Иван Димитров: Закъсали здрав(н)о, но изход има

Визията на Иван Димитров
  • Демонополизация на НЗОК.
  • Да се вижда пътя на пациента и лечението му, чрез електронно досие.
  • Създаване на регистри за всички хронични заболявания.
  • Действителен контрол на разходите от страна на медицински одит.
  • Реално остойностяване на клиничните пътеки.
  • Премахване на лимитите.
  • Насърчаване на частния сектор в сферата на здравеопазването с по-добра конкурентоспособност и правото на избор на пациента къде да се лекува.
  • Насърчаване към квалификация на медицинските кадри.
  • Достойно заплащане на здравните работници.
  • Наказания за медицински работници, които са причинили увреда или са допуснали такава.
  • Създаване на национална профилактична програма.
  • Санкция за пациенти, които не са извършили профилактичните си прегледи.

На финала на една тежка година за здравеопазването и за пациентите в България, искам да се запознаете с Иван Димитров.

Вчера ГЕРБ все пак реши, че по-добре да бъде премахнат мораториума върху новите лекарства. След като депутатите гласуваха един път за спиране на парите за 32-те нови молекули и президентът Радев наложи вето върху тяхното решение, 126 народни избраници от управляващата коалиция отхвърлиха ветото. Вчера те си промениха решението. Не защото на някого му пука за пациентите, а защото е кофти да има размирици, една седмица преди да поемеш европредседателството.

Нуждаещите се от медицинска помощ в България винаги са били обект на безскрупулна търговия. Или поне от това, което аз си спомням отпреди 25 години, от първите ми лични запознанства с обикновените български граждани.

За проекта Свободни, освен здравеопазването, няма друга област, в която да ми е толкова трудно да намеря хора достойни за уважение. Здравеопазването в България е един истински ад, където въртят полуживи хора на шиш и варят други в казан. Една бюрократична джунгла, в която нарочно се цели да няма ред.

Ако мислите, че европарите или инфраструктурните проекти са най-големите пера за кражба в държавата – грешите. Здравеопазването е един от най-щедрите сектори за корупция в държавата ни. Шокиращата статистика сочи, че българите умират най-млади в Европа. Не знам дали от стрес, безизходица, лоша храна или по-скоро от шишовете и казаните в българските болници, но статистиката не съм я измислил аз.

Иван Димитров е председател на Федерацията “Български пациентски форум” и е посветил живота си на борба за ред и справедливост в българското здравеопазване.

Освен много други неща, разбрах, че любимата му песен е “Soldier of fortune”. Може би от там започва описанието му. Той е войник, който влиза в битка за всеки нуждаещ се, за всеки в беда. Ще раздаде сърцето си – парченце по парченце. Без да се интересува дали ще остане нещо за него си. Може би тук е и иронията, че самият той е кардиологичен пациент, което знаят много малко хора. Страда от рядка генетично заложена болест, при която има дисбаланс между добрия и лошия холестерол. Деца, които не са диагностирани навреме, може да получат инфаркт още преди да навършат 12 години. Мотивацията му за каузата е, че като пациент, той напълно осъзнава какво е да си зависим от животоспасяващи лекарства.

В една държава, в която всеки е свикнал да спасява себе си, Иван мръзне по протестите и се бори за правата и на другите.

Да са живи и здрави и те, както се казва на български.

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Иван Димитров е роден през 1968 г. в град София. Детството и юношеството прекарва отдаден на любимата си игра – футболът. През годините работи различни професии, но сегашната му е в PR Агенция.

Председател на Федерация „Български пациентски форум“. Бори се с политическата некомпетентност, предразсъдъците, тесногръдието. Най-вече се бори за правото на пациентите да имат същото качество на здравните услуги, като в Европа.

Определя се като непримирим срещу несправедливостта.

Сериозно обвързан, с двама тийнейджъри и куче. Обича да бъде със семейството си, да пътува, да слуша музика, да чете книги.

 

Ще закъсаме ли здрав(н)о през 2018г.?

Прогнозирам изключително тежка 2018-та слушайки здравният министър, който гордо се хвали как ще увеличи цената на някои клинични пътеки. Какво означава обаче това за пациентите? Обикновено се случва така: увеличават някоя клинична пътека, но намаляват драстично обема на останали клинични пътеки – създават се лимити за лечение на български граждани! При така съществуващите и сега лимити това означава, че болниците ще приемат още по-малко болни. И докъде водят всички изводи?! До тежка 2018-та.

