Вени Марковски: Не бива да се предаваме

Визията на Вени Марковски
  • Всичко започва от съдебната система. Не може да има здраво общество, ако то е създало болна и неработеща съдебна система. Или по-точно: работеща по поръчка прокуратура.

За жалост, моите разговори с българи в чужбина как те биха могли да бъда полезни при един опит да извадим каруцата от калта, в която се намира България, често свършва със следното заключение: Патрик, разбери, ние не сме избягали от България, избягахме от българите.

Вени е полезен кадър. Само му прочетете  CV-то. Сигурен съм, че и той би помогнал и се надявам в един момент да успея да го убедя. Но засега само се мъчих от него да изцедя някой съвет или визия за посока, както му е реда в Свободни. Не успях. Прекалено скромен или мъдър, не знам. Мислих да не публикувам неговото интервю от липса на послание. Но после реших, че Вени може би най-интелигентно ми е обяснил, какво куца в нашите или вашите отношения.

Повечето българи, установили се в чужбина, гледат на Родината с романтично-носталгичния поглед на отминалото безгрижно детство. Други въобще не обръщат взор към България, нямат време, особено онези ангажирани със сериозна работа. Течението на буйната река, из която сърфират, ги носи към непознати и любопитни брегове и не намират и миг за поглед назад. Малцина са тези, като Вени Марковски, които съпреживяват за България, които продължават да упорстват да променят манталитета на „нашенците“ – същият, онзи андрешковски манталитет (на селския хитрец, който не плаща данъци), който толкова ни дразни, когато го виждаме у другите, но и който ни кара съвсем безскрупулно да подаваме банкнота в протегната ръка на катаджията, когато ни хване да говорим по телефона, докато шофираме без колан на червено.  Този манталитет „нашенците“ често се опитват да прилагат и в чужбина,  да “изиграят”, да “прецакат” системата, като си мислят, че чужденците са балъци, а нашенци са хитреци и така се провалят…

Именно към „нашенците“, а не към българите е насочено критичното му отношение, за това че „нашенци“ все очакват някой друг да оправи проблемите ни, а не се заемаме сами да си ги решим, обикновено с оправданието: Ама аз нали им плащам данъци, те трябва да чистят.  Според Вени, в това отношение „аз” – „те” и се състои проблемът, който не можем да решим вече толкова години.

Много интересна съпоставка прави между разклатените плочки на тротоарите и състоянието на обществото: „всичко това започва от разклатените плочки, които издават, че цялата ни обществена система се клатушка.“

Все пак Вени дава едно разумно (според мен) решение: „Да образоваме хората, за да може нашенци да намаляват. Това е спасението: повече българи, по-малко нашенци. Повече хора на XXI век, по-малко байганьовци.“

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Вени Марковски е  един от двамата създатели на първия в София Интернет оператор. Съосновател и председател на УС на „Интернет общество – България“. Бил е член на борда на директорите на международното „Интернет общество“, на Интернет корпорацията за имена и адреси, на международната организация „Компютърни професионалисти за социална отговорност“, на Нов симфоничен оркестър и др. Автор на множество публикации в родните и чуждестранни медии.

Понастоящем живее в Ню Йорк, но често посещава България. Сред хобитата му са играта на тенис и карането на ски.

Първият и най-горещ въпрос: Човек с такова CV, който е създал и продал една от най-известните фирми свързани с “нови” технологии в България, интернет доставчика BOL.bg – по презумпция има страхотни възможности в IT сектора в България – what the … are you doing in America?

Аз заминах за САЩ през 2005 г. по лични причини, които нямат нищо общо с тогавашния ми Интернет-бизнес в България. Не съм се откъснал от страната, но навън има също възможности за реализация; пък и не съм единствен – ето, първият ни служител в БОЛ.БГ, Николай Горчилов, сега е в Индия и развива Интернет бизнес там.
Това, което правя в САЩ е, че пак си работя същите неща, както и в България; просто местожителството ми е в Ню Йорк – градът, който (като мен) не спи.

Вени Марковски говори пред ОС на ООН по случай приключването на преговорите за WSIS+10. Декември, 2015г. Автор: UN Photo/Evan Schneider

Няма да те питам много как живееш в Щатите. Някои хора ще те намразят…

Не съм сигурен, че ще ме намразят точно или пък само заради това. Истината е друга, разбира се – аз пътувам и работя много, а за нашенци тежката работа не е основание за завист. Но в социалните мрежи се вижда, че бай Ганьо мрази на принципа ‘Га не мразим, не мо’ем заспим (“Когато не мразя, не мога да заспя”). Оказва се, че има хора – озлобени, мразещи, изпълнени с негативни емоции, които обаче се преструват успешно; ето, наскоро един такъв нашенец не издържа и избълва порция злостни думи по мой адрес във Фейсбук. Познавам го бегло, нямам спомени да съм имал някакви кой знае какви отношения с него, затова излизащите изпод клавиатурата му змии и гущери бяха неочаквана изненада. Не е неприятна, а просто е изненада. Аз, естествено, не се разсърдих, но се учудих – ненормално е човек да носи в себе си години наред злобата си, а да ме поздравява, да прави мили очи и да си общува с мен… Ненормално и тъжно е. Не мога да си обясня такова поведение – може би защото не са ми познато такива чувства – аз не мразя, не завиждам, не злобея… Напротив –  усмихвам се и ми е винаги интересно и забавно… Ти можеш ли да го обясниш?

