляващата партия ГЕРБ не желае да легитимира никой друг, независимо дали от друга партия, НПО или дори обикновен гражданин – на практика е невъзможно, идея непроизлязла от ГЕРБ да мине през гласуване в общинския съвет.

Съветници от други партии са ни се оплаквали, че ако не отидеш да се молиш за съвместно вносителство, предложението не минава.

Скорошен пример е нощният транспорт – на цялото общество е ясно, че Спаси София започна инициативата, събра над 31 000 подписа и говореше в продължение на 3 години по темата. Когато обаче, зам. кметът Крусев обяви, че общината ще пусне нощен транспорт нямаше дори дума за нас, напротив – беше ни заявено да не сме си били мислели, че ние имаме нещо общо, тя общината отдавна си работела по темата…

Един друг приятел, който на моменти е поотчаян и от мен от генералната обстановка, ми каза онзи ден, че няма държавна поръчка без корупция и няма държавно/общинско дело, без комисиона за някой си. В тази връзка да те питам. Всеки град има проекти, които измерени в парична стойност не са големи, но чието решаване е много важно за населението. Тези проекти, ако искаш изброй 2 или 3 такива, работи ли се по тях или ги оставят да висят във въздуха, защото никой няма материален интерес да се захване?
Не се учудвам, че всеобщото мнение е именно такова. Администрацията не е доказала пред гражданите, че може да работи честно и прозрачно, а и много хора изведнъж забогатяха, в момента, в който се добраха до публична длъжност.

Иначе малки, нескъпи проекти, които биха подобрили значително средата, има, но и те не се случват. Такива примери са БУС-лентите и трамвайните ограничители. На практика мерки, които не струват нищо, но ще дадат така необходимата глътка въздух за градския транспорт, правейки го по-бърз, а оттам и по-предпочитан. В крайна сметка няма как да свалим хората от автомобилите, ако не им предложим адекватна алтернатива, а градският транспорт би могъл да бъде такава. Защо обаче тези мерки не се изпълняват, не мога да знам. Въпреки това ние не се отказваме да настояваме за тях винаги, когато можем.

С теб сме говорили неведнъж за това, коя е активната част от градското обществото. Говорим за София, не за казуса България. Понякога съм на мнение, че колкото е позадоволен един човек (във финансов аспект), толкова е по-неангажиран с обществените проблеми. Други смятат пък, че трябва да имаш финансов гръб, за да ти дойде самочувствието. Ти как го виждаш?

В практиката си съм виждал и от двата типа хора. И едвам свързващи двата края, и достатъчно заможни, но всички много активни. Според мен всичко е индивидуално. Считам, че всеки трябва да дава на обществото, ако иска и да получава от него.

Протест #ДанчеСлез, ноември 2017. Снимка: Fani Horn

Твоята мотивация каква е? Знам, че голяма част от лично ти време отива за Спаси София. Не разчитате на пари от една или друга фондация. Нямате и време за fundraising. Трябва да си много ядосан…

Цялото ми лично време, а не част. Но не се оплаквам. Обожавам родния си град, от малък мечтая да го видя променен, развит, мобилен и предпочитан за живот и бизнес.

Няма да крия, освен любовта ми към града, силен мотиватор е и неприязънта ми към тези, които го унищожават и пропиляват неговите възможности за развитие и просперитет. И да, прав си, над две години нямахме време дори бутон за дарения да направим. Показателно, че никога парите не са били причина да изберем да се занимаваме със Спаси София. Всъщност единственият път, когато сме си позволи да използваме пари на организация за нещо различно от подкрепа на проектите ни, беше за да закупим самолетни билети на екипа, тъй като получихме покана да представляваме България на конференцията на ООН – Habitat 3 в Прага през 2016г.

Да оставим настрана отделните проблеми и шантавите проекти в София. От какво най се възмущаваш, откакто се зае със Спаси София.

Аз вече споменах, че трите основни проблема на София са човешки и те много, много ме дразнят. Но има и нещо друго, като отговорът ми е провокиран от скорошния казус с надстройка на сградата на телефонната палата, собственост на Васил Божков – дразня се, че има толкова много богати хора, които изглежда нямат никаква мотивация да проявят поне малко благодарност към тази държава, която им е позволила да просперират. Законно или не,  стотици са тези, които не си знаят парите, но въпреки това продължаваме ежедневно да се молим за помощ за болни деца, възрастни, животни. Архитектурното ни наследство също е жертва на тази безкрайна алчност…

Нима Киро Японеца не може да прежали 2-3 допълнителни етажа, но да запази Двойната къща, нима Валентин Златев така го е закъсал, че да не може просто да реставрира Къщата с ягодите, нима Васил Божков не може просто да си направи музея, без да обезобразява архитектурата на телефонната палата? Могат, разбира се, но уви, нашите богаташи, както всичко останало, също са изключение от световните практики.

Къщата с ягодите – една от емблемите на стара София. Фотограф: Здравко Йончев

Нямам търпение да настъпи денят, в които ще се съберат и ще обвявят, че оставят 90% от парите си за благотворителност по примера на Бил Гейтс или Уорън Бъфет. Ама защо ли си мисля, че само с чакане ще си остана.

От 1989г. насам, със сигурност 8 или 9 пъти сме избирали нови общинари чрез местни избори. Все едно и също. Но София отдавна не е България. Тук значително е по-ниска безработицата, по-висок е стандартът на живот, висок процент от хората са с висше образование, по-малко са възможностите с измамите на изборите… Демек, вече има условия хората свободно и сами да избират лица, които да управляват столицата. Но нещо не се получава… Къде куцат нещата?

Сегашната администрация разполага с най-големи ресурси, но има най-слаби резултати – количествено и качествено. Бих казал, че в момента сме в една от най-ниските точки на развитието на града, предвид възможностите, с които разполагаме.

Снимка: facebook.com/spasisofia

А иначе, нещата не се получават и защото тези, които знаят какво искат, нямат представителство. Партиите се държат абсолютно безотговорно и не разбират важността на локалното ниво, както и че там има далеч повече неща за правене от крадене и далавери.

Някакви хора жонглират с функциите си, без да имат подготовка за градско управление, като често използват позиции и постове за трамплин към държавното управление, където келепирът е по-голям. Няма как иначе да си обясним присъствието в общинския съвет на хора, които хал хабер си нямат от темите, важни за развитието на София. „Парашутисти“ с богати татковци, спонсори и приятели. Е, няма как от тях да очакваме любов към града, мисъл, активна работа и знания.

И виновни пак сме ние, обществото, че търпим това, че не поставяме по-високи изисквания и не търсим сметка. Не е важно просто нещо да се прави, когато става дума за нашите пари. Важно е това нещо да се прави както трябва. Колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-добре.

За накрая. Какъв е най-големият ви успех или най-голяма ви победа в битката за една по-хубава София?

Промяната на общественото мнение и очакванията. Процесът, както казах става много бавно и изисква постоянство, но рано или късно нещата се получават. Ще дам пример с темата качество на ремонтите, която въобще не беше така актуална, докато не започнахме непрекъснато да показваме дефектите и проблемите, а от там и медиите да се интересуват.

Тази промяна е нужна, за да решим и трите големи проблема на София и всичко останало. Да бъдем общество от хора, мислещи и знаещи какво искат и как да стигнат до там. Аз съм оптимист, че това бъдеще не е далеч и каквито и трудности да има по пътя, с работа, желание и страст ще бъдат преодолени.

 

 

Кирил Кирилов: Белоградчишките скали и Магура са силата за развитие на туризма в Северозападна България

Визията на Кирил Кирилов
  • Районът на Белоградчик да стане признато и действително средище на задълбочено себепознание.
  • Рисунките от Магура да бъдат добре проучени и приети като запис на древни познания и философия, земите на България – като място на възникването им, а българите – като най-преки наследници на разпространителите им.
  • Отново да заработи някогашната Магурска школа и нейните ученици да я прославят с качествата и делата си.

Сдружението Свободни расте всяка седмица с един или двама от различни отрасли на икономиката и обществото. Общата им характеристика е безкрайната вяра, че работят по нещо дълбоко смислено. Някой с очевиден успех, други просто държат фронта и чакат по-нормални времена, често плащайки висока цена за каузата си.

И Кирил държи фронта – Северозападния фронт в случая.  На 50 км от Видин, близо до Белоградчик се намира пещера Магура и вече 10 години Кирил посвещава живота си на разчитането на енигматичните рисунки в нея. Значението на тези рисунки е пренебрегнато. Българските учени от години не са посещавали пещерата, може би няма кой да ги командирова чак до Видин, не знам. Приетата версия е, че рисунките са просто някакви илюстрации на битието на местни племена отпреди 15 до 40 хиляди години… Лов, битови ритуали, секс….  такива работи. Нищо забележително. За съжаление, пореден пример на известния български нихилизъм. Ако тези рисунки бяха намерени в някоя дупка в Италия, отдавна целият свят щеше да разбере, че са от прадядовците на Микеланджело.

За разлика от учените от БАН, Кирил намира други следи в пещерата и съвсем различна логика в рисунките. Той вижда един разказ от много духовни хора, старо племе с много високо самосъзнание и свързаност с Бог Майка. На мен най-силно впечатление ми направи една централна рисунка в пещерата, от която става ясно, че преди десетки хиляди години хората са знаели, че трябват 3-ма а не 2-ма, за да се създаде нов живот. Ако се чудите, кой пък е третият, прочете цялото интервю. Ще ви дам жокер: не е комшията.

Има и хора невярващи на тълкуванията на Кирил. Вярно, няма и доказателство, но факт е, че рисунките ги има и ако наистина са описали само битието на хората през ледниковия период, със сигурност щеше да има много голямо разнообразие от по-разбираеми рисунки.  Мечки, кучета, диви прасета, хора в различни пози и позиции, ритуали, танци и ловни сцени, въпреки че няма рисунка, където човекът да гони животно. А трябваше да има именно подобни рисунки и символи, но факт е, че ги няма. Единствените банални сцени по стените на Магура са имената на туристите, някои от тях даже издълбани с нож върху самите праисторически надписи…

Няколко пъти съм писал във фейсбук за Кирил. Питат ме хората, дали действително вярвам на “тия глупости“. Обяснил съм им, че накрая не е важно дали действително Афродита се е родила на скалата в Кипър, но че има хора, които разказват за нея със страст и стотици хиляди туристи плащат сериозни пари да дойдат в Кипър и да я видят. Никога няма да знаем със сигурност какво се е случило в Магура, но Магура може да стане нашата скала на Афродита или нашият балкон на Ромео и Жулиета, с тази разлика, че нито Афродита я има на скалата, нито Жулиета на балкона, а рисунките в Магура ги има за всеки, който иска да ги види.

А в България освен Магура имаме и Татул, и Бегликташ, и Българския Стоунхендж край Старо Железаре, и Тракийските гробници, и разкопките в Дуранкулак, които са по-стари от Ной, имаме и Седемте Рилски езера… Със сигурност на тези места има хора като Кирил, но явно някой трябва да ги потърси. Ако те се организират, България лесно може да стане новата дестинация в Европа за тези, които търсят духовното и езотеричното. И при една подобна организация може да процъфтят еко туризмът, селският туризъм, фолклорният туризъм и т.н.

Това ме кара отново да обърна поглед към Личностите в Свободни и техните характеристики. Всеки толкова се е закопал в собствената си кауза, че не остава време да видим другите – къде са и с какво се занимават. Ако и това стане, не само туризъмът в България ще се възроди в правилната посока, но и държавата като цяло.

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Кирил Кирилов е роден в гр. Белоградчик през 1984г. През 2002г. завърши Езиковата гимназия в гр. Видин. През 2007г. се дипломира като инженер-мениджър в Технически университет гр. София. Работи за кратко в Община Белоградчик, където осъзнава, че местният туризъм не е развит, защото на гостите не се предлага да изживеят скалните феномени. Участва в строежа на Дунав мост 2 между Видин и Калафат.

В началото на 2008г. посети за пръв път рисунките в пещера Магура и оттогава започна собствено проучване на смисъла им. Паралелно обикаля и непознати места сред Белоградчишките скали. Започна да публикува находките и анализите си и след няколко години с изненада осъзна, че това е интересно на много чужденци.

Към днешна дата промени разбирането на хиляди хора за това място и им даде причини да идват отново. Осъзнава, че е най-продуктивен в това, което му харесва да прави, а с всеки час работа за чужди мечти и идеи, пропуска да изживее себе си.

