Емилиян Енев: Има преимущества IT сектора да е извън София

  • Развитие на ИТ сектора в България, посредством разработка на собствени дигитални продукти, които да се превърнат в успешни международни бизнеси.
  • Правенето на бизнес да стане израз на лична свобода и отговорност, чрез изграждане на правилно отношение, ценности и позитивни примери.
  • Създаването на благоприятна среда и екосистема за стартъпи, чрез силни местни общности на дигитални предприемачи обменящи знания и подкрепящи се в начинанията.
  • Прилагане на блокчейн технологията за повече прозрачност, видимост и ефективен обмен на стойност в икономиката и публичния сектор.
  • Развитие на ИТ сектора и дигиталните бизнеси извън столицата, като двигател на местната икономика и предпоставка повече млади хора да остават в родните си места.

Повече от десет години е ясно, че България е любима IT дестинация. Ако можем да се похвалим с реални успехи в някои от секторите на нашата икономика, IT бумът е един от тях. Ще помисля и за друг пример…

От пет-шест години има недостиг на обучени кадри и заплатите в сектора растат до такива нива, че има вече много фирми, които търсят къде да преместят бизнеса си. Ако нищо не правим, красивият IT балон скоро ще пукне.

Знам, че у нас управленците трудно могат да се похвалят с иновативно мислене. Такова няма, но този невероятен шанс да се развием като модерна IT нация, ни се сервира буквално на сребърен поднос. Няма нужда да измисляме нищо кой знае какво. Трябва само да не пречим и да създадем условия за развитие в този сектор. Тогава желаещите сами ще идват.

Необходимо е да направим две неща. Да инвестираме масово в IT образованието и да работим по инфраструктурата. Не само да осигурим бърз Интернет, но също така да свържем България със света физически. Поне да има редовни полети между София и Сан Франциско, Бангалор и Тел Авив – столиците на IT индустрията. Хората трябва да се видят един друг. Личния контакт е решаващ даже и във виртуалния свят.

Но вместо да използваме милионите от Европа за IT университет на световно ниво, решихме да инвестираме в по-перспективни сгради, като стадион за 20.000 човека в малко Видинско селце… Общо взето навсякъде, където се намесват нашите управленци, нещата стават като на Цариградско шосе, където  превърнаха единствената мащабна IT инициатива през последните 10 години от София Техпарк в София Смехпарк…

Именно затова много се радвам на хора като Емилиян. Той има ясна концепция и има конкретни решения за проблемите, които напират. За него бъдещето за IT сектора е извън София. Той е сигурен, че можем да останем конкурентни, ако успяваме да задържим новите ни IT кадри в по-малките градове, където покупателната способност е по-голяма отколкото в София и хората се чувстват по-спокойни, по-щастливи и съответно са по-продуктивни.

Емилиян е измислил множество дейности за да популяризира своя град Русе. Организира обучения, семинари, състезания по програмиране, създава фирми и даже е създал един малък стартъп център. Запознайте се с този упорит човек, който няма да спи спокойно, докато в Русе не се появяват първите големи IT фирми.

Кой няма да иска офис в красивия град Русе с изглед към Дунава?

Патрик Смитьойс.

Емилиян Енев е роден в Русе, на 37 години. Женен е, с две деца – Виктор и Мария. Завършил е Русенският Университет и има специализации в Германия и Гърция. Работил е на различни мениджърски позиции и от няколко години е предприемач със собствени дигитални продукти. Емилиян Енев е председател на Сдружение в обществена полза Startup Factory, което развива стартъп екосистемата и ИТ общностите в Русе. От една година управлява Recheck – една от първите платформи за регистрация на продукти в блокчейн и проверка на тяхната автентичност и оригиналност. Услугата позволява сигурно управление на собственост и история на изделия.

Каза ми, че не желаеш да ръководиш просто outsourcing център в Русе. Защо не искаш, при положение, че има доста работа в този сектор и обясни каква е точно идеята на Startup Factory.

