Диляна Маркосян: За справедливост – докрай!

Визията на Диляна Маркосян

  • По пример на Европейското право, задължително от всяка община да има легитимен представител, избран от Общественият съвет по правосъдие. Представителя трябва да упражнява правото си в съответния съд по подсъдност, като му бъде предоставен достъп и информация за дела, които са свързани с имотни измами на граждани от региона.
  • Да се възстановят публичните срещи в общинските центрове за среща на граждани с Директорите на Областните дирекции на полицията и  представителите на прокуратурата, когато служителите от съответните Районни управления са ангажирани с разследване на действия, които се  касаят за кражби и измами.
  • След  поредност от жалби подадени до прокуратурата на най-високо ниво, които са останали без резултат или не комуникират с истината, да се предостави възможността на потърпевшите за среща с Главния прокурор.
  • Активно гражданско общество и израз на недоволство, относно несправедливостта, която е резултат от работата на Правосъдната система в държавата.

Напоследък се срещам все с успели хора. Като че ли всеки втори носи диплома от Харвард, Принстън или Кеймбридж. Успешни българи, които са построили бизнес или каузи за уважение. Талантливи лица, упорити, които не са се замислили дори и за миг, когато се е появил техният шанс. Истински Свободни. Или?

Скоро пътувах до Роман, малко градче в началото на полето, което се нарича Северозападна България – най бедния регион в Европа. Там се срещнах с Диляна Маркосян.  При нея няма нито бизнес, нито пари, нито Харвард и пред нея не е имало нито един прозорец със златните възможности. Можем спокойно да кажем, че Диляна живее на ръба на съществуването, потънала в дългове. Проблемите й са толкова големи, че всеки един друг на нейно място, отдавна щеше да се гръмне.

Всичко започва, когато тя се опитва да отвоюва открадната наследствена земя в землището на село Синьо Бърдо. Открадва я фирма фантом, с Пълномощни и Декларации с фалшиви подписи, заверени от кмета на това село. Диляна  нарече вече бившия кмет на селото „диктатор“, а той я даде под съд. Сега семейство й ще остане на улицата, загубвайки делото за обида.

Твърдо мога да заявя, че през последните три години, през които все съм на път заради моите каузи, не бях срещал такава силна, непокорна личност. Една невероятна жена, вярваща в справедливостта и готова да се бори до край.

Етикетът “Свободни” с появата на Диляна получи изцяло нов облик. Поклон пред една Българка, която прави повечето „герои“ на днешния ден за смях.

Запознайте се с Диляна и мислете по време на коледните празници. Какви най искаме да бъдем, какъв е правилният път за нас/вас българите и най-вече, кои ще застанем зад тази забележителна жена и ще кажем Стоп – Стига толкова!

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Диляна Маркосян е родена през 1964 г.  в  гр. Мездра. Завършила основното си образование в с. Синьо бърдо, където израства и изживява детството си. След гимназиалното образование в гр. Роман завършва икономически техникум в гр. Червен бряг със специалност счетоводство, професия, която  упражнява и в момента. Съпругът е бивш офицер от БНА, имат син и дъщеря, както и двама внуци.

През 2010г. случайно разбираш, че нивите на майка ти в село Синьо бърдо, на  17 км от гр. Роман са прехвърлени на друг човек. Осъзнавате, че сте жертва на имотна измама. От там нататък какво се случва?

През 2006г. с изготвени фалшиви пълномощни и декларации в кметството на селото Синьо Бърдо са продадени 18 дка земеделска земя, собственост на майка ми и леля ми.

В разговор с кмета на селото Цветан Василев, той нагло ни лъжеше, че неговите действия са били напълно законни и лично ни насърчи да отидем в прокуратурата в Мездра да подадем жалба. След многократни откази за разследване от прокуратурата, накрая успяхме да заведем  дело срещу имотна измама. Полицаи и др. разследващи скалъпваха доказателства, за да прикрият действията на кмета, който допълнително беше закрилян и от много високопоставено лице в управлението на държавата. По този начин нямаше как да излезе истината наяве. Бях се амбицирала вече от цялото безобразие и започнах с медийни изяви и протести – дано бъда чута.

През 2013г. към делото за имотната измама се прибавя и дело за клевета, заведено срещу мен от тогавашния кмет на селото. Аз го нарекох „диктатор“, за което и сега мога да се обоснова. Вижте протокола от автентичния запис на медията, пред която дадох интервюто. Интервю с Медия +

Заслужена ли е присъдата ми за обидата спрямо кмета, която към момента е близо 17 000 лева? Безумието по решението на Врачанския съд е, че са добавили допълнителна глоба 1200 лева за въздействие сред обществото, като наказателна мярка.

Същият съд не прие факта, че по гражданското дело по продажба на земите, беше доказано, че кметът е заверил фалшифицирани подписи на моите близки. Същия, Цветан Василев, ме съди за отправената обида към него. Съда обаче отсече – това е друг казус…

Похарчените над 13 000 лева през изминалите 7-8 години само за адвокатски услуги, ме доведоха до невъзможност да платя исканите от наследниците на кмета обезщетения + допълнителните разходи, които общо възлизат над 17000 лева и така се пристъпи към опис на единственото ни жилището за обезпечение на искането им.

Понеже повечето от читателите на Свободни.бг, живеят в голям град или в чужбина, доста от тях реално нямат представа какво се случва по малките села в България. Има всякакви легенди за местните феодали. Моля, опиши няколко конкретни случая, как местната власт управлява малките населени места в България.

Не случайно в интервюто нарекох кмета диктатор. Например, при всяка собствена кандидатура по време на кметската кампания, той предупреждаваше жителите на селото, особено по-възрастните, че техният вот ще бъде установен още при пускането на бюлетината им в прозрачната кутия. Онзи, който не е гласувал за него, няма да има разрешително от кметството да си отсече дърва от собствената си гора, няма да му работи радиоточката, няма да почисти снегоринът пред дома му в тежката зима, няма да му свети уличната лампа и т.н. На един възрастен човек, в едно село в дълбоката провинция, колко му трябва?

Цветан Василев, кмет на Синьо бърдо през 2006 г. Възрастната жена пред репортерът на bTV Стоян Георгиев отрича в действителност да е подписвала документа, заверен от кмета. Кадри от репортаж на bTV, излъчван на 09.04.2013 г.

Има два потресаващи факта от неговото дългогодишно кметуване:

Единият е, че след пореден спечелен от него местен вот, беше изпратена селската духова музика  да свири погребален марш на портите на неговия опонент, загубил кметското място…

И друг един случай ще остане в спомените на съселяните. Кметът Цветан Василев беше свален от кметския пост на село Синьо Бърдо от Върховен Административен Съд по Закона за конфликт на интереси. На другата сутрин временно изпълняващия длъжността отивайки в кметството, на входа на сградата намира дървен погребален кръст и китка чемшир…

Съжалявам, че „вечният“ кмет на Синьо Бърдо вече не е на тази земя, за да застанем очи в очи и да си кажем грозната истината.

Ти си водила дела, много дела, първо за възстановяване на имотите и после се защитаваш в делото за клевета. Какво ти е направило най-силно впечатление? Говоря за съдебната система в Мездра или Враца, където сте водили дела.

Институциите в област Враца работят ръка за ръка – полицията, кметството, прокуратурата и вместо да осъдят реалността, те оневиняват престъпността.

На едно от съдебните заседания, когато влезе  съдията, аз с възрастната ми майка и леля ми станахме на крака да отдадем нужното уважение и почит към съдията.  Съдията минавайки покрай кмета, потупа го приятелски по рамото и му отправи поздрав с усмивка. Беше толкова унизително за нас.

На друго заседание защитничката на кмета, която е бивша ръководителка на Окръжна Прокуратура Враца, изнесе в защитата си някакви „факти и данни“ за мои изявления, относно действията на кмета, които аз никога и никъде не бях казвала. Това беше откровена лъжа за да се подсили клеветата. Естествено аз остро се противопоставих и поисках пълно разследване на думите на адвокатката му. Съдът не се съобрази с моите искания. Впоследствие, тези измислени „факти“ оставиха сериозен отпечатък в обвиненията по присъдата ми.

Твоят случай е един от най-фрапантните в България, имаше репортажи по националните телевизии, писаха за теб в няколко вестника, омбудсманът Манолова се изказа, че ще ти помогне, известни политици по време на кампании също те подкрепяха, кой ли не още друг. И..? Някой да ти е помогнал?

Не, за съжаление съпричастността и разгласата чрез медиите, не донесоха резултат, естествено не по тяхна вина. Аз изказвам моята сърдечна благодарност на всички журналисти, отразили нашият случай!

Екип на bTV заедно с репортера Стоян Георгиев идваха до Синьо Бърдо, направиха няколко репортажа.

Омбудсманът Мая Манолова беше поканена в студиото на bTV  да говори по темата, касаеща и моя казус. Предишния ден тя ми се обади по телефона, разпита ме за делото и ми отправи предложение за съдействие и подкрепа за съд в Страсбург. На другия ден в предаването на Антон Хекимян тя открито заяви абсурдността на моята присъда и ме оправдаваше един вид. Многократно след предаването я търсих, но останах с убеждението, че тя се крие. Остави поредното дълбоко разочарование у мен и голо обещание от нейна страна.

„Този случай е много показателен за това как за обида на властта можеш да си загубиш двете жилища“, коментира омбудсманът Мая Манолова в студиото на „Тази сутрин.” Кадри от репортаж на bTV, излъчван на 11.07. 2017г.

Моят извод е, че Мая Манолова си направи пиар на гърба на моята трагедия.

Има ли колеги, хора от селото или комшиите от твоя град, които да са съпричастни към болката ти? Би трябвало да не си единствената потърпевша на имотни измами в района. Защо другите не се присъединяват към теб? Заедно сте по-силни.

Има много потърпевши от подобни измами – и в селото, и тук в гр. Роман. Но всички казват, че не биха могли да упорстват като мен по много причини, че изглежда налудничаво да се борят със системата, която вече е прогнила.

Има и хора, които ми се радват, поне така го представят, пожелават ми късмет и успех, но дотолкова…

Двама-трима са тези, които и финансово и морално ни оказват истинска помощ и подкрепа. Дано не се обидят онези, които ще се припознаят в лицата, определяни за глупави и страхливи, че не излизат с имената си открито, за да защитят достойнството на българският гражданин.

Всички знаем, че преклонена глава сабя не я сече, но трябва да има някаква граница на търпимост. Защо хората са толкова инертни, защо толкова не искат да се организират срещу тези, които ежедневно ги тормозят? А децата на тези хора от малките села и градчета като Роман, когато виждат как страдат техни близки? Ако съдебната система не работи или ако работи само в полза на въпросните феодали, логично е хората в един момент да се саморазправят. Защо, ама хептен нищо не се случва в тази насока?

На мен ми е трудно да отговоря. Често започнах да си повтарям, че това не е моят свят. Искам да живея в държава, към която съм лоялна гражданка, с наистина защитени права, собственост и сигурност. Всички разбираме, какво е Европейска правова държава.

Младите хора бягат от България, защото са обезверени и разочаровани от цялата картина. Не казвам нищо ново.

И нашите деца пострадаха от моята борба. Изправени бяха на съдебната скамейка редом с мен.

През годините на водене на съдебни битки, се случи една трагедия в семейството ми – брат ми почина при злополука. Той нямаше наследници и майка ми, за която вече трябваше да се грижим, настоя да закупим малко жилище с парите, които Допълнителен пенсионен фонд изплати обезщетение за брат ми. Волята й беше, това да остане в наследство за децата ни, със спомен от вуйчо им. Децата ни нямаха възможност да дойдат за сделката, тъй като не живеят в Роман и аз го закупих на мое име. Но се оказа, че щом тази сделка е станала през времето, когато съм била подсъдима, се приема, че прехвърлянето на имота в полза на децата ни е престъпление от моя страна, въпреки че аз не бях осъдена по това време. И така децата се озоваха в друга съдебна сага.

Сега те също повтарят – Терминал 2 на летище София и нищо друго.

А ти? Защо ти реши, въпреки всички трудности, да се бориш? Жена на 53 години сама срещу цялата система? Не ти ли мина през ума да се откажеш в един момент?

Покойната ни майка така ни възпитаваше трите деца, останали сирачета още от малки. „Не правете лоши неща, защото няма как да се прикрие случилото се, истината когато е истина – тя си е истина“, учеше ни тя. И сега вярвам в думите й, но за съжаление в милата ни родина, но в ужасната държава, няма такова определение, като доказан факт.

Провокирали са ме много моменти през тези години на търсене на истината и няма сила, която да ме спре.

Спомням си, как се предадоха едни карирани листа с подписи върху тях, уж изпълнени от майка ми и леля ми, за да послужат пред съдебно-почеркова експертиза, а те категорично не бяха изпълнени от тях, но попаднаха в преписката на РП Мездра. Когато аз заведох майка ми и леля ми в РУП Роман да попитат разследващия полицай, откъде са тези подписи, той се държа изключително грубо с възрастните жени. Размахваше заканително пръст и ни подканяше да напуснем сградата, че всичко било свършено и нямало, какво да ни се обяснява, че нямаме работа там и пр. Отговорих, че ще легнем с бабите на тротоара пред управлението и няма да мръднем. Той се смееше нагло и недвусмислено показваше, колко го засяга това.

Журналист от БНР разговаря с двете измамени жени – Вела и Венета на площада пред кметството в с. Синьо бърдо. Снимка: Валери Леков © БНР

На молбата на леля ми, която е с диабет, да й разрешат да посети тоалетната, че нуждата и е неотложна, те отговориха, че това е само за служители на РУП Роман. След това не само срамно, а унизително за леля ми отношение, тя започна да плаче и си тръгнахме…

При последвалата среща при Директора на Областната дирекция полиция – Враца, който беше запознат добре с нашия  случай, но е трябвало да прикрива служителите си, защото самият той им е разпоредил как да действат, за да заличат следите на кмета, се повтори подобно поведение. И той грубо ме навика и ме изгони от дирекцията.

И още, и още много случаи, които подсказваха, колко сме жалки и нищожни ние, простосмъртните…

Сега дължиш общо 17 000 лева към наследниците на починалият кмет със допълнителните разходи. Затова съдебният изпълнител разпродава жилището ви в Роман, апартамента, който е на сина ти и едно лозе с малка виличка извън града. Приключи ли битката за теб? Какви варианти имаш още?

Процедурата е в ход от страна на съда. Каквото и да става, моя съпруг няма да напусне жилището ни. Това е всичко, което сме придобили по честен начин през 35-годишния ни брак. Съпругът ми, който е бил в командния състав на Българската армията, без провинения е бранил честа на пагона, сега вече инсулинозависим, няма да излезе на улицата. Ще се борим докрай, защото всичко е ужасно и брутално, а истината е на наша страна.

Диляна Маркосян в студиото на „Тази сутрин“, разказва как може да остане на улицата заради обиден кмет. Кадри от предаването на bTV, излъчван през септември, 2017г.

Що се касае мен, в момента съм със 100% запор върху заплатата, което също е недопустимо по Закон.

Диляна, какво трябва да се случи, за да престанат хората масово да се крият зад дувара и да наблюдават мълчаливо и да се спасяват поединично?

Държавата сме ние хората, с нашия избор, с нашето търпение и с нашето непримирение. Тук ще направя една въздишка дълбока. Не че на мене ми е лесно, но не ми е трудно, като смятам, че съм права.

Не ми се иска да поддържам тезата, че ни е робско мисленето, защото съм сигурна, че като моя случай, дори под турско робство, като сме били, едва ли е имало подобно нещо.

Истината е, че когато човек върши редното и законното, няма от какво да се страхува.

