Галина Спасова: Сугестопедията може да превърне образованието от задължение в увлекателно приключение

  • Да се интегрира личността на ученика в процеса на обучението и да се преосмисли идеята на образованието като цяло.
  • Да се въведат нови методики в образованието като сугестопедията и да се подготвят млади кадри. Родителите да участват в тази реформа активно.
  • Да се върне престижът и уважението към българските преподавателите – да бъдат мотивирани да разгърнат потенциала си и да им се даде възможност за това.

Убеждението ми, че всичко трябва да започне от образованието, защото без образован народ сме загубени, все повече се затвърждава. Всички знаем обаче, че настоящата образователна система в България е под всякаква критика, така мислят много учители и родители. Изключения винаги има, но като цяло положението е трагично: остарели методи, липса на кадърни преподаватели, огромни групи ученици, които са непосилни дори и за учители със свръхестествени сили, липса на пари и техника…

Но какво правим оттук нататък? Има много идеи, има много чужди модели, от които бихме могли да заимстваме. Но защо да се учим от чужбина, когато един от най-ефективните учебни методи е български патент? Сугестопедията на проф. Лозанов е известна и се прилага с огромен успех в най-прогресивните държави в света – а Българското министерство на образованието не иска и да чуе за този метод. Защо?

Преди шест месеца се срещнах с Галина Спасова, която използва сугестопедията, за да преподава английски език. Необходимо ми беше време, две срещи и един дълъг обяд с тази забележителна жена, за да разбера за какво иде реч. Сугестопедията не е метод, а по скоро различен подход към учениците: да им е забавно, да им е удоволствие да се обучават. Ученето се превръща в игра и мозъкът попива няколко пъти повече информация отколкото си мислим, че е възможно. Доказано е. Сугестопедията има стотици хиляди “доволни клиенти” из целия свят. Да ти е кеф да ходиш на училище; кога го чух за последно, вече не помня…

Както важи за повечето от тези, които участват в svobodni.bg и Галя се бори с вятърни мелници. Не, не и не. Министерството на образованието нехае за този подход. Но, благодаря ти Галя, че те има и не се отказваш. Някой ден ще те чуят, сигурен съм.

Патрик Смитьойс

Галина Спасова е преподавател по призвание: на 19 г. започва да експериментира в класната стая и създава свое собствено изкуство на общуване с учениците. През 2010 г. е обучена в метода на сугестопедията от самия й създател проф. д-р Георги Лозанов. В момента преподава английски език по този метод и обучава нови сугостопеди към фондацията „ Проф. д-р Георги Лозанов и проф. д-р Евелина Гатева“. През 2011 г. създава „Lite Learning”, първият център по класическа сугестопедия в София, който се гордее с многобройните си ученици от всички възрасти. Тя участва в много форуми и конференции по сугестопедия в страната и в чужбина, а през 2017 г. издава първият си учебник „The Journey“.

От средата на 60-те години на ХХ век проф. д-р Георги Лозанов започва експериментирането и разработването на една здравно-учебна система, наречена сугестопедия и базирана на теорията за внушението. Какво е всъщност сугестопедията? Защо допада на хората толкова много?

На първо място, говорим за наука, за система, базираща се на многогодишен труд, научни доказателства и познание за човешката същност.

Сугестопедията е метод на преподаване с много хуманно отношение, където ученикът е в центъра, а не преподавателя и където престижът на преподавателя е от значение.  Основните принципи на сугестопедията са любов и свобода.

Тук е мястото, където хората получават пространство да изразяват себе си, защото навсякъде другаде ние сме в ролите на родители, на съпрузи, на работещи в някаква компания, на шефове, на сериозни хора.

Колкото до децата, сугестопедията им предлага една напълно естествена среда за развитие, където те имат право да бъдат деца и могат да усвояват бързо знания по един много увлекателен начин. Те работят с материала активно: общуват си, могат свободно да играят, спортуват.

Когато сме си свършили добре работата, децата нямат нужда от домашни, което значи, че прибирайки се в къщи те имат достатъчно свободно време да се забавляват. Трудно е да обясниш на едно дете, че е важно да си пише домашното или да учи: „защото в бъдеще ти ще станеш много добър IT специалист и трябва да изкарваш повече пари“. Едно дете, не разбира такова нещо. Затова трябва да го вдъхновиш. Трябва да му покажеш, колко е интересно. Трябва на самият теб да ти бъде интересно. Например, ако преподавам математика и урокът е за триъгълник, ще излезем да се разходим из града, ще изследваме сградите и ще търсим къде има триъгълници, къде има правоъгълници и т.н. Така децата свързват познанието с реалния живот. 

