Бойко Атанасов: Настоящото правосъдие обслужва само интересите на олигарсите и властта

  • Спешно да се създаде истински Антикорупционен орган по Румънския модел, оглавяван от независим прокурор
  • Необходимо е пресцентъра на държавното обвинение да помести на сайта си всички споразумения с престъпни групи, както и споразумения по делата за извършени корупционни престъпления

Бойко Атанасов е най-известния следовател в България. Един от, или може би единствения полицай в България, който има смелост да говори пред всички големи медии за състоянието на органите на реда у нас.

Всеки път, когато водя разговори с други Свободни се зареждам. Разговорите ме пълнят с оптимизъм и радост, че има надежда нещата да се оправят. С Бойко е друго. Винаги, когато съм говорил с него ме хваща кратка депресия – как от 28 години леко полека се крои една система, която оправдава и се управлява от най-големите престъпници в държавата. Едни хора, които си позволяват да живеят над законите, защото самите те ги пишат и защото самите те ги контролират. Цялата система се  контролира с едно телефонно обаждане от някой си. Неудобните хора биват отстранени, доказателството се изхвърля и при нужда непредвидените фактори са подкупени. Нищо ново, ще кажете. Да. Може би е така. Но наглостта и безсрамието, с което се извършат тези дела са изумителни.

Докато фотографът ни, Ивелина, прави снимки на Бойко пред централния затвор, го питам дали скоро ще има и политици в тази сграда. Той се смее,  “Сега ще ти кажа…”. Щракаме една последна снимка с мен пред затвора за албума и вървим обратно към колата. “Патрик, точно в този момент кроят най-големия шедьовър от 1989 година насам. Довършват си престъпната пирамида в момента. Още малко спокойствие им трябва. Година – две, три максимум.”

Разбирам, че перлата в короната ще бъде един орган, подобен на успешната прокуратура срещу корупцията в Румъния. Само на външен вид, обаче. За да сме спокойни ние и всички наблюдатели от Европа, че и в България борбата срещу корупцията се взема на сериозно. Но реално в момента строят самият орган, който ще оправдава всички сегашни държавници. Един трибунал, един театър, който ще даде на всички тях чисто удостоверение. И нашите политици усещат, че друго време напира. Народът ще търси възмездие. Неизбежно е. За това имат нужда от нова институция, която да им осигури спокойно преминаване към белия свят.

Изчисленията на Бойко съвпадат с моите. Имаме още една, две или максимум 3 години, докато България изчезне в черната дупка окончателно. След това няма сила на света която може да ни спаси. Направете си сметката.

Патрик Смитьойс.

Бойко Атанасов е роден в град Кюстендил, където завършва средното си образование. Дипломира право към ЮЗУ “Неофит Рилски” в Благоевград. Женен е и има две послушни дъщери на 9 и 12 години. От 1997г. работи в следствието първоначално като помощник следовател, а от 2002г. заема позицията на следовател.

Как функционират следствените служби?

До 2000 г. в страната имаше единен следствен апарат, който изпълняваше разследвания за всички досъдебни наказателни производства. Разследванията се провеждаха само от следствените служби. Враговете на  ефективното  разследване го заличиха и  направиха безработни голяма част от  експертите работещи  там.  До 2000 година полицията помагаше в работата по досъдебните производства като оперативни работници. Те подпомагаха работата на следователите по установяване на престъпниците както и за събиране на доказателства. Действаше се на необходимото междуинституционално ниво. Малкото на брой пропуски в работата бяха  отстранени в началото на 2000 година  с прехвърлянето на около 90% от разследването от следствения апарат в МВР. От тогава започнаха и огромните проблеми по воденето на наказателни дела. Необходимо беше да се създаде апарат за разследване от нулата.

И до момента сме свидетели на огромно текучество на кадри в МВР и липса на  стратегия и  реална визия за ефективно разследване. Доволни  от липсата на ефективно  разследване единствено са  бандитите.

От 2006 година цялата отговорност по събиране на годни доказателства е в полето на прокурора, събирането на доказателствата, одобряването в съда на действията по претърсванията и обиските.

 Вие сте кандидатствали за управленски позиции, какво стана?

Явявал съм се на конкурс за административен ръководител на Софийска градска прокуратура от 2011 година до 2016 година. В тези 5 години колкото е мандата на градския прокурор съм се явил на 4 конкурса. Ако не всяка година то през една година този пост се овакантява.

Избора на Административни ръководители в прокуратурата е предрешаван от политически фактори извън съдебната система. Доказателства за това изобилстват в широко огласяваните записи от разговори в Банкя между бившия градски прокурор Кокинов и Бойко Борисов в къщата на последния проведени през 2013, когато преговаряха за овакантения пост на апелативен прокурор на София.

На конкурсите на които съм участвал съм представял своите концепции за развитието на разследването в прокуратурата и следствения апарат с оглед спазване на закона и осъществяването на надзор на законността на прокурора и на присъщите му законови функции. Нищо повече. Никога не съм бил избиран от Висшия Съдебен Съвет (ВСС) на пост, за който съм кандидатствал. Единственият път когато съм гласуван от ВСС за друг орган на съдебната власт е по конкурс, на който не съм участвал. През 2008 година членове на ВСС си бяха „въобразили“, че участвам на конкурс за съдия в гр.Дулово и ме преместиха. По късно съдът отмени това абсурдно решение на Съдебния съвет.

Вярно ли е, че сте бил противозаконно подслушван?

Уведомен съм през 2016 година месец май, че спрямо мен са използвани неправомерно специални разузнавателни средства (СРС). Заведох дело в Софийски градски съд за това безобразие, но до настоящия момент не е даден ход на делото.

Според изказванията в медиите на все още действащият главен прокурор Цацаров е станало през 2011-2012 година. Тази полуофициална информация от държавното обвинение ме смущава, а и изяснява корена на неправомерно използваните СРС срещу мен. В този посочен от Цацаров период съм разследвал множество дела срещу корумпирани служители на МВР и Министерство на финансите. Повечето от тези дела бяха срещу организирани престъпни групи, които са имали един корен, а именно политико- икономически.

По това време бях сплашван с арест от ръководството на прокуратурата в която работя, за да ме принудят да заема несъществуващ пост „ръководител сектор “.

Очевидно причината за незаконното подслушване, следене и проникване в ползвани от мен и семейството ми дом е било извършено срещу мен с цел компрометирането ми, но опитите им бяха неуспешни. Целта е била да не приключа воденото дело срещу разследвано лице участващо в миналото в съвместен бизнес с тогава действащият главен прокурор Борис Велчев.

След като настоящият главен прокурор надлежно е сезиран от председателя на националното бюро за СРС, той не предприема никакви действия.

В случай, че предприеме действия, както изисква закона, той трябва да ангажира наказателна отговорност от хора, които са заемали длъжност на прокурори, но всъщност те са се изявявали като копой в държавата и са ползвали властовия ресурс за изграждане на мафиотска структура.

 

Как можем да се справим с корупцията в страната?

В момента на първо четене минаха промени в наказателно-процесуалният кодекс, с което се прехвърлят всички разследвания, всички наказателни дела свързани с корупция в Специализираният Наказателен съд, съответно в специализираната прокуратура. Това много ме притеснява.

Тоест всичко ще попадне под шапката на главния прокурор Цацаров така ли?

То и сега всеки прокурор е пряко подчинен на главния прокурор съгласно Закона за съдебната власт, но оставете го това, той е в края на мандата си – остават му още две години. Тези, които си го избраха са подготвени да го сменят. Това, което ме притеснява е, че и без това затрупаният с дела Специализиран Наказателен съд, който от 2011г. се занимава с организираната престъпност, няма да може да се справи с обема от работа, тоест с по-тежките наказателни дела. Парламента не предвижда да намали тяхната досегашна ангажираност, а само да добави и делата за корупция.

Това означава само едно, че от тук нататък с тези изменения, парламента приемайки на второ четене тези текстове, реално ще подпомогне корумпираните и членовете на организираната престъпност.

Тези, които трябва да ги преследват са малобройни и ще бъдат  претрупани с  дела. От това качеството на работата им ще катастрофира неминуемо.

Надявам се, че прокарването на този законопроект не е лобистко творение на корумпирани и членове на организираната престъпност. В случай, че е така, това само означава, че е налице тотален разпад на държавността.

Това решение е минало на първо четене, и след месец септември, тихомълком, докато траят отпуските, официално корупционните разследвания ще бъдат прехвърлени към този Специализиран наказателен съд и прокуратура.

Така, че ние може много да си говорим за Антикорупционен орган, който може да се създаде евентуално в необозримото бъдеще, но в същото време парламента преобръща тихомълком тотално доктрината за работа по дела свързани с организирана престъпност и корупция и възлага разследването на десетина магистрати. Това представлява работа, която доскоро се вършеше от стотици.

С това решение на парламента се връщаме много назад с постигнатото и слагаме кръст на цялата база, която е имало в работата срещу организираната престъпност и корупцията, ако е имало изобщо такава.

Все пак резултатите – съдебните решения все още ги няма.

Работата на прокуратурата по отношение на организираната престъпност и корупцията досега търпи провал след провал. А с приемането на този законопроект се откриват нови и нови хоризонти за организираната престъпност и скоро може да станем световен феномен и рекордьори в  организирана престъпност.

Капацитет ли липсва на настоящите държавни институции да се справят с корупцията? 

Мисля, че ръководството на прокуратурата и на оперативните служби в МВР и ДАНС много добре знаят как да се справят както с корупцията, така също и с организираната престъпност. Притеснява ме това, че тези хора не предприемат необходимите усилия, което подхранва съмнението, че те обслужват интересите на организираната престъпност. Когато има изолирани случаи на успех срещу организирани престъпни групи и такива извършващи корупционни престъпления обикновено представителите на прокуратурата сключват споразумения с тези престъпните групи. Тези споразумения намирам за срамни, защото се сключват тайно от обществото и в 100% не се обявяват от пресцентъра на прокуратурата. Смятам, че пресцентъра на държавното обвинение трябва да помести на сайта си всички споразумения с престъпните групи и по делата за извършени корупционни престъпления.

Обществото трябва да знае как работи държавното обвинение и кога то сключва сделка с престъпниците и кога то не поддържа обвинения, защото са договорени с пазарлък.

 Тоест доказателствата остават на заден план…

Когато има оферта  за споразумение  доказателствата никого не го интересуват. Може да има купища доказателства, може да са камиони от доказателства, но те не се внасят в съда с обвинителен акт, защото се прави споразумение…

Каква е целта на тези споразумения?

Главната цел е да се изчистват делата, които са свързани с корумпирани политици и с организираната престъпност. Трябва да се заличат следите на олигарсите как са натрупали  милионите си, а и такива, които са натрупали милиарди. Световната история не познава случаи, когато корумпирани магистрати успешно разследват  корупция. Това е параграф 22.

Ако някой ден уцелим някакво нормално правителство, може ли да се върне този часовник назад?

Всичко може…но може и да бъде прекалено късно… Защото те имат механизми да контролират обществените процеси – чрез Висшия съдебен съвет, или чрез хора, които са имплантирани в прокуратурата от тази мафия.

В момента, в който някой се опита да промени нещо ако не може да бъде купен, веднага му се образуват дела с цел да бъде подслушван, шантажирани, затрупват го с дела, изфабрикуват се доказателства, правят се планове за шантаж с участието на корумпирани  служители от служби, които трябва да ни пазят от корупцията. Това е една добре смазана машина – ОКТОПОД!

 

Кой ръководи всъщност тази машина?

Това е един клан от бивши величия, партийни и комсомолски секретари, бивши служители на държавна сигурност, и техните наследници, които разполагат с лостовете на държавата.Те назначават и освобождават, те разпределят кой и как да живее.

Тези хора назначиха Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Те могат да определят кой да е главен прокурор, те назначават и уволняват, те нареждат да се образуват дела от прокуратурата и срещу кого и кой да се оправдае от същата прокуратура – ЦУМ и офиси на назначени бизнесмени са свърталището им.

И са свързани с настоящото управление?

Те определят от 1989 г.  кой  да управлява. Днес е Бойко Борисов, утре е друг. Такива като него  има много и чакат да бъдат харесани да влязат в играта.

След като бъде харесан да управлява  на такъв човек му се дава неограничен имунитет, но той винаги остава на разположение на “дедовците” или тези които са го избрали. Хубавото е, че естественият подбор действа и при тях и от време на време се самоизяждат в битки за власт и територия .

Добре, защо не се отказваш?

Не съм се замислял. Все един ден ще ме откажат, ако нищо не се промени.

Имаш ли съмишленици?

Намират се, но не са много, има хора, на които робската психика не им е присъща. Като, че системата леко се размърдва. Хората се надигат, започват да се чуват гласове. Започват да се чуват в съда и независими гласове. Въпреки, че корупцията и страха са сковали прокуратурата, има и прокурори, които не ги е страх да кажат какво мислят.

Съжалявам, че в момента в прокуратурата страха и доволството от рахатлъка е в изобилие и задушава справедливостта, но вярвам, че ще дойде денят „Х“, в който доволството от добрата заплата ще бъде преодолян от нуждата за прокурорска ефективност.

Въпросът е, че много малко хора осъзнават, че нещата са чак толкова брутални, каквито ти ги описваш. Какво трябва да се направи, за да се оправи системата? Имаш ли примерно 3-4 прости препоръки?

Същото, което направиха румънците. Изработиха политиците, като направиха един антикорупционнен орган след качествена селекция на кадрите, това е необходимо, за да има страната имунна система срещу корупцията.  От там трябва да започнат промените, друг начин няма.

Би ли могъл да намериш например 50 съвестни човека да участват в този орган?

Много трудно. Ако корумпираните бяха преди петнадесет години единици, сега е обратно, голяма част от младата генерация, са въвлечени от по-стари колеги или ръководството им в най-различни схеми. Възможно е да им бъдат извити ръцете за постигане на цели различни от законовите. На тези хора е нужно да им бъде даден кураж, че могат да се преборят с тези зависимости и да се изправят срещу тях.  Вярвам, че все още има честни хора в съдебната система, познавам такива, но все още се ослушват защото ги е страх, а определено има от какво.

А как устояват тези хора на големите пари и предложения?

Ами, когато има големи изкушения, почти никой не устоява. Схемата обикновено е една и съща облагите минават през шефа. Обикновено парите се дават на началника, началника вика подчинения, казва му какво да направи и му дава пари. Веригата е винаги една и съща. Малкото случаи на доказана корупция показват този механизъм.

На теб предлагат ли ти?

Случвало се е в миналото, известявал съм когото трябва когато това се е случвало. Наблюденията ми обаче подсказват, че ако тези хора не бъдат наказани и заловени в последствие се издигат, кариерата им расте. Очевидно това е хранителната среда за кариерно развитие не само в прокуратурата. В нормална държава магистрати, които се занимават с предлагане и приемане на подкупи получават различно от повишение, но у нас сега нещата са извратени.

Ти като започнеш едно разследване и установиш, че въпросната личност трябва да отиде в затвора и да бъде наказан, имаш ли наблюдения дали това се случва?

Аз се опитвам да го правя, така както трябва, но след като приключа работата си по едно дело и то отиде при прокурора, никога не получавам обратна връзка дали лицето е осъдено и какво се е случило с разследването.

Добре, до колко твоето желанието за справедливост в нашето общество е удовлетворено? Предполагам, че това е твоята мотивация…

Не е удовлетворено. Работил съм по много дела, но подхода е винаги еднакъв. Интересното е, че когато се започва някакво разследване за престъпление срещу лице с власт и разследването е корупционно престъпление, почти винаги се оказва една верига, която влече нагоре към управляващия елит, без значение от партийни или други фактори. Те са навързани като един безкраен синджир.

Ако се опиташ да работиш качествено, за да не стигнеш до края те затрупват с толкова много дела, че не успяваш да си свършиш работата качествено. Прави се с една единствена цел, а именно репресия, целяща подчинение и зависимост.

След като разказах пред “Биволъ” как стоят нещата в следствието картината вече не е вече същата. Но не се знае кога отново ще се върнат обратно старите порядки. Това е похват, който е прилаган многократно през годините.

Добре, защо не те е страх? Защото, ако прекаляваш в един момент, просто можеш да изчезнеш.

Враговете ми са обикновени страхливци и подлеци снабдени с власт. Без дадената им власт те се превръщат в едни най-обикновени и жалки бюрократи.

Престъпните групи от около година се развиват доста добре и са доста необезпокоявани. Някоя от тези закриляни престъпни групи открадна закупената преди около година 11 годишна кола на старо. На това са способни престъпните ми врагове, действащи под закрилата на хората си в прокуратурата и службите.

Делото за кражбата е спряно от прокурор почти веднага след като е образувано, и до ден днешен го крият  от мен. Не са ми предявени материалите както се изисква по закон. Какво като съм пострадал от престъплението. Разбрах, че така е било наредено от главна прокуратура – да няма разследване за кражбата на личният ми автомобил.

Все едно никога не съм го имал, само дето ще изплащам кредита за автомобила още 7 години на банката. За миналата година в София са откраднати 2000 автомобила , това е една 15 километрова колона от автомобили все неразкрити престъпления на организираната престъпност. Питам се, къде живеем все пак…в Европейска страна или…?

Те разчитат, че така или иначе машината ще смачка всички, които се противопоставят, така ли?

Да, „те“ разполагат с всички инструменти. Бюрократичните механизми са овладяни изцяло.

Страхът от разкриването на истината за незаконните действия в прокуратурата е ужасен за тези, които злоупотребяват с властта. Затова истината не трябва да се спестява ако искаме да изградим и имаме правова държава.

А службите в чужбина съдействат ли?

Съдействат. Като цяло се взаимодейства добре.

Само тук в България нещата са прецакани?

Да, има и защо. Както казва Бойко Борисов, ние усвояваме средства по Европейските програми. Усвояват се средства и усвоените средствата не се влагат в производството, не се влагат в икономиката за разкриване на работни места, младите хора напускат страната.

Голяма част от моите връстници напуснаха страната без възможност да полагат труд. В родният ми град имаше заводи, които даваха препитание на хората, сега  всичко е затворено, нито един завод не работи. Града се е превърнал в град на пенсионерите. Такава е съдбата на почти всички областни градове.

Добре, нали Европа ги пуска парите, нали трябва да има някакъв контрол?

Ами, бюрокрацията в Европейската комисия също не е малка. Европейска прокуратура за Еврофондовете не съществува. Кражбите се разследват изцяло и само на национално ниво. Има едни пари, които се разпределят от програми от европейския съюз, “усвояват” се, но контрола по евентуално извършени престъпления остава единствено и само на националните прокуратури в страните, където се получават тези средства.

Значи трябва да подходим като Румънците и да създадем спешно Антикорупционна дирекция…кой трябва да я оглавява?

Първо трябва да се създаде такъв орган, който да е с необходимия брой професионалисти включващ прокурори, полицаи и експерти, които да представят експертиза във всички области и работеща администрация. В Румъния бройката е следната: 164 прокурори, 217 агенти полицаи, 70 експерти във всички области, и 191 човека администрация. Едно от най-важните условия за ефективността от работата на този орган е, че всеки кандидат за работа прокурор, полицейски агент, експерт или съдебен служител минава през серия от тестове включително и събеседване с психолог и психиатър. Тестовете имат за цел да пресеят кандидатите и да назначат на работа такива, които притежават отлични професионални и лични качества. В това число неподкупност, честност, неподдаващи се на влияние личности, при вземането на решения, издръжливост при психическо натоварване и др.