В моите мисли имам една житейска сентенция: „Щом човек е на тази земя и за него трябва да има място под това небе!“ Нека всички си намерим мястото в нашата Родина и да отстояваме достойно позициите си!

 

Георги Георгиев: С достоен главен прокурор решаваме 90% от проблемите в България

  • Отстраняване на Цацаров чрез граждански натиск с добре организирани протести от хора, готови да отстояват целта до край.
  • Промяна на Конституцията и пряк избор на главен прокурор,  непозволяващ на управляващата мафия да си избере следващия слуга.
  • Обсъждане и приемане на Закон за лустрацията.
  • Промяна на изборния кодекс и въвеждане на граждански контрол върху изборния процес, осигуряващи честни и прозрачни избори.
  • Избори за Велико Народно събрание и старт на необходимите реформи, първата от които е съдебната реформа.
  • Работеща съдебна система със справедлив съд, затвор и конфискация на имуществото на управляващите ни през последните десетилетия – престъпници, мутри и мафиоти.

Георги е от Видин, на около 200 км от розовия балон, който се казва София. Няма друг човек в държавата, който да знае по-добре, че пицата на Дянков не беше само малка. За много хора, извън София няма никаква пица. За тях има само празна кутия.

Няма смисъл да изброявам проблемите в малкия град, особено в Северна България. Знаем си ги. Също така знаем, че най-големия проблем на тази “terra incognita” за Европа, са местните феодали и безнаказаността. Преди няколко месеца, докато снимах нов мой филм около гр. Тервел, мога да се „похваля”, че някакви образи взеха да стрелят по нас. Без предупреждение. Просто ей така. Защото снимахме нещо, което не беше удобно.

Кой не е чел споделеното от Георги в социалната мрежа преди няколко седмици? Съпругата му се нуждае от нов бъбрек, приета е и одобрена за трансплантация. Понеже Георги е твърде неудобен за някои, същите манипулират компютърната система на НОИ, след което името на съпругата му светва в червено, въпреки че Георги винаги е плащал осигуровките на семейството си като поп. Според системата обаче излиза, че здравните вноски не са платени и съответно правата й бяха прекъснати… Животоспасяващото лечение бе отказано и оказва се, че в 21-ви век, е твърде възможно човек да бъде убит, или евтаназиран, ако той или неговите близки представляват проблем.

Според Георги 90% от проблемите в съдебната система, реално са в прокуратурата. Както каза един друг съмишленик: Все още има много съдии, които с удоволствие ще обръснат клиента, но първо някой трябва да гo доведе… И ако приемаме, че 90% процента от проблемите в съдебна система са “прокурорски”, от тях пък 90% са в самия главен прокурор, защото всички останали са пряко подчинени на него… Независим прокурор в България няма – такава ни е системата.

Убеден съм, че неработеща прокуратура накрая води до саморазправа. Ако на един цял народ му отнемеш всичките инструменти да защитава правата си, той няма друг изход. Това трябва да се знае. В случай, че в един момент се лее кръв, да знаем кой носи отговорност. В момента най-важната цел на “БОЕЦ”, сдружението на Георги, е свалянето на Сотир Цацаров.

Чудя се… Ако живеех в малко село и кметът с неговите приятели-феодали-мошеници ми откраднат нивите… Ако затворят училището на моите деца… Ако местната колекторска фирма ме изнудва, защото не мога да върна 200% лихви върху 1000 лева, които съм изтеглил, за да се справя в джунглата на здравеопазването, въпреки че цял живот съм се лишавал от най-елементарни нужди, за да си плащам вноските… Ако бавят заплатата на съпругата ми с месеци наред и накрая заплашват децата ми (облечени в дрехи втора ръка), защото татко им посмял да пусне жалба срещу кмета или защото поканил телевизията да снима мизерията в селото…  Да не говоря за проблемите с дрогата в малкия град… Какви варианти ми оставят?

Не знам. Явно революция в България няма да има, но както на местно ниво феодалите живеят в техните си малки царства, така и трима души съмишленици са достатъчни да възстановят местната демокрация само за една нощ.

До там ли ще го докараме, Г-н Цацаров? Око за око, зъб за зъб?

Патрик Смитьойс.

Георги Георгиев е роден във Видин през 1973г. Икономист  по образование, управлява малка шивашка фабрика. Председател на гражданско сдружение БОЕЦ.

Казва, че земята го зарежда, затова не трябва да губим корените си, от които черпим сили и енергия. Семеен, с 4 деца .

За първи път разбрах за вас, когато попаднах на едно видео, как търсихте Делян Пеевски в хотел „Берлин“. Нямаше го тогава. Какво искахте от него?

Tази акция бе във връзка с предишна инициатива на БОЕЦ, с която номинирахме Делян Пеевски за „Лице на България“ по време на българското европредседателство. Идеята ни е, като сме най-корумпираната държава, то е редно и лице на България да бъде човека, който стана символ на модела „КОЙ“, символ на корупцията и мафиотизирането на властта. Пеевски се скри от БОЕЦ, но скоро ще има продължение на акцията ни, винаги водим битките си докрай. Ще го открием, този човек е депутат, ние му плащаме заплатата и осигуровките, в качеството си на граждани и данъкоплатци, а той се крие от нас. Не ходи на работа, не дава обяснения защо.

Намерихте ли го по-късно?

Ще го намерим, това е сигурно.

Стигнахте до извода, че с леки мерки няма да стане работата. Искате да изметете цялата банда, която държи България в плен. Кои сa ключовите фигури, които трябва да бъдат махнати и защо?

Трима души са на върха на мафиотската структура на властта в момента – Борисов, Пеевски и Цацаров. С цял антураж, класическа мафиотска банда слуги и съучастници. Контролират всички власти и служби, съдебна система, ДАНС, МВР и т.н. Под техен контрол са и всички финансови потоци в страната – национален бюджет, общински бюджети, европейски средства. Единствената им цел чрез властта е – източване на тези средства, осигуряване на безнаказаност за престъпленията им и репресиране на непримиримите и неприемащи властта на мафията, използвайки държавните институции като бухалки.

Имате ли някаква идея как трябва да стане това?

ОСТАНА САМО ЕДИН ВЪЗМОЖЕН СПОСОБ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТОВА ЗЛО – ГРАЖДАНСКА РЕВОЛЮЦИЯ! И го казвам от личния ни опит. БОЕЦ опитахме всичко – протести, сигнали, демонстрации, акции… Доказано и с избори, референдуми, оставки и други политически инструменти не става. Изборите са превърнати в едно огромно престъпление, което само легитимира властта на мафията. Народът отдавна никого и нищо не избира. Управляват ни криминални престъпници и битката срещу тази мафия ще се води от гражданите на площадите.

Не им искаме просто оставките, за да се върнат след няколко месеца пак във властта, искаме тези престъпници да бъдат разобличени и отстранени от властта по такъв начин, че никога повече да не се връщат, а и да получат възмездие за престъпленията си. Нужна ни е стратегия, план за действие, консолидиране на гражданската енергия, ясни цели и готовност да ги отстояваме до край. БОЕЦ действаме именно по този начин – ясни цели, ясни аргументи и последователност в действията. Бой до дупка. Вървим по този път, още много работа е нужна, но сме обречени да победим. Мафията има власт и пари, но ние имаме чиста кауза и в това ни е силата.

Ти лично си преживял много. Публикацията за съпругата ти в социалните мрежи имаше над 4000 споделяния. Моля, обясни още веднъж с 5 изречения какво ти се е случило.

Когато се бориш срещу мафията и корупцията трябва да си готов да платиш цената за това. А тя е жестока, защото често близките ни плащат цената за нашата дейност. Минали сме през всичко – физически атаки, задържания, арести, регистрации, призовки, разпити, заплахи, запори на сметки, ревизии. Кофи с помия са изливани върху мен и колегите ми от БОЕЦ в свинските медии. Посегнаха на детето ми, на съпругата ми… Разбиваха дома ни, фирмата ни. Колегите ми също са подложени на всевъзможни удари. Всичко това показва едно – мафията се страхува от нас, това е най-точният лакмус и най-силното доказателство, че сме на прав път. И всички удари срещу нас само ни амбицират още повече. С право се страхуват.

Днес управляващата ни мафия посегна на съпругата ми. По най-бруталният, подъл и гнусен начин. Посегнаха на живота и.Тов…

Публикувахте от Georgi Borisov Georgiev в 29 септември 2017 г.

 

Имаш малка текстилна фирма във Видин. Бил съм в този бизнес и знам, че трудно се оцелява. Парите не са много. Хем парите са кът, хем има невероятен натиск върху семейство ти. Защо не „вдигнеш чукалата“ и да заминеш за Германия или Холандия. Със сигурност ще намериш работа и спокойствие.

Тази година фирмата ми навърши 20 години. Със съпругата ми от дълги години работим в семейната фабрика и осигуряваме работни места в най-бедния регион на Европа. Преди две години бе мината границата, бяхме подложени на зверски атаки от НАП, ИТ и всички държавни институции заради нашата дейност и гражданската ни позиция. Реших, че нито работниците ни, нито ние ще бъдем жертви и освободих всички заети във фирмата. Останахме само аз и жена ми. След като тя заболя останах сам, но продължаваме да се борим. Никога не сме мислили да напуснем България. Не мърдам от тук.  Личен избор.

Винаги, когато говориш за Видин и Северна България виждам, че ти е трудно. Говориш с голяма болка. Какво му е толкова специално на този край?

Ами, моят си е. Моята земя, живот, мъка, щастие, минало. Само дето гробищата станаха по големи от селата. Хората са смачкани, обезверени. Загубиха всичко. Загубиха земята си, парите си, работата си, децата си. Десетилетия наред корупция и грабеж доведоха този край до разруха. Има населени места, където процесът на обезлюдяване е вече необратим и те бавно се превръщат в паметници на престъпленията на политиците ни. И заради това също водим битките си. И прошка няма да има за боклуците разсипали народа и държавата ни.

Ти ли създаде БОЕЦ? Каква е идеята? Какво искате да постигнете и по какъв начин?

Създадох БОЕЦ през 2013г. по време на протестите срещу правителството на Орешарски. БОЕЦ излязохме на първият протест тогава още на 27.05.2013г. От тогава не сме спирали битките си срещу управляващата ни мафия и корупцията. Десетки протести, десетки сигнали, акции и инициативи. През годините натрупахме опит и се учим от грешките си. Анализираме действията си и търсим начините за постигане на резултати. БОЕЦ останахме почти единствената организация, която е активна на терен, сред хората и на площадите. Имаме ясен фокус в действията си – отстраняване на Цацаров, като първа стъпка в борбата с корупцията, реални реформи и работеща съдебна система, отстраняване на мафията от властта, лустрация и декомунизация.  Посланията ни са разбираеми, аргументирани, действията прозрачни и публични. Не се страхуваме и се надяваме, че чрез личният ни пример, излизайки открито в пряк сблъсък с мафията да покажем на хората, че страха може да бъде преодолян.

Търсиш подкрепа къде ли не. Виждаш, че е трудно да се оформи широк и силен фронт. На какво се дължи трудното обединение според теб?

БОЕЦ означава България Обединена с Една Цел. Целта е – гражданите да си върнем държавата. Нужно е консолидиране на силите на будните и непримиримите. БОЕЦ работим в тази посока. Бидейки сами, сме лесни мишени и ни смачкват един по един. Обединим ли силите си, няма какво да ни спре. Преди две години по инициатива на БОЕЦ бе създаден Граждански Конвент – съюз на гражданските организации. Събрахме се с други колеги и сложихме началото. Трудно е, нужна е мъдрост и визия. И безкомпромисност. Чрез нашата активност провокираме и другите да се включват в нашите акции, вкарваме напрежение в системата. Ние също подкрепяме инициативи на други сдружения и организации. Нужни са реални действия и то ежедневно.

Фотограф: Ваня Филипова

На 10 ноември БОЕЦ бяхме пред сградата на европейската комисия в София с искане за командироване на европейски прокурори в България, към които гражданите да подават своите сигнали за корупция, при които нашите институции не са реагирали. Подготвяме и още няколко акции, ще бъде гореща зима.

Как биха се решили тези проблеми?

Много от проблемите сами си ги създаваме. Сами слагаме бариери помежду си, сами се вкарваме в капаните на дебелите, сами пилеем силите и времето си в безсмислени действия. Затова казвам, че ни е нужна стратегия и ясен план. Това ще ни събере и води. Да поставим каузата отпред и всички да се редим зад нея. Често чрез нашите действия тестваме готовността на хората и става ясно, че мнозина са недоволните, а малцина са готовите да излязат открито и да защитават свободата си в битка за справедливост и възмездие. Събираме готовите човек по човек. Един е начинът да преборим мафията – гражданите да осъзнаем силата си и да повярваме, че можем да победим. Да не правим компромиси и да не отстъпваме докато не си подредим държавата. Без ченгета, комунисти и корумпирани боклуци. В България винаги е имало и има честни и кадърни хора, които да поемат управлението, но днес това не са ценни качества, на почит са корумпираните и послушните.

Всеки път, когато те питам дали вашите намерения са политически, все ми отговоряш, че това не е вашата работа. Не ли е това най-естествения път за вас. Да се опитате да отстраните това или тези, които пречат и после вие, примерно с БОЕЦ като политическа сила, да сложите нещата в ред?

Разбира се, че целите ни са политически. Няма по политическо искане от разграждането на една прогнила политико-мафиотска система. БОЕЦ водим своите битки на гражданския фронт и вярваме, че това е начина. Не сме обвързани с нито една политическа партия.  Партии има достатъчно, дори предостатъчно. Няма нужда от поредната партия, а от истинско гражданско общество, организирано и реагиращо на всяка неправда. Имаме своите инструменти да принудим политиците да изпълняват нашите искания, без да участваме пряко във властта. БОЕЦ не се борим за властта, а да отстраним мафията от властта. И дори след това постигнатото ще трябва да бъде отстоявано всеки ден, защото злото само чака народът да заспи…

Вие търсите справедливост и не ви е страх от протести и конфронтация. Не го криете, което е интересното. Може би и затова името ви е БОЕЦ.

Бойци срещу мафията, точно това сме. И не сме сами. Готови сме да водим битките си докрай и никога да не се отказваме. Обявяваме своите акции публично, реализираме ги и показваме какво сме направили. Прозрачно и открито. Сега стягаме Голямото. Редим стъпките си, организация и стратегия. Събираме съмишленици и съратници. Всеки ден бездействие ни струва скъпо, освен милиони откраднати, бездействието ни коства и хиляди прокудени българи всяка седмица. Младите бягат, а оставащите тук губят вярата си, мечтите си, надеждата си. Не можем повече да търпим мафията да убива народа и държавата ни. Ще излезем в пряк сблъсък, защото се борим за живота си, за страната си, за свободата си. Дебелите знаят, че края им наближава и затова стават все по нагли и агресивни. Страхът им няма да ги спаси. Ще плащат за всяко престъпление, за всеки откраднат лев, за всеки съсипан човешки живот, за всеки прокуден българин, за десетките години грабеж и разсипия, за обезлюдените ни села и осиротялата ни земя. Няма вечни диктатури, само стремежът на човек към свобода и справедливост е вечен!

Посочваш открито и смело имената на управленците, заради които сме още най-бедната и най-корумпирана страна в ЕС. Не те ли е страх?

Знам, че тях ги е страх и страхът им прозира през действията им. След всяка наша акция стават все по-агресивни и все по-нагли. Знам, че осъзнават, че краят им е близо и са готови на всичко за да запазят властта си.

 

Борисов и Пеевски са минали границата и за тях изборът е – или да държат властта на всяка цена, или тотален срив на цялата им прогнила мафиотска система на управление. Цацаров е само инструмент за тях за да пазят властта си. Между тях самите също има напрежение, защото ресурсът намалява, външният и вътрешният натиск се увеличават.