Имат ли хората полза от сугестопедията?

Както деца така и възрастни имат голяма полза от сугестопедията. Възрастните получават възможността да се върнат отново към своите творчески заложби и да преоткрият своите интелектуални и паметови резерви. Така те могат да излязат от това сиво ежедневие, да се развиват като личности и да повярват отново в себе си. За тях има и терапевтичен ефект. Един такъв курс предоставя вид психохигиена.

Подобно на психотерапията сугестопедията успява да намали тревожността у хората.

Това се дължи и на факта, че влизаш в нова роля. В ролята на друг човек си в продължение на 21 дни, махаш доспехите, а с тях и неврозите. Знае е се, че ако нещо се повтаря 21 дни, се изгражда нова невронна пътека.

Тоест, какво се случва? Спираш пред вратата и махаш обувките…

Всъщност събуваш проблемите.

Тръгваш по чорапи, като Пипи Дългото чорапче и влизаш в ролята, на кого?

Влизаш в ролята на този, който всъщност ти винаги си желал да бъдеш. На това дете, което примерно е мечтало да бъде пожарникар, певица или принцеса.

Защо бизнесмени, художници, учители, работници, журналисти, идват тук и независимо на колко години са, след няколко дни заприличват на малки деца и започват да учат без затруднения?

Тук получаваш уникален шанс да започнеш живота си наново и се питаш: „Какви бяха моите мечти като дете?“ Ето аз, винаги съм искала да бъда певица. Това, че нямам дарба да бъда певица, това че много хора са ми казвали, че пея ужасно, мога да го забравя за момент и да пея с пълно гърло. Може съседите да възроптаят, обаче в крайна сметка, аз започвам да вярвам в себе си.

Защо това влизане в друг човек, в друга роля, в друг характер ти помага да научиш дадена информация и да развиеш способностите си по-бързо?

Защото когато превъзмогнем социалните норми и имаме свободата да сме себе си, се увличаме много повече в това което правим. Освен това методът активира знанията чрез игра. Успяваме да усвоим много повече знания, защото не го правим по задължение, защото мозъкът ни функционира и запомня много по-добре когато не е под стрес. Често в средата, в която живеем са ни наложили предразсъдъци за това, колко можем да научим и да постигнем. Тоест, често са ни казвали: „по-добре не пей, че грачиш, или пей си само в банята, да не те слушаме.“ Друг пример: много хора не вярват, че могат да пишат поезия, но те никога не са пробвали. Когато аз им кажа: „давам ви 5 минути да напишете поема на английски език“, те започват да откриват своите заложби, за които дори не са подозирали, че съществуват.

Ние също ползваме принципа на Златната пропорция – това е коефициент за хармоничност, който е навсякъде в природата. В обучението, използвайки класическа музика, която е в тази пропорция, съзнанието достига до едно хармонично състояние, което се нарича концентративна психорелаксация. Ти си спокоен и концентриран едновременно и двете полукъклба на мозъка ти са в баланс. Това е много специфично състояние, което предразполага човек да разгърне целия си паметов потенциал. Затова нашите ученици се представят многократно по-добре.

Добре мога да си представя, че по този начин може да се запомни по-добре списък от английски думи, които се асоциират по-добре в някаква история, но как ще обясниш ученето на математика или физика с такъв подход?

Опитваш се да разкажеш една история много визуално. Примерно ти си Панталеймон, който разказва приказка за нещо от математиката, която приказка може да е пълна измислица, обаче е толкова паметна, че всички следят с широко отворени очи и си мислят: ей това наистина ли е така? И се оказва, че просто приказката така те въвлича, че ти не искаш да изпуснеш нито един детайл или формула. За малките деца, например, има специална опера за уроците по математика. По английски език въвеждаме уроците с пиеси, а новият материал се изчита под формата на класически концерт – заедно с музиката и в тържествена обстановка.

Всичко е свързано, няма само граматика или само лексика, няма отделни математически елементи. Всичко е едно, една история, една цялостна приказка. Тогава мозъкът навързва нещата, знае причината и следствието и информацията се запомня по-лесно.

Да, разбирам. Най-сигурният начин да възпитаваш е чрез кино, чрез литература или изкуство.