Затова да те питам за България. Често идваш насам. Защо? Само да видиш приятели и роднини, или имаш още проекти в България?

Идвам, разбира се заради приятелите и роднините, но и защото изпитвам чувство на дълг към България…

Моля?

Да,  това е страната, дала на семейството ми подслон един месец, след като съм се родил. По онова време югославският комунистически диктатор Тито вече е осъдил дядо ми на затвор през 1948 г., а след това и на пет години концентрационен лагер (1956-1961), лишил го е от граждански права, а към сина му – моя баща, както и към майка ми югославската ДС (УДБ) е имала такова отвратително отношение, че те са били принудени да емигрират. България дава подслон на семейството ми; няма как да не съм ѝ благодарен.

С дядо си, Венко Марковски, академик на БАН и народен деятел на културата. Декември, 1987г. Снимки: Личен архив

Но как съчетаваш това чувство с описания случай по-горе?

Няма връзка между двете. Нашенци, които злобеят, не са българите, които са приютили семейството на един зловещо измъчван от комунистическите палачи поет. Това е все едно днес аз да се хваля с това, че българите били “четвърти в света” по футбол през 1994 г., само защото тогава съм правил ИТ-центъра на Българския футболен съюз и съм се познавал с Вальо Михов. Заслуга за постижението си имат футболистите, треньорите, ръководителите на БФС, както и клубовете, в които те играеха. Ние сме само зрители. Да се гордеем с техните постижения или да се срамуваме – и двете са признак на комплексарщина, на комплекс за малоценност. Е, сега вече някои нашенци може да ме намразят още повече – ще си кажат: “Не стига, че го мразя, че му го казах, но той се преструва на много цивилизован и не ми отвръща по същия начин! На какъв се прави тоя, бе?!”

Добре, да се върнем към темата. Много съм се интересувал за развитието на IT сектора и се ядосвам, че твърде малко пари се инвестират в IT образования и всички науки свързани с него. Също се ядосвам, че все още прекалено се набляга на оutsourcing. Няма достатъчно български продукти и софтуерни решения. Как виждаш ти този сектор в България. Дай кратък анализ на сегашното положение, проблеми, предимства за “made in Bulgaria”, нашите предизвикателства и някаква стратегия за бъдещето.

Има много предимства за “произведено в България” – страната е в ЕС, има ниски данъци, разполага с качествени хора, които работят или ръководят прилични компании. Има мои колеги, които продължават да развиват бизнеса си в страната; не всички са като мен, а и чужбина не е за всеки. Проблемът, който нашите сънародници трябва да разберат, е друг: България не е единственото място за подобен бизнес. Тя се конкурира със страни от цял свят и трябва да се стреми да е по-добра от тях. Винаги. Това ще рече ВСЕКИ един от нас да трябва да се стреми да бъде по-добър от другите, по всяко време. В ИТ-бизнеса има голяма конкуренция и България трябва да се бори за всеки клиент.

Възможно ли е ти и други български IT герои да се обедините в едно сдружение и да привлечете големи компании към България. Примерно, кметът на Елин Пелин, енергичен и много деен човек от сектора, ще ви уреди землена площ в Елинпелинско (близо до летището + чист въздух) и Apple, Intel, Oracle и други ще изберат България за R&D или за производствена локация в Европа. Може ли да стане?

Всичко е възможно, но някои неща са малко вероятни. Ето един пример – преди година помолих шефа на сравнително голяма щатска компания (над 7000 програмисти) да промени пътя си и да мине през България. Организирах му срещи с ИТ-бизнеса, както и с държавните институции. От бизнеса остана много доволен, но за беда дойде в България дни, след като Борисов бе подал оставката си и явно обстановката му се е видяла несигурна. Човекът реши да не инвестира у нас, а жалко – искаше да започне с 250 програмисти, които да станат 1000 до няколко години. Сметката е много проста – 1000 програмисти, на работа за щатска компания, носят в страната огромно количество пари.

А за тези компании… Защо да идват у нас, след като дори и да получат това, което ти казваш, ще им се наложи да живеят не в Елин Пелин, а в София. И за да отидат до Елин Пелин, ще губят часове наред всеки ден. Ще ходят по разбитите и мръсни улици. И, може би най-важното: ще ги гледат намръщено едни нашенци, които ще си мислят: “Тия, па! Какво ми се правят на интересни, все едно не сме виждали големи компании!” А някои не само ще го мислят, но и ще го изричат на глас, ще ги плюят и т.н.

Вече си в Щатите 15 години. Какво е най-ценното което си научил там? И какво могат българите като народ или България като държава да научи от американците?

Няма едно ценно нещо, няма и нещо, което да сме показали, че хем искаме, хем можем да научим, хем ще го приложим на наша почва. Пример – в САЩ може независим прокурор да разследва президента, а ФБР редовно вкарва в затвора  конгресмени. Как го виждаш това в България? А можеш ли да си представиш не просто кампания #metoo (англ., и аз също) срещу насилието от страна на мъжете към дамите, че и някой властимащ да си подаде оставката заради нецензурни шеги или груби подмятания по адрес на жените?

В резерват за соколи, щат Вермонт. Снимка: Личен архив

Дали тези неща са приложими тук? Ще дораснем ли дотам?