Аутсорсингът има доминираща роля и определя до голяма степен облика на българския ИТ сектор. Голяма част от компаниите избират да изпълняват проекти и да предоставят различни услуги на клиенти от цял свят. Това е ОК на етапа на първоначално трупане на опит и развиване на уменията – все пак така се учите на чужд гръб и се развивате професионално. Но чистият аутсорсинг означава, че създавате стойност за клиента си и не се възползвате дългосрочно от интелектуалната собственост на разработените дигитални продукти. Вие работите за други в ролята на изпълнител (contractor) и сте обслужващото звено в бизнес процесите на външна организация. По този начин сте зависими от желанията на клиентите си, трябва да сте постоянно на разположение, да коригирате бъгове и аномалии, често да гоните почти невъзможни срокове, а напрежението и стресът са голямата цена в тази игра.

Моята визия за ИТ сектора в България е разработка на собствени дигитални продукти, които да се превърнат в успешни международни бизнеси. Това е една от причините да основем Startup Factory с няколко съмишленици – да изграждаме тази среда и екосистема, които насърчават дигиталното предприемачество и стартирането на собствен бизнес. Защото когато разработите собствен продукт в един момент той започва да работи за вас, носи ви пасивни доходи и можете да си позволите да излезете от оперативната работа делегирайки задачи на други от екипа. Още по-важно за мен е, че запазвате интелектуалната собственост, трупате ноу-хау и имате възможност да печелите от добавената стойност на бизнеса си.

Основателите на Startup Factory – Мартин Панайотов, Вихрен Ганев, Ивайло Шолеков, Емилиян Енев и Калоян Цветков (отляво надясно), искат да видят повече предприемчиви русенци, които стартират свой собствен бизнес. Снимка: Личен Архив

Много хора в България са осъзнали това и са тръгнали по този път, но това не е популярният избор. Създаването на продукт е сложна работа, изисква комплексни умения и изключително много отдаденост и упоритост. Но ако имаме повече успешни истории около нас, ако предприемачите са новите герои, ако променим отношението си към стартирането на бизнес – тогава все повече българи ще тръгнат по този път.

Изброи 2-3 идеи по които работите, 2-3 така наречени Стартъп?

В Русе има бизнеси, които са успешни на международните пазари, но за тях не се говори и остават непознати. Една от компаниите е развила успешен продукт на американския пазар – платформа за намиране на транспортни услуги при преместването на мебели от един град в друг. Услугата работи изключително ефективно и има лидерска позиция в своята ниша – планиране на преместването, селектиране на подходящата транспортна фирма и организиране на всички детайли около процеса.

Друга компания в региона разработва Блайтаб – първият в света таблет за незрящи. Иновацията при тях е новата технология на основата на интелигентни SMART материали, чрез която Брайловото писмо се изобразява дигитално на повърхността на таблета. В момента се подготвя серийно производство на таблета, а адресираният проблем е, че само 1% от всички публикувани книги в световен мащаб имат своя Брайлова версия.

Наскоро екип от студенти и ученици разработи демо и трейлър на компютърна игра, използвайки най-модерните технологии. Има много проекти, които се разработват тихо и дискретно. Ще е добре медиите да обърнат малко внимание на тези истории.

Самият ти работиш по един специфичен продукт. Едно приложение за идентифициране или tracking на продукти и предмети. Можеш ли на кратко да обясниш?

От една година с моя партньор Емил Стоянов разработваме проекта Recheck – мобилно приложение за проверка на автентичността и произхода на различни продукти. Работим с т. нар. блокчейн технология, която доби популярност с крипто валутите като биткойн. С Recheck производители на оригинални продукти или техните собственици могат да ги регистрират в т. нар. дистрибутирана база данни – мрежа от компютри разпръсната в цял свят. Ние създаваме уникална идентичност на всеки продукт и ограничаваме до абсолютен минимум възможността за фалшифициране на изделията. След това към тази уникална идентичност могат да се добавят различни услуги – да се управлява собственост, да се включи електронна гаранция, да се проследява движението на стоките, да се добавят факти и да се вижда историята на продуктите. Например, ти можеш да регистрираш твоя автомобил и да добавяш факти за ремонта и поддръжката му, които да бъдат потвърдени от външни организации като официални сервизи. Реално ние създаваме една среда на повече доверие и сигурност, за да могат хората да вземат по-спокойни решенията за покупка и да получават точно това, за което са платили.

За бъдещето на блокчейн технологията, за създадения стартъп за дигитална идентичност Recheck, за рисковете пред предприемача и за трудностите, които го съпътстват, говори Емилиян Енев пред младежите от националния лагер „Предприемачът като откривател.“ , юли, 2017 г. Снимка: изд. Капитал

Програмист ли си по професия?