За мен лично най-основният въпрос е следният: Все се оправдаваме с парите. Все не стигат за нищо. Но например, приемаме, че бюджетът е такъв, какъвто си е в момента. И да речем, че от утре системата се ръководи по интелигентен начин и само в интерес на хората. И най-важно, че няма да се краде. Ще стигнат ли парите за хуманно здравеопазване в България?

Истината е, че докато няма политическа воля за промяна – нищо няма да се случи!

Не е проблемът в недостига на средства, а в нежеланието за качествен контрол, а също и в сега съществуващото одържавяване на НЗОК.

Мораториумът за новите лекарства падна вчера. Удобен обрат ли е това за управляващите?

Мораториумът е една огромна грешка на властимащите, колкото и да не искат да си я признаят! Отпадането е само и единствено в полза на българските граждани – новостите в медицината спасяват човешки съдби и дават шанс за качествено лечение.

Общественият натиск доведе до логичната развръзка и отпадането на безумната безотговорност на мнозинството.

Връчване на наградите „Даниела Сеизова – в името на живота“, 11 декември 2017г. Фотограф Мария Съботинова.

Участвате ли в преговорите с правителството относно съдбата на тези пациенти?

В България има една основна черта в характера ни – когато трябва да се водят битки, хората, които участват в тях са много малко. Когато обаче каузата, за която се бориш започне да става значима – тогава от всякъде се появяват знайни и незнайни „герои“, опитвайки се да яхнат събитията и да се възползват от това.

Така се случи и сега – т.нар. национално представени пациентски организации ги нямаше на протестите срещу мораториума и на пресконференциите, но бяха поканени да участват в PR преговорите след премахването на мораториума. За съжаление тези организации през последните 4 години обслужват предимно политически интереси, но не и на пациентите, които би трябвало да представляват.

Организации като нашата не са удобни на властимащите – независимо от коя партия са.

Кому беше нужен този мораториум по принцип? Едва ли е само заради прекаленото много разходи на бюджета. Подозирам, че имаше пак някаква игра на високо ниво, или?

Разбира се, че не е въпросът само в липсата на пари!

Смешно е дори да смятаме, че за европейска държава в 21-ви век 25 милиона лв. са проблем за здравето на нацията! Всичко това, което се случва е чисто и просто лоби за определени фирми във фарма бизнеса и става въпрос за едни пари, които ще влязат в нечий джоб, но не и за народното здравеопазване. Лобизмът в Европа е регламентирана дейност, а у нас е свързан с корупция, с лични интереси и с мачкане на всичко и всички по пътя си.

Кои са причините за кризата в здравеопазването? 

1. Абдикирането на властта от години насам и нежеланието на властимащите да се случва истинска здравна реформа;

2. Одържавяването на обществената институция НЗОК и превръщането на Надзорния съвет на НЗОК в оръдие на Министерство на финансите;

3. Тоталното администриране над цялото здравеопазване и задушаването на възможността за реална конкуренция, която би била изцяло в полза на българските граждани;

4. Нежеланието за демонополизацията на НЗОК.

5. Липсата на качествена квалификация на медицинските кадри и тоталната демотивация на лекари, сестри, санитари и медицински персонал.

6. Възпирането на частния сектор в здравеопазването води до невъзможността да се разкрият дейности там, където съществуващата медицинска структура не лекува адекватно пациентите си.

Давам пример: има 64 хемодиализни структури в България, 90 % от тях не предлагат качествено лечение, защото директорите на болниците купуват най-евтините консумативи и медикаменти, които не означават по-добро и ефективно лечение. Голяма част от тези пари, които се спестяват от диализното лечение болничните мениджъри пренасочват някъде другаде – за сметка на здравето на хората, които през ден са закачени за хемодиализната машина. Разкриването на нови диализни центрове ще доведат само до повишаването на качеството и правото на избор на българските пациенти да изберат къде да бъдат лекувани. В Световен мащаб 80 % от диализните структури са частни, а у нас е точно обратното.

Това е само един малък пример, но е показателен как пациента остава без право на избор!

Годишен конгрес на Федерация „Български пациентски форум“ . Фотограф Елена Дикова

Дай съответно решенията за тях. Конкретни мерки. Какво можем да направим?

1. Незабавното спиране на това да се прави политика в здравеопазването и да се започне истинска, адекватна, и прозрачна дългосрочна здравна политика.

2. Стратегията за здравето на нацията, трябва да се прави от научните дружества, специалистите и съсловните организации – не от чиновници, които обслужват предимно политически интереси.