Два пъти съм посещавал Магурата. И двата пъти освен нас, имаше още двама други туристи. И едно местно куче ни придружи последния път. Защо няма постоянен поток, поне ученици да водят от цяла България?

И двата пъти посетихте Магура през зимата, когато е слабият сезон. През лятото е различно – идват много хора, включително и организирани групи с автобуси. Но като цяло човек няма представа какво да прави в района на Белоградчик за повече от 3-4 часа и затова посещаемостта на дестинацията е сравнително слаба. При всичките 50 квадратни километра скали, форми и останки от древни култови средища посещаемостта би могла да е в пъти по-голяма, защото хората ще знаят, че има какво да разглеждат в продължение на два или три дни.

Белоградчишките скали. Фотоалбум „Из земята на червените скали“ на Тихомира Методиева – Тихич. Януари, 2018г.

Но липсва въображение, визия и заинтересованост на местно равнище – тук само отделни частни лица се опитват да разкажат за местните богатства, а местните власти не изразяват отношение. Същото е и с Магура – беседата се основава на тези и разбирания от началото на миналия век. Ако имаше нагласа да се представят систематично новите находки, след едно десетилетие хората биха виждали Магура като съкровищница на символи и философии и желаещите да я посетят биха се удесеторили.

Отне десетилетие, за да започне подмяната на крушките с нажежаеми жички, които стимулираха растежа на водорасли по стените, с LED лампи. Не съм обнадежден, че съществува цялостно виждане за развитие и съхранение на пещерата, но все пак вече се прави една крачка напред.

Дали Министерството на културата или местната власт имат планове за устойчиво развитие на пещерата?

Институциите реагират изключително мудно. В началото на 2016 година направихме пресконференция пред БТА за новите находки, свързани с Магура, и поставихме въпроса, че досегашният прочит трябва да се преразгледа. След тридневен шум из медиите настъпи затишие. Минаха месеци и от Министерство на културата създадоха комисия, която окончателно да изясни какво е това Магура и какви са тези рисунки. За първи път направиха тяхно пълно заснемане – година след като ние направихме пълна карта и каталог на рисунките, направихме множество сравнения с различни символи, писмени системи, други рисунки и т.н.

Доколкото знам, от години се точи процедура за приемане на Магура в ЮНЕСКО. Понякога се чуват откъслечни идеи за направа на копия на някои рисунки в друга зала, за някакво 3D светлинно шоу при рисунките, но нищо цялостно.

Не всеки вярва в твоите тълкувания за магурските надписи. Много хора смятат, че това са просто рисунки за разни ритуали свързани с плодородие, ловни сцени, или други рисунки от битието на хората, които са живеели тогава по тези земи. Рисунките са били „елементарни и еднообразни“ – знаеш и чуваш тези коментари вече години наред. Можеш ли с две думи да обясниш научната обосновка, че наистина надписите са направени преди между 45 000 и 15 000 години?

Когато започнах собственото си проучване на рисунките в началото на 2008 година, нямах никаква идея за тяхната възраст, доверявах се на поднасяната стандартна информация.

Но с времето някои неща се набиват на очи. Признаците са много. Съществуват изпъкнали и плоски рисунки – явен признак за различна възраст. Сравнението на рисунките на животни в изпъкналите и плоските рисунки ясно показва древни животински видове в изпъкналите и съвременни – в плоските. В плоските и по-нови рисунки заедно с приемствеността на символите от по-старите се появяват и нови символи, неизползвани сред старите рисунки. По множество признаци – очевидно е, че е изминал голям период от време между направата на едните и на другите рисунки. А археологическите разкопки от 2012 година показаха, че пещерата е обитавана през последните 50 000 години почти без периоди на прекъсване.

По света съществуват и много рисунки и артефакти, които са ясно датирани. По тях има същите символи като в Магура. Съпоставката показва, че наистина такъв вид символи и изображения са използвани в периода между 15 000 и 43 000 години назад във времето. А какво казва стандартната теза – максимум 6 000 години възраст на рисунките. Но начинът на изобразяване и използваната символика по това време е напълно различна от тази в Магура. Разбирам притесненията и мотивацията – нашата наука изпитва потребност да изкара рисунките на възраст до 6 000 години, за да са след Шумер, така че да има въобще някаква обосновка за съществуването на толкова много символи и абстракции. Сравнителният анализ обаче показва много по-голяма възраст.

Защо според теб това не са рисунки просто на ловни сцени?

Ако в Магура беше представен примитивният бит на древни хора, то сред всичките 712 рисунки и 319 допълнителни знака трябваше да има голям дял животни, както това е в Африка или пещерите в Испания и Франция. В Магура, обаче, има само 13 рисунки на животни, от които „камилата“ е добавена наскоро, така че оригиналните рисунки на животни са 12 – твърде малък дял, за да говорим за битовизми. От тези 12 рисунки на животни само 7 са реални, а останалите 5 са абстрактни – такива никога не са съществували. С това пропада най-голямото упование на привържениците на примитивизна и буквализма – дори животните в Магура не са буквални, а са метафори и абстракции. Самите рисунки опровергават опитите да бъдат четени като буквализъм.

Магура е праисторическата библиотека, смята Кирил. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич

Но по-интересното е, че в рисунките от Магура съществува особено точен и последователен геометричен ред – всяка една рисунка може да бъде създадена от останалите чрез добавяне или премахване на геометрични елементи. Така става ясно, че именно елементите носят смисъла, а сложните рисунки се образуват от тях, както изреченията от думите. Древните автори са се придържали към геометричния ред изключително стриктно, което говори, че това е вид писменост с нейните правила на изписване и прочит. Това е причината рисунките да изглежда еднотипни. Отворете една книга и ще видите, че съдържащото в нея е силно еднотипно – пак по същите причини.

Освен това, рисунките са под точен брой, основан на числото 27. Всички мъжки и всички женски рисунки са по 27, всички символи Т са 54, всички символи с кръгла горна част и вертикална колона надолу са 54, всички символи, подобни на анкх са 27. Развитието на геометричните форми следва от дясно на ляво по стените. Всичко това показва система, замисъл и завършеност на запис. Да, именно запис.
Наистина съжалявам, че останалите изследователи не са проявили желание да вникнат в рисунките в дълбочина, а предпочитат или са способни само на това да се плъзгат по видимата повърхност, разпознавайки там рокли, цветя и секс танци. Имам щастието да съм дипломиран инженер, изучавал системен подход в анализа на онова, което вижда. В техническото чертане първото, което се учи, е, че всеки образ трябва мислено да се разложи на съставящите го елементи, за да може въобще да се изчертае. След това се учи, че всеки графичен елемент изразява реален обект – повърхнина, ос, ръб на някакъв предмет. Истината е, че всичко е съвсем последователно.

Защо смяташ, че елементарният стил не означава, че хората са били много примитивни?

Объркването идва от това, че ние смятаме рисунките в пещерите (най-вече в  случая на Магура) за изкуство – опит да се пресъздаде наблюдаемия материален свят. И затова ни се струва, че неумели ръце са нарисували телата криво и по детински. Настоятелно отказваме да погледнем нещата по друг начин – че това са метафори и абстракции, които по никакъв начин не се стремят да пресъздадат материалния свят, а да предадат информация.

Магура. Сцената на прераждането и създаването на цар. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич

От една добре развита култура ние очакваме ясни контури на изображенията, еднаква големина, подреденост в редове и колонки. Такива са нашите представи, защото така правим ние сега. Това се дължи на типа изразни средства които използваме – текст. Графичното предаване на информация има различен строеж. В него различните големини носят информация, подредбите отстрани, отгоре и отдолу или по диагонал също имат значение. На нас това ни изглежда хаотично, докато не узнаем правилата за създаване на записа и за неговия прочит. Тогава става очевидно, че по друг начин не би могло и да се запише, защото няма да може да се изкаже идеята.
От контурите на рисунките не можем да очакваме да са идеални. Първо, това са много стари изображения и с времето се получава ерозия на пластовете и дифузия на багрилото в порестата повърхност на скалата. Второ, рисунките са определени поне веднъж през 1956 година. Това е било предвидено още при създаването им. Затова е избрана система, която не разчита на точния контур, а на общата форма на символа.
Представете си някоя филигранна творба, в което всички елементи са съвършено еднакви и подредени, със съвсем ясни контури – тя, обаче, в много от случаите няма смисъл, а просто е красива. При рисунките от Магура целта е друга – да имат смисъл и той да остане разпознаваем във времето.
Ще дам и друг пример. По стените има и множество вандалски прояви – хора са писали имената си. Това е станало в нашето съвремение, в последните 60-70 години – време, което определено се характеризира с високи научни и технически постижения, с грамотно население със значителна обща култура, плод на цивилизация, изпратила хора в космоса. Но погледнете техните надписи – те изглеждат примитивни. Техните контури са също толкова несъвършени, изписаните букви са разкривени и далеч не „под конец“. Ако някой не познава буквите и не умее да чете, той ще види детински драсканици и няма да прочете в тях имена на хора и дати на изписване. Не бива да се оставяме на привидното. Трябва да мислим.
И да имаме предвид, че завършването на записа в Магура е станало в последните дни на предхождащото ни човечество – преди около 14 600 години, когато ледниците започват да се топят, в Европа нахлуват нови хора и се случва тотална смяна на ДНК на континента. Целта е била да се предаде важна информация, преди окончателно да погинат нейните носители.

Разбрах от теб, че думата “Магура” я има в няколко езика. Явно има Магури на много места на този свят.

По света има много Магури – над 2 000, като на 200 от местата се изписва точно Магура, а на останалите са много близки производни – Махура, Масура, Магара и т.н. В някои от местните езици има подобни думи, но липсват корени, т.е. името и думата не могат да са произлезли там. Името и думата следва да са пренесени там и усвоени. Търсенето на произхода на името отиваше все по-назад във времето и на този етап се намериха смислени корени в шумерския език. Но Шумер възниква след Варненската култура и далеч след гибелта на Дунавската цивилизация при Потопа в Черно море. Поради това, че корените на думата и името са се разпространили на запад в латинския език и на изток чак в Индия и, че най-многото имена са на Балканския полуостров смятам, че зараждането на корените е тук, но те са били спасени в Шумер след бягството от потопените брегове на Черно море.

Кирил Кирилов разработи пълна карта на разпространението на названието „магура“ по света.

Намерих корените на няколко смислени прочита: mag-ur – средището на обучените, посветените – училището, университета; mag-ura – голямата, велика, просветена душа; ma-gura – потомството на Богинята-Майка.
Интересно при имената Магура по света е, че, освен на населени места, са дадени само и единствено на хълмове, пещери и извираща вода – ясно указание за единнен произход на името.

От всички Магури по света, само и единствено пещерата в Северозападна България има и трите признака – пещера е, в хълм е и от галериите под нея се пълни намиращото се в близост Рабишко езеро.

В районите в много Магури има богове и митологични същества с подобни имена и качества като на Богинята-Майка, нарисувана в Магура. Там се намират и подобни символи. При наличието на три съвпадения гарантирано става дума за закономерност – за пренос на знания и култура от едно място на друго. В периода от 43 000 до 15 000 години назад във времето много информация е била складирана в графичен вид в пещерата, която е била превърната по този начин в библиотека. Преди около 5 000 – 6 000 години Магура е заработила като школа и тази информация е била занесена на много народи по света. Реално, ние живеем в магурски свят – културата, митологиите, религиите, ученията на много народи по света имат един общ корен и той се разпознава лесно чрез сравнителен анализ. Всичко това са фрагменти от записа в Магура.

Да, разбирам, че такива мисли са трудни и мъчителни за много хора.

Първо, как може гърците да не са първоизточника на цивилизацията, как може днешните велики сили да имат по-малък принос в развитието на света от някакви си древни хора от Балканите и как може всичките ни съвременни достижения да се основават и дори отдавна да са описани от онези, които с пренебрежение наричаме Homo sapiens, когато себе си назоваваме Homo sapiens sapiens.

Това е и добра причина науката вече толкова време да не е направила най-логичното – да провери поне къде по света го има името Магура, има ли корени в местните езици. Мисля, че просто не искат.

