Кирил Петков: Дайте да обединим мозъците на България

Визията на Кирил Петков
  • Да създадем повече бизнеси, които да успяват на световните пазари, вместо да усвояват бюджетни средства тук.
  • Да използваме потенциала на нашите млади учени за създаване на иновации, като основен фактор на конкурентоспособност, вместо да разчитаме на ниските заплати.
  • Да осъзнаем, че дългосрочно човешкият ресурс е най-важен за една успешна развиваща се икономика и без сериозни инвестиции в образованието и науката няма как да успяваме на световните пазари.

Колкото и да обичам България, колкото и да се чувствам у дома и хората да ми стават все по-близки, а народопсихологията все по-разбираема, давам си сметка, че много от хората, с които общувам, са по-различни от мен. Друга култура или изцяло друга планета – настроението зависи от това, с кого съм се срещнал през деня.

Може би цялата тази лудост, да обикалям България в търсене на моите Свободни, освен като начинание да намеря съмишленици, личности с примери за развитие на българския потенциал, е също така и опит да намеря приятели и себеподобни хора, в които припознавам част от културата и ценностите, на които ме учиха като дете.

Кирил Петков е един от най-ясните примери напоследък. Той много ми прилича на децата, с които съм общувал като малък. С отворен и честен поглед към света. Истински вярващ, че “the sky is the limit”. Уважава и оценява труда и успеха на другия. Винаги много положително настроен и готов да помага. Не особено заинтересован за външния си облик. Мечтател, вярващ в иновативни идеи, които и самият той измисля постоянно – Кирил има успешен бизнес с нов пробиотик, извлечен от цвят на старопланинско кокиче.

Много мога да пиша за Кирил. Да разкажа, че през свободното си време преподава икономика и бизнес в Софийския Университет на най-талантливите студенти в България. Че започва нов проект в Биологическия факултет  – до 2 години трябва да има модерно-оборудвани лаборатории, за да може да организира “мастер-клас” за най-талантливите млади инженери на България.

За мен, Кирил е изключителен пример за бъдещето на българския бизнес. Трябват ни хора, които не само дърпат каруцата в икономически план, но които разбират, че имат и отговорност към обществото. На всички ни е известно, че  именно това е особено дефицитно качество сред новия български елит.  Имаме още много път да извървим в тази посока…

Но може би гледам прекалено философски към нещата. Когато се прибрах от интервюто с Кирил и съпругата ми взе камерата да види, къде съм бил през деня, тя възкликна: “Ехаа! Джон Траволта си снимал!”

На някои хора просто им е писано да им върви по вода…

Патрик Смитьойс.

В няколко реда

Кирил Петков е роден през 1980г. в гр. Пловдив. Завършил е магистратура в Харвардския университет и е в топ 10 на неговия випуск, работил с проф. Майкъл Портър в изработване на секторни политики за икономически растеж. Той е изпълнителен директор на ПроВиотик АД, българска фирма, която успява да се реализира успешно на американския, европейския и азиатския пазар, чрез създаване на иновативни био продукти в координация с български и световни учени.  Световни издания като The Wall Street Journal пишат за успеха на фирмата, а учените в екипа на разработваните продукти включват и нобелови лауреати по медицина като проф. Бери Маршал.

Кирил е един от тримата основатели на Харвардската програма в Софийския университет, през която минават годишно 60 студента, избрани между 400 кандидата от всички университети на страната. Той и останалите преподаватели обучават доброволци в програмата и лично финансират ежегодните им разходи към Харвард, така че най-добрите български студенти да могат да посещават програмата, без да се изисква допълнително заплащане от тях.  Кирил членува в гражданските движения MoveBG и “Да Запазим Корал”, където заедно с други свои сподвижници помогнаха да се промени Законът за черноморското крайбрежие, с цел запазване на природата на трите плажа – Корал, Иракли и Карадере.

Женен, с три деца.  В свободното си време се занимава с кайтсърф, сноуборд и парапланеризъм.

 

Семейството на Кирил. Снимка: Личен архив.

Млад, умен, симпатичен, богат… Не познавам съпругата ти, но със сигурност е красавица. Имаш диплома от Харвард, говориш английски по-добре от Бил Гейтс – и той учил в Харвард, само че не е взел диплома. Бизнесът ти е за пример и свръх зелен – правиш пробиотици с един щам на лактобацилус булгарикус, който е български патент. Не може така… Сигурно дипломата ти от Харвард е фалшифицирана, прибираш приборите от ресторанта, когато вечерята не ти е била вкусна, или през уикенда обикаляш столичните клубове в женски дрехи, за предпочитане като Цецка Цачева…  Трябва да има нещо! 

Как ме хвана, че харвардската ми диплома е фалшива (усмихва се). От този университет май най-успешните не са тези, които са го завършили, а тези, които са напуснали преждевременно и са стартирали свои бизнеси.  В този смисъл, за съжаление, аз си завърших пълната програма и както виждаш не мога още да се похваля с резултатите на Бил Гейтс.

Рядко срещам човек, който има такава аура от ентусиазъм и позитивизъм. Къде ти е контактът? Къде зареждаш батерията? Често тръгвам от вкъщи като теб, но вече на втория светофар моята глава вече е празна за деня… Това искам да те питам. Откъде черпиш енергията и вдъхновението си и как обстановката, в която живеем не ти изпива цялата тази енергия?

Интересното е за мен, че като вървя по улиците и виждам всякакви нередности и дупки в асфалта, реално виждам повече потенциал за подобряване, отколкото нерешими проблеми. Колкото и странно да звучи, това ме подбужда да правя нещата, които правя, защото вярвам, че България може да бъде много по-напред. Сегашната ситуация, само ме мотивира, да се опитам да бъда част от реализирането на този потенциал.

От чисто ежедневна гледна точка, мястото от което се зареждам най-много, е Природата и тя ми дава почивка на мисълта.

Откъде ти хрумна да правиш пробиотици и че има нещо ценно в кокичетата? Поне така прочетох на опаковката.

Вярвам, че когато човек търси да развие успешен бизнес, това се случва много по-лесно, ако има реални фактори за конкурентоспособност в местната среда.

Или трябва да има нещо специфично, което се намира само в България, или българските клиенти трябва да изискват повече, отколкото световните клиенти в дадена сфера, или съществуващите бизнеси в дадена индустрия трябва вече да показват успехи на световните пазари.

В индустрията с българските закваски за кисело мляко ги има всичките тези условия, взети заедно. От една страна, в България киселото мляко се прави от 4 000 години и имаме над 2 000 щама лактобацилус булгарикус. От друга страна, всеки българин има силно мнение какво е за него хубавото кисело мляко. И от третата страна, всички български фирми, които са в тази индустрия работят, главно за износ.

Моята задача беше да измисля иновация в тази индустрия, в която има всички предпоставки, за да създам продукт, който да е уникален и да може да бъде конкурентоспособен на световните  пазари. Ето така стигнах до идеята за единствения лактобацилус булгарикус, който  е изолиран от цвят на планинско кокиче и се развива по-добре в морковен сок, отколкото в мляко. Така ние станахме единственият производител на биовегански пробиотик в света.