3. Пациентските организации  (но тези, които наистина са приели това за кауза, а не онези, които са се компрометирали с ангажиментите си към този или онзи) също да заемат мястото си (какъвто е статута им в Европа) в здравната политика в името на всеки един български пациент!

4. Българският пациент наистина да бъде в центъра на здравеопазването и парите му да вървят след него. Да избира сам къде, кой и как да бъде лекуван, а не да бъде крепостен пациент и да заплаща за почти всичко в своето лечение.

5. Национална профилактична скрининг програма. Такава в България почти липсва. Отдавна отмина времето, когато децата бяха скринирани за редица животозастрашаващи заболявания. А и не само децата – цялото население. Това пести пари.

6. Профилактиката спестява средства на системата и предотвратява увреди за самия човек.

Като каза профилактика,  вие като пациентска организация какво правите за това?

В това отношение можем да се похвалим с редица успешни кампании – с реални резултати. Направихме кампания за Фамилна хиперхолестеролемия – това е заболяване с високи стойности на лош холестерол (LDL), което води до инфаркти и инсулти. Направихме скринингов тест на близо 4 000 човека в цялата страна, а рисковите насочихме към кардиолог.

Скрининг кампания за Фамилна хиперхолестеролемия, 2015г. Снимка: facebook/Български Пациентски Форум.

Другата ни мащабна кампания е за рак на простата. В началото на кампанията само за един месец 1000 мъже си направиха PSA (специализиран кръвен тест) за диагностика на рак на простатата

Картичка за кампанията за скрининг на рак на простата – „Моят баща е моят герой“, 2016г. Снимка: facebook/Български Пациентски Форум.

Освен това имаме кампании за рак на дебелото черво, остеопороза, трансплантациите, лупус, репродуктивното здраве и още доста. Българинът има огромна нужда от информация.

В моя опит, обикаляйки заради мисията Свободни, виждам, че всичко започва от хората. В добрия и в лошия смисъл. Разбрах, че няма друг сектор в държавата, където толкова много да се краде, отколкото в здравеопазването. Много хора имат интерес тази джунгла да не се оправи. Има ли въобще един базов състав от лекари и експерти, с които може да бъде реорганизирана цялата здравна система?

Далече съм от мисълта, че само в здравеопазването се краде.

Истина е, че през последните 28 години се вижда много ясно, че хаоса в здравеопазването у нас е по-апетитен, отколкото създаването на ясни правила, критерии и прозрачност в системата. Всичко това води до загубата на доверие в системата от страна на българските граждани – което според мен е целта.

Имаме много свестни български лекари и професионалисти, които все още донкихотовски се опитват да се борят в името на своите пациенти. Ако обаче не се върне доверието в здравната система, същите тези лекари ще се откажат и ще търсят признание в европейските държави, а заедно с тях ще тръгнат и пациентите им.

Каква е твоята мисия? Или по-скоро да те попитам, кое смяташ за реалната цел на вашата организация? Виждам, че Борисов отстъпи няколко крачки назад, след като показахте зъби и той усети, че мораториумът може да стане „гранде-проблем“. Това би трябвало да ви дава голяма сила. Но докъде можете вие, като пациентски организации да наложите натиск и докъде ще бъдат съгласни да променят системата заради него?

Аз го наричам КАУЗА. Това, което правя аз и колегите ми – не е бизнес, няма облага и е в интерес на всички!

Целта ни е да защитаваме правата на пациентите, да обикаляме из България и да провеждаме образователни кампании, за да бъде по-знаещ, по-взискателен и отговорен всеки един от нас към здравето си и към начина на неговото лечение.

Ние имаме какво да губим – живота си!

Затова искаме да бъде направена реална дългосрочна промяна в сферата, както и да се престане експериментирането с нас и българското здравеопазване!

Отбелязване на Световен ден на хората с Фамилна хиперхолестеролемия. „Голямото готвене“ с Иван Димитров и Албена Пенева, 24 септември 2016г. Снимка: facebook/Български Пациентски Форум.

Кой е най-големият ти успех в сферата на здравеопазването, с който се гордееш, че ти си отвоювал?

Имам честта да бъда рамо до рамо с личности, които милеят наистина за благото на нас, обикновените хора и не спират да воюват за всяка една съдба и за всеки един живот!