Така е, при преподаването използваме много изкуство, музика, естетика. Знаем, че това успокоява мозъка, а заедно с това изпраща многобройни стимули, слаби сигнали, към нашите по-фини сетива. Така сугестопедията настройва душата на едни по-фини вибрации и ни позволява да излезем от малко „загрубялата“ действителност.

Предполагам че при децата сугестопедията има още по-голям ефект отколкото при възрастните?

Да така е, защото те веднага се включват в играта, за тях няма социални роли, които първо трябва да преодоляват. При тях, а и не само, сугестопедията има и силно възпитателен ефект, освен че им позволява да бъдат инициативни и ги учи на екипност.

Какво мислиш за традиционното българско обучение?

В училище обикновено се случва така, че потискаме естествените си реакции. Не ни е позволено да направим или кажем нещо, ако то се различава от разбиранията, заложени в определената учебна програма или структура. Тоест там си като един каторжник, който трябва да изчака да минат всичките тия 12 години. И живот и здраве, се надяваш да попаднеш в университет с по-добра среда, където да развиеш истинските си заложби и критично мислене.

Училището, каквото е сега, ни възпитава в едно подчинение. Прави ни добри работници, пчелички, които си мълчат, всичко задържат в себе си и като им писне просто отиват на друга позиция или работа.

Да приемем, че всички училища в България използват сугестопедията като метод за обучение на деца в основното училище. Ще получат ли децата повече знания?

Да, мога да го гарантирам! Основното нещо, което е абсолютно достатъчно на първо време, е това, учителите да са искрени и да обичат работата си, да се отнасят с любов към децата, с грижа и да ги възпитават да работят заедно. Важно е децата да не чувстват натиск, че „трябва”, или че „ти не можеш”, или че си сам, тоест да няма този отрицателен ефект, който д-р Лозанов описва като Дидактогения, или страх от ученето.

Децата стават естествено любознателни, сами искат да учат повече и по-бързо.

При условия на учебна програма, в която е заложен повече спорт и време навън (както е било при експерименталните класове), повече изкуство, а и материалът е подаден по правилния начин, без натрапване и страх от изпитване, а чрез игра и лично участие на всяко едно дете в процеса, вече е доказано какви са резултатите и те са потвърдени от ЮНЕСКО още през 1978г.

Говорим за от 3 до 5 пъти повече (и нагоре), по-бързо и качествено запаметяване, съчетано с благотворен ефект върху психиката на децата, както и липса на умора и стрес от учебния процес, с повишени нива на мотивация и увереност.

В училище „Малкият принц“ във Варна това беше потвърдено и през последните години, след като експериментален клас премина целия основен курс на обучение с отлични резултати и много награди от участия в състезания и олимпиади.

Какво означава сугестопедията за преподавателите?

Тя изисква доста големи усилия, особено за учители, които много дълго време са работили по традиционната система. Основното е смяната на гледната точка, което изисква и желание. Те трябва да възприемат един нов подход, да напрегнат своя мозък и креативност. Понякога дори за млади хора това е трудно. Например това, да излязат с куфар и шапка и да разказват увлекателни истории.

Да станеш сугостопед изисква много работа със себе си, изисква един вътрешен катарзис и не всеки е готов за такава вътрешна промяна.

Но един път пречупиш ли се, влизаш в света на децата и се подмладяваш. Започва да ти става интересно. Преоткриваш учителската професия, която започва да ти носи много повече удоволствие и удовлетворение. Можеш да разчупиш мисленето си до такава степен, че да искаш още 20 години поне да преподаваш. И всъщност, когато се култивира този дух на заедност при децата, те са по-сговорчиви, помагат си и сами се обучават. Стига информацията да им бъде поднесена по стимулиращ начин, тогава те самите си търсят отговорите и стават по-инициативни. Не им се налива с фуния, а те да седят и да гледат пасивно, както е в традиционното образование. При нас преподавателят е в ролята на модератор, който насочва децата какво да правят и стимулира тяхното любопитство.

Повярвайте, така няма шанс да се отегчиш от професията си като преподавател!

Да, но това е и първият проблем, защото този учителски потенциал го няма в България…

Не е така. Традицията има много голяма сила и преподавателите, които са вече на възраст, може би не могат да работят по друг начин. Повечето от учителите обичат децата, но други гледат на обучението просто като на работа. Но има и други учители, които могат да приветстват промяната, стига да имат хуманно отношение, да знаят защо го правят.

Значи, децата се възпитават в екипност, в добронамереност, в уважение… Това означава ли, че ще се справим с агресията в училищата, ако използваме сугестопедията?