Очевидно е, че този орган трябва да се оглавява от прокурор както е там, но този прокурор трябва да е назависим от главния прокурор, тоест в нашият случай от Цацаров, за да може единия да разследва другия, ако се получи сигнал. Тоест първо инспектората трябва да има правомощията да контролира, и след това да се контролират един друг. Нулева толерантност по отношение на корупцията. В момента това липсва в България.

Настоящият парламент, ВСС и ръководството на прокуратурата ги е страх от прилагане на румънския модел за борба с корупцията и има от какво да се страхуват. Ако се вгледаме в най-яростните противници на приемане на румънския модел ще видим едни хора, които са от „ранна детска възраст“ назначени в съдебната система за началници и целият им професионален стаж до момента е преминал на ръководни позиции. Това е така наречената съдебна аристокрация. Тях до момента никой няма право да разследва, да проверява дали са забогатели неправомерно и дали са извършили престъпление. Част от тези хора ги е страх да не им бъде отнето придобитото чрез подкупи и търговия с влияние. Само за миналата година са възстановени 667 млн. евро щети от корупционни престъпления в Румъния.

У нас липсват данни за отнет и един лев от корумпирани престъпници. Принадлежащите към този кръг в България са основни  противници на прилагането у нас на румънския модел. Тях ги е страх и съпротивата им е ожесточена.

Те използват всички похвати, поръчват си статии в пресата и впоследствие от поръчаните от тях статии се „самосезират“, за да използват даденият им властнически инструмент за репресии. Обединяват се, сдружават се и действат в организирана групичка. Страха им е голям, а причината е въвеждането на този работещ модел у нас. Враговете на този успешен Румънски модел се притесняват, че ако у нас бъде създадена такава Антикорупционна дирекция същите тези хора, които в момента са фактори, утре може да бъдат разследвани справедливо и да отидат зад решетките.

Имаме крещяща нужда от справедливост. Справедливост, която магистратите дължат по закон, но която обществото не получава от тях.

Мирослава Петрова: Пълна нетърпимост към корупционните практики, в защита на интересите на българското гражданско общество

  • Да се защити интереса на гражданското общество и да се съдейства на правосъдието за възпрепятстване, изобличаване и разследване на корупцията на всички нива в страната и във високите етажи на властта
  • Да се стимулира жаждата за истина и справедливост в обществото
  • Да се създаде среда и да се намерят средства за борба с корупцията

Мирослава се бори за справедливост в съдебната система и срещу корупцията, чрез фондацията, на която тя е една от учредителите и председател. Важна и известна кауза. Много личности и организации се занимават със съдебните реформи. За сега без особен успех, между другото. Една от причините е, че всеки вика нещо поотделно и често виждат в съмишленика по-голям враг отколкото в самия Цацаров. Може би пак прекалено много мъже се занимават с тази тема и именно една щипка женска енергия ще се окаже спасяваща. Надяваме се. Антикорупционният фонд е нов. Ще следя неговото развитие с голям интерес.

Но не корупцията е най-големия проблем в България. Най-големият проблем е, че все повече хора вдигат ръце, защото смятат, че няма смисъл човек да се бори срещу черната сила в държавата. Те смятат, че така или иначе, нищо не зависи от тях.

Пиша този увод за Мирoслава, след като се върнах от Корал, известния плаж между Китен и Лозенец. Там говорих с Атанас Русев, неин партньор в друга битка: “Да спасим Корал”. Да спасят “Корал“, като един от общо трите диви плажа в България, заедно с “Кара Дере” и “Иракли”. Гледайки плажуващите, си зададох въпроса колко реално им пука на хората. За състоянието на морето и за положението изобщо в България. Отговорът беше, че когато морето у нас започва да прилича повече на канализационна шахта от колкото на море за къпане, тогава хората за следващата година просто правят резервации в Гърция… Вместо да пребием кметовете на морските ни общини, защото парите предназначени за пречиствателните станции са откраднати, ние се оттегляме и отиваме в Гърция… Така решаваме проблемите в България.

Но Мирослава е от другите. Тя е от малката група бунтовници, която никога няма да приеме, че са безсилни и че нищо не зависи от тях. И когато питаш тези хора какви са им мотивите, така безотказно да се включат във всякакви каузи, те много много не знаят какво да ти отговарят. По-скоро мълчат. И може би това е единствения правилен отговор. Да мълчиш и да се чудиш защо човекът отсреща те пита за мотивите. Какви мотиви? Аз се боря защото ми идва отвътре. Защото това, което се случва у нас просто не е правилно. Не мога да гледам на другата страна и да претендирам, че не го виждам. Познато ли ви е това усещане? Включете се в групата на Мирослава, Атанас, Патрик и още стотици като тях. България има нужда от вас.

Патрик Смитьойс

Разкажи ни повече за себе си…

За себе си мога да говоря единствено през семейството ми, близките ми..как иначе човек би говорил за себе си, ако не е маниак./смее се/.

За себе си най-убедително говорят “съвършените” хора, а напоследък съвършени има в излишество. Това, за жалост, е ясен белег на масова депресия и липса на съдържание.

А толкова му се иска на човек да има съдържание. Но толкова различно може да бъде то. Съдържание откъм многословие, граничещо с логорея, съдържание на селфи-блудкави сюжети, съдържание на скъпи чанти, съдържание да искаш.

Аз пък съм възпитавана, че съдържанието е в съкровените моменти, в хората които обичаш, в удовлетворението от свършената работа, в наивния порив да променяш света. 

Моите родители бяха специални и достойни хора, като техните родители. Специални, не в това, че са мои, а някак достойни в казаната дума, в прочетената литература /без да заливат с цитати аудиторията в умопомрачение/, в силната традиция, с която вкъщи се празнуваха всички празници, особено забранените от режима, в песните и приятелите, в пълната непримиримост към комунистическия елит.  Вкъщи имена на определени и днес до скоро министри бяха забранени за произнасяне. Баща ми беше художник, мама…за майка ми трябва отделен материал, любимият ми вуйчо беше име в спортния бридж, който никога не разбра, защо обърквам всичко като падне 10 пика на масата…а аз просто толкова исках да покрия високите му критерии, че в ужас обърквах всичко. И така. Възпитавайки това, родителите ми го получиха. За пълно изумление на баща си не кандидатствах в Художествената академия. Пишех от дете и реших, че ще бъде филология. Така и стана. Разбира се, приета държавна поръчка в Софийски университет/имаше такова нещо/ се издържах сама и работех през всички тези години и до скоро единствено и само в сферата на архитектурата, строителството, интериора. Страшно обичам тази работа, да виждаш как промяната се случва пред очите ти и колко скъпи са идеите, но безценни изпълнителите им. Така се получава. За мен самата най-важното е, че разказът за живота ми е напълно мой, с трудните и светлите моменти и с приятелите и съмишлениците ми, без които всеки е за никъде, не само аз.

Участвала си активно в създаването на Правосъдие за всеки, както и в протестите в защита на плажа Корал… Kакъв беше твоя принос за успешният край на тази инициатива „Да запазим Корал“?

Корал е родина за много хора. Родината е нещо малко, казват, и ето. Често говорим на шега: “ Корал – люлка на цивилизацията!” И много се смеем. Но знаете ли колко хора на духа, писатели, музиканти, художници, поети, фигури от съвремието ни, не бих искала да изброявам, защото наистина ще изпусна някой, са прекарвали летата си там.

Корал беше най-големият къмпинг в онези години, струва ми се в тази част на Европа, и не случайно се превръщаше в магнит за свободните умове.

И днес е така. На Корал се къмпира. Къпмингът е неподражаема култура. Близо си до природата, както всеки мислещ човек би искал да бъде, когато мечтае да разпилее съзнанието си и да го събере отново за добро, сам създаваш уюта си и всичките си удобства в уж импровизирана, но работеща като часовник среда, и когато излезе буря имаш първата работа да скочиш смело, да затегнеш въжетата си и веднага след това да помогнеш на другите. Там израснах от съвсем малко прохождащо дете, като много други от моето поколение, които днес го спасихме, спасяваме и ще спасим отново и всеки път, когато се наложи.

Уникалното е в това е, че за около 8-9 години успяхме като китайско мъчение да осветлим 38 незаконни строителни разрешения, издадени от местната власт.

Бяха издадени на една испанска фирма, Ибердлора Инмобилиария, инвестирала мощна сума в парцела, с цел застрояване на нещо като катасрофирала летяща чиния във великолепния див залив – последният незастроен на юг от Бургас. Няма да ви отегчавам с цифри, освен с 1500-те подземни паркоместа в блатото. Смешно, ако не беше тъжно. Гавра с природата, гавра с правото и законността, гавра с клетия инвеститор, гавра с архитектурата и иначе високите и нравствени задачи. Лудост, присъща за корумпирани системи, населени с деградирали хора. Всички вече го знаем, дори и децата. И понеже е безвкусно от друга страна да се морализаторства, ние, се хванахме и свършихме работата. Корал е пълен с тежки професионалисти в най-разнообразни браншове, които се обединиха от кауза. За такива общности именно е веселата приказка, не се заяждай с човек по бански, не знаеш с какво се занимава като е облечен :-).

Какво би споделила с нашите читатели за „Правосъдие за всеки“?

“Правосъдие за всеки” е родено от няколко съмишленика, между които имах честта да бъда. Заедно писахме Манифеста за правосъдие  и така помня ясно момента, в който се спогледахме, установили, че се обръщаме към хората с “Достойни хора на България!” Препъвайки се в редакциите, текстът се пишеше от журналист, юрист, филолог и психолог, само си представете каква участ:-), това обръщение звънна само и никой и за миг не се поколеба. Вярвахме го. И сега го вярваме. От всички джобове и с цената на всичко разковничето за мен е във върнатото достойнство на хората, дори на най-неуверените, а хората на духа, не бива да спират да говорят за него. Защото те са истинският елит. И колкото в по-голяма наивност ги обвиняват, толкова по силен да е гласът им. Само като помисля колко сами бяхме всички доскоро, преди един премиер с име, което напомня плод на широколистно дърво, което няма физическо отваряне, да ни “обедини”.

Така с общи усилия поканихме Моника Маковей. Личността променила Румъния в нейния знаков антикорупционен ресор.

На среща с Моника Маковей

Моят уважаван съмишленик Николай Стайков предложи да отправим покана и тъй като аз харесвам не съвсем възможните и лесни за гражданска организация задачи, се нагърбих да координирам осъществяването и. Домакин на последвалото събитие бе инициативата “Софийски дискусионен форум” – също съмишленици с ясна кауза – истината за посттоталитарните общества. Помагаха доброволно толкова много хора, че съм сигурна, че ако някой чете сега си знае, че именно за него става въпрос и ще е прав. Ще ги видите на снимките. Силата на автентичните инициативи за мен е именно тая отвореност, всяко капсулиране ги заплашва и ги прави уязвими. Днес инициативата няма как да не иска да бъде именно такава, защото знае цената на достойнството и доверието и защо толкова много хора я подкрепят.

Какво те кара всъщност да бъдеш толкова ангажирана с граждански инициативи и да не се отказваш?

Какво ли ще е това? Дали не е същото, което кара вас да търсите свободните, смелите, лудите, “които да са живи”…вероятно е някаква дълбока вяра. Може и онази Вяра да я наречете, или пък онази другата от стиха, която като теглим чертата ще е същата като първата. Каквото и да е, като помислиш за него застава на гърлото ти.

Не съм си помисляла какво е точно, само знам, че можем и трябва да е Заедно. Има страшно много работа. Щастливци сме ние.

Колко е важно според теб хората да се ангажират в такива каузи? Ти си съосновател на “Обещай, че ще гласуваш!” – първата платформа, facebook – група в страната, която призовава за ангажираност към обществото и увеличаване на изборната активност…

“Обещай, че ще гласуваш!”, създадохме с моят съмишленик Мария Кавлакова, а автор на “логото с мозъка” е художникът Калина Сертева. Няма да има никога да и се отблагодарим на Калина, за всички лога, предпечат и какво ли какво ли не доброволно и толкова стойностно направено…

Аз бях силно възмутена от някакво безобразие и заедно се организирахме за ден. “Обещай” се превърна в първата независима спонтанна група за агитация за покачване на вота без партиен контекст. В групата никога не се допусна грозен език или нарушаване на правилата. Беше забавно и ползотворно.

Спечелихме много съмишленици и в страната, които лепяха плакати с манифестни послания, значки. Поредна консолидация на енергия, доброволна, прозрачна. Силно съмишлие излезе от тук. Групата си чака следващите избори 🙂

До колко е развито гражданското общество в България и до колко то би могло да помогне за положителната промяна?

Експертният отговор е дълъг и напоителен. Струва ми се, че нашият разговор върви по пулса на случващото се и ми се иска така да остане. В една позната детска книжка за големи едно вечно мрънкащо симпатично магаре все повтаря: “ Защо, докога, доколко от кое…” Вероятно, отговорът на въпроса ви е “ доникъде не е развито” , а пък аз знам, че докато не минем дефинициите, периода, в които сме, няма да се захванем със задачите, и си признавам, че не ме притеснява дали е развито.

Важното е да не мълчат поетите на гражданското общество, да са будни лидерите му и да не се страхуваме и някак стесняваме да вършим работата за промяната му. Стъпка по стъпка. Бавно, но ексклузивно пътешествие.

Разкажи ни повече за новата ви инициатива Анти Корупционен Фонд, на която ти си председател? От кого и кога се инициира?

“Антикорупционен фонд” е първата независима гражданска инициатива в България с действие антикорупция “случай – по случай”. Подкрепяме свободните граждани и независимото правосъдие. Първите, за да станат все по – свободни, вторите, за да станат все по – независими.

Инициира се от колегите ми и силен екип, безспорно познатият ви журналист и икономист, Николай Стайков, Йордан Карабинов, фигура от  високия международен одит и мен.

За аудиторията ви ще напомня, защото фактите са изключително интересни, дори по – интересни от неистините, че фондацията е наследник на дейността на Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ) с възвръщаемост от над 800% след продажбата на Българо-американска кредитна банка/, известен като най-успешният измежду всички 10 инвестиционни фонда, създадени за подпомагане на бизнес-средата в Централна и Източна Европа и бившите съветски републики през 90-те години с пари на американските данъкоплатци, но с управление, поверено на независим борд на директорите, съставен от американски предприемачи и инвеститори, които работят на изцяло доброволни начала, без директна намеса на правителството. Постъпленията от $400 милиона долара са генерирани в България, благодарение на доброто управление на инвестициите и работата на българския екип. Затова и напълно естествено е взето решението на Борда този капитал да продължи да помага на България, за да подобрява както средата за бизнес, така и качеството на образованието и просперитета на обществото във всички негови измерения. Днес средства от минимум $20 милиона на година се инвестират от фондацията в различни области именно в България.

Започнахме работа в началото на 2016 по концепцията. Искахме бистра и убедителна идея и ясни параметри. Разработихме я така, че да имаме самочувстието да потърсим финансиране. След дълга работа с настоящия ни дарител, фондация “Америка за България” успяхме. Получихме одобрение на 15 декември 2016 г. Радваме се, че наш първи основен дарител е този, а всяка следваща прозрачна финансова подкрепа – респектираща и безценна.

Корупцията убива рязко инвестиционния климат и всяко прозрачно финансиране от подобен ранг е истински живот за развитието на страната ни. Но да не се отклоняваме премного в икономическата тема. Твърде дълга е за този материал и много може да бъде казано. Трудно, но се намират предприемачи с възрожденски дух и сега и съм сигурна, че ще ги намерите за такъв полезен разговор.

Как ви хрумна тази идея?

Отгледахме идеята, бих казала. В процесите на събуждане на гражданското общество и събирането му в различни каузи, инициативи, събития, организации и прочее и прочее, ние като че ли скицирахме домът,  в който искаме да живеем. И като във всеки такъв процес, спорихме, мълчахме, но не дотам убедително все пак полека изградихме критерии. Страхотно интересно е да познаваш процеса на буквалното създаване на една сграда. Работата с архитектите, лидерите на един проект, с всичките им включително налудничави идеи, често тесни коридори и малки прозорци. Та нали всички ние ще живеем в този дом, независимо от етажа и изложението.

Така за колегите ми и мен, а и за много наши съмишленици, стана ясно, че ако искаме красива и функционална сграда, тя се казва Антикорупция.

Стана ни ясно, съвсем практически, че това е това, което сме чертали и което сме искали да имаме. И като с всяка сграда, минала своята идейна фаза, започнахме работа със “специалностите” – изградихме екип от експерти и съмишленици, създадохме инфраструктурата на принципите, по които ще работим – етичен код, методология, критерии, комуникация. Строителството на нашата неголяма, но първа по рода си къща, напредва. И вие участвате. Отговорността е наистина голяма. Не сме си я представяли друга.

Каква е целта?

Целта е защита на интереса на гражданското общество и съдействие на правосъдието за възпрепятстване, изобличаване и разследване на корупцията на всички нива в страната и във високите етажи на властта.

Целта е чрез примери на работата ни “случай – по случай” да спомогнем за създаването на среда на нетърпимост към корупционните практики, цел е да се подпомогне средата на независимите медии, без значение колко малко са те у нас, защото без тях битката е обречена, цел е и съмишлието със сродни организации в локален и международен план, пак защото антикорупцията без това не може. Разбира се, че цел е и упорството ни спрямо законодателната рамка. Рамка, вероятно би казал достойният Кристиан Таков, не примка.

Имате ли достатъчно сигнали и какво правите след като получите сигнал и съберете достатъчно доказателства за неговата валидност?

Ние си поставихме за цел да изградим екип и принципи на работа, да натрупаме база “случаи” и да представим дейността  си. Постъпихме именно така на 14 юни 2017 г. Започнахме с база от над 20 случая, като 5 от тях насочихме по компетентност към институциите. Случаите са от различен характер и показват доста цветен спектър данни и факти, със съответните индикатори за корупция. Веднага на глас: Корупцията чудесно вирее в законосъобразна среда. Тя е нейния втори дом.

Ще се радваме да проследите сайта ни www.acf.bg, където ще направим първа поредица в четири части за методологията, с която работим и общоприетите международни стандарти, които ползваме. Там ще можете да се запознаете и с всички публикувани случаи до днес и бъдеще.

Не те ли притеснява, че поради корумпираността на съдиите и прокурорите, нарушителите отново ще останат безнаказани?

Би ме притеснил единствено факта, ако в съдебната система, няма нито един пример на светла личност, готова да застане с името си, достойнството си и високата си компетентност, за да промени нещо, което не се е променяло в най-суровите му аспекти от Рождения ден на Сталин. А такива личности вече има. Вярвам, че реката мие и променя бреговете и няма какво да я спре.

В корупционната практика има случаи, когато някой злодей мести река, защото му пречи и тя един ден излиза от нищото и помита простичкото му човешко благоденствие. Вярвам също така, че злодеят също не се търпи и иска хората да го харесват. Просто обществото трябва да го показва и в най-малките неща и това ще спаси всички.

Смятате ли да предприемете нещо в случай, че установите, че прокуратурата оправдава нарушителите или не предприема нищо по случаите, които вие сте разследвали?