В дъното на пещерата, в Магура има 2 големи и основни, според мен, разказа. Единият е за лентата на живота в различните епохи и за него прилагаме видеоразказ от теб:

Във Верона се намира балкона на Ромео и Жулиета, а близо до Пафос, Кипър има скала, до която се е родила Афродита от морето. А ние имаме Магура. Коя? Магурата. Само че в Магурата няма само легенди, а истински рисунки на десетки хиляди години и един млад човек от Белоградчик, които е посветил живота си на разшифрованото им.Ако питаме Kiril Kirilov, Ромео, Жулиета и Афродита включително, пасти да ядат. Пещерата до Белоградчик запазва сведения на най-важните събития на човечество от 45.000 години насам.Вчера пак бяхме при него на гости и отново се чудя дали Homo Sapiens наистина не е получил просветлението в полите на Балкана между Враца и Видин 🙂 Гледайте това страхотно клипче с обяснение на Кирил за най-забележителните рисунки в пещерата.Скоро интервю с Кирил на сайта на www.svobodni.bg

Posted by Patrick Smithuis on Dienstag, 16. Januar 2018

Другият е за слънчевия календар. Можеш ли да обясниш в няколко изпречения, защо той е толкова забележителен?

Слънчевият календар в Магура е с четири сезона, следователно не е привнесен от Месопотамия, а е разразботен в умерените ширини – на Балканите. Ясно става също, че и останалите рисунки не са привнесени. В него са отбелязани четири положения на Земята спрямо Слънцето – лятно и зимно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие. Удивителното е, че те са представени в кръг около Слънцето – това е изобразяване на хелиоцентричен модел много хиледолетия дори преди Древна Гърция. Обаче впечатлява фактът, че едното положение е показано най-близо до Слънцето – това е астрономическа истина – през зимата Земята се намира най-близо до Слънцето.

Върху стените на Магура е нарисуван слънчев годишен календар, който е най-ранният подобен, открит в Европа досега. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич

Какво, тези хора са знаели и разстоянието от Земята до Слънцето през годината ли? Според рисунките – да.
Календарът отчита и лунните месеци, но не както ние, а сидеричните – спрямо преминаването на Луната до конкретна звезда. Тези месеци са с продължителност от 27 дни, което поражда 13 месеца в годината. Тези хора са познавали и синодичния лунен месец – времето между две пълнолуния. Изобщо, имали са много равита календарна система.
Календарът е особено важен с това, че предоставя точна информация. Ако и за останалите интерпретации може да се спори, то в календара са записани числа, фази на Луната, положения на Земята спрямо Слънцето, което не беше отречено дори при посещение от астрономи.

Предполагам, че често имаш гости от БАН или от някой друг университет. Как възприемат изследванията ти от научната общност?

Никога не съм бил търсен от учен. Веднъж изпратих материали за разпространение на името Магура по света, подобия със символи и азбуки, подобия с други рисунки на Министерство на културата, но никога не се получи някакъв отговор.
След пресконференцията от април 2016 година научих, че е имало обаждания в Община Белоградчик да питат какви са тези, които твърдят, че рисунките не са датирани и разчетени вярно. Това беше всичко.

В тази връзка, имало ли някой преди теб, от когото да черпиш информация? Някой да те е упътил?

Научих, че споровете за това дали рисунките са древни или скорошни датират още от 1890 година и се запознах с аргументите на тези, които считат, че са съвременни. Аргументите им не са се променили оттогава и най-общо звучат по следния начин: „не е така, защото на всички е ясно, че не е така“. За аргументите в подкрепа на тезата, че рисунките са древни не се казва нищо.
След първото ми посещение в Магура през 2008 година бях много заинтригуван от наличието на толкова много символи по стените. Човек с нормално развита обща култура знае, че такива символи има в алхимията и астрологията, в някои религии, в древни азбуки и руни. Още повече, че символите по принцип не се отнасят до ежедневието, а са абстракции. Проверих да видя какво е публикувано по темата. От една страна бяха туристическите сайтове, които копират информация един от друг, твърдяща, че в Магура са изобразени ритуали и сцени от бита. От друга страна бяха проучванията и интерпретациите на г-н Тодор Стойчев. Той твърди, че всичките рисунки представляват годишен календар, посочващ на коя дата какво се прави. Но скоро стана ясно, че не се е задълбочил много в предмета на изследване и дори проявява някои своеволия. Ако някоя рисунка не съвпада с тезите му, той заявява, че е дорисувана по-късно. Ако някъде не му достигат рисунки, заявява, че те всъщност са съществували, но са били изтрити с времето.
В крайна сметка видях, че липсва обяснение на символите, на геометрическия ред в записа. Заех се със собствено проучване, в което мога да кажа, че не се основавам на предишни разработки. Изпозлвах съвсем нов подход, както считам – най-логичния от всички.

Ти си инженер, на 34 години. Какво те подтикна да изкараш толкова много време под земята като пещерен човек. Какво те кара да се замислиш и да разшифроваш тези рисунки. Според мен ти ги сънуваш. Какво толкова те заинтригува?

Да, завърших езикова гимназия, а след това и Индустриален мениджмънт в Технически университет София, имам 6.5 години стаж в строежа на огромни транспортни съоръжения по река Дунав.
Винаги съм се учил много старателно – можете да направите справка в гимназията и университета. Даже пишех и продавах курсови работи (усмихва се). Образованието не ме е затруднявало, напротив – оказах се податлив и възприемчив на образоване. Подчертавам това, за да знаят читателите, че имам образователна степен магистър и съм запознат с принципите на научния подход.
Не знам природата на въздействието, което рисунките оказаха върху мен, но от първата ми среща с тях те ме интересуват изключително силно. Главен стремеж на живота ми стана да разбера какво пише в тях. Разберете, не просто да си измисля какво пише в тях, а наистина да го докажа на себе си.
Там са работили с хора с изключителен интелект – всичко е под точен брой, изграждането на всяка рисунка си има точни правила, всичко това може да се представи само по този и по никакъв друг начин. Тези хора са открили съвършения изказ, невероятно информационно наситен, абстрактен, взаимосвързан и изчерпателен. Искам да се науча от тях, да ги разбера, умът ми да стане като техния, да погледна света и да видя принципите му под формата на ясни и последователни символи.
Нали разбирате, те са се постарали много, а ние сега омаловажаваме работата им. А те са го направили заради нас. Но ние дори не желаем да ги разберем, не ги питаме какво ни казват, а отиваме там и заявяваме, стремим се да опаковаме изказа им в нашите представи, какво той трябва да представлява.
Признавам си, че дори изпитах обида сякаш от името на авторите, че гледаме на работата им с такова пренебрежение. Започвах да изпитвам потребност да кажа на хората, че това не са примитивни драсканици, а е съкровищница. И не с цел да идват по милион туриста на година, това може да е всъщност вредно за пещерата и рисунките. За мен стана потребност хората да знаят.

Тогава, каква е твоята визия за Човечеството, не само за българите, защото философията на Магура, според мен, далеч надхвърля пределите на родината.

Научих, че не сме първите и няма да сме последните. И други преди нас са знаели това, което знаем сега, а някои от тях – и много повече. И, че животът се подчинява на цикли, които са неумолими. Че времето на жизнения цикъл е, за да израстваме.
Никакви познания и никакви технологии не са спасили онези преди нас от края на тяхното материално съществуване. И ние няма да го избегнем. Но и, че самата идея на живота не е тялото и материалните блага да пребъдат. Крайната цел е да изявим собствената си воля да даряваме от себе си и да служим – така се постига освобождението от материалния свят. За съжаление, рисунките не казват какво следва после. Подозирам, че някъде съществува още една галерия с рисунки, която разказва за нематериалния свят.
Сега ние сме на етапа „искам“, „стремя се да взема и да получа“, „правя го за пари“, „правя го по навик“, както и на етапа на техническата цивилизация – изминали сме 7/13 от жизнения си цикъл, а сме едва на 1/5 до 1/4 от представеното в рисунките развитие.
Човекът е дух в материално тяло. Тялото не е живо, духът в него е животът. Тялото не е цел, а изразно средство. Животът на духа става вечен, ако постигне съзнание.

Намерил си много символи в пещерата които са 1:1 с буквите от сегашната ни азбука. При положение, че най-новите рисунки в Магура са на около 15 000 години. На 24 май празнуваме ден на българската писменост, която се е появила някъде 14 000 години по-късно. Тук някак си няма логика…

Древни прототипи на 26 букви от кирилицата, изобразени по стените на пещерата няколко хилядолетия преди създаването на славянската писменост.

Дотук сравних финикийската азбука, келтските руни, руните на древните тюрки, „прабългарски“ руни, знаците от културата Винча, Линеар А и Линеар Б и някои други писмени системи с магурските рисунки и получих между 60% и 90% съвпадения. Също така с почти всички символи от алхимията и астрологията – и резултатите са същите.

Интересно беше също да намеря, че 27 от буквите ни имат първообрази в Магура. Затова мисля, че произходът на различни писмености от Магура е закономерност – случило се е на много народи и е нормално, защото в самата Магура тези символи имат значение и се ползват за предаване на информация.

Учил съм, че българската азбука е създадена в края на IX – началото на X век по подобие на гръцката. Вече не вярвам в това. Азбуката ни се състои от символи, използвани в периода от 43 000 до 15 000 години назад във времето.

По принцип съм земен човек, но след всяко посещение в Магура и всеки твой разказ за историята на пещерата, слушайки твоите открития и твоята визия за човечеството, ме вкарваш няколко дена в размисъл. Никога няма да разберем на 100% какво се е случило тук, в Магура, но има голяма вероятност нещата да не са чак толкова прости, както множество хора мислят. Как реагират туристите, след като научат за Магура? Разчупваш ли представите им за историята? Променят ли се след срещата с това познание?

Хората казват, че няма как да сме сигурни и са прави, но споделят, че чутото е напълно логично. Те също прекарват известно време в дълбоки размисли след чутото и видяното. Някои споделят, че повече никога няма да бързат да приемат древните символи и рисунки за глупави. А веднъж дори ми предадоха, че след посещението синът на едно семейство казал, че ще става археолог, за да чете древни символи.

Не мога да оценя мащабите на въздействието върху хората, което оказва тази беседа. Но мисля, че след години ще доведе до цялостно подобрение на светоусещането и взаимоотношенията. Моите се промениха силно, откакто изучавам рисунките.
Искам да допълня нещо. Изпитвам уважение към всеки читател и слушател. Знам, че всеки един може да провери всичко, което казвам – да преброи рисунките, да ги раздели по видове, да погледне колко са изпъкнали, да прочете какво е открито от археологията, да намери имената Магура, да провери има ли я тази дума в местните езици – цялата тази информация е налична и всеки може да я провери. Затова, когато мисля, правя го така, все едно всеки човек пред мен ще направи проверка. Именно това е причината хората да се повлияват толкова силно – карам ги те самите да повторят мисловните процеси, през които съм минал. Тогава те се убеждават, че всъщност самите те мислят така.

Освен в пещерата Магура ти водиш туристи из целия белоградчишки район. С какво ги запознаваш по време на разходките? Има ли из тези величествени скали други култови съоръжения?

Нямах за цел да водя туристи наоколо. Обикалях и гледах къде какво има. След това пишех какво съм намерил и какво мисля за него. С времето много хора започнаха да искат да дойдат и да видят. Освен Магура, видях много неща и по скалите – останки от древни средища.
Пещерата Козарника я познавам като археологически обект от публикации и от мои приятели археолози, които участват в разкопките. Знам какво е намерено там. Освен човешкия зъб и предполагаемия числов запис върху кост на възраст от 1.2 – 1.4 милиона години, там има и по-съвременни находки, които отлично съвпадат с прочита на магурските рисунки, който правя. Числов запис върху ребро на 40 000 години отлично съвпада с тип числа, използвани в Магура. Кост с изображение на риба на 43 000 години пък точно потвърждава пристигането на Homo sapiens в този район и неговата способност да прави рисунки и изображение именно по времето, когато датирам най-ранните рисунки. Амулет и останки от фигура на Богинята-Майка на възраст 25 000 – 26 000 години съвпадат с описания катаклизъм и с възникналата от него потребност на хората да създават идоли на боговете си.
Тук е и светилището Чачин камък с ритуални кладенци и сложни петроглифи. Право на юг от него пък е Звездната карта – множество кръгли дупки върху скална площадка. Заснехме около 2/3 от тези дупки и ги наложихме върху звезден атлас. Получихме много добри съвпадения в околностите на съзвездието Орион. В скалите отдолу пък се намира пещерата Лепеница с нейните два откртити етажа.