Борисов ще се опита да се освободи от Пеевски и това ще е края му, това ще е началото на жестока политическа и икономическа криза. Ще хвърлят държавата в хаос, за да се опитат да спасят кожите си и да унищожат противниците си. Но хаосът и анархията не са решения, те не дават отговори, те са хранителната среда на мафията.

Гражданското общество трябва да вземе инициативата и ние от БОЕЦ вярваме, че имаме силата да редим събитията и да не позволим отново да бъдем излъгани. Блатото трябва да бъде изринато до дъно и всеки да плати за престъпленията си. И тогава ще почнем да си редим държавата на чисто и здраво, без ченгета, комунисти и мутри.

Страхът може да бъде преодолян, важното е да не се отказваме и да водим битките си до край. Обречени сме да победим!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ивайло Илиев. Граждани срещу произвола на ЧСИ

  • Премахване на частното съдебно изпълнение, като противоконституционно.
  • Отстраняване на корумпираните магистрати от съдебната система и замяната им с млади , амбициозни и неопетнени юристи.
  • Създаване по румънски модел работещ Антикорупционен орган с големи правомощия.
  • Тотален граждански контрол над правосъдната система и незабавна реакция от гражданските организации при скандални случаи.

По повод Деня на народните будителите искам да представя съвременен такъв. Казва се Ивайло Илиев. От него научих, че големите теми, за които постоянно говорим по телевизията и по социалните мрежи, като корупция, съдебна реформа, бежанци и ЕС, не са темите, от които се вълнува народът… Докато някой не обясни на обикновения гражданин, че именно корупцията и неработещата съдебна система водят до болката и драмите, които касаят него лично. Чак тогава народът масово почва да се интересува от борбата срещу корупцията и реформата на съдебната система.

Голяма част от населението страда от лични трагедии, за които всички знаем, обаче никой не говори. Защото всяка отделна трагедия сама по себе си е малка. Но сумарно тези лични драми, които удрят в един момент почти всяко семейство в България, са в пъти по-големи от цялата корупция и кражба в България взети заедно.

Говорим за хората, които са били жертва на абсурдите в българското здравеопазване или за тези, които са теглили един бърз кредит, примерно да се оправят именно в джунглата на здравеопазването и които не успяват да ги върнат в срок. Накрая връщат тройни суми или апартаментите им се продават.

Запознайте са с Ивайло Илиев, председател на Сдружение „Покана за доброволно изпълнение“ в защита на тези от нас, които страдаме от произвола на частния съдебен изпълнител или т.н. ЧСИ-та.

Всичко започна като лична битка. Не е тайна, че Ивайло загуби много и от инженер-бизнесмен стана по принуда самоук юрист. Със зъби и нокти  брани това, което му остана, но чудовището, с което се бори има пипала навсякъде: в съдебната система, полицията и политиката. Единственото, което може да спаси Ивайло и стотици хиляди като него, е общ фронт и лавина от жалби и протести.

Хората трябва да знаят, че по принцип много изпълнителни дела могат да бъдат съборени в съда като нищожни, но почти нито един длъжник в държавата не знае правата си. От две години Ивайло споделя по всеки възможен начин своите опит и знание. Постовете и видеата му във фейсбук се споделят десетки хиляди пъти. Очевидно болката е голяма навсякъде.

Не знам. Не съм порок, но имам предчувствие, че битката на Ивайло има потенциал да бъде неочакван, но фатален удар за ламята, която управлява страната ни вече от 3 десетилетия.

Ще видим, но със сигурност 2018 ще бъде интересна година.

Патрик Смитьойс.

Ивайло Илиев е роден през 1960 г в град Лом.

През 1981 г.  завършва висше военно училище „Васил Левски“ в град Велико Търново със специалност инженер. До 1992 г. служи като офицер в армията на град Видин в школата за шофьори. Напуска по собствено желание и започва частен бизнес. През 1996 г. се премества да живее и работи в София и влиза в бизнеса с недвижими имоти и резервни части за автомобили. От 2010 г. започват проблемите му с банките, лихварите и ЧСИ-та. Води десетки дела за защита на гражданските си права и имотите на дружествата си. Като потърпевш от несправедливата съдебна система става учредител и председател на Сдружение „Покана за доброволно изпълнение“, което има за цел колективна защита за подобни потърпевши от ЧСИ.

Запален скиор и ценител на рок музиката. Има бревет за хеликоптер и за малки лодки.

Щастлив баща на две дъщери и дядо на две внучки.

Препоръки и съвети от теб какво да направи човек, когато ЧСИ му чука на вратата ще има в края на интервюто. Нека първо да разберем за теб и твоята кауза. Подозирам, че си потърпевш от една или друга финансова драма, така ли е? Моля, разкажи какво те е накарало да се занимаваш с каузата Граждани срещу ЧСИ и да учредяваш Сдружение в нейно име.

Лично съм потърпевш от банковата система и имотната мафия и хората не трябва да се срамуват, че са длъжници- ние сме няколко милиона българи.

Историята започва от 2010 г., когато беше обявен моят кредит за предсрочно изискуем от Юнион Банк. Глобалната финансовата криза достигна България с пълна сила и подпомогна невъзможността да върна кредита в срок. Въпреки молбата ми да се преразгледа срокът на кредита, банката в закрит съдебен процес се снабди с изпълнителен лист и се обърна към частния съдебен изпълнител (ЧСИ). Същият ЧСИ  в лицето на Ренета Милчева в грубо нарушение на закона наложи възбрани и запори върху всички фирми, сметки и имоти, без да ги индивидуализира.

От там тръгнаха всичките ми мъки, като в последствие кредитите ми станаха изискуеми и необслужваеми. Правих всичко възможно да продам имотите и да върна кредитите, но не успявах. Опитах се и да продам проектите, които бях разработил за жилищните комплекси, единият от който  е 200 000 кв. м. РЗП. Тогава не осъзнавах ,че попадам в ръцете на банкерско-имотната мафия.

След като водих дълги години дела, установих че съдебната мафия разпростира пипалата си във всички сектори на държавата и аз самостоятелно няма да мога да успея. По тази причина реших да потърся съмишленици, с които да учредим организация и да се борим колективно.

Фотограф: Ваня Филипова

Присъствах на среща с един мъж на около 55 години, който предишния ден беше погребал съпругата си… беше починала от рак. Разказа ми, че жена му се е разболяла от стрес заради дълговете на семейството им, впоследствие тяхната къща беше продадена от ЧСИ, когато тя лежеше терминално болна. Това е грешка, нали? Някакво изключение. Подозирам, че заемодателят и ЧСИ-то не са знаели?

Този случай не е изключение, такива има безброй в страната ни, с които лично съм запознат. От страна на банките и ЧСИ не може да се очаква никакво съчувствие и разбиране, поради това, че те са безконтролни, алчни и ги интересуват единствено парите, а не човешките съдби.

Относно това, как банките се контролират от БНБ, имаме пресният пример на фалирането на КТБ. Там пролича цялата корупционна схема и умишленото безхаберие  на държавата.

Относно ЧСИ, на лични срещи с министъра на Правосъдието ми беше казано, че те на ден получават по 20 жалби срещу ЧСИ, но в дисциплинарния съвет към камарата на ЧСИ, те имат 1 глас, а ЧСИ – 2 гласа. И е почти невъзможно да наказват ЧСИ, независимо от грубите нарушения на закона, които видимо правят.

Освен това, с предоставените възможности, с които разполагат да уреждат свои хора с апетитни имоти на безценица, ЧСИ са превзели и съда и прокуратурата заедно с полицията. Продавайки един имот, например на 1/10 част от цената, те автоматично правят купувача ако не милионер, то поне прилично богат, поради възможността същия имот да бъде продаден с огромна печалба.

На такава корупционна схема малко хора могат да издържат. Особено при отработена схема, който веднъж е намазал филията, повтаря, а някой вече е и активен участник в такава престъпна организирана група.

Няма ли такъв закон, че да не могат да продават единственото жилище на българско семейство?

Има такъв закон, но той много умело се заобикаля, като се използват учредените ипотеки.

Въпреки че, за придобиване на едно жилище, всеки, който тегли кредит от банката, участва с не по-малко от 25 % собствено участие за придобиване на жилище, дори и след изплащане на почти половината от сумата, когато опрат до ЧСИ, той продава жилището на цената под остатъка на дълга, което не е човешка постъпка.

Позволи ми да направя с теб една калкулация, за да стане ясно на хората как набъбват лихвите, наказателните лихви и таксите на банката, на ЧСИ-та и разни други съдебни или несъдебни инстанции.

Приеми, че съм обикновен човек, с редовна работа. Взимам 700 лева чисто. Съпругата ми докарва още 300 лева. Семейният ни бюджет е 1 000 лева. Имаме едно дето. Живеем в двустаен апартамент в София. Случва се нещо и ми трябва 6 000 Лева. Тегля бърз кредит, но след първите вноски, осъзнавам, че не мога да се справя с останалите 5 000 лева. Моля кажи ми – при какви условия дават бързите кредити, колко са лихвите и какво се случва от тук нататък, ако 5-те хиляди лева не мога да ги върна?

Бързите кредите са на лихва от над 10 процента и са с особено високи наказателни такива. В момента, в който не можеш да върнеш 5 000 лева, обикновено не се обръщат към теб да преструктурирате кредита, а директно се обръщат към съда.

Съдът в срок от 3 до 5 дни, /забележи колко бързо може да се произнесе българският съд! / се произнася в 99 % от случаите в полза на заявителя и там разноските са по следния начин: сумата от 5 000 е вече с наказателни лихви, които обикновено са над 1 000 лева, в някои случаи стигат до 5 000 и повече. Да предположим че сумата е вече 6 000, държавната такса е 2 процента – 120 лева, обикновено фирмата за Бързи кредити си начислява към съда юрист консултско или адвокатско възнаграждение, което започва от 300 лева и може да надхвърли 1 000 лева. След като се снабди с изпълнителен лист, фирмата за Бързи кредити, винаги се обръща към ЧСИ, който започва да начислява своите собствени разноски, а те започват обикновено от 250 лева, ако се налага възбрана само на една сметка. Обикновено ЧСИ налага възбрана във всички банки, които са около 30, и така по 15 лева на възбрана –  стават още плюс 450 лева. Освен това отново се начислява адвокатски хонорар или юрист консултско възнаграждение, което е от  300 до 1 000 лева.

Така че дългът вече става над 8 000 – 9 000 лева. И това е според скромните разноски, защото могат да бъдат и много по-големи.

Освен всякакви мутрински фирми (мутри Адидас и мутри с бели якички) има доста банки, които се занимават с такъв тип кредитиране. Малко суми срещу високи лихви. Даже една от най елитните банки в света, BNP Paribas, купи JETCREDIT преди години и с цялото им добро име дори сред лидерите на пазара в България. Във Франция, от където е BNP Paribas, по същия начин ли оперират?

Категорично не! Във Франция има закони и никой съдебен изпълнител не може да си помисли ,че може да злоупотребява с правата си. Тук, при нас в България, поради огромната корупция, включително и в съдебната система, почти всички банки използват този механизъм за натрупване на огромни печалби.

Официалните печалби на банките за миналата година са почти 1 млрд. лева, а неофициалните на най големите мошенически банки са десетократно по-големи. Към това, като се прибави, че банките придобиха на безценица и най апетитните имоти, може да си представим за какъв пладнешки грабеж става дума. Както и  за незаконно преразпределение на лично, фирмено и национално богатство.

Не ли е редно да има строг таван за лихвите в България. Таван за основната лихва със всички скрити разходи? При положение, че парите на световните пазари струват по малко от 1% годишно за по-големите играчи, 8% или 10% максимална лихва не е ли достатъчно?

Пазарът на кредити в България е монополизиран и лихвите падат едва при крайна необходимост. Когато няма кой да раздава лихви на ниски проценти, лихвите остават необосновано високи за всички. Просто банките така се договарят, поради предоставените им възможности, т.н. картел.

Опиши, моля те, какви са според теб в момента проблемите в изпълнителните процедури и как можем да ги оправим?

Тази седмица народните представители се опитаха да оправят проблемите с промените на Граждански Процесуален Кодекс – ГПК,  но извършиха само една козметика и промениха минимално някой от членовете в ползва на длъжниците, но никакъв реален резултат няма да бъде постигнат в обозримо бъдеще – те нямат такава цел.

Иначе проблемите в изпълнителното производство са огромни и основата им произтича от недобре написания закон и най-вече от пълната безконтролност на ЧСИ от корумпирания български съд. Всички сигнали, които се отправят към прокуратурата с малки изключения, не водят до никакви резултати. Омбудсманът Мая Манолова, вместо наистина да си върши работата като защитник на гражданите, симулира активност и прикрива огромните проблеми.

Показателен е случая, в който госпожа Манолова обещава  пред камерите на национална телевизия да се заеме със случая на Диляна Маркосян, чието семейство остава на улицата заради обиден кмет, обаче ангажиментът на Мая Манолова приключва след изгасването на тв камерите. Потърпевшата от произвола на българското съдийство Диляна, вследствие на обещаното й в ефир, многократното търси контакт с омбудсмана, но обещаното остава в студиото, където на практика Манолова си направи личен пиар…

Главният съдебен инспектор на републиката, Теодора Точкова, категорично отказа да се занимава с въвеждането на европейското законодателство и наказването на корумпираните съдии.

Цацаров умишлено не контролира подчинените си прокурори, Камарата на ЧСИ не е Камара, а е Камора (бел. ред.  неаполитанската мафиотска организация) и не прави нищо за контрола на недобросъвестните ЧСИ-та. Президентът не се занимава с тези проблеми, парламентът отказва да вземе отношение към проблемите на техните избиратели, така че надежда няма отникъде.

Може би само съдът в Страсбург, европейският парламент и европейската комисия имат сила за справедливи действия и решения срещу произвола в българското съдийство. Но това удря по джоба на нас, българските граждани.

Затова най-сигурното е да вземем нещата в свои ръце и да се борим заедно докрай за правата си.

Сега, ако си ЧСИ, твоята работа е да събираш пари от хората. Неприятно е, но който взима пари на заем, някой ден трябва да ги върне. Предполагам, че не всеки ЧСИ е безскрупулен нещастник. Има ли начин при сегашното законодателство ЧСИ да си върши работата по един елегантен и хуманен начин? Имаш ли такива примери от твоята практика?

Категорично не! Не познавам и не съм чул за хуманен ЧСИ. Ако иска дори някой да бъде законен и човешки, гилдията го изхвърля!

Какво може да направи един човек, който в момента има дългове, но няма как да върне парите по предварително уговорен погасителен план? Вижда, че не може да се справи. Къде да ходи? Какво да прави? На кого да се обади?

Да се опита да преговаря с кредитора си, да търси рефинансиране от друга банка, но да не се обръща към фирми и физически лица лихвари.

Целта на вашето Сдружение е защитата на уязвими от ЧСИ хора в обществото и най-вече да търсите решения за проблемите заедно с правителството. Има ли воля властта да промени системата, или най-малко има ли воля нейни представители да говорят с вас, с цел намиране на решение?

Целта на нашето Сдружение е да запознае гражданите с правата им и да ги брани от некоректни ЧСИ, да им оказва помощ при водене на дела срещу ЧСИ, банки и лихвари, като им предоставя компетентна адвокатска помощ. Към нашата гражданска организация има пет члена юристи с богат опит във водене на дела срещу банки и ЧСИ. Освен с тях поддържаме връзка с поне още 25 компетентни юристи.

Заедно с правителството не може да има разбирателство, поради това че изграденото статукво за тях е удобно. Огромния ресурс от над 25 млрд. откраднати лева, чрез разпределение на лично, фирмено и държавно богатство правят невъзможен всеки опит нещата да се променят само с диалог.