Всъщност, лактобацилус не е млечна бактерия…

Реално, повечето от тези добри бактерии могат да се изолират от различни цветя. Ако човек се вслуша в традиционните рецепти за правене на кисело мляко в различните региони на България, ще види, че повечето първозакваски включват хвърляне на различни видове цветя в топлото мляко. Например, около Приморско обичайната рецепта за заквасване, когато човека няма достъп до лъжичка кисело мляко, е използването на ябълков цвят. В Софийско има рецепта за ползване на дюлев цвят. А в Годеч дори хвърлят мравки в топлото мляко за първоначална закваска. Като най-вероятно тези мравки, се пренесли бактерията от растенията, по които са лазили. Разбира се, в днешно време, повече от тези рецепти са изгубени и хората са съхранили единствения начин да заквасват своето кисело мляко само с лъжичка от друго кисело мляко.

Но уникалността на лактобацилус булгарикус е в това, че може да се намери в много растения в България.

Вярно ли е, че Опра Уинфри пие твоите хапчета с българската бактерия? Подозирам, че по-голямата част от вашата продукция е за износ, нали?

Абсолютно. 95% от нашите продажби са извън България. А Опра не само пие Провиотик, а даже и го промоцира в своето списание, като един от 20-те най-обичани от нея продукти. Като интересното е, че за тази възхитителна реклама, тя не ни поиска да платим и цент. Тя просто един ден влезе в един от магазините в Манхатън, в който продаваме и сама си го закупи. Може да го наречем и късмет, но същото се случи и с тенисиста Новак Джокович, който е веган и бе впечатлен, че може да си вземе биовегански пробиотик, а като такъв нашият е единственият  в света.

Продуктът ти е био, веган и 100% естествен, това го разбрах. Подозирам, че себестойността на продукта не е малка. Не си като Nikebuy cheap, sell expensivе, но някак си стратегията ти е много успешна. Какъв е бизнес моделът?

Различна е стратегията от тази на Nike, защото себестойността на нашия продукт е доста висока. Ние използваме само биоморкови, които са скъпи и не слагаме никакви изкуствени съставки, които биха понижили цената на продукта. За това сме с едни от най-високите продажбени цени в този сегмент. Така че, използвайки твоите думи ние сме „buy expensivе, sell expensivе“. Но пък мога да предявя претенции, че се нареждаме сред най-качествените продукти в световен мащаб и създаваме продукт, който с кеф си го давам на моите деца да го пият.

Пътят на България е иновативният бизнес. Няма да те питам – знам, че така мислиш. Но засега бизнесът тук се крепи най вече на бетон, тухли, асфалт, фуражно жито и туристи с тесен бюджет. Как да обърнем посоката?

Смятам, че най-добрият начин да се обърне посоката е, като почнем да създаваме бизнеси на базата на иновации които са успешни и те да служат за пример на другите предприемачи. Осъзнах, че този подход води до успешни резултати. Това за мен е много по-добър начин, отколкото само да се теоретизира на думи.

В свободното си време преподаваш в Софийския университет. Всеки вторник водиш лекции на английски език по интересни теми, свързани с бизнеса и икономиката, за най-добрите студенти в страната. Преди месец ходих да видя за какво става въпрос. Падна ми шапката. Имаше и правостоящи… Откъде този невероятен интерес?

Всяка година, ние избираме 60 човека от около 400 кандидата. Тези хора са много мотивирани, талантливи и положително заредени. Те са тези които правят атмосферата в нашата класна стая уникална. И те са тези, които успяват да създадат такъв голям интерес за всеки следващ випуск.

Лекцията на Кирил Петков в Софийския Университет, ноември, 2017г. Снимка: Тихомира Методиева – Тихич.

Колко години вече го правиш? Откога преподаваш в Софийския университет?

Ние започнахме нашата програма преди 10 години.

Значи голяма част от най-умните млади икономисти в страната са минали през твоите класове. Поддържаш ли връзка с тях? Те са много важен контингент.

Да, всеки първи четвъртък на месеца ние се събираме с наши настоящи и бивши студенти, които са в София, на чаша бира или вино след работа. Оказва се, че тази традиция е много стабилна във времето, защото е голямо удоволствие човек да прекара споделено време в такава компания. И по този приятен начин си запазваме връзката с тях, но още по-важно е, че те запазват координацията между тях си.

Имаме страхотни учени в България и призовавам да обединим мозъците на България. Мога да обединявам хора, които имат потенциал. Ако искаме силна България, трябва да се замислим къде са ни силните продукти, които са чисто български, да направим координация и да бием външния пазар.

Онзи ден ми спомена за новия проект в Биологическия факултет на Университета. Можеш ли да разкажеш малко повече?

Много съм щастлив, че тази година ще изградим първия център за приложни изследвания и иновации в природните науки. Ще бъде място, където студентите по биология, физика, химия ще се събират и ще създават мултидисциплинарни иновации. Оказва се, че много от новите технологии, за да бъдат успешни, трябва да включват повече от една научна дисциплина. Надявам се, че този нов център ще бъде точно това средище, което ще позволява тази координация да се случва. Тук е мястото да кажа, че нашата компания ще финансира само 50% от средствата, а фондация „Америка за България“ ще дари останалите средства. Университетът  и студентите ще получат този център, без да се похарчи дори един лев от държавната хазна или от бюджета на учебното заведение.

Лекция на Кирил Петков в Софийския Университет, ноември, 2017г. Снимка: Тихомира Методиева – Тихич.

Често се говори за българите в чужбина. Какво правят и могат да направят за България е тема за дълъг разговор, но първата стъпка е да накараме много от тях да се върнат. Разбрах, че този въпрос е като кокошката и яйцето: Дали ще се върнат, когато нещата тук се оправят или трябва те първо да дойдат и тогава нещата в България ще се оправят… Ти ги знаеш българите в САЩ по-добре от мен. Какво трябва да се случи тук, за да ги накараме да се приберат в България?

Първо, за да помага на родината си, не е наложително човек да се върне в България. Пример за това, е професор Фичорова от Харвард, която е готова във всеки един момент да дари от своята енергия за български каузи, както и да помогне на всеки българин, който я е помолил за нещо в Бостън. Тя, например, и без да се прибира, ще ни помогне да афилираме новия ни център с Harvard Medical School. И така, в България ще бъде единственият център в Европа, свързан с този престижен университет.

Разбира се, ако успеем да върнем част от българите от чужбина отново в България, това би било отлично. Но трябва да сме реалисти, че за да се случи това, трябва да имаме български компании, готови да плащат европейски заплати. Тези бизнеси трябва да имат много висока добавена стойност и стабилен растеж. За мен това е предпоставката за започване на един позитивен цикъл за връщането на нашите мозъци обратно в България.

А за този предприемчив дух? Знам, че това е дарба или ген, ако щеш. Много хора нямат достатъчно доверие или вяра в себе си. Кой знае колко скрити лимонки има. Какво да направим за да стимулираме предприемаческия дух в България? Може ли правителството да играе важна роля в този процес?

Най-добрият стимул за създаване на предприемаческа среда според мен са позитивните примери, които не се основават на използване на бюджетни средства или усвояване на държавни пари, а са реални бизнеси, които успяват със собствени сили. Колкото повече такива примери имаме, толкова повече хора ще повярват, че и те могат да бъдат успешни.