Не, опитах се да се науча да програмирам, но това не е моето призвание и силна страна. Все пак имам прилично ниво на технически познания и мога да разговарям адекватно с програмисти. Обикновено моята роля е на пресечната точка между клиента и софтуерните разработчици – уточняване на изисквания, формулиране на задание, управление на проекта и внедряване.

Все пак насърчавам всички млади хора да научат основи на програмирането и алгоритмично мислене. По този начин те ще могат да вземат по-добри решения и да са по-ефективни в своите дейности.

Има ли ги хората в Русе? Добре обучени кадри, експерти по Javascript, PHP, C++ и т.н. Не ли е така, че тези хора моменталически бягат към София или към чужбина, когато изкарат дипломите си?

В Русе има сравнително добре развит ИТ сектор, немалко фирми и стотици хора работещи като програмисти или други дигитални професии. По тези показатели Русе стои по-добре в сравнение с градове като Стара Загора и Бургас например. Но масово учениците след завършване на средното образование напускат града и отиват в София или чужбина. Това важи с особена сила за талантливите и амбициозни младежи със силно представяне на национални и международни състезания. Те избират да продължат образованието си често в английски университети или в други държави. София също привлича програмистите заради повечето възможности и по-високите доходи.

Моето лично мнение е, че Русе предлага добро качество на живот и висока покупателна способност (по-ниски разходи). Животът е по-спокоен и нормален за семейства с деца, Всичко е наблизо, а намирането на училище или детска градина става сравнително лесно. Това се оценява и от работещите в споделеното работно пространство на Startup Factory.

Какво е,  между другото, образованието в тази сфера в град като Русе? Има ли как човек да стане IT специалист в Русе?

Русенският университет “Ангел Кънчев” е с богати традиции в областта на техническите специалности, а катедра “Компютърни системи и технологии” поддържа високо образователно ниво. Има отлични преподаватели, които представят съвременни технологии и помагат на студентите да развият ключови умения. Математическата гимназия в Русе редовно е в топ 5 на национално ниво по редица показатели и дава на учениците фундаменталните познания по програмиране. Обикновено се преподава C++ и няколко русенци са в националните отбори на България по информатика. В други училища нивото също е много високо и отдадени учители допринасят за изграждането на децата.

Но ако искате да станете работещ ИТ специалист най-важното е да попаднете в реална работна среда. Пред очите ми хора без почти никаква предварителна подготовка са се научавали да програмират на джуниър ниво само след няколко месеца стаж в ИТ компании. Също така съм виждал самоуки програмисти, които са развили своите умения с онлайн курсове, видео уроци и налични дигитални ресурси. Насърчавам всички да работят по реални малки проекти и да търсят ментори, към които да се обърнат ако имат затруднения или се сблъскат с непреодолими трудности. Споделянето на знания и опит са един от факторите, които помагат много в развитието на младите програмисти. Другите задължителни предпоскавки са много отдаденост, упоритост и постоянство.

Предполагам, че е във ваш интерес сами да вземете нещата в ръце и сами да обучавате хора. Дали от нулата, дали дообучавате студенти, няма значение. Работите ли по тази линия?

Да, с колегите от Startup Factory организирахме първите в Русе безплатни курсове по програмиране, обучения за ученици и уъркшопи. Нашата мисия е да развием предприемаческата екосистема и ИТ общностите в региона – затова влагаме много усилия да реализираме тези събития, които да запалят младежите и да им вдъхнат увереност в преследването на дигитални професии или собствени бизнеси. Изключително удовлетворение носи това да видим как сме допринесли за това младежи да намерят първия си стаж, да започнат работа, да разработят прототип на продукт или да разработят софтуерно приложение.

Тази година организирахме два курса за ученици за разработка на интернет страници и за JavaScript. Средната възраст на участниците е 12-13 години и някои от тях вече разработват уеб приложения и интернет страници. Искаме да демонстрираме какви продукти могат да се разработват с тези технологии – тогава децата сами ще се запалят и ще поискат да се занимават с дизайн и програмиране.