Не знам дали някога ще “ги стигнем американците”; Тодор Колев, когото имах честта да познавам и продължавам да уважавам, имаше цяла песен, че това няма как да се случи. Те изграждат демокрация 200 години повече от нас и все още имат сериозни проблеми. А у нас хората си мислят, че щом сме членове на ЕС, значи всичко ще се оправи. Ще се оправи, ако има мотивирани хора, които да използват членството в ЕС, за да направят страната по-добра.

Кое намираш като хубаво качество, талант или даденост в България, което ще бъде от ползата на американците?

Много талант има в България, но е факт че можем да го сравним на какво ниво е едва тогава, когато се конкурира с таланта по света. Има и много талант, който у нас не се признава, по същата логика, за която говорих по-горе: “А, бе, кой е тоя, бе?”. Как мислиш, защо хора като Тео Ушев, Герасим Дишлиев, Димо Райков са в чужбина? Не, че у нас няма талант – естествено, че има, но той се съревновава на малкото игрище, на черния терен. Черен, но не от чернозема, а от черната злоба и завист. Когато в продължение на 140 години държавата е била тази, която е “давала” храната, нормално е системата да е изкривена. Да не говорим, че нашенецът по принцип не иска да дава пари за изкуство, защото и той е свикнал, че държавата ще храни писателите, художниците, певците и актьорите… И така не е от социалистическо време, а от самото Освобождение 1878г. На думи много почитаме и уважаваме творците, но като опре въпросът до делото – например да си купим техните книги, веднага бием отбой.

Ти си с богат международен опит: работил си къде ли не по света; какво ще кажеш за пътя на България от тук нататък? Дай 3 или 5 неща които трябва да бъдат променяни. Как виждаш това да стане и кой ще ни помогне?

 Трудно е да се дават рецепти отдалече, а и нямам претенциите да разбирам добре  случващото се в България; ще ти дам пример – аз не се интересувам кой е на власт, искам който и да е на власт, хората да виждат, че страната се развива напред и нагоре, а не назад и надолу. Мнозина се чудят как така продължавам да помагам на България – водя инвеститори, участвам в конференции и т.н. А аз им се чудя на друго – защо някои или дори същите хора непрекъснато се оплакват, че това не било добре, онова било кофти, но самите те не се хващат да го оправят!? Защо искат някой друг да им го оправи? Ето, тази година отидох на почивка на Черно море, докато мнозина предпочитат морето в Гърция!? Излиза, че хора като мен – емигранти, не само покриваме търговския дефицит на страната с парите, които пращаме на близките си, но и като се приберем в България, харчим изкараните с пот на челото пари в чужбина… у нас! А нашите политически патриоти ходя на почивки в чужбина и харчат получените (често те не са изработени!) пари там.
Манталитетът на нашенци няма да се промени, но ако се промени съдебната система и вместо цацаратура има работеща прокуратура, тогава поне ще има усещане за справедливост. Днес вместо подобно усещане, има направо разбиране, че системата е калпава и управляващите никога няма да бъдат наказани за престъпленията, които извършват. Подобна липса на справедливост убива всеки порив за създаване на общност.

Изказване пред среща на министрите на далекосъобщения от Източна Европа. Май, 2010г. Снимка: Личен архив

За мен, може би защото съм юрист по образование, основният проблем на демокрацията в България е липсата на върховенство на закона.

Не мога да ви дам готови рецепти или някаква визия, защото това според мен не е работа на един отделно взет човек, а на политическите партии; ние – гласоподавателите – трябва да прочетем какво ни предлагат, да ги питаме как ще го реализират и да гласуваме според наученото. За съжаление, поради късата памет на народа, партиите не си правят труда нито да пишат кой знае какви програми, нито да ги изпълняват; нашенци все още гласуват първосигнално, като особена роля в този процес играят думи като „комунисти“, „Европа“, „Русия“ и т.н.

Ти беше кандидат за кмет по едно време; какво искаше да промениш тогава?

Това бе през 2003г., тогава казах, че имам само една мечта – да видя плочките по улиците подредени така, че човек да може да ходи по тях в дъжд и сняг, без да се страхува, че като стъпи отгоре им, те ще го опръскат с кал, защото са разклатени и събират вода под тях.

Е, това е майтап, нали?

Не, защо? Има връзка между подредените правилно плочки и асфалтираните улици (без дупки) и… състоянието на обществото, качеството на живот в държавата и щастието на хората. Подредените плочки означават подредено общество. Паркираните по тротоарите коли са признак, че обществото търпи някакви хора, които не се съобразяват с останалите. Липсата на условия за движение по улиците на хора в инвалидни колички, а и на бебешки колички, е достатъчно ясен знак, че обществото предпочита да не се затормозява с мисли за хората в неравнопоставено положение. Помисли си сега за домовете за “изоставени деца” и как обществото се отнася към тях? Да не започвам с другите, по-големи и по-значими теми – за отношението на нашенци към различните – роми, бежанци, евреи и т.н.

И всичко това започва от разклатените плочки, които издават, че цялата ни обществена система се клатушка. Хората поотделно са чудесни, но събрани заедно се оказват без опора. Ние поддържаме ред и чистота в домовете си, но за улицата ни е все едно. И винаги намираме оправдание, което най-често е “Ама аз нали им плащам данъци, те защо не чистят”. Виждаш ли – още в това отношение “аз” – “те” се съдържа проблемът, който не можем да решим вече толкова години.