Пещера „Лепеница“, Белоградчик. Фотограф: Тихомира Методиева-Тихич. Януари, 2018г.

Претрошаването на камъните в конгломерата показва, че великолепната форма на свода на втория етаж е постигната с обработка. Пещерата е служела и за астрономически наблюдения. Все още са запазени системи от безели на нейното дъно и скални отвори на отсрещния склон, придружени от ритуални ямки при всеки отвор.

Намериха се и други светилищни площадки, системи от скални отвори и олтари, както и скала, оформена като рисунка на Богинята-Майка от Магура. Обектите са наистина много, а някои от тях дотолкова стари, че вече приличат на естествени образувания. Само измерването на взаимното им разположение и вече трудно личащите канали по същите направления показват, че много отдавна това са били изкуствени структури, създадени за недокрай ясни цели.
Откриването на три кръгли каменни плочи, счупени по еднакъв начин и разположени на 1 км една от друга, образувайки две оси с ъгъл между тях 167 градуса, ме наведе на мисълта, че това е един връх на фигура с 27 равни страни. Изчертах фигурата на картата, използвайки размера на страната от 1 км и зададения от трите плочи връх, и шест от върховете на фигурата съвпаднаха с вече известни ми светилища. Направих още три експедиции до още три от върховете и там също се откриха следи от нетипични за битовото ежедневие дейности. Мисля, че в района съществува и комплекс от 27 светилища, освен всичко друго.

Говорил си с много туристи през годините все пак. Как приемат Белоградчик като дестинация и какво ги спира да дойдат с големи групи и да останат няколко дена в района. Да ползват хотелите и ресторантите. Какво трябва да се направи? Аквапарк ли трябва да построим?

Хората, които идват при мен, са специфични. Те са добре образовани, пътували много, четат много, обикновено разполагат и с доста средства. Но не търсят джакузита, кебапчета и дискотеки. Те искат да видят, искат да чуят, искат да знаят и да усетят. Правят походи и преходи, лагеруват в планината. Имат какво да кажат и допълнят. Те остават за много дни подред, а често се връщат още един или два пъти. Много от тях участват в различни групи, публикуват, правят филми, пътеписи, пишат книги, организират и провеждат семинари.
Ефектът от работата ми за местната общност е голям. Десет души, дошли за два дни плащат входни такси, нощуват, ядат в местните ресторанти. Увеличава се престижът и популярността на района, разказват на други, публикуват къде са били и какво са видели. За сравнение, туристите, идващи по представите на местните власти за туризъм, заплащат две входни такси и си тръгват.
Но изобщо не искам да говорим за масово производство, нито да броим успехите в брой посетители. Това ще тласне района във вредна посока. Все пак районът има капацитет, самата природа – пещери и скали – има капацитет, отвъд който ще започнат необратими промени.
Представям си местния туризъм без големи и претупани групи. Без „минаване“ през обектите.
Представям си тук да има местни или придошли, които познават района, били са по интересните места, чудили са се за значението им, които имат какво да разкажат, имат какво да покажат и знаят къде е. А тук да идват предварително запознати посетители – да знаят, че има такива места, да знаят как са проучвани, горе-долу какво се смята за тях. Хора, които знаят точно за какво идват. Задачата на местните ще е да опазват мястото, да го проучват и да го представят. Не виждам нужда от количества. При сегашния брой туристи, ако те са правилните туристи и биват посрещнати от правилните водачи, този район ще стане любимо място за живот.

Белоградчишките скали. Фотоалбум „Из земята на червените скали“ на Тихомира Методиева – Тихич. Януари, 2018г.

Така идва и отговорът на въпроса какво трябва да направим:
1. Да се проучат и премислят местата и обектите;
2. Да се говори за тях и да се създаде предварителна осведоменост;
3. Да има кой да ги разкаже и покаже – не, защото това му е работата, а защото му харесва да го прави;
4. Винаги да помним, че гостите ни идват отдалече, разходват време, пари и сили. Избрали са нас пред другите и за нас това наистина е възможност да им дадем най-хубавото от себе си. Да дадем, не да им вземем нещо.

Прил.: Видеоразказ за  сцената в Магура с прераждането и създаването на божествени владетели.

Относно сцената с прераждането и създаването на божествени владетели – някои нейни елементи се наблюдават чак до Второ Българско царство

Posted by Kiril Kirilov on Sonntag, 28. Januar 2018

 

Лилия Костова: Вярвам в силата на „Кубратовия сноп“

Визията на Лилия Костова

  • Достъпно здравеопазване с акцент върху превенцията.
  • Образование, съчетано с възпитанието за здравословно хранене и здравословен начин на живот.
  • Градско и архитектурно развитие, при което обликът от миналото се уважава и поддържа. Внимание върху запазване на зелените площи.
  • Монтиране на слънчеви панели на покривите и изграждане на малки централи за биогаз от отпадъци. Намаляване на отпадъците чрез максимално повторно използване.
  • Развитие на велосипедната мрежа в страната, като насърчаване на велосипедния туризъм и възможност за алтернативно придвижване в градски условия.
  • Развитие  на селските райони (и връщане на младите хора в тях), с акцент върху производството на плодове и зеленчуци.
  • Развитие на националните ни медии в посока защита на обществения интерес.

Гледайки телевизия днес, човек трудно може да повярва, че през последните 30 години имало и читави хора, които са влезли в политиката. Все хора, които са искали да променят България – за тях и техните близки. Почти всички са се отказали обаче, отчаяни и огорчени от машината, която не позволява чист човек да оцелее в политиката.

Често се чудя, дали тези, които са показали, че са готови да инвестират личното време, опита си и енергията на обществото, биха са ангажирали още един път? Примерно, когато усетят, че вече не са сами срещу вълците. Биха ли се включили пак, когато съмишлениците са много и имат доверие един на друг?

Лилия е един от тези хора – от читавите. Тя е човек на консенсуса и разума. Понякога спорим с нея, защото вярва, че Доброто ще дойде, когато сме готови за него. Аз пък смятам, че няма лошо в това, малко да му помогнем и да изкореним плевелите по-сериозно, иначе няма къде да пусне корените си.

Личностите, имащи капацитета да променят страната, често са хора, търсещи хармония. Логично е, защото само едно общество, където хората  се съобразяват един с друг и със средата в която живеят, има шанса да процъфтява за дълго време. Може би този стремеж за хармония е само за похвалване, но проблемът е, че при нас има твърде много играчи от другия отбор. Тези, които не бягат от конфликти и агресия, за да постигнат своите лични цели.

Другия момент, да не кажа проблем на тези хора, имащи потенциала да променят България, е да не се вслушват в позициите на другите, камо ли да работят заедно. Казват ми, че е особен дефект на българите. От времето на траките още било. Не знам… Години наред съм се чудил и ядосвал, но май човека е оправдан да е подозрителен, след като в историята на неговия род има 5 века турско робство, 45 години комунизъм и 30 години лъжи, натиск и манипулация. Но оправдан или неоправдан, проблемът си го има.

Затова държа на опита на Лилия. Тя е била вътре в кухнята на ПП “Зелените”, партия с прогресивни идеи и ценни личности, но също така партия жертва на различни хорски недостатъци: част от тях причинени от самите членове, друга част от външни лица, които не позволиха Зелените да станат силна партия.

Да чуем от Лилия, къде закучиха нещата, какво можем да научим от техните грешки и дали има начин да накараме хората да видят в другия – съмишленик.

Лилия Костова, близък приятел и лакмус за моралното дело.

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Родена в Благоевград през 1977 г., но живее в София. Лилия Костова е журналист по образование и един от основателите на ПП „Зелените“. Работила е в политическа фондация, в сферата на шоубизнеса и компютърните технологии, както и за една от най-големите световни корпорации. Понастоящем е учител с немски език в частна детска градина и се чувства щастлива от досега с човешките същества във фазата, когато са най-непосредствени и сензитивни.

Все още вярва твърдо в огромното значение на честната журналистика като коректив на обществото и продължава да пише като хоби.

Двамата с теб сме идеалисти. Представихме си един друг свят и съответно много дърпахме и бутахме да променим нещата, но кой знае колко не се е променило. Явно промяната в България става бавно. Разочарована ли си?

Най-разочарована бях през лятото на 2013 г. Тогава бях направо смазана. През месец май същата година бях кандидат за народен представител на „Зелените“ в Кюстендилска област.

Беше ми много трудно, защото за първи път правех такова нещо; всичко беше ново за мен, включително и да шофирам, да ръководя доброволци, да се представям като някакъв важен човек. Да не говорим, че ако имах някакъв опит с избиратели, те бяха сред хората в София, а в провинцията мисленето е коренно различно. Там хората не вярват на никого, който се занимава с политика, и главно ме питаха за някакви сувенири, ако имам да им дам; за някой и друг лев дори.

Ако случех на някой интелигентен човек, който да разбира нещо от зелена политика, той беше толкова аргументирано обезверен, че успяваше да обезвери и мен, вместо аз да успея да му вдъхна надежда.

Спомням си, че след тази предизборна кампания и след тъжните резултати от нея спах като пребито куче три дни. Но след като се наспах, се събудих с надежда. Защото в „Зелените“ все пак, въпреки жалките резултати се беше събрал един силен отбор.

После Орешарски предложи Пеевски за шеф на ДАНС, започнаха протестите и аз отново имах надежда. Имах надежда дори, когато започнаха преговорите на „Зелените“ с Реформаторския блок. Толкова надежда имах, че дори се включих в преговорната група на „Зелените“ с останалите партии от блока. И точно тогава дойде големият шок.

Защо?

Защото видях онова, което Обама закле американските граждани да не проявяват след избирането на Доналд Тръмп за президент. Видях онова, което ме отчайва повече от всичко: политическия цинизъм.

Цинизмът може да е чудесна защитна реакция срещу политическата арогантност, простотия и нагла шуробаджанащина. Но цинизмът не е двигател на промяна. Той е двигател на оцеляване в статуквото. И случилото се с Реформаторския блок го доказа. Само дето той дори не оцеля в статуквото. Защото политическата наглост и простащина в България са толкова големи, че нивото на цинизъм за оцеляване скача отвъд границите на всяко нормално човешко съзнание.

Видях и други неща, ама за тях дори не ми се говори. Само ще ти кажа, че след втория рунд преговори се прибрах вкъщи и си измих всички прозорци. На трети рунд така и не ме поканиха.

Преди да говорим какво не е станало и защо не е станало, кажи според теб какви са били най-големите успехи на тези, които наричам “будните”, или “прогресивните” или “мислещите”… Всъщност, как ги наричаш ти?

Най-големият успех е, че такива хора все още има. На фона на огромния натиск самото им съществуване вече е достойно за възхищение. Защото течението на упадъка е толкова силно, калта е толкова дълбока, че всеки, който успява да се опази от нея, да опази ума и сърцето си чисти, да опази действията си чисти, вече е герой.

Може да ти се стори безумен компромис, но за мен дори и хората, които са чисти на повече от 50% в деянията си, вече са приемливи и достойни за уважение хора. Предвид общото ниво на падение. И да, бих ги нарекла „чистите хора“. Като се замисля, аз затова съм и отишла без колебание при „Зелените“.

Много ми е мръсно на мен в България. Искам да я изчистим тази държава – от боклука във всеки смисъл на тази дума. Но не чрез кръв – пролятата от хора човешка кръв не създава чистота. Напротив.

А за техните неуспехи през последните 25-30 години, какви са?

Най-големият ни неуспех – не успяхме да се обединим.

Оказа се, че най-организирана в България е организираната престъпност. Всички останали не сме в състояние да застанем заедно зад нещо наистина голямо и значимо, което да ни помогне да се отървем от тази същата организирана престъпност, която ни мачка вече толкова години.

Била си на всеки един протест и си опитала да организираш „Зелените“ по някакъв начин. Била си именно сред тези хора, които имаха най-голямо желание да променят ако не света, поне България. Защо не са успели да яхнат вълната и да прокарват тази промяна, която всички чакаме? Липса на визия?

Надценяваш ме, Патрик. В България има твърде много протести, за да бъда на всеки един от тях. Освен това за мен протестите са крайно средство, когато всичко друго е изчерпано. Това е другата причина да отида при „Зелените“ – вместо просто да критикувам чуждите некадърни решения, аз бих предпочела да съм в позиция, решенията да зависят от мен.

Снимка: Личен архив.