Нашата работа се състои именно в безотказния законов институционален натиск. В “Антикорупционен фонд” ние се доверяваме на силно разследване и правен център, които води адвокат Грета Ганева, достойно и висококомпетентно име в гилдията, и това ни отличава ето как: всеки достоверен граждански сигнал, който забележете, може да бъде изпратен и анонимно, се проверява за достоверност, разследва се при наличие на корупционни данни и факти и след система от правни становища се насочва към институциите.

Ако прокуратурата мълчи, ние отново ще питаме по съответния ред. Движението по всеки случай се публикува на сайта ни. Сътрудничим си активно и с независимата журналистика. Засега, ще ви открия, че прокуратурата не мълчи.

Кои според теб са трите най-важни неща, които трябва да се случат в българското общество, за да успеем да се преборим с корупцията?

Както винаги са три. Може би и ние затова избрахме да сме трима учредители:-) Съзнание, среда и средства, като че ли, дали са в правилен ред? Все пак ми се иска да вярвам, че съзнанието, мисленето, манталитета, културата, жаждата за истина и справедливост са първи. Така и средата и средствата имат повече почтен шанс.

Асен Великов: Красотата на нашия фолклор е визитната картичка на България

  • Да възродим българският дух и самочувствие чрез красотата на фолклора.
  • Да сближим отношенията си със съседните държави на Балканите чрез фолклора и народните традиции.
  • Да се използват снимки и видео материали от българския фолклор за реклама на България в чужбина.
  • Да се запази автентичността на фолклорните фестивали.

Първата ми среща с Асен беше в старата фабрика на Ведатекс в Княжево.  Преди 20 години купувах тонове прежди от там за моето производство в България. Още при влизането се върнах в спомените, предизвикани от специфичния мирис за текстилната промишленост и шум на машините. Асен е предприемач. Собственик на една семейна текстилна фабрика. Бивш колега, един вид.

С него говорихме много за проблемите на малките и средните предприятия в България. За недоверието от страна на чуждестранните партньори, за проблемите с работниците и пазарите. За липсата на организация, или по-скоро за липсата на желание да се организират нещата по-добре. Да си малък предприемач в България е цяло геройство – приемете го това от мен.

Но причината да ходя при Асен, бяха изумителните снимки, които се въртят по социалните медии. Защо и как ги прави, той ще ви разкаже в интервюто, но ходейки с Асен по различни фолклорни фестивали, научих няколко много важни неща. Неща, които Асен ги откри много преди мен, през окуляра на фотоапарата си, свивайки света до абсолютната есенция…

Той е почувствал, че фолклорът е от огромно значение за българите. Видял е преди мен, голямата красота на българските девойки в носии от родния им край. Нищо не е случайно, наистина когато българите са облечени в народни дрехи, тогава изпъкват най-красивите им черти. Асен вижда не само откровена радост и щастие, но и гордост. Той усеща, че фолклорните събирания дават именно преживявяне на единност и свързаност в една система, която е създадена да отнеме автентичността на хората. Коренът, за който напоследък много се говори.

Делото на Асен е изключително важно, защото показва най-хубавото от България. Реално погледнато, не знам дали в момента има друг човек, който прави такъв уникален пиар за страната ни. Дано някой ден хората от външното министерство разберат огромната значимост на делото му и му дадат карт–бланш, като отделят средства за тази позитивна и красива реклама за нашата България. Има нужда… Има крещяща нужда.

Но има нещо друго, което е още по-важно от положителната реклама за страната ни. За стотици хиляди българи в чужбина постовете във фейсбук и снимките на Асен са капка радост всеки ден. Мил спомен за България. Момент на размисъл. След времето, което прекарах с Асен ми стана ясно, че не разумът, а емоцията един ден ще върне българите на родната им земя.

Патрик Смитьойс

Асен Великов е роден в град Левски, Плевенско, но живее в София. Като ученик посвещава голяма част от времето си на народните танци, свири на цигулка и мандолина, играе баскетбол и хандбал в отборите на училището и града. Завършва текстилно инженерство в Техническия университет в София. Женен е с три деца.

Доколкото разбирам, фотографията ти е хоби, а какво е основното ти занимание?

Имаме семейна фирма за производство на пуловери. Започнахме наново 2000 година след неудачно съдружие и успяхме да създадем една малка фирма, произвеждаща качествена продукция насочена към европейския и частично към нашия пазар. За българския пазар произвеждаме предимно униформени облекла.

Има ли въобще смисъл да мислим за производство на текстил в България или този бизнес е на изчезване?

Има. Турция тръгва по един много опасен път на ислямизация и западните им клиенти започват да бягат от там и да търсят нови производители. Така че, това е шанс да се съживим малко, но у нас не останаха работници. Трябва спешно да се направи държавна програма, българите от чужбина да имат стимул да се върнат в родината си, но не само сегашните емигранти, а и тези, чиито прадеди са емигрирали през турско робство, като бесарабските и таврийските българи.

Как ти плащат фирмите?

Всички плащат до 20 дни. Само с една фирма минахме на авансово, защото ни размотаваха. Обаче, като български клиент, западните фирми ни искат авансово плащане за преждата. Причината е само една – има масово недоверие към България. В Турция цената на машините е с 20 % е по-ниска от тук. Ние нямаме браншова организация. Ако имахме работеща браншова организация и всички текстилни предприятия успеят да се обединят, щяхме да плащаме поне 2 пъти по-ниски лихви към банките, да купуваме суровините по-евтино и с 90 дена отложено плащане, да инвестираме в производството на спомагателни материали (сега ги купуваме от Турция), тоест машините щяха да са по-евтини. При тези условия можехме да имаме целогодишна натовареност в производството и един работник в текстилната промишленост да взима 1500 лева заплата, а не да търси работа в чужбина. И нали разбираш, че това важи не само за текстилната промишленост в България. Всеки индустриален сектор в държавата страда от този хаос. Няма план, няма стратегия. Всичко е на самотек при нас.

Как попадна в света на фотографията?

Детската ми мечта да снимам осъществих като студент в Техническия университет в София.  Зaпoчнax c пeйзaжи, нo пocтeпeннo се нacoчиx ĸъм „Coциaлнaтa фoтoгpaфия“, ĸoятo в oнези вpeмeнa бeшe тeжĸa и cивa. От 1989г. до 1991г. съм снимал само митинги, скачане по площадите. Документирал съм част от историята – „героите” на прехода, които се оказаха предатели и лъжци. За известно време прекъснах заниманията си. Преди седем години, с появата на дигиталните фотоапарати старата тръпка излезе на преден план със снимането на пейзажи, птици и улични портрети. Така че, ако през 1980г. съм се докоснал до фотографията, то смятам, че сега вече съм се влюбил в нея.

Но сега вече снимаш  други сюжети…

Преди 4 години случайно попаднах на Лазаровден в Бистрица. Хареса ми излъчването на хората и там снимах за първи път фолклор. След това повторих, но още не беше силно като идея, докато не дойде етно-сватбата на Виктория и Денислав изпълнена в сюжет по „Време разделно“. Отидох от любопитство, попаднах в една друга среда, която не съм очаквал. И там вече се запалих по фолклорната тематика.

Ти си попаднал в тази сфера, защото на теб фолклорът по принцип ти беше при сърце?

Не бих казал. Покрай фотографията започна. Да видиш 1000 човека на едно място с народни носии е наистина впечатляващо. Не знаех тогава, че има такива събори, 2 дни – събота и неделя, със сцени, надиграване, надпяване и самата сватба, като кулминацията. Успях да направя хубави снимки на младоженците и когато видях, че те са харесвани и споделени, имах стимул да продължа да снимам.

Това ти е тръпката – виждаш през обектива, че този фолклор наистина прави хората много щастливи, че имат нужда от това или…какво?

Моето желание не е да щракна някаква статична ситуация. Привлича ме да хвана емоцията и ритуала. Обичам да хвана момента, в който моделът или не ме вижда, или малко преди да ме види – тогава вече емоцията се чете и по погледа. На такива места е пълно с красиви хора. Покрай тях лека-полека станах и психолог, вече знам кой как ще реагира.

На снимките ти хората са усмихнати и лъчезарни, как скъсяваш дистанцията?

На фолклорните фестивали и събори хората са такива. В интерес на истината, това е другото нещо, което ми харесва – независимо кой какъв е в нормалния живот, те се променят в момента, в който попаднат в тази обстановка. Влизат в друг свят, и той не е театрален, а по-скоро умеят да бъдат себе си.

Важен ли е фолклорът за българина ?  

Според мен да, дори много. Фолклорът е идентичност. При нас имаме закачки във всяка една област – в Северна България има нещо от румънците, в македонския край – нещо гръцко, долу в Родопите са се смесили Странджа и Родопа. Толкова малка държава сме, а имаме 7 етнографски области и всяка от тях има отделно подобласти. Особено шопската и македонската са  много пъстри.

Расте ли този интерес или вече сме на някакво пресищане?

Страх ме е да не преминем на другата граница. Вече започва да става модерен и да не стигне до там да се изражда. Но мога да кажа, че познавам хора, които са се запалили преди година и половина по фолклора и им личи, че са щастливи.

Целият този фолклор в Холандия го няма, знам го със сигурност. В Германия има райони, където си имат собствени обичаи, както и в Австрия. Французите не са толкова запалени, но на мен ми направи впечатление, че тук на Балканите фолклорните традиции обединяват всичките тези народи: Сърбия, Македония, България, Румъния…

Може да се каже, че е така. 500 години сме били под една нехристиянска окупация и реално фолклорът и религията са били това, което ни е помогнало да оцелеем като нации. Сега във всяка една от тези държави, местният фолклор и традиции се възраждат по един хубав начин. Засега ми харесва, само се страхувам да не минем границата към кича. Има интерес и когато е спонтанен е хубаво да остане такъв, но да не се изроди – да не стане комерсиален.

Осъзнаваш ли, че тази дейност е много важна за един народ, който още търси своята идентичност, своето място в Европа? Тъй като българите все още нямат тази увереност, която имат другите европейски народи.

Смятам, че е важна и го виждам. За кратък период от време, покрай фотографията станах приятел на много българи в чужбина, които носталгията ги предизвика да гледат все повече снимки от фестивали с носии, ритуали и традиции. Имах щастието да ме поканят на фестивал в Лондон. Отидох на място и видях, че България е жива. От малки  започват да играят хора и се събират всяка седмица. Със собствени средства  си окомплектоват носиите и си плащат залите, които ползват. Търсят връзка с България, като сформират фолклорни групи и организират събори.

Значи ти показваш красотата на това, което са изоставили тук?

Да! Даже в началото имах чувството, че в чужбина се следи повече това, което снимам, отколкото в България. Пишат ми групи от цял свят, от Аржентина, от Австралия, от Палма де Майорка. В последствие, като отида на събор у нас виждам, че хората са много топли и ме поздравяват, което ми подсказва, че това ги интересува и съм на правилния път.

Добре, щом констатираме, че има страхотен ефект не само върху българите в България, но и върху тези в чужбина, а знаем, че имаме огромна нужда от тях да се върнат, то тогава твоята работа е забележителен инструмент за тази цел.  

Надявам се все повече да се прибират, на тях малко им трябва да се върнат в България. А това малкото е въпрос на държавна политика. Всеки се бие в гърдите как ще върне българите в България без да има програма как ще го направи.

Заслужава си държавата да отдели пари за екип от хора, готови да покажат красивата светлина на България. На фона на целия бюджет на държавата, това струва съвсем малко, а ще има огромен ефект…

Такава беше идеята на фотоизложбите в рамките на проекта „Различната България“, осъществени с подкрепата на издателство City info guide на Людмила Младенова,  представящи красотата на българката и българската носия пред гостите на страната ни на летищата „Варна” и „Бургас”. Друго е впечатлението като слезеш от самолета и видиш усмихнати, красиви жени, деца и мъже в български носии. Виждал съм фолклорни състави от чужбина, но те нямат нашата пъстрота.

Показваш красивата България, но знаем че сме и най-бедната държава в ЕС. Какво ни трябва като народ, за да тръгнем напред?

Много малко трябва. Навремето са го казали японците – всяка една нация си има елит- този елит статистически е между 3 и 7%, средно 5%. Важното е точно този елит да се впрегне да работи за България. А при нас се случва така, че хора, които сигурно са с IQ много под средното за България, ни управляват. Това е лошото. Не искам да говоря за майката и бащата на нацията, защото ме е срам. Ето тези 5% трябва да влязат в ръководството и управлението на държавата и тя ще се оправи. Трябва да има ценз за гласуване. Не може хора, които нямат завършен 3-ти клас, да имат право на вот и да променят изборните резултати и бъдещето на децата ни, продавайки гласовете си.

Като работиш толкова, какво ти дава фотографията?

Съчетана с фолклора, фотографията ми е отдушник. От понеделник до петък ние де факто оцеляваме, борим се с икономиката и реалния живот. Събота и неделя отивам някъде, където си почивам. Срещам такива хора като мен, които също са избягали от сивото ежедневие. Защото ние работим в ситуация, в която българското производството е поставено в условия на оцеляване… Една от мечтите ми беше да имам собствена фабрика. Не можах да купя сграда, защото все имаше някои, които плащаха по техния си начин. Тези, които успяха по времето на Иван Костов и псевдодемокрацията да се обогатят, те са добре, не се занимават с производство. Те са рентиери. И съответно наше задължение остана да обслужваме тях и банките.

Димитър Стоянов: Истината трябва да бъде казана, особено когато не е удобна на властта

  • Прозрачна собственост на медиите.
  • Активно антимонополно законодателство в бранша.
  • Реални санкции за публикуването на „фалшиви новини“.

Дълго мислих какво да пиша за Митко. Писах, трих, писах, трих… Какво мога да коментирам аз за един от тримата Биволи, който има десетки хиляди фенове… Само следното ще кажа: Ако има списък в България с още по-твърдоглави от мен, със сигурност няма да е дълъг и Митко ще бъде в челните позиции. В днешно време, когато организираната престъпност, вече облечена в Армани и Бриони, е завзела цялата държавна машина в България, твърдоглавието май е единственото качество, което ни държи на крак. Димитър Стоянов – заплашван, нападан, заливан с бензин, обект на всякакви опити да бъде смазан – но без успех.

Патрик Смитьойс

Разкажи ни повече за себе си….

Този въпрос крие заплаха да ви досадя почти до смърт. Накратко, роден съм в Сливен. Учих в гимназия с профил биология, но в университета кандидатствах хуманитарни специалности. Завърших българска филология и после антропология, като магистърска степен. Занимавам се с бойни изкуства в свободното си време. Обичам да рисувам, което ми се случва все по-рядко. Компенсирам го, като снимам. Природа и понякога хора. Преди време работех, като парти фотограф и по светски събития.

Какво те накара да станеш журналист и по-точно разследващ журналист?

Понякога нещата сами ни избират. Случват се неусетно. Готвех се да кандидатствам повторно за една докторантура. Макар че веднъж бях изкарал най – високите оценки на изпита, от БАН решиха, че трябва още да се постарая още, защото не отговарям  на тяхното ниво. Междувременно ме привлякоха в една европейска програма за съдебни експерти по „културни ценности“ и историческо оръжие. Докато се обучавах там започнах да пиша активно за 2-3 печатни издания. В края на програмата, съвсем неочаквано, получих назначение в M SAT. Там започнах да отразявам „горещи събития“. Първото си разследване направих няколко години по-късно през 2006 за „Инфо радио“. С времето осъзнах, че това правя най–добре, да търся и намирам. Преминах през програма „Хоризонт“ на БНР, PRO.BG, Разследване на НОВА ТВ и „Нека говорят“ по бТВ. Истинска свобода да се развивам обаче получих само в Биволъ.

Не те ли притеснява, че избирайки точно тази професия, излагаш живота си на сериозен риск?

Единственото сигурно нещо е промяната. В живота няма нищо гарантирано. Приемам тази работа, като призвание и вярвам, че Бог обича смелите.

Чувствал ли си се физически заплашен?

Много пъти. От 10.10.2010 година съм нападан и заплашван десетки пъти. И преди това естествено, но дотогава не си давах труд да ги броя….

Притеснява ли се твоето семейство за теб, опитват ли се да те разубедят?

Със сигурност се притесняват. Баща ми почина, когато бях на 3 години. А майка ми знае, че да ме разубеждава не е „работещ механизъм“.

Имало ли е моменти, в които си се колебал и си мислил да спреш кариерата си на разследващ журналист?

Много често. Това е рискова, зле платена работа, която ти взема много. Досега обаче не съм намерил друга, която да ми носи наполовина от удоволствието и удовлетворението от разследванията.

Кое е разследването което винаги ще остане в спомените ти и се гордееш с него?

Гледам напред, вярвам че всяко следващо ще е по-добро от предходните. Иначе не са едно или две онези, които ще помня. Всяко има своя история.

Работил си към Нова и други телевизии, защо избра да се включиш към Биволъ и кога стана това?

Не исках да навлизам в детайли, но след като стана дума…. Нова телевизия ми беше мечта. В началото на 21 век те бяха еталон за телевизионна разследваща журналистика. В БНР и PRO.BG бях показал, че мога „вадя“ разследвания, които да определят реда на новините и сутрешните блокове. Първото ми разследване за НТВ беше в края на 2010 г. За огромно мое изумление и огромно разочарование в НТВ постоянно бяха правени опити да бъдат спирани мои разследвания. Персонално от Васил Иванов. Когато наскоро той се обяви за борец срещу цензурата, бях „омерзен“… това е точната дума. Не зная бил ли е той цензуриран или не, но съм уверен, че Васил Иванов е последният, който е редно да коментира темата „свободно слово“. Когато през 2013 г. се опита да спре поредното разследване, в случая за търговия с електричество, аз предложих „неудобния“ материал на  Биволъ и той беше публикуван. Така започнах да работя с Асен Йорданов и Атанас Чобанов.

Предполагам, че имаш много добри наблюдения като разследващ журналист за това как настоящият управляващ елит работи или по-точно не работи, какво е твоето впечатление по този въпрос?

Това е безкрайна тема. Говорим за институции, които не могат да бъдат реформирани, защото са се превърнали в свой антипод. Системи, които трябва да бъдат сринати и съградени отново.

Колко е сериозен проблемът с корупцията в БГ?

Колосален. Комбинация от евро бюрокрация, комунистическа шуробаджанащина и ориенталски манталитет…. Това може би е достатъчно описание.

В друго твое интервю, ти каза, че „Класическата формулировка за мафия е хомогенност на организираната престъпност със съдебната и изпълнителната власт“…Може ли да се говори за мафия в този смисъл на думата в България?

Категорично. В най–чиста форма. Зависими магистрати, зависими политици, престъпни структури, създадени от службите за сигурност на комунистическия режим и срив на ценностите. Мафията тук е факт.

Каква е отговорността, която носи един журналист и колко е голяма силата на журналистиката / медиите в едно общество?

Ако базирам мнението си на класацията на „Репортери без граници“, според която България е на дъното на класацията за „свободно слово“, бих казал, че у нас медиите имат индулгенция за „греховете“ си.

Имаме крайно зависими медии, които предимно са неспособни да произведат обективна журналистика. В тази среда масата журналисти не се чувстват отговорни. Макар че е логично да е точно наопаки….

Какво мислиш за настоящото състояние на журналистиката в България?

Мисля, че дори и през времето на репресивния комунистически режим е имало по-голяма свобода на изразяване и критична позиция срещу властта в печата.

