Владислав Попов: Българското земеделие има нужда от радикална промяна

  • Да се направи преоценка на българската политика и приоритети в земеделието и да се пледира за промяна по време на идващата конференция в Брюксел през 2018 г.
  • Да се пренасочат пари към биологичното земеделие със съгласието на Брюксел, за да се финансират около 7 000 български био-производителя.
  • Да се пренасочат усилията и най-вече финансите към производството на плодове и зеленчуци
  • Министерството на земеделието да положи усилия за създаването на повече преработвателни предприятия в този сектор, с цел стимулиране изкупуването на родната био-суровина

 

Вече от една година работя по кратък филм за земеделието в България, но темата е толкова комплексна, че все още не съм го довършил. Отново липсва далновидно държавническо мислене в земеделската политика за последните 28г.

Земеделието в България преди 30 години беше за пример едва ли не в целия свят, но съсипаха абсолютно всичко, най-вероятно с цел “силните” в държавата да купят чрез подставени лица плодородните български земи на безценица. Управляващите се опитват да ни убедят, че от 10 години земеделието пак е във възход. Така е. Шепа мега фермери произвеждат 4 пъти повече жито, отколкото ни е нужно – и често без устойчив и дългосрочен план за земята, която стопанисват.

Един стар агроном преди време ми отвори очите, когато ми каза, че земеделието на една държава на първо място трябва да е в състояние да изхранва собственото си население. Всичко останало е бонус. Много мъдри думи и да е ясно на всички, че в сегашното положение народът ще умре от глад, ако съседите ни затворят границите си за месец-два. Човек не може само хляб да яде!

Производство на плодове и зеленчуци почти няма (онзи ден купих в кварталния супермаркет чушки от Албания, да му се не види). Животновъдството е на умирачка, а да не говорим за преработвателните предприятия. Не само, че времето с пълни влакове с домати и консерви към Русия е минало, но спокойно може да се каже, че освен жито, износ на земеделски продукти няма. Това е жалко, защото именно земеделието можеше да храни стотици хиляди българи в провинцията, които реално друг шанс за работа нямат.

За това се радвам от време на време да намеря съмишленици по тази тема. И то съмишленици, които биха имали огромно влияние върху земеделието в България – стига да им бъде дадена думата. Запознайте се с Владислав Попов, професор в Аграрния университет в Пловдив.

Освен да храним собственото си население, можем и много повече. Цяла Европа се събужда. Хората вече масово осъзнават, че хлябът не струва. Нито млякото, нито месото, че зеленчуците и плодовете нямат вкус. Хората започват да търсят истинска храна и са готови да плащат за това. Био или не био, но поне да е истинско… България има невероятни климатични условия и уникални местни сортове и видове. Един път да вървим пред духовата музика, а не най-отзад като обикновено…  Да се съсредоточим върху този нов пазар! Това е огромен шанс за България. Но кой ще води хорото?

Патрик Смитьойс

Проф. д-р Владислав Попов е роден на 14.07.1967 г. в гр. Кърджали. През 1990 завършва Тимирязевската Селскостопанска Академия в Москва, а през 1993 г. се дипломира като инженер-агроном „Защита на растенията и почвите“ (специализация Агроекология). В периода 1994-1996 г. завършва Магистратура в Аграрния Университет в гр. Вагенинген, Холандия. Асистент в Аграрен Университет (АУ) – Пловдив от 1996 г., а в периода 2001-2005 защитава докторската дисертация (екологични фермерски системи) в Университета на Западен Сидни Австралия. От 2009 г. е доцент в Катедрата по ‘Агроекология’ в АУ–Пловдив, а от 2014 г. и понастоящем е професор в катедрата. Директор е на Агроекологичния център при АУ-Пловдив от 2006 г. и председател на Общото Събрание. Той е един от основателите на биологичното земеделие в България. Има значителен международен практически опит в над 24 държави по света чрез научно приложни проекти, обучение, разпространение и консултиране  в областите биоземеделие, агроекология и опазване на околната среда. Автор е на повече от 80 научни и научно-приложни публикации в тези области. 

Неоникотиноидите са вид инсектицид, т. е. химическа отрова срещу насекоми, които се използват в земеделието.  Все повече научни изследвания показват следното:

  • Спадът в популациите на някои видове птици е правопропорционален на увеличената употреба на неоникотиноиди в района заради недостиг на храна;
  • Дори и да не са единствената, неоникотиноидите са една от причините за изчезването на пчелите, дори и в малки остатъчни количества, те са открити в телата на мъртви пчели;
  • Те съвсем не са така безвредни към околната среда колкото се предполагаше – птици, които ядат семена третирани с неоникотиноиди, са изложени на множество негативни ефекти, включително и с летален изход 

В България, неоникотиноидите се използват масово в традиционното земеделие, как е възможно това, когато има Европейски правила, с които България трябва да се съобразява?