Именно затова съществува политиката, затова на гражданите е дадена възможност да се организират в партия – за да участват във вземането на решения.

Не ми харесва тази българска, или по-скоро Байганьовска нагласа: „И едните, и другите са маскари“. Тази нагласа обслужва най-вече статуквото, което чрез страх, изнудване и дребни суми може да си пазарува гласоподаватели сред това изгладняло, измъчено, отчаяно, живеещо ден за ден население.

Колкото до „Зелените“ и техните желания, сещам се за поговорката: „Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш“. За времето, през което аз бях там, бях свидетел как много от желаещите промяна не са в състояние да изоставят егото си в името на общото. Егото е пагубно, когато става дума за смислена обществена дейност.

За съжаление виждаме на сцената все по-егоцентрични лидери, и не само в България. Погледни държави като Турция и САЩ: в момента лидерите там слагат в джоба си нашия премиер по егоцентризъм.

Но да се върнем на „Зелените“. Това неизоставяне на егото доведе дотам да не може да изградим обща визия по повечето въпроси. Това, заедно с липсата на опит и на знания за много неща, се оказа решаващо тази партия да не може да порасне.

Но има и още нещо. „Зелените“ се опитват да изправят гръбнак в едно общество, където определени хора имат точно тази задача – да пречупят гръбнака на всяка зараждаща се солидарна демократичност. Солидарността в изграждането на демократични принципи е пагубно за властващата в момента посредственост, която обаче е достатъчно хитра, за да може да се пребори за политическото си оцеляване. С цената на всякакви нечестни средства.

Тя не мисли, че някой ден ще трябва да плати тази наистина висока цена. Та… като се сетя колко яростно съдих зелените хора в тази обстановка, сега малко се срамувам. Толкова могат – толкова правят.

Ако искаш нещо да промениш в политически план, ми се струва че трябва поне 10-15% участие в Народното събрание. Кои теми са ти присърце и могат в същото време да мобилизират достатъчно гласоподаватели, защото са достатъчно актуални или болезнени за достатъчно хора?

Икономиката, глупако!* България е държава със затихващи функции, където в момента се оцелява с дребни (или едри) далавери.

Аз не се сещам за дори един смислен голям бизнес с наистина много работни места, с който България да се гордее. Ако има някакви интелигентни млади хора, те работят най-вече в аутсорсинг колцентрове, защото знаят езици. И аз съм работила на такова място – каквото и да си говорим, не е нещо, с което може да се гордееш.

Сферата на ИТ технологиите е единственото, с което България реално може да се похвали, но нали сме наясно, че няма как всички да станат програмисти и тестери? Ако погледнем назад в историята на България, тя е страна най-вече земеделска и на леката промишленост.

Моята майка живее в печално станалото известно наскоро Кочериново. То се намира в Кюстендилска област и си спомням как преди 1989 г. по хълмовете му навсякъде имаше черешови дървета. Спомням си и ябълковите градини в съседна Рила. Сега тези хълмове са голи, обсипани с боклуци от разрастващата се циганска махала и се продават.

Сърцето ме боли да гледам тези табели. Сърцето ме боли да гледам как се пълни с боклуци водонапоителната система на селото. Там, където преди е имало градини със златни зеленчуци, сега вадите се пълнят с отпадъци.

И един любопитен факт – тази напоителна система е строена от германците по време на Втората световна война. Комунистите са я запазили и използвали. Антикомунистите обаче в омразата си съсипаха дори и това…

Та… според мен темата, която може да накара избирателите да повярват на някоя партия, е тази партия да се погрижи в България да има възможност за труд и този труд да бъде достойно заплатен. Не може да говорим за минимална работна заплата от порядъка на 200 евро в държава от ЕС, или за минимална пенсия от 100 евро. Това е подигравка със собствения ти народ – грях, за който политиците ще си платят скъпо и прескъпо.

Фотограф: Ваня Костова

Защото аз вярвам абсолютно, че нещата не приключват в този живот и че ако отплатата се отложи за следващия, лихвите са непоносимо високи.

Защо навсякъде по света голяма част от прогресивните хора, тези, които търсят справедливост, разумно икономическо развитие, добро образование, респект към природата – с две думи най-интелигентния път за напред – често изглеждат като аутсайдери? Най малко при тях модата е на доста заден план, но често изглеждат като хипстери или ходят със саморъчни плетени пуловери и миришат на чубрица. Не ли е време за малко повече сексапил или пиар в тези сфери? Ако искаш повече хора да ти симпатизират, колкото и да е кофти, външният вид е важен.

Абсолютно си прав, външният вид е много важен. Ако искаш доверие, трябва да изглеждаш като внушаващ доверие. От друга страна, толкова измамници изглеждат като внушаващи доверие хора.

Трябваше избирателите да са научили вече този урок, че добре облечените бизнесмени, пардон, политици,  често са с мръсно бельо, в преносния смисъл на тази дума.

Някои качествени вестници в държавата пишат за мен, че кльопам България заедно със зелените. Други се чудят от къде са ми парите – дали от Сорос или от някой или друг еврофонд. Затова ми е криво, когато чета за зелената мафия или зеления октопод – протестни мрежи от “зелени престъпници” с цел само да рекетират правителството или инвеститорите в нашата крехка икономика. Теб смея да питам, защото знам, че ще ми кажеш истината – има ли такова нещо? Толкова упорито се пише в тази насока, че на моменти и аз започвам да се чудя…

Виж, Патрик, и на мен никой не ми казва такива неща, защото знае, че веднага ще го изклепам в публичното пространство.

Но това, на което винаги съм се чудела при „Зелените“ е, защо никой не пита кой как се издържа при нас. Идва един Владислав Панев, който е финансов брокер. Или един Иван Велков – имотен брокер. Тези хора въртят нечии пари. И не е много ясно чии пари въртят. Но единият става председател на партията, а другият – първия общински съветник на „Зелените“ в София.

Спомням си как на едно национално събрание попитах вечния председател на предизборния ни щаб Христо Генев от какво се издържа. Той спомена някаква фирма, за която се оказа, че няма никаква дейност в търговския регистър. Когато повторих въпроса с този нов факт, се надигна едно всеобщо негодувание, че едва ли не се меся в личните работи на хората… Въпрос на разбиране е.

И да, тези хора са добре облечени, определено. Разбира се, когато медиите на Прас-Прас пишат за зеления октопод Тома Белев, ми става наистина смешно. Томата е от породата на зелените с ръчно плетените пуловери и като си представя как къта милиони от еврофондовете под някой прокъсан дюшек, се чудя как може разумен човек над 12-годишна възраст да вярва на подобни истории…

Предвид всичко, което се случва в държавата, как виждаш бъдещето на България, погледнато от твоята гледна точка? С хиляди идеали, с твоя опит, с твоя мироглед? Знам, че е много общ и труден въпрос, но дай едни прогнози за след 10-15 години примерно и една за след 50 години.

Аз виждам два сценария за България: един песимистичен и един оптимистичен. Песимистичният е да не успеем да се отървем от срастването между мафия-политика-съдебна власт и това раково образувание да ни убие като нация.

Другото е да стане чудо и да успеем да се отърсим от мафията.

Снимка: Личен архив.

Или не чудо, а по-скоро усилна работа върху себе си и малките неща около нас. Да се погледнем ясно и да си видим недостатъците. Но да не се вглеждаме в тях твърде много, а да се съсредоточим върху силните си страни и от тях да дойде чудото.

Всъщност, когато прочетох този въпрос, една песен зазвуча в съзнанието ми: „Една вера имаме, един живот живееме: България цела да е, секой да я знае.“ И като се замислиш колко много българи са пръснати по света, и на колко от тях им е мъчно и се чувстват прогонени от родината си, и колко рядко се чуват новини от България по света, това е актуална песен дори и днес. И е песен, която може да хване много хора за сърцето.

Дори и сред тези, дето строят сгради монстъри из широкия център на София, на които все пак в огромен размер се вее българското знаме. Ако успеем да намерим общ език с тези хора, да седнем и да се опитаме да се чуем и разберем едни други – ето за такова чудо говоря. И вярвам, че то може да се случи…

Всички знаем за Кубрат и неговия сноп пръчки, с които е демонстрирал на синовете си нагледно своята мъдра поука. Една простичка заръка. Колко много мъдрост и сила е съчетана в нея, а на нас е оставено само да я следваме. Няма нужда човек да се замисля кой знае колко, за да осъзнае, че по единично всеки един от нас е слаб. Ако ще да вложи всичките си сили в дадено нещо – то пак няма да се получи без помощ от приятел, роднина, познат, случаен човек на улицата. Честичко да се сещаме за дълбокия смисъл на снопа пръчки на Кубрат, тогава ще направим живота на другите, а и нашия собствен по-лесен.

Може някой ден прогресивните и по-съпричастните хора в държавата все пак да решат, че искат заедно да работят в една и съща посока и са готови да се слушат един друг, да оставят егото на заден план и т.н.  Изброй 3 или ако имаш вдъхновение – 5  неща, които те трябва да направят, за да накарат останалите да им обърнат внимание, да слушат и – евентуално да им се доверят?

Истинност, Доброта, Търпение.

Това трябва да носят в сърцата си тези хора и да се ръководят в постъпките си от тези принципи. След разочарованието си от „Зелените“ реших да спра да гледам как да оправя света около себе си, а да подредя вътрешния си свят.

И намерих най-подходящото, бих казала вълшебно средство за това – една китайска практика за усъвършенстване на духа и тялото, нарича се Фалун Дафа или Фалун Гонг. Практика, която комунистическата партия в Китай преследва вече 18 години. Когато през юли 1999 г. преследването започва, заповедта на лидера на ККП Дзян Дзъмин гласи: „Съсипете репутацията им, разорете ги финансово, унищожете ги физически.“ Впрегнати са огромни човешки и финансови ресурси, за да се случи това. Дадените срокове са три до шест месеца. Но ето че 18 години по-късно тези хора не само не са изтребени и пречупени, а все повече от тях подават жалби в китайската прокуратура с искане Дзян да отговаря за извършените срещу Фалун Гонг престъпления. Преследването официално не е спряло, но все повече съдии в Китай отказват да съдят Фалун Гонг практикуващи, защото няма за какво. На сайта clearharmony.net четох как една китайка е била освободена от затвора, само и само да не превърне всички затворници във Фалун Дафа практикуващи.

На пресконференция в БТА след незаконното задържане в Сърбия през декември 2014 г. на седем български граждани, последователи на Фалун Гонг, заради проведения в Белград икономически форум между държавите от Източна Европа и Китай. Снимка: NTD TV

Ако силата на Истинност-Доброта-Търпение може да надделее над един брутален комунистически режим с мощна икономика, нима не е в състояние да направи чудеса и в малка България?

Сещаш ли за нещо по-силно от тези три човешки качества, за да се създаде доверие? Разбира се, изглежда лесно и красиво, а на практика понякога е изключително болезнено. Но пък изтърпяването на тази болка е пречистващо, така че… да, Истинност, Доброта и Търпение са трите неща, които един стремящ се към промяна човек е добре да носи в сърцето и ума си.

Между другото, на китайски думата за ум и сърце е една, там не правят разлика между двете. Още нещо, което може да научим от тази древна цивилизация…

 

*Мотото, с което Бил Клинтън печели президентските избори на САЩ през 1992 г.

 

Емилиян Енев: Има преимущества IT сектора да е извън София

Визията на Емилиян Енев
  • Развитие на ИТ сектора в България, посредством разработка на собствени дигитални продукти, които да се превърнат в успешни международни бизнеси.
  • Правенето на бизнес да стане израз на лична свобода и отговорност, чрез изграждане на правилно отношение, ценности и позитивни примери.
  • Създаването на благоприятна среда и екосистема за стартъпи, чрез силни местни общности на дигитални предприемачи обменящи знания и подкрепящи се в начинанията.
  • Прилагане на блокчейн технологията за повече прозрачност, видимост и ефективен обмен на стойност в икономиката и публичния сектор.
  • Развитие на ИТ сектора и дигиталните бизнеси извън столицата, като двигател на местната икономика и предпоставка повече млади хора да остават в родните си места.

Повече от десет години е ясно, че България е любима IT дестинация. Ако можем да се похвалим с реални успехи в някои от секторите на нашата икономика, IT бумът е един от тях. Ще помисля и за друг пример…

От пет-шест години има недостиг на обучени кадри и заплатите в сектора растат до такива нива, че има вече много фирми, които търсят къде да преместят бизнеса си. Ако нищо не правим, красивият IT балон скоро ще пукне.