Липсва връзка между държавата и гражданите ли?

Не само. Липсват много връзки. Например някои (много?) хора продължават да не разбират, че има връзка между труда и заплатата. Ние се шегувахме по време на социализма с приказката “Те ни лъжат, че ни плащат, а ние ги лъжем, че работим”, но се оказва, че и днес е така. Непрекъснато излизат проблеми – бедни шивачки работят месеци наред, а фирмите не им плащат. И т.н., и т.н.

Липсва разбиране кой с какво се занимава в живота. Автори изглежда не разбират, че у нас не можеш да станеш милионер от една песен, колкото и да е популярна. Ако една песен е много слушана или гледана в YouTube, тя няма как да направи автора, изпълнителя или продуцента ѝ богати. Впрочем, знаеш ли кой наш изпълнител има най-гледaните песни в YouTube?

Азис?

Точно така – стотици милиони са видели неговите песни. Ще кажеш: “Ама това е чалга!”, а аз ще те попитам – къде са тогава сериозните изпълнители, защо техните песни не се гледат като “Хабиби” – над 61 милиона пъти? Или като “Сен Тропе” – 49 милиона. Имаме неколцина супер-професионалисти, като Лили Иванова, например, която би трябвало да е пример за всеки музикант и изобщо – за всеки човек на изкуството. Жената е талантлива, но – подчертавам това “но” и се труди къртовски: ежедневно, всяка седмица, всеки месец, година след година. Концерт след концерт, диск след диск. Няма оплакване от лоши условия, няма жалби по адрес на музиканти, продуценти или осветители. Ние дори не се замисляме за труда ѝ, когато тя излезе на сцената и се раздава в продължение на два часа. Гледах я преди две години в Лондон и още не мога да се отърва от чувството, че съм видял човек от друга вселена. Бих искал да мога да пиша стихове, за да ѝ посветя някое стихотворение, от което да направи песен, но уви – не разбирам от поезия. Пробвах се, писах, трих, писах, трих – не става. Но си признавам – в няколкото разговора, които съм имал с нея, съм се чувствал изпълнен с щастие, ведър, засмян. И същевременно, ако отвориш сайтовете или вестниците – непрекъснато се намира някой да каже някаква глупост за нея. Т.е. нашенецът не разбира, че може да черпи от Лили Иванова сили, енергия, да се учи, да я гледа и да казва на децата си: “Бъдете като Лили, ако искате да успеете!”

Нашенецът не иска да се извиси до нейното ниво, а иска да я принизи до своето.

Сещам се за още примери с музиканти, при това най-различни – от Васко Василев до Мишо Шамара. От Александрина Пендачанска до Соня Йончева. Хора, от чиято кариера можем и трябва да се учим (е, някои се учим, разбира се), но вместо това нашенци четат глупостите за тях по нашите медии и си мислят: “Какво толкова, бе, и аз да имах такъв глас, щях да пея още по-добре”. Тази връзка между действителността и самомнението е ужасяваща. Погледни Григор Димитров или Димитър Бербатов. Върховно успели спортисти, но какво им струва това? Нашенецът не се замисля, че зад всяка победа има много пот, че и кръв.

Нашенецът гледа парите, които тези хора са изработили, но не вижда труда, който те полагат.

Никой не ходи на тренировките на Григор Димитров, за да види, че те са ежедневни, че той спазва режим, но не веднъж в годината, а всеки ден. Никой не се интересува от раните по краката им, от синините  и следите от бутоните по глезените на Бербатов. Не, но всеки е познавач и знае много добре как би трябвало да играят. За отношението към Стоичков пък не ми се говори, че нямам думи направо.

Ти ме разби – откъде тръгнахме, докъде стигнахме…

Не, това е нормално – защото нещата са свързани. Хората трябва да разберат, че с омраза нищо хубаво не могат да постигнат. От това, че завиждат, мразят и злобеят, те няма да станат нито по-умни, нито по-богати, нито по-малко дебели или по-малко плешиви. Омразата, завистта, чревоугодието, алчността, гневът, мързелът са сред най-лошите качества на нашенеца. Забележи – не казвам “на българина”, защото не е вярно, че българите са хора с такива качества. Не са! Такива са нашенците – байганьовците на XXI век. Българинът се справя чудесно, когато е в среда, в която съществува справедливост – и затова много българи успяват навън, ако приемат правилата на играта и започнат да ги спазват. И обратното – не успяват онези, които искат да “изиграят”, да “прецакат” системата, които си мислят, че чужденците са балъци, а нашенци са хитреци. Впрочем, това си личи и в народните приказки – положителният герой е Хитър Петър, а не Умен Петър.

И какво правим?

Не се предаваме, продължаваме да се борим и да образоваме хората, за да може нашенци да намаляват. Това е спасението: повече българи, по-малко нашенци. Повече хора на XXI век, по-малко байганьовци. Ще отнеме много време, но не бива да се предаваме или отказваме. Аз съм писал статия по темата, през 1997 г., звучи много актуално: Защо в България нищо няма да се промени в следващите 25 години. Остават още пет години, за да видим дали някои неща ще започнат да се променят. Но, предупреждавам те: аз не съм Ванга и може и да греша в предсказанията.