Да така е, Европейската Агенция по Безопасност на Храните (EFSA), е забранила  определени активни вещества от групата на неоникотиноидите, но дава една вратичка за органите в България и другите Европейски държави, че могат да поискат дерогация (тоест частична отмяна на правилото) за използването на определени неоникотиниди, ако има доказана нужда.

Кои са тези местни органи?

Това е Българската Агенция по Безопасност на Храните, която всяка година може да разрешава използването на определени пестициди от групата на неоникотиноидите. Голямото зърнопроизводство в страната се опира предимно на неоникотиноидите срещу телените и сивите червеи и това определя и огромните интереси, които стоят зад това разрешение за широка употреба. Но в същото време, неоникотиноидите могат да се заменят с високо ефективни и доказани биологични препарати като Натуралис (на базата на хищни гъби), който се разпространява от фирмата АМИТИЦА, които нямат абсолютно никакво вредно въздействие на околната среда и земеделската продукция.

А как става така, че въпреки огромните субсидии за земеделие, които получаваме от Европейската общност, земеделието ни е все още в такова окаяно състояние?

Ами, дължи се първо на неравномерно разпределение на средствата….

А кой ги разпределя всъщност тези пари?

Има Комитет по наблюдение, който е в Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Те определят приоритетите дългосрочно за няколко години напред и там става разминаването. Ще дам пример с биологичното земеделие. През 2013 г. са се събирали и са направили неточна прогноза за това какви средства ще са необходими на българските биофермери през 2014-2020 и се оказва, че са заделили само 110 000 000 Евро, което е много малко. В резултат на това, че дирекциите в МЗХ нямат реална визия за земеделието, биофермерите няма да могат да получат никакви субсидии за 2018 и най-вероятно много от тях ще спрат да работят по биологичен начин. Имайте предвид, че в Македония и Сърбия подкрепят биоземеделието без европейски субсидии, това са национални плащания от техния държавен бюджет.

Това ми се струва сериозен проблем…защо се получава така?

Проблемът е, че някои от експертите в МЗХ нямат нужното образование и практически опит не само с биоземеделието, но и при работа с Европейски структури, поради което правят грешки, които имат сериозни последствия.

В същото време наскоро имаше пресконференция на МЗХ и новият министър на земеделието Р. Порожанов изтъкна, че наш приоритет е да развиваме биологичните храни и земеделие. Не може да се води политика така, дясната ръка да не знае какво прави лявата и да правиш такива публични изявления, защото това ще ти повиши само популярността сред народа. Необходимо е да имаш дългосрочна визия за това как се развива Европейското земеделие и какви са целите на България в тази област.

Добре какви ще са последствията за българските биопроизводители?

Много сериозни, половината от българските биопроизводители няма да искат да работят, ако държавата не осигури тази финансова подкрепа.

Това го разбрах от хора, които са наели доста декари земя за биологично земеделие. Дори не знам как ще си прекратят договора с разплащателните агенции, сигурно ще трябва да връщат пари.

Добре дори и да произвеждаме био зеленчуци и плодове, имаме ли достатъчно голям пазар? Ние може да бълваме много продукти, но кой ще ги купи и на каква цена?

Аз съм на друго мнение.

Такива пост-социалистически държави като България трябва да усилят вътрешното потребление, но и да вдигнат преработвателна промишленост.

В момента имаме ограничен брой преработващи предприятия около 190, които правят биологични сладка, лютеници и други. Само, че в България цените са такива, че няма кой да ги купи. И единственият шанс за тези хора е да изнасят продуктите си в чужбина, но преработващата промишленост включително за био продукти и храни в Холандия, Германия, Швеция, Дания, САЩ, Италия е много по-голяма и развита. Те нас ни искат като източник на суровини, а когато ние изнасяме само суровини, първо изнасяме хранителни вещества от българските природни ресурси, изтощаваме почвата и не добавяме никаква добавена стойност чрез преработка, което всъщност осигурява печалбата и заетостта на населението. Ние пшениченото зърно само на брашно да го обработваме, то добавената му стойност скача веднага със 100%.

Добре, как бихме могли да станем конкуретноспособни на тези големи чужди производители на биологични храни?

Трябва хората да влезнат в сдружение с други производители, за да използват заедно съоръженията, земите, да правят по-голям обем продукция, което би намалило нетната стойност на произвеждания продукт. Така биха станали по-конкуретноспособни, а и ценово по-достъпни за българския потребител.

За дребните и средните био производители това е единствената алтернатива да оцелеят и да се развиват.

Има хубави примери за био производители които се обединяват, като съюза на говедовъдите в България – състои се предимно от млади хора.