Разговарят с нас само тогава когато има сериозен натиск. И въпреки това, разговорите са трудни, не се постига почти никакъв резултат. Имаме малка надежда след проведения тази седмица разговор с председателя на ВКС Лозан Панов. Обеща съдействие, образуване на тълкувателни дела и извършване на проверка във СРС и СГС за забавяне и некоректно водене на дела.

Присъствали сме на заседания на Комисията по правни въпроси към Народното събрание, където останахме с твърдото убеждение, че тя не желае да пребори лобистката схема на ЧСИ заедно с банките.

Винаги, ако нищо не се решава в полза на хората, народът може да недоволства колективно. Ганди използваше този начин на протест твърде успешно. Заради тази колективна “гражданска непослушност”, Индия стана независима. 

Какво ще стане, ако всички, които имат несправедливи кредити в България просто спрат да обслужват кредита си?

Невъзможно е да стане това в България. Хората за момента мислят индивидуално, всеки за себе си и не са готови да действат колективно. Поне засега.

Прагът на нетърпимост към неправдата е прекалено висок при нас, българите.

Отделно у хората е голям страхът от държавната мафия, към това като се прибави и недоверието към различните политически организации и граждански такива, положителен резултат трудно може да се очаква.

Нещата може да се променят само, ако хората разберем, че от всекиго все нещо зависи. Ние  трябва да се  научим да действаме колективно и да не ни е страх да защитим правата си.

Защото, на другия ден може на вашата врата да почука поредния некоректен частен съдебен изпълнител.

Добре, разбрах. Думата „заедно“ все още не съществува в българския речник. Така е. Но, ако човек реши да действа сам, какво да прави, когато ЧСИ му връчи покана за доброволно изпълнение? Какво може да направи гражданинът? Разбирам, че тематиката е сложна, но изброи няколко конкретни стъпки за такава ситуация.

От момента на връчване на поканата, започва да тече двуседмичен срок, в който длъжникът трябва да вземе решение дали да плати или да възрази. При получаване на документите, длъжника трябва да получи и документите от съда, с които е осъден в закрито съдебно заседание. Поради това,  трябва да провери, дали получава пълния пакет документи, който се състои от следните приложения:

1. Заповед за изпълнение в оригинал (за чл. 417 от ГКП) или заверен препис (за чл. 410 от ГКП)

2. Разпореждане, въз основа на който издадена заповедта – заверен препис

3. Разпореждане с което се допуска незабавното изпълнение на заповедта (за чл. 417 от ГКП) – заверен препис

4. Бланка за възражение.

5. Документите въз основа на  които е издадена заповедта за изпълнение.

6. Съответното съобщение, на гърба на което длъжникът трябва да се разпише.

7.  Заедно с поканата, трябва да се получи и разпореждане на съда, връчването да стане от ЧСИ.

Това е най-важното разпореждане, т.к. срещу него може да се възрази или да се подаде частна жалба, с искане изпълнителното дело да се води от държавен ЧСИ, поради по-ниските разноски.

Ако документите се връчват от ЧСИ, той трябва да ви връчи заедно с поканата:

1. Постановление за възлагане на разноските по делото.

2. Постановление за налагане на възбрани и запори.

3. Самото постановление за образуване на изпълнителното дело.

Липсата на който и да е от посочените по горе документи, ви лишава от възможността да вземете решение как да се държите в този изпълнителен процес и сериозно нарушава правата ви. Поради което много внимателно трябва да  четете всичко,  което получавате.

Къде хората могат  да намерят повече информация?

Ако не сте запознати с правата си, преди да подпишете разписките, се обърнете към адвокат или към нашата организация за разяснение и съдействие. Информация можете да намерете на сайта на нашата организация dlazhnika.org, на страницата ни ГД „Покана за Доброволно Изпълнение“ и групата ни Измамени от ЧСИ във Фейсбук.

ЧСИ са под контрол на Министерството на правосъдието и камарата на ЧСИ и за извършени нарушения от тях може да ги сигнализирате, без да очаквате сериозно съдействие. Жалби може да изпращате и до обмудсмана  Мая Манолова, но ще получавате бланкови отговори, че от нея нищо не зависи. Подобно отношение ще получите и от останалите държавни институции.

Според мен, страшното е не само това, че ти събират 5 пъти повече отколкото трябва. Най-лошото е, че те мачкат, докато те превърнат в човек без самочувствие, затворен в черупката си. Най-ужасното чувство е да си длъжник. Дали тези институции осъзнават, че тази част от обществото ни е парализирано и се чувства като човек втора ръка.

О Боже, та това им е целта! Човек без самочувствие не може да се съпротивлява и да се бори за правата си. Най-трагичното е, че от това са засегнати над 4 милиона българи. Само единици от тях застават с името и достойнството си да се борят с корумпираната съдебна система. Положителното за тях е, че намерихме път да възстановим правата им и незаконно отнетите им имоти. Над 90% от делата по заповедните производства са изначално опорочени и могат да бъдат поправени и спечелени. Желаещите да се борят, могат да използват точно този пропуск безсрочно, ползвайки нашия опит да обърнат делата си в тяхна полза.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Михаил Екимджиев: Сериозни съдебни реформи могат да бъдат извършени само чрез граждански натиск

  • Да се жертва независимостта на прокуратурата, за да се повиши ефективността и отчетността ú пред обществото.
  • Съдебната реформа трябва да е насочена към промяна на персоналния субстрат на съдебната система – нови хора във Висшия Съдебен Съвет, както и нови хора на ключови места в съдебната система.
  • Само постоянен и осезаем граждански натиск може да доведе до сериозни съдебни реформи и до успешна борба с корупцията.

Михаил Екимджиев беше от първите, който заяви, че ще ми помогне с един от проектите ми без пари, само защото смяташе, че каузата беше смислена и важна. Много мъжка постъпка и летящ старт на едно приятелство.

С Михаил сме водили много разговори. В последния основно го „разпитах“ за съдебните реформи, защото много се говори за тях, но не ми беше ясно точно какви са те.

Някои хора смятат, че само директната демокрация или базовия доход ще ни спаси, други се надяват, че сами ще се оправим за нула време, стига да има работеща съдебна система. За радост, Михаил е по-умерен. Той вижда, че проблемите в България са доста по-комплексни. Реалист е и е леко скептичен даже, защото фундаменталните промени в съдебната система изискват промени в Конституцията. За целта 2/3 от депутатите трябва да гласуват за тези реформи, което е немислимо предвид сегашния състав в Народното Събрание.

Освен тази промяна в Конституцията (която скоро няма да стане), говорихме обширно за обществения натиск (който липсва засега), и за ерудирани магистрати (които почти не са останали)…

Обикновено моите срещи с други Свободни ме зареждат с надежда, но определено разговорите с Михаил не бяха от такъв характер…  Излезе, че от 28 години някои сили в държавата системно снижават компетентността и морала в цялата система, с цел пълен контрол върху съдебната власт. Не ви разказвам нищо ново. Така е. Положението е трагично, но по-притеснителното е, че засега липсва реален механизъм за истински “съдебни реформи”, за които един цял народ говори. Не знам дали хората въобще го осъзнават. Малки кръпки – да, може. Но за цялостна промяна трябва първо един грандиозен протест от типа на този през януари 1997г. и после свикване на Велико Народно събрание.

И пак всичко се свежда до въпроса: „Какво може да накара цял един народ, още един последен път да излезе на улицата на мега протест?“ Протестът, който може да промени бъдещето на България завинаги…

Всеки път, когато възниква този въпрос, си мисля за последния протест на Слави, известният Слави Трифонов, със стотици хиляди фенове. Седнал на един сгъваем стол в дъжда пред парламента, с десет човека около него. Девет от тях викат “Оставка” или нещо от сорта, а десетият държи чадъра над главата на най-известния бунтар в държавата.

Патрик Смитьойс.

Михаил Екимджиев е роден на 5 юни 1964 година в град Тетевен. През 1982 г. завършва гимназия „Георги Бенковски“ в родния си град. През 1989 година завършва специалност „Право“ в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е 1 година като прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. Управляващ съдружник е в Адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“. Като адвокат е обучаван по линия на Съвета на Европа и Дирекцията по правата на човека и Адвокатската колегия в Страсбург. През 1997 година основава и оглавява „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, която се утвърждава като една от водещите неправителствени правозащитни организации в страната. Адв. Екимджиев има над 200 спечелени дела срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Много от тях представляват прецеденти, довели до промени в българското законодателство. През 2012 година Михаил Екимджиев печели поредното си дело срещу държавата за свръхупотреба на полицейска сила в операция срещу Тодор Тодоров – Чакъра от 2003 година, ръководена от настоящия български премиер Бойко Борисов.

Един от най-безкомпромисните критици на главния прокурор С. Цацаров.

Женен, има 6 дъщери.

Как трябва да се подходи при една съдебна реформа, за да се ликвидира корупцията в отделните власти в държавата?

Няма еднозначен отговор на този въпрос. Затова трябва да разберем първо историческия и политическия контекст, в които се правят опитите за реформи на съдебната система. Съдебната система и правораздаването бяха функции на партийното ръководство до 1989 г. Нямаше независим съд, комунистическата партия имаше ръководна роля и всички по-важни дела се решаваха практически от партийните ръководства.  Повечето съдии и прокурори бяха подбрани и проверени кадри на комунистическата партия, а партийните лидери прилагаха понякога т.нар. „телефонно право“  – обажда се председател на партийния комитет и казва: тука има едно дело, трябва да го решите по този начин.

Май тази практика се прилага и в настоящия момент..?

За съжаление, този подход се запази и след промените, въпреки че на хартия беше написано в Конституцията, че България е правова държава, че съдиите са независими и т.н. Какво се случи обаче? Първо в началото на 90-те години беше направена чистка на съдии и прокурори, които бяха освободени от първия Висш Съдебен Съвет (ВСС), доминиран от представители на Съюза на демократичните сили – основен политически опонент на БСП по това време.

Това добронамерен ход ли беше или симулация?

Тази чистка беше необходима, но на мястото на компрометираните, идеологически обременени кадри трябваше да дойдат млади, независими и кадърни хора. Между другото, аз завърших Софийския университет точно през 1991 година и се оказах в съдебната система точно през този период. Тогава много от старите кадри бяха заместени с млади, но те не бяха нито най-кадърните, нито най-независимите. Напротив – по шуробаджанашки начин бяха напълнени съдилищата със „свои хора“ – по роднинска или партийна линия. От тогава до сега се извършва последователна негативна селекция в съдебната система. Там биват внедрявани зависими и некадърни хора, защото конкурсите са нагласени, защото само зависимите и некадърните правят бързо кариера в съдебната власт. Всяка политическа власт правеше възможното да набута в съдебната система свои протежета.

Резултатът е, че в съдебната система са внедрени много политически поставени и икономически обвързани магистрати, които така са се овъртолили в лобита и зависимости, че вече не помнят кой на кого е протеже. Те не работят за правото, а за икономическите интереси за този, който им обещае повече. Затова сега съдебната ни система е толкова корумпирана и неефективна. Тя е отрицание на това, което трябва да бъде. По дефиниция всеки съдия е автономен съд. Той трябва да бъде с интегритет, ерудиран и независим – а в България е точно обратното – много от магистратите са некадърни и занемарени професионално. Съдиите и прокурорите, които дават облика на съдебната система в България, са услужливи на политически сили и на икономически интереси.

Какво трябва да се случи, за да се промени това?

Идеята за съдебна реформа, така както тя беше дефинирана през последните години от Съюза на съдиите в България, от новата партия на Христо Иванов – „Да България“,  беше да променим начина на формиране на ВСС така, че в него да попаднат повече смислени хора. От тук нататък ВСС става своеобразен филтър за приемане в съдебната система само на почтени и ерудирани съдии и гарант за тяхното честно кариерно  израстване. За съжаление тези, които вече са в съдебната система, много трудно могат да бъдат елиминирани, защото те са практически несменяеми. За да бъдат отстранени са нужни доказани тежки професионални и морални нарушения. Затова беше толкова ожесточена битката за ВСС, защото той взема ключовите решения за това кой да стане съдия, кой да стане административен ръководител на даден съд и прокуратура и чрез него политиците, а и мафията да контролират цели съдебни райони. От председателите на съответните съдилища до голяма степен зависи разпределението на делата. Те могат да влияят неформално и при кариерното развитие на подчинените си – кой в кой състав да отиде, кой да стане зам.председател, шеф на отделение и т.н.

Беше много важно да се разделят двете колегии на ВСС – на прокурорска и съдебна и тази първа стъпка вече е направена. Преди във ВСС имаше такъв парадокс, че ако някой съдия стане антипатичен на главния прокурор, защото например оправдае някой много важен за него подсъдим, главният прокурор можеше да поиска дисциплинарно наказание за него. Чрез прокурорите в единния ВСС, прокуратурата можеше да упражнява тормоз по отношение на съдиите. Затова първата стъпка беше той да бъде разделен.

В момента не е възможно да се манипулират съдии, така ли?

Възможно е, но не е толкова лесно, колкото беше, когато имаше прокурори в общия ВСС и няколко прокурори в него можеха да вземат решения за дисциплинарни производства срещу съдии. Сега тези решения се взимат от съдийската колегия на ВСС, в която прокурорите не могат толкова пряко да се бъркат, колкото преди.

Втората стъпка беше ВСС да бъде избиран пряко. Там има квоти – част от съдиите и прокурорите се избират от своите колегии, друга част се избира от Народното Събрание (НС), председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и главният прокурор са членове по право на ВСС и се назначават с указ на президента.

Важно беше броят на съдиите във ВСС, избрани от съдии, да бъде по-голям от този на съдиите, излъчени от НС, които най-често са издигнати от партийните централи.

Това означава ли, че съдиите, които имат право да избират съдии за ВСС, са по-независими и обективни в избора си?

Въпреки негативната селекция, за която говорех, има немалко съдии, които са почтени и оцеляват в сянката на корумпираните. Важно беше да се минимизира ролята на председателите на съдилища, защото досегашният избор на членовете на ВСС, които трябваше да бъдат излъчени от съдебната система, ставаше на т.нар. делегатски събрания. Тоест от всеки съдебен район съдиите си избираха делегати, които гласуваха за членове на ВСС. А делегати най-често ставаха протежета на председателите на съответните съдилища. Това беше другата важна точка, която трябваше да се атакува на законово ниво. Това беше също преодоляно, чрез прякото гласуване за членове на ВСС от магистратската общност.

Кой направи тази промяна?

Натискът беше на Реформаторския блок по време на миналото управление, лично Христо Иванов, и Меглена Кунева също имаха принос за тази промяна. Разбира се, имаше и осезаема подкрепа от Европейската Комисия – без тази решаваща подкрепа и политически натиск, промените не биха се случили. Сега част от хората в новия ВСС са избрани пряко от своите колеги и се ползват с най-голямо доверие. Затова се очертава новият ВСС, макар да не е с революционен профил, да бъде далеч по-смислен и независим от предходните.

Тоест сега Вие сте по-обнадежден отколкото преди?

Обнадежден съм, защото някои промени все пак бяха направени. Разбира се, хората около главния прокурор – протежетата на Пеевски и на Бойко Борисов запазиха голяма част от позициите си, но все пак докато в предишния Висш съдебен съвет имаше двама–трима дисиденти, които се противопоставяха на лобито на Цацаров, сега читавите съдии ще бъдат поне половината от съдийската колегия. В прокурорската не ги знам, но там те просто козируват на Цацаров.

Така чрез промяната в състава на ВСС може да се промени кадровият състав на съдебната система, а оправим ли нея, тя ще повлияе позитивно на цялостния обществен живот и развитие на България.