Знам, че у нас управленците трудно могат да се похвалят с иновативно мислене. Такова няма, но този невероятен шанс да се развием като модерна IT нация, ни се сервира буквално на сребърен поднос. Няма нужда да измисляме нищо кой знае какво. Трябва само да не пречим и да създадем условия за развитие в този сектор. Тогава желаещите сами ще идват.

Необходимо е да направим две неща. Да инвестираме масово в IT образованието и да работим по инфраструктурата. Не само да осигурим бърз Интернет, но също така да свържем България със света физически. Поне да има редовни полети между София и Сан Франциско, Бангалор и Тел Авив – столиците на IT индустрията. Хората трябва да се видят един друг. Личния контакт е решаващ даже и във виртуалния свят.

Но вместо да използваме милионите от Европа за IT университет на световно ниво, решихме да инвестираме в по-перспективни сгради, като стадион за 20.000 човека в малко Видинско селце… Общо взето навсякъде, където се намесват нашите управленци, нещата стават като на Цариградско шосе, където  превърнаха единствената мащабна IT инициатива през последните 10 години от София Техпарк в София Смехпарк…

Именно затова много се радвам на хора като Емилиян. Той има ясна концепция и има конкретни решения за проблемите, които напират. За него бъдещето за IT сектора е извън София. Той е сигурен, че можем да останем конкурентни, ако успяваме да задържим новите ни IT кадри в по-малките градове, където покупателната способност е по-голяма отколкото в София и хората се чувстват по-спокойни, по-щастливи и съответно са по-продуктивни.

Емилиян е измислил множество дейности за да популяризира своя град Русе. Организира обучения, семинари, състезания по програмиране, създава фирми и даже е създал един малък стартъп център. Запознайте се с този упорит човек, който няма да спи спокойно, докато в Русе не се появяват първите големи IT фирми.

Кой няма да иска офис в красивия град Русе с изглед към Дунава?

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Емилиян Енев е роден в Русе, на 37 години. Женен е, с две деца – Виктор и Мария. Завършил е Русенският Университет и има специализации в Германия и Гърция. Работил е на различни мениджърски позиции и от няколко години е предприемач със собствени дигитални продукти. Емилиян Енев е председател на Сдружение в обществена полза Startup Factory, което развива стартъп екосистемата и ИТ общностите в Русе. От една година управлява Recheck – една от първите платформи за регистрация на продукти в блокчейн и проверка на тяхната автентичност и оригиналност. Услугата позволява сигурно управление на собственост и история на изделия.

Каза ми, че не желаеш да ръководиш просто outsourcing център в Русе. Защо не искаш, при положение, че има доста работа в този сектор и обясни каква е точно идеята на Startup Factory.

Аутсорсингът има доминираща роля и определя до голяма степен облика на българския ИТ сектор. Голяма част от компаниите избират да изпълняват проекти и да предоставят различни услуги на клиенти от цял свят. Това е ОК на етапа на първоначално трупане на опит и развиване на уменията – все пак така се учите на чужд гръб и се развивате професионално. Но чистият аутсорсинг означава, че създавате стойност за клиента си и не се възползвате дългосрочно от интелектуалната собственост на разработените дигитални продукти. Вие работите за други в ролята на изпълнител (contractor) и сте обслужващото звено в бизнес процесите на външна организация. По този начин сте зависими от желанията на клиентите си, трябва да сте постоянно на разположение, да коригирате бъгове и аномалии, често да гоните почти невъзможни срокове, а напрежението и стресът са голямата цена в тази игра.

Моята визия за ИТ сектора в България е разработка на собствени дигитални продукти, които да се превърнат в успешни международни бизнеси. Това е една от причините да основем Startup Factory с няколко съмишленици – да изграждаме тази среда и екосистема, които насърчават дигиталното предприемачество и стартирането на собствен бизнес. Защото когато разработите собствен продукт в един момент той започва да работи за вас, носи ви пасивни доходи и можете да си позволите да излезете от оперативната работа делегирайки задачи на други от екипа. Още по-важно за мен е, че запазвате интелектуалната собственост, трупате ноу-хау и имате възможност да печелите от добавената стойност на бизнеса си.

Основателите на Startup Factory – Мартин Панайотов, Вихрен Ганев, Ивайло Шолеков, Емилиян Енев и Калоян Цветков (отляво надясно), искат да видят повече предприемчиви русенци, които стартират свой собствен бизнес. Снимка: Личен Архив

Много хора в България са осъзнали това и са тръгнали по този път, но това не е популярният избор. Създаването на продукт е сложна работа, изисква комплексни умения и изключително много отдаденост и упоритост. Но ако имаме повече успешни истории около нас, ако предприемачите са новите герои, ако променим отношението си към стартирането на бизнес – тогава все повече българи ще тръгнат по този път.

Изброи 2-3 идеи по които работите, 2-3 така наречени Стартъп?

В Русе има бизнеси, които са успешни на международните пазари, но за тях не се говори и остават непознати. Една от компаниите е развила успешен продукт на американския пазар – платформа за намиране на транспортни услуги при преместването на мебели от един град в друг. Услугата работи изключително ефективно и има лидерска позиция в своята ниша – планиране на преместването, селектиране на подходящата транспортна фирма и организиране на всички детайли около процеса.

Друга компания в региона разработва Блайтаб – първият в света таблет за незрящи. Иновацията при тях е новата технология на основата на интелигентни SMART материали, чрез която Брайловото писмо се изобразява дигитално на повърхността на таблета. В момента се подготвя серийно производство на таблета, а адресираният проблем е, че само 1% от всички публикувани книги в световен мащаб имат своя Брайлова версия.

Наскоро екип от студенти и ученици разработи демо и трейлър на компютърна игра, използвайки най-модерните технологии. Има много проекти, които се разработват тихо и дискретно. Ще е добре медиите да обърнат малко внимание на тези истории.

Самият ти работиш по един специфичен продукт. Едно приложение за идентифициране или tracking на продукти и предмети. Можеш ли на кратко да обясниш?

От една година с моя партньор Емил Стоянов разработваме проекта Recheck – мобилно приложение за проверка на автентичността и произхода на различни продукти. Работим с т. нар. блокчейн технология, която доби популярност с крипто валутите като биткойн. С Recheck производители на оригинални продукти или техните собственици могат да ги регистрират в т. нар. дистрибутирана база данни – мрежа от компютри разпръсната в цял свят. Ние създаваме уникална идентичност на всеки продукт и ограничаваме до абсолютен минимум възможността за фалшифициране на изделията. След това към тази уникална идентичност могат да се добавят различни услуги – да се управлява собственост, да се включи електронна гаранция, да се проследява движението на стоките, да се добавят факти и да се вижда историята на продуктите. Например, ти можеш да регистрираш твоя автомобил и да добавяш факти за ремонта и поддръжката му, които да бъдат потвърдени от външни организации като официални сервизи. Реално ние създаваме една среда на повече доверие и сигурност, за да могат хората да вземат по-спокойни решенията за покупка и да получават точно това, за което са платили.

За бъдещето на блокчейн технологията, за създадения стартъп за дигитална идентичност Recheck, за рисковете пред предприемача и за трудностите, които го съпътстват, говори Емилиян Енев пред младежите от националния лагер „Предприемачът като откривател.“ , юли, 2017 г. Снимка: изд. Капитал

Програмист ли си по професия?

Не, опитах се да се науча да програмирам, но това не е моето призвание и силна страна. Все пак имам прилично ниво на технически познания и мога да разговарям адекватно с програмисти. Обикновено моята роля е на пресечната точка между клиента и софтуерните разработчици – уточняване на изисквания, формулиране на задание, управление на проекта и внедряване.

Все пак насърчавам всички млади хора да научат основи на програмирането и алгоритмично мислене. По този начин те ще могат да вземат по-добри решения и да са по-ефективни в своите дейности.

Има ли ги хората в Русе? Добре обучени кадри, експерти по Javascript, PHP, C++ и т.н. Не ли е така, че тези хора моменталически бягат към София или към чужбина, когато изкарат дипломите си?

В Русе има сравнително добре развит ИТ сектор, немалко фирми и стотици хора работещи като програмисти или други дигитални професии. По тези показатели Русе стои по-добре в сравнение с градове като Стара Загора и Бургас например. Но масово учениците след завършване на средното образование напускат града и отиват в София или чужбина. Това важи с особена сила за талантливите и амбициозни младежи със силно представяне на национални и международни състезания. Те избират да продължат образованието си често в английски университети или в други държави. София също привлича програмистите заради повечето възможности и по-високите доходи.

Моето лично мнение е, че Русе предлага добро качество на живот и висока покупателна способност (по-ниски разходи). Животът е по-спокоен и нормален за семейства с деца, Всичко е наблизо, а намирането на училище или детска градина става сравнително лесно. Това се оценява и от работещите в споделеното работно пространство на Startup Factory.

Какво е,  между другото, образованието в тази сфера в град като Русе? Има ли как човек да стане IT специалист в Русе?

Русенският университет “Ангел Кънчев” е с богати традиции в областта на техническите специалности, а катедра “Компютърни системи и технологии” поддържа високо образователно ниво. Има отлични преподаватели, които представят съвременни технологии и помагат на студентите да развият ключови умения. Математическата гимназия в Русе редовно е в топ 5 на национално ниво по редица показатели и дава на учениците фундаменталните познания по програмиране. Обикновено се преподава C++ и няколко русенци са в националните отбори на България по информатика. В други училища нивото също е много високо и отдадени учители допринасят за изграждането на децата.

Но ако искате да станете работещ ИТ специалист най-важното е да попаднете в реална работна среда. Пред очите ми хора без почти никаква предварителна подготовка са се научавали да програмират на джуниър ниво само след няколко месеца стаж в ИТ компании. Също така съм виждал самоуки програмисти, които са развили своите умения с онлайн курсове, видео уроци и налични дигитални ресурси. Насърчавам всички да работят по реални малки проекти и да търсят ментори, към които да се обърнат ако имат затруднения или се сблъскат с непреодолими трудности. Споделянето на знания и опит са един от факторите, които помагат много в развитието на младите програмисти. Другите задължителни предпоскавки са много отдаденост, упоритост и постоянство.

Предполагам, че е във ваш интерес сами да вземете нещата в ръце и сами да обучавате хора. Дали от нулата, дали дообучавате студенти, няма значение. Работите ли по тази линия?

Да, с колегите от Startup Factory организирахме първите в Русе безплатни курсове по програмиране, обучения за ученици и уъркшопи. Нашата мисия е да развием предприемаческата екосистема и ИТ общностите в региона – затова влагаме много усилия да реализираме тези събития, които да запалят младежите и да им вдъхнат увереност в преследването на дигитални професии или собствени бизнеси. Изключително удовлетворение носи това да видим как сме допринесли за това младежи да намерят първия си стаж, да започнат работа, да разработят прототип на продукт или да разработят софтуерно приложение.

Тази година организирахме два курса за ученици за разработка на интернет страници и за JavaScript. Средната възраст на участниците е 12-13 години и някои от тях вече разработват уеб приложения и интернет страници. Искаме да демонстрираме какви продукти могат да се разработват с тези технологии – тогава децата сами ще се запалят и ще поискат да се занимават с дизайн и програмиране.

Безплатните курсове за ученици на Startup Factory привличат сериозен интерес и допринасят за развитието на ключови дигитални и техническия умения на ранен етап. Снимка: Личен архив

Редовно в офиса на Startup Factory идват младежи, които търсят съдействие, консултация или имат въпроси. Искаме да създаваме тази среда на подкрепа и споделяне на знания, където по-напредналите помагат на начинаещите.

Става ли от всеки желаещ програмист?

Не, не става. И не трябва всеки да се стреми да стане програмист заради очакванията за високи доходи. Това е работа за хора с организирано, аналитично и алгоритмично мислене. Ако в училище сте имали редовно тройка по математика – вероятно за вас има по-подходящи области за реализация. Когато избирате с какво да се занимавате по 10 часа на ден, по-добре е това да отговаря на силните ви страни, да се прави с желание и да носи удовлетворение. Има много дигитални професии, които не изискват умения по програмиране – дизайн, техническа документация, изграждане на съдържание, онлайн маркетинг, тестване, управление на проекти и много други.