Когато се вижда, че в една среда най-печелившите бизнеси са на база на връзки с управляващите и усвояване на държавни поръчки, тогава това допринася предприемаческият дух да бъде заменен с умение за лобизъм. В този смисъл, първата важна роля за държавата е да изчисти максимално корупцията така, че все по-малко примери да има за бизнеси, които се базират на нечестни и непазарни отношения.

Ако държавата допринесе за създаването на координация на българския бизнес за чужди пазари или помага на българските университети да създават кадърни кадри и развиват науката, то тогава ще може да й се признае и стимулираща роля за предприемаческата среда.

Говорейки с теб, осъзнавам отново, че най ценното ти качество, според мен, е това което най-много липсва в България – ентусиазмът. Казват, че ентусиазмът е заразителен. Как да накараме един цял народ, всяка сутрин, докато се разтяга в банята пред огледалото, да си каже: “Today is going to be an awesome day!”

Мисля си, че реално животът не е чак толкова лош в България. И ако всеки се замисли, въпреки проблемите, колко хубави неща може да му се случат в този ден, може да погледне по-позитивно в огледалото. Ако не беше така, нямаше толкова много българи, които живеят в чужбина, да си мечтаят един ден да се върнат обратно, поне за почивка.

Разбира се, има много потенциал България да стане едно от най-прекрасните места за живеене, но отговорността остава реално на всеки един от нас. И колкото по-малко чакаме някой друг да ни оправи, толкова по-близко сме до възможността да изпълним този потенциал. Аз просто вярвам, че един ден това ще стане. Убеден съм!

Кирил, знам че си запален сноубордист, но си и против новите планове за Банско. Темата Пирин е много гореща. Кажи с две думи – може ли да има щастлива и разумна развръзка?

Най-доброто решение беше предложено тези дни от алпиниста Боян Петров, който категорично е ЗА пускането на втори кабинков лифт, но и за цялото запазване на Пирин и нейните гори във вида, в който са в момента. По начина, който той предлага, няма да има опашки пред лифтовете в Банско, но няма и да се прокрадват задкулисните идеи за голямата сеч и строителството в Националния Парк Пирин. Ако правителството наистина иска само втора кабинка, то би трябвало да подкрепи това предложение, което затваря всички други вратички за нерегламентирани действия от страна на Юлен.

Бел. ред: Редакция на решението на МС  от 29 декември, 2017г., която предлага Боян Петров е в таблицата тук:  

Сравнителна таблица на двете предложения: Решение на МС от 29.12.2017 г. и на Предложението на Боян Петров.

 

 

Арман Саркисян: Стоп на войната с Природата! Ще спечелим повече ако си партнираме с Нея

  • Постигане на хармония и симбиоза между Човек и Природа.
  • Информиран и осъзнат живот с лично участие като част от решението.
  • Обръщане на деструктивния ход на съвременните процеси в посока на оздравяване на Природните екосистеми чрез промяна на житейските и бизнес практики.
  • Минимизиране на бъдещия Хранителен Дефицит, чрез осигуряване на храна от семпло еволюционно ниво по устойчив начин.
  • Развитие на екосистема от устойчиви природосъобразни бизнеси в България.

Плодородни, колкото земите в Добруджа и няма нужда от оране, фрезуване или наторяване. Няма нужда от Раундъп, нито от други препарати, не се влияе  от зимните или летните условията – продукцията вечно расте. Тези дни бях във Варна и научих, къде се намират най-плодородните земи в Европа.

Арман Саркисян, основател на  Sea Harmony  е възприел идеята, че ако искаме да храним нарастващото население на света, само и единствено морето може да ни спаси. Имаме над 34.000 квадратни километра от него: тази част от Черно Море, в която България има ексклузивни икономически права.

И какво се оказва? Нашето Море е едно от най-плодородните морета. То съдържа над 5 пъти повече хранителни вещества, отколкото лазурните гръцки води, например. Черно Море може да бъде най-големият рибарник на света и съответно България един от най-големите производители на морските продукти. Редом до Норвегия, Холандия и пр.

И преди да скочат природозащитниците, веднага пояснявам: идеите на Арман потръгнаха именно от това – как да опазим екосистемата на Черно Море. Ако полагаме съответните усилия да подпомагаме морето, в конкретния случай – да поставим изкуствени рифове в него, биоразнообразието и производителността на морската екосистема ще постигнат за света невиждано ниво.

С две думи: Хиляди учени в цял свят в момента мислят как да произведем протеини за да изхраним населението. Скоро ще станем 10 милиарда. Няма как да стане с прасета и пилета. България има уникалните условия за Sea Farming – земеделие в морето. Можем да затворим целия цикъл за производство на миди, скариди и риба без да добавяме нищо, защото няма друго море на света, където има такъв силен приток от хранителни вещества. Има как да стане, и то срещу минимални инвестиции.

Сега, когато в Черно море се лови масово със забранените траулери и когато треската за калкан е на ръба да убие и последните делфини, философията на Арман не е светлина в тунела, а по-скоро е изгряващо слънце за измъченото ни море.

Кой каза, че няма иноватори в България? И кой каза, че иновациите винаги са свързани с медицината или IT-сектора?

Прочетете за Арман Саркисян и проекта му Sea Harmony. Ще научите много за нашето Черно море, за поредния изключителен шанс за България и за съжаление, за вероятността отново един уникален талант скоро да стегне багажа си и да тръгне към някоя друга чужбина да търси човек, компания или правителство да го чуе.

Тези дни в Кипър вече го наградиха с Европейския вариант на Нобеловата награда за зелените иновации.

Патрик Смитьойс.

Той е влюбен в Планетата, в Морето, в красотата и гениалността на Живота в тях. Роден е във Варна през 1971 г. Морски еколог, иноватор (изобретател), сърфист, вегетарианец.

Професионалният му път минава през Пристанище Варна, Регионална инспекция по околна среда и водите, продължава като предприемач, създавайки първия във Варна национален  търговски център за здравословни и диетични продукти, за да дойде деня, в който решава да се посвети изцяло на морето и рифовете.

Продава своето 12-годишно търговското дружество и влага всички лични и семейни средства в морското хоби, превърнало се в негова мисия и страст. Повече от 20 години (в началото факултативно) Арман експериментира, създавайки и тествайки сам, с приятели, колеги и съмишленици 12 свои модела разнотипни рифови конструкции, достигайки до уникалното съоръжение и технология Pisa Reef като част от революционната концепция Ocean Reef-Tower Oases (ORTO).

Твърдиш, че Черно Море е морето с най-високо съдържание на хранителни вещества. На какво се дължи това явление?

Така е. Черно море е вътрешно море, в което се вливат три големи европейски реки – Дунав, Днепър и Днестър и редица по-малки реки, всяка от които „захранва” морето ни със значително количество изкуствени и естествени торове и множество органични материали от интензивната почвена ерозия в резултат на системната обработка на земеделските земи. Малцина от нас знаят, че едва 20 % от използваните торове се усвояват директно от земеделските култури /от растенията/, а останалите 70-80 % се оттичат в реките, а от там – в морето. Ако погледнем глобално, всяка година в моретата и океаните се „изливат” торове за около 100 000 000 000 долара.