Големият успех бе извоюван (наистина извоюван – в буквалния смисъл) с една от големите защитници на правата на пациентите – Теодора Захариева. С нея и колегите през 2009г. успяхме да убедим властимащите, че преминаването на медикаментите от Министерство на здравеопазването в НЗОК ще бъде изцяло в полза на българските граждани. Тази победа позволи на българските лекари да ни лекуват така, както е записано в добрата медицинска практика и премахна монопола на МЗ. Тази промяна позволи онкологично болните да не бъдат обречени и превърна онкологичните заболявания в хронични, а не смъртоносни!

Смятам, че този наш успех позволи на българската медицина да направи скок, който да даде шанс за по-качествено лечение и по-качествен живот на всички пациенти у нас.

Ако питаш мен, цялата работа може да се оправи, стига да има политическа воля (и достатъчно чисти хора да застанат зад каузата – говоря за медицински персонал). Ти би бил страхотен актив в това отношение. Като директор на здравната каса, министър или поне директор на голяма болница. Вече си над 10 години в “бранша”. Не са ли ти предложили?

Прав си, от над 10 години съм в т.нар. ни здравеопазване, и да, имал съм предложения през годините да стана депутат и да се включа в политическия живот. Ухажвали са ме с това да бъда втори в партийните листи. Ухажвали са ме с възможността да бъда на позиции, на които да се използва капацитетът ми в полза на пациентите. Съблазън и величие – това е политиката.

Защо не си приел досега?

Не съм се съгласявал, защото наблюдавайки политическия ни „елит“ през последните 28 години виждах как никой не желае да има реални промени, как си сменят само цвета на ризите, как политическият номад обикаля от партия в партия – в името на собствения си интерес и как инакомислещите биват смазвани от политическия валяк. Аз не съм човек, който би търпял подобно поведение. Не бих могъл да търпя да ми казват какво да мисля. Обичам да мисля самостоятелно.

Бих воювал и с тези, с които би трябвало да сме един екип. Не вярвам на политиците ни и не бих престъпил съвестта и достойнството си заради нито един от досегашните ни „народни“ представители.

Мислил ли си да смениш държавата? Ей така, един ден да си хванеш багажа и да избягаш? Чух те по телевизията да казваш, че много българи стават здравни туристи в държава от Евросъюза.

Аз винаги съм бил патриот и все още смятам, че мога да дам нещо на държавата си!

Лошото е, че от година на година виждам политическото безхаберие да демотивира все повече стойностни българи. Никога не съм вярвал, че ще поискам децата ми да напуснат България, но все по-често им казвам, че нямат бъдеще тук.

Иска ми се да не бягам от МОЯТА БЪЛГАРИЯ, но политиците ни съсипаха образованието, сигурността и здравето ни – прогониха интелигентните, можещите и знаещи деца на България и май нямат намерение да се променят!

В този ред на мисли, в коя държава би емигрирал, ако става въпрос за здравето? Коя държава си е най-добре организирана от гледна точка на здравеопазването? Защо? Какво те впечатли?

Всяка една държава в Европа е по-добра от нашата и предоставя по-добро здравеопазване. Холандия е с най-доброто здравеопазване през последните 3-4 години според Световната здравна организация (СЗО), а и нагледно съм видял как се грижат там за своите пациенти. Италия и  Испания също са показали на мен и семейството ми, какво означава да си пациент и какво означава силата на държавата в решаването на здравословните проблеми на всеки един.

За съжаление прогнозата ми е, че все повече българи ще стават здравни мигранти в търсенето на собственото си спасение. По този повод през 2013г. заснехме документален филм „Трансплантацията – начин на мислене“ за работата на здравната система в Холандия.

И? Каква беше съдбата на този филм?

Направихме премиера в едно от столичните кина, където бяха много специалисти, пациенти, МЗ, Изпълнителна Агенция по Трансплантации, Български Лекарски Съюз и др. След края на филма получихме много похвали и адмирации от присъстващите.

Обаче едно от нещата, които запомних бяха думите на човек от висшата администрация, който ми каза:

Този филм, Иване не трябва да вижда бял свят!

За съжаление така и стана – филмът не бе пуснат. Нищо, че бяхме го предоставели безвъзмездно на БНТ. И други наши филми не бяха показани на българския народ.

Преди време говорих с един индиец за здравеопазването в Индия. И там проблеми колкото искаш. Те решили в един момент, че няма за какво да плащат високите цени за западни (патентовани) лекарства. И ако съответния доставчик/производител не иска да им даде необходимата отстъпка, просто сами започват да произвеждат дадено лекарство само за вътрешна консумация. Тази идея приложима ли е тук? (за малко да забравим, че сме в Европейския Съюз)

За щастие ние сме Европа, макар че напоследък започвам да си мисля, че някой има сериозен интерес България да стане Индия в Европейския съюз.