Според световната класация на „Репортери без граници“ България е на 113-та позиция по свобода на словото, тоест настигаме Замбия…това притеснява ли те?

Няма как ситуация, в която живея да не ме притеснява. Ако трябва да бъда точен, кара ме да се чувствам „дисидент“ в „мирно време“. Карам ме да мисля, че явно разследващата журналистика не е така необходима за българите.

На нас – българите май не ни е необходима и истината.

На кои медии бихме могли да се доверим, че представят информацията и събитията по обективен начин и кои НЕ осведомяват хората обективно поради техни политически или икономически интереси?

О това са твърде крайни оценки, които биха могли да са резултат само на задълбочено изследване. Аз не съм правил такова. Все пак аз се доверявам на Медиапул, в. Сега, Клуб З и Икономедия. Гласът на младите хора също предлага много интересна гледна точка.

Уви, нито една национална телевизия не си позволява да тиражира всички важни новини и да ги анализира.

Какво мислиш за гражданското общество в България и може ли то да помогне за положителната промяна?

Гражданското общество у нас е твърде крехко и се проявява с променлива успеваемост, но слава Богу, вече го има.

Най сетне гражданите у нас осъзнаха, че имат силата да регулират политическата прослойка и държавните чиновници.

За момента само съдебната власт все още е „извън регулация“, но аз се надявам това скоро да се промени.

Не е редно, когато липсва доверие в една или друга институция, тя да е „над нещата“ и да не се вълнува от общественото недоволство.

Всъщност Делян Пеевски направи огромна услуга на българското общество със своята жажда за власт. Именно той отпуши спонтанното гражданско недоволство. Така гражданското общество осъзна, че е основен фактор.

Изброй няколко неща, които би трябвало да се случат, за да могат хората да върнат доверието си в медиите и журналистите?

  • Прозрачна собственост на медиите.
  • Активно антимонополно законодателство в бранша.
  • Реални санкции за публикуването на „фалшиви новини“.

Всъщност и трите гореизброени пункта удрят пряко по изданията, които са сочени за близки до Делян Пеевски. Прозрачното финансиране също би смутило функционирането им. Контролът над публичните средства, с които се „захранват“ медиите е изключително важен. Били те по европейски програми или бюджетни средства. Естествено и равен достъп до европейско финансиране за всички медии.

Днес само „проправителствените“ издания са в позиция да се финансират с европейски средства.

Публикации и разследвания на Димитър Стоянов може да намерите ТУК.

Ивайло Петков: Важно е всеки да има кауза, без значение колко е голяма

  • Децата да бъдат възпитавани още от малки на здравословен начин на хранене
  • Да се промени основно храната, която се предлага в училищата и детските градини
  • Да бъдат създадени еко-ферми, където децата да могат да проследят цялостно процеса на производство, обработка и консумация на биопродукти
  • Да запазим автентичността и вкуса на българската кухня
  • България да се развие като дестинация за кулинарен туризъм

Ивайло е готвач по професия и филантроп по призвание. Когато не е в ресторанта, или се грижи за двете си деца като модерен татко, той е по разни домове, за да помага на деца в неравностойно положение. Организира им интересни събития, готви заедно с тях, събира играчки, книги, дрехи и какво ли още не.

Неговата кауза е да научи децата да разпознават качествената храна, да имат специално отношение към нея, защото храната е здраве. Той мечтае за създаването на малки ферми или градини във всички градове в България, където училищата да водят децата, за да готвят заедно и да им бъде обяснено как и къде растат доматите, патладжаните и чушките. А това е важно, защото световното затлъстяване вече е пристигнало и в България, заедно с Мак Доналдс и кроасаните 7 Дни. Всяка една инвестиция в ценностната система на нашите деца, особено в този труден момент за България, е абсолютно задължителна и неотложна.

За фото сесията на това интервю седнахме с Иво на едно мостче да го разпитам за тази и други негови каузи. Той извади от джоба си един домат и ми казва: “Ето, това е един домат. Ако и ти имаш един домат, можем да ги разменим, но двамата с теб, пак имаме по един домат. Но ако аз имам една идея и ти имаш една идея, и ги разменим, двамата имаме по две идеи”. Аз го гледам и си мисля: егати колко си умен…

По-късно разбрах, че един Ирландец, господин Bernard Shaw беше измислил тази философия, само че с ябълки, но това е без значение… По-важното е, че Иво ми припомни, че няма големи или малки каузи. Не е нужно да си с блестящ ум, да мечтаеш грандиозно и да имаш капацитета да променяш света. По-важното е всеки от нас да е загрижен. Да милее за другия и за обществото. Да дава своя принос там където може, и с каквото може. Когато започнем да споделяме идеите и опита си с нашите съмишленици и да си помагаме един на друг, нещата в България ще потръгнат. Радвам се, че намерих още един съмишленик и благородно му завиждам за това, че успя да ми обясни тази философия само за 20 секунди, докато на мен това ми отне 20 минути на TED-x VARNA преди няколко месеца.

Патрик Смитьойс

Ивайло Петков е майстор готвач по професия, но филантроп по призвание. Той е съпредседател на Българския клон на Евро Ток – Европейската асоциация на топ готвачите. Притежава ресторант Лейзи или както децата го наричат „При Ивчо”. Женен е и има 2-ма сина. 

Разкажи за себе си, Ивайло. Кое те вдъхнови да станеш готвач?

Баща ми беше военен с голяма страст към кулинарията – той винаги ни питаше дали харесваме ястията, които приготвяше. Предполагам, че това ме запали да се посветя на приготвянето на не само качествена, здравословна и вкусна храна, но и на такава, която визуално предизвиква апетит у хората.

Важно е да осъзнаем, че в резултат на това, че консумираме некачествена храна се появяват и много здравословни проблеми. Затова създадохме зеленчукова градина на 25 км от София, където отглеждам по биологичен начин различни видове билки и зеленчуци. Горд съм с това, че предлагам на клиентите си рукола, домати, тиквичка, цвекло и други зеленчуци собствено производство.

Защо след като завърши обучението си за готвач в България, ти избра да заминеш за чужбина и да работиш там?

Да, имах нужда от още развитие и затова посетих различни държави като Норвегия, Швейцария, Италия, Франция, Япония и други, където бях на практическо обучение или стаж. Това беше изключително важен опит за моето професионално до-оформяне като готвач. Сега мога да предам този опит и на хората, с които работя.

Защо се върна в България?

Смятам за своя важна лична мисия да рекламирам България и българската кухня и да предам това знание на идващите поколения.

И какво научи докато учеше и работеше в чужбина?

Научих се на всеотдайност, на труд, организация, възпитание на вкуса, борба за оцеляване. Е, имаше и весели безгрижни моменти.

Кажи ни две думи за твоите ресторанти и за работата ти в телевизията.

За телевизията мога да кажа, че колкото позитиви носи, толкова и негативи, а май негативите идват в повече. Телевизията носи популярност, защото все повече хора ме питат за рецепти, но в същото време, тази известност те „вкарва” и в полезрението на хейтърите, тези които от завист и злоба предпочитат да опровергават успехите на другите хора. А по този повод, като стана дума за властта на медиите ми се ще да кажа, че според мен не бива да се използват деца в рекламите. Нито за реклама на лекарства, колбаси или на перилни препарати.

Твоят ресторант е мечта, доказана и осъществена. Освен това, ти си един от председателите на Българския клон на Евро Ток – Европейската асоциация на топ готвачите. Имаш наблюдение върху ресторантьорството в България, образованието на нови готвачи и други кадри, продуктите, които се предлагат на българския пазар? Можеш ли накратко да направиш анализ на тази сфера в България?

Наблюдението ми за ресторантите е, че изпускаме младежите да бягат извън България. Аз имам великолепен екип от 26 човека обучени от мен и моите съмишленици. А иначе все повече от сериозните ресторанти започват да търсят качествени продукти.

Бих казал, че България е страна с огромен потенциал и ресурс. Това най-вече могат да оценят тези хора, които са обикаляли по света.

Ивайло, предполагам, че след 20 години в кухнята, вече ти е писнало от ресторантьорството. Или?

Не, напротив, мотивиран съм, мисля, че моята мисия е да приготвям все по-вкусна и по-красива храна, да управлявам екипа си все по-добре и така заедно да създадем атмосфера в ресторанта, така че всеки гост да се чувства специален. Но трябва да ти кажа, че за да го постигна, екипът е едно от най-важните неща.

Откакто те познавам все помагаш на някого. Най-вече на деца в беда. Организираш благотворителни събития, събираш играчки, техника, книги и пари за детски домове. Ходиш да им готвиш, за да ги научиш те да готвят. Тук в България много хора говорят за подпомагане, но едва малцина действително жертват лично време и средства за да подадат ръка на нуждаещ си. Какъв е този вътрешен твой глас, който те призовава всеки свободен час да си на линия за тези, които имат нужда от помощ?

Правя го, защото ми харесва, а и защото мога. Винаги съм бил привърженик на каузите.

Всеки човек трябва да има някаква кауза, да мисли позитивно и да бъде съпричастен или да се обедини с хора, които имат кауза подобна на неговата.

Чувствам се съпричастен към деца без родители, затова помагаме със съпругата ми на SOS детски селища. От 4 години се опитваме да направим  така, че хората, които поемат този огромен ангажимент да се грижат за тези деца да се чувстват по-добре, като им помогнем с храна, дрешки, барбекю, телевизор, ходим да готвим заедно и т.н.

Говорили сме си много и знам, че една от твоите болки е храната, която децата ядат в училище. Ти самият си опитвал няколко пъти да провеждаш курсове за готвачи в държавните училища с идеята менюто да стане по-разнообразно и по-здравословно. Да не забравяме, че тук не би трябвало положението да е толкова отчайващо като в USA. Възможно е Джейми Оливър да бъде много разочарован като открие какво ядат българските деца и какъв е манталитетът на готвачите в нашите училища. Какви са отзивите след твоите курсове? Има ли ефект, или поне разбиране от страната на ръководството на училищата и готвачите там?

Да, Джейми е много готин и със прекрасните идеи, трябва да има много като него. Той прави много за децата и показва вярното отношение към тях!

В България училищата започват да обръщат внимание на правилното хранене и да работят в тази посока.

Няма да стане лесно, но важното е да се върви в правилната посока. Готвенето с деца е наистина забавно и не е трудно да се привлече тяхното внимание. За съжаление, все още нямаме съдействие на ниво Министерство, в посока да ни подкрепи в тази кауза да обновим менюто, което се предлага в детските градини и училищата с нещо по-здравословно. Основният проблем е, че персоналът, който работи там има доста остаряло мислене, а за нашата кауза имаме нужда от хора, които искат да приветстват промяната.

Всъщност, тази инициатива трябва да започне и от самите родители. Те могат да настояват за промени от загриженост за това каква храна се предлага на техните деца в институциите, могат да дават личен пример като сервират здравословна храна в къщи. Колкото по-рано едно дете бъде възпитано на здравословни навици, толкова по добре. Аз приготвям за децата си торти със смокини, фурми, без захар и какао, направени с агар-агар вместо желатин.

Разкажи за твоите деца…

Децата са вълшебници, харизматични и палави, точно каквито трябва да бъдат. Моето желание е да ги науча да се хранят с качествена храна, да я разпознават и да я предпочитат. От ранна възраст ги възпитавам да обичат природата и да знаят от къде идва храната…

Но никак не е лесно, защото в магазините, по детските площадки, на детски рождени дни – навсякъде се предлагат лъскави опаковки, желирани мечета и торти с оцветени кремове, които с дни не могат да се отмият.

Как могат децата да различават качествените продукти от некачествените? Да изграждат уважение към това, което се яде. Смяташ ли, че е рано да се обяснява на деца на седем осем години какво е устойчиво земеделие.

Важно е децата от много малки да се запознаят с природата и земеделието. Да разберат откъде идват доматите, картофите, черешите, да се засили интересът им към опазването на природата, към съхранението на българския дух и автентичния вкус.

Децата от малки трябва да растат с разбирането, че картофите идват от нивата, а не от щанда в големите супермаркети.

Великолепна идея! Децата да се научат да готвят и да има познание за продуктите, с които се храним. Това означава, че ни трябват примерно 10 места, разпръснати из София, където могат да се водят децата няколко пъти в годината за един ден, все едно отиват на зелено училище. Цял ден готвене и ядене! Това не струва толкова много пари и със сигурност ще е голям купон, не само за децата, но и за учителките…

Да така е, но първо трябва да получим одобрението на министъра на образованието да се водят децата на такова място. Спонсори могат да се намерят… Много е важно, защото днешното поколение деца виждат храната само по етажерките на магазините, добре вакуумирана в пакетчета.

Така децата губят цялостно представа за това от къде идва храната и не я ценят толкова много, защото не знаят колко усилия коства да се посади растение и да се отгледа докато започне да дава реколта.

Има ли някакви положителни тенденции в твоята област?

Силните моменти са, че кулинарната култура израстна за последните 10-ина години, вече има конкурентен пазар на ресторанти и качествени продукти, има какво да се желае разбира се. Благодарение на добри и известни готвачи с опит, може да се види развитие в ресорантьорството и хотелиерството.

Иначе мисля, че кулинарното изкуство трябва да се превърне в приключение, опознаване на продукта и откъде идва. Но ще се борим както хан Кубрат! Каузи много, но идеята да се обединим в името на храната, спорта, и децата със съпричастни хора като Камен Донев, Симо Колев, Евгени Димитров – маестрото, Милена – тройка на разсъмване, Евгени Иванов, Маги Малеева, Митко Бербатов. Ето, това са малка част от хората, към които имам респект и уважение.

Възможно ли е България да се утвърди като дестинация за кулинарен туризъм, имаме ли потенциал за това?

Да винаги съм смятал, че имаме потенциала, защото България има огромни природни дадености, които за съжаление не използваме достатъчно.

Какво трябва да направим, за да развием България като привлекателна кулинарна дестинация?

Необходимо е да се измисли един хубав проект, който да покрива всичките 28 области в България. Да намерим представители от всяка област, които да се обединят около този проект и да отидат и поразпитат местното население за типичните ястия, които се приготвят във всяка област и разновидности на ястия от други области но приготвени по уникална местна рецепта. Например Кнежа е известна с лютиката, в Родопите се предлага пататник, клин от картофи със сминдух и чубрица, в Самоков – зелник без зеле и т.н.

Това е прекрасен проект…как бихте могли да подходите за осъществяването му?

Когато намеря съмишленици, които са готови да покажат автентичността на българската кухня в тези 28 области, можем да организираме кулинарен фестивал, за да привлечем вниманието на потенциални български и чужди туристи.

Те биха имали интерес да посетят различни области и да опитат от нашите традиционни български ястия. Вече съществуват туристически опознавателни винени турове в България, защо да не се организират и кулинарни…

Галина Спасова: Сугестопедията може да превърне образованието от задължение в увлекателно приключение

  • Да се интегрира личността на ученика в процеса на обучението и да се преосмисли идеята на образованието като цяло.
  • Да се въведат нови методики в образованието като сугестопедията и да се подготвят млади кадри. Родителите да участват в тази реформа активно.
  • Да се върне престижът и уважението към българските преподавателите – да бъдат мотивирани да разгърнат потенциала си и да им се даде възможност за това.

Убеждението ми, че всичко трябва да започне от образованието, защото без образован народ сме загубени, все повече се затвърждава. Всички знаем обаче, че настоящата образователна система в България е под всякаква критика, така мислят много учители и родители. Изключения винаги има, но като цяло положението е трагично: остарели методи, липса на кадърни преподаватели, огромни групи ученици, които са непосилни дори и за учители със свръхестествени сили, липса на пари и техника…

Но какво правим оттук нататък? Има много идеи, има много чужди модели, от които бихме могли да заимстваме. Но защо да се учим от чужбина, когато един от най-ефективните учебни методи е български патент? Сугестопедията на проф. Лозанов е известна и се прилага с огромен успех в най-прогресивните държави в света – а Българското министерство на образованието не иска и да чуе за този метод. Защо?

Преди шест месеца се срещнах с Галина Спасова, която използва сугестопедията, за да преподава английски език. Необходимо ми беше време, две срещи и един дълъг обяд с тази забележителна жена, за да разбера за какво иде реч. Сугестопедията не е метод, а по скоро различен подход към учениците: да им е забавно, да им е удоволствие да се обучават. Ученето се превръща в игра и мозъкът попива няколко пъти повече информация отколкото си мислим, че е възможно. Доказано е. Сугестопедията има стотици хиляди “доволни клиенти” из целия свят. Да ти е кеф да ходиш на училище; кога го чух за последно, вече не помня…

Както важи за повечето от тези, които участват в svobodni.bg и Галя се бори с вятърни мелници. Не, не и не. Министерството на образованието нехае за този подход. Но, благодаря ти Галя, че те има и не се отказваш. Някой ден ще те чуят, сигурен съм.

Патрик Смитьойс

Галина Спасова е преподавател по призвание: на 19 г. започва да експериментира в класната стая и създава свое собствено изкуство на общуване с учениците. През 2010 г. е обучена в метода на сугестопедията от самия й създател проф. д-р Георги Лозанов. В момента преподава английски език по този метод и обучава нови сугостопеди към фондацията „ Проф. д-р Георги Лозанов и проф. д-р Евелина Гатева“. През 2011 г. създава „Lite Learning”, първият център по класическа сугестопедия в София, който се гордее с многобройните си ученици от всички възрасти. Тя участва в много форуми и конференции по сугестопедия в страната и в чужбина, а през 2017 г. издава първият си учебник „The Journey“.

От средата на 60-те години на ХХ век проф. д-р Георги Лозанов започва експериментирането и разработването на една здравно-учебна система, наречена сугестопедия и базирана на теорията за внушението. Какво е всъщност сугестопедията? Защо допада на хората толкова много?

На първо място, говорим за наука, за система, базираща се на многогодишен труд, научни доказателства и познание за човешката същност.

Сугестопедията е метод на преподаване с много хуманно отношение, където ученикът е в центъра, а не преподавателя и където престижът на преподавателя е от значение.  Основните принципи на сугестопедията са любов и свобода.

Тук е мястото, където хората получават пространство да изразяват себе си, защото навсякъде другаде ние сме в ролите на родители, на съпрузи, на работещи в някаква компания, на шефове, на сериозни хора.

Колкото до децата, сугестопедията им предлага една напълно естествена среда за развитие, където те имат право да бъдат деца и могат да усвояват бързо знания по един много увлекателен начин. Те работят с материала активно: общуват си, могат свободно да играят, спортуват.

Когато сме си свършили добре работата, децата нямат нужда от домашни, което значи, че прибирайки се в къщи те имат достатъчно свободно време да се забавляват. Трудно е да обясниш на едно дете, че е важно да си пише домашното или да учи: „защото в бъдеще ти ще станеш много добър IT специалист и трябва да изкарваш повече пари“. Едно дете, не разбира такова нещо. Затова трябва да го вдъхновиш. Трябва да му покажеш, колко е интересно. Трябва на самият теб да ти бъде интересно. Например, ако преподавам математика и урокът е за триъгълник, ще излезем да се разходим из града, ще изследваме сградите и ще търсим къде има триъгълници, къде има правоъгълници и т.н. Така децата свързват познанието с реалния живот. 

Имат ли хората полза от сугестопедията?