Има различна информация за нашето море. Говори се, че е мръсно и че само горния слой е жив. От друга страна съм чувал, че Черното море има изключително силен самопочистващ капацитет.

Черно море е затворен тип море, единствената връзка по вода със Световния океан е през Средиземно море и тесния пролив на Босфора, който ги свързва. На това се дължи и неговата специфика, това, което го отличава от всички други континентални морета.

Големият вток на трите големи европейски реки, заедно със соления вток на морска вода от Средиземно море създават специфично разслояване в дълбочина и водят до два пъти по-ниската соленост на черноморската вода спрямо тази на Средиземноморската, както и до невъзможност за смесване на повърхностните и придънни водни слоеве. Това обуславя специфичната липса на жизнено необходимия кислород в Черно Море на дълбочини под 150 – 200 м.

От друга страна, при навлизането на индустриалното  земеделие, на морското дъно се отлагат многократно завишени  количества органична материя /фитопланктон/, получен вследствие системното „прехранване” /еутрофикация/ на вътрешното ни Море с торове и стимулиращи вещества.

В този 5 пъти по-интензивен  процес в сравнение дори със съседното Средиземно море екосистемата се очиства от всички  индустриални замърсители с петкратно по-мощен самоочистителен процес еднопосочно насочен към дълбоката чаша на Черно Море.

Твоята идея е, освен да подпомагаме екосистемата на морето и да произвеждаме храна в него: миди, скариди, риба.

Въпрос номер едно за всички нас, бъдещите консуматори. Дали при дадените условия в Черно Море, продукцията ще бъде чиста? Как ще се сравни “нашето” производство с това на държавите, като Испания, Англия или Норвегия, които са на по-чистия океан?

Мощния самоочистителен процес и еднопосочното движение към дълбоководието е причината за значително по-ниското съдържание на тежки метали в черноморските обитатели в сравнение дори с тези от Океана. Тази разлика е изследвана от множество научни институти, а и съвсем наскоро от Варненския Медицински Институт.

Така се оказва, че пренаторявайки го с агроторове ние му помагаме да се самоочиства от една страна, чрез създаване на свръх количества микроводорасли. Но ако поне част от тази биомаса не бъде консумирана от мидите и други организми, филтриращи фитопланктона тя просто се утаява на ключовото за морската екосистема шелфово дъно. Гнилостните процеси на разлагащата се органична материя, обаче изчерпват кислорода в придънните водни слоеве. В резултат всички дишащи животни, които не могат да избягат, загиват масово, често без да са достигнали размножителната си възраст.

И тук е ключовото място на нашите Вертикални Мидени Рифове, които извеждат мидите от зоната на несигурното равно дъно в добре наситените с кислород водни слоеве от 3-тия до 12-тия метър над  дъното.

С новата ни концепция на изцяло потопени мидени рифови ферми, разположени в междинната зона между повърхността и дъното, създаваме възможност глобалният проблем –  еутрофикацията, да се превърне в неограничен ресурс за производство на аквакултури, възстановявайки и оздравявайки в същото време морските шелфови екосистеми в същото време.

Приложена в мащаб, дори само ако възвърнем числеността на мидите пред българския бряг, с тази технология може да се произвеждат годишно около 150 000 тона миди. Към тях се добавят и няколко хиляди тона скариди, рапани, попчета, сафриди, калкани и есетри – всички свързани в хранителите вериги тръгващи от мидите и техните ларви.   За да си представим това количество бихме могли да го сравним приблизително с животновъдната продукция на цялата българска плодородна Добруджа.

Каква е концепцията на Sea Harmony? В брошурата пише, че правите изкуствени рифове. Но вашите рифове са леки и плуват в открито море, над дъното, под повърхността. Не е много традиционно.

Изкуствените рифове са структури, наподобяващи кораловите рифове и представляват многокамерни постройки, подходящи за различни самоприкрепващи се водни обитатели  както и за укритие, за̀вет и размножаване на малките нежни същества като скариди, малки или млади рибки и пр., представляващи основа на множество хранителни вериги.  Колкото по-високи и ефирни са структурите, в толкова повече водни слоеве ще са разположени прикрепените естествени филтратори и по-многобройни и разнообразни ще са обитателите.

Нашите Вертикални  Pisa Reef са 3 м в диаметър и 12.5 м височина т.е. те са 5-6 пъти по-високи от обичайните рифове, правени серийно по света. Съоръжението се състои от няколко решетъчни цилиндъра, разположени един в друг, като след напълно естественото обрастване с разнообразни същества, във всяка конструкция се оформят около 1400 малки ниши във всяка конструкция, предпочитани от различни малки плуващи обитатели: скариди, скални и мигриращи рибки.

Бетонната 5-тонна котва държи подводната „къща” в безопасност поне на 4-5 м под повърхността на водата.

Чрез вертикалното положение на конструкцията 3 м. над дъното избягваме участта на полаганите  на дъното досегашни модели изкуствени рифове, които най-често се покриват с пясък или тиня или просто потъват в меките придънни наноси..

От друга страна нашите Вертикалните еко мидени ферми Pisa Reef  за първи път съчетават печеливша икономическа дейност с мощен възстановяващ   морската екосистема ефект, което е и потенциално решение на проблема с нарастващата еутрофикацията и така наречените „Мъртвите зони” в крайбрежните райони почти навсякъде около континентите.

Постигнатата щормоустойчивост на конструкция Pisa Reef дава потенциала да се разшири прилагането й в обширни нови акватории надхвърляйки многократно съществуващите ограничения на традиционните технологии за мидопроизводство. Естественият процес на самообрастване решава проблема с изземването на диви млади миди от естествени находища за семенен материал. Така новата ни концепция Ocean Reef-Tower Oases (ORTO) дава  възможност многократно да се увеличи производството на аквакултури в Европа – миди, рапани, скариди и риби в уникална интегрирана и симбиотична система.

Прилагана в мащаб новата технология предлага алтернативно подпомагащо решение на проблема с хранителната сигурност на човечеството, като от една страна произвежда висококачествен хранителен ресурс и от друга подпомага възстановяването, многообразието и естествения размер на популациите на много рибни и нерибни видове в ключовата и обширна крайбрежна шелфова зона до 100 м дълбочина.

Поставяйки такива рифове в морето, какво очакваме след това? Опиши ми целия процес на населването на морски организми във времето?

Първо към ефирната вертикална рифова структура  се заселват многобройни микро и макро водорасли, актинии, асцидии и хидрозои. След тях се самоприкрепват мидените ларви, носени от морските течения, като пораствайки надделяват в общата картина, но със своите нарастващи черупки многократно увеличават площта за прикрепяне на малките си коралоподобни събратя, които пък служат за храна на разнообразни червейчета, скариди и ракообразни.

Снимка: Sea Harmony

Процесът е ключов за възстановяването на многостранната роля на мидите в основата на морската хранителна верига. Ние им предоставяме многоетажна, решетъчна, многопластова „къща“ с множество комфортни и добре проветриви кухини. Общото количеството миди и други морски обитатели – скариди, риби, ракообразни, рапани, които се събират на един риф за около една година е 3,5 тона.