Безплатните курсове за ученици на Startup Factory привличат сериозен интерес и допринасят за развитието на ключови дигитални и техническия умения на ранен етап. Снимка: Личен архив

Редовно в офиса на Startup Factory идват младежи, които търсят съдействие, консултация или имат въпроси. Искаме да създаваме тази среда на подкрепа и споделяне на знания, където по-напредналите помагат на начинаещите.

Става ли от всеки желаещ програмист?

Не, не става. И не трябва всеки да се стреми да стане програмист заради очакванията за високи доходи. Това е работа за хора с организирано, аналитично и алгоритмично мислене. Ако в училище сте имали редовно тройка по математика – вероятно за вас има по-подходящи области за реализация. Когато избирате с какво да се занимавате по 10 часа на ден, по-добре е това да отговаря на силните ви страни, да се прави с желание и да носи удовлетворение. Има много дигитални професии, които не изискват умения по програмиране – дизайн, техническа документация, изграждане на съдържание, онлайн маркетинг, тестване, управление на проекти и много други.

Организирате и състезания по програмиране. Много готина идея. Кои хора участват и какво представлява това състезание?

Организирахме първите хакатони в Русе и те се превърнаха в своеобразен празник на програмистите. Тези състезания са интензивен спринт по програмиране и целта е само за 24 или 48 часа да бъдат разработени прототипи на софтуерни продукти с работещи функционалности. На финала на хакатоните всички участници презентират своите проекти и победителите получават хубави награди.

Обикновено тези състезания привличат начинаещи програмисти, които приемат събитието като предизвикателство и възможност да демонстрират своите умения за програмиране. Хакатонът симулира напрегнатата работна атмосфера в ИТ компания и помага за подобряване на работата в екип, презентационни умения, формулиране на бързи и изпълними цели, ефективно управление на времето и работния процес. Редовни участници са студенти, ученици, фрилансъри, търсещи работа и заети в ИТ сектора.

През 2016 година реализирахме серията състезания по програмиране CODE4TECH с партньори в 6 български града. В Хасково и Шумен например такива хакатони се организираха за първи път. Искахме да продължим инициативата от Русе и да я изнесем на национално ниво. Над 200 човека се включиха в CODE4TECH и бяха разработени над 50 прототипи на софтуерни продукти.

Това, което ме впечатлява в теб, е постоянството и фактът, че безотказно работиш по твоята мисия, въпреки че нещата са трудни. Вече колко години се занимаваш? И не ти ли е минало през главата да хвърлиш всички компютри в Дунава и да тръгнеш към Сан Франциско? Знам, че именно от хора като теб – организатори в целия процес на дизайн, програмиране и маркетинг – има огромен недостиг по целия свят.

От поне 4-5 години се занимавам с дейности насочени към развитие на предприемаческата екосистема и развитието на ИТ общностите в Русе. Мотивира ме голямата възможност дигиталните професии и стартирането на собствен бизнес да предложат отлична възможност за реализация на млади хора и те да остават и успяват в Русе. Защото е изключително важно да изграждаме тази среда на нормални, работещи, свестни и отговорни хора. За тези хора управлението на бизнес е израз на лична свобода. Те имат общи ценности и амбиции – споделяне на знания, взаимна подкрепа в начинанията и постигане на успех чрез създаване на реална стойност с впечатряващи продукти.

Фотограф: Ивелина Чолакова

Иначе аз имам бизнес в твоята родина Холандия и редовно пътувам дотам. Причините да остана в Русе са свързани и със семейството ми – по-сложно е да се установим на ново място. Иначе съм упорит в тези дейности, защото развитието на екосистема е продължителна и дългосрочна работа, а плодовете идват след години.

Лично аз много се ядосвам, че именно сектора, който позволява на хората да работят отвсякъде онлайн, от Русе или от Родопите примерно, и целия този ITбум се развиват в София. Дори гр. Елин Пелин им е далече на IT босовете. Изцяло объркана политика, ако питаш мен. Съгласен ли си? Можеш ли да развиеш твоята визия какво да направим оттук нататък на държавно ниво? Знаейки, че интересът го има, кадрите са кът, заплатите се вдигат всяка година и инвеститорите вече започват да се оглеждат, скоро ще стане скъпо тук… Не знам. Ако питаш мен, този бум скоро вече няма да е бум. Кажи ти как мислиш. Какво трябва да направим?