Както деца така и възрастни имат голяма полза от сугестопедията. Възрастните получават възможността да се върнат отново към своите творчески заложби и да преоткрият своите интелектуални и паметови резерви. Така те могат да излязат от това сиво ежедневие, да се развиват като личности и да повярват отново в себе си. За тях има и терапевтичен ефект. Един такъв курс предоставя вид психохигиена.

Подобно на психотерапията сугестопедията успява да намали тревожността у хората.

Това се дължи и на факта, че влизаш в нова роля. В ролята на друг човек си в продължение на 21 дни, махаш доспехите, а с тях и неврозите. Знае е се, че ако нещо се повтаря 21 дни, се изгражда нова невронна пътека.

Тоест, какво се случва? Спираш пред вратата и махаш обувките…

Всъщност събуваш проблемите.

Тръгваш по чорапи, като Пипи Дългото чорапче и влизаш в ролята, на кого?

Влизаш в ролята на този, който всъщност ти винаги си желал да бъдеш. На това дете, което примерно е мечтало да бъде пожарникар, певица или принцеса.

Защо бизнесмени, художници, учители, работници, журналисти, идват тук и независимо на колко години са, след няколко дни заприличват на малки деца и започват да учат без затруднения?

Тук получаваш уникален шанс да започнеш живота си наново и се питаш: „Какви бяха моите мечти като дете?“ Ето аз, винаги съм искала да бъда певица. Това, че нямам дарба да бъда певица, това че много хора са ми казвали, че пея ужасно, мога да го забравя за момент и да пея с пълно гърло. Може съседите да възроптаят, обаче в крайна сметка, аз започвам да вярвам в себе си.

Защо това влизане в друг човек, в друга роля, в друг характер ти помага да научиш дадена информация и да развиеш способностите си по-бързо?

Защото когато превъзмогнем социалните норми и имаме свободата да сме себе си, се увличаме много повече в това което правим. Освен това методът активира знанията чрез игра. Успяваме да усвоим много повече знания, защото не го правим по задължение, защото мозъкът ни функционира и запомня много по-добре когато не е под стрес. Често в средата, в която живеем са ни наложили предразсъдъци за това, колко можем да научим и да постигнем. Тоест, често са ни казвали: „по-добре не пей, че грачиш, или пей си само в банята, да не те слушаме.“ Друг пример: много хора не вярват, че могат да пишат поезия, но те никога не са пробвали. Когато аз им кажа: „давам ви 5 минути да напишете поема на английски език“, те започват да откриват своите заложби, за които дори не са подозирали, че съществуват.

Ние също ползваме принципа на Златната пропорция – това е коефициент за хармоничност, който е навсякъде в природата. В обучението, използвайки класическа музика, която е в тази пропорция, съзнанието достига до едно хармонично състояние, което се нарича концентративна психорелаксация. Ти си спокоен и концентриран едновременно и двете полукъклба на мозъка ти са в баланс. Това е много специфично състояние, което предразполага човек да разгърне целия си паметов потенциал. Затова нашите ученици се представят многократно по-добре.

Добре мога да си представя, че по този начин може да се запомни по-добре списък от английски думи, които се асоциират по-добре в някаква история, но как ще обясниш ученето на математика или физика с такъв подход?

Опитваш се да разкажеш една история много визуално. Примерно ти си Панталеймон, който разказва приказка за нещо от математиката, която приказка може да е пълна измислица, обаче е толкова паметна, че всички следят с широко отворени очи и си мислят: ей това наистина ли е така? И се оказва, че просто приказката така те въвлича, че ти не искаш да изпуснеш нито един детайл или формула. За малките деца, например, има специална опера за уроците по математика. По английски език въвеждаме уроците с пиеси, а новият материал се изчита под формата на класически концерт – заедно с музиката и в тържествена обстановка.

Всичко е свързано, няма само граматика или само лексика, няма отделни математически елементи. Всичко е едно, една история, една цялостна приказка. Тогава мозъкът навързва нещата, знае причината и следствието и информацията се запомня по-лесно.

Да, разбирам. Най-сигурният начин да възпитаваш е чрез кино, чрез литература или изкуство.

Така е, при преподаването използваме много изкуство, музика, естетика. Знаем, че това успокоява мозъка, а заедно с това изпраща многобройни стимули, слаби сигнали, към нашите по-фини сетива. Така сугестопедията настройва душата на едни по-фини вибрации и ни позволява да излезем от малко „загрубялата“ действителност.

Предполагам че при децата сугестопедията има още по-голям ефект отколкото при възрастните?

Да така е, защото те веднага се включват в играта, за тях няма социални роли, които първо трябва да преодоляват. При тях, а и не само, сугестопедията има и силно възпитателен ефект, освен че им позволява да бъдат инициативни и ги учи на екипност.

Какво мислиш за традиционното българско обучение?

В училище обикновено се случва така, че потискаме естествените си реакции. Не ни е позволено да направим или кажем нещо, ако то се различава от разбиранията, заложени в определената учебна програма или структура. Тоест там си като един каторжник, който трябва да изчака да минат всичките тия 12 години. И живот и здраве, се надяваш да попаднеш в университет с по-добра среда, където да развиеш истинските си заложби и критично мислене.

Училището, каквото е сега, ни възпитава в едно подчинение. Прави ни добри работници, пчелички, които си мълчат, всичко задържат в себе си и като им писне просто отиват на друга позиция или работа.

Да приемем, че всички училища в България използват сугестопедията като метод за обучение на деца в основното училище. Ще получат ли децата повече знания?

Да, мога да го гарантирам! Основното нещо, което е абсолютно достатъчно на първо време, е това, учителите да са искрени и да обичат работата си, да се отнасят с любов към децата, с грижа и да ги възпитават да работят заедно. Важно е децата да не чувстват натиск, че „трябва”, или че „ти не можеш”, или че си сам, тоест да няма този отрицателен ефект, който д-р Лозанов описва като Дидактогения, или страх от ученето.

Децата стават естествено любознателни, сами искат да учат повече и по-бързо.

При условия на учебна програма, в която е заложен повече спорт и време навън (както е било при експерименталните класове), повече изкуство, а и материалът е подаден по правилния начин, без натрапване и страх от изпитване, а чрез игра и лично участие на всяко едно дете в процеса, вече е доказано какви са резултатите и те са потвърдени от ЮНЕСКО още през 1978г.

Говорим за от 3 до 5 пъти повече (и нагоре), по-бързо и качествено запаметяване, съчетано с благотворен ефект върху психиката на децата, както и липса на умора и стрес от учебния процес, с повишени нива на мотивация и увереност.

В училище „Малкият принц“ във Варна това беше потвърдено и през последните години, след като експериментален клас премина целия основен курс на обучение с отлични резултати и много награди от участия в състезания и олимпиади.

Какво означава сугестопедията за преподавателите?

Тя изисква доста големи усилия, особено за учители, които много дълго време са работили по традиционната система. Основното е смяната на гледната точка, което изисква и желание. Те трябва да възприемат един нов подход, да напрегнат своя мозък и креативност. Понякога дори за млади хора това е трудно. Например това, да излязат с куфар и шапка и да разказват увлекателни истории.

Да станеш сугостопед изисква много работа със себе си, изисква един вътрешен катарзис и не всеки е готов за такава вътрешна промяна.

Но един път пречупиш ли се, влизаш в света на децата и се подмладяваш. Започва да ти става интересно. Преоткриваш учителската професия, която започва да ти носи много повече удоволствие и удовлетворение. Можеш да разчупиш мисленето си до такава степен, че да искаш още 20 години поне да преподаваш. И всъщност, когато се култивира този дух на заедност при децата, те са по-сговорчиви, помагат си и сами се обучават. Стига информацията да им бъде поднесена по стимулиращ начин, тогава те самите си търсят отговорите и стават по-инициативни. Не им се налива с фуния, а те да седят и да гледат пасивно, както е в традиционното образование. При нас преподавателят е в ролята на модератор, който насочва децата какво да правят и стимулира тяхното любопитство.

Повярвайте, така няма шанс да се отегчиш от професията си като преподавател!

Да, но това е и първият проблем, защото този учителски потенциал го няма в България…

Не е така. Традицията има много голяма сила и преподавателите, които са вече на възраст, може би не могат да работят по друг начин. Повечето от учителите обичат децата, но други гледат на обучението просто като на работа. Но има и други учители, които могат да приветстват промяната, стига да имат хуманно отношение, да знаят защо го правят.

Значи, децата се възпитават в екипност, в добронамереност, в уважение… Това означава ли, че ще се справим с агресията в училищата, ако използваме сугестопедията?

Абсолютно да, защото отношението се копира – учител към ученик и между учениците. И когато учителят каже нещо с любов, отношението се имитира несъзнателно, а когато такъв авторитет каже нещо с агресия, учениците реагират със страх и агресията става норма на поведение. Децата не са роби на учителя. Аз, например, съм искрено щастлива, че ги виждам всеки път и те са свободни да бъдат себе си, те се чувстват обичани и на място. Настоящата образователна система не позволява на децата да се усмихват, както и голяма част от комплексите и бариерите се насаждат именно там, през учебните часове. Сугестопедията позволява на децата да бъдат деца, те стават по-безгрижни, защото никой не ги кара да бъдат сериозни и няма какво да ги притеснява. И това нещо, ако се случи масово в училищата, децата биха били много по-щастливи, както и учителите. Не че няма правила, напротив, не говоря за свободия. Говоря за разбиране, осъзнатост на всички участници в процеса, включително и родителите, и развиване на култура на взаимоотношенията в училище

Тоест чрез сугестопедията училището може да се превърне в един оазис, в който дори когато в семейството има напрежение и проблеми, детето може да се чувства и да се развива добре.

И всъщност, голяма част от децата биха ходили на училище с радост и нетърпение. Защото там ще се чувстват уважавани….и тогава агресията ще намалее сериозно, а може и напълно да изчезне.

За мен е много важно да знам, ако в един момент решим, че сугестопедията е важна за българското образование, какво трябва да се направи, за да я въведем в цялата държава?

Имайки предвид тромавия начин, по който реагират държавните институции, мисля, че  първо трябва да запалим преподавателите, да ги запознаем с тази нова философия. Да им бъде поднесена идеята за едно по-естествено, по-хуманно образование; идеята за цялостност, за пропорции, за динамика, изкуство, за които се говори в сугестопедията и в нейните 7 закона. Важно е преподавателите да желаят тази промяна, да бъдат убедени в предимствата на сугестопедията. Например ако в някой университет се преподава 1 семестър сугестопедия като част от обучението по педагогика, това е добро начало. Естествено една част от настоящите учители също биха могли да бъдат преквалифицирани почти веднага, особено ако министерството подкрепи тази промяна като третира тези хора с преференции, например предостави им лично работно пространство, повече свобода на действие и/или допълнително възнаграждение към заплатата.

Ти опитваш ли се да запалиш твои колеги учители към този подход?

Като асистент-обучител по сугестопедия, се стремя да разпространявам тази методика като организирам срещи-семинари с настоящи преподаватели, представям метода по конференции, научни форуми и дебати в страната и чужбина. При последната ми среща в двудневен семинар с преподаватели от Софийския Университет, когато разказах за историята на този метод, представих научни доказателства за ефективността му и направих демонстрация, те бяха във възторг.

Смятам, че такива срещи с преподаватели от цялата страна, могат да допринесат за бавна, но качествена първа стъпка към подобряването на образователната ни система. Следващата стъпка са срещи и с родителите.

Защо става така, че държава като Финландия, която е най-успешна в образованието ползва метод на обучение, който за първи път се открива в България от д-р Лозанов, а ние този метод не го прилагаме в училищата?

Така е, през последните 40 години, страни като Финландия са открили потенциала на сугестопедията и я развиват. При тях обаче има друга култура – те наблюдават какво работи и училищата не са наказвани щом използват алтернативни методи. Много по-отворени са към промяна.

От друга страна в България, въпреки всичките усилия на д-р Лозанов и екипите му от преподаватели да развие и разпространи метода, чиято ефективност е научно доказана, дори след признанието на ЮНЕСКО на световно ниво, винаги е имало хора, които са скептични. Може би, защото още не сме дорасли за това, което той е дошъл да ни даде или защото чрез този метод биха се развивали твърде свободомислещи граждани, които не се контролират лесно. При всички положения, все още вярвам, че можем да гледаме смело напред! Има много хора, такива като д-р Лозанов, които милеят за родината ни!

Смятам, че законите на сугестопедията биха създали едно много будно и смело гражданско общество, една нация без комплекс за малоценност, чиито деца да растат в психическо здраве и благоденствие. Смятам, че има начин да излезем от рамките и да разгърнем потенциала си. Д-р Лозанов е доказал научно, че това е възможно. Нека да си дадем шанс!

Повече за сугестопедията може да видите в късометражния филм „Методът“ на младата режисьорка Теа Петрова.

Александър Дунчев: Опазването на горите трябва да стане национален приоритет

  • Опазването на горите да стане национален приоритет и ключова предпоставка за благоденствието и икономическия просперитет на българите
  • Да бъде предоставена възможност на обществото да участва директно в работата на горските институции, което ще гарантира прозрачност на дейността им
  • Да се промени начинът, по който се избират ръководителите на горските институции

Ако човек тегли чертата след 27 години “Демокрация” и направи баланс на имуществото на България, няма нужда да си счетоводител, за да отчетеш, че сме на колосална загуба.

Активите, или имуществото на една държава са природните й богатства, човешкият ресурс и производственият й капацитет, или способността да генерираме добавена стойност. Това е. И въпреки че ви убеждават, че промишлеността в България е във възход, още не сме на половината от нивото преди 1989г. За човешките ресурси знаем. Този ресурс сме го изнесли в Западна Европа и Щатите. Така че най-ценният актив на страната остават нейните огромни природни богатства.

След като се срути промишлеността и хората избягаха, природата и природните ресурси станаха най-атрактивният таргет за българския бизнес и българските политици. Мините, плажовете, ски-курортите, земеделските земи, горите… Сещате се. Всеки жадуващ за бързо богатство в държавата е замесен в поне един от тези сектори…

Добре, че има хора като моя приятел Сашо. Хора, които още преди години осъзнаха, че ако загубим природата и природните ресурси, фалитът на България ще стане реалност. Тяхната битка не е за катеричките… Тяхната битка е за оцеляването на този народ, за неговите ценности и за неговото ново място в Европа. Джон Атанасов измислил компютъра в Щатите. Бербатов играе в Англия и един куп български виртуози свирят навсякъде по планетата, но не и в България. Защо? Защото там има условия и там ги оценяват.

Подобни условия тук няма и скоро няма и да има. Не бъркайте! Възраждането на България няма да започне от IT сектора, колкото и привлекателно това да звучи. Нито от туризма, по начина по който го разбираме днес, нито от новото земеделие, нито от Евро субсидиите. Възраждането на този народ ще потръгна в момента, когато хората разберат, че действително Господ им е откъснал едно парче от Рая и когато разберат, че те са единствените легитимни негови настойници. Всички заедно, всички поравно. Ще потръгнат нещата когато започнем да милеем за това райско парче земя и когато започнем да се грижим за него.

За това се бори Сашо, както и много други като него. Не за грантове, и не защото са част от зелената мафия. Те са последните опълченци против една система, която скоро ще гръмне на световно ниво. Свръх консуматорство и тотално безхаберие за всичко, което ни е дадено в името на бързия долар или бързото Евро. Не определяйте тези хора като зелени откачалки. Те са Човеци, които носят най-важното послание на този Век – да потърсим хармония с това, което ни е създало. Да осигурим оцеляването и по-добър живот на нашите деца и внуци.

Патрик Смитьойс

Александър Дунчев е роден в София, на 37 години. Женен е за Ани, с която имат две момичета – Калина и Биляна. Учил е авиационна техника в Техническия университет в Делфт, Холандия.  По-късно завършва специалността Горско стопанство в Лесотехническия университет. От 2007 г. се занимава с природозащитни дейности, първоначално като служител в Дирекцията на Природен парк „Витоша“, а от 2012 г. като експерт по горите в международната организация WWF. Основният му принос е свързан с повишаване на гражданския контрол в защитените територии и горите, както и с подобряването на горското и природозащитното законодателство. Неговият LinkedIn профил е ТУК.

Да започнем може би отзад напред, но онзи ден ми каза, че си решил да не се занимаваш повече с природозащита. При положение, че ти си един от иконите в тази сфера – какво стана? Защо това решение?

Наскоро във WWF направихме един анализ, който показа, че за да живеем в по-здравословна и запазена природна среда трябва да сменим изцяло подхода.

Самоцелното опазване на природата бе досегашната мисия на много от нас, но за да се гарантират по-устойчиви резултати е необходимо природозащитата да стане начин на мислене на цялото българско общество.

А това изисква съществени промени в образованието и икономическите модели на развитие на държавата ни, където считам, че трябва да насочим усилията си.

Само “for the record” както се казва на английски, през твоите последни 10 години във WWF отчитате огромни победи за българската природа и ти си един от водещите в тези битки. Можеш ли да дадеш едно кратко резюме на постиженията през този период, без да бъдеш скромен, както обикновено? Ти получи и награда преди няколко месеца за твоя принос за опазване на природата…

Вече близо 10 години участвам активно в природозащитни кампании на Коалицията „За да остане природа в България“, които допринесоха за запазването (поне временно) на най-ценните кътчета от българската природа, каквито са защитените територии на Витоша, Рила, Пирин, Странджа, Камчийски пясъци и други. Наскоро с адвокат Свилен Овчаров от „Зелените адвокати“ спечелихме и две дела в комитета за прилагане на Орхуската конвенция, с които държавата бе „осъдена“ да гарантира законовите права на гражданите за защита на природа от неправомерно застрояване и унищожаване. През 2009-2014 г. участвах в кампанията за прекратяване на една от най-големите кражби на публични ресурси в историята ни – заменките на гори, извършвани години наред по принципа „кон за кокошка“. След 2012 г. с международната природозащитна организация WWF допринесох за подобряване на горското законодателство по отношение защитата на вековните гори и биоразнообразието, както и за повишаване на прозрачността и възможностите за граждански контрол в горите, включително чрез иновационната ни онлайн-платформа за горите.

За всички тези усилия, през 2016 г. имах честта да получа наградата на Българска фондация биоразнообразие за „Активист на годината“.

Има много хора, които мислят, че вие – природозащитниците сте грантаджии, тоест правите всичко за пари… Аз знам, че не е така. Просто всяка организация има разходи, които трябва да бъдат покрити, както е при всяко търговско дружество, или семейство, ако щеш. Ти си живял в Холандия, говориш Холандски почти по-добре от мен. Имал си страхотни възможности за работа на Запад със заплата над 8000 лева на месец. Какво те накара да се върнеш тук и да се бориш за българската природа?

Пирин – уникалната красота на българската природа

Вероятно всичко започна с любовта ми към планините, която възникна когато бях ученик в Националната природо-математическа гимназия. Тогава често карах ски на Витоша, а през лятото с чичо ми покорявахме върховете на Пирин и Рила. По-късно, през студентските ми години в Холандия (1997-2002) планините ме теглеха непрекъснато назад към България, докато не срещнах съпругата си Ани и не се върнах за постоянно. За да съм близо до природата се отказах от високите технологии и се записах в Лесотехническия университет.