Защо ефектът на поставянето на тези рифове именно в Черно море е толкова важен? И защо тези рифове именно в нашето море вдигат толкова много концентрацията на морските организми?

Черно море е с огромен водосборен басейн и  във водите му се концентрират огромно количество торове, които без технология като нашата причиняват мащабни поражения на морската екосистема. Необходимостта от рифовете се потвърждава от многократното намаление на черноморския риболов. Най-големият консуматор на мидите – рапанът, е основен експортен продукт.

Има други, които правят рифове – стоварят някакви конструкции на дъното на морето, дори използват бракувани кораби за тази цел. От другата страна има много aquaculture по света. Примерно мидени ферми, където гледат миди на едни въжета които висят в морето от плуващи структури. Кое е предимството на плаващи конструкции на Sea Harmony?

Рифовете,  които се правят по света имат пет главни НЕДОСТАТЪКА :

1. Те са доста разхитителни като ресурси сравнени с ефекта, който предоставят на морските обитатели.

2. Положени на дъното те затискат жива част от него като предоставят евентуално едва 5-6 пъти повече повърхност за ново населяване. При Pisa Reef това съотношение е 1:80.

3. Малката им височина, обикновено 1-2 метра, предоставя и същата дебелина на слоя вода който им предоставя жизненоважните кислород и храна. Височината на Pisa Reef е 12,5 м.

4. Струпани на дъното те са препятствие за придънните течения така нужни на околните жизнени пространства, където кислородът, както казах и без това е оскъден и несигурен.

5. И най-важното – ограничените ресурси, които обществото заделя се потапят еднопосочно в Океана за скромна екологична полза.

А към основните ограничения и недостатъци на конкурентните въжените технологии за мидопроизводство се открояват следните:

Те са основно разположени на повърхността, което ги излага на множеството рискове – вълни, сблъсък с кораби и др. плавателни средства или плаващи предмети, заледени  или прегрети от слънцето води. Важен риск за тях е и това, че почти всички замърсители са в повърхностния слой като по-леки, например нефтопродукти или други, идващи разтворени с леките води от брега. Pisa Reef са изцяло потопени от опасните повърхностни слоеве.

Главната механична уязвимост на синтетичните въжета, на които са базирани  традиционните технологии, е че те могат нишка по нишка да бъдат срязвани от всякакви твърди предмети, включително и от самите миди. Тази бърза амортизация причинява три неща:

  • фините нишки се разпадат във времето и причиняват постоянно замърсяване с микропластмаси, влизащи в храносмилателната система на морските обитатели.
  • принудителната честа смяна (през максимум 4-5 г.) на конструктивните и субстратни въжета, което струва доста усилия, а самите въжета представляват нерециклируем отпадък.
  • рискът от скъсване на съоръженията е основно ограничение за районите на прилагане на въжените технологии.

За разлика от всички тях Pisa Reef е изградена от плътни материали и не може да се разпада на микропластмаси, а животът й е около 5 пъти по дълъг. След това някои от елементите могат да бъдат използвани повторно, останалите са лесни за рециклиране.

Четерите ползи на вертикалните рифове:

1. Възможност за многократно разширение на аквакултурите извън заливите. 

2. Интегрирани ферми – правиш една, получаваш четири.

3. Устойчиво рибарство чрез морски рифови оазиси за възстановяване на рибните ресурси.

4. Стъпка за възстановяване здравето на обеднените почви чрез обогатяване с микроелементи и органични съединения, съдържащи се в мидените черупки.

Миденото поле „Мидея“ с Pisa Reef се намира на над 2000 м отдалеченост от брега на с. Кранево

Нашите рифове имат и множество други предимства:

  • Това е първата технология за отглеждане на миди в Открито Море.
  • Важно различие на нашата ORTO концепция за вертикални рифове е и, че те са естествено пригодени за отглеждане на интегрирани аквакултури с многобройни ползи и продукти – миди, скариди, рапани, риба, без нужда от допълнително отхранване. Интегрираните ферми са заложени в множество стратегии за развитие на Норвегия, ЕС…, но Pisa Reef най-после ги осъществява на практика.
  • Спъват големите вълни и абсорбират част от силата им, когато те преминават над тях, което защитава бреговата ивица от абразия.
  • Черупковият материал от мидите също се натрупва като плажообразуващ след време.
  • Също така имаме разработка, с която, чрез малки подобрения на рифовете, те да могат да се използват за успоредно производство на възобновяема енергия от морските течения или за обезсоляване на морска вода.
  • Самите съоръжения се изработват от плътни, практически неизносващи се и некорозиращи материали.
  • Заедно с изключването на всякакви замърсяващи консумативи – мрежести, памучни и пластмасови ръкави и синтетични въжета – това прави технологията значително по-екологична от съществуващите към момента
  • Използваните плътни материали и елементи увеличават неколкократно живота на съоръжението до 20 години, което е от 4 до 7 пъти повече от живота на съоръженията при традиционните технологии.

Друго направление, по което работим сега, е оползотворяването на мидените черупки за калциева добавка към фуражи и за връщане на минерални вещества за обогатяване  на все по-обедняващите почви.

Революцията, която искаме да направим е в съчетаването на най-ефективния като биологичен ефект Риф правен до сега, избягващ всички тези недостатъци, но този път със стопанско предназначение. Тази двойна функция е с възможност за привличане на многократно по-големи финансови ресурси, защото в този случай инвестициите са с пряка- бизнес и с косвена – екологична възвръщаемост.

Разкажи за идеята? От къде води началото си? Колко години вече работиш по нея?

Когато разбрах от една научнопопулярна статия през 1990-та, че помагайки на мидите може да помогнем и на Морето да се възстанови, потърсих къде да уча морска екология и едновременно започнах да работя по проектирането на екологична система, която да даде възможност на бизнеса хем да печели, хем да има кауза.

Sea Harmony е създадена с идеята за развитие на „зелен“ морски бизнес, който по пътя на екологията да допринася за възраждането на черноморската флора и фауна. Арман и екипа.

Процесът беше дълъг, ресурсоемък, свързан с  технологично осигуряване, морски операции, специализирана екипировка.  Първите експериментални инсталации направихме през 1996 г., които поставиха началото на поредица от 12-13 иновативни модела, тествани в морски условия. Това е един дълъг еволюционен процес, за да стигнем до технология, която от една страна е стопанска и самоиздържаща се, а от друга представлява и най-ефективният риф, познат до момента, който дава живот и добри условия на голям брой морски същества.

Всичко започва с мидите. Част от тях ще бъдат продадени в ресторантите в България и може би и навън. Има ли пазар за толкова много миди?

Поради ограниченията на досегашните технологии, Европа, в това число и България, внасят значителни количества, около 25% от мидите, които консумираме от другия край на света – Чили и Нова Зеландия.

Наблюдава се ясна зависимост: там където има достатъчно предлагане се развива и значително търсене. Поради това, Източна Европа е със значително половин вековно изоставане в производството и съответно в консумацията на миди.

Макар и българският пазар тепърва да се развива с бурни темпове от 10 години насам (след създаване на административните предпоставки за създаване на мидени ферми), предлагането предостави стремглаво покачване на консумацията, но тя все още едва е надхвърлила 1/10 от средната консумация в Испания – основен производител на миди в Европа.