Доколкото разбирам, за да се осъществят съществени съдебни реформи, които засягат не само кадровия състав на съдебната система, е необходимо да се свика Велико народно събрание. Доколко и как това би било възможно?

Проблемът с това изискване за свикване на Велико народно събрание произтича от едно решение на Конституционния Съд (КС), което реално бетонира статуквото в съдебната система. КС реши, че и най-малкото разместване на детайлите в съдебната система представлява промяна във формата на държавното управление. Логиката на Конституцията е: ако ще се гласува дали да сме монархия или република, добре, нека това да бъде решено чрез Велико народно събрание или референдум. Ако ще се гласува дали прокуратурата да е в съдебната или в изпълнителната власт, нека и затова да се свика Велико народно събрание. Но промени по въпроси като продължителността и непрекъснатостта на мандатите на главния прокурор и членовете на ВСС, които са фрагментарни, би трябвало да се решават от обикновеното народно събрание.

Тоест само граждански натиск, насочен към ново решение на КС, може да накара КС да преразгледа това тълкуване, дадено преди много години.

Едва ли КС ще го направи, защото настоящата ситуация обслужва интересите им. Няма ли по-висок орган от КС?

Няма. Другият начин е обикновеното народно събрание да поеме риска и да вземе тези решения отнасящи се до съдебната реформа, но е възможно КС да ги обяви за противоконституционни. Все пак е възможно КС да разгледа проблема и от друга перспектива и да каже: тълкуването, което дадохме преди близо 20 години, се отнасяше за онзи период, в който например се страхувахме да не би комунистическата партия да направи опит за реставрация на тоталитарния режим. Единствен коректив срещу такава опасност би била само независима и непоклатима съдебна система. Тогава за нас беше важна стабилността на съдебната система, но сега наш приоритет е нейното реформиране.

За съжаление, немалка част от конституционните съдии са политически назначени и зависими от партийните централи. Там просто се знае кои са хората на БСП, ГЕРБ или ДПС.

Добре, ако приемем, че конституционните съдии в момента не са заинтересовани от някакви сериозни съдебни реформи в страната, как може да се проведат такива?  

Чрез обществен натиск. Конституционните съдии са хора и при доминация на определено обществено мнение за промяна, те може да променят позицията си. Колкото по-силен е натискът – говоря за натиск чрез медии и публикации, дори за уличен натиск, шансът да се стигне до тази промяна е по-голям, защото съдът има функция и на отдушник на социалното напрежение. Ако това напрежение ескалира твърде много, и КС не вземе адекватни решения в съответствие с обществения интерес от справедливост, може да се стигне до гражданско неподчинение.  Между другото, преди да организира революцията в Куба, Фидел Кастро, като млад тогава адвокат, сезира кубинския конституционен съд с искане да обяви за противоконституционно правителството на Батиста. Съдът дори не разглежда жалбата и за Кастро не остава друга възможност, освен въоръжената съпротива, довела на власт комунистите, които все още управляват и досъсипват Куба.

Всъщност българските граждани все още не са осъзнали колко много сила и власт имат, а не ги използват…

Ние нямаме съзнанието за сила и власт, защото нямаме добър исторически опит, който да дава добри примери за гражданско неподчинение. Правото на законна съпротива срещу властта е признато още през 1215 година в Магна Харта. С нея тогавашният английски крал Джон признава на духовниците и на аристокрацията право да упражнят сила, ако той или неговите съдии не спазват Хартата. По-късно Джон Лок развива идеята за легитимното гражданско неподчинение, когато е нарушен общественият договор. Ако държавата и нейните институции не изпълняват задълженията си, хората имат право, чрез неподчинение, силово да възстановят обществения договор и да принудят държавата да спазва своите задължения. За съжаление, в България нямаме добър исторически опит с това. Ние не сме имали нежни революции като в Германия, Чехия или Полша. Тук имаше вътрешнопартиен преврат и след това едно много неустойчиво, съпроводено с лашкане от едната крайност в другата, обществено развитие. За разлика от французите или поляците, ние не сме осъзнали силата на народа като Суверен.

С три думи – как се свиква едно Велико народно събрание?

Великото народно събрание се състои от 400 народни представители и се свиква с определена цел и мандат.  Приема нова конституция, решава въпроси за изменение територията на Република България, ратифицира международни договори, решава въпроси за промени във формата на държавно управление и устройство. Това е чл.158, ал.1, т.3. от Конституцията.

Обикновеното народно събрание решава дали да се произведат избори за Велико народно събрание с мнозинство от 2/3 от общия брой на народните представители.

Друг начин за свикване на такова Велико народно събрание няма ли, например от президента?

Президентът само подписва указа и насрочва дата за избори на Велико народно събрание в тримесечен срок от решението на обикновеното народно събрание.

Единственият начин в такъв случай остава чрез упражняване на обществен натиск…

Да. За да се случат сериозни съдебни реформи по законен път – трябва настоящото НС да вземе решение за свикване на Велико народно събрание, и то да отмени необходимостта да се свиква Велико народно събрание чрез промени в Конституцията. И оттук нататък конституционните промени да се правят от обикновеното народно събрание, да речем, с квалифицирано мнозинство от 2/3.

За какви конкретни промени става дума?

Една от промените е прокуратурата да премине в изпълнителната власт. Настоящият модел повелява прокуратурата да бъде независима. Прокуратурата обаче започна и не спря да търгува с тази независимост, поставяйки се в услуга на една или друга политическа партия, на мафиотски организации, на хора като Пеевски и т.н. За тези вече 26 години от приемането на новата конституция, прокуратурата показа, че много добре консумира и осребрява тази независимост в името на частни интереси. Тя просто поставя в зависимост хора от властта и започва да ги рекетира. В същото време, когато правителството, да кажем, не изпълни обещанията си за успехи в борбата с организираната престъпност, правителството винаги казва: „Ние сме с вързани ръце, защото битката с престъпността зависи от прокуратурата, а тя е независима“. Когато същият въпрос се постави на прокуратурата, тя казва: „Ние сме независими, не сме длъжни да ви се отчитаме, защото главният прокурор не е избиран от хората“. Затова по-малкото зло е прокуратурата да бъде в изпълнителната власт. Там тя ще бъде фактически и юридически зависима от нея и ще споделя отговорността на МВР за провалите в битката с престъпността и корупцията. Министър председателят ще може да сменя главния прокурор, ако се провали. Моите опоненти казват: „Да, но тогава тя ще бъде още по-зависима. Премиерът ще може да накара главния прокурор да образува дела срещу хора от опозицията“. Но главният прокурор и сега го прави, но сам избира на кого да служи и от кого да бъде зависим съобразно политическата и икономическа конюнктура.

Но нали накрая съдиите решават дали някой е виновен?

Да, но някои съдии се страхуват от прокурорите, защото те могат да ги преследват, подслушват и изнудват. Не е толкова лесно да си независим от прокуратурата. Моята теза е, че след като прокуратурата за 26 години не показа, че иска и че може да бъде независима, редно е поне зависимостта ú да бъде институционализирана, да се формализира, за да се знае, че нейните провали са провали и на премиера, и на правителството.

В много държави е така. Според мен и в Холандия е така.

В повечето държави е така. Ние сме най-близо до италианския модел. Затова и Италия има неефективно правосъдие и сходни проблеми с прокуратурата.

Някои хора предлагат паралелна институция – антикорупционен орган, който да се ръководи от независим прокурор. Да има двама  прокурори, които да могат да се разследват един друг.

Има много различни форми. Всичко зависи как конкретно ще бъдат балансирани и уредени правомощията на тези институции. Сега ние много харесваме румънския модел. Но скоро излезе информация за грандиозен скандал, при който точно Лаура Кьовеши, ръководеща специализираната им прокуратура,  е уличена в злоупотреба с власт, че е разпореждала на подчинените ú прокурори да образуват дела срещу премиера, срещу министри и т.н. Така че въпросът е всяка конкретна държава да намери свой подход как точно да регламентира правомощията на прокуратурата. Важно е тя и особено главният прокурор да подлежат на отчетност пред хората и при несправяне да бъдат отстранявани.

Сега дори главният прокурор да извърши атентат срещу президента в центъра на София, няма кой да го арестува, защото той може да отмени постановлението за задържане и за повдигане на обвинение на всеки друг прокурор. Само граждански арест може да бъде осъществен спрямо него. Полиция и прокуратура нямат право да го докоснат, арестуват или разследват, защото той може да отмени всеки техен акт, насочен към него.

Този вариант, който предлагате – прокуратурата да бъде част от изпълнителната власт –  това означава от една страна, че те ще бъдат по-отговорни, най-вероятно могат да бъдат и отстранени, но от друга страна – няма да посмеят да заведат дело срещу министри, които са корумпирани.

Признавам, че това ще бъде така, но то и сега е така, само че зависимостите са разнородни, трудно доказуеми и изменчиви. Сега ние реално не знаем от колко различни политици и паралегални фактори е зависим главният прокурор. Знаем, че е зависим от Пеевски, от Борисов и т.н. Затова, институционализирайки тази зависимост, ще се знае по закон от кого е зависим, пред кого се отчита и как се измерват успехите и провалите му.

Всъщност това е предложението, което евентуално трябва да обсъди едно Велико народно събрание, нали?

Това е моята идея. Аз предпочитам в прокуратурата да има отчетност и да е ясно, че ако правителството се провали в битката с престъпността и корупцията, за това ще са виновни и министърът на вътрешните работи и главният прокурор.

И да бъдат отстранени съответно…

Примерно.

Може ли това да стане с решение на народното събрание, ако е одобрено от Конституционния съд?

Теоретично е възможно, практически е много малко вероятно, ако не се получи много категоричен и осезаем граждански натиск.

Нали премиерът Борисов, новото правителство и вицепремиерът  по правосъдната реформа Екатерина Захариева прокламираха основно съдебна реформа в предизборната си кампания, а сега всичко сякаш замря, нищо не се прави… Защо?

Те казват следното: хайде да не се занимаваме с ВСС, с конфликтите Лозан Панов – Цацаров, защото народът не се интересува от техните ежби. Дайте да променим процесуалните закони – това е „същинската“ съдебна реформа.

Това обаче е погрешна формула, защото съдебната власт и нейното функциониране са единствената зона, в която процедурните правила не са по-важни от хората, които ги прилагат. Защото никой извън съдебната система не контролира дали съдиите стриктно спазват тези процедурни правила. Тоест същите корумпирани съдии, дори при брилянтни закони, могат да не ги спазват или да ги прилагат перверзно. Единствената негативна последица, е по-горната инстанция да отмени съдебния акт, без да има каквото и да е персонално наказание или съд за нарушителя. Процедурите са решаващи в изпълнителната власт, защото прокурорите и съдиите ще следят дали министри, кметове и шефове на агенции спазват стриктно тези правила. Спазването на процедурните правила в съдебната система зависи само от хората, които са натоварени с тяхното прилагане, а това са самите съдии, които имат имунитет и никой не може да ги съди за действие по служба. Ето защо качеството на правосъдието зависи много повече от професионалния морал, ерудицията и волевия контрол на магистратите, а не толкова от формата на законите. Затова се връщам на това, което и Моника Маковей беше казала: „В съдебната система хората са най-важни, поставете подходящи хора на правилните места и те ще преобразят системата, а тя ще оправи цялата държава“.

Възниква автоматично въпросът: това опит на настоящото правителство да отбие номера ли е?

Да. Това е пускане на мъгла и имитация на съдебна реформа, при която мафията и нейната държава ще си запазят корумпираните съдии, лостовете за политическо и икономическо въздействие и в същото време ще променят нещичко в процедурите, които ще бъдат спазени само от тези съдии, които и без това ги спазват. Доказателство за лицемерието на властта са проектозаконите за изменения в Административнопроцесуалния кодекс, в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, които чевръсто минаха на първо четене в Народното събрание, без обществен дебат, в последните часове преди лятната почивка на Народното събрание. Тези изменения са сериозна заплаха за основните права и свободи на гражданите. Явно истинската цел на съдебната реформа на ГЕРБ е тяхното ограничаване. Има един хубав израз, илюстриращ безсилието на процедурните правила спрямо магистратите: „Няма лоши закони, има лоши съдии“. Тоест, и най-лошият закон, когато бъде тълкуван и прилаган от независим и ерудиран съдия, може да бъде хуманизиран, европеизиран и очовечен. И обратното – и перфектен закон, попаднал в ръцете на некадърен или корумпиран съдия, може да се превърне в своето отрицание.

Затова пак наблягам: съдебната реформа трябва да е насочена към промяна на персоналния субстрат на съдебната система – нови хора във ВСС, нови хора на ключови места в съдебната система и оттам бавно и полека, за 20 години, да се промени нейния качествен състав и ефективността ú.

Какво мислиш за опитите на Лозан Панов да настоява за провеждане на реформа?

Приветствам позицията на Лозан Панов, защото той, с „еретичното“ си поведение, стана пример за подражание на някои главно млади съдии, контрапункт на статуквото на Цацаров и неговото лоби във ВСС. Съдебната система има нужда от такова лидерство, защото повечето съдии нямат усещане за обществената си роля, за това, че тяхната работа не е просто да местят папки и да пишат решения, а чрез правото активно да въздействат върху политики и социални процеси. Колкото повече съдии излизат пред хората, говорят, обясняват проблемите и решенията си, дори когато те са непопулярни и трудно разбираеми от публиката, толкова по-добре.

Вече от 10-15 години се борим за съдебна реформа и най-вече с корупцията, но реално почти нищо не се случва. Защо Европейската общност наблюдава как ние се самоунищожаваме в България, но не се предприемат сериозни инициативи, които да принудят представителите на изпълнителната власт да се заемат сериозно със съдебната реформа, а не да предлагат промени, с които просто да си измият ръцете?

Ще си позволя да не се съглася със заключението Ви, че нищо не се случва. Самият факт, че преди 20 години само аз, като Вазовия Мунчо, си позволявах да говоря срещу съдебната система, а сега много съдии, защитават същите тези, показва, че нещата, макар и бавно, еволюционно, се развиват в положителна насока. Видяхме как се попромениха правилата за избор на ВСС и новият ВСС ще бъде в по-добър състав от предишния. Не очаквам реформите да станат по революционен път, а и не винаги това е по-добро от бавното еволюционно развитие. Защото както бързо може да стане промяната в едната посока, така по принципа на махалото, може да отиде и в другата крайност. На второ място, слава богу, ЕС не е като Съветския съюз – той не може да дойде с танкове и с „Калашников“ и да каже: правете такава и такава съдебна реформа и ние да козируваме.

Опитват се да запазят суверенитета на европейските страни членки, така ли?  

Това е принцип в Европейското право – вътрешната сигурност и правосъдието са зоните, в които ЕС пипа най-меко и свободата на преценка на страните членки какво и как да правят е най-голяма. Европейските институции имат механизми за неформален дипломатически натиск, по принципа на моркова и тоягата, „ще ви дадем европейски средства, ще съветваме нашия бизнес да инвестира в България, но ако не си оправите съдебната система, те няма да дойдат“. Такъв натиск има, но за нашите политици, които са се оградили с икономически кръгове и фирми, е по-важно да имат сигурността на статуквото в съдебната система, което обслужва техните корупционни интереси, отколкото допускането на свободна конкуренция с чужди инвеститори, от които зависят общественото развитие и забогатяването на хората и на държавата.

Тоест ние не бихме могли да разчитаме на повече намеса и подкрепа от ЕС в бъдеще, така ли? Необходимо е да мобилизираме собствените си сили…

Нещата трябва да се влошат драстично, за да се намеси ЕС по-директно. Както виждате, всеки доклад на ЕК втвърдява тона и в един момент Цацаров каза: предлагам да махнете мониторинга, защото толкова безплодни доклади показаха неговата неефективност. Тази институционална арогантност също доказва нуждата от дълбинна реформа на прокуратурата, която българското общество, а не ЕС, трябва да направи.