Докато изучавах горите и дивите животни разбрах, обаче, че без защита уникалната ни природа и вековните гори в планините скоро ще изчезнат. За това след дипломирането си се хвърлих устремно в защита на българската природа.

Какво видя в хората, които се занимават с опазването на горите? Не знам за младите, които разбраха, че в горите има много пари, но за старото поколение горски служители и лесовъди, съм сигурен, че по-голямата част от тях имат отношение към природата. Как тези хора позволяват горския сектор в България да бъде превърнат в такъв бардак, така че всеки който плаща, да може да вземе каквото си поиска?

Бързите печалби от дърводобива и възможностите за мащабни кражби от публичните гори, които имат дял от близо 90%, са двете основни причини горският сектор да привлича интереса на политиците и далавераджиите.

Горите често са използвани и за печелене на избори чрез схемата „дърва срещу вот“. Ето защо, политиците правят всичко възможно управлението на горите да е в ръцете на доверени лица, които да прикриват далаверите и да уволняват всеки лесовъд, дръзнал да защити гората от дървената мафия.

В стопанства, където професионализмът на лесовъдите все пак успява да надделее върху политическите интереси, гората се стопанисва значително по-природосъобразно и в полза на цялото общество.

А тези, “добрите” в сектора, на какво се надяват? Какво им трябва за да сложат ред в цялата система?

Явно „добрите“ в горския сектор не са достатъчно, за да сложат ред в цялата система. Но въпреки това, много от тях правят всичко възможно, често с риск за работата и живота си, за да защитят гората. За това, една от основните ни цели през последните години бе да привлечем за съюзници на „добрите“ хора извън горската система – това е обществото.

Чак когато обществото застане зад „добрите“, те ще имат възможност да сложат ред в горската система.

Всички знаем, че има големи проблеми с нашите гори. Прекалено много се сече, няма контрол, всичко е за пари. Но какво реално е състоянието на българската гора?

На хартия площта, запасът и средната възраст на българската гора се увеличават плавно през последните десетилетия.

Но поради незаконните сечи и трудностите с прилагането на природозащитните мерки състоянието на българските гори се влошава от екологична и лесовъдска гледна точка – намалява площта на вековните гори, оголват се вододайни зони, съсипват се горските пътища, акцентира се повече върху добива на дърва за огрев отколкото върху производството на скъпа качествена дървесина и отглеждането на високостеблени гори.  

Да не би да сме закъснели? Лесовъдството не е проста работа. Изисква много знание и опит. Не е така, че всичките добри мъдри и добросъвестни лесовъди вече ги няма. Има ли кой да обучава едно ново поколение горски със сърце за гората?

За щастие все още има много добри специалисти, както в сферата на образованието, така и в горските стопанства.

Нужно е единствено държавната политика за горите да измести обратно акцента от „дърварството“ към „лесовъдството“, т.е. към възприемането на гората като ключов национален природен ресурс, а не като дърва за изборен вот и бързи печалби.

Заедно с теб много сме мислили за съдбата на българската гора. Ти как смяташ, че бихме могли да използваме гората като ресурс, и да я запазим за поколения напред?

Необходимо е да развием такива знания, че с максимална прецизност да оценяваме при какви нива и способи на ползване на дървесните ресурси се гарантират оптимални нива на изпълнение на всички други функции на горите – екологични, социални и рекреационни. Особено предвид климатичните промени, възстановяването на естествения характер на горите и опазването на тяхното биологично и генетично разнообразие са от ключово значение за адаптацията им към новите условия.

Ако приемем, че гората е ресурс, тоест дървесина за производство на някакъв продукт, тези фирми, които работят в дърводобива, планират ли да направят инвестиции в по-високо технологични производствени предприятия, за да реализират по-голяма добавена стойност? Защото ако един бизнесмен се стреми на двойна печалба, единият начин е да сече два пъти повече, другият начин е да намери начин да продава всеки кубик на двойна цена, например като паркет или детски играчки… или те не мислят за това?

За да има инвестиции в дървопреработвателни предприятия, които да носят по-висока добавена стойност в горския сектор, се изискват гарантиране в дългосрочен план на дървесни ресурси с необходимото качество и елиминиране на корупционните схеми, които изкривяват пазара на дървесината.

Ако те разбирам правилно, такова дългосрочно планиране в момента е невъзможно. Би ли могла държавата да направи нещо по въпроса?

На първо място, държавата трябва да представи оценка в дългосрочен план на потенциалните количествени и качествени характеристики на дървесните ресурси в България, а на второ място, да изготви план как да запази и подобри тези характеристики – спиране на незаконните сечи, превръщане на нискостеблените гори във високостеблени, отглеждане на т.нар. „целеви дървета“ и т.н.

Имаше една важна кампания, целяща да бъдат опазени райони с “вековни гори”, със забрана за човешка дейност. Малки резервати, от които животът отново може да потръгне ако горите наоколо бъдат изсечени, като ковчези на „Ной“ разпръснати из цялата страна. Какво стана с този проект? Успешен ли е?

В края на 2016 г. природозащитната кампания за защита на вековните гори в България бе подкрепена с безпрецедентно решение на Министерството на земеделието, храните и горите, с което под строга защита бяха поставени над 1 000 000 дка стари гори в екологичната мрежа Натура 2000. С този акт България застана на челно място в европейската инициатива за защита на последните вековни гори, което е една от предпоставките за спиране загубата на биологичното разнообразие в Европа до 2020 г.

Миналата година се опитахме да мислим заедно по нов закон за горите. Писахме, писахме, но стигнахме да извода, че такъв закон няма да бъде приет заради огромни апетити от страна на „горската мафия“, която работи разбира се с пълната подкрепа на сегашните политици… Но ако някой ден станеш министър на горите, какво би предприел? Сигурно мерките са много, но можеш ли да назовеш няколко ясни и конкретни примера?

На първо място, бих потърсил обществен консенсус за изцяло нова визия за българските гори, която да възприеме опазването на горите като национален приоритет и ключова предпоставка за благоденствието и икономическия просперитет на българите.

Това изисква нова държавна политика по отношение повишаване икономическите ползи от горите, както и замяната на горскостопанските планове с планове за управление, в които има равнопоставеност на стопанските, икономическите, социалните, природозащитните и рекреационните функции на горите.

Втората стъпка е създаването на пълна прозрачност и възможност за директно обществено участие и контрол при работата на всички горски институции, като например създаването на публични надзорни съвети, както и пълна публичност на деловодството, договорите и административните и стопански дейности на тези институции.

Третата стъпка е промяна в изграждането на управленския капацитет на горските институции, така че да се гарантира избор на лидери и експерти, които имат (1) ясна визия и план как да постигнат поставените пред институцията цели, (2) доказана експертиза, почтеност и независимост, както и (3) обществено и институционално доверие и признание. В конкурсния избор на ръководителите трябва да имат право на участие както всички служители, така и обществото, което е основния възложител и собственик на публичните институции и публичните горски ресурси.

Повече по темата, можете да намерите в следните медийни изяви на Александър Дунчев:

За закона за горите (2012 г.); За вековните гори ; За вековните гори 2; За заменките на гори; За сделките с публични имоти ; За незаконния дърводобив ; За горите на Витоша ; За горите на Витоша 2 ; За горите в Родопите ; За горите в Стара планина ; За Национален парк Пирин: За Национален парк Пирин 2 ; За устройството на територията ;  За устройството на територията 2

 

Владислав Попов: Българското земеделие има нужда от радикална промяна

  • Да се направи преоценка на българската политика и приоритети в земеделието и да се пледира за промяна по време на идващата конференция в Брюксел през 2018 г.
  • Да се пренасочат пари към биологичното земеделие със съгласието на Брюксел, за да се финансират около 7 000 български био-производителя.
  • Да се пренасочат усилията и най-вече финансите към производството на плодове и зеленчуци
  • Министерството на земеделието да положи усилия за създаването на повече преработвателни предприятия в този сектор, с цел стимулиране изкупуването на родната био-суровина

 

Вече от една година работя по кратък филм за земеделието в България, но темата е толкова комплексна, че все още не съм го довършил. Отново липсва далновидно държавническо мислене в земеделската политика за последните 28г.

Земеделието в България преди 30 години беше за пример едва ли не в целия свят, но съсипаха абсолютно всичко, най-вероятно с цел “силните” в държавата да купят чрез подставени лица плодородните български земи на безценица. Управляващите се опитват да ни убедят, че от 10 години земеделието пак е във възход. Така е. Шепа мега фермери произвеждат 4 пъти повече жито, отколкото ни е нужно – и често без устойчив и дългосрочен план за земята, която стопанисват.

Един стар агроном преди време ми отвори очите, когато ми каза, че земеделието на една държава на първо място трябва да е в състояние да изхранва собственото си население. Всичко останало е бонус. Много мъдри думи и да е ясно на всички, че в сегашното положение народът ще умре от глад, ако съседите ни затворят границите си за месец-два. Човек не може само хляб да яде!

Производство на плодове и зеленчуци почти няма (онзи ден купих в кварталния супермаркет чушки от Албания, да му се не види). Животновъдството е на умирачка, а да не говорим за преработвателните предприятия. Не само, че времето с пълни влакове с домати и консерви към Русия е минало, но спокойно може да се каже, че освен жито, износ на земеделски продукти няма. Това е жалко, защото именно земеделието можеше да храни стотици хиляди българи в провинцията, които реално друг шанс за работа нямат.

За това се радвам от време на време да намеря съмишленици по тази тема. И то съмишленици, които биха имали огромно влияние върху земеделието в България – стига да им бъде дадена думата. Запознайте се с Владислав Попов, професор в Аграрния университет в Пловдив.

Освен да храним собственото си население, можем и много повече. Цяла Европа се събужда. Хората вече масово осъзнават, че хлябът не струва. Нито млякото, нито месото, че зеленчуците и плодовете нямат вкус. Хората започват да търсят истинска храна и са готови да плащат за това. Био или не био, но поне да е истинско… България има невероятни климатични условия и уникални местни сортове и видове. Един път да вървим пред духовата музика, а не най-отзад като обикновено…  Да се съсредоточим върху този нов пазар! Това е огромен шанс за България. Но кой ще води хорото?

Патрик Смитьойс

Проф. д-р Владислав Попов е роден на 14.07.1967 г. в гр. Кърджали. През 1990 завършва Тимирязевската Селскостопанска Академия в Москва, а през 1993 г. се дипломира като инженер-агроном „Защита на растенията и почвите“ (специализация Агроекология). В периода 1994-1996 г. завършва Магистратура в Аграрния Университет в гр. Вагенинген, Холандия. Асистент в Аграрен Университет (АУ) – Пловдив от 1996 г., а в периода 2001-2005 защитава докторската дисертация (екологични фермерски системи) в Университета на Западен Сидни Австралия. От 2009 г. е доцент в Катедрата по ‘Агроекология’ в АУ–Пловдив, а от 2014 г. и понастоящем е професор в катедрата. Директор е на Агроекологичния център при АУ-Пловдив от 2006 г. и председател на Общото Събрание. Той е един от основателите на биологичното земеделие в България. Има значителен международен практически опит в над 24 държави по света чрез научно приложни проекти, обучение, разпространение и консултиране  в областите биоземеделие, агроекология и опазване на околната среда. Автор е на повече от 80 научни и научно-приложни публикации в тези области. 

Неоникотиноидите са вид инсектицид, т. е. химическа отрова срещу насекоми, които се използват в земеделието.  Все повече научни изследвания показват следното:

  • Спадът в популациите на някои видове птици е правопропорционален на увеличената употреба на неоникотиноиди в района заради недостиг на храна;
  • Дори и да не са единствената, неоникотиноидите са една от причините за изчезването на пчелите, дори и в малки остатъчни количества, те са открити в телата на мъртви пчели;
  • Те съвсем не са така безвредни към околната среда колкото се предполагаше – птици, които ядат семена третирани с неоникотиноиди, са изложени на множество негативни ефекти, включително и с летален изход 

В България, неоникотиноидите се използват масово в традиционното земеделие, как е възможно това, когато има Европейски правила, с които България трябва да се съобразява?

Да така е, Европейската Агенция по Безопасност на Храните (EFSA), е забранила  определени активни вещества от групата на неоникотиноидите, но дава една вратичка за органите в България и другите Европейски държави, че могат да поискат дерогация (тоест частична отмяна на правилото) за използването на определени неоникотиниди, ако има доказана нужда.

Кои са тези местни органи?

Това е Българската Агенция по Безопасност на Храните, която всяка година може да разрешава използването на определени пестициди от групата на неоникотиноидите. Голямото зърнопроизводство в страната се опира предимно на неоникотиноидите срещу телените и сивите червеи и това определя и огромните интереси, които стоят зад това разрешение за широка употреба. Но в същото време, неоникотиноидите могат да се заменят с високо ефективни и доказани биологични препарати като Натуралис (на базата на хищни гъби), който се разпространява от фирмата АМИТИЦА, които нямат абсолютно никакво вредно въздействие на околната среда и земеделската продукция.

А как става така, че въпреки огромните субсидии за земеделие, които получаваме от Европейската общност, земеделието ни е все още в такова окаяно състояние?

Ами, дължи се първо на неравномерно разпределение на средствата….

А кой ги разпределя всъщност тези пари?

Има Комитет по наблюдение, който е в Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Те определят приоритетите дългосрочно за няколко години напред и там става разминаването. Ще дам пример с биологичното земеделие. През 2013 г. са се събирали и са направили неточна прогноза за това какви средства ще са необходими на българските биофермери през 2014-2020 и се оказва, че са заделили само 110 000 000 Евро, което е много малко. В резултат на това, че дирекциите в МЗХ нямат реална визия за земеделието, биофермерите няма да могат да получат никакви субсидии за 2018 и най-вероятно много от тях ще спрат да работят по биологичен начин. Имайте предвид, че в Македония и Сърбия подкрепят биоземеделието без европейски субсидии, това са национални плащания от техния държавен бюджет.

Това ми се струва сериозен проблем…защо се получава така?

Проблемът е, че някои от експертите в МЗХ нямат нужното образование и практически опит не само с биоземеделието, но и при работа с Европейски структури, поради което правят грешки, които имат сериозни последствия.

В същото време наскоро имаше пресконференция на МЗХ и новият министър на земеделието Р. Порожанов изтъкна, че наш приоритет е да развиваме биологичните храни и земеделие. Не може да се води политика така, дясната ръка да не знае какво прави лявата и да правиш такива публични изявления, защото това ще ти повиши само популярността сред народа. Необходимо е да имаш дългосрочна визия за това как се развива Европейското земеделие и какви са целите на България в тази област.

Добре какви ще са последствията за българските биопроизводители?

Много сериозни, половината от българските биопроизводители няма да искат да работят, ако държавата не осигури тази финансова подкрепа.

Това го разбрах от хора, които са наели доста декари земя за биологично земеделие. Дори не знам как ще си прекратят договора с разплащателните агенции, сигурно ще трябва да връщат пари.

Добре дори и да произвеждаме био зеленчуци и плодове, имаме ли достатъчно голям пазар? Ние може да бълваме много продукти, но кой ще ги купи и на каква цена?

Аз съм на друго мнение.

Такива пост-социалистически държави като България трябва да усилят вътрешното потребление, но и да вдигнат преработвателна промишленост.

В момента имаме ограничен брой преработващи предприятия около 190, които правят биологични сладка, лютеници и други. Само, че в България цените са такива, че няма кой да ги купи. И единственият шанс за тези хора е да изнасят продуктите си в чужбина, но преработващата промишленост включително за био продукти и храни в Холандия, Германия, Швеция, Дания, САЩ, Италия е много по-голяма и развита. Те нас ни искат като източник на суровини, а когато ние изнасяме само суровини, първо изнасяме хранителни вещества от българските природни ресурси, изтощаваме почвата и не добавяме никаква добавена стойност чрез преработка, което всъщност осигурява печалбата и заетостта на населението. Ние пшениченото зърно само на брашно да го обработваме, то добавената му стойност скача веднага със 100%.

Добре, как бихме могли да станем конкуретноспособни на тези големи чужди производители на биологични храни?

Трябва хората да влезнат в сдружение с други производители, за да използват заедно съоръженията, земите, да правят по-голям обем продукция, което би намалило нетната стойност на произвеждания продукт. Така биха станали по-конкуретноспособни, а и ценово по-достъпни за българския потребител.

За дребните и средните био производители това е единствената алтернатива да оцелеят и да се развиват.

Има хубави примери за био производители които се обединяват, като съюза на говедовъдите в България – състои се предимно от млади хора.

Има и 90 нови сдружения на производителите, тоест има светлина в тунела…

Добре как е конвенционалното производство? Те май нямат проблеми с държавните субсидии…

Да, нямат, защото те имат кой да лобира за тях и си получават субсидиите редовно, но те също нямат достатъчно преработка за износ. Където и да отидеш в Германия, в Холандия, не можеш да видиш MADE IN BULGARIA в супермаркета, освен на някакво вино на най-долния рафт. Специално за вината това е разбираемо, защото цената е ниска, но пък качеството си е много добро в сравнение с европейските вина.

Добре, какво трябва да се направи според вас, за да можем все пак да изхранваме поне българското население? Защото магазините и супермаркетите са препълнени с чужди стоки – плодове, зеленчуци…

Приоритетите в Министерството и съответно субсидиите не се разпределят правилно…

Например за миналата година сме произвели 5,7 млн. тона зърнени култури. Потреблението в България е максимално 1,3  млн. тона. Тези 4.4 милиона тона, които са в излишък така да ги наречем, те просто изнасят хранителни вещества от почвата понеже са произведени с конвенционални минерални торове (за 2016 г. при пшеницата 81% от площите са торени с минерални торове, а 93% от площите са обработвани с химични хербициди, по информация на fermer.bg), а не биологични, защото биологичните поне оставят нещо, а минералните нищо не остава в почвата. Тоест тези култури изсмукват хумуса и хранителните вещества от българските почви, и после качват продукцията на кораби и я изнасят в чужбина. Това не е и не може да бъде устойчиво земеделие…!

Значи ние произвеждаме четири пъти повече жито, отколкото на нас ни трябва и това заема ¾ от българските плодородни почви?

Да, това са официални данни.

Министерството на земеделието и храните продължава да подкрепя финансово това зърнопроизводство, въпреки че виждат, че ние от 10 години не ядем български плодове и зеленчуци. Значи, някой пак има интерес от тази цялата работа.

Тоест субсидиите за плодове и зеленчуци са толкова малки, че производителите не издържат в конкуренция с турци и сирийци. Друг пример, който илюстрира погрешното разпределение на субсидии за българските производители от Министерството: март 2016 година и май 2017 се изплатиха около 30  млн. лева на около 11 000 (2016 г.) и 15 000 (2017 г) български производители по програма за подпомагане на протеиновите култури, като боб, леща, соя и т.н., но около 85% от тези субсидии са дадени за производство само на две култури: фуражен грах и соя. И после този висококачествен фуражен грах и соя, отиват за животновъдството в Германия, Холандия, Италия, и т.н. При нас не остава нищо, защото нашето животновъдство е минимално.

Значи, Брюксел определя ние какво произвеждаме, и то не е в интерес на България, а на другите членки на Европейския съюз, така ли?  

Не, не е точно така…

Ако ние не можем да си отстояваме нашите интереси и приоритети спрямо интересите на производителите и потребителите, това си е наш проблем.