Другите страни в региона са в още по-начален етап на развитие. Така че пазарните предпоставки са за бурно развитие, съчетано с нарастващото търсене.

С повърхностните въжени технологии обаче, е невъзможно да бъде задоволено.

Освен мидите, покрай твоите рифове има и риби, скариди и какво ли още не. Възможно ли е тези миди да бъдат обработени и да станат храна за риби. Да храним рибите с тях и да произвеждаме лаврак и ципура? Вместо да купуваме гранули за тях, продукт на чисто бракониерство на океана, да ги храним с нашите миди. Да създадем един затворен кръг и да произвеждаме качествена риба без да “бракониерстваме” или да купим храна отвън? По този начин Черно Море може да стане най-големият рибарник на света наистина.

Да разбира се. Като висококачествена добавка мидите присъстват дори в състава на храните за домашни любимци, а като фураж за риби, бозайници и птици се използват от десетки години. За хората са незаменим източник на толкова липсващият ни витамин В12, Омега 3 и имат ефект на афродизиак.

Снимка: Sea Harmony

Биологичният капацитет на северозападната част на Черно Море, изчислен дори само до нивото на възстановяване популацията до естествените нива от преди половин век е няколко милиона тона.

Възстановяването на тяхната функция в хранителните взаимовръзки в морската екосистема би възвърнало до голяма степен здравето и плодородието на нашето Море във всичките му разнообразни форми на живот.

Едновременно с това добиването на висококачествени животински белтъчини без за тях да се произвеждат каквито и да е фуражи би намалило засилващия се натиск върху сухоземните екосистеми и ограничени аграрни площи.

Разбирам, че условията в България за гледане на риба и други морски продукти са изключително благоприятни. Моля, разкажи в кое пространство в нашето море са приложими и ако има достатъчно инвеститори и твоята кауза стане държавна политика, какво може да се случи?

Би било прекрасно, ако държавата ни осъзнае, че чрез тази нова технология, стои пред неразработена „златна мина”, но в този случай, за разлика от златото, тя разработва един възобновяем ресурс с многостранни ползи за много сектори на икономиката:

1. Само преките инвестиции могат да достигнат 250 млн евро.

2. Увеличеното рибарство, рапанолов и видово разнообразие ще увеличи експортния ни капацитет още повече по един доста по-устойчив начин.

3. Ползите за туристическата ни индустрия ще бъдат в изобилието на пресни чисти черноморски продукти в ресторантите ни, вместо замразените риби, внос от северния Атлантик или скариди, произведени чрез екологично бедствие в Индокитай.

4. Летният ни туризъм се основава на Морето, а една повишена жизненост и бистрота на крайбрежните ни води ще доведе до съвсем друго качество и имидж за нашите и чужди туристи.

Може ли износът на риба и морските продукти да стане по-голям като стойност, от зърното?

Е, може би не чак толкова, но числата могат да бъдат съизмерими като съвкупен ефект. Важното е, че не са за сметка на нещо друго, а са в добавка на съществуващия аграрен сектор и животновъдство.

Сега предполагам, че не можете да се отървете от инвеститори? Със сигурност чакат на опашка пред вашия офис?

До сега се въздържахме да разпространяваме широко тази възможност за инвеститорите, за да направим някои технически допълнения на производствената ни линия, но вече можем да отворим врати за хора с подходящо отношение към Морето.

Българската фирма Sea Harmony взе Първа награда в тема „Храни“ на най-голямото международно състезание за зелени бизнес идеи и иновации, насочени към по-зелено и чисто бъдеще. Снимка: БНР

А държавата къде е? Надявам се поне да премахне административните препятствия пред немалките инвестиции в една такава екологична технология.

Би било прекрасно, ако ни даде възможност за работна площадка за сглобяване на едрогабаритните съоръжения близо до брега.

Разбрах, че най-голямата непотърсена сума за субсидии в България именно беше за аква-култури? Защо не сте кандидатствали?

Новата програма за субсидии цели да модернизира съществуващи предприятия, докато ние изграждаме тепърва предприятие по съвсем нова технология, която разработваме.

Очакваме отварянето на по-подходящи за иновации мерки на програмата.

Колко пари ще ви трябват да направите първата ферма? Говоря на нещо конкурентно на световния пазар, нещо мащабно. Колко ще струва тя и какво ще произвежда?

Предварителните планове за оптимално натоварване на специализираната техника и производствените звена показват, че минималната Мидена ферма по технологията Pisa Reef би имала капацитет между 1000 и 2000 т. За целта са необходими около 7 милиона Евро.

Да направим един краудфандинг? Аз обещавам да ви помогна с един безплатен промофилм.

Благодаря, Патрик! Това е СУПЕР предложение! Би било много ценно за нас да направим филм на твоето професионално ниво.

Краудфъндингът е също добра възможност. Ние предоставяме на тези които наистина се интересуват и по-пряк начин да станат част от решението. Такива хора имат шанс, като едновременно с помощта за Морето си осигурят и своето бъдеще разбира се. Така че предложението ти е съвсем на място.

 

 

 

 

Румяна Боянова: Мини в Трън?! Не сме съгласни! Не се примирявайте – утре може да осъмнете с мина във вашата община!

  • Да бъде дадено право на гражданите по общини да решават как да бъдат използвани местните залежи на природни богатства
  • Да се увеличат концесионните такси в полза на българските граждани
  • Необходима е промяна в Закона за подземните богатства, за да има по-обективна оценка дали едно находище да бъде разработено, какви биха били предимствата и недостатъците за българските граждани

Ако вашите представи за силен човек са „тип бизон, облечен в черно кожено палто”, най-вероятно това момиче от Трън ще ги промени завинаги. Тя е висока горе долу метър и шейсет и тежи има-няма 45 кила. Казва се Румяна Боянова и е родом от Трънското село Ерул. Когато се срещнахме за първи път, за да направим филм за новата златна мина в Трън, никак не се чувстваше добре в светлините на прожекторите, но тя порасна много. С лекота дава интервюта без въобще да се притеснява и прави не само общинарите в Трън, но и голямата минна компания Асарел Медет на луди. А тази компания възнамерява да превърне девствената Трънска природа в лунен пейзаж.

Само да поясня за тези, които не знаят, че в последните години българските държавници раздават с бясно темпо всякакви концесии, свързани с полезни изкопаеми. Да, дами и господа, парадокса е голям: най-бедното племе в Европа живее точно върху потенциално най-голямото находище на скъпоценни метали. Може би в Европа, а може и извън нея. Така че, ако ние, българите  сме кротки и послушни, 5, 6, 10 души имат да делят в близките години една цифра пари, която трудно може да се побере на екрана на калкулатора на бюрото ми. И това, ако българите са кротки и послушни! Тогава тези пет шест човека ще взимат един самосвал с пари. А за народа ще оставят една държава с дълбоки кратери и стотици хвостохранилища, които още векове ще тровят реките и езерата. Една млада борбена жена от Трън обаче реши, че няма точно така да се случи. Имате ли представа, колко кураж му трябва на човек да застане срещу тези чудовищни сили и да им покаже зъби? Интервюто с Румяна Боянова е пример за това кое е най-важното за една развита държава, за това, което в България почти не съществува:  ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ. Имам честта да разговарям с една жена, която успя да организира Трънчаните и да побърка всички, които имат апетит към Трънското злато. И като гледам, тази битка ще спечели тя.