Наричат съдиите „професионални протестъри“ заради грантовете, които разпределят в дейността си на „несъгласни“ със статуквото. Как ще се възстанови репутацията на гилдията?

Репутацията на гилдията страда много повече от корупцията и от политическата проституция на някои съдии, станала съвсем явна след скандалите с Румяна Ченалова и Владимира Янева. Нямам никаква представа какви „грантове“ се разпределят и по какви проекти. За тях пишат само във свинските вестници на триадата Пеевски-Цацаров-Борисов, които по хигиенни съображения не чета.

Като се ползват финанси на НПО-та финансирани отвън, как да са убедени българите, че не се прокарват чужди интереси и тази реформа не е поредното палиативно, козметично решение, което да обезвреди конкретно Цацаров?

Не разбирам какво значи „чужди интереси“ и защо смятате, че тези „чужди интереси“ задължително противоречат на интересите на гражданите в България. Нима чуждите инвеститори нямат същия интерес от прозрачност в управлението, от повече справедливост и по-малко корупция, както и честните българи? Нима, изкарвайки на показ скандала с „гнилите ябълки“ в казуса „Белверде“, френският посланик не помогна и на българите, които ценят и вярват в правосъдието? Няма лошо паралелно със  структурната съдебна реформа, възможно най-бързо да бъде „обезвреден“ и Цацаров. Колкото по-скоро се случи това, толкова по-малко морални и материални щети ще понесем. В противен случай ще ни спретнат някое ново КТБ, като отново той и Пеевски ще бъдат основни действащи лица, а ние пак ще платим сметката.

Година и половина ССБ отказва да обяви реалния си членски състав. Не е ли редно да се знае къде членуват магистратите и какви средства ползват за дейностите си – като членове на организации, ложи, съюзи, НПО-та?

За съжаление, не съм запознат с казуса на ССБ. По принцип сте прав, че в една правова държава личният живот на магистратите трябва да е на фокуса на общественото внимание. Информираността ни за техни формални и неформални обвързаности, създаващи условия и за зависимости, е част от обществения контрол, който е оздравителен за съдебната система в България. Такива са и правните стандарти на Европейския съд по правата на човека в Страсбург спрямо публичните личности, сред които несъмнено са и магистратите.

Сещам се, че Моника Маковей си беше предложила услугите и даде гаранции, че при покана от страна на българските управляващи ще сложи в ред системата и ще ликвидира корупцията у нас. Защо наистина не я поканим, като не сме в състояние да се справим сами вече толкова време?

Въпросът Ви е риторичен. Очевидно управляващите не искат някой реално да бори корупцията, която у нас е хранилка за политици и за партии.

 

 

 

Бойко Атанасов: Настоящото правосъдие обслужва само интересите на олигарсите и властта

  • Спешно да се създаде истински Антикорупционен орган по Румънския модел, оглавяван от независим прокурор
  • Необходимо е пресцентъра на държавното обвинение да помести на сайта си всички споразумения с престъпни групи, както и споразумения по делата за извършени корупционни престъпления

Бойко Атанасов е най-известния следовател в България. Един от, или може би единствения полицай в България, който има смелост да говори пред всички големи медии за състоянието на органите на реда у нас.

Всеки път, когато водя разговори с други Свободни се зареждам. Разговорите ме пълнят с оптимизъм и радост, че има надежда нещата да се оправят. С Бойко е друго. Винаги, когато съм говорил с него ме хваща кратка депресия – как от 28 години леко полека се крои една система, която оправдава и се управлява от най-големите престъпници в държавата. Едни хора, които си позволяват да живеят над законите, защото самите те ги пишат и защото самите те ги контролират. Цялата система се  контролира с едно телефонно обаждане от някой си. Неудобните хора биват отстранени, доказателството се изхвърля и при нужда непредвидените фактори са подкупени. Нищо ново, ще кажете. Да. Може би е така. Но наглостта и безсрамието, с което се извършат тези дела са изумителни.

Докато фотографът ни, Ивелина, прави снимки на Бойко пред централния затвор, го питам дали скоро ще има и политици в тази сграда. Той се смее,  “Сега ще ти кажа…”. Щракаме една последна снимка с мен пред затвора за албума и вървим обратно към колата. “Патрик, точно в този момент кроят най-големия шедьовър от 1989 година насам. Довършват си престъпната пирамида в момента. Още малко спокойствие им трябва. Година – две, три максимум.”

Разбирам, че перлата в короната ще бъде един орган, подобен на успешната прокуратура срещу корупцията в Румъния. Само на външен вид, обаче. За да сме спокойни ние и всички наблюдатели от Европа, че и в България борбата срещу корупцията се взема на сериозно. Но реално в момента строят самият орган, който ще оправдава всички сегашни държавници. Един трибунал, един театър, който ще даде на всички тях чисто удостоверение. И нашите политици усещат, че друго време напира. Народът ще търси възмездие. Неизбежно е. За това имат нужда от нова институция, която да им осигури спокойно преминаване към белия свят.

Изчисленията на Бойко съвпадат с моите. Имаме още една, две или максимум 3 години, докато България изчезне в черната дупка окончателно. След това няма сила на света която може да ни спаси. Направете си сметката.

Патрик Смитьойс.

Бойко Атанасов е роден в град Кюстендил, където завършва средното си образование. Дипломира право към ЮЗУ “Неофит Рилски” в Благоевград. Женен е и има две послушни дъщери на 9 и 12 години. От 1997г. работи в следствието първоначално като помощник следовател, а от 2002г. заема позицията на следовател.

Как функционират следствените служби?

До 2000 г. в страната имаше единен следствен апарат, който изпълняваше разследвания за всички досъдебни наказателни производства. Разследванията се провеждаха само от следствените служби. Враговете на  ефективното  разследване го заличиха и  направиха безработни голяма част от  експертите работещи  там.  До 2000 година полицията помагаше в работата по досъдебните производства като оперативни работници. Те подпомагаха работата на следователите по установяване на престъпниците както и за събиране на доказателства. Действаше се на необходимото междуинституционално ниво. Малкото на брой пропуски в работата бяха  отстранени в началото на 2000 година  с прехвърлянето на около 90% от разследването от следствения апарат в МВР. От тогава започнаха и огромните проблеми по воденето на наказателни дела. Необходимо беше да се създаде апарат за разследване от нулата.

И до момента сме свидетели на огромно текучество на кадри в МВР и липса на  стратегия и  реална визия за ефективно разследване. Доволни  от липсата на ефективно  разследване единствено са  бандитите.

От 2006 година цялата отговорност по събиране на годни доказателства е в полето на прокурора, събирането на доказателствата, одобряването в съда на действията по претърсванията и обиските.

 Вие сте кандидатствали за управленски позиции, какво стана?

Явявал съм се на конкурс за административен ръководител на Софийска градска прокуратура от 2011 година до 2016 година. В тези 5 години колкото е мандата на градския прокурор съм се явил на 4 конкурса. Ако не всяка година то през една година този пост се овакантява.

Избора на Административни ръководители в прокуратурата е предрешаван от политически фактори извън съдебната система. Доказателства за това изобилстват в широко огласяваните записи от разговори в Банкя между бившия градски прокурор Кокинов и Бойко Борисов в къщата на последния проведени през 2013, когато преговаряха за овакантения пост на апелативен прокурор на София.

На конкурсите на които съм участвал съм представял своите концепции за развитието на разследването в прокуратурата и следствения апарат с оглед спазване на закона и осъществяването на надзор на законността на прокурора и на присъщите му законови функции. Нищо повече. Никога не съм бил избиран от Висшия Съдебен Съвет (ВСС) на пост, за който съм кандидатствал. Единственият път когато съм гласуван от ВСС за друг орган на съдебната власт е по конкурс, на който не съм участвал. През 2008 година членове на ВСС си бяха „въобразили“, че участвам на конкурс за съдия в гр.Дулово и ме преместиха. По късно съдът отмени това абсурдно решение на Съдебния съвет.

Вярно ли е, че сте бил противозаконно подслушван?

Уведомен съм през 2016 година месец май, че спрямо мен са използвани неправомерно специални разузнавателни средства (СРС). Заведох дело в Софийски градски съд за това безобразие, но до настоящия момент не е даден ход на делото.

Според изказванията в медиите на все още действащият главен прокурор Цацаров е станало през 2011-2012 година. Тази полуофициална информация от държавното обвинение ме смущава, а и изяснява корена на неправомерно използваните СРС срещу мен. В този посочен от Цацаров период съм разследвал множество дела срещу корумпирани служители на МВР и Министерство на финансите. Повечето от тези дела бяха срещу организирани престъпни групи, които са имали един корен, а именно политико- икономически.

По това време бях сплашван с арест от ръководството на прокуратурата в която работя, за да ме принудят да заема несъществуващ пост „ръководител сектор “.

Очевидно причината за незаконното подслушване, следене и проникване в ползвани от мен и семейството ми дом е било извършено срещу мен с цел компрометирането ми, но опитите им бяха неуспешни. Целта е била да не приключа воденото дело срещу разследвано лице участващо в миналото в съвместен бизнес с тогава действащият главен прокурор Борис Велчев.

След като настоящият главен прокурор надлежно е сезиран от председателя на националното бюро за СРС, той не предприема никакви действия.

В случай, че предприеме действия, както изисква закона, той трябва да ангажира наказателна отговорност от хора, които са заемали длъжност на прокурори, но всъщност те са се изявявали като копой в държавата и са ползвали властовия ресурс за изграждане на мафиотска структура.

 

Как можем да се справим с корупцията в страната?

В момента на първо четене минаха промени в наказателно-процесуалният кодекс, с което се прехвърлят всички разследвания, всички наказателни дела свързани с корупция в Специализираният Наказателен съд, съответно в специализираната прокуратура. Това много ме притеснява.

Тоест всичко ще попадне под шапката на главния прокурор Цацаров така ли?

То и сега всеки прокурор е пряко подчинен на главния прокурор съгласно Закона за съдебната власт, но оставете го това, той е в края на мандата си – остават му още две години. Тези, които си го избраха са подготвени да го сменят. Това, което ме притеснява е, че и без това затрупаният с дела Специализиран Наказателен съд, който от 2011г. се занимава с организираната престъпност, няма да може да се справи с обема от работа, тоест с по-тежките наказателни дела. Парламента не предвижда да намали тяхната досегашна ангажираност, а само да добави и делата за корупция.

Това означава само едно, че от тук нататък с тези изменения, парламента приемайки на второ четене тези текстове, реално ще подпомогне корумпираните и членовете на организираната престъпност.

Тези, които трябва да ги преследват са малобройни и ще бъдат  претрупани с  дела. От това качеството на работата им ще катастрофира неминуемо.

Надявам се, че прокарването на този законопроект не е лобистко творение на корумпирани и членове на организираната престъпност. В случай, че е така, това само означава, че е налице тотален разпад на държавността.

Това решение е минало на първо четене, и след месец септември, тихомълком, докато траят отпуските, официално корупционните разследвания ще бъдат прехвърлени към този Специализиран наказателен съд и прокуратура.

Така, че ние може много да си говорим за Антикорупционен орган, който може да се създаде евентуално в необозримото бъдеще, но в същото време парламента преобръща тихомълком тотално доктрината за работа по дела свързани с организирана престъпност и корупция и възлага разследването на десетина магистрати. Това представлява работа, която доскоро се вършеше от стотици.

С това решение на парламента се връщаме много назад с постигнатото и слагаме кръст на цялата база, която е имало в работата срещу организираната престъпност и корупцията, ако е имало изобщо такава.

Все пак резултатите – съдебните решения все още ги няма.

Работата на прокуратурата по отношение на организираната престъпност и корупцията досега търпи провал след провал. А с приемането на този законопроект се откриват нови и нови хоризонти за организираната престъпност и скоро може да станем световен феномен и рекордьори в  организирана престъпност.

Капацитет ли липсва на настоящите държавни институции да се справят с корупцията? 

Мисля, че ръководството на прокуратурата и на оперативните служби в МВР и ДАНС много добре знаят как да се справят както с корупцията, така също и с организираната престъпност. Притеснява ме това, че тези хора не предприемат необходимите усилия, което подхранва съмнението, че те обслужват интересите на организираната престъпност. Когато има изолирани случаи на успех срещу организирани престъпни групи и такива извършващи корупционни престъпления обикновено представителите на прокуратурата сключват споразумения с тези престъпните групи. Тези споразумения намирам за срамни, защото се сключват тайно от обществото и в 100% не се обявяват от пресцентъра на прокуратурата. Смятам, че пресцентъра на държавното обвинение трябва да помести на сайта си всички споразумения с престъпните групи и по делата за извършени корупционни престъпления.

Обществото трябва да знае как работи държавното обвинение и кога то сключва сделка с престъпниците и кога то не поддържа обвинения, защото са договорени с пазарлък.

 Тоест доказателствата остават на заден план…

Когато има оферта  за споразумение  доказателствата никого не го интересуват. Може да има купища доказателства, може да са камиони от доказателства, но те не се внасят в съда с обвинителен акт, защото се прави споразумение…

Каква е целта на тези споразумения?

Главната цел е да се изчистват делата, които са свързани с корумпирани политици и с организираната престъпност. Трябва да се заличат следите на олигарсите как са натрупали  милионите си, а и такива, които са натрупали милиарди. Световната история не познава случаи, когато корумпирани магистрати успешно разследват  корупция. Това е параграф 22.

Ако някой ден уцелим някакво нормално правителство, може ли да се върне този часовник назад?

Всичко може…но може и да бъде прекалено късно… Защото те имат механизми да контролират обществените процеси – чрез Висшия съдебен съвет, или чрез хора, които са имплантирани в прокуратурата от тази мафия.

В момента, в който някой се опита да промени нещо ако не може да бъде купен, веднага му се образуват дела с цел да бъде подслушван, шантажирани, затрупват го с дела, изфабрикуват се доказателства, правят се планове за шантаж с участието на корумпирани  служители от служби, които трябва да ни пазят от корупцията. Това е една добре смазана машина – ОКТОПОД!

 

Кой ръководи всъщност тази машина?

Това е един клан от бивши величия, партийни и комсомолски секретари, бивши служители на държавна сигурност, и техните наследници, които разполагат с лостовете на държавата.Те назначават и освобождават, те разпределят кой и как да живее.

Тези хора назначиха Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Те могат да определят кой да е главен прокурор, те назначават и уволняват, те нареждат да се образуват дела от прокуратурата и срещу кого и кой да се оправдае от същата прокуратура – ЦУМ и офиси на назначени бизнесмени са свърталището им.

И са свързани с настоящото управление?

Те определят от 1989 г.  кой  да управлява. Днес е Бойко Борисов, утре е друг. Такива като него  има много и чакат да бъдат харесани да влязат в играта.

След като бъде харесан да управлява  на такъв човек му се дава неограничен имунитет, но той винаги остава на разположение на “дедовците” или тези които са го избрали. Хубавото е, че естественият подбор действа и при тях и от време на време се самоизяждат в битки за власт и територия .

Добре, защо не се отказваш?

Не съм се замислял. Все един ден ще ме откажат, ако нищо не се промени.

Имаш ли съмишленици?

Намират се, но не са много, има хора, на които робската психика не им е присъща. Като, че системата леко се размърдва. Хората се надигат, започват да се чуват гласове. Започват да се чуват в съда и независими гласове. Въпреки, че корупцията и страха са сковали прокуратурата, има и прокурори, които не ги е страх да кажат какво мислят.

Съжалявам, че в момента в прокуратурата страха и доволството от рахатлъка е в изобилие и задушава справедливостта, но вярвам, че ще дойде денят „Х“, в който доволството от добрата заплата ще бъде преодолян от нуждата за прокурорска ефективност.