 

 

Емилиян Енев: Има преимущества IT сектора да е извън София

Визията на Емилиян Енев
  • Развитие на ИТ сектора в България, посредством разработка на собствени дигитални продукти, които да се превърнат в успешни международни бизнеси.
  • Правенето на бизнес да стане израз на лична свобода и отговорност, чрез изграждане на правилно отношение, ценности и позитивни примери.
  • Създаването на благоприятна среда и екосистема за стартъпи, чрез силни местни общности на дигитални предприемачи обменящи знания и подкрепящи се в начинанията.
  • Прилагане на блокчейн технологията за повече прозрачност, видимост и ефективен обмен на стойност в икономиката и публичния сектор.
  • Развитие на ИТ сектора и дигиталните бизнеси извън столицата, като двигател на местната икономика и предпоставка повече млади хора да остават в родните си места.

Повече от десет години е ясно, че България е любима IT дестинация. Ако можем да се похвалим с реални успехи в някои от секторите на нашата икономика, IT бумът е един от тях. Ще помисля и за друг пример…

От пет-шест години има недостиг на обучени кадри и заплатите в сектора растат до такива нива, че има вече много фирми, които търсят къде да преместят бизнеса си. Ако нищо не правим, красивият IT балон скоро ще пукне.

Знам, че у нас управленците трудно могат да се похвалят с иновативно мислене. Такова няма, но този невероятен шанс да се развием като модерна IT нация, ни се сервира буквално на сребърен поднос. Няма нужда да измисляме нищо кой знае какво. Трябва само да не пречим и да създадем условия за развитие в този сектор. Тогава желаещите сами ще идват.

Необходимо е да направим две неща. Да инвестираме масово в IT образованието и да работим по инфраструктурата. Не само да осигурим бърз Интернет, но също така да свържем България със света физически. Поне да има редовни полети между София и Сан Франциско, Бангалор и Тел Авив – столиците на IT индустрията. Хората трябва да се видят един друг. Личния контакт е решаващ даже и във виртуалния свят.

Но вместо да използваме милионите от Европа за IT университет на световно ниво, решихме да инвестираме в по-перспективни сгради, като стадион за 20.000 човека в малко Видинско селце… Общо взето навсякъде, където се намесват нашите управленци, нещата стават като на Цариградско шосе, където  превърнаха единствената мащабна IT инициатива през последните 10 години от София Техпарк в София Смехпарк…

Именно затова много се радвам на хора като Емилиян. Той има ясна концепция и има конкретни решения за проблемите, които напират. За него бъдещето за IT сектора е извън София. Той е сигурен, че можем да останем конкурентни, ако успяваме да задържим новите ни IT кадри в по-малките градове, където покупателната способност е по-голяма отколкото в София и хората се чувстват по-спокойни, по-щастливи и съответно са по-продуктивни.

Емилиян е измислил множество дейности за да популяризира своя град Русе. Организира обучения, семинари, състезания по програмиране, създава фирми и даже е създал един малък стартъп център. Запознайте се с този упорит човек, който няма да спи спокойно, докато в Русе не се появяват първите големи IT фирми.

Кой няма да иска офис в красивия град Русе с изглед към Дунава?

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Емилиян Енев е роден в Русе, на 37 години. Женен е, с две деца – Виктор и Мария. Завършил е Русенският Университет и има специализации в Германия и Гърция. Работил е на различни мениджърски позиции и от няколко години е предприемач със собствени дигитални продукти. Емилиян Енев е председател на Сдружение в обществена полза Startup Factory, което развива стартъп екосистемата и ИТ общностите в Русе. От една година управлява Recheck – една от първите платформи за регистрация на продукти в блокчейн и проверка на тяхната автентичност и оригиналност. Услугата позволява сигурно управление на собственост и история на изделия.

Каза ми, че не желаеш да ръководиш просто outsourcing център в Русе. Защо не искаш, при положение, че има доста работа в този сектор и обясни каква е точно идеята на Startup Factory.

Аутсорсингът има доминираща роля и определя до голяма степен облика на българския ИТ сектор. Голяма част от компаниите избират да изпълняват проекти и да предоставят различни услуги на клиенти от цял свят. Това е ОК на етапа на първоначално трупане на опит и развиване на уменията – все пак така се учите на чужд гръб и се развивате професионално. Но чистият аутсорсинг означава, че създавате стойност за клиента си и не се възползвате дългосрочно от интелектуалната собственост на разработените дигитални продукти. Вие работите за други в ролята на изпълнител (contractor) и сте обслужващото звено в бизнес процесите на външна организация. По този начин сте зависими от желанията на клиентите си, трябва да сте постоянно на разположение, да коригирате бъгове и аномалии, често да гоните почти невъзможни срокове, а напрежението и стресът са голямата цена в тази игра.

Моята визия за ИТ сектора в България е разработка на собствени дигитални продукти, които да се превърнат в успешни международни бизнеси. Това е една от причините да основем Startup Factory с няколко съмишленици – да изграждаме тази среда и екосистема, които насърчават дигиталното предприемачество и стартирането на собствен бизнес. Защото когато разработите собствен продукт в един момент той започва да работи за вас, носи ви пасивни доходи и можете да си позволите да излезете от оперативната работа делегирайки задачи на други от екипа. Още по-важно за мен е, че запазвате интелектуалната собственост, трупате ноу-хау и имате възможност да печелите от добавената стойност на бизнеса си.

