Калин Василев: TarnovoRuns – идеята, чрез която може да променим себе си, града, света

Визията на Калин Василев
  • Изграждане на безплатен здравен информационен център, който да се превърне в символ и притегателно място, за да се обучават гражданите на здравословен начин на живот.
  • Безспирни безплатни регулярни тренировки за всички граждани на града ни, финансирани от общински бюджет.
  • Създаване на мобилен екип ТърновоRUNS – Mobile, който да прави активизиращи кампании в по-малките съседни населени места, имащи крещяща нужда от посока.
  • Оборудване на училищата с вендинг машини за плодове, които да сервират сезонни плодове за учениците. Половината приходи да остават за ученическите съвети и техни проекти по избор.
  • Обучение и практически познания за гражданите относно ползите от велотранспорта. Създаване на поощрителна програма за „велошофьорски книжки“. Целогодишна поредица от събития и изграждане на първите 2 велоартерии в града.

Напоследък често се срещам с млади хора, върнали са от САЩ или Западна Европа, загърбили обещаващи кариери, за да се отдадат на каузата си в България. Много от тях трябва да изхвърлят златните си кредитни карти още с пристигането на летището в София, защото времената с 6-цифровите заплати свършват с кацането на родната земя.

Калин Василев, Калинбата изхвърля неговите карти отдавна. Той вярва в друг начин на живот. Обича да се усамотява в гората понякога, за да се зареди от природата като пише и мисли.

Интересното обаче при Калин е, че той не е от хората, които търсят да живеят на село, да произвеждат собствената храна и сами да образоват децата си. Той приема, че градската среда е удобен модел за живеене в 21-и век. Подходяща или поне засега единствената възможност, за да може човек пълноценно да се развива. Именно това ме впечатли най-много в него. Прагматизмът на Калин: търсенето на един оптимален баланс между градската среда и физическия и менталния “fitness”, които изглеждат достъпни за всеки.

На тръгване от красивия град Велико Търново, облечен в есенни цветове, на устата ми се появи една широка усмивка на устата. Сетих се за един герой от Алабама. Филмът, който направиха за него, стана мега-хит. Кой не е гледал Форест Гъмп?!

Представих си Калин като основателя на Bubba Gump Shrimp Company, как един ден тръгнал от дома си във Велико Търново и започнал да тича. Нанякъде, в търсене на промяна, да си изчисти главата от негативни мисли. Тичал българският Форест Гъмп, докато един ден медиите го забелязали и направили публикации за него. Не след дълго, първите съмишленици започнали да тичат след него и сега, 3 години по-късно хиляди хора бягат, играят йога, карат колело с него за по-здраво тяло и дух. Обаче, българският Форест Гъмп е доста по-различен от този в Алабама, на който голямата му мечта беше да има собствена фирма за скариди. Д-р Калинба, както му казват сподвижниците му, е доктор по Генетика, учил в престижния Carnegie Mellon University.

Също така е интересно, че напоследък много младежи като Калин, интелигентни и високообразовани, търсят място и начин да живеят по-пълноценен живот.

Не е ли това отново невероятен шанс за България? Да съберем такива хора от цял свят? Да привличаме с тях знания, култура, мъдрост и ценности? Как ви се струва такъв модел в сравнение с последните демографски прогнози, които чуваме всеки ден по телевизията?

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Калин Василев е роден през 1983 г. във Велико Търново. Завършил е Природо-математическа гимназия в града и продължава да следва бакалавър по „Биология и Химия“ в Gettysburg College, USA. При дипломирането бива удостоен с университетска награда за цялостен принос в катедрата по Биология.

От 2006г. до 2012 г. е предложен за докторантска позиция в един от топ университетите на САЩ – Carnegie Mellon University, в който участва в разработването на нови генетични биосензорни технологии. До началото на 2014г. прекарва пост-докторантска специализация в университета Кеймбридж (Англия).

През 2014 г. се прибра в България и създава неформална гражданска група „ TarnovoRuns“. Това е един иновативен организационен модел, място и общност, който дарява хората със здраве чрез провеждането на безплатни мероприятия от образователно, практично и мотивационно естество: тренировки на открито, бягания, йога, планински преходи, велоприключения, гостуване по семинари, консултации, кръжоци, информационни кампании, лагери и други.

Калин се интересува и от езици, от приятелства, от култури, от науки като биология, химия, физика, компютри.

Дошъл си от Щатите, учил си генетика там. Имал си обещаваща кариера пред себе си с 6-цифрова годишна заплата и то в долари. Но ти реши да се занимаваш във Велико Търново с организиране на спортни събития. Безплатни спортни събития, да доуточня. Само мога да предполагам как е със спонсорите и няма да ме учуди, че в личен план всеки месец си на минус. Говоря за финансите. Защо правиш всичко това?

Може би, защото съм човек вярващ в каузите. Моята кауза е човешкото здраве. Достъпно, отворено, приветливо, обединяващо! Искам да бъде за всеки. От големия до малкия, от богатия до този, който не може да си го позволи.