Патрик Смитьойс

Румяна Боянова е икономист по професия. Половината от времето си прекарвам в София, а другата половина – в родния си край Трън. Тя е основният двигател на съпротивата на хората от Трън срещу опитите в района да се отвори мина за златодобив и председател на сдружение „България за Трънско“. 

Руми, разкажи ни за себе си.

Родом съм от Трънския край. От едно красиво и малко познато планинско село с чудното име Ерул. Селото се намира в Ерулска планина, под най-високия и връх – Големи връх. До ден днешен никой не знае с точност какво означава името на селото. Съществува легенда за ирландското племе Ерули, които преди векове са се преселили да живеят по тези земи. Наоколо е пълно с интересни места и останки от древните траки и от римско време. А природата е уникална през всички сезони, по-различна от всяко друго място в България, с богата флора и фауна, недокосната от човешка дейност и прекрасни гледки.

Разкажи ни за Трънския район, защо е толкова ценен?

Целият Трънски край е невероятен. Всяко едно от петдесетината села има своята неповторимост и уникалност и като природа и като атмосфера и забележителности. Това е районът с най-чист въздух в България и едно от местата с най-запазена природа. Но, от дълги години съществува проблем с поминъка на хората. Прави впечатление, че както на много места в България, ние не оценяваме огромното богатство, с което разполагаме. А именно земята, природата. Сякаш не умеем да използваме това съкровище по правилния начин – като се грижим за него, а и не вярваме, че по този начин то може да ни се отплати многократно. Вероятно човек осъзнава кои са истински ценните неща, едва когато ги загуби. Разбира се, не без значение тук са и липсата на стимули и подкрепа от страна на държавата, липсата на опит и страхът от неуспех, който сякаш е насаден у хората. Сега районът ни се възражда. Много хора се завръщат към корените си – уморени и отегчени от живота в големия и мръсен град. Малко по малко се раждат нови идеи, кандидатства се по Евро-програми. Развива се екологичното земеделие и животновъдство, за което Трънско има отлични  дадености. Появяват се много нови туристически проекти – и в тази сфера районът има много какво да предложи. Но наскоро хората разбраха и за заплахата, която грози нашия край. Сериозна заплаха, която го обрича рано или късно на гибел…

Tran
Природата в Трън е уникална

Кога разбрахте за мината?

Природата около Трън е една от най-чистите и запазени в страната. За този проект дочухме първо слухове, на които в началото не обърнахме внимание. Но след като  проверихме, макар и от оскъдната публична информация, която успяхме да намерим, ни стана ясно, че става дума за сериозен проблем. Започнахме да търсим информация по Закона за достъп, която институциите ни предоставяха. Ужасени бяхме от това, което прочетохме в документите! В общината бе постъпило инвестиционно намерение за добив на златно-сребърни руди с искана концесионна територия от общо 20 квадратни километра. В две различни зони – всяка една от тях от по 10 кв.км. Едната от тези зони се намира изцяло в Натура 2000 – пълна с редки и защитени видове и заема почти цялата планина Руй – емблематична за района, а другата, която включва 2 открити рудника, 2 хвостохранилища и обогатителна фабрика, които по план са разположени на по 150 – 200 метра от домовете на хората от близките села! Има план за изсичане на най-малко 1200 дка широколистни гори. Описани са и много вредни въздействия като – необратимо засягане на почвената покривка и земните недра, вредни емисии във въздуха, унищожаване на биоразнообразието на мястото като „бързо подвижните животински видове ще бъдат прогонени, а бавно подвижните – унищожени“. За проекта има издадени и 3 последователни становища на Басейнова дирекция Дунавски район (която отговаря за водните ресурси в нашия регион), според които „При реализация на инвестиционното намерение подземните и речни води ще бъдат трайно и необратимо увредени…“ и още много ужасяващи факти. Известно е също, че в района на една от териториите е съществувала в миналото малка мина, която е била периодично закривана и откривана между 60те и 90те години на миналия век – мина „Злата“. Тази мина многократно е замърсявала реките в близост – притоци на река Ерма и самата Ерма при вливането им в нея. Това често е създавало проблеми със Сръбската държава, тъй като Ерма извира от Сърбия, минава през Трънско, прави завой и отново се връща в Сърбия. За щастие поне мината е била малка по размер и само подземна, което не е позволило нанасяне на други вреди върху природата.

Умирали са млади работници! От силикоза (това е най-честата диагноза в смъртните актове). Силикозата е тежко и нелечимо белодробно заболяване, причинено от вдишване на прахови частици при минните дейности. Протича в рамките на 10-ина години като болният постепенно губи способността си да си поема въздух и накрая умира от задушаване. Моят пра дядо почина така. Но освен силикоза „имаше и нещо друго“ казват възрастните хора „имаше и радиация“.  

Документите, показват, че през 90-те в продължение на 4 години мината е работила като уранодобивна с експериментална цел. Намерихме и доклади за съдържанието на уран.

Това е тема табу за инвеститора, който не е включил наличието на уран в плана си. А след като откритите от нас документи станаха публични – започнаха опити ту темата да бъде неглижирана, ту да се убедят хората, че уранът няма да бъде опасен при добив в открити рудници, защото щял да се „минимизира“ ефекта му.

oboch
Обичаме нашия роден край

Това е чудовищно, какво ще представлява тази мина?

Положителни аспекти не можахме да видим. Освен спекулациите за откриване на 400 работни места за хората. За които в последствие се разбра, че в Трънско няма квалифицирана работна ръка и повечето от тези места няма да бъдат заети от местното население.

Как реагираха хората около теб?

Голяма част от хората не знаеха за проекта. Оказа се, че фирмата има информационен офис в град Трън от няколко години, който кой знае защо не е информирал населението. Да не говорим пък за жителите на най-засегнатите села…

Когато разбираха за това, хората се стъписваха, ужасяваха, ядосваха… Голяма част от тях са останали сираци или без близки хора, които са работили в бившата мина. И не са забравили трагедията.

Кадър от филма ,The final blow for Bulgaria – mining concessions’

Защо тръгна да се бориш срещу новата мина?

Просто нямаше как да остана безучастна, нима ще допуснем земите ни да се превърнат в пустиня?! Не останаха безучастни и останалите ми съграждани. Това е земята на дедите ни. Никой не иска да гледа как я изравят и смилат година след година – докато накрая хълмовете се превърнат в кратери. Не искам да ставам свидетел на агонията на прекрасната ни природа и най-красивата планина, които бавно ще изчезват пред очите ми! Също така не искам да чакам 35 години до преклонна възраст за така наречената рекултивация, която няма как да върне природата обратно и моите наследници да гледат пустиня и да си представят с тъга какво е било едно време! Как точно е изглеждал обезобразеният им роден край!

Не искам да гледам болни и агонизиращи хора – бавно, постепенно – година след година!

Какво могат да направят гражданите срещу такъв проект?