Да, въпросът е, дали нашите управници в министерство на земеделието знаят какви трябва да бъдат нашите приоритети в земеделието? Те първо трябва да ги знаят, за да могат да ги отстояват.

Управници в министерството на земеделието дават своите идеи, но явно те се разминават с действителността.

Сега тук в Пловдив текат семинарите за новата обща селскостопанска политика за следващия програмен период и е добре те да чуят реалните проблеми на земеделците и потребителите, защото следващата голяма тема за Европейското земеделие е Храни 2030, които обхващат производство, преработка, опаковка, продажби, потребление, рециклиране и въздействието на климатичните промени върху всички тези компоненти.

Добре, имаше един стар агроном, който ми каза, че първата грижа на държавата, ако се намесва в земеделската политика, е да създаде такова земеделие, което е в състояние да храни собствения си народ.

Ами, да.

Ами да, но както изглеждат нещата, скоро само хляб ще ядем, защото само пшеница произвеждаме…

И така, всичко е замръзнало. Няма визия накъде ще се върви… Следват се измислени нереални приоритети, че биологично земеделие ще развиваме, а субсидиите свършили. Да това е действителността за съжаление, това е…

Тоест, за да се подобри ситуацията, трябва да се проведе политика с визия, отгоре надолу, така ли?

Дa, необходима е цялостна ревизия на политиката.

Можем да почерпим много опит и знания от чужди специалисти, например от Агро университета във Вахенинген, Холандия и университета Дейвис в Калифорния, там много усилено говорят за биоразнообразието, което е чудесно Това е много важна тема.

Добре де, нямаме ли нещо уникално българско – като опит, знания, технология, сортове или раси животни, с което можем да стимулираме българското земеделие?

Да, имаме много ценни растителни и животински видове, чието култивиране трябва да стимулираме… освен растителните култури, които споменах имаме етерично маслени култури като лавандула и розово масло – с уникални много по-добри качества от съседните ни държави. Колкото до животновъдството има списък от местни автохтонни породи (коне, зайци, крави, кози и т.н.) за чието развъждане държавата предлага субсидии по мярка 10. Всяка такава местна порода има собствено дружество, което я представлява. Значи тези дружества могат да направят една инвентаризация и да привлекат 40-50 животновъди, които да възстановят породите на по-изчезващите видове. Предимствата са големи. Тези породи са по-пригодени към нашите климатични условия, поради това те достигат по-лесно до по-недостъпни тревни площи и това прави тяхното месо много по-вкусно, освен това те са и по-устойчиви на заболявания. Повече информация по тази тема може да намерите на сайта на един проект който изпълнихме с помощта на Холандско финансиране, Тук.

Предполагам, че с нашите супер плодородни земи, имаме много голям потенциал за биоземеделие?

Потенциал безспорно има. Биоземеделието може да възстанови ниското съдържание на хранителни вещества, което е в Южна България. За справка – средният добив на пшеница в Пловдивски окръг е 390 кг, а в Северна България, Дунавската равнина е 600-650 кг на декар.

Това как е в сравнение с водещи страни?

Нашите добиви при зърнено-житните и при царевицата и слънчогледа са по-ниски в сравнение с  Холандия, Франция, Швейцария, и Италия,…говоря за биоземеделието. Затова е важно чрез субсидии да се компенсира заради по-ниския добив.

Добре разбрах, че в България има голям потенциал за производство на билки с лечебна цел, на трето място в света… така ли е? И как бихме могли да се възползваме от това?

Да, така е, и можем да се възползваме чрез по-тясна работа с браншови организации и фирми, създаване на организации от производители и кандидатстване по мярка 16.1, която ще се отвори късно наесен, за да стимулираме сътрудничеството между, фермери, наука, бизнес, НПО и др., за да се увеличи производството на нови био-продукти на база български билки (с цел да има добавена стойност към суровата билка, а не да се изнася сурова от страната).

Какво мислиш за животновъдството в България? Как може да се развива по-добре?

Отново както при билките – организиране и сдружаване на производители и съвместна преработка…!

Как може да се направи най-оптимален маркетинг, който да стимулира продажбата на земеделските продукти в България?

Тук може да се потърсят възможности на он-лайн платформи, доставка по домове в големите градове, или задължително обособяване на кътове в откритите борси и тържища в България, за търговия на био-продукти и храни, вкл. стимулиране от МЗХ на такива борси, които увеличават дела на търговията на био-продукция..!

Как мислиш, че България трябва да се профилира в Европа, за да сме различни и успешни?

Аз не искам да сме профилирани, искам да има разнообразие – видове и сортове растения и животни, преработени храни и напитки, занаяти, култура, фолклор и др. И това биоразнообразие да личи от всички български продукти, независимо дали се продават в България или в чужбина, и да се стимулира обменът им с Европа, а не да бъдем нетни износители на суровина за Западна Европа и света…!

Но бихме могли да съсредоточим усилия и ресурси в няколко сфери и продукти, които имат доказан потенциал и пазари – например етерично-маслени и лекарствени (билки) и масла от тях, кисело мляко и млечни продукти, сладка и сушени плодове, вино и др.

Представи си, че утре си министър на земеделието, какво би направил, за да подобриш тази област на икономиката в България?

Първо, следващата 2018 г. предстои междинна оценка на постигнатите резултати от прилагането на Общата Селскостопанска политика от Европейската Комисия в Брюксел и трябва да се прецени дали мерките, които са посочили, са успешни за Европа или не.

Това е моментът да се преразгледа българската стратегия и да се изберат правилните приоритети за развитие: в кои сектори трябва да се намалят субсидиите и къде трябва съответно да се увеличат…

Второ, трябва още тази година да се пренасочат пари към мерки 11 и 10 за агроекология и биологично земеделие със съгласието на Брюксел, за да се финансират тези 7 000 био–производители. Може да се намали ставката Евро на хектар за подпомагане на биологичните производители в преход и да се съблюдава стриктно спазването на максималните периоди на преход и контрол от Разплащателната Агенция, за да стигнат парите.

Трето, да се пренасочат усилията и най-вече финансите към производството на плодове и зеленчуци.

А ако се продължи с обвързаната подкрепа на протеиновите култури, то е задължително зърнено-бобовите култури да се произвеждат за човешка консумация, а не за фураж. Защото тези култури имат много предимства като азот за почвата и растителен белтък за хората, но този белтък не отива за хората, а се изнася за фураж в чужбина, както споменах.

 

Соня Момчилова: Ще спрем телевизорите и ще се събудим!

  • Хората – имена и авторитети в журналистиката да се върнат на екрана и в ефира.
  • Да се даде думата на старейшините на нацията. Безличия и слуги на чужди интереси формират бъдещите медийни специалисти, време е в университетите и факултетите по масови комуникации да влязат реалните умове, творци и хора на духа.
  • Нужно е да се преподаде най-важния урок, пропускан вече второ поколение – урока по лично достойнство, професионална чест и субективна /не е грешка, кухата претенция за обективност е погребана под очевадни икономически и политически обвързаности/ гледна точка, както и висок морал способен да понесе рисковете да си извън „играта“.
  • Да се разделим незабавно с упойващата мантра, че всичко е за продан и само онова, което се продава добре е ценно.
  • Да се опълчим на всепроникващата чалга. На риалити форматите, „развлекателните“ полуфабрикати и “ гурме“предавания, и да си спомним, че освен корем, система за възпроизводство и първа сигнална система сме образ и подобие на Твореца.
  • Телевизията не е средство за забавление и ако не го осъзнае съвсем скоро ще остане в историята на медиите.

Потърсих Соня Момчилова, за да разбера как мислят тези, които реално вкараха страната ни в блатото. Предположих, че имат някакъв план, за който ние, обикновените хора не знаем. Иначе няма логика… Още преди години разбрах, че има нещо объркано в цялата работа. Обраха 90% процента от активите на България още в зората на демокрацията, но от тогава много не се е случило…

И състоянието на Холандската стара аристокрация има донякъде съмнителен произход. Явно такъв е начина, но после, какво следва? Би трябвало хората да направят нещо полезно с този капитал… След като новите собственици на българското богатство вече притежават нотариалните актове за новата си собственост, би трябвало да видим един невероятен бум, огромен подем в българската икономика. Да насърчават фирмите да просперират, за да станат новите ни собственици още по богати… Но не, няма нищо такова…

“Ами, тъпи са Патрик. Ти си нямаш на идея за какви идиоти става въпрос”. Така се запознах със Соня Момчилова. Бивш Пи Ар, приближен и съветник на няколко от тези, които в момента държат един цял български народ във финансов и морален плен.

През многобройните разговори, които водих със Соня, научих много за новия ни елит, за това как мислят те, за тоталната липса на държавническа визия и даже липса на план за развитието на новите им бизнеси, придобити чрез приватизация, рекет или натиск. Но по-важното от полезната информация беше, че се запознах с една много интелигентна жена с рентгенови очи, свръх проницателна и аналитична. Тук да прибавя, че благородно й завиждам за красноречието. Няма друг човек, който да умее по такъв увлекателен начин да описва своите възгледи.

Запознайте се със Соня Момчилова. Жена с финес, видяла целия свят, имала е 101 възможности да отиде с експертизата си в някаква по-комфортна чужбина и да живее там добре. Но не, тя е решила да остане тук, с надеждата някой ден да намери повече съмишленици. Напуснала е много високи държавни позиции и медии, след като се е убедила, че липсва морал или истински журналистически дух. За сега Соня е продуцент на О’здравей, едно от най-гледаните предавания на Bulgarian International Television (BIT), един от последните свободни канали с голяма аудитория в чужбина. Соня като лакмус – когато тя тръгне и от BIT, ще знаем, че и там работата вече не е чиста.

Патрик Смитьойс

Соня Момчилова е автор в редица списания, ежедневници, пише детски приказки и е собственик на ПР агенция PLAN C. През 90-те години е сред първите сценаристи и текстописци на студентското предаване КУ-КУ. Соня Момчилова е сред най-дълго задържалия се във властта политически ПР. Специализирала е в Холандия, Англия, САЩ и Белгия. Била е директор на пресцентъра на Министерство на правосъдието, директор на пресцентъра на Министерство на вътрешните работи, директор на пресцентъра на Министерство на транспорта и комуникациите. Тя е първият продуцент на Сутрешния блок на BTV, работила е също като редактор в БНТ; редактор и водещ в радио „Експрес и радио „99”. Отговорен редактор на предаването „Духът на здравето“на bTV и продуцент на „О!Здравей“ по BITелевизия. Има дъщеря на 18 години.

Соня, ти години наред си била в непосредствена близост до политиците и не просто си следила политическите и социалните събития, ами си участвала в тях. Защо не и се получават на България демократичните промени? Българите казват, че причината е в липса на професионални политици. Така ли е наистина?

Патрик, аз първо благодаря за вниманието, което ми оказваш. Чувствам се истински поласкана да попадна в личната ти селекция от „свестни“ хора. Които според успешен във всеки смисъл от моя гледна точка човек, като теб счита, че могат, ако не да направят, то поне да съобщят нещо на сънародниците си.

Да, истина е, че аз прекарах почти осем години в три различни министерства по времето на две правителства. В онзи така наречен предприсъединителен период се полагаха големи усилия хората като мен на високите позиции „Говорител“ и „Директор“ на пресслужба на министерство да бъдат обучени, да им бъде демонстрирано как работят европейските институции, как се върши тази работа в старите демокрации и съответно се очакваше ние да пренесем на наша почва челния опит. Много пътувах, много се обучавах, достатъчно видях. Видях, че онази машина там, която сега за всички видно заскърца доста дискредитиращо, въпреки чудесно измисления алгоритъм, по който да създава впечатление, че работи безупречно, е със заложени многобройни дефекти.

Видях усърдието, видях и симулацията във висшите етажи на държавното чиновничество. Видях лустрото и перфидната обиграност на някои политици, видях и примитивното им спазаряване, договаряне, притискане с елементи на изнудване…

Sonia
Гост в предаване за политика в студиото на БТВ

Така нареченото изкуство на компромиса беше едно напудрено, но безлико и съвършено лишено от ярки изпълнители театро направлявано от интереси, които по отношение на нашата страна видяхме докъде доведоха- до превръщането и в пазарна ниша. В отходна зона за храните и продуктите, които са непродаваеми, с изтичащ срок на годност или непрепоръчителни за гражданите на напредналите членки. Същото се получи и с практиките.

Ти нищо добро ли не виждаш от присъединяването на България към Европейския съюз?

Ами ще ти кажа, най-лошото, което можехме да възприемем, за да либерализираме уж производствата си го усвоихме. Така затрихме цели традиционно проспериращи отрасли в земеделието , икономиката, туризма, леката промишленост. За енергетиката и допускането на чужди монополисти в най-възловите отрасли- експлоатацията и добива на най-ценните ресурси мисля се знае достатъчно. Но по важното е, че с „европеизирането ни“ ние всъщност /и тук е важно да отбележа съвсем не доброволно и не по своя воля, както от години мантруват политолози и анализатори усвояващи грантове/ се наредихме в редицата на страните от третия свят дояждайки остатъците изтупани от времето на презряния социалистически чувал. Но да кажа за политиците…

Да, моята задача беше да превърна от арогантните, често пъти зле възпитани, с лоши обноски и оскъдна лексика, внедрени по силата на партийната си принадлежност субекти в хора, които печелят доверие.

Предполагам това е било интересно предизвикателство за теб?

За съжаление, много често ми се отдаваше. Научих се. Дори ми доставяше удоволствие. Нарекох го за себе си „пигмалионов синдром“ знаете древния скулптор, който си изваял съвършената красота и т.н. Тези хора, в редките случаи, когато не бяха по природа и убеждение попаднали в политиката с увереността, че им се „полага” и са най-подходящите за мястото, наблюдавах как от ден на ден се разболяват от „височинната” болест. Забравяха от къде са, кои са, защо са на това място и какво се очаква от тях. Единственото им притеснение беше да са добре с началниците – министър председател, ако ставаше дума за министър, председател на партийна група, ако беше депутат и еврокомисарите, които отговаряха за ресорите им. Хората бяха за тях „лош материал“.

Погнусата и откъсването на политиците от тези, които са ги избрали, се развиваха в права пропорционалност с нарастването на личните им сметки и потупването по гърба по време на срещите в Брюксел.

Все нещо човешко трябвало да е оставало, имали са поне някакви екипи тези политици?

По все още необясними за мен причини около политикът от нов тип се сформира кръг от два основно вида доверени лица. Едните са слухтящи, угрижени, проверяващи почвата, обстановката и интонационната среда, доколко е подходяща тя за удари с добър медиен или финансов ефект. Другите са ведри веселяци, готови да разкажат последни гадни клюки от противниковия лагер или виц, с който да разтушат напъните на съвестта, ако не дай Боже е взела да се обажда и да тревожи работодателя им. Има и други видове властови архетипи, но е дълга тема.

Интересно какво е мнението ти за европейските политици, Соня?

Колкото да не ти се вярва, Патрик, онези там в стара, мъдра Европа не са по различни. Да, научили са се да се хранят с пет прибора, да се шегуват изискано на масата, да си завързват възела красиво и да не ходят с обувки без връзки на приеми, но принципа, който обслужват и Бога, смея да кажа, на който служат е един и същ. Това прави с тях иженарицаемата политическа система. Хората са последното нещо, което ги интересува. Те са изстреляни на големите си бюра и в луксозните си коли, чийто бензин им плащат от корпорациите или „обръчите от фирми” както селяндурски един иначе всепризнат мислител и крепител на етническия мир се изрази. Хората, електоратът е просто гръцкия хор, който повтаря волята на „боговете“ в античните трагедии. Средствата за манипулации и фалшификации на изборните резултати са толкова много и така добре усвоени, точно както и политическия етикет от нашите отличници. Затова и помисли, чувал ли си завладяваща реч от трибуната на ЕП? Ами от нашата в парламента или от неуверения човек наричан президент доскоро? Ами да сме ставали свидетели на държавнически акт? На демонстрация на искрена съпричастност с проблемите на избирателите? Единствено ако се наложи да се ползват кадри за предстояща кампания или да се „чисти“репутацията от някое скорошно голямо о––е. Само тогава!

Самозабрава – това е кодовата дума за партокрацията, която до такава степен се е сляла с голямата необезпокоявана престъпност, със сивата икономика, с гигантските интереси на „партньорите“ ни, че няма никакъв шанс да се събудим в един и същи свят! 

Много се говори тук в България, че повечето от тези, които влизат в политиката, дори и в десните партии са свързани с някогашната комунистическа власт. Така ли е, наистина?

Не бива да се пренебрегва факта, че настоящите, претендиращи да са нови политици, ако не са с досие, са или с тежък комунистически произход или с купища заслуги към корпорации, финансови, олигархични кръгове и т.н, както и с несъмнен ентусиазъм да продължават в този дух.
Не, просто няма шанс в тази система да покълне присъствие с чисти намерения.Става дори по-лошо. Изпедепцаните вече, шлифовани по западен образец политици, защото все пак имаха възможност да се понаучат, както се казва, са по-голямата заплаха защото е по невидима. Те действат тихо, чужди са на емоциите, изричат брюкселски клишета, които няма нито смисъл нито значение, но с обработен глас и убедителна мимика и дори знаят къде да си държат ръцете, за да не напомнят за потните си длани.

Има и една още по-нова модификация, лабораторните франкенщайни. На тях и пиар не им трябва. Те са изделие на конкретния олигархичен кръг, с програмирана мисия и продължителност на живота и изпълняват само командите на родителя си.

Виж, това, което говориш е много страшно, защото си била вътре в кухнята, както се казва. Може би наистина на България й липсват професонални политици, които имат държавническо мислене?

Не, Патрик, не ни трябват професионалисти. Време е да дойдат аматьорите! Тези като БепеГрило, като исландския професор с китарата, като Фараж, ако щеш, въпреки че той ми е малко по-спорен. Време е да се сетим, че политиката не е никакво изкуство още по-малко на компромиса. Че ни излъгаха много брутално, като не ни казаха, че демокрацията не е представителна олигархия,плутокрация или каквато там мимикрия на капитала изберем, а че съществува истинска демокрация, директна демокрация. Такава при която хората избират и решават.

Много последователни, качествени усилия се употребиха, за да ни изличат паметта, да ни засипят с проблеми по оцеляването ни, да ни убедят, че сме сами и отделни и да ни бомбардират с ужаси от собственото ни квази битие на свободни граждани. Дотолкова, че е трудно да повярваме кои сме.

Да, но хората не вярват на политиката. Може би повечето от тях нямат достатъчно самочувствие за да осъзнават, че могат реално и истински да участват в демократичния процес…

Хората, Патрик са много изплашени. Изкушавам се да използвам библейски твърдения за ръста на природата ни, но съзнавам риска в тези „рационални“ времена. Така или иначе краят на онова, което познаваме или както казва един виден модерен политик „това, което имаме като демокрация“е изстиващ труп.

Свидетели сме на ужаса и гърчовете на „избраниците“ ни пред алтернативата да се премине към мажоритарни избори.

Ти какво мислиш за мажоритарните избори и субсидиите на партиите, трябва ли да се махнат?