Въпросът е, че много малко хора осъзнават, че нещата са чак толкова брутални, каквито ти ги описваш. Какво трябва да се направи, за да се оправи системата? Имаш ли примерно 3-4 прости препоръки?

Същото, което направиха румънците. Изработиха политиците, като направиха един антикорупционнен орган след качествена селекция на кадрите, това е необходимо, за да има страната имунна система срещу корупцията.  От там трябва да започнат промените, друг начин няма.

Би ли могъл да намериш например 50 съвестни човека да участват в този орган?

Много трудно. Ако корумпираните бяха преди петнадесет години единици, сега е обратно, голяма част от младата генерация, са въвлечени от по-стари колеги или ръководството им в най-различни схеми. Възможно е да им бъдат извити ръцете за постигане на цели различни от законовите. На тези хора е нужно да им бъде даден кураж, че могат да се преборят с тези зависимости и да се изправят срещу тях.  Вярвам, че все още има честни хора в съдебната система, познавам такива, но все още се ослушват защото ги е страх, а определено има от какво.

А как устояват тези хора на големите пари и предложения?

Ами, когато има големи изкушения, почти никой не устоява. Схемата обикновено е една и съща облагите минават през шефа. Обикновено парите се дават на началника, началника вика подчинения, казва му какво да направи и му дава пари. Веригата е винаги една и съща. Малкото случаи на доказана корупция показват този механизъм.

На теб предлагат ли ти?

Случвало се е в миналото, известявал съм когото трябва когато това се е случвало. Наблюденията ми обаче подсказват, че ако тези хора не бъдат наказани и заловени в последствие се издигат, кариерата им расте. Очевидно това е хранителната среда за кариерно развитие не само в прокуратурата. В нормална държава магистрати, които се занимават с предлагане и приемане на подкупи получават различно от повишение, но у нас сега нещата са извратени.

Ти като започнеш едно разследване и установиш, че въпросната личност трябва да отиде в затвора и да бъде наказан, имаш ли наблюдения дали това се случва?

Аз се опитвам да го правя, така както трябва, но след като приключа работата си по едно дело и то отиде при прокурора, никога не получавам обратна връзка дали лицето е осъдено и какво се е случило с разследването.

Добре, до колко твоето желанието за справедливост в нашето общество е удовлетворено? Предполагам, че това е твоята мотивация…

Не е удовлетворено. Работил съм по много дела, но подхода е винаги еднакъв. Интересното е, че когато се започва някакво разследване за престъпление срещу лице с власт и разследването е корупционно престъпление, почти винаги се оказва една верига, която влече нагоре към управляващия елит, без значение от партийни или други фактори. Те са навързани като един безкраен синджир.

Ако се опиташ да работиш качествено, за да не стигнеш до края те затрупват с толкова много дела, че не успяваш да си свършиш работата качествено. Прави се с една единствена цел, а именно репресия, целяща подчинение и зависимост.

След като разказах пред “Биволъ” как стоят нещата в следствието картината вече не е вече същата. Но не се знае кога отново ще се върнат обратно старите порядки. Това е похват, който е прилаган многократно през годините.

Добре, защо не те е страх? Защото, ако прекаляваш в един момент, просто можеш да изчезнеш.

Враговете ми са обикновени страхливци и подлеци снабдени с власт. Без дадената им власт те се превръщат в едни най-обикновени и жалки бюрократи.

Престъпните групи от около година се развиват доста добре и са доста необезпокоявани. Някоя от тези закриляни престъпни групи открадна закупената преди около година 11 годишна кола на старо. На това са способни престъпните ми врагове, действащи под закрилата на хората си в прокуратурата и службите.

Делото за кражбата е спряно от прокурор почти веднага след като е образувано, и до ден днешен го крият  от мен. Не са ми предявени материалите както се изисква по закон. Какво като съм пострадал от престъплението. Разбрах, че така е било наредено от главна прокуратура – да няма разследване за кражбата на личният ми автомобил.

Все едно никога не съм го имал, само дето ще изплащам кредита за автомобила още 7 години на банката. За миналата година в София са откраднати 2000 автомобила , това е една 15 километрова колона от автомобили все неразкрити престъпления на организираната престъпност. Питам се, къде живеем все пак…в Европейска страна или…?

Те разчитат, че така или иначе машината ще смачка всички, които се противопоставят, така ли?

Да, „те“ разполагат с всички инструменти. Бюрократичните механизми са овладяни изцяло.

Страхът от разкриването на истината за незаконните действия в прокуратурата е ужасен за тези, които злоупотребяват с властта. Затова истината не трябва да се спестява ако искаме да изградим и имаме правова държава.

А службите в чужбина съдействат ли?

Съдействат. Като цяло се взаимодейства добре.

Само тук в България нещата са прецакани?

Да, има и защо. Както казва Бойко Борисов, ние усвояваме средства по Европейските програми. Усвояват се средства и усвоените средствата не се влагат в производството, не се влагат в икономиката за разкриване на работни места, младите хора напускат страната.

Голяма част от моите връстници напуснаха страната без възможност да полагат труд. В родният ми град имаше заводи, които даваха препитание на хората, сега  всичко е затворено, нито един завод не работи. Града се е превърнал в град на пенсионерите. Такава е съдбата на почти всички областни градове.

Добре, нали Европа ги пуска парите, нали трябва да има някакъв контрол?

Ами, бюрокрацията в Европейската комисия също не е малка. Европейска прокуратура за Еврофондовете не съществува. Кражбите се разследват изцяло и само на национално ниво. Има едни пари, които се разпределят от програми от европейския съюз, “усвояват” се, но контрола по евентуално извършени престъпления остава единствено и само на националните прокуратури в страните, където се получават тези средства.

Значи трябва да подходим като Румънците и да създадем спешно Антикорупционна дирекция…кой трябва да я оглавява?

Първо трябва да се създаде такъв орган, който да е с необходимия брой професионалисти включващ прокурори, полицаи и експерти, които да представят експертиза във всички области и работеща администрация. В Румъния бройката е следната: 164 прокурори, 217 агенти полицаи, 70 експерти във всички области, и 191 човека администрация. Едно от най-важните условия за ефективността от работата на този орган е, че всеки кандидат за работа прокурор, полицейски агент, експерт или съдебен служител минава през серия от тестове включително и събеседване с психолог и психиатър. Тестовете имат за цел да пресеят кандидатите и да назначат на работа такива, които притежават отлични професионални и лични качества. В това число неподкупност, честност, неподдаващи се на влияние личности, при вземането на решения, издръжливост при психическо натоварване и др.

Очевидно е, че този орган трябва да се оглавява от прокурор както е там, но този прокурор трябва да е назависим от главния прокурор, тоест в нашият случай от Цацаров, за да може единия да разследва другия, ако се получи сигнал. Тоест първо инспектората трябва да има правомощията да контролира, и след това да се контролират един друг. Нулева толерантност по отношение на корупцията. В момента това липсва в България.

Настоящият парламент, ВСС и ръководството на прокуратурата ги е страх от прилагане на румънския модел за борба с корупцията и има от какво да се страхуват. Ако се вгледаме в най-яростните противници на приемане на румънския модел ще видим едни хора, които са от „ранна детска възраст“ назначени в съдебната система за началници и целият им професионален стаж до момента е преминал на ръководни позиции. Това е така наречената съдебна аристокрация. Тях до момента никой няма право да разследва, да проверява дали са забогатели неправомерно и дали са извършили престъпление. Част от тези хора ги е страх да не им бъде отнето придобитото чрез подкупи и търговия с влияние. Само за миналата година са възстановени 667 млн. евро щети от корупционни престъпления в Румъния.

У нас липсват данни за отнет и един лев от корумпирани престъпници. Принадлежащите към този кръг в България са основни  противници на прилагането у нас на румънския модел. Тях ги е страх и съпротивата им е ожесточена.

Те използват всички похвати, поръчват си статии в пресата и впоследствие от поръчаните от тях статии се „самосезират“, за да използват даденият им властнически инструмент за репресии. Обединяват се, сдружават се и действат в организирана групичка. Страха им е голям, а причината е въвеждането на този работещ модел у нас. Враговете на този успешен Румънски модел се притесняват, че ако у нас бъде създадена такава Антикорупционна дирекция същите тези хора, които в момента са фактори, утре може да бъдат разследвани справедливо и да отидат зад решетките.

Имаме крещяща нужда от справедливост. Справедливост, която магистратите дължат по закон, но която обществото не получава от тях.

Иво Божков: Първата стъпка в реалната борба с краденето на обществен ресурс е Прозрачността.

  • Всички общински бази данни и договори да станат достъпни за гражданите онлайн в четима форма.
  • Общинските доклади да станат достъпни онлайн, не само за общинските съветници, но и за гражданите – преди да бъдат гласувани.
  • Архитектурният план „Визия за София“ да бъде обсъден с бизнесмени, архитектурни гилдии и граждани – преди приемането му.

В България все още най-важната обществена информация се пренася в прашасали папки. Мениджмънтът на Дружество “България” не харесват ни надзор, ни наблюдатели. Обичат да вършат делата си в мрак. Европа все пак ги задължава да публикуват информация, засягаща обществения интерес. Правят го, но по възможно най-сложния и най-тромавия начин. А целта е една – обикновеният човек да не може да се ориентира и сам да се откаже от търсенето на каквато и да било.

Достъпът до обществена информация в България е пълен фарс. Сам съм се сблъскал с този факт няколко пъти. Вадят се от 9 кладенеца вода, за да ви убедят, че имат законовото основание да не ви предоставят информацията, която искате, защото засяга заинтересовани лица, фирмени тайни или още по-фрапиращо, че става въпрос за нещо, което касае държавната сигурност.

Иво Божков иска само едно. Всички дела в столичната община да са прозрачни и цялата информация да е достъпна за всеки. Просто да бъде качена на един интернет сайт, на 3 кликвания с мишката разстояние. Трудно ли е? Не. Напротив. Има хиляди готови IT решения за това. Между другото, не само гражданите ще се радват, но какво да кажем за самата държавна администрация? Тя би могла да работи 3 пъти по-ефективно,  ако всичко е качено в нета и достъпно онлайн.

За пореден път излиза, че осигуряването на прозрачност е само и единствено въпрос на желание. Прочетете за Иво Божков. Поредния Дон Кихот в държавата, борещ се за една прозрачност, която никой в управлението на търговското дружество “България” АД не желае.

Патрик Смитьойс

Иво Божков е роден през 1982 г. в София, но израства в Тунис от 1991 до 1999 г. заради родителите си, които работят като лекари там. На 17 години отива в Канада и завършва СЕЖЕП (средно образование с хуманитарни науки). След това заминава за Париж, където специализира политология в Сианс По – най-доброто френско училище за политически науки там. Завършено е от осем френски президенти, включително и от настоящият президент на Франция – Макрон. От 2015 година е избран за общински съветник в Столичен общински съвет (СОС) и получава 1200 лв. за работа си в 3 комисии и участие в заседанията на СОС.

Какво те накара да се върнеш в България?

Това, което правя в момента…занимавам се с политика

Значи си тук от идеалистични подбуди…

Ами нещата се нагласиха лека-полека. Първоначално исках да стана дипломат. Първо отидох на стаж в българското Министерство на външните работи и видях как функционират нещата там. Като стажант, извън щатна бройка, се очаква някой да те покровителства и да принадлежиш към някоя политическа партия. Тоест назначението ти е политическо и не зависи от капацитета ти.

Коя беше твоята партия?

По принцип е ДСБ – моите виждания са най-близки до техните, въпреки че не обичам елитарни самозванци. В сравнение с други партии, там има повече идеалисти, които не очакват да бъдат назначени някъде и са обединени от кауза, а не от келепир. Обаче и при последното правителство се видя, че и в ДСБ има хора, които само и само за да си останат на поста, загърбват каузата.

Ти сега си година и половина в Столичен общински съвет. Има ли надежда за нашата държава?

Ако не бях оптимист, щях да кажа, че няма надежда. Винаги вярвам, че нещата могат да се променят, въпреки че редовно се сблъсквам с реалностите, които тотално ме обезкуражават.

Има ли инструменти в съществуващата законова рамка да вкараш нещата в релси?

Аз предлагам мерки, които ще гарантират повече прозрачност. Например детските градини се зареждат с храна и затова се подписват договори, които според мен задължително трябва да са публични, за да се знае каква е договорената стойност. Наскоро беше изтекъл благодарение на вътрешен човек един такъв договор, в който се оказа, че килограм банани се взимат на тройна цена спрямо пазарните цени. Консултирам се с адвокати и хора от юридическите среди по този въпрос, за да намерим формален начин да задължим властите това да се случи, но истината е, че всичко това може да стане веднага, стига управляващите да имат тази воля.

Тоест някой прави доста пари за сметка на общината.

Именно. Аз мога да отида в една детска градина, ще взема договора, въпреки че ще е трудно да ми го дадат, но ако имам вътрешен човек, ще се сдобием с документа, ще го покажем, ще стане скандал, но това не значи, че в останалите 20 детски градини няма да е същото. Затова се опитвам да въведа практиката всички взаимоотношения между публични и външни контрактори да се публикуват, тоест това да им е ясно предварително, и да не злоупотребяват.

Има ли шанс това да се прокара като политика?

Да, има, но без управляващите да имат тази воля става ужасно бавно. Например, отне година и половина, за да ги убедим да качват всички доклади на общинския съвет онлайн като облачна услуга, за да са достъпни по всяко време за общинските съветници. За да са видими и за гражданите ще отнеме сигурно два пъти по толкова. През 2015 година ни пращаха по мейл само докладите на комисиите, на които сме членове, а за да се запознаем с доклад от друга комисия трябваше да си ги искаме един по един, беше някакво безумие. Накрая след скандал по време на заседание на съвета, успяхме да ги убедим и стигнахме до настоящото решение.

Разбрах, че ти всъщност си теглил заем от банка, за да може да си рекламираш сам своята изборната кампанията за общински съветник, така ли е?

Да, така е. По този начин запазвам независимостта си.

Колко всъщност струваше тази кампания?

Бях кандидат и през 2014 година за парламентарните избори. Тогава си развих кампанията за прозрачност много по-добре от последната кампания. Тогава ми струваше около 10 хиляди лева, за да направя две инсталации за прозрачност. Едната беше къща построена от прозрачен плексиглас, която символизираше държавата/общината. Седях вътре по време на кампанията и чрез телефона си, излъчвах на живо разговорите ми с хората. Бруталното съвпадение беше, че минаха едни момчета от футболен отбор и откраднаха интернет рутера, с който излъчвах. Имам кражбата записана в моя YouTube канал. Всъщност точно това е, което исках да докажа, че когато има постоянна публичност, можем да хванем крадците лесно и да предотвратим кражбите изобщо да се случват след като всички ще знаят, че веднага ще бъдат хванати.

Обществото може да проследи криминалните престъпления…

Именно. При втората инсталация, построих стая с огледала и по средата имаше урна за гласуване. Когато хората влизаха и слагаха по един приоритет в урната, той се отразяваше в буквален и в преносен смисъл – това беше моето послание към хората. В случай, че бъда избран за народен представител, аз се ангажирах лично да поема отговорността да прокарам тези приоритети и в парламента.

Това са доста иновативни подходи. А защо не успя за парламента?

Имаше пак преференции, но трябваха 2000 преференции, а аз имах само 800.

За местните избори, вече нямах тези финансови ресурси за инсталации, затова се разхождах с брошурите си на различни места в София и отново излъчвах на живо срещите ми с хора и снимах клипчета, в които призовавах да ми се задават въпроси по теми, които смятах за важни. Приоритетите ми бяха: прозрачност в общината, зелена столица, както и архитектурно нов подход за столицата.