Иновативните лекарства са по-скъпи, защото са направени така, че да имат колкото се може по-малко странични ефекти в хода на лечението. За много от хроничните заболявания подмяната на иновативните с по-евтини лекарства (генерични или биоподобни) ще доведе до сериозни проблеми за здравето и живота на пациента.

Мога да дам един малък пример: Трансплантираните пациенти в България са около 500 човека и тяхната терапия е докато са живи. Промяната на медикаментите за тези хора ще спести на здравната ни система 1 500 000 (един милион и половина) лева за една година, а в същото време специалистите (не само българските, но и европейските) прогнозират, че ще има между 60 и 70 % вероятност от реакция на отхвърляне от 3 до 4 месец след смяната на лекарствата. Това означава че терапията не помага организма да предотврати създаването на антитела към трансплантирания орган. Овладяването на тази реакция на отхвърляне ще струва на здравната система в първите три месеца 110 000 (сто и десет хиляди) лева на човек или около 30 000 000 (тридесет милиона) лева – без да коментираме човешкия фактор! Това е само едно от хроничните заболявания и последствията от „спестяването“ на средства.

Аз лично съм пациент – кардиологичен и не можах да си намеря това лекарство, което пиех до момента (оригиналното) и се наложи да приемам по-евтиното (генеричното)  уж същото, след което ме приеха по спешност в болница, защото се задушавах.

Не винаги и не на всяка цена трябва да се търси най-евтиното! Има заболявания, за които трябва много внимателно да се прецизира икономията.

Българинът, средно статистически получава 6 пъти по-ниска заплата/пенсия от един немец, примерно. При това положение, получаваме ли лекарствата на достатъчно приемливи цени от чуждестранните производители?

НЗОК има възможност да договаря цени с фарма бизнеса, така че българската здравна система да не бъде натоварена изкуствено финансово – съобразено с платежоспособността на България. Ако всичко това се прави ясно и прозрачно, цялото общество ще знае, че държавата мисли както за финансите си, така и за качественото лечение на гражданите си.

От този процес на намаляването на цени според стандарта ни, се възползват фирми, които правят паралелен износ на скъпоструващи лекарства за сметка на недостига на нашия пазар и лечението на пациентите у нас. През годините сме искали многократно да бъдат направени нормативни промени, които да не позволяват българските пациенти да остават без животоспасяващи медикаменти.

След поредните разкрития за паралелния износ се заговори от парламента за бързи промени, които трябва да дадат правомощия на Изпълнителната агенция по лекарства (както е в Европа) да контролират и санкционират паралелния износ. Надяваме се, че през 2018г. това ще стане факт и повече няма да се застрашава нечий живот, заради липсата на лекарства за хронично болните пациенти.

 

 

 

 

Кирил Кандиларов: Ориентираният към профилактиката модел е в полза и на хората, и на държавата

  • Да се стимулира конкуренцията между болниците.
  • Да се оптимизира административният апарат.
  • Да се развие по-добре спешната помощ в малките населени места.
  • Да бъде разрешен проблемът със заплащането на лекарите чрез системата за двойното финансиране на здравеопазването.
  • Да се засилят профилактиката, превенцията и контролът на общественото здраве.

Често съм се чудил кои са точно хората, които могат да променят България. Ключов въпрос е, съдейки по това, че множество малки партии, зелени, националисти и протестъри – са се опитвали да правят нещо, но никой с особен успех.

Запознах се с Кирил миналата година. Търсих човек, който може да ми разкаже за проблемите в сферата на здравеопазването. Кирил е собственик на верига медицински лаборатории. Страничен наблюдател на системата и човек, който свободно може да ми разкаже за проблемите в сектора, без да премълчава скритите интереси, които парализират самата система.

Едно от многото предложения на Кирил за по-ефективна здравна система беше да наблегнем много повече на превенция. Не бях се сетил, но в много западни държави моделът е такъв. Отдавна разбраха, че с добра стратегия за превенция драстично падат разходите по активно лечение на пациентите.

Разказът на Кирил за възможните промени в здравеопазването е едно на ръка, говорейки с него научих нещо друго, нещо по-важно, а именно, че хората като Кирил могат да играят ключова роля в промените в страната ни. Независими, образовани и успешни хора от бизнеса, със семейство и деца, запознати с всички проблеми от които страда обществото ни и с енергията и средствата да се борят с тях.