Основателите на Startup Factory – Мартин Панайотов, Вихрен Ганев, Ивайло Шолеков, Емилиян Енев и Калоян Цветков (отляво надясно), искат да видят повече предприемчиви русенци, които стартират свой собствен бизнес. Снимка: Личен Архив

Много хора в България са осъзнали това и са тръгнали по този път, но това не е популярният избор. Създаването на продукт е сложна работа, изисква комплексни умения и изключително много отдаденост и упоритост. Но ако имаме повече успешни истории около нас, ако предприемачите са новите герои, ако променим отношението си към стартирането на бизнес – тогава все повече българи ще тръгнат по този път.

Изброи 2-3 идеи по които работите, 2-3 така наречени Стартъп?

В Русе има бизнеси, които са успешни на международните пазари, но за тях не се говори и остават непознати. Една от компаниите е развила успешен продукт на американския пазар – платформа за намиране на транспортни услуги при преместването на мебели от един град в друг. Услугата работи изключително ефективно и има лидерска позиция в своята ниша – планиране на преместването, селектиране на подходящата транспортна фирма и организиране на всички детайли около процеса.

Друга компания в региона разработва Блайтаб – първият в света таблет за незрящи. Иновацията при тях е новата технология на основата на интелигентни SMART материали, чрез която Брайловото писмо се изобразява дигитално на повърхността на таблета. В момента се подготвя серийно производство на таблета, а адресираният проблем е, че само 1% от всички публикувани книги в световен мащаб имат своя Брайлова версия.

Наскоро екип от студенти и ученици разработи демо и трейлър на компютърна игра, използвайки най-модерните технологии. Има много проекти, които се разработват тихо и дискретно. Ще е добре медиите да обърнат малко внимание на тези истории.

Самият ти работиш по един специфичен продукт. Едно приложение за идентифициране или tracking на продукти и предмети. Можеш ли на кратко да обясниш?

От една година с моя партньор Емил Стоянов разработваме проекта Recheck – мобилно приложение за проверка на автентичността и произхода на различни продукти. Работим с т. нар. блокчейн технология, която доби популярност с крипто валутите като биткойн. С Recheck производители на оригинални продукти или техните собственици могат да ги регистрират в т. нар. дистрибутирана база данни – мрежа от компютри разпръсната в цял свят. Ние създаваме уникална идентичност на всеки продукт и ограничаваме до абсолютен минимум възможността за фалшифициране на изделията. След това към тази уникална идентичност могат да се добавят различни услуги – да се управлява собственост, да се включи електронна гаранция, да се проследява движението на стоките, да се добавят факти и да се вижда историята на продуктите. Например, ти можеш да регистрираш твоя автомобил и да добавяш факти за ремонта и поддръжката му, които да бъдат потвърдени от външни организации като официални сервизи. Реално ние създаваме една среда на повече доверие и сигурност, за да могат хората да вземат по-спокойни решенията за покупка и да получават точно това, за което са платили.

За бъдещето на блокчейн технологията, за създадения стартъп за дигитална идентичност Recheck, за рисковете пред предприемача и за трудностите, които го съпътстват, говори Емилиян Енев пред младежите от националния лагер „Предприемачът като откривател.“ , юли, 2017 г. Снимка: изд. Капитал

Програмист ли си по професия?

Не, опитах се да се науча да програмирам, но това не е моето призвание и силна страна. Все пак имам прилично ниво на технически познания и мога да разговарям адекватно с програмисти. Обикновено моята роля е на пресечната точка между клиента и софтуерните разработчици – уточняване на изисквания, формулиране на задание, управление на проекта и внедряване.

Все пак насърчавам всички млади хора да научат основи на програмирането и алгоритмично мислене. По този начин те ще могат да вземат по-добри решения и да са по-ефективни в своите дейности.

Има ли ги хората в Русе? Добре обучени кадри, експерти по Javascript, PHP, C++ и т.н. Не ли е така, че тези хора моменталически бягат към София или към чужбина, когато изкарат дипломите си?

В Русе има сравнително добре развит ИТ сектор, немалко фирми и стотици хора работещи като програмисти или други дигитални професии. По тези показатели Русе стои по-добре в сравнение с градове като Стара Загора и Бургас например. Но масово учениците след завършване на средното образование напускат града и отиват в София или чужбина. Това важи с особена сила за талантливите и амбициозни младежи със силно представяне на национални и международни състезания. Те избират да продължат образованието си често в английски университети или в други държави. София също привлича програмистите заради повечето възможности и по-високите доходи.

Моето лично мнение е, че Русе предлага добро качество на живот и висока покупателна способност (по-ниски разходи). Животът е по-спокоен и нормален за семейства с деца, Всичко е наблизо, а намирането на училище или детска градина става сравнително лесно. Това се оценява и от работещите в споделеното работно пространство на Startup Factory.

Какво е,  между другото, образованието в тази сфера в град като Русе? Има ли как човек да стане IT специалист в Русе?

Русенският университет “Ангел Кънчев” е с богати традиции в областта на техническите специалности, а катедра “Компютърни системи и технологии” поддържа високо образователно ниво. Има отлични преподаватели, които представят съвременни технологии и помагат на студентите да развият ключови умения. Математическата гимназия в Русе редовно е в топ 5 на национално ниво по редица показатели и дава на учениците фундаменталните познания по програмиране. Обикновено се преподава C++ и няколко русенци са в националните отбори на България по информатика. В други училища нивото също е много високо и отдадени учители допринасят за изграждането на децата.