Има и 90 нови сдружения на производителите, тоест има светлина в тунела…

Добре как е конвенционалното производство? Те май нямат проблеми с държавните субсидии…

Да, нямат, защото те имат кой да лобира за тях и си получават субсидиите редовно, но те също нямат достатъчно преработка за износ. Където и да отидеш в Германия, в Холандия, не можеш да видиш MADE IN BULGARIA в супермаркета, освен на някакво вино на най-долния рафт. Специално за вината това е разбираемо, защото цената е ниска, но пък качеството си е много добро в сравнение с европейските вина.

Добре, какво трябва да се направи според вас, за да можем все пак да изхранваме поне българското население? Защото магазините и супермаркетите са препълнени с чужди стоки – плодове, зеленчуци…

Приоритетите в Министерството и съответно субсидиите не се разпределят правилно…

Например за миналата година сме произвели 5,7 млн. тона зърнени култури. Потреблението в България е максимално 1,3  млн. тона. Тези 4.4 милиона тона, които са в излишък така да ги наречем, те просто изнасят хранителни вещества от почвата понеже са произведени с конвенционални минерални торове (за 2016 г. при пшеницата 81% от площите са торени с минерални торове, а 93% от площите са обработвани с химични хербициди, по информация на fermer.bg), а не биологични, защото биологичните поне оставят нещо, а минералните нищо не остава в почвата. Тоест тези култури изсмукват хумуса и хранителните вещества от българските почви, и после качват продукцията на кораби и я изнасят в чужбина. Това не е и не може да бъде устойчиво земеделие…!

Значи ние произвеждаме четири пъти повече жито, отколкото на нас ни трябва и това заема ¾ от българските плодородни почви?

Да, това са официални данни.

Министерството на земеделието и храните продължава да подкрепя финансово това зърнопроизводство, въпреки че виждат, че ние от 10 години не ядем български плодове и зеленчуци. Значи, някой пак има интерес от тази цялата работа.

Тоест субсидиите за плодове и зеленчуци са толкова малки, че производителите не издържат в конкуренция с турци и сирийци. Друг пример, който илюстрира погрешното разпределение на субсидии за българските производители от Министерството: март 2016 година и май 2017 се изплатиха около 30  млн. лева на около 11 000 (2016 г.) и 15 000 (2017 г) български производители по програма за подпомагане на протеиновите култури, като боб, леща, соя и т.н., но около 85% от тези субсидии са дадени за производство само на две култури: фуражен грах и соя. И после този висококачествен фуражен грах и соя, отиват за животновъдството в Германия, Холандия, Италия, и т.н. При нас не остава нищо, защото нашето животновъдство е минимално.

Значи, Брюксел определя ние какво произвеждаме, и то не е в интерес на България, а на другите членки на Европейския съюз, така ли?  

Не, не е точно така…

Ако ние не можем да си отстояваме нашите интереси и приоритети спрямо интересите на производителите и потребителите, това си е наш проблем.

Да, въпросът е, дали нашите управници в министерство на земеделието знаят какви трябва да бъдат нашите приоритети в земеделието? Те първо трябва да ги знаят, за да могат да ги отстояват.

Управници в министерството на земеделието дават своите идеи, но явно те се разминават с действителността.

Сега тук в Пловдив текат семинарите за новата обща селскостопанска политика за следващия програмен период и е добре те да чуят реалните проблеми на земеделците и потребителите, защото следващата голяма тема за Европейското земеделие е Храни 2030, които обхващат производство, преработка, опаковка, продажби, потребление, рециклиране и въздействието на климатичните промени върху всички тези компоненти.

Добре, имаше един стар агроном, който ми каза, че първата грижа на държавата, ако се намесва в земеделската политика, е да създаде такова земеделие, което е в състояние да храни собствения си народ.

Ами, да.

Ами да, но както изглеждат нещата, скоро само хляб ще ядем, защото само пшеница произвеждаме…

И така, всичко е замръзнало. Няма визия накъде ще се върви… Следват се измислени нереални приоритети, че биологично земеделие ще развиваме, а субсидиите свършили. Да това е действителността за съжаление, това е…

Тоест, за да се подобри ситуацията, трябва да се проведе политика с визия, отгоре надолу, така ли?

Дa, необходима е цялостна ревизия на политиката.

Можем да почерпим много опит и знания от чужди специалисти, например от Агро университета във Вахенинген, Холандия и университета Дейвис в Калифорния, там много усилено говорят за биоразнообразието, което е чудесно Това е много важна тема.

Добре де, нямаме ли нещо уникално българско – като опит, знания, технология, сортове или раси животни, с което можем да стимулираме българското земеделие?