Снимка: Личен архив

Моята кауза е това да се случва у дома, в България. От доста години насам съм осъзнал, че истински щастливите хора са тези с истинска мисия. Аз открих своята. Никога не съм ламтял за много. Годините в чужбина и оскъдният стипендиантски живот ме научиха да бъда скромен. Загърбих една бленувана от мнозина мечта, но от моите преживявания аз взех всичко, което си бях начертал.

В Щатите ли си го научил това, да застанеш пред 200 човека и да ги надъхаш да тичат маратон или да карат 100 км на колело или винаги си бил такъв? Вродено ли ти е ораторството и организаторството?

Сега като се замисля, сякаш и от двете по малко. Определено бях дете, което обединяваше децата в квартала около луди идеи. Но моите способи се изграждат и изглаждат с години практика. В чужбина по време на моите 13 години обучение съм изнесъл десетки лекции и то пред високо уважавани и респектиращи учени. Да, има нещо от детството ми и вродени умения на изобретателност, но аз разгърнах всичко това с годините и опита.

Първо правило. Никога не се скривай. Впускай се с главата напред в предизвикателствата. Така съм и правел винаги. Възможност за лекция, вземам я!

Между другото, известен си много. Но за тези, които не са чували за теб, разкажи какво организираш в града и колко хора се отзовават на твоите събития.

Известен? (Усмихва се). Не бих използвал тази дума. Всичко започна с моето прибиране в България след 13 години образование в чужбина и желанието ми да въздигна здравното състояние на народа ни.

След премисляне на няколко идеи през 2014г. създадох ТЪРНОВОRUNS. Организация, която цели да организира безплатни мероприятия, учещи хората на здраве основно чрез превенция и грижа за нас самите. За последните три години имаме организирани почти 400 безплатни мероприятия и се навъртяха вече около 15 000 посещения. Нашите събития включват всичко, което главатите ни родят: над 250 тренировки, 40 йога срещи, 25 похода, 20 велосъбития, фреш партита, десетки тематични игрови събития, изнесли сме над 40 мотивационни лекции, и купища други неща, които вече не помня.

Снимка: Личен архив

Всичко е било безплатно! Стотици, дори хиляди хора са се докоснали до нас.

Каква ти е крайната или ако щеш, по-голямата цел? Да изградиш паралелно общество от щастливи и здрави хора ли?

Идеята не е да има отцепило се общество някъде там в Балкана. В никакъв случай! А по-скоро хората, които вече откриват по-осъзнатия, здравословен и обединен начин на съществуване, да бъдат модел и пример за подражание за останалите. Едно заразяване с позитивни действия.

Да отключваме импулс у повече хора: да искат да се хранят природно, да се движат като деца, да си помагат един на друг. Да се обединяват и да действат със съзнание към здрава, чиста родина. Крайната цел е да има толкова много от тези хора, че да не се налага ние да сме единствената светлина в тунела, а всеки да бъде посланик.

Мисля, че следващата твоя стъпка е един  мащабен “health center” – център за здраве, или?

Е да, това по-скоро е една физическа-видима цел, отколкото идеологическа. Мечтата ми е да успея да обединя мои приятели, контакти, граждани и общински структури около изграждането на един безплатен здравен информационен център. Защото истинското здраве (като идея и цел) има нужда от своя лъч светлина, от своята перла.

Един нов модел, едно ново място, което да показва, че промяната е постижима. Така както имаме „Туристически Инфо Център“ във Велико Търново, защото искаме градът ни да се развива в сферата на туризма, така  трябва да съградим и здравен инфо-център за хората, за да можем да ги образоваме на здраве. Плановете са готови, кампаниите са в действие. Скоро може да започнем набиране на средства.

Имаш ли бизнес модел за твоята кауза? Поне да може да финансираш дейността си и инвестициите напред, да има и за теб. След като има такъв голям интерес за твоите събития, може би е време за франчайзинг?

Бизнес модел имам детайлен и се опитвам да задвижа нещата. През последните 3 години участвах в много форуми и обучения за стартиращи идеи, което ми даде познания и насоченост в сферата на финансите. През последната година започнахме да организираме фирмени корпоративни събития, които са безплатни за хората, а на нашата организация се заплаща.

Снимка: Личен архив

Вече сме работили с няколко известни марки и фирми от България. Разбира се, ние все още се учим и финансовата подкрепа, която сме изисквали от нашите партньори е буквално в най-скромен мащаб. Що се отнася за франчайзинг, в никакъв случай. Нашият франчайзинг е идеологически и е подкрепа с познания и опит към всеки желаещ. Провел съм вече 5 разговора с хора в други градове, които искат да поемат огъня на надеждата и да създадат сходни мисии. Някои вече стартираха.

А някакво еврофинансиране? Имаш златен trackrecord (история). Предполагам, че именно за теб е лесно да привличаш субсидии за този забележителен проект.

Да, нещата, които създадохме са без прецедент в България. Но аз лично нямам и секунда време да се занимавам с европроекти. Първо, самата ни организация е много млада. Второ, аз вярвам във фокусираните действия. Избираш една цел и се бориш за нея. Моят избран път не е включвал силен натиск към европроектите.