Организирате и състезания по програмиране. Много готина идея. Кои хора участват и какво представлява това състезание?

Организирахме първите хакатони в Русе и те се превърнаха в своеобразен празник на програмистите. Тези състезания са интензивен спринт по програмиране и целта е само за 24 или 48 часа да бъдат разработени прототипи на софтуерни продукти с работещи функционалности. На финала на хакатоните всички участници презентират своите проекти и победителите получават хубави награди.

Обикновено тези състезания привличат начинаещи програмисти, които приемат събитието като предизвикателство и възможност да демонстрират своите умения за програмиране. Хакатонът симулира напрегнатата работна атмосфера в ИТ компания и помага за подобряване на работата в екип, презентационни умения, формулиране на бързи и изпълними цели, ефективно управление на времето и работния процес. Редовни участници са студенти, ученици, фрилансъри, търсещи работа и заети в ИТ сектора.

През 2016 година реализирахме серията състезания по програмиране CODE4TECH с партньори в 6 български града. В Хасково и Шумен например такива хакатони се организираха за първи път. Искахме да продължим инициативата от Русе и да я изнесем на национално ниво. Над 200 човека се включиха в CODE4TECH и бяха разработени над 50 прототипи на софтуерни продукти.

Това, което ме впечатлява в теб, е постоянството и фактът, че безотказно работиш по твоята мисия, въпреки че нещата са трудни. Вече колко години се занимаваш? И не ти ли е минало през главата да хвърлиш всички компютри в Дунава и да тръгнеш към Сан Франциско? Знам, че именно от хора като теб – организатори в целия процес на дизайн, програмиране и маркетинг – има огромен недостиг по целия свят.

От поне 4-5 години се занимавам с дейности насочени към развитие на предприемаческата екосистема и развитието на ИТ общностите в Русе. Мотивира ме голямата възможност дигиталните професии и стартирането на собствен бизнес да предложат отлична възможност за реализация на млади хора и те да остават и успяват в Русе. Защото е изключително важно да изграждаме тази среда на нормални, работещи, свестни и отговорни хора. За тези хора управлението на бизнес е израз на лична свобода. Те имат общи ценности и амбиции – споделяне на знания, взаимна подкрепа в начинанията и постигане на успех чрез създаване на реална стойност с впечатряващи продукти.

Фотограф: Ивелина Чолакова

Иначе аз имам бизнес в твоята родина Холандия и редовно пътувам дотам. Причините да остана в Русе са свързани и със семейството ми – по-сложно е да се установим на ново място. Иначе съм упорит в тези дейности, защото развитието на екосистема е продължителна и дългосрочна работа, а плодовете идват след години.

Лично аз много се ядосвам, че именно сектора, който позволява на хората да работят отвсякъде онлайн, от Русе или от Родопите примерно, и целия този ITбум се развиват в София. Дори гр. Елин Пелин им е далече на IT босовете. Изцяло объркана политика, ако питаш мен. Съгласен ли си? Можеш ли да развиеш твоята визия какво да направим оттук нататък на държавно ниво? Знаейки, че интересът го има, кадрите са кът, заплатите се вдигат всяка година и инвеститорите вече започват да се оглеждат, скоро ще стане скъпо тук… Не знам. Ако питаш мен, този бум скоро вече няма да е бум. Кажи ти как мислиш. Какво трябва да направим?

Да, ако имате дигитална професия можете да работите от всяка точка на света. Моите впечатления са, че младите хора отиват в София не само заради заплащането, а заради средата, интересните проекти, новите технологии и възможностите да се развиват. В София има много по-голяма вероятност да попаднете в интересен екип от професионалисти и да научите много от колегите си.

Какво да се направи на държавно ниво? Да решим заедно в кои области ще се специализираме, кои са технологичните вертикали и в кои пазарни ниши ще бъдем световни лидери. След това да се насочат ресурси и да се назначат професионални мениджъри с дългосрочен хоризонт и свобода на действие в тези технологични центрове. Ситуацията в Тех Парка в София е изключително показателна какво се случва когато подобни инкубатори и хъбове са под държавно управление и назначенията се правят от министерства и агенции. Тогава водещ интерес става контролът върху паричните потоци, минаващи през тези места.

Въвеждане на пазарни механизми при оценката на представянето и финансирането на учебни заведения – колко от студентите са започнали работа, какви реални иновации са разработени, колко са защитените патенти, какви проекти са разработени съвместно с бизнеса, колко и какви стартиращи компании са основани и какво са постигнали. Елиминиране на паразитното съществуване и разхищението на публичен ресурс.

Да превърнем предприемачите в новите герои – това са хората, които работят изключително здраво, преодоляват невъзможни трудности, създават реалната добавена стойност, нови работни места и конкурентоспособна растяща икономика. Те и техните истории трябва да заемат централно място в медиите.

Да спрем зависимостта от европейските програми. Няма как да развиваш ефективен и конкурентен бизнес, ако значителна част от финансите влизат като грантове, субсидии и други финансови инструменти от национални или европейски фондове. Или си много добър и хората купуват продуктите ти, или фалираш и почваш нещо ново.

Относно този бум в ИТ сектора – имаше много голям ръст заради ниската база като ниво на заплащане, брой заети хора и компании в индустрията. Ще наблюдаваме забавяне на растежа, консолидиране и преориентиране. Надявам се България да не бъде възприемана само като аутсорсинг дестинация и държава на сравнително евтини програмисти с добри умения. Искам да виждам повече развойни центрове и лаборатории в страната ни. Следващата стъпка в еволюцията е да има бум в дигиталните бизнеси и все повече стартъпи с отлични продукти на международните пазари.

В момента си много активен във всякакви форуми и конгреси, свързани с blockchain технологията. Обяснил си ми, че това е бъдещето на съхраняването на чувствителни данни в Интернет. Каква е тази технология и дали България може да играе някаква водеща роля в разработването на технологията в нета? Какво трябва да направим и дали правителството може да насърчава тази дейност по някакъв начин?

Blockchain технологията първоначално спечели популярност и води началото си от криптовалутата биткойн. Това е програмен метод, който позволява запазване и управление на данни в мрежа от компютри разпръснати по цял свят управлявани от онлайн общности. Членовете на мрежата споделят, проверяват и потвърждават информацията чрез своите компютри без необходимост от централен сървър или база данни. Нито един потребител – участник в blockchain мрежата не контролира информацията или пък я използва самостоятелно. Всички участници трябва заедно да удостоверяват точността на данните преди те да се добавят към съвместно притежаваното хранилище.

Това е революционна промяна, защото вече ще намалее нуждата от централни точки на доверие или посредници при транзакции между хората. Хората ще могат да си взаимодействат по-директно, да обменят стойност и сами да проверяват истинността на факти.

В момента България има големия шанс да заяви лидерска роля при прилагането на тази технология за решаване на редица предизвикателства, предоставянето на услуги и управлението на публични данни. Blockchain предлага една децентрализирана среда на повече видимост, публичност и прозрачност. Всички имат сигурен споделен достъп до едни и същи данни и се ограничават възможностите за злоупотреби и корупция. Това отговаря на всички последни регулации на европейските институции – защита на личните данни, съхранение и монетизиране на информация, пълно проследяване на храни и съставки, борба срещу измами и фалшиви продукти.

Правилната политика на България е да стимулира разработката на прототипи базирани на blockchain технологията и да бъде една от първите страни, които смело експериментират с пилотни проекти. Трябва да се идентифицира точно в кои области може blockchain да намери приложение и да реши конкретни проблеми носейки истинска стойност.

 

 

Ирена Ненчева: Оживените села ще възродят България!

ВИЗИЯТА НА ИРЕНА НЕНЧЕВА

  • Да се създаде държавна структура, отговаряща за обновяването на българските села.
  • Да се приемат мерки и постановления, които да повишат сигурността на хората, живеещи на село.
  • Да се осигури финансово подпомагане на всички граждански организации, свързани с възраждането на живот на село.
  • Да се насочи вниманието на обществото към завръщането на хората на село с помощта на медиите.
  • Да се рекламира завръщането на хората към живот сред природата, като здравословен избор на младите семейства в името на бъдещето на нашите деца и да стане модел за стремеж.
  • Да станат по-инициативни хората, живеещи на село и да искат от държавата това което им се полага, докато не им се даде.

От дълго време следя “Имот под наем БЕЗ наем”, инициативата на Ирена Ненчева. Може би съм най-големият й съмишленик. Дълбоко в себе си тя вярва, че България ще се оправи окончателно, чак когато хората се завърнат по селата и възстановят връзка със средата, в която са живели хиляди години.

Деструктивната политика на комунистите да разкарат хората от селата и да ги населят в големите градове се е превърнало в ген. Защо все още много хора са убедени, че да се живее в апартамент е по-престижно, удобно и функционално?! Като в клетки една върху друга във ферма. Какво искаме:  да не се грижим, да не косим, да не поливаме, пазим се да не прекопаем дърво, да не откъснем истинска ябълка, да не говорим със съседите през оградата ли? Да не се движим ли искаме и като следствие да се чудим защо имаме здравословни проблеми? Никъде на Запад не битува такова  убеждение. Не е естествено за човек да живее във въздуха, мястото му е на Земята. Навсякъде е по-престижно и авторитетно да живееш в къща, в близост или по-далеч от голям град и пътуват до работата си в града. На живеещ в апартамент се гледа като на втора ръка човек, който не може да си позволи да живее на свобода в собствена къща. Изоставихме селата, позволихме да ехти в тях плача на онемяла гайда…

Правителството нищо не прави по въпроса. Факт е, че няма НИКАКВИ инвестиции в инфраструктурните проекти в малките общини и села. Само, ако Европа настоява чрез някоя друга субсидия. Училищата се ликвидират и пренасочват големи инвеститори към 4 или 5 концентрирани зони в страната, в които пък има проблем с работна ръка, защото няма вече такава. Ядосвам се на безакълието. Добре, че не съм фен на конспиративните теории…

Красивите села в България. Какво пречи правителството да ги подхване едно по едно? Да инвестира в тях. Да възстанови училището и детската градина. Да отдава част от земите на одобрените от местното общество предприемачи и фирми. Толкова много хора търсят да се изнесат на село, заедно със или без съмишленици. Толкова много професии вече го позволяват. И много чужденци ще се включат. Десетки хиляди от цяла Европа ще ни потърсят за да могат да живеят един по-естествен живот. България има уникална природа, благодатен климат и носи един невероятен дух, който хваща всеки, който минава през тези земи.

Хайде. ОК. Не всеки може да се позволи да живее в Родопите или в Странджа, защото работата му е свързан с големия град. Но защо няма градоустройствен план  за селата около София и Пловдив? Такъв, в които държавата да реализира пътна мрежа, подземна инфраструктура, ток, канал и заедно с местните хора да продават парцели за къщи. Да изградят детски градини и училища. Който е пътувал в чужбина може би е забелязал, че цели квартали се изграждат с улици и улично осветление, а къщите още ги няма. В чужбина ли са луди да смятат, че всяко семейство с деца и прилични за стандарта доходи би трябвало да може да си купи еднофамилна къща с малък двор с люлка за децата? До кога ще живеем в клетки? На 10 етажа с комшиите през балкон на 6 метъра разстояние? Обществото ни става все по-нетолерантно и по-агресивно, защото на всеки един човек просто му липсва лично пространство.

Господа управленци, продължете метрото до Нови Хан или Вакарел и от другата страна до Банкя. Мислете мащабно. Разрешете хилядите декари земи около столицата да се вкарат в регулация. Вкарайте пари в инфраструктурата – ако щете ги вземете от световната банка, лихвите доста паднаха последни години. Ще има нов строителен бум. Гражданите ще си извадят парите на светло и ще построят къщи. Ще има работа, много работа за малки строителни фирми и най-накрая ви гарантирам по-спокойни и по-щастливи хора. Тогава столичаните вече няма да са в повече.

Прочетете за Ирена Ненчева и нейната кауза “Имот под наем БЕЗ наем”. Една от най-важните каузи в България. С най-голямо уважение към Ирена и към нейната мисия, към нейната всеотдайност и за хилядите часове работа. Без пари – само за каузата.

Патрик Смитьойс

В няколко реда

Ирена Ненчева е родена в гр. Летница, Ловешко. Расла е щастливо и буйно на село до 11 годишната си възраст. Завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност актьорско майсторство за куклен театър. От дълги години е актриса в Държавен куклен театър град Бургас. Разведена е, има син на 30 години. Интересува се от смисъла на живота, изкуство, билкарство и бъдещето на България. Хобита – книги, филми, шев, рисуване, зеленчуково производство.