От многобройните ни разговори – и може би и от моя ентусиазъм –  Кирил постепенно се убеди, че нещата са зле, но не са непоправими.  Разбра че той има с какво да помага и че неговата помощ може да бъде от голямо значение. Осъзна че ще успеем, ако има повече като нас. Реално Кирил беше един от първите, който ми каза, че има много смисъл от моята кауза и предложи да помага и да участва в моята мисия. Да говори с приятели, да се съберем, да мислим и да действаме заедно. Планове вече има много…

Оптимизмът е заразен. Трябва да насочим мисли върху решенията а на върху проблемите. Да се убеждаваме един друг, че можем и че изход има. Но още много разговори предстоят. С много хора, които все още мислят, че нищо не зависи от тях.

Патрик Смитьойс.

Кирил Кандиларов е на 46 години и е роден в град София. Завършил е Биотехнология към Софийския Университет. Като студент  е работил в Германия, в университетска болница. Съсобственик е в медико-диагностична лаборатория Кандиларов. Интересува се от изобразително изкуство и фотография.  Активно спортува футбол, тенис, обича да играе шах с 10-годишния си син.

Освен, че управляваш медико-диагностична лаборатория, като член на Ротари клуб се занимаваш и с благотворителни каузи. Разкажи ни повече за това.

Нашата мисия в Ротари клуб е да служим на обществото. Осъществяваме много проекти в различни области, като голяма част от тях са свързани със здравеопазването. Разполагаме с ехограф и през последната година сме прегледали 300 деца в 6 училища за проблеми, свързани с щитовидната железа. Извършваме също така изследвания с мамограф. А за следващата ротарианска година предвиждаме да направим и безплатни кръвни тестове за заболявания на щитовидната жлеза и за карцином на простатата.

Обръщат ли българите внимание на профилактиката на здравето?

Профилактиката е тотално неглижирана от населението.  Ние нямаме достатъчно здравна култура. В това отношение най-добре е в Япония. Там всички са задължени всяка година да си пускат изследвания. Съответно много неща се хващат в ранен стадий.

Моделът на здравеопазването в България е такъв, че само по-заможните хора могат да си позволят профилактика. Мерките в сегашното здравеопазване са насочени основно към лечение и пренебрежително малко към превенция и контрол на здравето. В по-голями мащаби все повече се развива стационарната помощ, което ужасно качва заболеваемостта на населението и реже клона на здравеопазването. Ако има една добра профилактика и извънболнична помощ няма да има нужда от толкова болници.

Ориентираният към профилактиката на населението модел е в полза на хората и трябва да стане задължителен. Благодарение на профилактиката сред населението се облекчава и товарът върху социалната система. Трайно заболелите са в пъти по-малко.

Сякаш последните години доверието на хората в българското здравеопазване и в медицинският персонал значително намаля…

Един от проблемите в здравеопазването е и начинът, по който журналистите отразяват събитията:  „линейката закъсня“ или „лекарят бил отказал да прегледа пациент и той починал“. Трябва да не забравяме, че в София има само 20 линейки, които са пределно недостатъчни.  От Бърза помощ са  длъжни да степенуват всичките обаждания. Ако се случва някой лекар да закъснее, пациентът го бие, защото си мисли, че лекарят е закъснял нарочно.  От друга страна е и донякъде наистина снижено качеството на здравеопазването, поради липса на медицински кадри и модерна апаратура.

Заплащането, което медицинският персонал получава, не зависи от количеството и качеството на техния труд, нито от търсенето и предлагането на тяхната услуга. Как може да се подобри качеството на здравните услуги?

Много е лесно. В момента на всяка болница се предоставя определен брой клинични пътеки, които представляват инструмент за отчитане и заплащане на дейността на лечебните заведения за болнична помощ. Необходимо е болниците да се съобразяват с това ограничение, което значително намалява тяхната конкурентоспособност. Не може да се ограничава пациентът къде той да се лекува, защото е нямало пътека в момента и трябва да чака 6 месеца. Ако се махне това ограничение на броя клинични пътеки, болниците, които не предоставят качествени услуги автоматично ще фалират, защото няма да могат да привличат достатъчно пациенти.