Абсолютно да, защото отношението се копира – учител към ученик и между учениците. И когато учителят каже нещо с любов, отношението се имитира несъзнателно, а когато такъв авторитет каже нещо с агресия, учениците реагират със страх и агресията става норма на поведение. Децата не са роби на учителя. Аз, например, съм искрено щастлива, че ги виждам всеки път и те са свободни да бъдат себе си, те се чувстват обичани и на място. Настоящата образователна система не позволява на децата да се усмихват, както и голяма част от комплексите и бариерите се насаждат именно там, през учебните часове. Сугестопедията позволява на децата да бъдат деца, те стават по-безгрижни, защото никой не ги кара да бъдат сериозни и няма какво да ги притеснява. И това нещо, ако се случи масово в училищата, децата биха били много по-щастливи, както и учителите. Не че няма правила, напротив, не говоря за свободия. Говоря за разбиране, осъзнатост на всички участници в процеса, включително и родителите, и развиване на култура на взаимоотношенията в училище

Тоест чрез сугестопедията училището може да се превърне в един оазис, в който дори когато в семейството има напрежение и проблеми, детето може да се чувства и да се развива добре.

И всъщност, голяма част от децата биха ходили на училище с радост и нетърпение. Защото там ще се чувстват уважавани….и тогава агресията ще намалее сериозно, а може и напълно да изчезне.

За мен е много важно да знам, ако в един момент решим, че сугестопедията е важна за българското образование, какво трябва да се направи, за да я въведем в цялата държава?

Имайки предвид тромавия начин, по който реагират държавните институции, мисля, че  първо трябва да запалим преподавателите, да ги запознаем с тази нова философия. Да им бъде поднесена идеята за едно по-естествено, по-хуманно образование; идеята за цялостност, за пропорции, за динамика, изкуство, за които се говори в сугестопедията и в нейните 7 закона. Важно е преподавателите да желаят тази промяна, да бъдат убедени в предимствата на сугестопедията. Например ако в някой университет се преподава 1 семестър сугестопедия като част от обучението по педагогика, това е добро начало. Естествено една част от настоящите учители също биха могли да бъдат преквалифицирани почти веднага, особено ако министерството подкрепи тази промяна като третира тези хора с преференции, например предостави им лично работно пространство, повече свобода на действие и/или допълнително възнаграждение към заплатата.

Ти опитваш ли се да запалиш твои колеги учители към този подход?

Като асистент-обучител по сугестопедия, се стремя да разпространявам тази методика като организирам срещи-семинари с настоящи преподаватели, представям метода по конференции, научни форуми и дебати в страната и чужбина. При последната ми среща в двудневен семинар с преподаватели от Софийския Университет, когато разказах за историята на този метод, представих научни доказателства за ефективността му и направих демонстрация, те бяха във възторг.

Смятам, че такива срещи с преподаватели от цялата страна, могат да допринесат за бавна, но качествена първа стъпка към подобряването на образователната ни система. Следващата стъпка са срещи и с родителите.

Защо става така, че държава като Финландия, която е най-успешна в образованието ползва метод на обучение, който за първи път се открива в България от д-р Лозанов, а ние този метод не го прилагаме в училищата?

Така е, през последните 40 години, страни като Финландия са открили потенциала на сугестопедията и я развиват. При тях обаче има друга култура – те наблюдават какво работи и училищата не са наказвани щом използват алтернативни методи. Много по-отворени са към промяна.

От друга страна в България, въпреки всичките усилия на д-р Лозанов и екипите му от преподаватели да развие и разпространи метода, чиято ефективност е научно доказана, дори след признанието на ЮНЕСКО на световно ниво, винаги е имало хора, които са скептични. Може би, защото още не сме дорасли за това, което той е дошъл да ни даде или защото чрез този метод биха се развивали твърде свободомислещи граждани, които не се контролират лесно. При всички положения, все още вярвам, че можем да гледаме смело напред! Има много хора, такива като д-р Лозанов, които милеят за родината ни!

Смятам, че законите на сугестопедията биха създали едно много будно и смело гражданско общество, една нация без комплекс за малоценност, чиито деца да растат в психическо здраве и благоденствие. Смятам, че има начин да излезем от рамките и да разгърнем потенциала си. Д-р Лозанов е доказал научно, че това е възможно. Нека да си дадем шанс!

Повече за сугестопедията може да видите в късометражния филм „Методът“ на младата режисьорка Теа Петрова.