Правата на гражданите са все още твърде ограничени. Но ги има все пак. Самите граждани обаче не знаят точно какви са. Не вярват, че нещо може да зависи от тях… Истината обаче е, че ако хората се обединят около дадена кауза, нищо и никой не е в състояние да ги спре. Това трябва да го знаят всички.

Поход до връх Стража в подкрепа на каузата за защита на Трънската природа
Повече от 600 човека от цялата страна подкрепиха каузата въпреки метеорологичните условия

Институциите помагат ли ви да упражнявате правата си?

Много от законите са лобистки. Направени са така, че да удовлетворяват интересите на големите инвеститори. И институциите се оказват с вързани ръце пред тези закони.

За съжаление се оказа, че дори и само мисълта за право на свободен избор на гражданите ужасно плаши институциите и фирмата-инвеститор.

Имаме вече прецедент в историята на община Трън. Бе направено предложение за провеждане на местен референдум и бе гласувано с единодушие от общинския съвет още през месец март. До тук – добре! Но  идва интересното…Предложението беше обжалвано от бившият областен управител на област Перник, от фирмата-инвеститор, искаща концесията, и от забележете: Българска минно-геоложка камара и най-накрая бе спряно от настоящият областен управител поради „административни неизправности“. По настоящем имаме насрочена нова дата за местен референдум – 11.06.2017 г. Но още в първите дни след определянето на датата….. нали се досещате? Да! Отново жалба от областният управител – г-н Васил Михайлов, който няколко дни преди това публично обяви, че няма да обжалва!

В момента демократичните права на гражданите и техните свободи срещат безпрецедентен и брутален натиск от страна на собствените ни управници. Тези, които избираме с гласа си и издържаме чрез данъците, които плащаме.

Разкажи ни за законите за проучвания и добив на полезни изкопаеми. Бях чувал нещо от сорта, че ако някой сам плаща за проучванията и те излязат положителни – държавата няма как да им откаже концесия – така ли е?

Общо взето е така… Има законова процедура през която се минава пътят от проучването до разрешението за концесия. В повечето случаи за да се даде такова разрешение се прави т. нар. ОВОС (Оценка на въздействие върху околната среда). Работата е там, обаче, че експертите, които правят докладите за тези оценки се наемат и им се заплаща от фирмите – инвеститори. Това е регламентирано от закона, но внася дълбоко съмнение относно обективността и непорочността на тези оценки.

Моля те, разкажи за целия процес на протести, агитиране, търсене на съмишленици. Как се работи с партньорите? За готовността на хората да се борят с теб на равно…. разкажи за човешката история на такова експлозивно събитие в район като Трънското.

Все още съществува недоверие. Недоверие в собствените сили и човешки права, правата на свободния гражданин да решава сам бъдещето си. Дълбоко нагнетявана през годините мисъл, че от „обикновения човек“ нищо не зависи, че всичко се решава „отгоре“ и хората нямат право на глас.

Но от друга страна Трънчани са умни и корави хора и успяват да преборят и тези предразсъдъци.

А медиите, помогнаха ли ви?

Различно е и с медиите. Повечето са добре настроени към нас, защото разбират проблема. Появяват се, разбира се и такива, които имат интерес да изопачават фактите…

Sreshtu minite
Хората в Трън не искат мините

Как виждаш шансовете на мината да бъде реализирана и ако се случи какви ще са последствията?

Единственият шанс да се запази общината е да няма минен добив. Другата алтернатива е превръщането и в голяма индустриална зона, която ще остане пуста завинаги след предвидената 35 годишна експлоатация – с извадени и изнесени подземни богатства и съсипани природни ресурси. Които са истинското, значимото и непреходното богатство на този чист край. А природните ресурси са много и с огромен потенциал.

Трябва още работа докато хората напълно осъзнаят, че колкото повече се грижат за природата си – толкова по-добре ще им се отплаща тя – и със здраве и с финансово благополучие при правилно използване на „надземното богатство“, което имаме.

В нашите предишни разговори си ми разказвала за плановете на държавата да даде на концесии десетки, ако не стотици нови мини най – вече за злато и цветни метали. Всички сме чували, че в България има много земни бoгатства. Така ли е?

Карта на находищата на благородни метали в България

Не зная дали са много или малко, според световните стандарти. Според мен, истината е, че огромният интерес от добиване на подземни богатства в България идва поради няколко причини. Първата е пренебрежимо ниската концесионна такса, която плащат фирмите-концесионери за добива си. Втората е това, че в нашата страна е много лесно да получиш разрешение за концесия поради ред причини – удобно за концесионерите законодателство, слаб контрол на замърсяванията на околната среда, по закон не се предвижда допитване до местните общности, липсва единен стандарт за технологиите на добив и т.н. Поради тези причини страната ни е привлекателна хапка за подобни бизнеси, а не толкова заради големи залежи.

Руми, моля те разкажи на колко места приблизително има вече одобрени проекти за проучване за концесии, какви са и какви са тези фирми.

На страницата на Министерство на енергетиката са публикувани две карти, свързани с добива на подземни богатства. Едната е карта на местата с одобрени вече концесии (виж тук), а другата на тези, на които се извършва търсене и проучване (виж тук). Самото търсене и проучване представлява старт на процедурата по придобиване на концесия и в повечето от случаите след като бъде проведено се стига финално до концесия и добив. От тези публично достъпни карти е видно колко голяма е потенциалната територия, определена до този момент за добив. И непрекъснато се появяват все повече нови инвестиционни предложения и искания за разширяване на старите производства.

Не ви ли се струва, че ако това продължава по същият начин много скоро хубавата ни страна ще се превърне в една огромна мина? А пък тези мини ще имат чудовищно влияние върху околната среда и хората. Би ли обяснила как по принцип се развива процедурата по създаване и експлоатация на една мина?

Обикновено концесиите се дават за дълъг период от време – 20-30 години. След което концесионерът лесно придобива право за нови проучвания и разширяване на територията. Въпросът за просперитета на населените места, които са в близост е спорен. В замяна на това, че един не голям брой хора намират работа в мините, се губи най-ценният и дълготраен ресурс на тези места – природното им богатство. Т. е. на практика устойчивото развитие и здравето на бъдещите поколения. След като приключи един добивен проект в повечето случаи оставя след себе си съсипана природа, която не може да се използва за нищо и не може да се възстанови стотици години напред. Няма ги вече и работните места, тъй като проектът е приключил и тези населени места се обезлюдяват. Самите работници в тези индустрии и живеещите в близост хора и техните поколения страдат от повишена заболеваемост от неизлечими заболявания. В същото време общината и държавата получават незначителни суми в замяна на опустошената си природа и изнесените подземни богатства. Например  концесиите за злато се издават съгласно Закона за подземните богатства. В него е предвидено концесиите да се дават срещу ограничена концесионна такса, която може да е от 1,5% до 5% и се изчислява  по данни на инвеститора, в зависимост от реализираният добив на годишна база.

На всеки 100 лв., които концесионерът е получил от добива, отиват 1,5 до 5 лв. общо за държавата и общината, разделени по равно между двете. В нито един от досега сключените концесионни договори  не е записан концесионна такса, по-висока от 1,5%. Дори има и изключения с такса от 0,75% за райони с висока безработица!

Повече за борбата в Трън можете да видите в документалния филм ‘The final blow for Bulgaria – mining concessions‘.