Освен това, остойностяването на тези пътеки не е реално – има такива, от които изпълняващите ги болници са на загуба, като например хирургични, урологични и други, докато от ендокринологични, гастроентерологични и кардиологични се печели много. Това създава предпоставки болниците, изпълняващи ниско остойностените пътеки да са на загуба, въпреки че работят повече или поне толкова, колкото някои частни болници с изцяло кардиологична насоченост. Така работещите в тези болници получават различно заплащане, независимо от квалификацията си и извършения труд.

Как според теб може да се разрешат проблемите с корупцията в здравеопазването?

Един от основните проблеми са ниските заплати на медицинския персонал – някои лекари получават по около 600-700 лева месечна заплата, работят на по няколко места до пълно изтощение, за да могат да издържат семействата си. За мен това е подигравка с лекаря, който е учил 6 години медицина и 4 години за специалност – общо 10 години. Безумие е в една държава лекар да получава по-ниска заплата от сервитьор със средно образование. Проблемът с корупцията би могъл да бъде разрешен с едно достойно заплащане на труда на медицинския персонал, чрез двойно финансиране на здравеопазването, както е направено в голяма част от страните по света. Погледнато реално в такива страни здравеопазването е доста по-печеливш сектор от бизнеса.

Много от малките населени места остават без болници и каквато и да била медицинска помощ. Има ли алтернатива за това?

Говорим за частно здравеопазване, но точно в малките населени места трябва да се види намесата на държавата. В момента положението е такова, че заплатите на лекарите са по-високи в големите градове, отколкото в малките и в селата. Това е факторът, отключващ и задвижващ по-нататъшната урбанизация на медицинския персонал. Единственият начин това да бъде спряно е държавна субсидия за лекарите, съгласни да работят в малките населени места, така че да бъдат привлечени да оказват медицинска помощ там. За частен сектор в малките населени места е трудно да се говори, тъй като населението там е малобройно и съответно печалбите не биха били големи. При евентуално преминаване към частно здравеопазване отново би трябвало държавата да стимулира финансово частниците, за да имат те интерес от разкриване на работни места в един малък град.

Липсва дългосрочна стратегия за спешна медицинска помощ, каква би могла да бъде тя?

Имаше период, когато се заговори за основен пакет на обслужване, що се отнася до спешната помощ. И това е логично и приложимо на практика в много държави. Както никой не би трябвало да бъде лишен от такава, така и би трябвало да има диференциация на пациентите, които я получават. Трябва да бъде изяснено каква част от досегашните услуги, влизащи в спешната помощ трябва да съставляват този основен пакет. Всичко останало трябва да се заплаща от самия пациент, когато не е осигурен или при наличие на осигуровки, от здравната каса или други здравни фондове. Такава идея съществуваше, но така и не се стигна до изпълнението и. Смятам, че по такъв начин ще бъде разрешен проблемът със заплащането на кадрите в спешната помощ и то ще бъде диференцирано в зависимост от обема здравни услуги, които предоставят.

Другата страна на  въпроса за спешната помощ е свързана с хората, които работят там. Всеизвестна истина е, че по линейките и в спешните центрове работят основно новозавършили лекари, без никакъв или с почти никакъв опит, преминаващи единствено кратко обучение от някой лекар с опит. След като намерят вариант за специализация, тези лекари излизат от системата за спешна помощ, поради по-добрите перспективи на всяка друга специалност. Много малко са лекарите със специалност спешна медицина и те са такива, които го чувстват като призвание. А спешният медик е първа линия на медицинската помощ, той трябва да знае и може най-много, тъй като от него зависи да отдиференцира едно животозастрашаващо състояние от обикновен хистеричен пристъп, трябва да може да поддържа пациентите в тежко състояние живи до пристигането им в болницата, където има реаниматори и реанимационна апаратура. Смятам, че медиците трябва да бъдат максимално стимулирани да придобиват тази специалност, като тя бъде направена една от най-перспективните откъм привилегии и заплащане, тъй като от спешната помощ зависи и процентът смъртност и като цяло качеството на здравеопазването в една държава.

Следващ проблем е оборудването на линейките и спешните центрове, където има много какво да се желае още.

Как биха могли да се разрешат злоупотребите с лекарства?

В развитите държави по света контролът върху предписването и отпускането на лекарствени средства е много строг и такива злоупотреби реално почти не съществуват. Лесно е да бъде взет за пример моделът на работа на здравната система в някоя такава страна. Вариант е въвеждането на електронни рецепти, достигащи от лекаря до аптеката с възможност за проверка от страна на здравната каса или друга институция при възникване на съмнение за злоупотреба. Така ще бъде намалена и административната работа около изписването им, което е основен проблем на медицинския персонал (здравната система в България превърна лекарите и мед. сестри в администратори и доведе до ненужно раздуване на администрацията).