Виждаме какво „носене на вода” от несметни кладенци последва, след като хората решиха да не „угояват ламята” в парламента и да намалят субсидиите. Защо да не може? Защо да е опасно за морала на партиите и прозрачността на дейността им? То има ли накъде да се мъгльоса работата повече?! БепеГрило как върна на бюджета 80 милиона и доказа, че партията, която си върши работата няма нужда от бюджетно финансиране. Какво добро за избирателя свършиха нашите депутати?
Злият гений на пропагандата Гьобелс е казал: „Със средствата за масова информация всеки народ бързо може да бъде превърнат в стадо свине. „Политиците мисля че следват предано този завет и освен че докараха медиите до невиждана смислова и съдържателна нищета не осъзнаха какво електричество пуснаха към собствените си столове.

Според теб, българите ще се събудят ли?

Скоро ние всички ще изключим телевизорите. Ще излезем и от социалните мрежи, само да се оплетем още малко, така че да стане трудно да се диша. Тогава ще се събудим.
Онзи велик мит, по-жив днес от когато и да било за питекантропите, които гледат сенките на стената в пещерата и си мислят, че това е разказът за живота им ще придобие нов смисъл. Защото „Господарите на пещерата“ както ги нарича Платон отдавна са забравили да хвърлят съчки в огъня. С други думи студът ще ни събуди и сгъстената до черно тъмнина.

Всеки носи Прометей на дъното на сърцето си, само трябва да запали личния си огън!

Вили Харизанова: Устойчивото земеделие може да гарантира същия добив – химичната борба с вредители не е панацея

  • Да се спазват и прилагат принципите на интегрираната растителна защита или на биологичното земеделие, както изисква Европейската общност от 1 януари 2014г.
  • Да се организират мащабна медийна кампания и семинари, за да бъдат запознати земеделците с принципите на интегрираната растителна защита.
  • Да се възобнови производството на биоагенти в България.
  • Министерството на земеделието да пренасочи субсидии към зеленчукопроизводителите, овощарите и животновъдите.
  • Да бъдат създадени фермерски пазари и зеленчукови борси, където производителите да могат да продават продукцията си директно на крайния продавач на конкурентни цени, което ще отстрани множеството прекупвачи.
  • Дребните и средните земеделци да се обединят в кооперации и сдружения.

Земеделието се превърна в една истинска индустрия. Без отношение към земята. Силно механизирано с използване на свръх количества химикали. Даже производителите на отрови вече малко ги е срам. Затова те кръстиха техните пестициди с други имена. Последната мода е “листен тор”, който се пръска от специални високи трактори, самолети или хеликоптери. Фермерите не е необходимо да мислят, химичните предприятия мислят вместо тях. С всяко семе върви упътване – кога и с какво да се пръска, за да има обилни реколти и да няма ядове. Ако продължаваме по този начин, земите ще се изтощават, добивите ще намалеят драстично, има голяма вероятност пчелите да изчезнат и ще сме успели да прецакаме и това уникално за България богатство.

Има и друг начин обаче. Може да се храним от тези земи от векове до векове и да изнасяме висококачествени земеделски продукти в изобилие. Това става когато всеки фермер отново има отношение към земята, която стопанисва. Когато наблюдава, слуша и действа срещу неприятелите по най-разумния и най-неинвазивния начин, защото излиза, че всяка химическа интервенция вреди на цялата екосистемата. Устойчивото земеделие не е за простите хора. Това го разбрах от професор д-р Вили Харизанова, декан на факултета по растителна защита и агроекология от Аграрния Университет в Пловдив.

Четири пъти съм ходил до Пловдив да говоря с нея, защото не бях “доразбрал” финесите на “интегрираното” земеделие, в което комбинират стари знания с модерни технологии. България ще види светлина в тунела ако един ден хора като нея седнат на управленските кресла, въпреки че Вили Харизанова силно предпочита да гази по полетата с ботуши и лупа, наблюдавайки жестокия свят на насекомите. Запознайте се с тази енергична дама, която преди 30 години е станала един от топ-агрономите в България по случайност, или по-скоро “по любов”.

Патрик Смитьойс

Вили Харизанова е професор по ентомология в Аграрен университет –Пловдив. Родена е на 8 август 1960 г. в град Пловдив. Завършва Английска езикова гимназия в Пловдив с медал и се готви за журналистическа кариера, когато Съдбата се намесва и тя избира професията на агроном по растителна защита. През 1985 г. завършва специалност Растителна защита в АУ-Пловдив, следват докторантура в областта на растителната защита до 1989 г. и вече повече от 28 години кариера като преподавател в катедра Ентомология в същия университет. В момента е декан на факултета по растителна защита и агроекология и директор на Центъра за биологично изпитване към университета. Благодарение на международни научи и образователни проекти, в които участва или ръководи, има шанс да се срещне с интересни хора от цял свят, да се запознае с различни подходи в земеделието, растителната защита, обучението на студенти, с различен светоглед и житейска философия. Определя себе си като оптимист и вярва, че доброто в крайна сметка побеждава.

Според Европейска директива, която влезе в сила от 1.01.2014 г. интегрираната растителна защита е задължителна. Бихте ли обяснили каква е разликата между конвенционалната и интегрираната растителна защита? Нека започнем с конвенционалната растителна защита…

Много се рекламира системното действие на неоникотиноидите, тоест разпространяват се чрез проводящата система на растението и убиват насекомото, което се храни с това растение. Когато се третират семената, инсектицидът действа и на поникващото растение. Така растението може да бъде защитено дори ако инсектицидът не попадне директно върху неприятеля. Но повечето хора знаят до тук, само колко е полезно срещу неприятелите, а не си дават сметка колко вредно е за други живи организми – хубаво е, че ще убие неприятеля, но тези препарати за разлика от останалите инсектициди, имат много дълъг живот в почвата – години. Системният характер в такъв случай е много опасен защото тази отрова стига до полена и нектара на цветовете, до капчиците вода, които се отделят от растението при гутация и се пие включително и от полезните насекоми – хищници и паразити. Те биват убити, или както е при пчелите те губят ориентация и не могат да намерят кошера заради нервно паралитичния ефект на неоникотиноидите. Дълго време след използването на тези химикали, те могат да бъдат намерени в почвата. Това е страшна отрова! Според данни на „European Food safety Authority“ (ЕFSA) неоникотиноидите са от 3 до 6 хиляди пъти по-отровни от пестициди като ДДТ-то, което отдавна е забранено.

При конвенционалната растителна защита се използват много химически пестициди, като фунгициди, инсектициди и др. за борба с болести и вредни насекоми по растенията. Все още са много популярни, защото на хората им се внушава, че не могат да се справят без тях. Неоникотиноидите са група инсектициди, които се появяват през 1990-2000 г.

Историята на химическата борба е само около 70 години. Пестициди започват да се използват след 2-та световна война. Преди това тази планета е била зелена благодарение на природното регулиране, което включва хищници, паразити, и най-вече на пчелите като опрашители, защото 95% от растенията са ентомофилни и имат нужда от опрашване. Тези препарати много вредят, защото водят до появата на резистентност при неприятелите или са причина за развитието на второстопенни неприятели. Например намножаването на акарите  е резултат от използването на инсектициди, защото инсектицидите убиват всички полезни насекоми, които са хищници на растителноядните акари. Преди 2-та световна война, никой не е чувал за акари, освен учените.

Научно доказано е, че едно растение се затормозява, когато го пръскаш с инсектицид. Целта е да се убие насекомото, но самото растение страда. То хвърля много повече енергия да преодолее ефекта от пръскането – забавя си развитието.

Добре, вредите от конвенциалното земеделие са ясни, алтернатива има ли?

Да, разбира се, има! Как сме произвеждали плодове и зеленчуци преди години- по принципите на интегрираната растителна защита. В България бяха разработени схеми за интегрирана растителна защита при всички земеделски култури и се прилагаха до 1990 г. много преди това да стане задължително за страните от Европейския съюз.

Това е напълно екологичен, устойчив и щадящ подход за природата: Първо отчиташ резултата от природното регулиране – какъв процент от популацията на неприятеля е загинал от болести, ниски температури и други фактори на природното регулиране. След това  редовно отчиташ плътността на неприятеля ако е под прага на вредност нищо не предприемаш, но ако е над прага на вредност имаш избор между различни  средства и методи. Това може да е агротехническа обработка на почвата, с която голяма част от  неприятелите се унищожават директно. Например като обърнеш почвения слой се изкарват ларвите на насекомите на повърхността и птиците ги изкълвават, а яйцата и какавидите загиват от изсъхване при излагане на директна слънчева светлина.

При биологичната борба чрез биоагенти се използват живи насекоми и акари– полезни хищни и паразитни видове, както и полезни микроорганизми и нематоди. България е била през 1982-86 г. в челната десятка на света по производство на биоагенти с 28 биофабрики. В момента се налага да ги внасяме от чужбина. Биоагентът е живо насекомо с ограничена продължителност на живот и то не може да стои на склад 1 година, затова е хубаво да го произвеждаме тук, лесно да го транспортираме и да го пускаме бързо да действа.

Прилагането на сеитбообръщение е друго средство – почвата се изтощава от засаждането на една и съща култура, затова се редуват различни култури, водещи до обогатяване на почвата, вместо да се използват торове, които замърсяват почвата. В същото време смяната на култура прекъсва размножаването на неприятели, които се хранят само с тази култура. Може да се използват също светлинни капани  за  насекоми, капани с примамни течности, цветни лепливи плоскости и много други, които няма време да изброявам.

След изчерпването на всички възможности като: агротехнически мероприятия, физикомеханични способи, феромони, които манипулират поведението на насекомите; бактериални и гъбни препарати; биоагенти; създаване на буферни ивици от подходящи растения, които привличат полезните насекоми или други, които отблъскват вредните и т.н., чак тогава можем да помислим за химически препарати. Избира се химически препарат от така наречения зелен списък. Тези препарати също са отровни за хората, но са по-малко отровни за полезните насекоми.

Добре, сигурно конвенционалното земеделие произвежда повече продукция…?

Не е така… Има доказателства, че при интегрирано производство и добивът не е по-нисък, както и разходите за производство не са по-високи.

Ако пресметнем разходите за химическата борба на 1 дка площ,  те не са по-малки от  биологичната борба за същата площ, защото биоагентът снася яйца и така се размножава, а химията я измива дъждът. При конвенционалната растителна защита се пръска многократно и редовно, а при интегрираната – само ако плътността на неприятелите е над прага на вредност.

Химичната борба е за незнаещия човек, който не се интересува от последиците, а само от краткосрочната печалба.  

Но сигурно трябва да имаш генно-модифицирани семена, за да произвеждаш същото количество?

Не става въпрос за ГМО. Достатъчно е да използваш устойчив или толерантен сорт, което не означава генномодифициран.

Ако използваш семена на устойчив на някаква болест сорт, после няма да има загуби заради тази болест.  Това е оптималният вариант и от  това по-лесно няма – няма проблем с опазване на културата. Тук става въпрос за селекция, не за генно инженерство. Но е трудно да се селекционират сортове, които да са устойчиви не само на болести, а и на неприятели.  Може да се използват и сортове, които поне са толерантни към дадена болест или неприятел, което означава, че се нападат, но все пак дават добър добив.

Те имат ниски добиви..

Не е задължително, а и защо ни е този висок добив?

Мит е, че планетата ще гладува, защото културите не са достатъчно продуктивни.

Обяснете. Това е сериозен проблем. Всички казват, че всъщност населението расте, а храните не са достатъчно.

Ами какъв огромен процент от храните се изхвърля? Някъде прочетох, че ако  – тези 5% много богати хора дадат част от огромните си и напълно излишни и безполезни богатства, на онези, за които се смята, че гладуват, гладът ще изчезне. Но това вече опира до морал. Организацията по прехрана и земеделие към Обединените нации имат едно направление „Екологична интензификация на земеделието“.

Огромни са загубите от болести и неприятели, при транспорт и съхранение. По веригата се губят до 50 и повече процента от произведената продукция.

Докато стигне до супермаркета…?

Да. От полето до вилицата (from field to fork), както се казва.

Няма смисъл да се увеличава продуктивността. Просто трябва да намалим загубите. Това, което се губи по пътя докато стигне потребителя, независимо дали е за вътрешния или външния пазар.

Защо това интегрирано земеделие не се практикува масово тогава?

Хората не са добре информирани, а от това имат интерес големите химически компании. Те имат огромен финансов ресурс, позволяващ им да влияят на хората, които взимат решения и на фермерите. Те правят невероятни обороти от заблудата на хората.

Фермерите все още вярват, че химическите препарати имат превантивно действие. Но при устойчивото земеделие инсектициди изобщо не би трябвало да се използват превантивно, тоест трябва да се действа само ако неприятелите са в плътност над икономическия праг на вредност, иначе какъв е смисълът? Екипи от учени създават праговете на вредност като включват и много икономически показатели – стойността на продуктите за растителна защита, гориво- смазочни материали, труд на пръскача, изобщо всичко, което се включва за опазване на културата от даден неприятел. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) към Министерство на земеделието и храните  публикува тези прагове на вредност  и производителите трябва да се съобразяват с тях. В повечето случаи плътността на неприятелите не надвишава прага на вредност и няма нужда от пръскане.

Влизането в сила на Директива 128 за устойчивото използване на пестицидите е огромна крачка в насока ограничаване на химията в земеделието. И големите компании от пестицидния бизнес вече разработват и предлагат продукти, които отговарят на изискванията за приложение в интегрираната растителна защита.

Например след 1990 г. върнаха земите на земеделците. Те получиха малки нивички и не знаеха какво да пръскат. Оказа се, че вредната житна дървеница, която беше основният  неприятел по житни култури почти изчезна, понеже дребните земеделци не използваха инсектициди и така дадоха шанс да се размножат естествените й врагове – нейните яйчни паразити и да влязат в онази роля, която им е отредена, тоест да регулират неприятелите.

Природата има такива съвършени механизми на регулиране – ако паразитите не успеят, тогава се включват болестите по насекомите.

Друг пример, досега се смяташе, че ябълковият червей може да се пребори само с химия, и в България се правеха 16-18 и повече пръскания на сезон, а сега има синтетични полови феромони и различни биологични средства. Такива биологични решения има и за почти всички култури, особено при зеленчуците в оранжериите, където изобщо не се налага да използваме химически препарати!

Тази важна информация достига ли до земеделските производители и как?

От Българската агенция за безопасност на храните организираха кратки семинари, за да запознаят производителите с правилата при интегрираната растителна защита, но това беше по-скоро, за да използват някакво Европейско финансиране.

Смятам, че е необходима много по-мащабна кампания, медиите да са ангажирани, защото засега само студентите, които обучаваме – бъдещите агрономи по растителна защита са запознати с тези устойчиви подходи.

Интегрираната растителна защита трябва да стане новата Библия на земеделеца, трябва да се промени цялостно мисленето! Ние в момента заменяме едни отрови с други. По-нормално е да се върнем към природното равновесие. Човекът, намесвайки се с химията, го нарушава.  

Това, което се вършеше преди от хищници и паразити няма кой да го върши сега, защото  ги убиваме с химическите препарати. Има около 2 милиона вида насекоми, а от тях само 150 са икономически важни за нас и могат да  вредят. Другите защо ще ги убиваме? Те служат за храна на хищниците. Някои хора виждат 5 гъсеници и пръскат веднага…А какво ще изядат тези пет гъсеници – две листа.  Растенията имат добри компесаторни механизми и често могат сами да се справят с повредите.

Да не забравяме, че Европейската общност задължава всеки, който иска да изнесе земеделската стока и да търгува с нея, да спазва правилата на интегрираната растителна защита или на биологичното земеделие от 1 януари 2014 г.

Не може ли да се събере група ентусиасти, които да обикалят земеделците и да им говорят?

От нашите студенти? Ами това е отлична идея! Никога не ми е хрумвало… Имаме и много будни студенти, които един ден се надявам да променят земеделието към по-добро.

Добре има ли достатъчно контрол, за да бъдем сигурни като потребители, че тези правила се спазват?

По принцип Българската агенция за безопасност на храните има ангажимента да проверява за остатъчни количества от пестициди. Искрено се надявам, че контролните органи си вършат работата. Но доколкото знам и там има проблеми, защото те като нямат пари за бензин да обикалят и да извършват контрола, проверките са оскъдни.

Знаете ли, че в оранжериите производители пръскат с препарати по време на плододаване, берат плодовете и зеленчуците и те отиват на пазара същия ден. Тези препарати имат до 21 дни карантинен срок, тоест ако се консумира през този период би било отровно за хората.

И ние ядем една храна пълна с пестициди със сериозни последици. Някои предизвикват рак, алергии, астми, проблеми на ендрокринната система, диабет и др. Това е страшен здравословен проблем, а ние не си даваме сметка!

Гледаме да е по-евтино, вместо да  купуваме продукция, произведена според принципите на устойчивото или биологичното земеделие.

За държавните институции е почти невъзможно да обиколят всички производители. Не е ли по-добре да влизат тези контролни органи от време на време във Фантастико, Лидл и Кауфланд? Тези големи фирми да поемат отговорността да купуват продукция само от „чисти“ доставчици?

Чудесна идея! И те като разберат за доставчици, които предлагат продукти с над пределно допустимите количества пестициди, няма да купуват повече от тях.

Защо след такъв дълъг преход от 1989 г., българското земеделие все още не работи оптимално?

Крайно време е по-друг критерий да ценим хората, които ни управляват и по друг критерий да ги избираме за държавните постове – не кой има пари, а кой има качества…

Аз съм оптимист, че ще видим и по-добри времена. За съжаление алчността движи много хора и това е грешно. 

Много ми е неприятно когато лектори, които идват да представят фирми или продукти пред студентите ни, издигат в култ печалбата…

Студентите ни трябва да бъдат възпитавани, че парите ще са следствие, ако създадеш или постигнеш нещо ценно!

А надежда има ли?

Надежда винаги има. Ето например, догодина ще има Европейска конференция за науката на 2020-2030 година. Министри на образованието и науката от цяла Европа ще дойдат тук.  Избрали са България за домакин.

Ще бъдат определени приоритетните направления. Едно от тях ще бъде биоикономиката.

Хубавото е, че най-накрая се стремим към био, наблягаме на здравословния начин на живот, ще държим на чистотата на храната. Земеделието е в основата на чистотата на храната, после преработвателната промишленост прави други неща от земеделските продукти.

Как според вас трябва да развиваме българското земеделие в бъдеще? Какво трябва да бъде променено?

Освен устойчиво земеделие, в България е необходима и сериозна реформа. Министерството на земеделието трябва да пренасочи субсидиите към зеленчукопроизводителите, овощарите и животновъдите.

Трябва да бъдат отстранени цяла поредица от прекупвачи по веригата. Защото нашите производители продават продукцията си за жълти стотинки на първия прекупвач, следва втори, трети и т.н. и докато килограм домати стигне до магазина струва вече 3.50 лв. Кой печели? Ония търгаши по средата. Затова могат да бъдат създадени такива фермерски пазари като зеленчуковата борса в Холандия – отиваш директно на пазара и се срещаш с крайния продавач. Прави се наддаване (аукцион), който даде най-добрата цена, той купува, само тогава цената може да е конкурентна.

Дребните и средни производители е необходимо да се обединят в кооперации, сдружения.

В различни части на Европа и по света има много примери за успешно коопериране, за ползите от сдружаването, има и наши производители, които се опитват да прилагат положителния опит при нас.

Но българите имаме един сериозен проблем, който ни пречи да се обединяваме: много сме мнителни, все подозираме, че има скрит замисъл.