Но ако искате да станете работещ ИТ специалист най-важното е да попаднете в реална работна среда. Пред очите ми хора без почти никаква предварителна подготовка са се научавали да програмират на джуниър ниво само след няколко месеца стаж в ИТ компании. Също така съм виждал самоуки програмисти, които са развили своите умения с онлайн курсове, видео уроци и налични дигитални ресурси. Насърчавам всички да работят по реални малки проекти и да търсят ментори, към които да се обърнат ако имат затруднения или се сблъскат с непреодолими трудности. Споделянето на знания и опит са един от факторите, които помагат много в развитието на младите програмисти. Другите задължителни предпоскавки са много отдаденост, упоритост и постоянство.

Предполагам, че е във ваш интерес сами да вземете нещата в ръце и сами да обучавате хора. Дали от нулата, дали дообучавате студенти, няма значение. Работите ли по тази линия?

Да, с колегите от Startup Factory организирахме първите в Русе безплатни курсове по програмиране, обучения за ученици и уъркшопи. Нашата мисия е да развием предприемаческата екосистема и ИТ общностите в региона – затова влагаме много усилия да реализираме тези събития, които да запалят младежите и да им вдъхнат увереност в преследването на дигитални професии или собствени бизнеси. Изключително удовлетворение носи това да видим как сме допринесли за това младежи да намерят първия си стаж, да започнат работа, да разработят прототип на продукт или да разработят софтуерно приложение.

Тази година организирахме два курса за ученици за разработка на интернет страници и за JavaScript. Средната възраст на участниците е 12-13 години и някои от тях вече разработват уеб приложения и интернет страници. Искаме да демонстрираме какви продукти могат да се разработват с тези технологии – тогава децата сами ще се запалят и ще поискат да се занимават с дизайн и програмиране.

Безплатните курсове за ученици на Startup Factory привличат сериозен интерес и допринасят за развитието на ключови дигитални и техническия умения на ранен етап. Снимка: Личен архив

Редовно в офиса на Startup Factory идват младежи, които търсят съдействие, консултация или имат въпроси. Искаме да създаваме тази среда на подкрепа и споделяне на знания, където по-напредналите помагат на начинаещите.

Става ли от всеки желаещ програмист?

Не, не става. И не трябва всеки да се стреми да стане програмист заради очакванията за високи доходи. Това е работа за хора с организирано, аналитично и алгоритмично мислене. Ако в училище сте имали редовно тройка по математика – вероятно за вас има по-подходящи области за реализация. Когато избирате с какво да се занимавате по 10 часа на ден, по-добре е това да отговаря на силните ви страни, да се прави с желание и да носи удовлетворение. Има много дигитални професии, които не изискват умения по програмиране – дизайн, техническа документация, изграждане на съдържание, онлайн маркетинг, тестване, управление на проекти и много други.

Организирате и състезания по програмиране. Много готина идея. Кои хора участват и какво представлява това състезание?

Организирахме първите хакатони в Русе и те се превърнаха в своеобразен празник на програмистите. Тези състезания са интензивен спринт по програмиране и целта е само за 24 или 48 часа да бъдат разработени прототипи на софтуерни продукти с работещи функционалности. На финала на хакатоните всички участници презентират своите проекти и победителите получават хубави награди.

Обикновено тези състезания привличат начинаещи програмисти, които приемат събитието като предизвикателство и възможност да демонстрират своите умения за програмиране. Хакатонът симулира напрегнатата работна атмосфера в ИТ компания и помага за подобряване на работата в екип, презентационни умения, формулиране на бързи и изпълними цели, ефективно управление на времето и работния процес. Редовни участници са студенти, ученици, фрилансъри, търсещи работа и заети в ИТ сектора.

През 2016 година реализирахме серията състезания по програмиране CODE4TECH с партньори в 6 български града. В Хасково и Шумен например такива хакатони се организираха за първи път. Искахме да продължим инициативата от Русе и да я изнесем на национално ниво. Над 200 човека се включиха в CODE4TECH и бяха разработени над 50 прототипи на софтуерни продукти.

Това, което ме впечатлява в теб, е постоянството и фактът, че безотказно работиш по твоята мисия, въпреки че нещата са трудни. Вече колко години се занимаваш? И не ти ли е минало през главата да хвърлиш всички компютри в Дунава и да тръгнеш към Сан Франциско? Знам, че именно от хора като теб – организатори в целия процес на дизайн, програмиране и маркетинг – има огромен недостиг по целия свят.

От поне 4-5 години се занимавам с дейности насочени към развитие на предприемаческата екосистема и развитието на ИТ общностите в Русе. Мотивира ме голямата възможност дигиталните професии и стартирането на собствен бизнес да предложат отлична възможност за реализация на млади хора и те да остават и успяват в Русе. Защото е изключително важно да изграждаме тази среда на нормални, работещи, свестни и отговорни хора. За тези хора управлението на бизнес е израз на лична свобода. Те имат общи ценности и амбиции – споделяне на знания, взаимна подкрепа в начинанията и постигане на успех чрез създаване на реална стойност с впечатряващи продукти.