Една такава промяна, обаче първо трябва да бъде много добре обмислена и оценена, като приложима в български условия.

Поради бюрократични неуредици, България пропуска да използва максимално предоставените за здравеопазване европейски средства, имаш ли наблюдения по въпроса?

Бюрокрацията в България е една от основните спънки за развитие на всичко в държавата. По същия начин стои и въпросът с европейските средства.

На първо място е недостатъчното разгласяване на тези програми, като така те не достигат до хората, които би трябвало да се възползват от тях.

Вторият проблем са хората, назначени да се занимават с това, като те създават ненужни спънки за оползотворяването на тези средства по предназначение от една страна, а от друга допускат злоупотреби с тях, тъй като печелят от това. И тъй като тези средства са строго контролирани от страна на Европа, цялата ни държава е на загуба от това.

Защо се отлага реформата (приватизацията) в здравеопазването, има ли някой интерес от това? Откъде трябва да се започне всъщност?

Интерес от започване на реформата имат всички – и здравни специалисти, и пациенти.  Една такава реформа би създала конкуренция в здравеопазването със съответно повишаване на заплатите в системата и подобряване на условията на труд, тъй като ще се създаде съревнование за привличане на по-добри медицински кадри от всяка частна болница. От друга страна това ще рефлектира върху качеството на предлаганите здравни услуги. Но поради нещата, споменати по-горе, не смятам, че на този етап изцяло частно здравеопазване е приложимо в български условия.

България има висок коефициент на смъртност – 15 ‰ при 9,6  за ЕС, неравномерно е разпределена  – в  Монтана е 21,4.  На какво смяташ, че се дължи това и как бихме могли да се справим с този проблем?

Като цяло високият коефициент на смъртност в България на фона на другите страни се дължи на липсата на кадри, апаратура и финансиране. Всяка година страната ни губи много новозавършващи лекари и такива със специалност, поради по-добрите перспективи за тях в други страни.

От една страна е заплащането на труда им, от друга страна условията на труд, от трета – възможностите за придобиване на специалност, обучение и кариерно развитие. Отново всичко е свързано с финансирането, независимо дали то ще дойде от държавата, от Европа или от частния сектор.

Медицинските ни кадри трябва да бъдат задържани и привлечени там, където съществува недостиг на здравни услуги чрез трите приоритета – конкурентно заплащане, адекватни условия на труд и предоставяне на модерна апаратура и предлагане на възможност за специализация и продължаващо обучение.

Липсват и здравни мениджъри – те са заменени с такива, които имат политическа принадлежност.

Смяташ ли, че болниците е по-добре да се управляват от специалисти завършили здравен мениджмънт вместо от медицински експерти?

Порочната практика с преназначаването на ръководствата на държавните болници със смяната на всяко правителство определено трябва да бъде спряна. Това не носи полза нито на пациентите, нито на медицинския персонал. Колкото до здравните мениджъри и медицинските експерти, смятам че управлението трябва да бъде съвместно, като всеки отговаря за нещата, които са в компетенциите му.

Според Световната банка, в България е най-висок делът на плащанията със собствени средства  на гражданите като процент от общите разходи за здравеопазване и това на фона на изключително ниските доходи на населението. Какво мислиш по въпроса?

Като процент, да. Здравноосигурителната каса заплаща минималното, което покрива дадена здравна услуга, в същото време Касата не покрива голяма част от скъпоплатените високоспециализирани дейности или покрива недостатъчен брой, несъответстващ на нуждите на населението.

Прост и нашумял пример, който повечето от нас знаят е достъпът до изследване с магнитен резонанс, за който някои чакат с месеци. Друг пример са изследванията на голяма част от туморните маркери, които са скъпи, а изобщо не съществува възможност да бъдат покрити със средства по здравна каса (не съществуват такива кодове). Пациентите, които имат необходимост от такива изследвания са принудени да ги заплащат сами. Другата страна на нещата са платежоспособните пациенти, които са готови да дадат повече пари за по-добро качество, в частни болници с по-добра апаратура и по-хубави битови условия.

Според мен ситуацията може да се подобри с частни  здравноосигурителни фондове или здравна реформа с точна преценка на необходимостта на населението от здравни услуги и подходящото им остойностяване.