Всъщност ти си човекът, който инициира заседанията на Общинския съвет да се предават директно по Facebook, нали? Заседанията не се ли предаваха преди чрез други медии?

Предават се, това не може да се отрече, но материалът е умишлено неизползваем. Така е направено, че да се отбие номерът, като много от нещата вътре са точно така. Те казват: Ама ето, има го. Но то практически е неизползваемо. Аз публикувам тези заседания в моя профил във Facebook и YouTube  в добро качество, за да може да бъде видяно от повече хора и да може да бъде сваляно и изрязвано всяко видео от заседание. Колкото повече лесно достъпна информация има, толкова по-добре. Стремя се да съм очите и ушите на гражданите в общината. Сам трудно можеш да промениш цялата система.

Смяташ ли, че има някаква промяна в начина, по който гражданите участват и начина, по който самите заседания се провеждат?

Има, да. Аз започнах тази инициатива от четвъртото, петото заседание. Интересно беше, когато се обсъждаше наредбата за приема в детските градини за децата. Тя беше обсъждана на няколко заседания на комисията. Когато те заседаваха, аз излъчвах на живо с една малка камера от комисията. Не само от Общинския съвет, а и от комисията. Тогава цялата комисия беше много внимателна, имаше разбирателство. На третата комисия, която беше извънредна, не успях да отида и съответно не излъчих това заседание. Родителите, които ходеха на заседанията ми споделиха после, че председателите са се държали много по-грубо и арогантно с тях, отколкото когато се излъчваше. Тоест моите излъчвания ги дисциплинира по някакъв начин.

Имат в главата си една задна мисъл, която им казва, че те в момента се излъчват на живо и трябва да внимават какво говорят.

И всъщност говорят по начин, по който не биха говорили, ако това не се снимаше. Дори един път когато се гласуваше билетчето за градския транспорт, се изнервиха страшно много, когато разбраха, че съм излъчвал без да съм ги питал. Председателката каза, че разбрала, че сме излъчвали на живо. Гражданите питаха: „Защо, нещо лошо ли има?“, при което тя каза: „Не, не, но трябва да се съобщават тия неща“. Прави са, трябва да се информират, но е пример за отношението.

С този проект всъщност стимулираш гражданите да участват малко повече в политиката, която се провежда в момента. Какво мислиш за гражданската активност в държавата? Имаш такива наблюдения и за чужбина. 

Стимулират се, защото много хора нямат времето да бъдат в сряда в 3 часа след обед в комисия на Общинския съвет. Като го видят излъчено, те слушат, където и да са и могат да вземат позиция или да предприемат нещо ако не са съгласни. Това помага на гражданите. Забелязвам, че има пунктуална гражданска активност за конкретни теми – тоест няма някакво гражданско общество, което цялостно да се вдигне, да се отбранява. Има конкретни казуси, където хората се организират и то все повече. Например сливането на детските градини не беше консултирано с родителите. Те дойдоха на комисия, казаха, че не са съгласни, че не са били известени и сливането се премахна. Друг казус е например този с паветата. Тоест конкретни организации или граждански групи се организират по конкретни казуси и това, което виждам е, че общината се съобразява или ако не се съобразява, я е страх, защото се чувства притисната. Софийският общински съвет просто не иска да се създава напрежение, затова много често отстъпва. Въпрос на осъзнаване е, повече хора да станат граждански активни.

Значи изводът е такъв, че повече гражданска активност и участие в тези процеси може да доведе до промяна.

Категорично. Въпреки че често, когато са в играта много пари, промяната е все още проблемна. Мога да дам един пример. Станах общински съветник и ноември месец влезе доклад за гласуване на 5 милиона лева. Дават се на една от фирмите за почистване на улиците от падналите листа. Това прави по 166 хиляди на ден за почистване на листата в София извън сумата, която тази фирма вече получава за това. Тоест едни 5 милиона бяха дадени след изборите на фирмата за сметопочистване, за които много хора имат съмнение как са похарчени.

Няма кой да брои листата, които са събрани.

Няма как да ги преброиш. Те разбира се са писани като извършен труд, но дали това е така зависи от моралния интегритет на фирмата изпълнител. Аз публикувах това нещо, статусът ми се видя от 40-50 хиляди души и въпреки това нито една от големите медии не отрази случая…

Въпросът е, какво може да направи едно заинтересовано правителство за въвеждането на някакъв закон за повече прозрачност и да приключим с тази корупция?

Има такъв закон, който задължава всички бази данни на всичките общини и институции да са публични. Само че той няма санкционна стойност.

Но може да се добави.

Да, именно. В момента държавата е казала с един законопроект, приет 2016 година, с който се въведоха страшно полезни мерки за прозрачност, за публикуване на тези обществени поръчки, за публикуване на базата данни – само че това е задължение на всички общински, държавни институции. Но няма санкция, няма и краен срок до кога това да се случи и винаги могат да се оправдаят с липса на капацитет или хора, които да го изпълнят. Разбира се, това са само оправдания.

Като гласувахме тази година бюджета, казах, че ще се въздържа, защото от миналата година само 4 общински бази данни бяха направени достъпни за граждани от общо 150. Например, да вземем базите данни на градския транспорт и маршрутите. Ако съпоставиш маршрутите с честотата на транспорта, можеш да  направиш анализ и да предвидиш колко бензин се харчи. Съответно тогава може да предотвратиш злоупотреби и да установиш, ако е имало източване. Когато тази информация е публична, дейността на общината може да бъде контролирана.

Това е публична собственост, защо трябва да се крие? За мен това е скандално и затова няма как да подкрепя укриването на тези бази данни.

Разбира се. А кметът не би ли могъл да се намеси?

Кметът на града може да прави абсолютно всичко: да разкатае всяка една фирма до последната нишка – какви пари има, къде изтичат…. ако го желае обаче.

Значи настоящият кмет не желае да се разкрият тези далавери.

Видимо е, че целта на сегашния кмет е положението да е максимално стабилно и да има подобрение в процесите без да се развалят схемите. А това подобрение – без да развалиш схемите ни  – излиза тройно по-скъпо отколкото реално струва. Пример: една маса за пинг-понг я плащаме между 3500-4500 лева.

Тези железни боклуци по парковете ли? 

Една професионална пинг-понг маса е 1500 лева в интернет. Като попитах защо, включително и в докладите, които гласуваме, за 1 район има 2 маси за общо 9 000 лева, а друг район има 3 маси пак за толкова – тоест една маса струва на едно място 4 500, а на другото – 3 000. Отговорът беше, че масата е от камък, а постаментът бил на различна цена в зависимост от мястото. Това е дребнав пример, но илюстрира как цените се надуват поне двойно.

Сега, например съм решил да следя следното:  платихме на един район засаждането на дръвчета. Те трябва да са високи ориентировъчно 2.50 метра по 120 лева всяко. Проверих в Интернет и наистина за тази височина цените са такива. Обаче дали тези, които ние ще засадим там ще са 2.50м високи? Защото, ако са например 1.50, тогава цената е наполовина. Ако ти посадиш например дръвчета от 50-60 лева, а ги фактурираш на 120, разликата я прибира някой.

Да, някой трябва да отиде да мери дръвчетата в парка.

Аз съм запазил този доклад и ще ми бъде интересно да отида да проверя тези дървета в Кремиковци като реализират проекта.

Този проблем с обществените поръчки, които се дават на ‚свои‘ хора също трябва да бъде решен…, но как?

Тези конкурси трябва да станат публични, като се започне от изписването на конкурсните параметри на дадена обществена поръчка, та се стигне до самия процес до избор на изпълнителна фирма. Тоест трябва да има възможност за включване на повече заинтересовани страни. Да не можеш да се оправдаеш с това, че е имало само 3 оферти. Мен например ме назначиха в едно жури за обществена поръчка за над 1 милион за дигитализация на библиотеките. Не знам къде и как е било обявено, но имаше само две фирми, които бяха подали оферти за участие. Едната фирма беше видимо нежелана – с опит да бъде отстранена още преди да са отворени пликовете. След като ги отворихме и трябваше да се запознаем с документацията получих e-mail, че на заседание на журито е установено, че пак същата фирма не съответства на критериите по еди кой си параметър и затова е отстранена. Така остава само една фирма, която автоматично печели. Подписах протокола със забележка, че това решение е взето без мое присъствие. Съответно ощетената страна можеше да се позове на тази забележка в журито, за да обжалва. Резултатът беше, че повече не са ме викали в комисия за обществени поръчки.

Ти си се самоелиминирал, не си им удобен.

Да, защото на тях им трябват хора, които си траят. Подписваш това, което ти се дава, не правиш много вълнички и нямаш проблеми.

Тогава, можеш до края на живота си да останеш общински съветник.

Ами да.. превръщаш се в това, което народът мъдро е нарекъл “хрантутник”

Но ти определено не избираш този път.

Не. Аз съм в Общинския съвет благодарение на това, че разкривам укриваната информация. Благодарение на това, че когато съм несъгласен с нещо, го изразявам публично. Ако сега спра да говоря открито, означава, че ще измамя гласоподавателите, които са гласували за мен именно поради тази причина.

Значи ти вече си на половината на мандата си в общинския съвет, остават ти още 2 години. В кои комисии участваш до момента?

Три комисии – архитектура и градоустройство, култура и образование и европейски програми и международно сътрудничество. Това са ми трите интереса, трите дирекции, в които мисля, че мога с нещо да допринеса.

Целта ми е да остана максимално дълго, за да съм максимално полезен. Искам да решавам проблемите на местно ниво.

Има ли неща, които изискват належащи промени от тези комисии?

За мен най-спешната промяна е веднага всички обществени бази данни да бъдат достъпни он-лайн в четима форма. Това е абсолютно задължително да се случи веднага. Всичко, което се случва сега, трябва да бъде публично, онлайн. Това улеснява и процесите в общината, защото в момента, за да изисква едно звено информация от друго звено, то трябва да напише кореспонденция, да се чака отговор, вместо да отиде на един сайт и да я получи мигновено. Пести се време, ресурс, пари и в крайна сметка всички биха били доволни, освен тези, които са свикнали да държат информацията и да зависи от тях на кого ще я дадат, което пак е недопустимо. Това според мен е най-спешното, защото то дисциплинира.

Другото е публикуването на тези доклади, които са за общинските съветници и за гражданите – тоест аз като отида на комисия, да знам, че съм прочел този доклад но да знам, че заинтересовани граждани също са го прочели и могат да ми споделят неща, които аз не съм видял. Защото аз не твърдя, че съм всемогъщ и че мога да видя всяка една нередност – колкото повече очи гледат един текст, толкова по-добре. Всъщност тези доклади трябва да са достъпни за общността.

В сферата на архитектурата, е желателно тази „Визия за София“, да бъде обсъдена също с бизнесмени, архитектурни гилдии, граждани и общината. За мен не може само общината да решава, трябва да се търси винаги взаимоотношение, защото живеем в едно общество и го градим заедно.

Бюджетът всъщност на общината откъде идва? От държавната каса, данъците на хората или от европейски пари?

Огромна част от бюджета идва от преразпределение на държавни средства и европейски проекти и фондове.

Разбирам, в този контекст, притеснено ли ти е, че 2020 спират европейските пари и това може да доведе до обедняване на Софийската община. 

Няма да обеднее, но ще разпределя по-малко ресурс.

Тоест трябва ли до 2020 да сме направили някакви сериозни реформи в определени области, например градоустройството или…

Да. Защото моето усещане е, че с тези средствата, които Софийска община взима от ЕС, имаме възможност да изграждаме поне още толкова – тоест два пъти повече като инфраструктура, ако се използват по-оптимално. Според мен има разминаване между реалната стойност на нещата и това, което се фактурира. Конкретните примери, които ви дадох може и да не са показателни за цялата картина, но съм убеден, че може да се изисква повече с наличните пари.

Каква е политиката на общината по отношение на благоустройството на София или райони които изостават, например Люлин. Отраснала съм там и това беше прекрасен квартал. Идвам след 20 години в България и всички ми говорят, че Люлин е станало гетото на София. Софийска община би могла да води по-интензивна политика, за да се благоустрои този район, нали? 

В момента под ръководството на новия главен архитект и сътрудничеството на Ян Гейл се развива  „Визия за София“ – проект за благоустройство на София през идващите 20-30 години,  който най-късно до 2 години трябва да започне да се реализира.

Моето притеснение е, че след 2-3 години ще свършат европейските пари и няма да могат да изпълнят този грандиозен проект! Да не се окаже след това, че няма финанси да се изпълни?

А сега като има финанси? Обновяват се обществени пространства без да се следва модерната философия на зелено и човешко градско развитие – градът е подчинен на колата вместо да е подчинен на пешеходеца и на велосипедиста. Всичко зависи от това дали има ясна визия и политическа воля. Начини винаги има да се реализира една цел. Ако няма кошница с европейски пари има частната инвестиция.

Такъв пример за публично-частно партньорство мога да дам с банята в Банкя. Наскоро беше гласуван проект да се даде терен за изграждането на луксозен хотел в близост до банята, като инвеститорът може да ползва минералната баня за 10 години. В замяна, концесионерът плаща за реставрацията на банята. Това е добър, компромисен вариант, в който се запазва наличната публична собственост и се развива.

Много хора са станали апатични и са вдигнали ръце от политиката, а при теб е сякаш обратното, не те обезкуражава настоящата ситуация. Какво те кара да вървиш напред?

Отчаяният ми оптимизъм, че все пак има критична маса от честни хора, които искат да живеят по-добре без да крадат. Опитвам се със собствения ми пример да им покажа, че можеш да се внедриш в системата без да се съобразяваш с нейните порочни правила, и дори я променяш. Вярно отне ми 10 години да стана общински съветник без да имам партийни позиции, но все пак успях. Колкото повече честни хора повярват в себе си и знаят, че с упорство и постоянство може да бъде постигната всяка една трудна цел, толкова повече процесът на положителна промяна ще се забърза!

Ако си гражданин на София, по какъв начин би могъл да следиш процесите, да влияеш на общинските решения?

Когато има тема, която вълнува гражданите, те могат да вземат отношение и да се изразяват максимално чуваемо.

Как? Чрез медии, Facebook?

Да. Забелязал съм, че когато има някакъв проблем, който засегне някой човек и той го прави публично достояние чрез социалните мрежи, нещата се променят. Например автобусите на летище София, където издевателстват над чужденците, които не могат да си купят билетче за автобуса и ги глобяват с 40 лева. След един Facebook пост, беше поставена кабинка за продажба на билети и съответно беше спомогнато чужденците да ползват адекватно градския транспорт. Когато един проблем стигне до повече хора, той се решава.

Има ли някаква официална процедура за подаване на оплакване?

Има он-лайн форма, която действа. Може също така да се пише до съответната дирекцията, или да се посети конкретна комисия. Например, за градоустройствени или транспортни проблеми, гражданите отиват в комисията по транспорта. Всеки гражданин може да присъства на заседание на комисия и в точка „Разни“  да изкаже мнение, да сподели опасение, да разкаже проблем и да го направи достояние на комисията, която да се ангажира и да намери решение. Когато касае важен проблем, има възможност гражданите да влияят директно.

Ние вечно сме недоволни, знаем, че половината пари се крадат, но тук не е Швейцария, парите са кът.

Присъствал съм на заседание на Общински съвет в Швейцария, където всички жители на града са общински съветници. Събират се няколко пъти в годината, а на заседанието, на което присъствах си гласуваха увеличение на данъците, за да могат да финансират оправяне на една от улиците за следващата година.

В България няма в момента, вие не сте равностойни.

Естествено, но би могло и в България да се въведе тази възможност. В крайна сметка общинските съветници са просто една форма на делегиране на отговорност, която просто е по-работеща за големи мащаби.

Повече за прозрачното гласуване може да намерете в Блогът на живо на Иво Божков.