Да, ако имате дигитална професия можете да работите от всяка точка на света. Моите впечатления са, че младите хора отиват в София не само заради заплащането, а заради средата, интересните проекти, новите технологии и възможностите да се развиват. В София има много по-голяма вероятност да попаднете в интересен екип от професионалисти и да научите много от колегите си.

Какво да се направи на държавно ниво? Да решим заедно в кои области ще се специализираме, кои са технологичните вертикали и в кои пазарни ниши ще бъдем световни лидери. След това да се насочат ресурси и да се назначат професионални мениджъри с дългосрочен хоризонт и свобода на действие в тези технологични центрове. Ситуацията в Тех Парка в София е изключително показателна какво се случва когато подобни инкубатори и хъбове са под държавно управление и назначенията се правят от министерства и агенции. Тогава водещ интерес става контролът върху паричните потоци, минаващи през тези места.

Въвеждане на пазарни механизми при оценката на представянето и финансирането на учебни заведения – колко от студентите са започнали работа, какви реални иновации са разработени, колко са защитените патенти, какви проекти са разработени съвместно с бизнеса, колко и какви стартиращи компании са основани и какво са постигнали. Елиминиране на паразитното съществуване и разхищението на публичен ресурс.

Да превърнем предприемачите в новите герои – това са хората, които работят изключително здраво, преодоляват невъзможни трудности, създават реалната добавена стойност, нови работни места и конкурентоспособна растяща икономика. Те и техните истории трябва да заемат централно място в медиите.

Да спрем зависимостта от европейските програми. Няма как да развиваш ефективен и конкурентен бизнес, ако значителна част от финансите влизат като грантове, субсидии и други финансови инструменти от национални или европейски фондове. Или си много добър и хората купуват продуктите ти, или фалираш и почваш нещо ново.

Относно този бум в ИТ сектора – имаше много голям ръст заради ниската база като ниво на заплащане, брой заети хора и компании в индустрията. Ще наблюдаваме забавяне на растежа, консолидиране и преориентиране. Надявам се България да не бъде възприемана само като аутсорсинг дестинация и държава на сравнително евтини програмисти с добри умения. Искам да виждам повече развойни центрове и лаборатории в страната ни. Следващата стъпка в еволюцията е да има бум в дигиталните бизнеси и все повече стартъпи с отлични продукти на международните пазари.

В момента си много активен във всякакви форуми и конгреси, свързани с blockchain технологията. Обяснил си ми, че това е бъдещето на съхраняването на чувствителни данни в Интернет. Каква е тази технология и дали България може да играе някаква водеща роля в разработването на технологията в нета? Какво трябва да направим и дали правителството може да насърчава тази дейност по някакъв начин?

Blockchain технологията първоначално спечели популярност и води началото си от криптовалутата биткойн. Това е програмен метод, който позволява запазване и управление на данни в мрежа от компютри разпръснати по цял свят управлявани от онлайн общности. Членовете на мрежата споделят, проверяват и потвърждават информацията чрез своите компютри без необходимост от централен сървър или база данни. Нито един потребител – участник в blockchain мрежата не контролира информацията или пък я използва самостоятелно. Всички участници трябва заедно да удостоверяват точността на данните преди те да се добавят към съвместно притежаваното хранилище.

Това е революционна промяна, защото вече ще намалее нуждата от централни точки на доверие или посредници при транзакции между хората. Хората ще могат да си взаимодействат по-директно, да обменят стойност и сами да проверяват истинността на факти.

В момента България има големия шанс да заяви лидерска роля при прилагането на тази технология за решаване на редица предизвикателства, предоставянето на услуги и управлението на публични данни. Blockchain предлага една децентрализирана среда на повече видимост, публичност и прозрачност. Всички имат сигурен споделен достъп до едни и същи данни и се ограничават възможностите за злоупотреби и корупция. Това отговаря на всички последни регулации на европейските институции – защита на личните данни, съхранение и монетизиране на информация, пълно проследяване на храни и съставки, борба срещу измами и фалшиви продукти.

Правилната политика на България е да стимулира разработката на прототипи базирани на blockchain технологията и да бъде една от първите страни, които смело експериментират с пилотни проекти. Трябва да се идентифицира точно в кои области може blockchain да намери приложение и да реши конкретни проблеми носейки истинска стойност.