Фотограф: Ивелина Чолакова

Иначе аз имам бизнес в твоята родина Холандия и редовно пътувам дотам. Причините да остана в Русе са свързани и със семейството ми – по-сложно е да се установим на ново място. Иначе съм упорит в тези дейности, защото развитието на екосистема е продължителна и дългосрочна работа, а плодовете идват след години.

Лично аз много се ядосвам, че именно сектора, който позволява на хората да работят отвсякъде онлайн, от Русе или от Родопите примерно, и целия този ITбум се развиват в София. Дори гр. Елин Пелин им е далече на IT босовете. Изцяло объркана политика, ако питаш мен. Съгласен ли си? Можеш ли да развиеш твоята визия какво да направим оттук нататък на държавно ниво? Знаейки, че интересът го има, кадрите са кът, заплатите се вдигат всяка година и инвеститорите вече започват да се оглеждат, скоро ще стане скъпо тук… Не знам. Ако питаш мен, този бум скоро вече няма да е бум. Кажи ти как мислиш. Какво трябва да направим?

Да, ако имате дигитална професия можете да работите от всяка точка на света. Моите впечатления са, че младите хора отиват в София не само заради заплащането, а заради средата, интересните проекти, новите технологии и възможностите да се развиват. В София има много по-голяма вероятност да попаднете в интересен екип от професионалисти и да научите много от колегите си.

Какво да се направи на държавно ниво? Да решим заедно в кои области ще се специализираме, кои са технологичните вертикали и в кои пазарни ниши ще бъдем световни лидери. След това да се насочат ресурси и да се назначат професионални мениджъри с дългосрочен хоризонт и свобода на действие в тези технологични центрове. Ситуацията в Тех Парка в София е изключително показателна какво се случва когато подобни инкубатори и хъбове са под държавно управление и назначенията се правят от министерства и агенции. Тогава водещ интерес става контролът върху паричните потоци, минаващи през тези места.

Въвеждане на пазарни механизми при оценката на представянето и финансирането на учебни заведения – колко от студентите са започнали работа, какви реални иновации са разработени, колко са защитените патенти, какви проекти са разработени съвместно с бизнеса, колко и какви стартиращи компании са основани и какво са постигнали. Елиминиране на паразитното съществуване и разхищението на публичен ресурс.

Да превърнем предприемачите в новите герои – това са хората, които работят изключително здраво, преодоляват невъзможни трудности, създават реалната добавена стойност, нови работни места и конкурентоспособна растяща икономика. Те и техните истории трябва да заемат централно място в медиите.

Да спрем зависимостта от европейските програми. Няма как да развиваш ефективен и конкурентен бизнес, ако значителна част от финансите влизат като грантове, субсидии и други финансови инструменти от национални или европейски фондове. Или си много добър и хората купуват продуктите ти, или фалираш и почваш нещо ново.

Относно този бум в ИТ сектора – имаше много голям ръст заради ниската база като ниво на заплащане, брой заети хора и компании в индустрията. Ще наблюдаваме забавяне на растежа, консолидиране и преориентиране. Надявам се България да не бъде възприемана само като аутсорсинг дестинация и държава на сравнително евтини програмисти с добри умения. Искам да виждам повече развойни центрове и лаборатории в страната ни. Следващата стъпка в еволюцията е да има бум в дигиталните бизнеси и все повече стартъпи с отлични продукти на международните пазари.

В момента си много активен във всякакви форуми и конгреси, свързани с blockchain технологията. Обяснил си ми, че това е бъдещето на съхраняването на чувствителни данни в Интернет. Каква е тази технология и дали България може да играе някаква водеща роля в разработването на технологията в нета? Какво трябва да направим и дали правителството може да насърчава тази дейност по някакъв начин?

Blockchain технологията първоначално спечели популярност и води началото си от криптовалутата биткойн. Това е програмен метод, който позволява запазване и управление на данни в мрежа от компютри разпръснати по цял свят управлявани от онлайн общности. Членовете на мрежата споделят, проверяват и потвърждават информацията чрез своите компютри без необходимост от централен сървър или база данни. Нито един потребител – участник в blockchain мрежата не контролира информацията или пък я използва самостоятелно. Всички участници трябва заедно да удостоверяват точността на данните преди те да се добавят към съвместно притежаваното хранилище.

Това е революционна промяна, защото вече ще намалее нуждата от централни точки на доверие или посредници при транзакции между хората. Хората ще могат да си взаимодействат по-директно, да обменят стойност и сами да проверяват истинността на факти.

В момента България има големия шанс да заяви лидерска роля при прилагането на тази технология за решаване на редица предизвикателства, предоставянето на услуги и управлението на публични данни. Blockchain предлага една децентрализирана среда на повече видимост, публичност и прозрачност. Всички имат сигурен споделен достъп до едни и същи данни и се ограничават възможностите за злоупотреби и корупция. Това отговаря на всички последни регулации на европейските институции – защита на личните данни, съхранение и монетизиране на информация, пълно проследяване на храни и съставки, борба срещу измами и фалшиви продукти.

Правилната политика на България е да стимулира разработката на прототипи базирани на blockchain технологията и да бъде една от първите страни, които смело експериментират с пилотни проекти. Трябва да се идентифицира точно в кои области може blockchain да намери приложение и да реши конкретни проблеми носейки истинска стойност.