Аз искам да изградя устойчивост чрез вяра и партньорства. Всички хора си мислят, че тези европроекти са светият граал на бизнеса. Скоро те приключват. В интерес на истината, нашата организация е била вписвана като партньор в два европроекта, които не спечелиха финансиране. Но не са само европроектите.

Аз съм участвал в множество кампании за спечелване на финансиране на млади идеи и резултатът е нула!

Трудно ли ти е да намериш съмишленици? Хора да ти помагат с организацията?

Да, много е трудно! Добри хора има десетки. Те са нашите доброволци. Но съмишленици, които искат да са ядро и отдадени ежеседмично, се броят на едната ми ръка – хора с идеи, с умения, с отдаденост, с дързост в действията си.

Снимка: Личен архив

Всичко при теб е свързано с движения, здравословно хранене и йога. Има няколко други  подобни инициативи, но те са насочени към живот на село. Те смятат, че такава промяна на живот и мислене е по-лесно във вид на затворено общество. Ти пък държиш на града. Защо? И защо във Велико Търново?

Аз не виждам смисъл от противопоставяне на нещата. Има смисъл и в двата подхода, и в двете идеи. Има смисъл и в двата подхода и идеи. Ние променяме малкия град Велико Търново, а затворените тип селски общества съживяват нуждата от фермерска продукция, създавайки самостоятелни  и осъзнати хора. Определено малки и големи населени места съществуват от хиляди години. Наивно е да си мислим, че бъдещето е само в съжителството в малки племенни общества. Но определено е и наивно да се мисли, че бъдещето е в мегаполиси с милионна популация. Урбанистичната наука показва, че просперитетът на един град расте само до определен размер. След прекрачване на тази граница големият град започва да трупа негативи, а не позитиви.

За мен Велико Търново има идеалния размер и локация. Под 100 000 жители, в сърцето на зеленчуковата долина.

С какво  привличаш най-лесно хората?

С откритост, с честност, с усмивка, с енергичност, с познания, с нужните за всеки позитивни думи на вяра. Нямам награди, нямам бонуси, не раздавам боклучави сувенири, нямам скъпи дрехи или тежък автомобил. Имам желание. Някои хора биха казали с харизма, но тя всъщност е всичко онова вече изброено.

Фотограф: Ивелина Чолакова

Кога почваме да тичаме в София? Има ли в другите градове на България подобни инициативи ? Има ли нужда от СофияРЪНс, например?

О, за момента няма нужда, защото в по-големите градове донякъде подобни каузи са стартирани. Но тези истински действащи каузи (организации, клубове, неформални групи) трябва да се знаят и силно да се подкрепят. Аз нямам планове за големите градове. В София, Пловдив, Варна, Русе, вече имат смели стъпки напред. Разбира се, те не са копия на нашата идея, но имаме няколко общи цели.

Моите мечти са насочени към търновския регион и всички онези малки градчета и села, в които нищо не се случва или е недостатъчно. Горна Оряховица, Елена, Дряново, Габрово, Павликени и много други около Велико Търново.

Има един наш приятел, друг Свободен. Казва се Петьо Костадинов. Той говори за масовия спорт и здравето на народа, предимно предимно по отношение на децата. Знам, че темата е дълга, но ако случайно те чуят в парламента, имаш ли някои идеи в тази насока? Обща държавна политика, която да кара младежите повече да спортуват?

Трябва да започнем с храната. Трябва да покажем алтернативните здравословни, но лесни за приготвяне опции. Трябва да се изгради стриктен контрол какво се допуска в и около училище.

Що се отнася за движението и мотивацията към движение на децата, доста часове обучения трябва да се вложат за учителите по физическо възпитание, а и да се насочи вниманието към самите учители. Методиките са остарели, а уж младите учителски кадри влизат в училище като едни морално и физически остарели и изтощени персони. Те не успяват да вдигнат едно училище. Нужни са забавна игрова методика, пример от учителя, селекция. Ние сме правили 3 спортни полудни в училища и сме вдигали всички на крака. Игри, забавни неща, модерна музика. Разбиваме – всеки път!

Снимка: Личен архив

Разбирам, че искаш да промениш социума. Имаш голям фен от Холандия, един мой приятел, с който заедно играете български хора. Той изглежда щастлив, когато е част от българския фолклор. Кога ти би бил щастлив? Когато хората правят какво?

Когато хората са добри един към друг. Когато се разминаваме с усмивка по улиците. Когато си подаваме ръка в нужда. Когато отивам в парка и виждам стотици родители да играят заедно с децата си. Когато на нашите събития се струпват куп желаещи и много помощници предлагат да организират допълнителни неща. Когато улиците на града ни са препълнени с колелета, а не с коли. Когато хората почистват кварталите си. Когато сме пример за държавите от Европа.

Кое е следващото събитие, в което всеки може да се включи?

Динамиката е винаги на ниво. Имаме десетки събития. По-добре е всеки желаещ да следи нашата Фейсбук страница TarnovoRuns – Групови Упражнения и Здраве.

Нашите редовни безплатни фитнес тренировки на открито са в събота и сряда. Подготвяме няколко похода, велосъбития, зимни събития. Всичко се обявява навреме. Желание има ли, ние сме насреща.