Как се появи идеята „Имот под наем БЕЗ наем“? Защо основа този проект?

Идеята е да се намират хора с взаимно засичащи се интереси. Целта е в пустеещи, празни селски къщи да живеят хора, които искат да се върнат на село, но по една или друга причина не желаят да закупят. Идеята се зароди в момент, в който търсех да закупя селска къща до града. Гледах ги тъжни, самотни, победени от бурените, ветровете и дъжда… и в миг ми хрумна, колко е практично и за рушащата се къща, и за мен самата – да се комбинираме със собственика и. Бидейки си взаимно полезни да спомогнем за съхраняването и във времето. Създадох проекта „Имот под наем БЕЗ наем” за да се възползват повече хора от идеята. Когато такива нетипични, специфични обяви са на едно място, те имат реален шанс да бъдат реализирани във времето,  хората ще знаят къде да ги търсят.  Чрез сайта beznaem.com е създадена национална платформа, база данни само с такива обяви в два основни раздела:  „Търся  без наем”, „Предлагам без наем”. Имаме 1019 обяви от цялата страна. Събрани са за 1 година, след създаването му от доброволец- beznaem.com. Ние сме екип от доброволци, всичко до този момент за 2 години е създадено на доброволни начала.

Колко време работиш и колко семейства си настанила до сега? Колко последователи има  сайта?

Реално доброволно работя по инициативата вече 3 години чрез група във Фейсбук „Имот под наем БЕЗ наем”. Споделените, реализирани обяви до момента са 129 за цялата страна. Нашите златни 129 зрънца, с които засяваме  взаимоотношения на взаимопомощ, като внимателно пристъпваме в тази деликатна за българите тема – родните ни къщи в селата. Знам, че не всички споделят с нас в групата радостта си, ако има успешен финал на търсенето им. Вероятно са доста повече от тази бройка. Групата във Фейсбук „Имот под наем БЕЗ наем” има в момента 32 780 съмишленици.

Имате ли някакъв бизнес модел за „Имот под наем БЕЗ наем“? Поне самата ти да се издържаш?

За момента не, нямам бизнес модел, но вече е необходим такъв. Правя първи стъпки  в тази посока, тъй като развитието на инициативата в бъдеще се нуждае от средства. С доброволчество е доведено до този етап, но за да стъпи на стълбата на усъвършенстването и разширяването са необходими средства. Необходими са  професионални  грижи за сайта и за дейностите, които произлизат от нуждите на хората, пуснали обяви с желание да доверят селската си къща за стопанисване. Усилията ми до момента, положения труд в годините, отделеното от мен лично време е много, и напълно доброволно от моя страна, без за това да съм получавала лично каквото и да е заплащане. Другите администратори на група също са доброволци. Специални благодарности за тях – Силвия Велкова, Анета Станева, Диана Димитрова, Андрей Ненов и много други. Чудесни хора чудо правят, нали! Получих малък размер дарения от съмишленици, но изразходените от мен средства в пъти превишават дареното. Работя като актриса, с това се издържам. В свободното си време доброволно работя в сайта и в групата на инициативата във Фейсбук „Имот под наем БЕЗ наем”.

Говорила си с много хора, търсещи къща на село. Какви са главните причини за да желаят преместване на село?

Според моите наблюдения това са обичта към селските къщи у много българи, спомените им от хубаво детство, желание да съхранят българските традициите, стресът в градовете, замърсеният въздух, непълноценната храна, която се предлага там, осъзнаване на изключително полезното влияние на естествения начин на живот – в близост до природата, желание децата да израстват в спокойна среда, тичайки на воля, отглеждане на зеленчуци в собствена градина  и т.н.

Групата става ли все по-голяма, или по-скоро след първоначалния интерес и еуфория, тези които са търсили, вече са намерили и няма кой знае колко нови желаещи.

Напротив! Интересът към идеята не е изчерпан, дори тепърва ще се развива. Последователите й продължават да нарастват. Имаше пик, преди време с месеци приемахме стотици на ден в групата, имаше 3-4 дни с хиляди заявки на ден /след първата статия написана за инициативата/,  помня ги, усмихва ме споменът… В момента новите заявки за членство са около 100 на ден. Определено в сайта се увелича броя на обявите, което много ме радва. Увеличават се и посещенията на сайта. Подобрява се начина на написване на самите обяви. Вече не са кратки, сухи и информативни, а заприличват все повече на лични, откровени писма. Учим се как да го правим. За моя радост срещам желание у достатъчно много хора в групата да проучим търпеливо възможностите, които дава такава провокираща идея. Възможно е в близко бъдеще, тази тенденция за завръщане на село, да се превърне в нещо модерно, авангардно.

Има ли интерес от българи които живеят в чужбина или от чужденци?

Има забележителен интерес от българи живеещи в чужбина към инициативата и дори подкрепа от тяхна страна на дейността. Чужденците все още не са запознати с тази наша уникална инициатива. Тя бе замислена от българи за българи. Нямам информация някъде да има развит подобен проект, мисля, че е уникален.  Бих се радвала да науча за неин  аналог в друга държава за да почерпя опит в организацията, а не бавно да търся как да се осъществява. Иска ми се да сгъстя времето за намиране на перфектната формула. Трупаме опит и ходовете узряват последователно по пътя.

Защо просто не купят къща? Има села, където все още за 2-3000 лева можеш да купиш къща с двор.

Правих анкета в групата преди време с този въпрос. Най –много се отбелязаха в отговора: „Нямам средства да закупя, но имам средства да поддържам”. Нека имаме и друго в предвид –  ниски са цените на селски къщи, които са далеч от големите градове. Близо до оживените такива, цените на селските къщи са доста сериозни. Нещо много мило, човешко забелязвам – някои от собствениците, които предлагат селски къщи за стопанисване, истински се вълнуват от възможността да споделят, да помогнат, да дадат нещо свое на друг точно по този начин БЕЗ наем, без финансови взаимоотношения, откриват красотата на това да споделиш с друг човек, да се довериш… Имаме нужда да си вярваме един на друг, изморихме се от недоверие и враждебност помежду си и с това решение се отказват от недоверието, и си позволяват да потърсят, да мечтаят, да споделят с другите какво искат ….

Има ли често проблеми между собственици и “наематели”?

За моя радост няма споделени с нас голям брой оплаквания от реализираните обяви. Има споделени 4 случая с недоразумения, но не и категоричен проблем в тези нови взаимоотношения за доверяване на селски имот. Най-отговорно заявявам, че тези взаимоотношения се развиват чудесно между отговорни, коректни, разумни и реализирани човеци. Такива и успяват да намерят селски къщи.

Има ли “хитови” села, където вече има цяла нова общност от нови заселници?

Все още нямаме такива села. Силно се надявам, в бъдеще да изберем едно село и да се свържем със собствениците на празни къщи там. Да населим едно конкретно село някъде в България. По мое мнение кметовете на селата могат много да помогнат на инициативата, като лично информират самите собственици на пустеещи къщи за проекта „Имот под наем без наем”. Хубаво е собствениците да знаят, че има специализиран сайт за обяви, търсещи стопани на селски къщи beznaem.com. Ако някога пожелаят да потърсят стопани за къщата си, ще знаят къде да пуснат обявата си за да имат шанс да го открият.

Външен човек ще каже, че много от клиентите  ти са откачалки. Вид ново поколение хипстъри, вегани, които цял ден се занимават с йога, децата без ваксини, вечно със сополи… Така ли е?

Всяка нова идея винаги има противници. Ние не сме откачалки, ние сме човеци, с желание да си помагаме един на друг. Който ни възприема като откачалки, за мен е победен от отчуждението, изолацията и липса на желание да си помагаме взаимно. Каква е алтернативата в техния случай? Един срещу друг ли да живеем в бъдеще? Абсурдната поговорка „Я не сакам аз да съм добре, сакам Вуте да е зле”- това мислене ли да развиваме? Този път ли да вървим?

Моята душа не избира това. И съм тръгнала по друг път. Ето че има и други като мен. Не очаквам  проекта да бъде възприет от всички. Това е зараждане на качествено нов тип взаимоотношения и е абсолютно естествено да не се приема с отворено сърце от всички хора. Толкова сме различни хората! Оказа се, че не са малко хората, които разбират колко много шанс, практичност, лична отговорност, обич и загриженост към къщите им  има в тази нова възможност. Колко много мечти се сбъдват по този начин!

Предполагам, че за тези хора най-трудно е да намерят училище за децата и някакъв поминък. Как се справят? Какви са твоите наблюдения?

Темата с поминъка по селата е тежка, всички знаем какво се случи в селата, нали? Знаем какво се случи с детските градини, училищата, колко много от тях бяха закрити… Това са фактите, пред които можем само да мълчим и да направим единственото възможно – да действаме в посока на промяната  на сегашното положение. Човек поеме ли в един момент цялата отговорност на това, което му се случва, започва да става свободен. Нямам лично време за да бъда във връзка с хората, които са доверили или живеят без наем, и не знам как се справят и какви са им проблемите на село.

С какви проблеми по принцип се сблъскват клиенти ти? Все пак културен шок, или по-скоро практични проблеми.

Със сигурност мога да кажа от наблюдение, че трудно е на хората, защото не знаят точно какво искат. Обикновено са на ясно какво не искат, но какво искат – явно това е по-трудното знание.

Много се говореше по едно време за ИТ селища. Хора с високо технологични професии да работят дистанционно. В реалност, твоите хора с какво се занимават? Как изкарват хляба?

Всеки различно … Повечето пътуват и работят в градовете. Но нямам достатъчно информация за това.

Предполагам, много къщи си търсила и с много хора си говорила по въпроса за обезлюдените села в България. Колко села има в България изобщо, знаеш ли?

Да, с много хора съм говорила по темата, имам впечатление, че повечето искат да ги съхранят, но не виждат начин за това. Този проект им дава един от многото възможни начини за да ги запазят във времето.  В инициативата откриха  възможност за това. 5302 населени места има в България, от които 5045 са села, това са данни от нета, не знам дали са точни.

Как виждаш бъдещето на българското село в по-дългосрочен план?

Бъдещето на българското село зависи от индивидуалния избор, който ще направи всеки от нас поотделно, който има желание да се върне за да живее на село. Ако много изберат да се върнат на село и го направят, и започнат да искат и да се борят за това си решение, държавата ще се съобрази, надявам се. Бавно ще бъде, няма да е лесно… И какво от това? Да се откажем само защото нещо е трудно? Лично аз не се отказвам от нещо само защото било трудно. Трудно, не трудно правя го, защото го искам. Надявам се нашите държавни институции да ни обърнат внимание, да ни подкрепят. До този момент няма реакция от тяхна страна към нашите действия… Ще помогнат ли на българските села и на хората, които искат да живеят в тях? Иска ми се повече хора да разберат, че естествения живот за човешкото създание е на село,  а не в градовете.

Държавата трябва ли да води по ясна политика спрямо селата? Аз, примерно често съм мислил, че държавата трябва да започне да изкупува изоставените  имоти. Да вкара необходимата инфрастуктура в селото, да продава земите около селото на фирми които биха инвестирали в работни места и да продава парцели в регулация на желаещите от големия град. Село по село. Не знам. Споделяш ли тази визия?

Чудесно би било, но засега няма никакви симптоми за такива намерения от страна на държавните институции. Бог не е забравил селата, защото те още са там, чакат ни в гробищно мълчание, но държавата, с наша помощ ги обрече и превърна голяма част от тях просто в човешки пустини. В Европа не е така. Селата са пълни с живеещи постоянно в тях хора, които всекидневно пътуват до града за да работят.

Предполагам, че самата ти отдавна живееш на село? 

Живея на село от около 3 години, на 25 км от Бургас. Пътувам до работа в града с автомобила си всеки ден. Живея на село, защото  само там се чувствам жива! Защо ми е да живея, ако не се чувствам така… Това е единствено правилния избор за мен, за да съм щастлива – чист въздух, тишина, труд в градината, асма и под нея маса, коте, куче, съседи, с които съм в реален контакт, пейка пред портата, лястовичките на верандата, огъня вечер, светулки, смок, белка, таралеж и пор, все вълнуващи срещи имах с тях.. не мога да изброя всичко обикновено, реално и огромно в своята истинност!