Да, имаме много ценни растителни и животински видове, чието култивиране трябва да стимулираме… освен растителните култури, които споменах имаме етерично маслени култури като лавандула и розово масло – с уникални много по-добри качества от съседните ни държави. Колкото до животновъдството има списък от местни автохтонни породи (коне, зайци, крави, кози и т.н.) за чието развъждане държавата предлага субсидии по мярка 10. Всяка такава местна порода има собствено дружество, което я представлява. Значи тези дружества могат да направят една инвентаризация и да привлекат 40-50 животновъди, които да възстановят породите на по-изчезващите видове. Предимствата са големи. Тези породи са по-пригодени към нашите климатични условия, поради това те достигат по-лесно до по-недостъпни тревни площи и това прави тяхното месо много по-вкусно, освен това те са и по-устойчиви на заболявания. Повече информация по тази тема може да намерите на сайта на един проект който изпълнихме с помощта на Холандско финансиране, Тук.

Предполагам, че с нашите супер плодородни земи, имаме много голям потенциал за биоземеделие?

Потенциал безспорно има. Биоземеделието може да възстанови ниското съдържание на хранителни вещества, което е в Южна България. За справка – средният добив на пшеница в Пловдивски окръг е 390 кг, а в Северна България, Дунавската равнина е 600-650 кг на декар.

Това как е в сравнение с водещи страни?

Нашите добиви при зърнено-житните и при царевицата и слънчогледа са по-ниски в сравнение с  Холандия, Франция, Швейцария, и Италия,…говоря за биоземеделието. Затова е важно чрез субсидии да се компенсира заради по-ниския добив.

Добре разбрах, че в България има голям потенциал за производство на билки с лечебна цел, на трето място в света… така ли е? И как бихме могли да се възползваме от това?

Да, така е, и можем да се възползваме чрез по-тясна работа с браншови организации и фирми, създаване на организации от производители и кандидатстване по мярка 16.1, която ще се отвори късно наесен, за да стимулираме сътрудничеството между, фермери, наука, бизнес, НПО и др., за да се увеличи производството на нови био-продукти на база български билки (с цел да има добавена стойност към суровата билка, а не да се изнася сурова от страната).

Какво мислиш за животновъдството в България? Как може да се развива по-добре?

Отново както при билките – организиране и сдружаване на производители и съвместна преработка…!

Как може да се направи най-оптимален маркетинг, който да стимулира продажбата на земеделските продукти в България?

Тук може да се потърсят възможности на он-лайн платформи, доставка по домове в големите градове, или задължително обособяване на кътове в откритите борси и тържища в България, за търговия на био-продукти и храни, вкл. стимулиране от МЗХ на такива борси, които увеличават дела на търговията на био-продукция..!

Как мислиш, че България трябва да се профилира в Европа, за да сме различни и успешни?

Аз не искам да сме профилирани, искам да има разнообразие – видове и сортове растения и животни, преработени храни и напитки, занаяти, култура, фолклор и др. И това биоразнообразие да личи от всички български продукти, независимо дали се продават в България или в чужбина, и да се стимулира обменът им с Европа, а не да бъдем нетни износители на суровина за Западна Европа и света…!

Но бихме могли да съсредоточим усилия и ресурси в няколко сфери и продукти, които имат доказан потенциал и пазари – например етерично-маслени и лекарствени (билки) и масла от тях, кисело мляко и млечни продукти, сладка и сушени плодове, вино и др.

Представи си, че утре си министър на земеделието, какво би направил, за да подобриш тази област на икономиката в България?

Първо, следващата 2018 г. предстои междинна оценка на постигнатите резултати от прилагането на Общата Селскостопанска политика от Европейската Комисия в Брюксел и трябва да се прецени дали мерките, които са посочили, са успешни за Европа или не.

Това е моментът да се преразгледа българската стратегия и да се изберат правилните приоритети за развитие: в кои сектори трябва да се намалят субсидиите и къде трябва съответно да се увеличат…

Второ, трябва още тази година да се пренасочат пари към мерки 11 и 10 за агроекология и биологично земеделие със съгласието на Брюксел, за да се финансират тези 7 000 био–производители. Може да се намали ставката Евро на хектар за подпомагане на биологичните производители в преход и да се съблюдава стриктно спазването на максималните периоди на преход и контрол от Разплащателната Агенция, за да стигнат парите.

Трето, да се пренасочат усилията и най-вече финансите към производството на плодове и зеленчуци.

А ако се продължи с обвързаната подкрепа на протеиновите култури, то е задължително зърнено-бобовите култури да се произвеждат за човешка консумация, а не за фураж. Защото тези култури имат много предимства като азот за почвата и растителен белтък за хората, но този белтък не отива за хората, а се изнася за фураж в чужбина, както споменах.